Работата в група отнема много време, затова човек може примерно да отчита, доколко желанието за отдаване му става по-близко, по-разбираемо, реално и необходимо.

Малко по малко човек разбира, че в крайна сметка трябва да стигне до това, че именно отдаването е духовно, че Творецът е силата на отдаване и любов. Очевидно, алтруистичното намерение лишма, откъсването от себе си – точно това е целта.

Човек все още не знае какво е това – още не осъзнава, че действително е способен да го постигне. Разбира се, той не го иска и все пак играта изгражда в него още по-сериозно отношение към отдаването.

Именно по този начин растем – подобно на децата. Първо, детето играе на възрастен, а после постепенно съзрява – и ето, че трябва да се отнасяме към него като към голям, като към изградена личност с оформени желания, като към човек.

И така, от естественото желание за наслаждение, преминаваме към игра на отдаване – забавлявайки се, привличаме светлината, връщаща към Източника. Той ни води към реализацията, към желанието за отдаване и тогава разбираме, че целият този процес се осъществява чрез няколко фактора.

Не осъзнаваме достатъчно тяхната сила – и това също е направено нарочно, за да не избягаме то тях.

Всъщност, обкръжението е Малхут на света на Безкрайността, системата от души. Колкото по-високо ценим обкръжението, толкова по-ясно проявяваме своето включване в тази система. Ние участваме в живота на другарите с всички сили, защото никога няма да се издигнем поединично – това ще направи само силата отвън, силата на светлината, която човек привлича чрез обкъжението.

Светлината ми въздейства дотолкова, доколкото извисявам в очите си ценността на обкръжението. При това, самото обкръжение няма нищо свое. Другарите просто говорят за отдаване, нямайки зад душата нищо, освен думи. Но ако човек приема техните разговори като истински – това е достатъчно. Играта на „сякаш” привлича върху него светлината, връщаща към Източника, свойството отдаване, Твореца.

Като цяло, ние преминаваме през три състояния:

1. Егоистичното намерение ло-лишма, в което постигаме своя егоизъм. Доста сложно състояние, което вече не е откъснато от духовното. Защото можеш да разпознаеш егоиста в себе си, само в светлината на отдаването.

2. Процесът на преход към алтруистично намерение, в хода на който играем важността на духовния свят.

3. Духовното състояние лишма, когато свойството отдаване вече царства в нас над свойството получаване.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36049]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Народ на Израeл, се наричат потомците на онази част от жителите на древния Вавилон, които били получили пробуждане за „работа за Твореца”, за постигане на сливане с Него. Авраам избрал такива хора и организирал от тях своята група.

Ние се присъединяваме към същата група, която частично съществува в живеещите днес в нашия свят и частично в душите, които нямат материално въплъщение.

Но всъщност, това е същата тази група, същите души, съединяващи се помежду си, за да разкрият в съединението духовния свят, Твореца, да постигнат подобие с Него и по този начин да Му доставят удоволствие. Всички тези души заедно, се наричат група на Авраам.

Част от тях, падайки от духовното ниво, напълно се изгубили и никой не знае къде се намират. Казват, че в Пакистан намерили 22 млн. жители, които като че ли някога са принадлежали към народа на Израел. Сега не е възможно това да се разбре, а и не е важно. Ние пресмятаме не „на глава”, а съгласно душите, желанията.

А съгласно желанието, онзи, който е привлечен днес към постигане на духовния свят и тези, които са го постигали във всички поколения, се смятат за отнасящи се към групата на Авраам. И освен това, тези, които някога са се намирали на духовно ниво, а после паднали от него и се оттеглили от „работата за Твореца”, заради което сега се намират един вид в състояние на „очакване”, за да се върнат към своето постижение – те също се отнасят към тази група.

Излиза, че „Израел” (яшар-кел/ „право към Твореца”), е доста голяма група, защото за времето на всички поколения, през нея са преминали много хора. Тази група трябва непрекъснато да се укрепва. Всички ние работим върху постигането на духовното в този свят. А освен това, към нас се присъединяват всички души, които ни помагат от висшия свят, от другото измерение и работят заедно с нас в една система, за да доведат светлина в общата душа Адам Ришон.

Така пробуждаме всички онези души, които са изпаднали от духовния свят по време на падането на Първия и Втория Храм, помагайки им да се върнат. Защото сега, те са загубени между други желания и души, което се нарича „излизане в изгнание”. А освен това, ние пробуждаме души, които преди никога не са се пробуждали.

И не работим сами, а заедно с душите на Праотците, с групата на Авраам от древния Вавилон – всички заедно! Това е огромна система.

Но дори ако тази система присъедини към себе си всички души и всички хора от този свят, и всички души в духовния свят започнат заедно да провеждат светлина, за да поправят своите желания, тогава ще се получи една много тънка линия в света на Безкрайността, Нефеш де-Нефеш. Толкова е огромна Малхут на света на Безкрайността…

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 22.02.2011

[36087]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Когато се чувствам откъснат от групата, трябва ли да запазя търпение и да не осъждам другарите?

Отговор: Трябва да съдим себе си, а не тях – възприемам ги отрицателно, защото така ги вижда моят егоизъм. Но тези различни хора са събрани в групата от Твореца, който иска да се съединя с тях. Той извиква в мен неприязън към тях и моето егоистично желание ме отблъсква от обединението. Това означава, че съм разкрил злото в себе си, както е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне”.

Сега трябва да привлека светлината по време на учебните занятия само с една цел: да се обединя с хората в групата, които отхвърлям. Нищо друго не е необходимо. Ако в резултат на учебните занятия, моето отношение към тях се промени, значи ми е подействала светлината на Тора и съм придобил свойството отдаване.

Тоест целта се състои не в това, да се обединя с другаря или да поправя своя егоизъм – това са само средства. Целта е, чрез привличането на светлината да придобия свойството на Твореца, Неговия образ.

Затова е направено така, че отблъсквайки другарите, за мен да стане необходимо въздействието на светлината, която ще ми даде свойството на Твореца. А иначе, нямам необходимост за това. Тоест ние трябва да мислим не за необходимостта нещо да поправим, а че за сметка на поправянето, ще постигнем целта.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Когато четем „Зоар”, трябва да се съсредоточим върху връзката между душите, защото именно там е станало разбиването, и да си представяме поправеното състояние, в което постигаме единението между душите.

Душите се наричат стремеж за разкриване на Твореца. Всеки, който има този стремеж, трябва да иска да го усили чрез съединяването си с другите. Тогава, той получава от тях същия стремеж – и така расте.

Известно е, че с помощта на завистта, страстта, жаждата за слава, можем да се впечатлим от стремежа на другарите за сливане с Твореца, за разкриване на Твореца. Именно това искаме „да купим” от тях.

Затова, по време на учебните занятия, всеки от нас иска да присъедини към себе си целия стремеж на групата за разкриване на Твореца. Това е възможно само, чрез съединяването помежду ни. Защото, не мога да открадна стремежа на другаря. Но ако се съединя с него, то всеки от нас вече ще притежава общата сила. И тогава всеки, съединявайки достатъчно сили, може да постигне разкриването на Твореца.

Връзката между нас не може да възникне само от желанието ми да се съединя със стремежа на другаря. Аз нямам сили да се съединя с него. Нуждая се от светлината, която да извърши това действие.

Намираме се в разбито състояние и между нас няма връзка. Аз искам да възникне тази връзка – и тогава, с общата сила, постигам разкриването. За това трябва да мислим, четейки книгата „Зоар”. И всичко, което изучаваме в нея, са само поправените форми на връзката между нас.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 22.02.2011

[36068]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Какъв е основният принцип, който трябва децата ни да усвоят?

Отговор: Децата трябва разберат, че в човека и в света всичко непрестанно се изменя – неизменен е само подхода: няма никаква друга сила, с помощта на която човек да е способен да напредва в живота, освен силата, получавана от обкръжението.

Нито неговото его, нито влиянието на средствата за масова информация, нито въздействието на странична чужда среда, а само групата хора, която му насажда определена скала от ценности, разбирането за важността на Твореца, му дава сили за напредване.

Тъй като, за да постигне Твореца, свойството отдаване, човек трябва винаги да върви с вяра над разума, получавайки от обкръжението си желание, стремеж, разбиране за важността на тази цел, чувство на безпокойство за нейното постигане.

Всъщност, човек през цялото време приема формата на своето обкръжение, т.е. попива неговата система от ценности, неговата представа за бъдещето, самата негова същност. С други думи, той се включва във външното кли/желание, придобива свойството любов, движи се към обединение на всички души – Малхут на света Ацилут.

Само като се включва правилно в своето обкръжение, човек може да достигне до Твореца. Защото вътрешното единение, което присъства там, понеже Творецът е избрал тези хора и ги е съединил по между им – това е самата Малхут, на света Ацилут, Шхина, където човек веднага намира Твореца.

Затова новото поколение, нашите деца, трябва добре да усвоят, че ние именно така напредваме, че това е нашият път. Падение няма, има само подеми, няма никакво объркване, а всичко случващо се, е нужно за новите изяснения.

От беседата за възпитанието, 18.02.2010

[36026]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как мога да измеря доколко е важна за мен целта?

Отговор: Целта е важна според това, доколко важно е обкръжението като средство за нейното постигане.

Например, аз искам да бъда здрав. Поради това аз трябва да приема лекарство. Колко съм готов да платя за него? Точно толкова, колкото ме „привлича“ желанието ми да бъда здрав. Каквото и да плащам, цената му се определя от степента му на важност.

Въпрос: Парите са ясно мерило. Но как да знам колко плащам по пътя към духовното?

Отговор: Можеш да го измериш по отношение на обкръжението. Доколко обкръжението  в твоите очи е по-важно от самия тебе, доколко духовната цел за тебе е по-важна от материалната. До каква степен ти се включваш в групата, колко си готов да вложиш в нея, доколко другарите ти са над тебе, доколко ги цениш, за да вложиш време и сили за тяхното придобиване? Така е и казано: „Купи си другар“.

Това е и мярката – желанието да инвестирам в групата, като желанието ми за покупка. Например искаш да купиш акции на борсата или експонат от аукциона „Сотбис“. Колко си готов да заплатиш?

Така правим измерването – само че при нас състезанието е между егоизма и духовната цел. Опитай някой път.

От урока по статията на Рабаш, 22.02.2011

[36046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Необходимо е да помним за това, че ние четем ”Зоар” само заради това, нашите, устремени към единение желания, да се съединят под въздействието на светлината.

Аз мога само да се устремя към единството, очаквайки от четенето на ”Зоар” и ТЕ”С, че светлината ще ни съедини заедно. Трябва да си представям, че освен мен, всички други са единни, и само аз трябва да се включа във всички.

Сам не съм способен на това, и само в резултат на ученето може да стане този “click”, съединяващ ме с всички. Както при запояването на два проводника ние ги поставяме заедно и въздействаме на мястото на контакта с висока температура, разтопявайки сплавта, която ги съединява.

Затова аз поставям себе си в контакт с групата, представяйки си, че се съединявам с тях – и чакам от ученето, да ни спои в точката на нашата връзка.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Ние виждаме, че хората от новото поколение не искат да се сближават помежду си. Затова интернет се е развил така, че той позволява да се действа отдалече, без физически да си в обществото, и да завързваш, каквито искаш контакти, без наистина да се съединяваш.

Как да им се предлага методика, която изцяло е основана на съединението и влиянието на обкръжението?

Отговор: Това е много добър признак – значи вече има осъзнаване на злото. Човек не иска да се приближава и да се докосва до никого, той се чувства индивидуалист, несвързан с никого, на когото не му трябва никой: нито родители, нито жена, нито деца. Той иска да остава сам със себе си.

Сега на всеки му трябва отделно жилище. В миналото поколение, всеки е искал отделна стая. А още по-рано, въобще не е имало такъв проблем, хората са живеели в една стая и не са си пречели един на друг.

Рабаш разказваше, че когато се е оженил, е отишъл да живее в дома на своята жена, семейството на която е било известно в Йерусалим и е имало двустайно жилище. Но всички те, родителите и децата, живеели в една голяма стая, а другата давали под наем, считайки, че не им е нужна. През нощта, когато идвало време да спят, разстилали на пода матраци, а сутринта ги събирали и ги нареждали на купчина в ъгъла. И освен тези матраци и малка маса за ядене, в стаята не е имало нищо друго. Така са живеели хората в Йерусалим в началото на 20 век.

А днес човек не може да търпи в стаята при себе си даже собствената си жена. Така се е изменила нашата природа, която ние трябва да разбираме, и затова искаме да преминем към виртуална връзка.

Виртуалната връзка – това е търсене на по-високо ниво на общуване. Това не е просто замяна на един вид връзка с друг – това е връзка на по-вътрешно ниво. В нас се появява стремеж да се свържем с вътрешния свят на човека, на нивото на неговата психология.

Но скоро хората ще се разочароват от интернета и ще разберат, че той не може да удовлетвори техните потребности за истинска, вътрешна връзка. Всички тези смс-и, е-майли, социалните мрежи – не могат да дадат отговор, на разкриващото се в нас сега търсене, което засега и самите ние не разбираме. Но ние усещаме, че трябва да се съединим, да постигнем природата, света, да почувстваме и разберем всичко на по-високо ниво, отколкото е сега.

Младото поколение засега не осъзнава съвсем това свое вътрешно търсене – но тази потребност, която има днес, не е от виртуална връзка, а от по-вътрешна, чувствена връзка. А тя може да се достигне, само ако чрез виртуалната връзка се премине към използването на науката кабала. И това скоро ще ни се разкрие.

От урок по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35985]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как ни помага да четем коментара „Сулам” към книгата „Зоар”, ако неговите обяснения ни увличат в неправилна посока? Не е ли по-добре да четем „Зоар” в оригинал на армейски, език, който не разбираме, и да останем в правилното намерение за целта?

Отговор: В такъв случай, може би ти би могъл да четеш „Зоар” на китайски или на друг език, който изобщо не разбираш? Или просто да гледаш символите без да знаеш буквите като картина, без да осъзнаваш, че тези букви се свързват в групи, наречени „думи”, а думите се комбинират в изречения, а изреченията в параграфи? Междувременно, аз не знам нищо, гледайки страницата на текста, сякаш тя е определен код.

Работата е там, че аз трябва да се свържа с текста чрез моето желание да разкрия състоянията на моята души, които той описва. Текстът говори за това, какво се случва вътре в мен, във връзката ми с Твореца. Затова аз искам да го разкрия.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 22.02.2011

[36065]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Егоизмът е много хитър, така че как мога да бъда сигурен, че играта ми с него наистина ме води напред, а не е друг номер, който егото ми играе?

Отговор: Ако се включа в обкръжението и се просмуча от това, което е важно за него, тогава напредвам чрез вяра над знанието. Аз целенасочено се прекланям пред групата и възприемам нейните ценности, защото те са духовни. Аз се поставям пред тях, за да ме издигнат те.

Аз никога нямам сили да се издигна сам. В същото време, винаги се намирам в някакво обкръжение, което ме направлява към определени ценности. Ценностите на материалното обкръжение също са изкуствени и фалшиви. Обществото ме мотивира да си купя кола, къща и мебели, но кой каза, че аз наистина се нуждая от всичко това? В крайна сметка, тялото е животно и всичко, което то иска, е да почива. Дай му определено количество калории и удобно място да полегне. То не иска нищо повече.

Но обществото ми казва какво трябва да си купя и към какво трябва да се стремя. Иначе хората не ме уважават. Така, предизвикан от обществото, прекарвам целия си живот, опитвайки се да правя неща, за да го накарам да ме харесва.

Но сега, когато вече съм натъпкан до уши, не искам повече да му играя по свирката. Вместо това, влизам в ново обкръжение. Избирам общество, което има духовна цел. Сега всичко, което трябва да направя, е да го издигна в очите си и тогава ще раста с негова помощ.

Така, аз изграждам изкуствено обкръжение за моето духовно израстване. В това лежи цялата ми работа. Колкото повече издигам приятелите в очите си, толкова по-високо се повдигам.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Науката кабала говори за духовния свят и силите, които работят в природата. Тези сили въздействат на материята в нашия свят, създавайки различни образи в него, и се получава цяла вселена с всичко в нея: неживи предмети, растения, животни и хора. Но ние виждаме всичко това в задната част на нашия мозък и затова ни се струва, че то е пред нас. Така ние си представяме реалността.

Затова науката кабала е отделена от цялата тази фалшива картина, въпреки че тази картина е това, което ни помага да постигнем дълбината на творението, неговите намерения и характера на Твореца. Но по същността си, науката кабала ни учи как от тази външна картина да влезем във вътрешното, истинското състояние, където само две състояния остават – силата на Твореца и силата на творението.

Разбира се, всяко от тях се дели на много повече части, отделни сили и действия. Но по същество, говори само за две сили: желанието за получаване и желанието за даване на наслаждение, и това, което се случва помежду им. Това е цяла наука.

Ако една наука говори за взаимодействията между тези две основни сили, тогава това е науката кабала. А ако говори за различни резултати от тях на различни нива на материята – неживо, растително, животинско и човешко, то това са науките на този свят.

Разбира се, тези наука си истинни, защото те ни дават знание за външното поведение, чрез което действието на тези две вътрешни сили е изразено. Но тези науки са много ограничени и можем да разчитаме на тях само в границите на нашия тесен свят.

Оказва се, че науката кабала, която обяснява двете основни сили, действащи в природата, е основата за всички други науки. И това не включва само естествените науки, които изучават природата и външния свят, като физика, химия, биология, зоология, а и тези, които се отнасят пряко към човек, като музика, танци, изкуство.

Всичко това също е част от „седемте основни външни науки”, защото ни дава знание за възможностите на човек да възприема и усеща света.

От урока по статия „Предисловие към Паним Мериот”, 21.02.2011

[35960]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала и другите науки - No Comments→

Днес ние се срещаме с новото поколение, което може да направи всичко, само ако разбира, чувства, решава и се съгласява с това, което трябва да бъде направено. Иначе то няма да направи нищо. Виждаме това и по събитията, които сега се случват по целия свят. Задава се нова вълна, или с други думи, ново стъпало от общата душа се пробужда в цялото човечество.

Модерното поколение е противопоказно на морално правилното възпитание, което заплашва човек и му налага морални учения, казвайки му „Гледай на нас като на пример и прави по същия начин”. Това не е достатъчно за младото поколение. Те няма да поемат по този път. Точно обратното, ще вземат най-лошите примери и няма да се овладеят, за да се придържат към вашите прекрасни модели.

Новото поколение няма да приеме нищо само защото така трябва да бъде. Въпреки че едно дете абсорбира много неща автоматично, все пак, ако отгледаме съвременните деца чрез награди и наказания, това няма да проработи. Това е защото егоизмът расте от ден на ден и няма да може да издържи. Затова, навикът ще стане втора природа за тях.

Право пред очите ни в децата расте нова природа и тя изисква от вас да им дадете метод. Вие искате да дадете на децата готови резултати, които те да изпълняват като малка машина, която вие управлявате, да ви гледат и да повтарят всичко. Но това няма да проработи. Децата са проницателни, те непрекъснато ви изучават и анализират. Вие сте напълно прозрачни за тях.

Трябва да разберем, че това поколение изисква много разумен и логичен метод, който то може да разбере и, съответно на това разбиране, да го използва.

Робското поколение е свършило или поколението на машини, в които дори Чарли Чаплин се е въплъщавал. Днес трябва да помислим за това, как да дадем на младежта обяснение за процеса на развитие, реалността и тяхното място в нея, целта, пътя на управление и възможностите, които стоят пред всеки човек.

На кратко, необходимо е да покажем на човек границите, в които той наистина е свободно творение. Новото поколение е много различно от нас и затова не трябва да развиваме методи за дресировка, към които те послушно да се придържат, а метод за предаване на мъдростта според възрастта. Тогава децата ще използват и реализират тази мъдрост чрез поведението си и тогава всичко, което ще ни остане да направим, е да проверим дали сме им я дали правилно. Ще видим това по резултатите.

В миналото образованието и възпитанието са били базирани на награда и наказание. Децата са били натъпквани в различни граници и са били държани на каишка. Казвали са им „Така трябва да се държите”. Но днес това няма да проработи, защото Творецът изисква от нас да достигнем до осъзнаване на злото, до разбиране за това, какво се случва в живота. Трябва да се научим да се контролираме според важността на целта. Това е самостоятелната работа на човек.

Душата няма възраст. Няма значение в кого се пробужда тя, възрастен или дете. Трябва да разберем, че сме задължени да дадем метод за поправяне на младите и на старите, така че те да растат само чрез него.

Видео: Pink Floyd – Another Brick in the Wall

От вечерна беседа по възпитанието, 19.02.2011

[35843]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Човешката природа е напълно егоистична. Затова той сам не може да я преобрази, а се нуждае от вътрешната сила, която да го промени. А тази сила може да бъде повикана само чрез изучаването в група на науката кабала.

“Ще призная, че не е по силите на човек със свои сили да измени егоистичната си природа, желанието си да получава само за себе си, и всички действия да извършва само заради другите.

Но затова Творецът ни е дал науката кабала (Тора) и действията в група (Заповедите), които опитвайки се да изпълняваме, не за собствена изгода, а за да доставим удоволствие на Него, ние изменяме своята природа“.

(Баал а-Сулам. Статия при завършването на Книгата Зоар)

[35949]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници - No Comments→

Интернет е много мощно средство за разкритие. Виждаме какво става в света, как интернет разнася информацията – със скоростта на вирус, свързвайки хората и държавите помежду им. Ала накрая той ще разкрие своята пустота, и ще стане ясно, че всички надежди и вложения в него не са се оправдали. И какво ще остане на хората тогава…

Точно в това трябва да им се помогне – да разберат, какво се крие вътре в тази виртуална връзка, от която те разчитаха да получат всевъзможни напълвания във вид на науки, знания,  власт, уважение, взаимно влияние, познанства, всевъзможни видове връзки. Всичко това внезапно ще се опустоши, и цялата интернет-машина ще заработи на празен ход, докато постепенно съвсем не спре. Хората ще загубят интерес към нея и ще престанат да влизат в мрежата.

Интернет компаниите ще изобретяват всевъзможни нови програми и игри, ще ги предлагат дори безплатно, само и само да влизат хората в мрежата – но никой вече няма да иска, защото ще настъпи насищане и от това.

Нашето желание расте, но вече не количествено, а изисквайки все повече и повече да израства качествено. Но това качество е вече невъзможно да се обезпечава с техническите изобретения – защото това е нужда от вътрешната връзка. Ще се наситим и на това материално интернет общуване и ще осъзнаем, че ни е необходима вътрешната връзка между всички ни.

Но интернет мрежата може да я обезпечи само, ако ние я използваме с надеждата, че ще извлечем от нея силата, която ни съединява. Тогава интернет връзката ще стане подобна на нашите кабалистични уроци, когато ние стоейки заедно, четем и искаме чрез това съвместно четене, да привлечем силата, която да ни свърже помежду ни. Същата такава връзка трябва да построим и вътре в тази, сега съществуваща в интернет.

Самата връзка вече си съществува, и трябва само да се промени нейния подход – тоест да се свързваме така, че да пробудим  вътрешната връзка, която се намира в тази мрежа. И ние искаме да пробудим тази вътрешна сила, заключена в нашата връзка.

Тези външни модеми и съединителни кабели са само материалното изражение на нашето желание да се съединим. И тогава ние ще разкрием тази връзка! Аз мисля, че това ще се случи много бързо, в приближаващите 1–3 години – ние много бързо се движим към това.

От урока по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35981]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако кабала е основата на всички науки, струва ли си първоначално да дадем на детето нейното знание и едва после да започнем да го учим на всички други науки?

Отговор: Първо, детето трябва да се запознае със своя свят. Но още от ранна възраст, от шест години, ако не и по-рано, може по малко да му се обясняват понятия от науката кабала.

Децата могат да възприемат това знание паралелно с науките на нашия свят толкова естествено, колкото лесно запомнят няколко езика. По същия начин можем да им обясняваме двата езика за възприемане на реалността: вътрешния и външния. Те ще усвоят това много лесно и то ще влезе в основата на тяхното възпитание като навик, заложен в детството.

Трябва да им се обясни, че в света действат две сили. И всичко, което виждаме със своите материални очи са картини, възникващи в нашите сетивни органи, като следствие от взаимодействието на тези две сили. И тогава, детето ще може да разбере вътрешната същност на всяко явление, което наблюдава.

Всеки предмет – маса, стол, човек, автомобил, самолет, в крайна сметка може да се разложи на съчетание между тези две сили – получаване и отдаване – и да се изясни, защо това тяхно особено съчетаване създава в нас именно такъв образ на материалния обект.

И тогава, детето ще разбере, какво може да получи от него и как да го използва така, че с негова помощ да постигне някакви материални или духовни придобивки. Защото, то ще знае мястото на този обект в цялата реалност, а това е много важно.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35957]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Четейки „Зоар”, през цялото време трябва да мислим за съединението помежду ни и на базата на тази постоянна, силна мисъл, малко да слушаме текста – доколкото това е възможно в качеството на добавка, подправка.

Но мисълта за съединението трябва да бъде силна и непрекъсната. И според възможностите, добавяме към нея самия текст – мисълта за него, усещането. Но само при условие, че тази основа – постоянната мисъл за съединението – не изчезва и не ослабва.

Можем с лекота да се намираме в правилно намерение само, ако знаем, че „Зоар”, както и цялата Тора, говорят само за типовете връзки между нас. Затова всичко, което изучаваме и всичко, което искаме да виждим сега, в резултат на нашата работа, е съединението между нас, вида на нашата връзка, нейните характерни особености, всичко ставащо между нас – за всичко това е разказано в книгата „Зоар”.

И по тази причина, говорим за една и съща точка –  за  точката на съединение между мен и останалите. А в тази точка има всевъзможни видове връзки между мен и всички. И за тях разказва Тора.

И ако се насоча правилно, тогава разбирам, че става въпрос само за това. Какви точно видове връзки има между нас? В какво мога да се съединя? Как да опозная това?

Това означава, че искаме да познаем изучаваното – и не знаем. Но от стремежа да познаем, да се съединим в единно желание/кли и да изясним всички видове връзки, за които разказва Тора, идва светлината, връщаща към източника, създава тази връзка, прояснява – и тогава я разкриваме на практика.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Откъде получавам сила, за да изтърпя поправките?

Отговор: От обкръжението. Сам, човекът няма силата да направи и една крачка напред. Ако групата ти дава осъзнаване за важността на целта, показвайки ти колко нисше и презряно е настоящото състояние, тогава ще имаш сили да се пробудиш от това състояние към по-добро, по-напреднало състояние.

Казано по друг начин, отдаването става по-добро в твоите очи, въпреки че ти е изглеждало по-лошо преди това. Ти си си мислил: „Защо трябва да отдавам и да се обединя с другарите? Това ме отблъсква. Не съм способен да го направя.”. Но другарите ти показват, че това е развитието. Виждаш, че всеки се стреми към това, и тогава завистта, силното желание и честолюбието те предвижват към същото нещо. И тогава  си способен да го направиш.

Но  само при условие, че  склониш глава пред обкръжението. За да направиш това, ти е дадено всичко необходимо. Имаш силата за себеотричане, но ако не я използваш, няма какво да направиш. Довели са те до групата и са ти казали: „Вземи я”. Тук започва твоят свободен избор: да я вземеш или не?

„Да я вземеш”, означава да анулираш себе си, да склониш глава. Моля, направи го и ще се придвижиш напред. Колкото по-малък и скромен се чувстваш по отношение на другарите, толкова повече ще се нуждаеш от тяхната помощ. Тогава ще можеш да получиш от тях осъзнаването на своята собствена низост и величието на Твореца, за да напреднеш съобразно това.

Но ако не се принизиш пред тях, тогава оставаш „петел” с високо вдигната глава и ще си останеш на животинското ниво.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Излиза, че ние живеем, за да разберем, че искаме да се обединим, а не можем. Но защо продължавам да забравям за това?

Отговор: Ти не забравяш. Баал а-Сулам е написал статията„Чудесното свойство на запомнянето”, която обяснява до колко е невъзможно да запомня, а след това и да забравя. Просто в мен се проявяват и преминават решимот.

Затова не трябва да съжаляваш за нещо, което си забравил от миналото или нещо ново, което не желаеш. Ти трябва да приемеш всяко състояние като работно задание и да го реализираш. Всичко, което имам, ми е нужно. Аз виждам себе си след като нещо се е проявило в мен и от тази точка започвам да работя.

Без значение какви желания и мисли се пробуждат в теб, за да те объркат с тези неочаквани „изненади” или безкрайни повторения, те не ще изчезнат докато ти не ги реализираш до края, докато не решиш за себе си, че дадената мисъл е непригодна и не искаш да се занимаваш с нея, или че тя е желана и ти не искаш да я реализираш до края. Нищо не изчезва докато не направиш този краен анализ.

Скоростта на реализация на твоите желания и мисли зависи от готовността ти да ги търпиш и да се издигнеш над тях, работейки с вяра над знанието. С други думи, това зависи само до колко си включен в обкръжението.

Въпрос: Защо трябва да търпя това?

Отговор: Защото си задължен да не бягаш от тези желания, а да ги съхраниш и да ги анализираш, издигайки се над тях.

Например аз получавам някаква неприятна мисъл. Тогава аз се включвам в учението и групата, спазвайки дистанция между себе си и смущенията, които ме тревожат. Аз решавам за себе си, че едното е по-важно от другото. Аз продължавам по този начин докато лошата мисъл бъде захвърлена до самото дъно и изчезне. Така аз я анализирам. А после това се случва отново и отново, докато не я „стъпча” окончателно.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1990 г., статия 3, „Светът е създаден за Тора”: „Тора и Исраел са едно и също. В началото Тора е инструкция за поправяне на злото, наречена 613 съвета за поправяне на 613-те части на егоизма. А след поправянето Тора е порции от светлината на Твореца, съответстващи на всеки от 613-те поправени органа на душата.”

Въпрос: Как най-достъпно да обясним на човека какво са Исраел, Тора и Творецът, и в какво се състои смисълът на тяхното единство

Отговор: Ние се намираме в неизменно състояние. Както е казано: „Аз Себе си не съм променял”. Това единствено състояние се нарича „Малхут на света на Безкрайността”. Пожелавайки да донесе на творението благо, Творецът го е създал в съответстващото за благодеяние състояние. Но за да усети това благодеяние, творението трябва да премине през всевъзможни премеждия, които ще увеличат желанието, апетита в него. Ще предизвикат отчаяние, беди и вълнения – с други думи, различни усещания, противоположни на усещането за Добрия и Творящия добро. Защото по друг начин, творението не може да Го усети.

Но за да не станат усещането за Добрия и Творящия добро, и Неговата противоположност двоен удар за творението, Творецът направил така, че да събираме неприятните усещания капка по капка – по малко, на малки порции. „Ох!” – и стига толкова. Отново „Ох!” – и достатъчно. Така вървим по пътя, внимателно проверявайки желанието и учейки се кое е добро и кое лошо.

Като цяло, трябва да бъдем чувствителни и възприемчиви към доброто и злото. Колкото повече човек е чувствителен към осъзнаването на злото, толкова по-високо е неговото стъпало и толкова по-дълбоко прониква в материала на творението.

И затова в неизменното състояние, което е създал Творецът, вече съществува желанието за наслаждение заради отдаване, поправеното правилно намерение, а също и светлината, напълваща това желание и намерение. Там всички те са единни – без каквито и да е различия. Именно това състояние се нарича „Исраел, Тора и Творецът са единни”.

„Исраел” (ישראל) е съсъд, кли, с намерение за отдаване на Твореца – с други думи „право към Твореца, яшар-Ел (ישר-אל). „Тора” е цялата светлина, която го поправя и напълва. И те са единни, тъй като са постигнали състояние, в което са абсолютно равни и се намират в сливане.

Равенството, сливането на Твореца с Творението е единствената форма, в която те съществуват. И всяко създание постепенно разкрива тази форма, след като в него се събуди желанието да я разкрие.

Проявявайки пустотата в нашето сегашно състояние, в делата на този свят, Творецът постепенно ни води до чувството за опустошеност, безцелност, за безсмислеността на нашия живот. И в същото време, Той пробужда в нас началото на духовното кли, зародиша на осъзнаването на злото. Моето състояние е скверно, не защото е безвкусно, а защото съм лишен от сливането с Твореца.

Аз осъзнавам това постепенно. В началото изобщо не разбирам точно какво ми е необходимо – подобно на детето, което не знае защо плаче. Но малко по малко, детайлите се проявяват, стават по-ясни, появяват се в мен и вече чувам нещо.

След това идвам в групата, при учителя, и няколко години се подлагам на въздействието на светлината в различните състояния, през които преминавам заедно с учителя, книгите и групата. Процесът продължава и аз ставам по-възприемчив към осъзнаването на злото. А злото се заключава в това, че не искам да се приобщя към книгите, учителя и групата. Когато започна да усещам, че именно това е моето зло, поемам по правилния път към поправянето.

И едновременно с това разбирам, че е необходимо да се съединя с другарите, да получа от тях пробуждане, да придобия техния разум и чувство – да се разтворя в тях. Аз се включвам в тях, в техните желания и намерения, насочени към целта. И чрез това свое включване, трябва да привлека светлината, връщаща към Източника – с други думи, трябва да се уча заедно с тях да привличам светлината. Ако това се осъществи, натрупвам необходимото количество и качество усилия и стигам до поправянето на моите келим.

Разбира се този процес се състои от цяла серия от действия. Защото наведнъж няма да мога да изтърпя големите поправяния, големите скокове. И затова, има множество стъпала, които се делят на по-малки стъпала, а те от своя страна на още по-малки и т.н. – и чрез тях постигам състоянието, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Аз вече съществувам в това състояние, но то се проявява в мен постепенно. Не бихме могли да изтърпим всичко наведнъж, тъй като това единство е абсолютно противоположно на нас.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

„Езикът на клоните” може да бъде много полезен, ако се намираме в двата паралелни свята едновременно. Той ни обяснява, как да използваме предметите от нашия свят, как чрез тях можем по-ефективно да въздействаме на другите хора и да ги пробудим за поправяне.

Ако познавах природата на човека и на всички предмети, намиращи се на мое разположение, би било възможно да пробудя целия свят за поправяне! Щях да знам точно какви филми, текстове, особена музика са необходими за тази цел – щях да преценявам техните души и силите, които искам да задействам вътре в тях, съгласно вътрешното им устройство, което познавам.

Но тъй като засега, те не разбират обръщението отправено към тях на нивото на душите и вътрешните им сили – пренасям това на друга плоскост, на нивото на материалния им слух и усещания, в звука на музикалните инструменти. По такъв начин се появява възможност да им повлияя.

Посредством такива външни инструменти, мога да пробудя в тях вътрешни сили, за които самите те не знаят. И това им въздейства чрез външния слух, чрез музика, и постепенно пробужда в тях вътрешните сили.

Защото човекът е единна система, в която се обединяват материалното и духовното. И затова е възможно да му се въздейства с материални средства, но с намерение да повлияят на вътрешното, духовно ниво. По този начин, можем да го въведем във вибрации, в резонанс и да получим реакцията на такива слоеве, за които сам не подозира – чрез слушане на музика и други външни въздействия.

Точно така пробуждаме себе си с четенето на кабалистичните книги – „Зоар” и „Учение за Десетте Сфирот” – повишавайки своята чувствителност към светлината, връщаща към Източника. Защото тази светлина не се намира на материалното ниво. Но кабалистите са направили така, че чрез външно въздействие върху моето ухо и око, да получавам вътрешно въздействие – ако се настроя, че искам да получа именно него.

Ето защо, ако се познава връзката на корените с клоните, на нивата на двата паралелни свята: духовния и материалния – един срещу друг, тогава за поправяне може да се пробуди целия свят.

Именно по този начин действаме, но не със силата, с която го правят авторите на „Зоар”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→