Казано е, че „завистта, сладострастието и честолюбието“ извеждат човека от този свят – тоест трябва да използваме тези качества, за да излезем в духовния свят. Но проблемът е в това, че човек се разпилява във всички посоки и се стреми към всички тези желания в материалния свят.

Ако той хвърли всичките си сили за да стане човек, да се издигне на духовно ниво, на човешко стъпало – той би преуспял. А вместо това, той преследва парите, властта и не му достига завист към духовните свойства, която би му позволила да стане човек.

Трябва да си направим самоанализ и да се включим в обкръжение, което ще ни формира така, че от всичките желания да отделим най-важното: да станеш човек. Така че нито властта, нито парите, нито славата да ни привличат повече, отколкото е жизнено необходимо. Всички тези качества трябва да поддържат нашия стремеж към правилната завист – трябва да завиждаме на Твореца и да желаем да станем като Него!

А ако падна и започна да завиждам на чуждите пари, властта, славата – тогава е ясно, че няма да съм настроен нагоре, към целта.

Но как мога да завиждам на Твореца, ако не Го виждам и не Го чувствам? Защо ни е дадена групата, за да ни внуши важността на духовните свойства. Ти никога няма да разбереш кой е Твореца, докато не достигнеш Неговото стъпало. А освен това Неговите свойства са противоположни на теб и те отблъскват – затова тук ще ти помогне правилното обкръжение, в което ще работиш. Само то може да промени ценностната ти система.

Но проблема е там, че даже след като човек завърши своето предварително развитие по стъпалата: неживо, растително, животно и стига до кабала, до началото на човешкото стъпало и свободния избор, той изведнъж може да излезе от пътя и започне да броди в други направления няколко дълги години, търсейки пари, власт, слава. А докато се върне назад – живота си отива и, докато се огледаш, вече е свършил…

От урока по статията „Предговор към  Паним Меирот“, 17.02.2011

[35622]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да се подобри качеството на нашата работа, за да може преди всеки урок да сме готови да се концентрирам върху поправянето на света чрез обединението помежду ни?

Отговор: Силата на нашата молба е много малка, защото ние не обединяваме нашите желания. В това е причината на неуспехите. Ние трябва да се обединим в общото ни желание в общия стремеж. Ако това се случи, веднага ще получим отговор. Ако не се обединим, нищо друго няма да ни помогне.

За това е казано: или ще се обедините, или тук ще е мястото на вашето погребение.

Има светлина, която е готова да ни поправи, при условие, че достигнем пълния обем на желанието. А пълният обем означава, че ще се обединим в едно цяло. Голямото желание на някой с нищо няма да му помогне – нужни са ни множество желания, обединени едно с друго.

При това ние не трябва егоистично да се стремим да получим за себе си Твореца и духовния свят. Ако наистина желаеш духовното, значи искаш да се обединиш с другите. Тогава давай насам разваленото единство, за да може Твореца да го поправи.

Ти, вместо това, пробутваш себе си. Но Той не гледа към теб, защото това не е мястото на разбиването, там няма какво да се поправя. Искаш да си натъпчеш стомаха –искай, Твореца няма да го направи. Но ако му покажеш разкъсаната връзка с другите – нея Той, разбира се, че ще поправи.

От урока по статията на  Рабаш, 13.02.2011

[35179]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Началото на човека е в  точката в сърцето, в капката духовно семе. В него не съществува нищо друго от висшия свят.

Човек е поставен в обкръжение и в същото време е отделен, отдалечен от него чрез чувството на отхвърляне, а след това – ненавист. Всевъзможни чувства, свеждащи се към това, че „съществувам аз и съществува обкръжение”, представляват в същността си мястото на разбиването.

Цялото съпротивление и отхвърляне, всичките стълкновения, търкания и пречки се предизвикват от разкриването на дистанцията между човека и другите, разкриването на разбитото място между него и обкръжението. Локализирайки правилно това място, човек открива в него Твореца, светлината, която напълва неговото поправено отношение към ближния.

По този начин, моето повредено желание лежи между мен и обкръжението. Веднага щом го поправя – разкривам в него Твореца. А моето „аз” – това е само точката на подем, стремеж, която съм получил по средата на живота си и от която започва моето духовно преброяване, духовното ми развитие.

Всичко се проявява при условие, че правилно си представям картината на реалността, в която се намирам. Къде е обкръжението, което може да ме подкрепи? Защото стъпка по стъпка ми се разкрива неприемането на обкръжаващите ме, неприемането на целта, Твореца. Всеки миг трябва да се проверявам: важна ли е в моите очи Висшата сила, Силата на отдаването, Твореца? Издига ли се тя над всичко?

Подема, пробуждането, грижата за този постоянен анализ може да се появи само под въздействието на правилното обкръжение.

От урока по статията на Рабаш, 16.02.2011

[35500]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Получаваме светлина дотолкова, доколкото имаме келим, желания. Затова в този свят сме много далече от истинското състояние. То е скрито от нас с много  завеси и степени, и без да имаме много келим, средства и компоненти, ние няма да можем да разкрием светлината.

Творението е „нещо от нищо”, с други думи, единственият съществуващ Творец е пожелал да създаде някой извън себе си. Това отличително свойство, нещото извън Него се нарича „творение”.

Творецът иска творението да постигне факта, че то се намира извън Него, да преодолее тази разлика между тях, и да постигне състоянието, което анулира творението и разликата между него и Твореца. Затова човек в този свят трябва да вижда себе си като стоящ изключително пред Твореца. Няма никой освен Него. Няма нищо извън Твореца – дори и самият човек.

Само в моето възприятие и усещания е била създадена тази илюзия, че има съществуване извън тази единствена сила, Творецът. Всичко, което мога да си представя, е било създадено преднамерено, за да имам за какво да се хвана и което да ми позволява да стигна до единствената сила от много келим.

В тази единствена сила няма никакво „аз”. Написано е „Творецът е нашият Бог, Творецът е един.” Всичко е включено в Него. Това трябва да постигне човек. И така той ще „прескочи” пропастта, която лежи между „нещо от нещо” и „нещо от нищо”. Това трябва да достигнем.

Всичко, което имаме, включително и големия свят, духовните светове, разбиването, келим, приятелите, всички средства и целия метод са предназначени само за да поправим ние нашето възприятие на реалността и да видим, че освен единствената сила, няма нищо – дори и аз.

Моето обкръжение е формирано по такъв начин, за да ми помогне да постигна обединение. Аз винаги стоя пред Твореца и няма нищо между нас. Така човек трябва да усеща действителността в неговото възприятие. Баал аСулам пише за това в „Шамати”, статия 67:

Този, който мисли, че мами приятеля си, всъщност мами Твореца, тъй като освен тялото на човек, само Творецът съществува. Това е защото в същността на творението човек се нарича „творение” само по отношение на себе си. Творецът иска той да чувства, че той е отделна реалност от Него; но освен това, „цялата земя е пълна с Неговата слава”.

Следователно, когато човек лъже приятеля си, той лъже Твореца; и когато натъжава приятеля си, той натъжава Твореца. Поради тази причина, ако човек свикне да говори истината, това ще му помага по отношение на Твореца.

Ако човек напредва към разкриване на обединението, тогава той вижда всичко като средство, което му помага да разкрие единствения Творец. Написано е „Стани, Творец, и Твоите врагове ще се разпръснат”. С други думи, човек вижда, че всички проблеми не го безпокоят наистина, а че те са келим, средства. Свързвайки ги в едно цяло, вътре в тях той разкрива светлините, докато те всички се слеят в една проста светлина.

От урок по статия на Рабаш, 10.02.2011

[34968]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние винаги изпитваме крайни трудности, когато учим нещо, свързано с парцуф Адам аРишон („първият човек”), който се състои от две части – мъжка и женска, Адам и Ева (Захар и Нуква). Това може да бъде най-лесното, но тъй като нашите структури са различни (той има духовна структура, а ние имаме материална), в нашия случай 1+1=2, а в неговия 1+1=3 (както е написано „Мъж и жена, и Творецът, Шхина между тях”). Ние не можем да разберем това.

На нас не ни трябват всички тези безкрайни детайли, описани в „Талмуд Есер Сфирот”; изучаваме ги само за да привлечем променящата светлина. И в цялото съдържание, което обсъждаме, е нашето намерение, очакването, че светлината ще дойде. Само за това говорим.

Но трябва да имам в предвид, че се говори за мен, структурата на моята душа, различните духовни стъпала, които тя преминава. Аз все още не ги усещам, но всички те ми се дават поради една причина: да изживея всяко състояние, от началото до края. Не мога да избегна нито едно състояние, описано в книгата.

Всеки един от нас преминава едни и същи състояния по пътя. Затова работата на ученика е да се прилепи към висшия, към учителя. В крайна сметка, висшият вече е преминал през тези състояния и прилепвайки се за него, ти също ще преминеш през тях. Ние привличаме светлината именно като изучаваме какво е написано за душата ни.

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 13.02.2011

[35210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако възпитавам децата според метода на Кабала, възможно ли е да им отнемам правото на свободен избор?

Отговор: Какво означава да възпитаваш дете според метода на кабала? Това включва, че ти се стремиш да им представиш обкръжение, да ги подготвиш за кабалистични текстове, да ги доведеш до свободен избор, за да осъзнаят те, че човек го възпитава променящата светлина. Точно нея трябва да извикат.

Изначално, „човек” (Адам) е коренът на душата и той трябва да привлече всичко друго към себе си със светлината, която го развива. В това е нашата свобода на волята. Нас или ни води природата, или ние извикваме специална сила, която е над нея. Не е лесно. Това изисква човек да преодолее, да се бори срещу влиянието на обикновеното обкръжение и да полага усилия, за да привлече влиянието на светлината. Ако доведа детето си до това, отнемам ли му свободния избор? Не.

Първо, детето може да пренебрегне не само традиционната „бебешка храна”, но също и това, на което го учите. Няма разлика между тях.

Човек получава свобода на волята само когато ново желание се заражда в него, което жадува за лично развитие, което да му позволи да взима самостоятелни решения, вместо да тича след вас и вашето „възпитание”. Научавайки го на това, към какво самият ти се придържаш, така ти все още не надхвърляш традицията, въпреки че тази традиция е по-близо до точката, която трябва да се разкрие.

Виждаме, че така се случва в света днес. Но преди човечеството е трябвало да се развива чрез религията. Написано е за Авраам, че изпратил синовете от своите наложници по света и им наредил да насадят различни религии.

Юдаизмът също е бил създаден след като мъдростта на кабала изчезнала от погледа на хората, по време на падането на Храма, когато сме паднали от стъпалото на отдаване и любов в омраза и егоизъм. От тогава евреите работят само на външно, материално ниво. Вместо да работят вътрешно върху поправянето на душата, пречистването на желанията с поправящата светлина, ние извършваме физически действия механично, без да поправяме сърцето.

И тук е разликата между религията и мъдростта на кабала – религията е външна, а не вътрешна. Поради тази причина кабала се счита за вътрешната част на Тора. Но изгнанието свършва, понеже му е дадено определено време. Промените са започнали и точката на свобода на волята се излюпва в човешките сърца. Хората искат да излязат от насаденото възпитание и да проверят себе си „Кой искам да бъда? Как мога да  си бъда сам наставник?”.

Тогава човек прави избор: нужно му е нов вид възпитание. Не това, което обществото му дава – той иска да го получи директно от Твореца. Нека Творецът му го даде, за да се нарича той „човек” (Адам), който е подобен (доме) на висшия.

Обикновено нашето възпитание е основано на получаване на примери от тези, които ни заобикалят, и на постигане подобие с тях. Сега аз искам да получа пример от Твореца, за да стана като Него.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35070]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Аз прилагам усилия, за да оправя връзката с другарите си, но виждам, че те отхвърлят моите старания. Ако цялата реалност – това съм аз, тогава кой кого отхвърля в действителност?

Отговор: Ти себе си. Говорейки чрез думите на Баал а-Сулам, така както ти виждаш групата, така виждаш и Твореца. Тъй като освен тебе, съществува само Той. Но Той е скрит, ти не можеш да работиш по отношение на Него, и затова са ти дали да видиш своето отражение – обкръжението. По степента на твоята порочност, ти виждаш другите извън себе си, порочни, не обединени и не обединяващи се с теб.

Разбира се че във всичко се проявява самият човек.

И едновременно с това, доколкото човек се намира в силата на разбиване, той е длъжен хитроумно да работи с обкръжението, за да може чрез него да построи себе си.

Именно така аз мога действително да работя над себе си. Затова ми е нужно правилно обкръжение, правилно да го „оформя”,  правилно да се отнасям към него и да получа от него правилно въздействие. Благодарение на това аз мога да напредвам.

От урока по статия на Рабаш, 16.02.2011

[35486]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек преминава през различни състояния, и всяко едно от тях има свой характер. Затова наричаме всеки ден от седмицата със свое име: неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота (като отражение на духовните процеси).

Всеки един ден преминава през различно светене благодарение влиянието на ЗеирАнпин, състоящо се от 6 сфирот, на 7 –та сфира Малхут, която в течение на „шестте дни” се поправя и се присъединява към него.

След като всички 6 светлини: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод са подействали на Малхут и са я поправили, те се съединяват заедно – и това се нарича шестия ден, петък. В този ден идва светлина, сбор от всички светлини, получени през седмицата и тази светлина се нарича Есод (основа), след което започва съботата.

В събота всички предишни светлини светят заедно, в една голяма светлина и няма нищо ново от наша страна, от „пробуждане отдолу”. Затова в събота не се извършва каквато и да е работа, изясняване и поправяне – това е завършек на цялата работа през седмицата, на всички предходни изяснявания и поправяния.

И тогава се извършва подем благодарение на това допълнително светене, което идва в „5-я час на шестия ден от седмицата” – т.е. с 5-тата сфира на 6-я ден, защото вътре в 6-я ден, Есод, има свои сфирот: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход. От този момент вече започва входа в 7-я ден, в съботата.

Тази светлина носи допълнително изясняване, разбиране, отдаване – „съботно добавяне”, което се нарича още „допълнителна душа”.

Затова Ари е въвел обичая да се обличат в събота две палта вместо едно. Това е символ, че на човек му е нужен двоен екран срещу тази нова, допълнителна светлина, която той получава свише.

Тази светлина въздейства на келим, на желанията и ги повдига – тъй като е невъзможно да получи светлина и да остане на това място.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 16.01.2011

[35530]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между въздействието на „Зоар” върху човека, притежаващ духовно постижение и върху онзи, който все още не е постигнал духовното?

Отговор: „Зоар” въздейства съгласно духовното стъпало на човека – като разликата между това, как малкото дете  и големият учен биха чели книга по физика.

Все още непостигналият духовния свят чете, но не разбира описаното. И няма книги, които могат да обяснят духовния свят на неговото ниво, в неговите свойства. За него, духовният свят е анти свят, който може да бъде разбран само в степента на вече придобитите свойства за отдаване и за любов.

Затова, с кабала се занимаваме не, за да разберем духовния свят, а за да придобием неговите свойства. Защото, ако човек желае да намери тези свойства, тогава занимавайки  се, предизвиква в себе си тяхното постепенно проявяване. Това явление се нарича „сгула”.

А в степента на придобиването на духовните свойства, започва да усеща и разбира написаното в кабалистичните книги – и тогава тези книги стават за него учебник и пътеводител в новия духовен свят.

Ето защо, няма смисъл от „Учението за Десетте Сфирот”, написано от великия кабалист Баал а-Сулам да се прави облекчена версия за начинаещи. Защото, така или иначе, няма да разберат написаното, а трябва да използват текста за придобиване на свойствата отдаване.

Няма смисъл кабала да се изучава като физика – това отклонява от поправянето. А предмет на изучаването е самия човек, защото всички светове се намират в нас и светлината се разкрива в нас. Главното е да се привлича светлината.

Има дори такива, които не са постигнали висшия свят, но пишат допълнения и коментари към „Учението за Десетте Сфирот” (ТЕС). Но как е възможно това, ако сам, човекът не разкрива тези допълнения в духовния свят, а прави предположения за тях в своя земен разум. Как можеш да пишеш за непостигнатия от теб свят?!

Но работата е в това, че на онзи, който още не е постигнал висшия свят, му е необходим източник на светлината – първоизточник, написан от вече постигнал  целия висш свят, за да мога от тази книга да получа поправящата светлина.

А тези, които без постижения пишат коментари на ТЕС, го свалят от нивото на духовната сила до земна наука. А аз – напротив, не трябва да се успокоявам, че разбирам ТЕС, а да осъзнавам, че нищо не разбирам от него, но той ми дава поправящата сила и  постепенно усещам върху себе си нейното въздействие.

Според степента на поправяне, в поправените желания, усещам мъдростта. Когато светлината Хасадим и светлината Хохма се обличат в моите поправени желания – това означава, че знам. Както е казано: „И познал Адам  Хава, своята жена” – от връзката, от съединението.

Затова, ученето от коментарите не помага. На мен ми е необходим първоизточник –  най-силният, който е способен да ми даде светлината. Защото, самият аз съм предмет на изучаването и цялата мъдрост ще се разкрие в мен.

По време на уроците, Рабаш не отделяше голямо внимание на обясненията. Той съвсем малко обясняваше, за да можем повече да се съединяваме с текста, искайки светлината, връщаща към източника.

Тогава имаше две групи – групата на Рабаш и тази на Гилел. Ние излизахме от урока „празни”, а от групата на Гилел, хората излизаха „напълнени” с разбиране.

Изучаването на кабала е „сгула” – „чудесно свойство” на светлината, а не източник на знания. Знанието се появява със светлината. Не е необходимо да мислиш –  светлината те напълва със знание, в степента на подобието ти с нея при отдаването.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.02.2011

[35508]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите са криели науката кабала толкова години, ако от нея не може да се възползва онзи, който не е готов за това?

Отговор: Науката кабала е могла да бъде изучавана свободно до самото разбиване на Храма. Разрушаването на Храма, било разрушаване на духовното усещане в народа на Израел.

И колкото е опасно да се разкрива на егоисти обичайната наука, давайки им в ръцете оръжие, с което могат да навредят на себе си и на останалите, не виждайки правилната картина на света и неговата цел, така и на хора, изпаднали от духовното ниво, от братската любов в безпричинна ненавист, било забранено да изучават науката кабала. Защото те биха я използвали неправилно и биха се объркали.

Не са могли да я използват, оказвайки се в егоистичното желание, което в този момент започнало да се развива. Трябвало първо да се забъркат в желанията на този свят, да потънат в тъмнина, да се смесят с желанията на всички народи, защото именно затова народът на Израел е излязъл в изгнание.

Как би могло, в това време да им се даде науката кабала – това противоречало на целта. С тази цел, те изпаднали от духовното ниво и загубили това занание, за да получат възможност да живеят на същото ниво – като всички други народи. И през всички години, до самия край на средновековието, народът на Израел и всички други народи живеели много прост и примитивен живот. Това било времето на тяхното взаимно включване.

Независимо, че народът на Израел загубил духовното стъпало, в него съществувал висок вътрешен дух и сред него имало много мъдреци – кабалисти и хора, разбиращи целта. Това не е състоянието на пълно неразбиране за целта на съществуването, в което се намираме сега.

Такова падение се е случило през последните 100 – 150 години, а преди това, в народа на Израел не е имало човек, който да не знае за какво съществува. Това им позволило да издържат всички години на изгнание и да съхранят себе си – след всички гонения, инквизиции и погроми. Всичко това не била сляпа вяра – те чувствали и знаели, че съществува цел.

Но именно, за да им се позволи да се съединят с желанията на всички други народи и да завършат периода на изгнание, не е трябвало да им се дава науката кабала. Затова, кабалистите я скрили, отдалечили от народа и го наплашили, за да не го объркват и да му позволят да поправи това, което е необходимо.

С тази своя форма на съществуване, която била тогава, те осъществявали поправянето по онова време. Защото, ние не виждаме какво вътрешно развитите се осъществява при този процес. Милиарди години, цялата материя се развива неосъзнато, но ние, със своя ограничен разум, не можем да разберем целия този процес. И при такъв поглед върху реалността, не можем да оправдаем нищо в нея. Ако искаме нещо да разберем, трябва да разкрием пълната картина.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 16,02,2011

[35537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→