Желаещият да работи за Твореца трябва да се включи във всички творения, тоест, да усети техните желания, да се присъедини към всички души,  включвайки се в тях, а тях в себе си.

За себе си той оставя само това, което му е необходимо за съединяване с Твореца, а цялото му останало желание се включва в общото творение. Желанието ни се дава само с такава цел, за да се включим към всички.

А за това е необходимо да се съединя с всички творения и да ги издигна към корена им. Получава се така, че във всеки от нас остава само точката в сърцето, а всички останали свойства, желания, намерения са ни нужни само, за да се свържем с всички, чрез точката в сърцето да свържем всички с Твореца и чрез тази точка в сърцето да преведем отговора от Твореца обратно към всички останали.

Човекът, работещ по този начин се нарича „Адам“ и събира огромния съсъд на единната душа. Такъв човек може да стане всеки от нас, защото всеки има своя точка в сърцето, чрез която се свързва с Твореца, превеждайки от всички към Твореца и от Твореца към всички именно свойственото му уникално послание.

Излиза, че всеки човек се явява пълноценен Адам и цялата, създадена от Твореца конструкция, душа, принадлежи на всеки. Но у всеки тя е специфична, свързана чрез неговата точка в сърцето.

Давайки на всеки от нас точка в сърцето, Творецът е позволил да присъединим всичко останало към нея, правейки я специфична, частна, лична душа на всеки. А след това всички точки в сърцето се съединяват заедно в едно общо кли „АДАМ“.

От сутрешния урок, 08.10.2018

[234539]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Любовта и истината винаги ли са неразделни?

Отговор: Любовта обитава сърцето, а истината главата. Любовта трябва да идва от сърцето, тоест, нужно ми е да променя всичките му свойства, всичките мои желания, за да ги насоча към благото на любимия. Това се нарича „отворено сърце“.

А истината вече я измервам по отношение на нивото на развитие на човека – колко му е полезно да чуе, колко може да почувства,  да разбере и да се отнеса към него по съответния начин. Възможно е да ми се наложи да скрия нещо от него, а може дори да излъжа, ако от цялото си любящо сърце виждам, че за него ще бъде по- добре.

Човекът, който търси истината, постоянно се проверява в каква лъжа се намира.

Въпрос: Защо човекът е привлечен от истината? Защо тя е ценна за него?

Отговор: В него започва да говори информационният ген от висшето стъпало. Висшата сила се нарича „истина“. Думата „истина“ се състои от буквите „алеф, мем, таф“, тоест обхваща цялата азбука: от началото до края. Това е общото име на Твореца, добрият и носещ добро, абсолютната любов и отдаване извън себе си. Нужно е да се замислим как поне малко да му съответстваме. На това ни учи науката кабала.

Има хора, в които се пробуждат информационните гени. Очевидно в основата си са били близо до Твореца, затова в тях са останали съответните „записи“. И сега тези гени започват да говорят в тях и да ги притеглят към разкриване на свойствата на Твореца.

Този ген се нарича „точка в сърцето“- желание за разкриване на истината. Без значение каква ще бъде, важното е да бъде истина. Дори ако ми е неприятна, все едно, аз се стремя към нея, както е казано „ Купи истина и не я продавай“.

Въпрос: Познавам много хора, които изобщо не вярват в Бог и въпреки това са много силно привлечени от истината. Как се получава така?

Отговор: Стремежът към истината изобщо не е свързан с вярата. Всеки търсещ истината е поканен да отиде и да я разкрие. Науката кабала няма отношение към религиите, но стремежът към истината е задължително условие.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Лъжа и истина, ч. 1

От 918- та беседа за новия живот, 16.11.2017

[217137]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

„Точка в сърцето“ и егоизъм

Въпрос: Как да удържим заедно пробуждащата се точка в сърцето и егоизма, за да се получи разпад като в атомен реактор?

Отговор: „Заедно“ – е дума, несъвместима с тези понятия, защото точката в сърцето е абсолютно противоположна на егоизма.

Между тях не може да има какъвто и да е контакт, освен като извън точката и извън егоизма.

По принцип, във всички хора има точка в сърцето, но ние говорим за тези, в които тя се проявява. Във всеки абориген от който и да е ъгъл на планетата също има точка в сърцето.

Въпросът е в това, до колко дълбоко тя е скрита в неговия егоизъм. Тъй като ние събираме хора от цял свят, в които тя се пробужда и иска да се реализира.

И тук възниква проблем – противостоенето на тази точка и егоизма. Те не могат да бъдатзаедно, защото при тяхното съвместяване възниква неконтролируема «атомна реакция». Две противоположни свойства, между които няма никакви пресечни точки, се унищожават взаимно.

Как все пак да свържем егоизма с точката в сърцето?

Егоизмът е материя в природата. Той няма къде да изчезне, не се намалява, напротив – всеки път се развива все повече и повече.

И дори ако ни се струва, че човек е станал по-малко егоистичен, то не е защото егоизмът е станал по-малък, а защото в него изчезва силатада бъде използван, както при старец, който седи и вече нищо не иска. Но това е не защото егоизмът му умира, а защото умира възможността да го използва, да го реализира.

Затова никога не воюваме против егоизма. Напротив, ние се отнасяме към него с уважение. И това трябва добре да бъде разбрано. Тъй като повечето всевъзможни методики, особенно източните, призовават: по-малко желай, по-малко дишай, по-малко яж, ограничавай се във всичко.

В религиите често се среща принципът на забраната: да се отстрани всичко, да се съкрати до минимум и тогава ще станеш с божи дух.

А кабала казва друго: обязателно развий егоизма си. От всички методики, които съществуват на земята, само кабала се застъпва за този прогрес.

Но земният прогрес се натъква на възникване на противоречия между него и точката в сърцето. Точката в сърцето – следващото ниво над неживото, растително и животинско развитие – се пробужда изведнъж вътре в човека. Тя се отнася към нивото «човек» и пита: «Защо ти е неживото, растително и животинско развитие? Да допуснем, в теб щ ебъде цялото земно кълбо. А по-нататък какво?»

Именно въпросът «за какво?» се срива цялата основа под нас. «Аз не искам да живея, дайте по-бързо наркотик, за да го приема и да забравя. Трябва да избягам някъде от тази безизходност!»
Въпросът «за какво?» унищожава човека! Той говори за това, че пред тебеняманищо, а ти самият си нула и няма нищо нито сега, нито в следващия миг.

А ако е така, то егоизмът протестира: «Трябва да приключим с това, защото всяка минута съществуване ми струва огромни усилия. Още повече, ако виждам пред себе си безизходност и пустота, в които все едно трябва да живея. Аз нямам никакво оправдание за своето съществуване“.

И затова виждаме в света толкова много депресии, самоубийства, колко много хора употребяват наркотици, толкова много войни и сблъсъци между държавите.

И всичко това се случва подсъзнателно, особенно самоубийствата, защото човек не вижда добра цел в своето съществуване.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, ч. 3

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217783]

Filed under: Егоизъм, Развитие на егоизма, Точка в сърцето - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това сърце? По какво се отличава „точката в сърцето” от сърцето?

Отговор: Сърцето – това е нашият егоизъм, а точката в сърцето – това е подтик към Твореца, към свойството отдаване, което е заложено в нас изначално, иначе ние не бихме могли да възприемем ставащите в нас изменения.

Именно затова, че ние сме съставени от две части – сърце и „точка в сърцето”, можем, изхождайки от тези две противоположни свойства, да започнем да виждаме накъде отиваме, как можем да се издигнем над себе си, над сърцето, в „точката в сърцето”, или обратно.

От урока на руски език.02.04.2017

[211102]

Filed under: Духовна работа, Егоизъм - Няма коментари→

Въпрос: Защо хората страшно се притесняват да завършат живота си по-рано, дори ако непрекъснато страдат?

Отговор: Защото това е естествено, инстинктивно желание на човека да съществува в някаква форма. Така е заложена в нас природата в съответствие с висшата система. Работата е в това, че нашия живот в животинското (материално) тяло няма никакъв смисъл, ако в течение на него не се развиваме и не преминаваме на следващата степен – в духовното състояние. Тогава просто завършваме своето материално съществуване. Нашето решимо (информационна основа на духовната същност) преминава от едно тяло в друго.

Материалното тяло на човека се отнася към животинското ниво. С него не настъпват никакви трансформации, освен както при животните. А така наречената „точка в сърцето” — духовното решимо или информационния запис на висшата степен задължително трябва да се развива. Тя е вечна. Затова в течение на този живот трябва да достигнем нивото на нейната реализация. Това обяснява науката кабала. Още

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Сам ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази “подложка”, основа, на която ти ще усещаш Твореца. Ти не можеш да Го почустваш по друг начин! В противен случай това пространство ще остане празно за теб, ти не можеш да го напълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата наша работа се заключава само в това.

Filed under: Духовна работа в група, Уебинари - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Мир“: Независимо от факта, че този свят изглежда в очите ни като отворен магазин без собственик, където всеки минувач може да вземе всякоя стока и всичко, което душата му пожела, безплатно и безгрижно, раби Акива настоява и ни предупреждава, че „магазинът дава назаем“.

Тоест, въпреки че не виждаш тук никакъв собственик, знай, че има собственик и не иска заплащане само защото дава на кредит. Казано е: „Книгата е отворена и ръката пише“, т.е. съществува обща книга, където се записва всяко действие, без изключение.

Хората не знаят, че живеят на кредит, който ще трябва да отдадат. Техният дълг постепенно се натрупва и те започват да чувстват, че нямат избор – от този ден и нататък трябва да се плащат сметките.

Подобно на пораснало дете, на което родителите му са го изпратили да работи. А той, получил първата заплата и радостен от всички пари, си купил бонбони. Когато се върнал вкъщи го попитали: „А къде ти е заплатата? Вече си голям и трябва да участваш в разходите.“ Той вече не може да си позволи да харчи всичките пари за бонбони, защото трябва да започне да погасява дълга.

Човечеството се е развило до състояние, когато е длъжно да върне обратно на Собственика всичко, което е получило от него досега, всичко, което е вложено в развитието на човека, а също и всичко, което ще получи в бъдеще, но вече по собствено искане. Ние трябва всеки път да молим и тази молба трябва да бъде за това как да насладим Кредитора чрез отдаване на ближния.

Този преход от използване на света като „магазин без собственик“ към желание да се върне дългът, се случва благодарение на страданията: на духовните или на материалните. Духовните страдания се наричат „точка в сърцето“, когато човек започва да пита: „За какво живея? В какво е смисълът на този живот?“ А материалните страдания са просто удари, които ни заставят да се замислим.

Да допуснем, че човек е имал голям успех и е забогатял. И изведнъж бизнесът е спрял да носи приходи – не се получава и това е! Той го отдава на лошия късмет, на съдбата, а всъщност на него просто искат да му помогнат и му намекват, че вече е достатъчно. Малко е заработил, но най-важното е, че се замислил, че може още нещо да заработи в този живот – духовното възнаграждение.

Така насърчават човека, народа, страната, целия свят – с помощта на удари. Всичките ни минали „бизнеси“ са престанали да бъдат доходни. Мислили сме си, че вечно ще продължаваме така, но всичко в един момент достига докрай. Земното кълбо завършва съществуването си, въздухът свършва, свършва и нашият живот. Поживели сме и това е достатъчно.

Така човечеството ще се наложи да достигне до разчет. Кризата показва, че живеем в последните мигове на изминалия свят. Старият свят се затваря! На вратата на магазина седи обявление: „От този ден и нататък трябва да се разплатят дълговете“.

Преди сме си мислили, че е било безплатно, но не. Отсега нищо безплатно няма да получиш. Ние сме пораснали и сега трябва да отидем на работа. Вече не сме на пълна издръжка на милосърдните татко и майка, които се грижат за нас, като част от своето тяло. Сега вече сме самостоятелни хора, защото егоизмът ни е пораснал до огромни предели.

Можем да възразим, че не искаме да пораснем, а искаме да останем при татко и мама. Така сега правят много млади хора, не желаещи да се женят и да работят. Но това се нарича инфантилност.

Скоро тази мода ще приключи – ще дойдат такива удари, че ще се наложи да се простим с такъв живот и ще отидем да се учим. Няма да има друг избор; родителите и цялото общество ще почувстват, че просто се случва катастрофа с младото поколение, което не иска да работи и остава на попечителството на родителите.

Вместо да им раздават обезщетения, ще им платят стипендии за обучение, за да се учат как да се загрижат за обществото. Ще им се наложи да вдигнат цялото общество на следващата степен и това ще бъде тяхното заплащане за погасяване на дълга.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2016

[193627]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Защо са нужни физическите страдания, за да се пробуди точката в сърцето ли?

Отговор: Материалната ни същност е тялото, което бихме искали да обезпечим с максимален комфорт.

Живеем в семейство и искаме всичко в него да е наред: дом, деца, здраве, пенсия, отдих и прочее. Тоест, искаме да живеем комфортно в този свят.

Но ако човек постига това и всичко му е нормално, той става като животно, защото вече за никъде не се стреми, нищо не прави. Дайте му всичко, което има, и ще видите нищо няма да се измени. Виждаме как без вълци овцете започват да боледуват и линеят.

Същото е и с еврейския народ: без антисемити няма да има ционисти, няма да има еврейски дом и еврейски народ. Значи трябва да уважаваме антисемитите, разбирайки, че те съществуват като определена сила в природата, която ни държи, иначе бихме се разбягали по всички страни.

Същото е и с човека като цяло – той не може да съществува без страдания. Страданията ни направляват, защото сме егоисти, желанието ни е абсолютно егоистично: да се напълни, да не прави нищо и при това да има всичко.

Как може да се достигне това? Никак! Защото задачата на човека в природата е да постигне своето най-висше развитие. А ако се наслаждавам и всичко ми е наред, никога няма да мога да изпълня тази задача.

Не трябва да забравяме, че „любовта и гладът управляват света“. Затова само страданията ни тласкат напред. „За един бит, двама небити дават“ – това е точно така. Затова „през бодлите – към звездите“. Именно тези бодли не ни достигат.

Науката кабала говори за това, че пробудилата се в човека „точката в сърцето“ възбужда в нас депресия, въпроса за смисъла на живота, за неговата безцелност. Ако не би било така, как бихме напредвали? По такъв начин, нас винаги ни направляват само страданията.

При това трябва да има страдания по достигане на целта, в предвкусване, в стремеж – страдания от любов. А ако те липсват, то нас ни подгонват други страдания. Така е устроена цялата система в природата, и тя прави това.

Искате доброволно и правилно да напредвате – моля, пред вас е науката кабала, която показва цялата система и правилното насочване към определената цел. Целта е предварително обозначена, няма какво да измисляме.

Ако не вървим към нея, тогава природата чрез всевъзможни алтернативни пътища ще предизвиква в нас страдания и независимо от всичко ще ни доведе до тази цел, но вече по дълъг и объркан път.

Въпрос: Означава ли това, че земните ни (животински) страдания ще ни доведат до страдания от любов?

Отговор: Ще ни доведат, но не отведнъж и непосредствено. В живота всяко малко страдание ни тласка напред. Ако човекът разбираше това, сам би се устремил към целта и не би трябвало да напредва с „тоягата към щастието“. Той би напредвал по-бързо, отколкото го тласка тоягата.

Ето това е разумното развитие и това е, което ни показва кабала: целта и как да вървим по най-краткия път към нея, за да не те подгонят страданията отзад.

Идвайте и се включвайте в доброто, в по-хубавото, правилното развитие. Ние ви чакаме!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.11.2016
[198799]

Filed under: Въпрос-отговор, Точка в сърцето - Няма коментари→

И било, когато сте чули гласа от мрака, а планината е била покрита с огън, приближили се към мен всички предводители на вашите колена и вашите старейшини и казали: “Ето, така ни показа Бог, нашият Всесилен, Твоята слава и Твоето величие, и Неговият глас чухме от огъня.

Днес видяхме, че говори Всесилният с човека, и той остава жив. Но за какво сега да умираме? Та нали ще ни погълне този велик огън; ако продължим да слушаме Божият глас, нашият Всесилен, то ще умрем. Та кой човек, чуващ гласа на Всесилният Бог говорещ от огъня, остава сред живите? Ела и слушай всичко, което ще каже Бог, нашият Всесилен, и ще ни преразкажеш всичко, което ти каже Бог, нашият Всесилен, и ние ще слушаме и изпълняваме!”(Тора, “Дварим”, “Ваетханан”, 5:20-5:24)

В човек става правилно осъзнава на това, че въпреки че духовните свойства са велики, сега към тях започва да се проявява определен подход.

От една страна свише съществува контакт на Твореца с човека, по точно със заложеното в него свойство, наречено “точка в сърцето”, което може да бъде свързано с Висшата сила. От друга страна, към този контакт е необходимо да се подходи постепенно, последователно, поетапно, за да не прегори човек.

Затова човек или група от хора започват да разбират, че движението към целта е дълго и заема, по принцип, целия живот.

За какво живеем?! Човек завършва институт и отива да работи. За него институтът е като трамплин. А в духовното не. Тук ти се намираш в тази същата точка, в която си се родил и съществуваш, обаче тази точка започваш да я разбираш и осъзнаваш по друг начин.

Твоето движение напред се заключава в това, че издигайки се над състоянието си, вътре в него разкриваш, че вече се намираш във Висшия свят, а не на Земята.

Изменяйки отношението към случващото се с теб, ти разкриваш в това състояние Твореца, свойството отдаване и любов, и никъде не трябва да ходиш! Стълбата на подема се намира вътре в теб като постепенно, все по-дълбоко постижение на това, че и сега се намираш в райското състояние.

Тоест, всичко което се случва с човек, са степени на неговото вътрешно постижение в себе си, когато той разкрива, че тъмнината, в която се намира, изчезва и настъпва вътрешно просветление.

Към него достига разбирането, че той всъщност се е намирал и се намира във Висшия свят, в света на Безкрайността, но едва сега започва да го разбира и възприема, защото се изменя отношението му към действителността, неговите свойства се връщат обратно към състоянието, в което вече са били.

А нашият свят?! Човек все още вижда войни, хора, убиващи се един друг, защото в него има общо с тях усещане за съществуване.

И едновременно с това, има усещане за личното си съществуване, когато гледа на тях и разбира, че те са слепи и не чувстват, че всъщност се намират в съвършенство, а виждат само егоистичната си нищожност и нищо повече. А ако те я изменят, то веднага ще почувстват чрез новото свойство на алтруизъм и любов, че се намират в рая.

Затова човек никъде не трябва да ходи, а трябва само вътрешно да се поправя, от ненавист към любов. Това е духовното движение. И в това духовно движение по 125-те стъпала на стълбата на духовните светове е цялата Тора.

Науката кабала говори само за тези трансформации, които човек усеща в себе си, реализирайки методиката на кабалистичното поправяне. Всичко е вътре в човека.

Не е за вярване, че около нас е рай, вечност, съвършенство, Висш свят, свят на Безкрайността!

Баал а-Сулам много добре е описал това в статията “Скриване и разкриване на Твореца”, където се пише, че това, което ти се струва лошо и ужасно в нашия свят, при изменение на вътрешните ти свойства ще стане противоположното: срещу 30-те ужасни видения и усещания на нашия свят ще видиш 30 прекрасни състояния! Всички са щастливи, здрави и доволни.

От Тв програмата “Тайната на вечната книга”, 30.03.2016

[189621]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Далеч от безцелността

И така, Адам е намерил пътя за постигането на целта и смисъла на живота, системата на живота, която стои зад този свят и ни управлява. Точно така някога сме започнали да изучаваме човешкото тяло и сме открили в него множество изключително сложни и разнообразни системи, свързани по хиляди начини, за които и днес знаем много малко.

Освен това, нашите тела се свързват помежду си, а също и с неживата, растителната и животинската природа в този свят, със земната екология, с цялата Вселена. Според астрофизиците тя представлява единен замисъл, който действа и приема сегашния си облик в нашите усещания. Изследвайки тази сфера, учените по естествен начин придобиват повишена чувствителност към нея.

Ето така Адам е открил, че ако искаме да намерим смисъла на живота и неговата цел, то трябва да разкрием общата система, природата, мрежата, свързваща ни в едно. Всъщност, цялата природа по своето устройство и развитие ни подтиква към това, да поискаме да я разкрием. Да поискаме от любопитство, нарастващо до такава степен, че в нас се установява постоянна болка, „точка в сърцето“.

Тогава наистина си задавам въпроса: “За какво живея?“ Животът ми като че ли се пилее без никаква цел. Предварително виждам смъртта пред мен, така че, за защо е всичко това?

И ето, в наши дни,  почти 6000 години след Адам, много хора наистина си задават този въпрос. Потъват в отчаяние, в наркотици. Действително им е трудно да живеят, защото въпросът силно ги угнетява, унижава ги, буквално ги лишава от човешки облик, превръщайки всеки в безжизнен, бездуховен „чувал“…

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183872]

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

Filed under: Без категория - Няма коментари→