Желаещият да работи за Твореца трябва да се включи във всички творения, тоест, да усети техните желания, да се присъедини към всички души,  включвайки се в тях, а тях в себе си.

За себе си той оставя само това, което му е необходимо за съединяване с Твореца, а цялото му останало желание се включва в общото творение. Желанието ни се дава само с такава цел, за да се включим към всички.

А за това е необходимо да се съединя с всички творения и да ги издигна към корена им. Получава се така, че във всеки от нас остава само точката в сърцето, а всички останали свойства, желания, намерения са ни нужни само, за да се свържем с всички, чрез точката в сърцето да свържем всички с Твореца и чрез тази точка в сърцето да преведем отговора от Твореца обратно към всички останали.

Човекът, работещ по този начин се нарича „Адам“ и събира огромния съсъд на единната душа. Такъв човек може да стане всеки от нас, защото всеки има своя точка в сърцето, чрез която се свързва с Твореца, превеждайки от всички към Твореца и от Твореца към всички именно свойственото му уникално послание.

Излиза, че всеки човек се явява пълноценен Адам и цялата, създадена от Твореца конструкция, душа, принадлежи на всеки. Но у всеки тя е специфична, свързана чрез неговата точка в сърцето.

Давайки на всеки от нас точка в сърцето, Творецът е позволил да присъединим всичко останало към нея, правейки я специфична, частна, лична душа на всеки. А след това всички точки в сърцето се съединяват заедно в едно общо кли „АДАМ“.

От сутрешния урок, 08.10.2018

[234539]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Любовта и истината винаги ли са неразделни?

Отговор: Любовта обитава сърцето, а истината главата. Любовта трябва да идва от сърцето, тоест, нужно ми е да променя всичките му свойства, всичките мои желания, за да ги насоча към благото на любимия. Това се нарича „отворено сърце“.

А истината вече я измервам по отношение на нивото на развитие на човека – колко му е полезно да чуе, колко може да почувства,  да разбере и да се отнеса към него по съответния начин. Възможно е да ми се наложи да скрия нещо от него, а може дори да излъжа, ако от цялото си любящо сърце виждам, че за него ще бъде по- добре.

Човекът, който търси истината, постоянно се проверява в каква лъжа се намира.

Въпрос: Защо човекът е привлечен от истината? Защо тя е ценна за него?

Отговор: В него започва да говори информационният ген от висшето стъпало. Висшата сила се нарича „истина“. Думата „истина“ се състои от буквите „алеф, мем, таф“, тоест обхваща цялата азбука: от началото до края. Това е общото име на Твореца, добрият и носещ добро, абсолютната любов и отдаване извън себе си. Нужно е да се замислим как поне малко да му съответстваме. На това ни учи науката кабала.

Има хора, в които се пробуждат информационните гени. Очевидно в основата си са били близо до Твореца, затова в тях са останали съответните „записи“. И сега тези гени започват да говорят в тях и да ги притеглят към разкриване на свойствата на Твореца.

Този ген се нарича „точка в сърцето“- желание за разкриване на истината. Без значение каква ще бъде, важното е да бъде истина. Дори ако ми е неприятна, все едно, аз се стремя към нея, както е казано „ Купи истина и не я продавай“.

Въпрос: Познавам много хора, които изобщо не вярват в Бог и въпреки това са много силно привлечени от истината. Как се получава така?

Отговор: Стремежът към истината изобщо не е свързан с вярата. Всеки търсещ истината е поканен да отиде и да я разкрие. Науката кабала няма отношение към религиите, но стремежът към истината е задължително условие.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Лъжа и истина, ч. 1

От 918- та беседа за новия живот, 16.11.2017

[217137]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - 1 Comment →

“Точка в сърцето” и егоизъм

Въпрос: Как да удържим заедно пробуждащата се точка в сърцето и егоизма, за да се получи разпад като в атомен реактор?

Отговор: “Заедно” – е дума, несъвместима с тези понятия, защото точката в сърцето е абсолютно противоположна на егоизма.

Между тях не може да има какъвто и да е контакт, освен като извън точката и извън егоизма.

По принцип, във всички хора има точка в сърцето, но ние говорим за тези, в които тя се проявява. Във всеки абориген от който и да е ъгъл на планетата също има точка в сърцето.

Въпросът е в това, до колко дълбоко тя е скрита в неговия егоизъм. Тъй като ние събираме хора от цял свят, в които тя се пробужда и иска да се реализира.

И тук възниква проблем – противостоенето на тази точка и егоизма. Те не могат да бъдатзаедно, защото при тяхното съвместяване възниква неконтролируема «атомна реакция». Две противоположни свойства, между които няма никакви пресечни точки, се унищожават взаимно.

Как все пак да свържем егоизма с точката в сърцето?

Егоизмът е материя в природата. Той няма къде да изчезне, не се намалява, напротив – всеки път се развива все повече и повече.

И дори ако ни се струва, че човек е станал по-малко егоистичен, то не е защото егоизмът е станал по-малък, а защото в него изчезва силатада бъде използван, както при старец, който седи и вече нищо не иска. Но това е не защото егоизмът му умира, а защото умира възможността да го използва, да го реализира.

Затова никога не воюваме против егоизма. Напротив, ние се отнасяме към него с уважение. И това трябва добре да бъде разбрано. Тъй като повечето всевъзможни методики, особенно източните, призовават: по-малко желай, по-малко дишай, по-малко яж, ограничавай се във всичко.

В религиите често се среща принципът на забраната: да се отстрани всичко, да се съкрати до минимум и тогава ще станеш с божи дух.

А кабала казва друго: обязателно развий егоизма си. От всички методики, които съществуват на земята, само кабала се застъпва за този прогрес.

Но земният прогрес се натъква на възникване на противоречия между него и точката в сърцето. Точката в сърцето – следващото ниво над неживото, растително и животинско развитие – се пробужда изведнъж вътре в човека. Тя се отнася към нивото «човек» и пита: «Защо ти е неживото, растително и животинско развитие? Да допуснем, в теб щ ебъде цялото земно кълбо. А по-нататък какво?»

Именно въпросът «за какво?» се срива цялата основа под нас. «Аз не искам да живея, дайте по-бързо наркотик, за да го приема и да забравя. Трябва да избягам някъде от тази безизходност!»
Въпросът «за какво?» унищожава човека! Той говори за това, че пред тебеняманищо, а ти самият си нула и няма нищо нито сега, нито в следващия миг.

А ако е така, то егоизмът протестира: «Трябва да приключим с това, защото всяка минута съществуване ми струва огромни усилия. Още повече, ако виждам пред себе си безизходност и пустота, в които все едно трябва да живея. Аз нямам никакво оправдание за своето съществуване”.

И затова виждаме в света толкова много депресии, самоубийства, колко много хора употребяват наркотици, толкова много войни и сблъсъци между държавите.

И всичко това се случва подсъзнателно, особенно самоубийствата, защото човек не вижда добра цел в своето съществуване.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, ч. 3

От ТВ програмата “Последното поколение”, 14.08.2017

[217783]

Filed under: Егоизъм, Развитие на егоизма, Точка в сърцето - 1 Comment →

Въпрос: Какво е това сърце? По какво се отличава „точката в сърцето” от сърцето?

Отговор: Сърцето – това е нашият егоизъм, а точката в сърцето – това е подтик към Твореца, към свойството отдаване, което е заложено в нас изначално, иначе ние не бихме могли да възприемем ставащите в нас изменения.

Именно затова, че ние сме съставени от две части – сърце и „точка в сърцето”, можем, изхождайки от тези две противоположни свойства, да започнем да виждаме накъде отиваме, как можем да се издигнем над себе си, над сърцето, в „точката в сърцето”, или обратно.

От урока на руски език.02.04.2017

[211102]

Filed under: Духовна работа, Егоизъм - No Comments→

Въпрос: Защо хората страшно се притесняват да завършат живота си по-рано, дори ако непрекъснато страдат?

Отговор: Защото това е естествено, инстинктивно желание на човека да съществува в някаква форма. Така е заложена в нас природата в съответствие с висшата система. Работата е в това, че нашия живот в животинското (материално) тяло няма никакъв смисъл, ако в течение на него не се развиваме и не преминаваме на следващата степен – в духовното състояние. Тогава просто завършваме своето материално съществуване. Нашето решимо (информационна основа на духовната същност) преминава от едно тяло в друго.

Материалното тяло на човека се отнася към животинското ниво. С него не настъпват никакви трансформации, освен както при животните. А така наречената „точка в сърцето” — духовното решимо или информационния запис на висшата степен задължително трябва да се развива. Тя е вечна. Затова в течение на този живот трябва да достигнем нивото на нейната реализация. Това обяснява науката кабала. Още

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Сам ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази “подложка”, основа, на която ти ще усещаш Твореца. Ти не можеш да Го почустваш по друг начин! В противен случай това пространство ще остане празно за теб, ти не можеш да го напълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата наша работа се заключава само в това.

Filed under: Духовна работа в група, Уебинари - No Comments→

От статията на Баал а-Сулам „Мир“: Независимо от факта, че този свят изглежда в очите ни като отворен магазин без собственик, където всеки минувач може да вземе всякоя стока и всичко, което душата му пожела, безплатно и безгрижно, раби Акива настоява и ни предупреждава, че „магазинът дава назаем“.

Тоест, въпреки че не виждаш тук никакъв собственик, знай, че има собственик и не иска заплащане само защото дава на кредит. Казано е: „Книгата е отворена и ръката пише“, т.е. съществува обща книга, където се записва всяко действие, без изключение.

Хората не знаят, че живеят на кредит, който ще трябва да отдадат. Техният дълг постепенно се натрупва и те започват да чувстват, че нямат избор – от този ден и нататък трябва да се плащат сметките.

Подобно на пораснало дете, на което родителите му са го изпратили да работи. А той, получил първата заплата и радостен от всички пари, си купил бонбони. Когато се върнал вкъщи го попитали: „А къде ти е заплатата? Вече си голям и трябва да участваш в разходите.“ Той вече не може да си позволи да харчи всичките пари за бонбони, защото трябва да започне да погасява дълга.

Човечеството се е развило до състояние, когато е длъжно да върне обратно на Собственика всичко, което е получило от него досега, всичко, което е вложено в развитието на човека, а също и всичко, което ще получи в бъдеще, но вече по собствено искане. Ние трябва всеки път да молим и тази молба трябва да бъде за това как да насладим Кредитора чрез отдаване на ближния.

Този преход от използване на света като „магазин без собственик“ към желание да се върне дългът, се случва благодарение на страданията: на духовните или на материалните. Духовните страдания се наричат „точка в сърцето“, когато човек започва да пита: „За какво живея? В какво е смисълът на този живот?“ А материалните страдания са просто удари, които ни заставят да се замислим.

Да допуснем, че човек е имал голям успех и е забогатял. И изведнъж бизнесът е спрял да носи приходи – не се получава и това е! Той го отдава на лошия късмет, на съдбата, а всъщност на него просто искат да му помогнат и му намекват, че вече е достатъчно. Малко е заработил, но най-важното е, че се замислил, че може още нещо да заработи в този живот – духовното възнаграждение.

Така насърчават човека, народа, страната, целия свят – с помощта на удари. Всичките ни минали „бизнеси“ са престанали да бъдат доходни. Мислили сме си, че вечно ще продължаваме така, но всичко в един момент достига докрай. Земното кълбо завършва съществуването си, въздухът свършва, свършва и нашият живот. Поживели сме и това е достатъчно.

Така човечеството ще се наложи да достигне до разчет. Кризата показва, че живеем в последните мигове на изминалия свят. Старият свят се затваря! На вратата на магазина седи обявление: „От този ден и нататък трябва да се разплатят дълговете“.

Преди сме си мислили, че е било безплатно, но не. Отсега нищо безплатно няма да получиш. Ние сме пораснали и сега трябва да отидем на работа. Вече не сме на пълна издръжка на милосърдните татко и майка, които се грижат за нас, като част от своето тяло. Сега вече сме самостоятелни хора, защото егоизмът ни е пораснал до огромни предели.

Можем да възразим, че не искаме да пораснем, а искаме да останем при татко и мама. Така сега правят много млади хора, не желаещи да се женят и да работят. Но това се нарича инфантилност.

Скоро тази мода ще приключи – ще дойдат такива удари, че ще се наложи да се простим с такъв живот и ще отидем да се учим. Няма да има друг избор; родителите и цялото общество ще почувстват, че просто се случва катастрофа с младото поколение, което не иска да работи и остава на попечителството на родителите.

Вместо да им раздават обезщетения, ще им платят стипендии за обучение, за да се учат как да се загрижат за обществото. Ще им се наложи да вдигнат цялото общество на следващата степен и това ще бъде тяхното заплащане за погасяване на дълга.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2016

[193627]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос от Facebook: Защо са нужни физическите страдания, за да се пробуди точката в сърцето ли?

Отговор: Материалната ни същност е тялото, което бихме искали да обезпечим с максимален комфорт.

Живеем в семейство и искаме всичко в него да е наред: дом, деца, здраве, пенсия, отдих и прочее. Тоест, искаме да живеем комфортно в този свят.

Но ако човек постига това и всичко му е нормално, той става като животно, защото вече за никъде не се стреми, нищо не прави. Дайте му всичко, което има, и ще видите нищо няма да се измени. Виждаме как без вълци овцете започват да боледуват и линеят.

Същото е и с еврейския народ: без антисемити няма да има ционисти, няма да има еврейски дом и еврейски народ. Значи трябва да уважаваме антисемитите, разбирайки, че те съществуват като определена сила в природата, която ни държи, иначе бихме се разбягали по всички страни.

Същото е и с човека като цяло – той не може да съществува без страдания. Страданията ни направляват, защото сме егоисти, желанието ни е абсолютно егоистично: да се напълни, да не прави нищо и при това да има всичко.

Как може да се достигне това? Никак! Защото задачата на човека в природата е да постигне своето най-висше развитие. А ако се наслаждавам и всичко ми е наред, никога няма да мога да изпълня тази задача.

Не трябва да забравяме, че “любовта и гладът управляват света”. Затова само страданията ни тласкат напред. “За един бит, двама небити дават” – това е точно така. Затова “през бодлите – към звездите”. Именно тези бодли не ни достигат.

Науката кабала говори за това, че пробудилата се в човека “точката в сърцето” възбужда в нас депресия, въпроса за смисъла на живота, за неговата безцелност. Ако не би било така, как бихме напредвали? По такъв начин, нас винаги ни направляват само страданията.

При това трябва да има страдания по достигане на целта, в предвкусване, в стремеж – страдания от любов. А ако те липсват, то нас ни подгонват други страдания. Така е устроена цялата система в природата, и тя прави това.

Искате доброволно и правилно да напредвате – моля, пред вас е науката кабала, която показва цялата система и правилното насочване към определената цел. Целта е предварително обозначена, няма какво да измисляме.

Ако не вървим към нея, тогава природата чрез всевъзможни алтернативни пътища ще предизвиква в нас страдания и независимо от всичко ще ни доведе до тази цел, но вече по дълъг и объркан път.

Въпрос: Означава ли това, че земните ни (животински) страдания ще ни доведат до страдания от любов?

Отговор: Ще ни доведат, но не отведнъж и непосредствено. В живота всяко малко страдание ни тласка напред. Ако човекът разбираше това, сам би се устремил към целта и не би трябвало да напредва с “тоягата към щастието”. Той би напредвал по-бързо, отколкото го тласка тоягата.

Ето това е разумното развитие и това е, което ни показва кабала: целта и как да вървим по най-краткия път към нея, за да не те подгонят страданията отзад.

Идвайте и се включвайте в доброто, в по-хубавото, правилното развитие. Ние ви чакаме!

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 21.11.2016
[198799]

Filed under: Въпрос-отговор, Точка в сърцето - No Comments→

И било, когато сте чули гласа от мрака, а планината е била покрита с огън, приближили се към мен всички предводители на вашите колена и вашите старейшини и казали: “Ето, така ни показа Бог, нашият Всесилен, Твоята слава и Твоето величие, и Неговият глас чухме от огъня.

Днес видяхме, че говори Всесилният с човека, и той остава жив. Но за какво сега да умираме? Та нали ще ни погълне този велик огън; ако продължим да слушаме Божият глас, нашият Всесилен, то ще умрем. Та кой човек, чуващ гласа на Всесилният Бог говорещ от огъня, остава сред живите? Ела и слушай всичко, което ще каже Бог, нашият Всесилен, и ще ни преразкажеш всичко, което ти каже Бог, нашият Всесилен, и ние ще слушаме и изпълняваме!”(Тора, “Дварим”, “Ваетханан”, 5:20-5:24)

В човек става правилно осъзнава на това, че въпреки че духовните свойства са велики, сега към тях започва да се проявява определен подход.

От една страна свише съществува контакт на Твореца с човека, по точно със заложеното в него свойство, наречено “точка в сърцето”, което може да бъде свързано с Висшата сила. От друга страна, към този контакт е необходимо да се подходи постепенно, последователно, поетапно, за да не прегори човек.

Затова човек или група от хора започват да разбират, че движението към целта е дълго и заема, по принцип, целия живот.

За какво живеем?! Човек завършва институт и отива да работи. За него институтът е като трамплин. А в духовното не. Тук ти се намираш в тази същата точка, в която си се родил и съществуваш, обаче тази точка започваш да я разбираш и осъзнаваш по друг начин.

Твоето движение напред се заключава в това, че издигайки се над състоянието си, вътре в него разкриваш, че вече се намираш във Висшия свят, а не на Земята.

Изменяйки отношението към случващото се с теб, ти разкриваш в това състояние Твореца, свойството отдаване и любов, и никъде не трябва да ходиш! Стълбата на подема се намира вътре в теб като постепенно, все по-дълбоко постижение на това, че и сега се намираш в райското състояние.

Тоест, всичко което се случва с човек, са степени на неговото вътрешно постижение в себе си, когато той разкрива, че тъмнината, в която се намира, изчезва и настъпва вътрешно просветление.

Към него достига разбирането, че той всъщност се е намирал и се намира във Висшия свят, в света на Безкрайността, но едва сега започва да го разбира и възприема, защото се изменя отношението му към действителността, неговите свойства се връщат обратно към състоянието, в което вече са били.

А нашият свят?! Човек все още вижда войни, хора, убиващи се един друг, защото в него има общо с тях усещане за съществуване.

И едновременно с това, има усещане за личното си съществуване, когато гледа на тях и разбира, че те са слепи и не чувстват, че всъщност се намират в съвършенство, а виждат само егоистичната си нищожност и нищо повече. А ако те я изменят, то веднага ще почувстват чрез новото свойство на алтруизъм и любов, че се намират в рая.

Затова човек никъде не трябва да ходи, а трябва само вътрешно да се поправя, от ненавист към любов. Това е духовното движение. И в това духовно движение по 125-те стъпала на стълбата на духовните светове е цялата Тора.

Науката кабала говори само за тези трансформации, които човек усеща в себе си, реализирайки методиката на кабалистичното поправяне. Всичко е вътре в човека.

Не е за вярване, че около нас е рай, вечност, съвършенство, Висш свят, свят на Безкрайността!

Баал а-Сулам много добре е описал това в статията “Скриване и разкриване на Твореца”, където се пише, че това, което ти се струва лошо и ужасно в нашия свят, при изменение на вътрешните ти свойства ще стане противоположното: срещу 30-те ужасни видения и усещания на нашия свят ще видиш 30 прекрасни състояния! Всички са щастливи, здрави и доволни.

От Тв програмата “Тайната на вечната книга”, 30.03.2016

[189621]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора - No Comments→

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Далеч от безцелността

И така, Адам е намерил пътя за постигането на целта и смисъла на живота, системата на живота, която стои зад този свят и ни управлява. Точно така някога сме започнали да изучаваме човешкото тяло и сме открили в него множество изключително сложни и разнообразни системи, свързани по хиляди начини, за които и днес знаем много малко.

Освен това, нашите тела се свързват помежду си, а също и с неживата, растителната и животинската природа в този свят, със земната екология, с цялата Вселена. Според астрофизиците тя представлява единен замисъл, който действа и приема сегашния си облик в нашите усещания. Изследвайки тази сфера, учените по естествен начин придобиват повишена чувствителност към нея.

Ето така Адам е открил, че ако искаме да намерим смисъла на живота и неговата цел, то трябва да разкрием общата система, природата, мрежата, свързваща ни в едно. Всъщност, цялата природа по своето устройство и развитие ни подтиква към това, да поискаме да я разкрием. Да поискаме от любопитство, нарастващо до такава степен, че в нас се установява постоянна болка, “точка в сърцето”.

Тогава наистина си задавам въпроса: “За какво живея?“ Животът ми като че ли се пилее без никаква цел. Предварително виждам смъртта пред мен, така че, за защо е всичко това?

И ето, в наши дни,  почти 6000 години след Адам, много хора наистина си задават този въпрос. Потъват в отчаяние, в наркотици. Действително им е трудно да живеят, защото въпросът силно ги угнетява, унижава ги, буквално ги лишава от човешки облик, превръщайки всеки в безжизнен, бездуховен „чувал“…

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183872]

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Посетих една от групите Ви в Русия и попитах „В какво се изразява на практика вашата работа?“. Излиза, че години наред те са слушали Вашите лекции, опитвайки се да станат алтруисти.

Някой би си помислил, че в другите учения не учат хората да бъдат алтруисти и да спазват правилото „Обичай ближния, както себе си“. Някои от хората в тази група бяха учили повече от пет години, а все още нямаха представа каква е практическата страна на учението. Аз не съм безсмъртен и не искам да си губя времето в безкрайни теории. Тъй като се занимавам с различни мантри от 15 години с изненада установих, че Вашето учение е изцяло теоретично.

Всяка мантра има своя специален ефект, но проблемът е в това, че мантрите са откъснати една от друга и при тях няма ясна последователност. Иска ми се да се надявам, че поне едно учение няма да е митология, а ще обяснява реда на произнасянията от първата до последната.

Отговор: В науката кабала няма мантри. Практическата работа е в обединението, където главната сила, която управлява света – Творецът – се разкрива. Няма мистицизъм, няма обещания, няма взаимно задължаване. Изборът е Ваш! Ако във Вас се е появил зачатъкът на душа, точката в сърцето, ще бъдете привлечен към кабала и ще чувствате, че тя Ви дава възможност да постигнете смисъла на живота.

[167080]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - No Comments→

М. Вайсман, „Бешалах“: Творецът заповядал на Мойсей: „Кажи на децата на Израел, че трябва да се обърнат назад и да се върнат в Египет.“

Заповедта да се обърнат назад към Египет е било изпитание за децата на Израел. Те се радвали на всяка крачка, отдалечаваща ги от техните мъчители. По-слабите късали косите и дрехите си, но Мойсей ги успокоил и казал: „Получих Божествено обещание, че ще останете свободни!“

Те тръгнали по обратния път и достигнали до място наречено Питом.

Ние сме се отделили от Египет и сме последвали Моисей (точката в сърцето) и изведнъж сме се върнали обратно. Това е необходимо, за да си изясним скритата форма на Фараона (егоизма), която ни помага да напреднем.

Човек, започващ да работи духовно, първо напредва и тогава изведнъж разкрива още по-големи вътрешни падения и негативни свойства, които преди не е забелязвал.

Но това не спира напредъка му, защото той се придвижва един сантиметър напред и два назад и тогава добавя още един сантиметър и напредва с три, но е отхвърлен на четири сантиметра назад. Той напредва зигзаговидно, но с постоянно нарастваща амплитуда.

Движението назад е много неприятно, защото човек започва да разкрива такива свойства в себе си, които преди не е подозирал. Когато излиза от Египет с желанието да стане по-общителен, по-дружелюбен и по-свързан с другите според принципа „не прави това, което е ненавистно на теб“ и „обичай ближния както себе си“, той изведнъж попада в ужасни усещания на омраза и злоба към другите.

Отначало всичко е добре и последователно вървиш по пътя, водещ към Твореца, но изведнъж настъпва такъв поврат! Човек не разбира какво се случва: нима тази методика е толкова жестока, че иска целенасочено да го обърка и да се възползва от него? А може би той не е готов за духовната работа или може би тя не е за него? Той може също да си мисли, че учителят му иска да го подведе и тогава започва да го мрази.

Той вижда, че нищо не се получава, че е отблъснат назад, където е бил и че сякаш политайки назад той не просто се връща в Египет, а се връща в много по-лошо състояние от преди.

Изплъзвайки се от егоистичните си желания и напредвайки към състояния на някакво озарение и предчувствие за изход от егоистичната тъмнина на затворения свят на малкото си желание към откритото пространство, той изведнъж се проваля, намирайки се на върха на най-добрите си усещания.

За това е написано: „Хиляди влизат в тъмната стая и само един излиза към светлината“, т.е. въпреки дълбоките падения, той продължава да напредва. Това означава, че се отдалечаваме от Египет и се връщаме обратно назад, за да напреднем.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151637]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Хората обичат да си фантазират по-добър живот. Някои през цялото време се отдават на такива сладки мечти, откъсвайки се от реалността и живеейки като в сън.

Може ли човек да развие в себе си способността да държи средната линия и правилно да съедини положителната и отрицателната сила на природата, подобно на Яков и Йосиф, за които се разказва в Тора? Ще има ли възможност да си представи желаната картина на бъдещето и наистина да я постигне?

Отговор: Възможно е, ако човек развие в себе си силно желание към някаква цел, определяйки я като цел на живота си. Трябва само да си изясни откъде в него се е появило такова много силно желание? Възможно е, той да се намира в този свят с особена мисия.

Предназначението на един човек е да стане голям лекар, на друг – премиер, на трети да достигне високо духовно развитие. Такива стремежи идват от нашата най-коренна точка, наречена точка в сърцето. Тя пробужда във всеки човек своето съответстващо желание да стане нещо.

Също така можем да получим тези стремежи от обкръжението, оказвайки се под определено въздействие. Около нас има много хора, но всеки се впечатлява от нещо свое. Всички тези данни получаваме от общата програма на природата.

Въпрос: Ако съществува висша програма.определяща моята съдба, то как мога да я променя, така че бъдещето да бъде такова, каквото аз искам? Как да направя така, че да се изпълнят моите мечти? Как да променя тази скрита програма?

Отговор: Всичко, което е написано в тази програма, все едно ще се случи – независимо от това, знаеш ли за него или не. Общата програма трябва да се реализира. А от къде всяка секунда към теб идват мисли, как се появяват хора, с които встъпваш в контакт, случващите се изведнъж събития, всичко това става съгласно общата програма. Ние действаме вътре в нея, като послушни марионетки.

А ако искаме да се издигнем над тази програма, то трябва да достигнем това ниво, на което действат силите, управляващи целият ни свят. Днес науката кабала ни позволява да направим това, но ни трябва много силно желание.

От 497-та беседа за новия живот, 11.01.2015

[152835]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Как мога да разбера дали имам точка в сърцето?

Отговор: Ако ви привличат нашите материали. Тъй като в тях се намира това, което може да напълни тази точка.

Въпрос: Ако парите, властта, знанието никога особено не са ме интересували, но ме привлича към нещо друго от този свят, може ли това да означава, че имам точка в сърцето? Вие говорихте за това, че човек трябва да премине през желанията за пари, власт, знание.

Отговор: Не е задължително, зависи от свойствата на душата – от какво място в общата душа тя се е спуснала в този свят. Но искате ли вие напълване от източник, който се намира в този свят, или от неизвестен за вас източник?

[3184]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Баал а-Сулам, Шамати, статия 59, „Тояга и змия“: Човек анализира дали напредва в Кдуша (Святостта) или напротив, защото другият бог е безплоден и не ражда плодове.

Само една сила действа в природата. Можем да я наречем Бог или да и дадем друго име, но най-главното е, че това е една сила, управляваща всичко, сътворяваща всичко, проверяваща и поправяща всичко. Няма друга сила, която действа в творението.

Всичко се намира под нейно управление, на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. От една страна, ни е предоставена възможност да анализираме и проверим, че тази сила е единствена, а от друга, имаме възможност въпреки тази сила да мислим, че с помощта на различните усилия, които прилагаме, правим така, че да се съгласим с нея.

Всъщност тези мисли, насочени срещу единствената сила, срещу Твореца, се наричат „зло начало“.

Ние всъщност нищо не правим, а само показваме своите чувства и мисли, които са противоположни на Твореца, т.е. състоянието, което е противоположно на Него. Това състояние се нарича „наш свят“.

Да предположим, че мисля отрицателно за някой друг, което означава, че в моето въображение този човек е лош. В неговия образ, който се намира вътре в мен, чувствам, че го мразя и се отнасям лошо с него – това ме измъчва и в следствие на това аз се чувствам зле. Но ако обичам някого, аз се чувствам добре.

Това означава, че злото начало изначално ни е било дадено, за да почувстваме състояние, противоположно на Твореца. Доколкото поправяме своето зло начало, т.е. нашия егоизъм, в отдаване и любов, в уподобяване на Твореца, чувстваме в това поправено желание какво усеща Творецът. Така се свързваме с Него, приближаваме се до Него, прилепваме се и се сливаме с Него. Затова всичко, което ни е дадено, е само да проверим своите усещания.

Всъщност всичко е наред. Ние се намираме в напълно поправено състояние, но ни е дадена възможност да поправим себе си и да се уподобим на Твореца със своята свобода на волята.

Какво означава това? Творецът можеше да ни сътвори като неживата, растителната или животинската природа, извършваща автоматично всички действия на общата природа. На тези нива действително се усеща, че няма друга сила освен тази, която управлява всичко! Но човекът има определени чувства и мисли, които не са част от нашето материално съществуване, а под някаква форма принадлежат на Твореца.

Това са мисли и чувства за нашето предназначение, за нашата съдба, за това кой ни управлява, за това какво се случва отвъд нашето материално състояние, отвъд физическия ни живот. Едно животно няма такива мисли – то не разбира и не възприема това. То инстинктивно се плаши от смъртта и болката и не може да мисли за нищо по-висше.

Това произхожда именно защото нашите решимот (духовни гени) се намират на едно ниво по-високо от нас. Когато се издигнем от долу нагоре и реализираме решимо 1/0, то единицата представлява решимо от следващото ниво. Тя се явява точката в сърцето и ни води напред.

Всеки един има точка в сърцето, но в повечето тя все още не е разкрита. Тези, в които е била разкрита, се превърнали във велики кабалисти в предишните поколения, които постигнали творението и Твореца. Днес решимо 1/0 се проявява в нас самите – 1:0 в наша полза.

В другите, решимото все още се намира на нулева позиция 0/0 – тяхното противопоставяне е 0.

Но тази нула непрекъснато набира обороти. Противостоенето работи и непрекъснато обръща числата (решимо в този свят), докато нулата стане единица и човек започне да усеща точката в сърцето, и тогава трябва да напредва.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113268]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Казахте, че когато човек се „разпростира“ над петте свята, той се „разтяга“ над тях като кожа. Това е много чувствителен момент и веднага се усеща, че не е просто…

Отговор: Трябва да разберете, че ако се присъединявате към Твореца, то гледате на този, който сте били преди, като на някой стоящ против вас и сте във борба с него. Излиза, че само вашата точка в сърцето се свързва с Твореца, а всичко останало е срещу тази точка. Тогава остава само борбата да се откъснете от себе си. Това се нарича „протягане към Твореца“, към тази система.

Въпрос: Излиза, че падението изчезва от полезрението чрез точката в сърцето?

Отговор: Падение е когато тялото ви все още ви привлича. А подем е когато се върнете обратно и погледнете на всичко през точката в сърцето, отново да се приближите към Твореца и отново да се отдалечите…

Така, постепенно движейки се напред и спирайки, вие се асоциирате, съединявате, доближавате и прилепвате все повече и повече до Твореца. Отнема години, но затова ни е даден живота.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга“, 29.04.2013

[111903]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Конгрес на единството ”Следващо стъпало”. Урок №1

Когато започваме да изследваме природата си, основният пробив в разкриване на истината се заключава в това, да престанем да се концентрираме върху животинското си стъпало, с което обикновено се олицетворяваме: с тялото си, с всичките му желания, мисли, стремежи.

Това е примитивен егоизъм, заложен в човешкия род и всеки обитател от нашия свят усеща неговото проявяване, кой по-малко, кой повече – всеки съгласно своята природа.

Трябва да разглеждаме човешката история не като живот на животинските тела, а като развитие на желанието на човешкото стъпало. Гледайки на света, виждаме колко е тежък животът на хората, колко много трябва да се борят за него. Всеки се бори за своето съществуване – но защо е устроено така? Всичко е устроено така, за да разберем безперспективността на нашето желание.

Неслучайно се оплакваме от живота и страдаме. Този живот преднамерено ни кара да страдаме, за да разберем, че нашият егоизъм, желанието да се насладим ни убива, и да пожелаем да се издигнем от него на следващото стъпало. Ако престанем да обръщаме внимание на телата си, а погледнем към общото желание, ще видим, че то расте от епоха на епоха и в зависимост от ръста си, страда все повече и все по-качествено.

Независимо, че човек може да има всички материални блага, неговото желание е израснало до по-високо човешко ниво и не усеща удовлетворение от добрия живот. Ако някога хората са се борили за парче хляб, то днес те не умират от глад, но страдат по други причини.

Така се развива и напредва общото желание, чиито части сме всички ние, което накрая ни довежда до необходимостта да решим този проблем: не е възможно повече да живеем вътре в този егоизъм, който се поражда единствено, за да страдаме. Няма какво друго да правим, освен да решим, че искаме да се издигнем над него – и да израстем в друго направление.

Ние не искаме да увеличаваме повече това желание, вместо сто, да искаме двеста и съответно на това, да увеличаваме страданията си, а след това да поискаме четиристотин и да страдаме още повече. Трябва да използваме желанието иначе, за да се опитаме да напълним не животинското тяло, а своето истинско тяло, намиращо се извън животинското: да се издигнем над животното, над коня, на стъпалото на ездача. Такава задача трябва да си поставим и тя да стане цел на живота ни.

Човечеството сега разкрива това и се намира на кръстопът. То започва по малко да осъзнава, че ще стигне до тотален срив, ако не промени природата си. И тъкмо ние притежаваме знанието и разбирането, какво трябва да се направи. Ние имаме методика, която се опитваме да реализираме и да покажем нашия пример на целия свят, ставайки светлина за всички народи.

Ние искаме да се изскубнем от егоизма, който ни заявява: ”Аз ще царствам!” и ни кара да обслужваме своето животинско тяло – да се издигнем от това стъпало и да се свържем с човека в нас. Този човек в нас засега не съществува – имаме единствено точка, от нея трябва да създадем човека. Тази искра се нарича ”точка в сърцето”, такава има във всеки човек. Но има хора, в които тя гори и иска своята реализация. Затова, покрай нас са се събрали хора от цял свят, които са способни да реализират тази възможност и да изградят от тази точка конника, човека, който засега е скрит вътре в нея, като в семенната капка.

Тази капка трябва да се оживи от материалното лоно, което се явява групата. И когато прилепваме към групата, както семето към стената на матката, то започваме да получаваме от това сливане висшата сила – разкриване на Твореца. Тук присъстват три съставни: моята капка, групата и Творецът, който се разкрива в нея. Тогава аз започвам да получавам чрез тази група храна, сила и така започвам да раста.

Всъщност, започвам да раста за сметка на това, че през групата получавам силата на Твореца, а желанието ми да се насладя също постоянно расте и сякаш иска да ми попречи. Но за сметка на това, че привличам към него светлината, възвръщаща към Източника, този суров, безформен материал започва да придобива формата на човека, на Адам, подобния (доме) на Твореца.

Аз не зная какво е да си подобен на Твореца и усещам различни пречки. Но самите пречки ми посочват как и в каква форма да им се съпротивявам, да моля за сливане групата, да искам въздействието на Твореца. За сметка на това, моето желание започва да придобива човешки очертания. Подобно на земния зародиш, който преминава през различни стадии на своето развитие, претърпява различни промени, приема различни форми, докато накрая не се обособи като човек. Така достигаме до състояние, в което сме готови да се родим в духовния свят.

А най-първият етап е прилепването към матката, стараейки се чрез нея да получим храна свише – светлината, възвръщаща към Източника.

От 1-вия конгрес на единството ”Следващо стъпало”, Урок №1, 26.04.2013

[106245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - No Comments→

За голямо съжаление, човек често се бърка в определенията, какво е това ”усилие”, и изразходва много енергия за действия, които с нищо не му помагат за напредването му в духовното разкриване, които да доставят удоволствие на Твореца. Той от самото начало се натоварва със всякаква тежка работа, но с това той води борба с вятърни мелници, с измислени, а не с истинските врагове, със силите, които му пречат.

Тъй като да разкрие пречещите му сили съвсем не е просто. Те са много близко до човека, и той не може да ги види, приемайки ги за свои. Те до такава степен се долепят до него, че го карат да си мисли, че това е неразделна част от него самия. Той не е в сила да ги откъсне от себе си, за да разбере, че това са негови врагове, неговите ненавистници. Както е казано: ”Враговете на човека живеят в неговата къща”.

Най-важното е да съзреш и да разгледаш своите ненавистници, преграждащи пътя към Твореца. А когато човек започне да си изяснява това и все повече да се доближава до истината, той вижда, че всичко, каквото има – са враговете му.

На него не му остава нищо от самия него, от съюзниците, на които да може да разчита и да очаква поддръжка по избрания път, използвайки тяхната помощ в чист и правилен вид. Всички най-близки сили му се разкриват като негови противници. Едни негови желания, мисли, свойства сега му се надсмиват, други преднамерено му поставят препятствия, усложнявайки предстоящия му път, но при това изкусно се маскират сякаш му помагат. Трети го отслабват с това, че затормозяват напредъка му, слагайки пръчки в колелата, внасяйки сила, действаща против него и водеща го до спиране. Така те действат срещу човека под различни маски, пречейки му по всякакъв начин, пряко и косвено, с голяма хитрост и с предателско вероломство.

Накрая, човек открива, че не може да се опре на нито едно свое свойство, желание или мисъл. А на чия помощ тогава да разчита, с кого да върви напред? Излиза, че няма с кого! И само ако се обърне с помощта на точката в сърцето към групата, от там да вземе правилните мисли и сили, ще има опора по пътя.

Той се обръща към групата от своята точка в сърцето, тъй като това е единственото чисто нещо в него. Затова той се старае да използва само нея относно приятелите си, разбирайки, че няма какво повече да им предложи, освен тази искра. Той се пази да се обърне към тях с всякакви други мисли и желания, сякаш е болен, и се страхува да не зарази и останалите със своите вируси.

И тогава в отговор той ще получи от обкръжението всичко, което притежават останалите за правилно напредване към целта. Тъй като при своя самоанализ той вече си е изяснил какво трябва да бъде истинското възприятие, включващо единствено правилните свойства, приети от обкръжението. За сметка на това, обкръжението се превръща в ”Свято общество” (”хевра кадиша” – име на погребална компания), помагаща му да погребе всичките си природни, егоистични мисли и желания, и да получава от обкръжението, а всъщност от Твореца, нови свойства.

Разпалвайки с тяхна помощ искрата в сърцето си, той започва да изгражда своя съсъд. Това означава, че той избира силите и желанията на обществото, на всички останали и така достига до първото си поправяне.

Докато човек не подмени всичките си качества със свойствата на обществото, той не ще може да изгради съсъд за своята душа. Това трябва добре да се разбира, защото ние знаем, че желанието за наслаждаване не се унищожава и не се променя. Но човек извършва съкращаване на желанието за наслаждаване, което е притежавал изначално –  неговото природно проявяване и форма. А получавайки желания от обкръжението, той придобива своите първи девет сфирот – свойства за отдаване. Според това, доколко се самоотменя, той получава свише качества, замествайки онези, които са излезли от употреба. Така на мястото на съкратеното желание, той получава нов съсъд.

От урок по писма на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Сред ”народите на света” има категория ”АХАП в подем”, която първа трябва да се присъедини към Израел. Кои хора се отнасят към тази категория?

Отговор: Някои се включват към процеса по време на поправянето, а другите се поправят едва преди самия край. Но всъщност, не става дума за хора, а за съсъди. Работата не е в килограмите на плътта и не в животинските свойства – всичко това няма отношение към духовното. Важно е друго: колко голям е егоизмът в човек и колко дълбоко под него е погребана точката в сърцето.

Тъй като всичко в човек – това е неговият егоизъм. Къде се таи в него искрата (•), бъдещето отдаване? В кои пластове? На кой от петте нива на авиюта (дебелината на желанието)? Съобразно с това е и пробуждането на човек за поправяне.

По принцип, всички имат точка в сърцето. След разбиването и смесването на съсъдите, дори ”каменното сърце” има зачатък от нея – иначе то няма да може да се поправи. Но ако последното, четвърто ниво се поправя само накрая, то останалите всъщност се отнасят към ”АХАП” в подем.

От урок по статията ”Изгнание и освобождение”, 02.12.2012  

[94534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Tези, които имат точка в сърцето, получена още в древен Вавилон и съхранена до наши дни, или пробуждаща се сега – само те имат свободен избор. Тъй като в тях има две сили: получаване и отдаване. А във всички останали действа само едната сила – да получават, желанието за наслаждаване, което ги управлява. Искрата отдаване все още спи в тях и не се проявява.

Затова при тях не присъстват две такива сили, между които те биха избирали и биха се присъединявали ту към едната, ту към другата страна. Ако в хората се пробужда искрата отдаване, то те са способни да променят своята съдба и съдбата на целия свят. И затова такива хора се нарича Исра-Ел ”направо към Твореца”, защото благодарение на полученото от Твореца свойство могат да направят своя избор и да се насочат към поправяне на самите себе си и на света.

Те дори се различават по своя земен характер, в следствие действащата в тях искра. Само на тях, притежаващите искрата и силата на отдаване, им е предоставена свобода на волята. И затова те се явяват най-вътрешната част на света, тъй като са най-близко до светлината, която е вътре във всичко. А чрез тях светлината може да премине в цялата система, във всички останали желания, до всички хора по света.

Те трябва да извършат поправянето и да се грижат за света, за пътя, по който ще върви светът към общото поправяне. Затова трябва да съберем заедно всички хора, в които действа точката в сърцето, и да се постараем да създадем силна, сплотена организация  от тях. Този съюз ще бъде назован вътрешен център, сърцето на света.

Събирайки се заедно и издигайки се над своя егоизъм, благодарение на това, ще се доближим до Твореца, до светлината, до силата на отдаване. А от друга страна, чрез нас разпространението и влиянието на светлината ще се разпространи в целия свят. В това се състои нашата задача. И всички тези усилия са само за да доставим удоволствие на Висшата сила. Така, по този път, разкриваме Висшата сила и се сравняваме с Нея, т.е. достигаме целта на творението.

Най-важното е обединението между нас, за да увеличим силата на отдаване и да издигнем нейната важност, да застанем по-близо до светлината, до нейното свойство и така да напредваме.

От подготовка към урока, 29.11,2012 

[94308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→