Великият кабалист на 20 век Баал Сулам пише в своята статия „Свобода на волята“:

„Въпреки, че всеки от нас има своя вътрешна основа, в действителност нейните сили се проявяват само под въздействие на обкръжението. И в обществото човек е като глина в ръцете на грънчар“.

Тоест именно обществото формира нашите вкусове и навици, въпреки че ни се струва, че ние сами ги избираме. Ето защо изборът на обкръжение играе решаваща роля в нашия живот. Всъщност от обществото, което сме избрали, зависи цялата ни  бъдеща съдба.

Както пише Баал Сулам: „Първоначално на човек е дадена свобода да избере среда от такива книги и учители, които да предизвикат в него добри мисли. И ако не го направи, а е готов да влезе във всяка произволна среда и да чете всяка случайна книга, то непременно ще попадне в лошо обкръжение или ще прекара време в четене на безполезни книги, които са повече и те са много по-приятни.

В резултат на това образованието му задължително ще стане ужасно и той ще започне да извършва глупави постъпки. И разбира се, той ще бъде наказан не за лошите мисли и дела, за които няма избор, а за това, че не е избрал добро обкръжение“.

Какво да изберем?

Когато на един от моите уроци изучавахме тази статия, един мой ученик попита с недоумение: „Каква е целта на онези, които в последно време се опитват да променят социалните приоритети, поставяйки под въпрос ценностите, които са приети за даденост в продължение на хиляди години?

В крайна сметка мъжете днес искат да бъдат жени, жените искат да бъдат мъже, децата искат да бъдат третирани като котки, а учителите трябва да изпълняват всякакви капризи на децата. До какво ще ни доведе това? До какво можем да стигнем?“

На това отговорих просто и директно: „Ако това продължи, ще станем по-лоши от животните във всички отношения“ И обясних, че ние, хората, имаме свойства, които превъзхождат нивото на животните. Това ни е дало възможност да развием културата, науката, изкуството, етиката, държавността, тоест всичко, което наричаме цивилизация.

Когато обаче използваме неправилно тези качества, не според тяхното предназначение, ние деградираме и ставаме по-лоши от всяко животно. Например когато прилагаме човешкия морал към животинските инстинкти.

Инстинктите действат в нас по същия начин, както във всяко животно и нямат нищо общо с морала. Но ако започнем да разсъждаваме дали проявата на нашите природни инстинкти е морална или не, по този начин изкривяваме възприятието си и създаваме изкривяване в социалните отношения.

Животните не си задават въпроси за пола и не се чудят към какъв вид принадлежат. Те са просто такива, каквито ги е създала природата. И когато приписваме морал на биологията, която е царство на чисто природните инстинкти, създаваме объркване и объркваме себе си. Което се отразява негативно на нашите взаимоотношения.

Да се издигнем над реалността

Ние, хората, можем да се издигаме над реалността или да паднем под нея. Ако спрем да се занимаваме с животинското ниво и съсредоточим вниманието си върху човешкото ниво, тоест върху подобряване на обществото чрез по-голяма сплотеност и взаимна грижа един за друг, по този начин ще издигнем човечеството над цялото творение. Така ще дадем положителен принос на света, в който живеем.

И обратното, ако вместо това се занимаваме само с нашето биологично ниво, ще паднем на ниво дори по-ниско от животинското, защото с това ще разрушим нашето общество, ще развратим морала и дори ще навредим на биологичното си тяло.

Единственият начин да оправим всичко е да започнем да се занимаваме не с телесните проблеми, а с проблемите на ниво Човек. Ако се погрижим за повишаване на социалното сближаване и взаимната отговорност, хората ще придобият твърдост в разбирането кои са и как трябва да се държат.

Това ще направи по-спокойни и щастливи всички. Ще почувстваме такава връзка помежду си, ще се издигнем на такова ниво на нашето единство, че ще спрем да се чудим дали сме мъже, жени или котки.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→

Има мнение, че любовта, бурята от чувства и други подобни са за младите. Че хората на средна възраст вече не трябва да се занимават с подобни „глупости“. Но това изобщо не е така.

На четиридесет години дори е по-лесно да се намери истински партньор в живота, отколкото например на двадесет, защото има по-голяма вътрешна готовност за брак. Изглежда, че в зряла възраст е по-трудно човек да реши да пусне непознат в своя вече установен живот, но всъщност е обратното.

В крайна сметка младите хора са по-податливи на натиска на обществото, а с годините човек се освобождава от него. Той вече не се интересува от мнението на заобикалящите го: какво ще помислят, какво ще кажат за него. Той, разбира се, има свои навици, но те са свързани с обикновения живот.

Когато дойде прозрението

Най-важното тук е да се освободим от натиска на обществото, от наложените ни стандарти и ценности.  За възрастният човек е много по-лесно да го направи. Той вече разбира, че всички тези „ценности“ са пълна измама. Докато младите хора се опитват да бъдат в съответствие със стандартите на средата.

Точно в зряла възраст човек иска да коригира в живота си това, което не е успял в младостта си, да подреди живота си по-правилно. Неслучайно в наше време продължителността на живота се удвои. Само преди сто години средната продължителност на живота беше около четиридесет години, а днес е около осемдесет. Точно затова са ни дадени тези години, за да започнем живота си отново и да имаме време да направим корекции.

В младостта си мъжът вярва, че ако е сам, ще успее да си осигури комфортен живот по най-простия, най-бърз и надежден начин. Дългосрочната връзка с жена, когато ще бъде принуден да се съобразява с нея, ще му създаде много допълнителни проблеми. Затова предпочита леки краткотрайни връзки, които не го задължават с нищо.

Има едно но

Всичко в неговите сметки би било правилно, ако не беше едно нещо – нашата природа е желание да се наслаждаваме. И с течение на времето човек открива, че самотата не може да му осигури удоволствието от живота, на което е разчитал. И тогава той започва да усеща огромна празнота в себе си, която не може да запълни, когато е сам.

Той трябва да напълни някой друг и да получи наслаждение от това, а този друг да напълни него и с това също да се наслади. С други думи, човек има нужда от любов, от вътрешна, духовна близост с другия човек. Когато всеки сякаш живее в другия.

И ако човек осъзнае всичко това, всичко останало ще се подреди. Той няма да се интересува дали жената има деца от друг брак, дали е по-възрастна от него с десет години или по-млада с двадесет, всичко това няма да има никакво значение. Способността да напълни най-вътрешната му потребност, макар и засега по най-егоистичния начин, ще бъде толкова решаваща за него, че той ще избере само тази жена.

А фактът, че съдбата ще му донесе заедно с нея чужди деца и някакви други трудности, очевидно самата ситуацията му дава  възможност най-добре да се напълни. Следователно, наслаждавайки се на връзката с жената, човек ще приеме всички съпътстващи фактори като естествен ход на нещата.

Освен това доброто му отношение към децата на неговата избраница ще му достави допълнително удоволствие. А когато обичаш, точно към това се стремиш. И жената на свой ред ще иска да достави удоволствие на съпруга си. Това взаимно желание ще създаде синергията, която в крайна сметка многократно ще засили любовта.

Любовта ще покрие всички прегрешения

И тогава, както е казано от кабалистите, любовта ще покрие всички прегрешения. Всички проблеми, неудовлетвореност и недоразумения отминават, когато между хората възникне любов. И на каквато и възраст да е човек, влюбвайки се става тийнейджърът, който е бил когато се е влюбил за първи път. И зрелите хора ще предприемат тази стъпка дори по-лесно, отколкото младите. Всъщност те дори са по-големи деца от самите деца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→

Разводът днес се превърна в много разпространена и обикновена процедура. Повечето бракове се разпадат още през първата или втората година от съвместния живот.

Има дори мнение, че бракът може би вече се е изчерпал, защото животът е пълен с изкушения и е много трудно да устоиш на опитите да започнеш живот с нов партньор.

Жена, която има проспериращо семейство – любящ съпруг, деца – изведнъж чувства, че вече не обича съпруга си. Той е прекрасен съпруг, забележителен баща, но това не е важно, тя просто не го обича.

Това никога не е било характерно за жената. Преди, живеейки с мъж, жената се привързваше към него, чувстваше, че той е нейната защита и опора. Но днес всичко свърши и не можем да обвиняваме жената за това, такъв е естественият резултат от нашето развитие.

И тъй като това е природен феномен, първо трябва да го изучим, а след това да видим какво трябва да се направи в тази ситуация.

От частното към общото
Днес човечеството достигна до такъв етап на развитие, на който се прекъсват всички частни, лични връзки. Природата е глобална и извеждайки ни от частната рамка на семейството, тя иска отново да намерим семейни връзки, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането от първата любов, предизвикващо необикновено силни чувства. Заради любимия човек сме готови на всичко и единственото ни желание е винаги да сме с него. Така се създават семействата. Обаче по-късно това усещане за любов, като правило, изчезва. И винаги със съжаление си спомняме времето, когато любовта на своите криле ни издигаше нагоре.

Защо в природата има състояние на влюбеност, което изчезва, карайки ни след това да го търсим до края на живота си?

Природата иска да постигнем истинската любов като се изключим от егоистичната, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, постигнат чрез естествения стремеж към противоположния пол с по-дълбока връзка.

В обикновения живот когато любовта си тръгва, остават уважението, привързаността, грижата за децата, за общия дом. Освен това е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме в живота, да се подкрепяме в старостта.

Но днес тези стимули вече не са достатъчни. За да запазим семейството, имаме нужда от висш стимул, точно както трябва да постигнем мир и съгласие в целия свят, в противен случай просто няма да оцелеем.

Основната печалба
И установявайки добри връзки в целия свят, изведнъж ще открием, че основната печалба изобщо не е в материалното благополучие, то е било само повод да ни подтикне към установяване на добри отношения.

Всъщност откриваме, че в тази връзка има съвсем ново усещане, което ни отключва от материалния живот. Разкрива ни се такова напълване, каквото никога досега не сме изпитвали. Сякаш започваме да се реем във въздуха, усещаме необикновена лекота на битието и не усещаме смъртта.

Трудно е да си го представим, защото никога досега не сме се чувствали така. Затова природата просто ни тласка един към друг със страдания, принуждава ни да променим нашите отношения, докато не сме унищожили себе си и нея. И ние се обединяваме от безизходица, но в крайна сметка ще разкрием цялата красота на тази нова връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се мразим, не искаме да общуваме и искаме да се разведем. Но когато всеки от нас усети, че в света не достига точно любов, в него възниква потребност и желание да обича. Човек ще почувства какво висше, никога не усещано до сега от тях напълване носи любовта и ще изгради такива отношения в семейството си.

Тогава за нас вече няма да има значение, че след години ще остареем и че няма да бъдем толкова красиви, както преди. Няма да ни интересува какъв характер и какви навици има половинката ни. Просто няма да го забелязваме. Ще изпитваме тази първоначална влюбеност, но по различен начин…

Всичко това обаче става само след като се научим да изграждаме взаимоотношенията си, свързвайки се с целия свят за това.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→

„Аз помагам вкъщи, не е ли достатъчно?“ – изненадано ще каже главата на средностатистическото семейство в отговор на въпросa какво прави за семейството. Връщайки се вечер от работа, той вечеря със семейството си и в малкото време, което остава преди лягане, може да прочете приказкa на децата. Тежко бреме или добре прекарано време? Отговорът зависи от това, кого от съпрузите питате.

Всеобхватно изследване, проведено от журналисти от списание „Блейзър“ показва, че 39% от израелските мъже не прибират децата от детска градина или училище, 45% от мъжете са заети с мобилния си телефон, докато се грижат за децата, 16% четат на децата преди лягане всеки ден и само 38% помагат на децата с домашните.

Всичко това показва, че в наше време институцията на семейството много се е промени. Понятията бащинство, мъжественост, отговорност за семейството също се промениха. При пещерните хора мъжете ходили на лов, а жените, държащи бебета на гърдите си, събирали плодове. Пещерата е била дом за жената, а мъжът е ловувал и защитавал семейството.

Но с течение на времето мъжът все повече и повече се отделя от дома. Ходи на експедиции, покорява планински върхове, излиза в открития космос… А жената по естествен начин винаги остава привързана към дома с раждането на децата, необходимостта от поддържането на дома, грижата за семейното огнище…

Днес драстично се променихме. Потребностите ни растат толкова бързо, че изискват промяна в разпределението на ролите между мъжа и жената. Сякаш си размениха местата. Все повече жени се отказват от брака, не искат да раждат деца, стават един вид мачо. Семейството ги привлича по-малко от кариерата.

Мъжете, напротив, все по малко и по-малко се възползват от чисто мъжките си качества. Все по-малко и по-малко имат възможност да демонстрират своята мъжественост. Ускореното технологично развитие неутрализира много мъжки функции. Обществото вече не се нуждае от „воин на кон“, достатъчно е да може да извършва кибератаки от лаптоп.

И в семейството ролите на мъжете и жените много се промениха. Ако майката работи, бащата взима децата от детската градина. А ако той е безработен, изхранващият семейството се оказва майката.

Какви ще бъдат последствията от тези явления? Още е рано да говорим за тях. Нашето общество продължава да се променя. И мисля, че в крайна сметка ще настъпи някаква регресия и ще се върнем към старите, естествени семейни ценности.

Защото когато роботите и изкуственият интелект ни изместят от работните места, милиони хора ще станат безработни. Те ще имат много свободно време, което ще отделят за семейството. И това ще изисква преразглеждане на отношенията. Преразпределянето на отговорностите ще се случи естествено. Всеки ще поеме това, което е в съответствие с неговите възможности и ще даде най-голяма полза за семейството.

Мъжете, които обичат да готвят, ще готвят. Жените, които заради своите наклонности и професионални качества могат да печелят добре, ще градят кариера. Разпределянето на ролите ще бъде естествено и гъвкаво.

Мъжът няма да се чувства виновен, че не е достатъчно мъжествен. Мъжествеността му ще се проявява във факта, че се грижи за семейството, като поема повече отговорности. Това ще му донесе голямо удовлетворение. Днес е трудно да се повярва, но точно такъв ще бъде мъжът на бъдещето. Между другото, в полза на това говори обезценяването на мачо образа, което наблюдаваме днес.

Разбира се, ролята на мъжа в новото общество не се свежда само до изпълняване на домакинските и работните задължения. Основната му роля ще бъде да насърчава човечеството към духовно развитие.

Съгласно кабала думата „мъж“ (на иврит „гевер“) произлиза от думата „преодоляване“ («итгабрут»). С други думи, мъж е този, който преодолява своята егоистична природа, придобива висша природа. От любовта и отдаването на другите се издига на стъпалото „Адам“ (от думата „едаме“ – „подобен“ на Твореца). А жената му помага, не се съревновава, а го допълва. И заедно създават духовен съд, в който се разкрива Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената - Няма коментари→

Светът днес е толкова поляризиран, че не можем да стигнем до съгласие един с друг. И, ако на ниво държава все още можем да се примирим (добре, не се разбираме, но ще живеем по някакъв начин, важното е, че няма война), то в семейството липсата на разбирателство и съгласие толкова отравят живота, че той се превръща в истинска катастрофа.

Споровете възникват не само поради политически разногласия (какво да се прави, днес често в едно семейство може да има привърженици както на левите, така и на десните партии) или заради липсата на пари и други подобни, но и по най-незначителни причини. Отношенията се развалят, бързо преминават от неприязън към омраза и не оставят шансове за запазване на семейството. В резултат на това страдат всички: и съпругът, и съпругата, и най-важното – децата.

Можем ли да се научим да поддържаме топли отношения в семейството, въпреки съществуващите непреодолими разногласия?

Кабалистите казват: „Любовта ще покрие всички прегрешения“. Само любовта може да донесе мир и съгласие в семейството. Когато единият не притиска другия, не го убеждава, доказвайки своята правота, както обикновено искаме, а просто не обръща внимание на съществуващите разногласия. Защото всички сме различни и разногласията между нас са абсолютно естествени.

Човек може да бъде противоположен на мен във всичко: както в характера, така и във възгледите за живота, да не говорим за политическите предпочитания. Но всичко ще бъде абсолютно маловажно, ако не изтъкваме нашите противоположни свойства, не подчертаваме разногласията, а взаимно се допълваме – изграждаме между нас мост от любов.

Такива усилия със сигурност ще бъдат възнаградени – любовта между нас няма да угасне, както за съжаление често се случва, а постоянно ще се затопля, играейки с нови, не усещани досега цветове.

В същото време в материалната плоскост ще останем противоположни, в противопоставяне и дори в сблъсъци един с друг. И над всичко, точно в противовес на разногласията, ще изградим неугасваща любов.

Как се прави? Разбира се, трябва да се научим. Но най-важното е да не се страхуваме, че в отношенията ще се появят две нива: нисше, където сме абсолютно противоположни, и висше, където се свързваме със сърцата. Това и се нарича: „любовта ще покрие всички прегрешения“.

Точно над всички прегрешения и възможно най-големи противоположности можем да изградим по-силна и здрава любов. Която не може да бъде угасена от житейските проблеми.

Всъщност, не може да има истинска любов без преодоляване на разногласия и търкания. В нея задължително трябва да съществуват двете нива: материално и духовно. Иначе не е любов. Любовта се строи само над всички пречки.

Затова никой няма право да изисква от другия да се промени. Не може да има нито религиозно, нито светско насилие, от ничия страна, за нищо. Всеки трябва да остане, какъвто е. Ако иска да се промени, нека сам да го пожелае.

А ние само трябва да се научим да изграждаме любов, която да ни покрива като с чадър, въпреки че сме противоположни. Именно поради факта, че сме противоположни, нашата любов може да стане безгранична и неугасваща.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената - Няма коментари→

Скъпи жени, възползвайки се от възможността, която ми дава женският празник – 8 март. Искам да Ви пожелая всичко, всичко най-хубаво. Правилни промени във вашите съдби, за да се радвате на живота, да се радвате на това, което се случва във вашите семейства – с децата, роднините, близките, със света – във всичко около Вас.

Ако светът се развиваше според желанието на жените, той щеше да бъде съвсем различен и ние го разбираме. Но за съжаление в света трябва да се разкрие злото. То се разкрива чрез мъжете. Затова основната работа по поправянето е чрез мъжете. Но без жените мъжете не биха могли в нищо да успеят.

Затова много, много се надявам, че Вие ще помогнете на мъжете с всичко възможно, за да успеят в поправянето на света. Вашата съдба е такава, Вашата задача, Вашата част е да им помогнете така, че светът да се промени към по-добро. Без Вас той няма да се промени към добро и само ще пада, и пада надолу. А с Вас имаме надежда, че светът сам ще излезе от това състояние на падение и ще започне подем.

Много се радвам, че с всяка година все повече и повече жени идват да изучават света и методиката за поправянето му, и жените, които я изучават, точно в тях и е заложена тази част от света, която ще му помогне да се справи с тези сили, които ще издигнат света от неговото падение. И разбира се, виждайки колко жени са привлечени от кабала, ми става радостно и съм сигурен, че ще постигнем правилното състояние на света. И всичко това – благодарение именно на Вас.

Пожелавам Ви щастие и здраве, и Ви желая всичко, всичко най-добро, най-хубаво. Пожелавам Ви, Вашите мисли и Вашите желания да се въплътят в нашия свят, за да може висшата сила да премине през Вас и да се спусне в нашия свят, и да го напълни. И тогава ще видим, че Твореца именно чрез жените управлява този свят и го води към добро състояние. Успех на всички нас в това. Благодаря Ви!

[20210308]

Filed under: Клипове, Мъжът и жената, Празници - Няма коментари→

Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалното, и в духовното. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце –  то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Твореца е създал желанието, което е в основата на сърцето на майката.

Следователно, ако жените започнат да мислят поне малко за обединение, те вече се докосват до тази централна точка на цялото мироздание, откъдето е започнало раждането на цялото човечество, общата душа. Светът ще стигне до поправяне само за сметка на жените.

Жената има огромна сила, която ражда, развива, организира. И обратното, ако жената не участва в това поправяне, тя се превръща в причина за раздори, в място отдалечаване и зло. Затова много се надявам, че жените ще се обединят и ще донесат на човечеството мир, спокойствие, единство.

От урока за жените, 29.08.2020
[270082]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним самотата, когато човек не може да намери дори взаимна симпатия? Сега има много такива хора. Това означава ли, че нямат сродни души и са самотни завинаги?

Отговор: Егоизмът в нас се развива непрекъснато, от началото на сътворението до наши дни и ще се развива все повече и повече.

С развитието на личния егоизъм всеки човек ще се чувства все по-отдалечен от другите хора. Ще му бъде все по-трудно да намери своята половинка и като цяло да се събира с приятели.

Ако човечеството не започне да се поправя, то бъдещето му, разбира се, ще бъде все по-жалко. Хората ще живеят в своите кутийки и това ще бъде тяхната участ.

Реплика: Но това е голямо страдание.

Отговор: Те ще свикнат, ще започнат да вземат наркотици или нещо друго. Какво можеш да направиш против егоизма? Или го поправи, или го остави такъв, какъвто е и бавно го приглуши.

ОТ ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 20.03.2019

[276762]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Срещата на бъдещите родители в нашия свят предопределена ли е или не?

Отговор: Предопределена е. Това, че съм срещнал този човек, не е било случайно.

Въпрос: С каква цел се прави това? Защо двойките се събират точно така?

Отговор: В света няма случайности. Никакви случайности, в нищо! Както е казано в “Майстора и Маргарита”? “Тухлата не пада на главата на някого просто ей така”.

Въпрос: Ако е така, то  предопределено ли е раждането точно на това дете?

Отговор: На абсолютно всичко до края на времената. Няма нищо ново.

Въпрос: Може ли да се каже, че има добро време за зачеване на дете?

Отговор: Това също няма значение и това също не зависи от хората. Всичко се върти и върти отгоре, и така става. Всъщност човек нищо не избира.

Въпрос: Но когато родителите са решили, че искат да имат дете, за какво трябва да мислят?

Отговор: За това, че искат да направят добър човек, който да е полезен на света и да се наслаждава от това, че носи полза на света.

Въпрос: Какво е “да носи полза на света”?

Отговор: Сближаване на хората между тях.

Въпрос: Можете ли да си представите, че давате тази задача на родителите!

Отговор: Да мислят за това в акта на зачеване. Така, както е казано в “Еклисиаст”: “И на този ден беше казано: „Днес е заченат човек, в тази нощ.”

Реплика: Обикновено човек мисли повече за себе си, да бъде добро, приятно, сърдечно, любимо, здраво дете. Мисли повече за него.

Отговор: Не, с това правиш не дете, а животно. А ако мислиш за това, какъв ще бъде той в света, като човек за света, тогава правиш човек.

Въпрос: Какво да правят родителите, ако не могат да заченат дете, а много искат?

Отговор: Да опитват колкото могат. Нищо не можеш да направиш.  Дори днес това все още зависи от висшия замисъл.

Въпрос: А какво ще помогне повече в случая: ходенето при лечители или при лекари?

Отговор: Трябва да се обърнат към лекар, да направят всичко възможно.

Въпрос: А да помолят ли Висшия да помогне?

Отговор: Разбира се, всичко заедно.

Въпрос: В какъв случай Той ще чуе тази молба?

Отговор: Това не ни е известно. Колкото повече хората се стремят да правят добро помежду си и спрямо Твореца, толкова по-близо ще бъдат до изпълнението и на това свое желание, въпреки че няма гаранция.

Реплика: Това не е много ясно – “добро помежду си и спрямо Твореца”. Моля, обяснете този момент.

Отговор: Да действат помежду си така, както първоначално е било заложено от Твореца.

Въпрос: А как е заложено?

Отговор: Доброто е в основата на всичко.

Въпрос: Как бъдещите родители трябва да се държат в първите месеци на бременността? Изобщо по време на бременността?

Отговор: Трябва да бъдат внимателни един с друг, особено с жената. И да се опитват по време на бременността жената  да получава добри мисли, музика, четене. Като цяло, да ѝ се въздейства с положителни и по-възвишени емоции, знания. Всичко това много възпитава детето.

Въпрос: А вие за каква музика сте? Лично вие сте повече за класическа?

Отговор: Лично аз съм за класическа музика, защото тя е най-правилна, най-пълна. Разбира се, не тежка, а лека класика.

Въпрос: Какви трябва да бъдат мислите на жената през бременността?

Отговор: За това е казано в Тора, че всички мисли на жената трябва да бъдат само за това, което е в нея, което се е зародило и расте. Само за него. Природата го е предвидила, така че не трябва да се намесваме в това.

Въпрос: Кое време на бременността е най-критично?

Отговор: По принцип, това са първите месеци. Тогава се полага основата на детето.

Въпрос: Кога трябва да се даде детето на майката?

Отговор: Веднага трябва да се сложи детето върху нея, за да почувства, че все още е свързано с майката.

Въпрос: Това дава ли му по-голяма сигурност?

Отговор: И на нея, и на него. Трябва да има връзка. Тя е много важна.

Въпрос: Какво е майчиното мляко за растежа на бебето?

Отговор: Майчиното мляко не е задължително да бъде точно от тази майка, може да бъде и от чужда жена. Въпреки, че е за предпочитане бебето да получава мляко от своята майка. И това мляко е най-близката до детето субстанция, носеща такива съдържание и информация, за които дори не подозираме.

Въпрос: Какво получава детето с млякото на майката?

Отговор: Невъзможно е да се изрази. Висшата светлина, която се нарича „ор хасадим“, „светлина на милосърдието“, то  получава свише чрез млякото на майката.

Въпрос: Как майката контактува с бебето, което кърми?

Отговор: Тя разговаря с него по този начин. То я усеща чрез гърдите и тя го усеща през гърдите си. Това е невероятен механизъм както при животните, така и при човека.

Въпрос: Колко време майката трябва да кърми детето?

Отговор: Прието е до две години.

Въпрос: Никой не го следва.

Отговор: Разбирам, че не го правят. Но според духовните закони кърменето е до две години.

Въпрос: А ако трябва да ходи на работа, както сега?

Отговор: Е, така правят всички. В днешно време кой изобщо се съобразява с някакви си закони – духовни или природни?

Въпрос: Вие казвате, че всичко е предопределено и всички действия са предопределени.

Отговор: Ако съсипваш живота си,  не обвинявай природата за това.

Въпрос: Тоест, ние така ли сме съсипали живота си? Изпратили сме майката да работи след шест месеца, година и така нататък.

Отговор: Естествено.

Въпрос: Как трябва да бъде, за да е добре?

Отговор: Добре е жената изобщо да не работи.

Реплика: Това, разбира се, е невъзможно в наше време.

Отговор: А защо? Какво лошо има, ако мъжът работи и печели достатъчно за семейството и това е достатъчно, за да съществува семейството нормално, спокойно, тихо?

Въпрос: Кажете, ако майката е раздразнена или след кавга с таткото, в този момент да кърми или да не кърми детето?

Отговор: Това не е добре. Детето много ще го почувства върху себе си и затова такива състояния са абсолютно нежелани! Жената трябва да бъде защитена, изолирана от всякакви отрицателни, нежелани въздействия.

Въпрос: Значи всичко това влиза в детето: и раздразнението, и омразата, нали?

Отговор: Разбира се. Всичко това ще навреди на детето, ще се прояви в отрицателни последствия.

Въпрос: Кърмачето чувства ли изобщо, какво се случва у дома в отношенията на родителите?

Отговор: Разбира се. Всичко чувства. Всичко чувства “през въздуха”, дори ако е в съседната къща, град, не зная къде. Всичко това се предава. То е много чувствително. Майката за него е като приемник, който то слуша и възприема, дори ако тя не му говори нищо. Но то възприема всичко, което въздейства на майката.

Въпрос: Оказва се, че майката е като шести орган на чувствата за него?

Отговор: Разбира се. Струва ни се, че то е излязло от майката и пъпната връв е отрязана. Нищо не е отрязано.

ОТ ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 05.10.2020

[274965]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Сега все още „посрещаме човека по дрехите“. Но скоро хората ще се променят и ще посрещаме човека по друг начин.

[268846]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Клипове, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→