Ако разберем историята на нашето развитие, неговата тенденция и осъзнаем, че природата ни води към хармония, към това човекът да възстанови равновесието в нея, вместо да предизвиква обратния ефект, тогава ще знаем как трябва да се отнасяме към природата на нейното неживо, растително, животинско и най-вече на човешко, т.е. на социално ниво; как трябва да изградим нашето общество, така че то да влияе на цялата природа и да я доведе до хармония.

Когато започнем това движение, всичко около нас и вътре в нас веднага ще стане балансирано: здравето, психологията, физиологията на човека, отношенията със семейството, децата, околните, с държавата и света. И в същото време всички закони на света, включително екологията и климатът, ще се балансират.

Ще започнем да усещаме цялостното движение на природата – над материята, над времето и пространството. Днес дори физиците говорят за това по принцип: всичко зависи от всеки от нас, тоест от наблюдателя.

Ако променим наблюдателя, ако му дадем друго свойство, противоположно на омразата, т.е. любовта и той успее да управлява тези две свойства по средната линия, ще се издигне над нашата природа и ще започне да изпитва състояние на вечност, на съвършенство.

Тогава наистина ще разберем към какво ни тласка тази наша природа, защото нейният план е много по-висш от това, което собственият ни малък разум е в състояние да осъзнае. Ето до какво ще стигнем.

От беседата: „Телефонът звъни. Как да направя революция“

[308178]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

В стремежа си да постигнат военно превъзходство, водещите страни в света активно разработват все нови видове оръжия.

Хиперзвукови ракети, способни да летят с пет пъти по-висока скорост от скоростта на звука, което ги прави много трудни за прихващане. Лазерни оръжия, унищожаващи различни транспортни средства, включително самолети и ракети, с насочен лазерен лъч.

Тектонични оръжия, задвижвани от енергията на литосферата, анихилационни оръжия, базирани на реакцията на анихилация на материя и антиматерия. Радиочестотни, климатични, генетични оръжия … Всички тези и много други видове оръжия се основават на използването на природни явления и физични процеси.

Обаче, ако в природата те съществуват, за да осигурят живот и еволюция, то ние, хората, ги използваме за създаването на инструменти за смърт и разрушения, за да доминираме над другите и над самата природа. Така човешката природа влиза в конфликт с природата на вселената, в резултат на което страдат всички.

Живот или смърт?

В природата всичко съществува в абсолютна хармония. Хомеостазата, саморегулацията поддържат динамично равновесие между всички части на природата, премахвайки възникващия дисбаланс. Затова нито едно живо същество не унищожава другите същества нарочно, а само в случай на непосредствена опасност за себе си. Като в цяло всичко в природата съществува в баланс, осигурявайки благополучното съществуване на нашата вселена и всичко, което е в нея.

И само човекът, използвайки откритите от него закони на природата, умишлено вреди и на себе си, и на природата. Целта му не е просто да се запази, а в голяма степен да доминира над другите и то колкото е възможно по-дълго. Разумът, с който толкова се гордеем, е в пълно подчинение на егоистичното желание да властва над всички. Което води до разрушителни действия, както по отношение на природата, така и по отношение на себе си.

С други думи, природата на вселената създава и поддържа живота, а природата на човека сее смърт. И ние нищо не можем да направим по въпроса. Можем да подписваме мирни договори и да заявяваме, че няма да воюваме, но никога няма да можем да удържим на думата си. Нашата човешка природа, егоизмът ще ни подбужда да нарушим всяко споразумение, което подпишем, веднага щом видим възможност да получим повече от договореното, без да рискуваме предишните ползи.

Дисбалансът, който внасяме в природата с нашите действия, предизвиква негативна ответна реакция в нея. Учестяването на земетресенията, вулканичните изригвания, ураганите и цунамитата – всички тези природни бедствия са резултат от разрушителната човешка дейност.

Понеже човечеството е на върха на природната пирамида и всичко, което правим, както доброто, така и лошото, пряко влияе на нисшите нива на природата – неживо, растително и животинско. И не е трудно да предвидим как ще завърши тази конфронтация между природата на вселената и природата на човека.

Затова единственото, което можем да направим, за да спрем падането ни в бездната на самоунищожението, е да променим човешката си природа. Тази мисъл може да ни озадачи или дори да ни изплаши, но виждаме, че нищо друго не работи. В крайна сметка нямаме друг избор, освен да се съгласим да променим самата си същност – егоизма.

В крайна сметка точно егоизмът не ни позволява да постигнем хармония в живота, дори не ни дава да видим тази хармония в природата, представяйки нейното съществуване само като непрекъсната междувидова борба за оцеляване. И всичко това, само защото сме в пълна противоположност на хармонията.

Единственият ни шанс

Човешкото общество е вид какафония от индивиди, борещи се един с друг за превъзходство. Докато природата е съвършено организиран ред. И ако в нас имаше поне малко хармония, щяхме да видим, че всичко около нас е хармонично, освен самите нас.

Затова единственият ни шанс е да започнем да създаваме тази хармония. Можем, разбира се, да продължим да удряме главата си в стената, докато не се убедим, че никакви силови методи не работят, но можем да започнем да го правим сега.

Като решение хармонията може да изглежда неубедителна и дори непривлекателна, защото не ни дава превъзходство над другите. Но ако помислим ще видим, че ползите от нея са много повече от всичко, което всеки човек може да постигне сам. Защото хармонията означава, че всеки подкрепя всички останали и всеки подкрепя всеки. Тоест вместо да работя само за себе си, работя за другите, а всички останали работят за мен.

По принцип отдавна го правим. Защото работейки, всеки от нас произвежда много повече, отколкото потребява и произведените от нас излишъци се потребяват от всички останали. Така че в общи линии в света има изобилие. И причината да има много хора в нужда не е защото на някой нещо не достига, а защото някои хора отказват на другите това, от което те имат нужда. Това им дава усещане за власт и превъзходство. Така работи нашето его – унижавайки другите, то получава по-голямо удоволствие.

И все пак заедно можем да го променим. Можем да променим ценностната система на обществото, ако започнем да ценим и възвеличаваме не тези, които повече са взели, а тези, които повече са дали на другите. Дали са не пари, не материални ценности въпреки, че и това може да се случи, ако някой от тях има много. Трябва да се ценят тези, които са дали на другите своята грижа за тях, своите усилия, топлината на душата си.

И тогава резултатите ще надхвърлят всички очаквания. Трябва само да започнем да действаме в тази посока. Светът потъва във все по-голям хаос и вече не можем да игнорираме необходимостта от хармонизиране на нашите отношения. Природата разполага с достатъчно средства, за да ни накара да признаем поражението си в борбата с нея. Нека да не чакаме тяхното приложение и да се съгласим да започнем да променяме не природата, а себе си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

В наше време светът се променя толкова бързо, че не успяваме да следваме промените. Освен това скоростта на тези промени нараства експоненциално.

Постоянно се появяват много нови технологии. Всяка от тях обещава да направи света по-добър, но като правило тяхното въвеждане води до негативни последици за околната среда. Безконтролното добиване на полезни изкопаеми за производството на суровини води до изтощаване на земята. Добавете към това замърсяването на въздуха, водата и почвата, от които зависи живота на Земята, включително на нашия с вас и обещаното благо вече не е толкова привлекателно.

Въпреки това, независимо дали ни харесва или не, промените все още се случват и не е по силите ни да спрем този процес. Виждаме, че климатът става все по-неустойчив и агресивен. По целия свят пламват войни, които могат да доведат до катастрофални последствия в планетарен мащаб. Икономиките се сриват една след друга поради рязко покачващите се цени и задаващият се дефицит. И това е само на повърхността.

Хаос или ред?
За да разберем какво се случва с нас днес и как да се справим с него, трябва да разберем каква е целта на тези промени. На първо място е необходимо да се определи тяхната посока.

Общоприето е, че хаотичните промени водят до ентропия, както научно се нарича пълният хаос. В действителност обаче промените, които наблюдаваме в природата изобщо не са хаотични, напротив, всичко се движи към хармония и баланс. Тоест към по-равномерно разпределение на всички нейни части, в това число и на хората, тоест ние с вас.

Защото затворената система може да съществува само когато е в състояние на равновесие. А дисбалансът предизвиква в нея сили, които се стремят да я доведат до състояние на равновесие. И когато това се случи, всичко се успокоява, точно както вятърът се  успокоява, когато плътността на въздуха стане по-равномерна и разликата в налягането изчезва. Следователно това, което учените смятат за ентропия, всъщност е ред от по-високо ниво.

Единствената константа в нашия живот
Нашата вселена е възникнала в момент на най-малко равновесие. В един момент налягането е надвишило прага на задържане и точката, в която е била компресирана вселената, е избухнала. Оттогава всичко се движи към увеличаване на баланса и хармонията. Това представлява еволюцията. Тоест целта на всичко, което се случва, е да ни доведе до състояние на хармония.

И тъй като това ние не го усещаме (или не искаме да го усетим), природата продължава да ни тласка с катаклизми към равновесие. Така че единственото, в което можем да бъдем абсолютно сигурни е, че днес няма да бъде като вчера и утре няма да бъде като днес. Промяната е единствената константа в нашия живот.

Природата не се предава
Защо не можем да видим този процес като хармонизиране и считаме случващото се с нас за хаос?

Факт е, че ние активно се съпротивляваме на този процес. Нашият егоизъм иска да остане в рамките на познатото и да усеща промените безопасни и контролируеми. Но тъй като светът не се държи така, както ни се иска, ние се опитваме да го променим. И когато се провалим, чувстваме света враждебен.

Ние се борим с природата, но тя няма намерение да се предава. Когато се опитваме да задържаме развитието ѝ, в нея се натрупва налягане, което в крайна сметка се взривява и ние не знаем как да го избегнем. Докато ако оставим промените да се случат с естественото им темпо, няма да ги усещаме враждебни.

Хармонията и балансът обаче са последното, което иска нашият егоизъм. Нашият егоизъм иска да бъде независим и неповторим. Той иска всичко да се върти около него. И това отново противоречи на стремежа на природата към баланс и ни води до конфликт с нея.

Светлина в края на тунела
Но колкото и да се напрягаме, природата все пак ще ни принуди да играем по нейните правила и ще доведе всичко да пълно равновесие. Днес все още се надяваме, че ще се появят мъдри владетели, които ще подредят всичко както трябва. И не разбираме, че самата концепция за власт в ръцете на малоброен елит противоречи на хода на еволюцията и затова е обречена на провал.

Въпросът не е  кой ще управлява, а как ще управлява, каква ще бъде целта на това управление. В природата няма вертикална власт и затова тя не трябва да съществува и в човешкото общество.

Всичко, което съществува в природата, е равновесие и хармония. Затова ако  приведем обществото в съответствие с начина, по който е организирана природата, ще видим светлина в края на тунела. Ще почувстваме, че природата ни подкрепя и животът ни ще се превърне в приятна разходка.

Но ако продължим да вървим срещу природата и да изстискваме сокове от нея и един от друг, то и природните катаклизми като ответна реакция, и нашите войни един с друг ще бъдат все по-интензивни и кръвопролитни. Докато тези, които оцелеят в този хаос не се откажат от своя егоизъм и не се съгласят, че равновесието и хармонията с природата и един с друг са единственият възможен начин за съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вълна от небивала жега покри планетата. В Европа навсякъде пламват пожари, броят на починалите от жегите вече е хиляди. Само в Испания и Португалия, са регистрирани повече от 1000 смъртни случая, предизвикани от жегите без да се броят тези във Франция и Италия.

Във Великобритания жегата счупи всички температурни рекорди. В страната е обявена максимална степен на опасност. В Лондон пожари, причинени от необичайната топлина, унищожиха 41 къщи за един ден. На практика вече сме стигнали до извода, че земята буквално гори под краката ни.
Учените спорят и кой е прав?
Според някои учени, ако не спрем да отделяме парникови газове, топлинните вълни ще зачестят и ще бъдат придружени от по-високи температури. Не всички обаче са съгласни с тези изводи.
Повече от хиляда учени от цял свят подписаха „Световната декларация за климата“, призоваваща за прекратяване на паниката. Според тях емисиите на парникови газове нямат толкова драматичен ефект, какъвто се опитват да представят политиците, които печелят точки от „спасяването на човечеството“.
В документа се казва още, че глобалната борба срещу въглеродния диоксид е просто глупост, тъй като CO2 изобщо не е замърсител. Допълнителният въглероден диоксид във въздуха допринася за растежа на глобалната растителна биомаса и увеличава добивите на селскостопанските култури в целия свят.
Мога да кажа, че в този спор и двете страни са прави, но само частично. Човешката дейност наистина оказва сериозно влияние върху климата и върху планетата като цяло, но не индустриалната дейност, а вътрешната. Нашите мисли, нашето отношение един към друг – това е основният фактор, който влияе върху всичко, което се случва с нас и планетата.
Планетата не е изгорена от пожари
Според Кабала светът е устроен като пирамида, на върха на която се намираме ние, човечеството. И това, че сме на върха на пирамидата на творението означава, че всичко, което правим, се спуска според пирамидалната структура отгоре надолу. И достигайки най-ниското, неодушевено ниво на реалността, нашата дейност я променя. Но това е само следствие от отношенията ни един към друг и към света.
Ние не го усещаме, но отношенията ни пряко влияят върху това, какъв ще бъде животът на нашата планета. Ако излъчваме враждебност, това създава негативни промени в цялата система, което се проявява и във все по-екстремни климатични и геоложки явления.
С други думи, когато човешките взаимоотношения излязат от равновесие, всичко излиза от равновесие. И ако отношенията ни станат екстремни, всичко става екстремно. Когато станем жестоки, всичко става жестоко. И обратното, ако започнем да се отнасяме един към друг с любов, цялата природа се успокоява, на всички нейни нива.
Но засега виждаме, че всяко лято последствията от връзката между нас и света стават все по-екстремни. И така ще продължи, докато не осъзнаем факта, че във взаимосвързаната йерархична система, в която съществуваме, който и да е отгоре, определя състоянието на останалата част от системата. С други думи, затова че целият свят е в треска, само ти и аз сме виновни. Нашата неприязън и ненавист един към друг.
Променете омразата с любов
Всъщност бяхме по-добри, отколкото сме днес. Просто преди бяхме по-малко и съответно имаше по-малко елементи, които излъчват враждебност. И освен това в миналото отношенията между хората са били по-малко токсични, отколкото днес. И въпреки че днес има по-малко войни от всякога, нивото на подозрение и отчуждение между хората се е увеличило многократно и продължава стремително да расте.
Вече е достигнато такова ниво, че хората не могат да се доверят дори на членовете на семейството си. Вижте колко много станаха разводите, домашното насилие и насилието в обществото. Всичко е на рекордно високо ниво.
Дори интернет, който привидно сме измислили, за да събираме хората, се използва за заблуда, експлоатация и злоупотреба с тях. Световната мрежа е ясно доказателство, че всичко, което създаваме, дори и с добри намерения, в крайна сметка се използва от нас един срещу друг.
Така че няма какво да се учудваме, че природата реагира негативно на нашата негативност. Затова, ако искаме времето да стане по-хладно, ледниците да не се топят и бурите да утихнат, трябва да охладим нашия огъня и да успокоим бурите между нас.
Взаимна грижа, взаимна отговорност или поне осъзнаването, че зависим един от друг и пряко влияем върху всичко, което се случва на планетата – от това се нуждаем, за да спре земята да гори под краката ни, а омразата в сърцата ни да бъде заменена с любов.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Един от най-сложните въпроси, който съпътства човечеството през цялата му история е: защо най-разумният вид живот на планетата не може разумно да управлява живота си?

След всяка катастрофа, след всеки катаклизъм и огромно бедствие ние анализираме, разсъждаваме и правим изводи, напразно опитвайки се да разберем как можем да избегнем повторението им. И всеки път задължително отново попадаме в същия капан на суета и недалновидност, които ни водят до поредната беда.

И така, защо най-разумният вид същества на Земята продължава да върви по пътя на безумието, неспособен да установи щастлив живот за себе си?

Да опознаеш цялата вселена

Изненадващо, отговорът на този въпрос не е в нашия характер, нито в нашата интелигентност. Отговорът е в нашата цел, целта на нашето съществуване.

Ако се развивахме според законите на Дарвин за еволюцията, тоест естествено, нямаше да правим грешките, които правим. Бихме били като животни, които знаят кога и какво трябва да правят, затова много видове са живели и оцелели  милиони години с много малко промени.

Но освен физическото съществуване, човечеството има и друга цел – ние трябва да опознаем цялата вселена. Да разберем защо съществува, как се е зародила, защо и как постига целта си.

А за да разберем как всичко е устроено и работи, трябва съзнателно, по свое желание да се свържем с всичко, което съществува във вселената. Виждаме как еволюцията напредва от простото към сложното, от едноклетъчното същество към трилиони клетки, работещи в синхрон, за да поддържат сложни организми, като нашия например.

Така и нашето съзнание трябва постепенно да еволюира от зацикляне само върху себе си до грижа за цялото човечество, за цялата планета и накрая за всичко съществуващо. Разкривайки при това Твореца, Висшата сила, която стои зад цялата тази външна картина на заобикалящия ни свят, който ни се струва хаотичен, разединен и без цел.

Крайната цел на хаоса

Но това е целта на хаоса. Целта му е да ни накара да осъзнаем глупостта си. Която е в това, че упорито отказваме да видим вече очевидния за мнозина факт – всички ние, цялото човечество и цялата вселена сме свързани в единен организъм.

И независимо дали ни харесва или не, но ние, точно ние сме отговорни за всичко, което се случва в света. Всички заедно и всеки поотделно. И ако не осъзнаем тази взаимосвързаност и взаимозависимост и не започнем да се държим по правилния начин, ще разрушим всичко.

Но, за съжаление, все още не го осъзнаваме и се държим така, като че ли нищо не зависи от нас. Всъщност така се държат животните, които просто следват инстинктите си. Но те не вредят на общата система на природата. Всяко от тях действа на своето ниво, без да нарушава връзката между нейните части.

Ние следваме капризите си и правим всичко, което ни хрумне. Разумът ни отказва да признае взаимосвързаността и взаимозависимостта на всички части на заобикалящата ни действителност и дори се съпротивляваме заради нашето его.

Затова вярваме, че можем да игнорираме всичко и всички и правим каквото поискаме, като по този начин внасяме дисбаланс в природата. И резултатът е този хаотичен, объркан свят, в който живеем, където всеки се опитва да наложи волята си на другите и дори да ги унищожи.

Като един човек с едно сърце

Положението е толкова лошо, че докато не осъзнаем нашата обща взаимосвързаност и предназначение в общата система на мирозданието и не започнем да го изпълняваме, нямаме шанс да се доближим до правилното възприемане на себе си и на света. Няма да можем нито да разберем света, в който живеем, нито да разкрием по какви закони всъщност съществува и защо.

Днес стигнахме до състоянието, когато физическото ни съществуване зависи пряко от духовното ни развитие. А то е в нашето обединение като единен организъм, който кабалистите са описали „като един човек с едно сърце“. От това зависи дали бъдещето ни ще бъде светло и безоблачно.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Колко щастливо бихме живели, ако можехме да видим как всъщност ни влияе отношението ни към хората и света около нас. Както негативното, така и позитивното.

Но по някаква причина е скрито от нас. И продължаваме да се държим безразлично към другите без да разбираме, защо изведнъж светът стана толкова враждебен.

А работата е там, че намирайки се в затворената система на природата, ние сме нейната основна част. И природата реагира на нас по съответния начин. Ако човек разпространява негативизъм около себе си, той получава отговор от системата. Например коронавирусът, който ако изчезне, ще се смени с друга беда.

Все пак системата е фокусирана върху нас и затова няма шанс да се откупим от нея с малко кръв. Все пак ще трябва вътрешно да пораснем, за да отговаряме на нейните изисквания, да бъдем нейна интегрална част, съзидаваща, а не разрушаваща и внасяща дисбаланс с поведението си. Затова ако не се вземем в ръце, може да заплатим ужасна цена.

Абсолютът не приема оправдания

В крайна сметка природата по своята същност е абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили и да отмени за секунда закона за гравитацията. И въпреки, че отчита нашето развитие и нашия избор, тя изобщо не ги отчита по начина, по който си представяме.

Природата не приема оправдания. Тя съди не по това, което сме, а по това, на което сме способни със съзнателното усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем в миналото.

Старият свят приближи своя залез, имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Можем да опитаме да продължим да ги практикуваме, но в системен смисъл те приключиха. Сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка. С други думи, те увеличават дисбаланса в природата с тежки последици. И ако днес не извлечем уроците с желание за промяна, то утре ще ги научим с горчиви сълзи.

Отлагането е като смърт

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра взаимосвързаност. Когато го приемем и започнем да го реализираме, цялата система ще ни помогне. Но не по-рано. Отлагането само влошава нещата, оправданията са безполезни.

Обаче това изобщо не означава, че сега трябва да се побратимявам с някого, да тичам на помощ на някого, да жертвам, да утешавам. Не. В крайна сметка аз съм човек, короната на творението.

Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта ми за другите. А физическото действие вече е следствие, резултат от моята вътрешна работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвратителни, някои тайно или явно мразя. Или да кажем, че не мога да понасям. Като цяло милиардите хора нищо не значат за мен, не предизвикват нищо в мен, освен сметки за полза или вреда. И сега какво?

Сега има над какво да работя. Сега мога да се хвана за тези мисли, за негатива към другите и да не го пускам в системата. Разбира се, аз изобщо не съм ангел и все още не съм станал по-добър, но спирам посланието си на изхода. Вече не съм готов да заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много трудно. Ако полагам подобни усилия, разбирайки моята роля в общата мрежа, вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от себе си, а не от другите, започвам от корена, а не от следствието. Вече не съм дете и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм единствен.

Системен ефект

Разбира се, това не е просто. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Не мога да се убедя, че грешните са прави. Природата ми е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че работата не е в тях, а в мен, получавам помощ от самата система. Моят мъничък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както  негативът се връща с  коронавируса.

Системата е обвързана с човека. Той върви в неравновесие – тя върви в неравновесие. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

Затова най-важни са мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва, когато е необходимо. Така преминавайки от отрицателни към положителни мисли, спасяваме всички, целия свят от цялото зло.

Това изобщо не е преувеличение, а системен ефект, резултатите от който ще видим много бързо, само ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, гръмки лозунги, демонстрации. Трябва само да разбираме общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че човечеството е на ръба на колективно самоубийство. Както съобщава The Guardian, Гутериш се обърна със заявление към министрите от 40 държави, събрани за обсъждане на климатичната криза.

В това заявление той казва: „Половината човечество е в опасна зона поради наводнения, суша, разрушителни бури и горски пожари. Нито една държава не е застрахована от подобни бедствия. Ние обаче продължаваме да сме зависими от изкопаемите горива“.

Г-н Гутериш добави: „Ние имаме избор. Колективно действие или колективно самоубийство. Всичко е в нашите ръце“.

Нашият избор
Всъщност не бих се изненадал, ако човечеството загине в катаклизъм. Нашето его не ни позволява да мислим за никого, освен за себе си. С нашето отношение и безразсъдно потребление на продукти и ресурси, „защото утре ще умрем“, гибелта ни е неизбежна.

Но преди да дойде нашият край, човечеството го очакват много катаклизми. През почивните дни в Европа, Северна Америка и Южна Америка бушуваха горски пожари. Рекордна жега обхвана целия континент от Португалия до Великобритания.

Сушата в Африка, горещата вълна в Индия и Южна Азия и безброй едновременни бедствия, за които The Guardian не съобщава, едва ли са прелюдия към това, което предстои.

Ще видим как Земята се обръща отвътре навън. Хората ще търсят подслон, но няма да има къде да избягат, освен да се заровят в земята. Ако не се обединим и не се издигнем над нашето его, гибелта на човечеството ще бъде неизбежна.

Г-н Гутериш също добави, че според него решението е в насърчаването на възобновяемите енергийни източници. Той заяви, че „развитите страни трябва да изискват незабавно предоставяне на инвестиции и помощи. Те са необходими за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници“.

Генералният секретар на ООН поиска банките „да променят остарелите си принципи и политики, за да поемат повече рискове“ и да инвестират във възобновяеми енергийни източници“.

Игра на една врата
Тук нашите мнения се разминават диаметрално. Не съм виждал нито едно доказателство, че възобновяемите енергийни източници подобряват климата. Доколкото разбирам, програмата на деня по отношение на  климатичните промени има за цел да привлече финансите на световните играчи и да ги разпредели между техните поддръжници.

Освен прехвърляне на пари на борците за промяна на климата, не виждам никакви реални действия. По принцип те казват така: „Дайте ни пари, ние знаем какво да правим с тях“. Това е уговорена игра, игра на една врата и нищо добро няма да излезе от нея.

Можем да преминем на електомобили и да се откажем от бензина, да използваме слънчеви батерии за получаване на електричество и да забраним въглищата, но това няма да спре климатичните промени.

ООН е арена за гръмки думи, празно разклащане на въздуха и нищо друго. Тя е сборище от тайни агенти от цял свят, а не място за реални позитивни действия, подобряващи света. Затова, ако някой възлага надежди на ООН или нейните представители, не се залъгвайте, няма да има полза от тях.

Единствената надежда
Ако не искаме да се върнем в каменния век, единствената ни надежда е да си помогнем един на друг да се издигнем над нашето его. Не можем да се контролираме сами, но можем да си помогнем взаимно.

Егоизмът е основата на човешката природа, в нас няма по-могъща сила. Заради егоизма хората предпочитат да умрат, вместо да признаят поражение. И тези хора наистина могат да устроят колективно самоубийство за всички нас.

Ако обаче успеем да  насочим гнева си не един към друг, а към собственото си его, което ни настройва един срещу друг, тогава имаме шанс.

Трябва да нарисуваме ясна картина на нашето бъдеще, без никакви филтри, разкрасявания и самозаблуда. Трябва да осъзнаем какво подготвяме за нас и за нашите деца и да гледаме трезво към бъдещето. Тогава може би ще се появи решимостта да се издигнем нагоре.

Можем да избегнем предстоящия апокалипсис и да стигнем до едно по-здраво, грижовно и в резултат на това щастливо човешко общество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Дебатът на учените какво ни очаква – глобално затопляне или не по-малко захлаждане – не само че не отслабва, но и набира сила.

Проучване след проучване дават противоречиви резултати, оставайки без отговор въпроса: къде в крайна сметка трябва да се преместим, на север или на юг?

Затопляне или захлаждане?

Както знаем, вулканичните изригвания са придружени от отделянето на горещи газове в атмосферата, които я нагряват. Но в същото време огромно количество пепел попада в атмосферата, което блокира преминаването на слънчевите лъчи. В резултат на това планетата се охлажда. А моделирането на климата въз основа на вулканичната дейност не дава еднозначен отговор дали вулканите затоплят Земята или я охлаждат.

Не е ясно и как влияе на климата замърсяването на атмосферата с вредни промишлени емисии. Няма съмнение, че мръсният въздух е вреден. Но изследване, проведено от Националната океанска и атмосферна  администрация на САЩ, дава много интересни резултати.

През последните две десетилетия в Европа и САЩ броят на замърсяващите частици и капчици е намалял с 50%. И това е довело до увеличаване с 33% на броя на бурите в Атлантическия океан. А в Тихоокеанския регион се случило обратното. Поради аерозолното замърсяване на въздуха в Китай и Индия, в Тихия океан има по-малко урагани.

Как да се справим с климатичните промени? Да пречистим въздуха и да загреем планетата или да продължаваме да замърсяваме атмосферата, за да охладим Земята? Или може все пак да се опитаме по някакъв начин да пречистим атмосферата, съкращавайки емисиите на въглероден диоксид, но по такъв начин, че да не предизвикаме глобално затопляне?

Всички тези въпроси изглеждат неразрешими, но само защото са зададени неправилно. Задавайки ги се опитваме да „лекуваме“ симптомите, а не болестта. Но както това не работи в медицината, така не работи и с климата.

Какво казва науката кабала

Науката кабала казва, че основната „болест“, която предизвиква тези проблеми, е поведението на човека. Опитвайки се да получим максимална полза, ние безпощадно експлоатираме природните ресурси. Съревновавайки се кой ще може да експлоатира планетата по-ефективно и по-бързо, напълно игнорираме факта, че с това режем клона, на който седим.

За да излезе от климатичната криза, човечеството трябва да проведе дискусия на кръгла маса и съвместно да приоритизира дейността си. Заедно да решим от какво има и от какво няма нужда всеки човек и да осигурим на  всеки само необходимото за нормалното съществуване .

Трябва да се научим да живеем така, както живее цялата природа. Нещо повече, да се научим сами, по собствено желание. Защото ако природата  започне да ни учи, което вече на практика започна да прави със зачестилите земетресения, цунами, масови пожари, урагани и така нататък, обучението ще бъде много болезнено за нас.

Основната ни грешка

Основната ни грешка при решаването на глобалните проблеми, включително и на проблемите с климата е, че се опитваме да намерим решение поотделно. Отнасяме се към проблема като към частен. Но днес няма нито един проблем, който да не засяга целия свят.

Вижте недостига на храна в целия свят, предизвикан от войната в Украйна. Вижте глобалните прекъсвания на доставките на стоки поради факта, че товарен кораб е преградил Суецкия канал. Ръстът на инфлацията в развитите страни предизвиква скок на цените в целия свят. Появяването на вирус в една страна и мигновеното му разпространение във всички страни. Намаляването на производството на компютърни чипове в Тайван води до спиране на фабриките за електроника в целия свят. Този списък може да продължи много дълго.

Нито един от тези проблеми не можем да решим, защото всеки се опитва да  спаси себе си, вместо да се опитва да спаси всички.

Обаче ако започнем да мислим заедно, ще намерим решение на всичките си проблеми. Защото това не са климатични проблеми, епидемии или инфлация, а са проблеми на връзката между нас.

Ако в общуването си престанем да се използваме егоистично и започнем да се отнасяме към другия с братска любов, колкото и високопарно да звучи, ще открием, че нямаме никакви проблеми.

Ще можем максимално да съкратим производството и пак ще имаме достатъчно от всичко, за да задоволим потребностите на всеки. Ако спрем да се конкурираме, няма да има причина да разрушаваме планетата. Ще можем да намалим емисиите въглероден диоксид, отпадъците и да намалим аерозолното замърсяване на атмосферата без да се страхуваме, че това ще доведе до глобално затопляне или охлаждане.

Единна система и единен закон

Науката кабала казва, че цялата природа е единна, интегрална система. И нейният единен закон гласи, че всички нейни системи трябва да бъдат в равновесие.

А ние, човечеството, сме главната част от тази система, И затова именно от нас зависят всички нейни останали части: нежива, растителна и животинска.

Всички тези части функционират, ръководени от предварително зададена програма на ниво инстинкти. Само човека има свобода на волята да се отнася към другите по собствен избор. А както виждаме, този избор е направен неправилно. И системата реагира строго на внесеното несъответствие.

Ако спрем да внасяме дисбаланс в системата, тя няма да има нужда да ни подтиква към поправяне със своите катаклизми.

Ето защо не трябва да се тревожим за намаляване на замърсяването, а за подобряване на нашите взаимоотношения. Ако установим добри връзки  в целия свят, всички проблеми ще изчезнат, сякаш никога не са съществували.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Учените не за първи път прогнозират световен глад и планетарни катастрофи. Можем ли само пасивно да чакаме  ужасните им прогнози да се сбъднат? Или е по силите ни да променим нещо?

През 1972 година група учени от отдела за системна динамика на MIT Sloan School of Management на Масачузетския технологичен институт под ръководството на Денис Медоуз направили компютърни изчисления за граинците на растежа на световната икономика и населението на Земята.

Изводът, който прави Медоуз:

След като населението и глобалната икономика надхвърлят физическите  възможности на Земята, ни остават само два пътя: или неизбежният колапс, причинен от ескалацията на дефицити и кризи, или доброволният социален избор на контролиран спад в производството.

След 30 години, през 2002 година, направили повторно тези изчисления, отчитайки новите данни, базирани на по-съвършени математически модели и с помощта на по-мощни компютри. Но резултатите на практика останали  същите.

Изчисленията показали, че приблизително през 2025 г. човечеството ще влезе в най-мащабната криза в своята история. В същото време не само промишленото производство, но и хранителните ресурси ще започнат рязко да намаляват. С други думи, човечеството е застрашено от глад.

Замърсяването на околната среда ще расте експоненциално. В резултат на това, населението на планетата рязко ще намалее. В действителност това означава глад, епидемии, бедствия, войни и революции.

И това вече не са смътните предсказания на ясновидците и абстрактните разсъждения на Малтус. Това е ясна и задълбочена научна прогноза, която не може да бъде пренебрегната. Въпреки това през последните 50 години човечеството успява да игнорира наближаващата изчислена катастрофа.

Неизбежна ли е катастрофата?

През последните 30 години използвахме една трета от всички природни ресурси, загубихме 80% от всички гори и броят им продължава да намалява. От 15-те океански рибни зони в 13-те на практика няма риба.

Слушаме тази информация и не я чуваме. Повечето просто не мислят за нея, не искат да слушат „депресивни предположения“. И дори когато някои проблеми достигнат до хората, те са склонни да обвиняват правителствата или някакви външни сили за тях.

Те не подозират и не искат да чуят, че кризисните явления изразяват само законите на природата и за да се справим с тях, трябва поне да знаем тези закони.

Разбира се, в това имат вина и транснационалните корпорации, които с помощта на рекламата пропагандират идеологията на потреблението. Те се водят единствено от желанието да получат максимална печалба. И оправдават щетите, които причиняват, като казват, че осигуряват на света електричество, храна и работни места за милиони хора.

В същото време мълчат, че с подобни технологии и качеството на продуктите нашите деца и внуци просто нямат шанс да оцелеят.

И така, на кого са нужни такива индустрии и техните продукти, ако те застрашават самото съществуване на човечеството?

Премълчаването на проблема обаче се обяснява не само с ползите от транснационалните корпорации. Нито политиците, нито обществените личности, нито дори мнозинството учени виждат реален изход от създалата се ситуация. Така че защо, мислят те, напразно да плашим хората?

Но има много сериозна причина за безпокойство. Нашият общ кораб почти потъва. Глобалната икономическа криза обхваща все повече нови сфери. И нито политиците, нито икономистите бяха готови за това.

Дори нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц признава:

Ясно е, че страните са обречени на катастрофа, ако намалят разходите, а също и ако не го направят.

Светът се промени

Колкото повече се приближаваме до колапса на световната икономическа и социална система, толкова по-силно усещаме общата зависимост един от друг.

Както се посочва в доклада на Експертната комисия на ООН, „… провалът на икономиката на една държава сега води до глобална рецесия или депресия“. Светът се промени.

Вече няма външни работи“, пише Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО, „всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите вече са наши проблеми, вече не можем да ги гледаме с безразличие или да се надяваме да извлечем полза от тях.

Откъде да вземем енергийни източници?

Развитието на световната криза е особено силно повлияно от ограничените запаси от въглеводороди и в резултат на това постоянното покачване на цената на енергията.

Според МВФ увеличението на цената на барел петрол с 10 долара намалява световния БВП с 0,6% годишно. И въпреки, че петролът в близко бъдеще няма да свърши, ограничеността и трудния достъп до останалите запаси вече намаляват световния БВП, което забавя растежа му.

Академик Ибрахим Гулиев казва:

Времето на абсолютна хегемония на въглеводородите в историята на цивилизацията изтича. Оптимистите уверяват, че няма за какво да се притеснявате през следващите 30-40 години, но хората, които са по-осведомени и следователно по-предпазливи, дават срок от 10-15 години, не повече.

Според Международната агенция по енергетика производството на петрол в света непрекъснато намалява в 580 от 800-те големи петролни находища. През последното десетилетие в света са произведени повече от два пъти  въглеводороди, отколкото се съдържат в новооткритите находища. А откриването на нови находища се случва все по-рядко и стават все по-малки.

Алтернативните източници на енергия също не решават проблема. Възвръщаемостта на енергията при използването им варира само от 1,3 до 1,9. Освен това някои видове алтернативна енергия са вредни за околната среда не по-малко от традиционното изгаряне на въглеводороди.

Вече се вижда дъното

Изчерпват се не само запасите от петрол, но и всички други земни ресурси. По данни на организацията Global Footprint Network днес човечеството изразходва 50% повече ресурси, отколкото Земята е в състояние да възпроизведе.

Това се отнася за плодородна земя, горски ресурси, вода, която се напълва естествено във водоемите, трева в пасищата, морски и сладководни рибни запаси. Човечеството изсмуква всички сокове от Земята и дъното вече се вижда.

Превърнахме се в крадци, които крадат от бъдещите поколения, но идва моментът, в който няма да има от кого да крадем. Мотото на Мичурин „Ние не можем да чакаме ласки от природата, наша задача е да й ги вземем“ ни доведе до ръба на пропастта.

Изведнъж се оказа, че не може безкрайно да вземаме всичко, от което се нуждаем, че човекът изобщо не е цар на природата и не властва над нея, въпреки че се намира на върха.

Продължавайки да действа по старата схема, човечеството рискува да остане на отровена планета без никакви ресурси, с гладни тълпи от хора, въоръжени с ядрени оръжия. Малко вероятно е ползите от модернизацията да оправдаят този риск.

Екология и глад

Но ако изчерпването на петролните запаси може да ни лиши от енергия, то екологичните проблеми могат да ни лишат от храна и дори от въздух. И следователно, екологичната опасност е не по-малко страшна от проблема с ресурсите.

Учените все още не са стигнали до консенсус дали глобалното затопляне е следствие от човешката дейност. Но този спор не променя нищо в ужасяващата статистика на природните бедствия. По данни на ООН в сравнение с 1970 г. броят на природните бедствия се е увеличил пет пъти. Това свързват с промяната на климата.

Броят цунамита, земетресения, вулканични изригвания, торнадо и други природни бедствия също нараства. И тъй като всички екологични проблеми са взаимосвързани, в крайна сметка това ще доведе до хранителна криза по веригата, тоест до глад.

Има изход!

И все пак има изход от създалото се положение. Трябва да създадем възможно най-бързо широка мрежа от образователни институции, в които цялото население на Земята да се обучава на принципите на живота в глобалния, интегрален, взаимозависим свят. Свят, в който вместо омраза и ожесточена конкуренция има любов към ближния и взаимопомощ.

За да се направи това, също така е необходимо да създадете подходяща среда, включително медии, виртуална среда, култура, театър, музика, филми, песни, книги и т.н. Всичко трябва да разказва на човека за новия свят. И въпреки, че все още не живеем в него, трябва да започнем да играем, както играем с децата си.

И макар да звучи утопично, но именно така ще се издигнем на по-високо, по-зряло, по-сериозно ниво и от там ще изградим система, която ще ни влияе.

Ние знаем каква власт има околната среда над човека. Виждайки добри примери навсякъде, постепенно ще започнем да ги следваме. Навикът става втора природа и вече ще се държим по различен от сега начин  в името на децата ни, в името на безопасността и доброто бъдеще.

Така постепенно целият свят ще се превърне в едно голямо, дружно семейство. И животът ще бъде наистина проспериращ и безопасен.

Да, човешката общност е изключително многостранна. Има много различни религии и вярвания, навици и поведенчески модели, нрави и обичаи. Но въпреки това можем да започнем да се отнасяме към всички сектори на човешкото общество с уважение и разбиране, давайки на всеки човек възможност да живее достойно и по начина, по който е живял преди.

Възпитателният процес, който трябва да започнем, ще ни позволи да не слагаме всички под общ знаменател, като насила изглаждаме различията и насилствено насаждаме хомогенна култура. Начинът на живот, с който човек е свикнал днес, ще остане и утре. Нужно е просто да установим добронамерени отношения помежду си.

А поетапното образование ще промени човека и ще доведе до фундаментални промени в социалната и държавна структура, до сътрудничество между народите, до премахване на границите между държавите, а след това до премахване на самите държави и образуване на единно, „кръгло“ човечество на земното кълбо.

Междувременно не е нужно да въвеждаме никакви нови рамки и закони, с изключение на едно: всичко, което правим, трябва да бъде в полза на интегралното човечество. В такъв свободен формат ще градим бъдещето си само благодарение на влиянието на добро обкръжение, което носи  на човека чувство за ангажираност, готовност за отстъпки и грижа за другите, до появата на любов към ближния.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

В края на март Европейският съюз одобри обща стратегия за сигурност и отбрана, наречена „Стратегически компас на Европейския съюз“.

Програмата включва защита от кибератаки, хибридни заплахи, дезинформация, както и укрепване на военния потенциал на ЕС в случай на възможна агресия. Освен това е планирано и създаването на подразделения за бързо реагиране до 5 000 войници в сътрудничество с НАТО.

По този начин новите военни части ще се конкурират със силите на НАТО, въпреки че този съюз е създаден, за да защитава главно европейските страни. Очевидно Евросъюзът вече не се доверява на НАТО и САЩ и затова се опитва да създаде алтернатива в областта на отбраната и сигурността на своите граници.

Колко успешно може да бъде това?

Мисля, че тази инициатива, насочена към създаване на противовес на НАТО и САЩ в крайна сметка е обречена на провал. Тя само свидетелства колко Европа е разединена, а вътре в ЕС се води постоянна борба за лидерство. Главно между Франция и Германия, които, между другото, са антагонисти.

Германия исторически се стреми към световно господство, а във Франция националният егоизъм е твърде силен. И в резултат на това съюзът, предназначен да обедини европейските страни, на практика демонстрира само тоталното им разединение.

Колкото и тъжно да изглежда, Европа ще преживее още много удари, които ще паднат основно върху Франция и Германия преди да разберат, че стремежът към господство и решаването на проблемите със силови методи няма да доведат до нищо добро. Всъщност и никога не са водили. Стотици години Европа е доминирала в света, заливайки колониите си с кръв, но в крайна сметка колониалните империи се разпаднаха. А двете световни войни, които Европа преживя през 20 век, промениха баланса на силите в света.

Днес водещите европейски страни Франция и Германия се противопоставят на САЩ, Русия, Китай и другите азиатски страни. Тяхната икономическа и политическа мощ вече не е такава, че да могат да претендират за световно господство. И на техния фон Европейският съюз изглежда доста блед.

Ето защо Европа няма бъдеще. Европейският съюз се оказа колос на глинени крака. Той не успя да създаде трайни, приятелски връзки между включените в него страни. И ако те се окажат под заплахата от атака от външен враг, няма да могат да се обединят и да се защитят. Няма да им помогне и техният „стратегически компас“.

Единствената възможност, която остава на Европа е да разбере, че няма друг изход, освен да остави настрана всички свои егоистични амбиции и да започне да изгражда добри връзки между страните. Вместо да търсят възможност за утвърждаване за сметка на другите, да започнат да се учат да живеят в мир и съгласие, правейки тази доктрина доминираща във всички области на живота.

Разбира се, това няма да се случи от днес за утре, но е жизненоважно започването на този процес в близко бъдеще. Не само заради Европа, но и заради целия свят. Не създаването на допълнителни военни части и разработването на нови системи за въоръжаване, а мирът и братската любов между народите трябва да се превърнат в наш стратегически компас, който ще ни покаже правилната посока към щастливо бъдеще.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→