Какво се случва с нас след смъртта?  Какво се случва  с душата? Боите ли се от смъртта?

[168634]

Filed under: Интервюта, Клипове - No Comments→

Въпрос: Защо в живота ни се случва едно и също? Защо има цикличност, повторяемост на събитията?

Отговор: За да можем постепенно да се поправим. С един път няма да се получи. Затова преминаваме множество жизнени кръгообороти.

При това, душата всеки път преминава така нареченото зараждане, преселване, частично съединяване на душите, тяхното разделяне и отново някакво съчетание. В крайна сметка, така всички души получават пълното си поправяне.

Съветвам ви да прочетете материали за кръгооборота на душите. Под души се има предвид желанията, които постепенно се преобразуват от за себе си, в името на Твореца.

От урока на руски език 08.03.2020

[263894]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

В нашия материален свят човек не може да съществува без определени знания за законите на материалната природа, за това какво е полезно и какво е вредно за него в обкръжаващия свят и в обкръжаващите хора. ( Баал Сулам, „В себе си намери Твореца“)

Ние постоянно се стремим да разберем кое е полезно и кое вредно около нас, да се приближим до полезното и да се отдалечим от вредното.

Точно в тази степен душата на човека не може да съществува във Висшия свят, без да придобие знания за неговата природа: кое е вредно, кое е полезно, за каво, как. Благодарение на определен набор от знания човек вече може да съществува във Висшия свят.

В нашия свят му е достатъчно да знае няколко примитивни природни закона. Например, човек живее в гората, познава навиците на хората, животните, растенията. Може да си изкопае бърлога или да се укрие в пещера. Той разбира къде се намира и в съответствие с това действа и съхранява себе си.

Същото е и във Висшия свят. Ако душата на човека не придобива определено количество знания за него, поне като примитивния човек в този свят,  не може да съществува в Духовния свят. Няма да го открие, няма да го усети, няма да може да се адаптира в него. Затова е нужно да придобием определени знания, определени навици и сили и тогава ще можем да съществуваме самостоятелно във Висшия свят така, като и в нашия свят.

В това ни помага науката кабала. Тя ни дава усещане за Висшия свят само тогава, когато можем правилно да работим с тях.

Като начало трябва просто да разберем какво представлява Висшя свят, по какъв начин можем да съществуваме в него, какво е нашето взаимодействие с него. Ние въздействаме на него, той въздейства на нас и така нататък.

Това е подготовката за развитието на душата.

От урока на руски език, 16.06. 2019

[250130]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Какво представлява времето в материален и в духовен аспект?

Отговор: Всичко произлиза от корена и неговите следствия. В духовното времето не е това, което тиктака. Това са действията, които са необходими за промяна на определен параметър в душата. Ако този параметър не се е променил, то времето не е изминало.

А ако се е променил, тогава в зависимост от честотата на промените можем да говорим за време. Тоест, времето като такова не съществува, то се определя от самият обект, който се променя. Честотата на промените в обекта определя времето.

Въпрос: Тоест, ако ние не се променяме,  времето в духовното не преминава?

Отговор: Не в духовното, а в теб. Ако човек не се променя, това означава, че не живее. С други думи, той съществува само в биологичното си тяло и всичко се измерва според биологичното време.

В духовното това не се нарича живот. Духовният живот не е броя промени за единица време, а количеството на промените, които са самото време.

От урока на руски език, 30.12.2018

[243042]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: От 1995 година физиците от Оксфордския университет правят изследвания на душата.

В тяхната теория е казано: “Душата е нещо много повече от прост резултат на взаимодействието на невроните в нашия мозък и най-вероятно, всяка душа съществува не от момента на нашето раждане, а от началото на времето. В действителност нашата душа изобщо не умира, тя просто се връща във вселената“.

Отговор: Те вече са влезли във философията, а не във физиката. Те не могат да го измерят с никакви уреди. Това вече са чисто абстрактни изводи.

Въпрос: Какво е душата? Съществува ли от началото на зараждането на човечеството?

Отговор: Аз не съм физик, не  съм лирик и не съм философ, а още повече, не се отнасям към оксфордските физици, които вече са станали и физици, и лирици, и философи.
Аз съм кабалист, а кабала казва много просто: желанието е в основата на всичко, което имаме. Желанието и нищо повече.

Въпрос: Къде тук е душата?

Отговор: Особено състояние на желанието се нарича душа.

Въпрос: Какво състояние трябва да има в желанието, за да се нарича душа?

Отговор: Отдаващо, любящо, извън себе си.

Въпрос: Какво трябва да се направи за това?

Отговор: Трябва да се опитате да станете такива.

Въпрос: Това по силите на човека ли е?

Отговор: Не. Затова трябва да се занимавате по особена методика, която се нарича „кабала“. Тя привлича особена енергия, която така формира нашето желание, че то може да поиска да бъде в другия, да отдава на другия, да насища другия, да го напълва, да бъде свързано с другите.

Въпрос: Какво да правим? Това звучи мистично: „привличане на енергия“?

Отговор: Но тази енергия е около нас. Това е енергията на общуването, тя не е от друг свят, дори и да я наричаме висша светлина.

Това е свойството отдаване, свойството любов, което съществува в природата. Защо съществува? Защото цялата природа е изградена върху това свойство.

Въпрос: С какви уреди може да се улови тази енергия?

Отговор: А може ли да се улови как те обича детето, жената, майката?

Тази енергия съществува, тези сили съществуват и ние не можем да ги уловим с никакви уреди, да ги измерим, да заключим в някакви батерии тази добра енергия. Всичко това е само в нас, в нашите чувства. А чувствата са нашите желания, насочени по определен начин един към друг: или любов, или омраза. Тук няма нищо сложно.

Душа се нарича моята предразположеност към другия. Тоест, правилното, добро отношение към другия вече е зачатък на душата на човека.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

[239383]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Какво е душа?

Отговор: Човекът има множество желания, в които усеща целия свят и себе си. Но сред тях има такава част от общото желание, която чувства Твореца. И тя се нарича душа.

Въпрос: Къде се намира това желание – душата? Ако попитаме за това обикновения човек, той ще каже: „Желанието се намира в мен, аз желая”.

Отговор: А ако заменим неговото сърце, той ще желае ли същото?

Когато за първи път била направена трансплантация (присаждане) на сърце, хората мислели, че това ще бъде съвсем друг човек. Но нищо подобно не станало, нищо не се променило. Значи, желанията не се намират в сърцето, сърцето просто реагира на тях, и затова ние свързваме нашите желания с него.
Мисля, че ако присадим глава, то ще открием, че и в нея няма не само желания, но дори мисли.

Желанията се намират извън човека. Тях можем да разделим на две части: егоистични и алтруистични.

В егоистичните желания аз усещам себе си и целия наш свят. Но има възможност частично да се преработят егоистичните желания в алтруистични. В тях аз ще обичам другите, но ще ги обичам истински, а не на думи. Тогава в това желание, в което ще обичам другите, аз ще започна да усещам Твореца.

Става сякаш излизане от себе си – от живот за себе си в живот за другите. И това не се намира в тялото на човека. Тялото съществува като животно. Нашето сърце е мотор, който снабдява с кръв целия организъм. Нашият мозък управлява животинското тяло и нищо повече от това.

Въпрос: А какво съживява тялото? Ние ходим, чувстваме, дишаме, усещаме себе си, чувстваме другите. Това не се ли нарича душа?

Отговор: А нима животните не правят същото? Това няма никакво отношение към душата. В никое от земните същества я няма. Има жизнена сила, която дава възможност тялото да съществува.

А душата е част от Твореца свише. Тоест, това е такова наше желание, което е достигнало състояние на сходство с Твореца – абсолютно безкористно, беззаветно свойство на отдаване и любов. То съществува извън тялото на човека, извън егоистичното му желание. Това е придобита, но вечна съставляваща на нашето духовно „аз”. Ако го е придобил – това е духовното „аз” на човека, а ако не, то той е животно.

Някои се стремят към това, някои не. Но във всеки, който е слязъл от дървото и се е превърнал поне в нещо от маймуна в човек, не е важно на какво ниво, но той вече има зародиш на душа, т.е., способност и възможност да развие душа. Но тя е погребана под огромен слой егоизъм.

Въпрос: Как да стигнем до там, че да получим „кълн”?

Отговор: Човек няма за това никакви подбуди. Той счита всички видове благородни, културни и социални импулси за душа: изкуство, музика и т.н.

Но животните също пеят. В това няма нищо особено. Всичко, което човек развива, изхождайки от тази същност, с която се е родил, не се отнася към духовното, към висшето, а представлява от само себе си по-нататъшно развитие на неговите животински желания, подбуди, мисли.

Въпрос: Излъчва ли тази точка, зародиша на душата, някакво особено удоволствие, към което се стреми човек?

Отговор: Когато човек действително се стреми към разкриване на душата, в него се появява тягостна носталгия, депресия, страдания от желание и същевременно невъзможност да узнае смисъла на живота: за какво живея, кой ме управлява, по какъв начин мога да изляза от рамките на този свят и да започна да съществувам извън неговите ограничения.

Това се нарича стремеж за придобиване на душа. Сега то вече се проявява в множеството, защото от поколение на поколение ние все пак се развиваме и достигаме в егоистичното си развитие до състояния, които ни изтласкват от нашата егоистична природа. Самият етоизъм отблъсква човека от себе си, давайки му отрицателни усещания в неговото съществуване.

Въпрос: Днес светът ни тласка към големи страдания, безработица, роботи, които ще дойдат и ще ни изтласкат от работните места, и т.н. Това не е ли своеобразно движение на човечеството към разбирането, какво е душата?

Отговор: Естествено е, че всичко ставащо в нашия личен и обществен живот, в света, в природата, в космоса, се извършва само, за да ни приближи до Твореца, за да Го разкрием, да станем напълно подобни на Него, чак до сливането с Него.

Когато заменим всичките си егоистични желания, за да станат такива, като на Твореца, в отдаване и в любов към другия и чрез другите към Него., това ще бъде придобиване на нашата душа, нейното пълно поправяне.

Нека оставим всички наши тела, всичко, което виждаме и чувстваме в нашия свят чрез петте си животински, телесни органи на чувствата. Освен това има желание. То изначално е егоистично.

Него трябва да преработим в алтруистично – на пълно отдаване и любов към ближния, т.е. към всеки човек, към всеки заедно, което е извън вас. И тогава вие ще започнете в това желание, според мярата на неговото поправяне, да усещате Твореца. Именно това поправено желание от получаване на отдаване ще се нарича душа.

Придобийте душата!

От ТВ програмата „Беседи за душата”. 30.3.2017

[206399]

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Вие пишете във вашия блог: „Докато човекът не развие в себе си душата, той има така наречената жизнена сила, както всяко живо същество”. Каква е тази сила, която няма нищо общо с душата?

Отговор: В човека има егоистична сила, неговото наслаждение, напълване. Тя се нарича жизнена сила (от лат. „vitalis” – „жизнен”).

Тя е на всички нива на материалния свят. Само в нас допълнително към животинския егоизъм, който се стреми да се съхрани в нормална форма на живот, има още и допълнителен егоизъм, когато човекът, който гледа другите, иска това, което те имат, дори във вреда за себе си. Главното е той да има, а останалите да нямат.

Жизнената сила през цялото време се променя, увеличава се. Тя не се движи назад, само напред, само в увеличаване на алтруистичното свойство. Затова душата непрекъснато расте. Нейният ръст върви по синусоида: подем и падение, подем и падение. Но падението, също като и подемът, е натрупване на потенциал на душата.

Въпрос: Означава ли, че в биологичното тяло има жизнена душа?

Отговор: Не, егоизмът се представя във вид на нежива, растителна и животинска природа, т.е. на животинско тяло, което изглежда като човек. А жизнената сила оживява това тяло, тази материя, състояща се от атоми и електрони.

Но ако влезем дълбоко в материята, няма да открием нищо, освен пустота. Вътре във всеки атом 99 плюс 99 е пустота. А всичко останало, което се върти, е твърда енергия, в това число и нашето тяло.

Енергията е желание! Затова жизнената сила е просто енергия, която се представя във вид на тяло, рисува се на твоята подложка, на твоето желание, и по този начин я виждаш. Така ти се представя целия свят.

Въпрос: Оказва се, че тази енергия аз виждам във вид на белтъчно тяло, а жизнената сила, т.е. самата енергия, просто не виждам?

Отговор: Ти не я виждаш, защото нямаш адекватни вътрешни състояния към нея. Ако ги имаше, тогава би имало къде да ги усещаш. Ти чувстваш само егоистичните сили, тъй като си способен да ги възприемаш, а възприемане на алтруистичните сили в теб засега няма.

Въпрос: Какво остава след смъртта на тялото, ако човекът е енергия?

Отговор: Определената жизнена енергия в него преминава от едно ниво на друго. Съгласно закона за съхранение на енергията, в света нищо не се губи.

Въпрос: Значи от гледна точка на кабала няма смърт? Има ли преход на състояния?

Отговор: Няма смърт. И живот, като цяло, няма. Живот в кабала се нарича свойството отдаване, което също не съществува в материалния свят. Затова всичко, което ни се представя, се нарича „измислен свят”.

От урока на руски език, 10.06.2018

[234173]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Казват, че когато тялото умира, от него излиза духът. Все пак, какво излиза от тялото?

Отговор: Под тяло в кабала се подразбира желанието. Когато от това желание излезе светлината, то става мъртво, т.е. стремящо се само да получава. Такова желание се нарича мъртво или мъртво тяло.

По принцип смъртта, която имате предвид, не съществува.

Въпрос: Къде се намират непоправените души на хората след смъртта на тялото?

Отговор: Те винаги се намират в желанието, което е придобило подобно на тях свойство.

След смъртта на тялото започваме да усещаме нашето по-голямо душевно, духовно състояние. Не защото тялото умира, а защото определено егоистично желание изчезва.

Въпрос: Човек може да умре от естествена смърт, може да бъде убит, удавен, изгорен. Отразяват ли се на душата му условията и средата в момента на смъртта?

Отговор: Не, защото той не е имал душа. Преди в човека да възникнат желания към Висшия свят, той има работа само с напредването на нивото на този свят. Затова си струва да започнете своя духовен подем.

От урока на руски език, 14.01.2018

[226331]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос:  Вие цял живот се занимавате с изучаване нa смисъла на живота. Но нима  всеки  няма  свой смисъл на живота?

Отговор: Правилно. Ние сме абсолютно различни един от друг и всеки има свой смисъл на живота. Но за  да  го намери, има система, наречена “кабала”, която дава в ръцете ни инструмент, с който да постигнем своя смисъл на живота.

Всеки има своя душа, свой източник на душата, свое предназначение, свой път към целта, към постигане на смисъла на живота и затова всеки върви по своя път.

Но все пак, необходимо е да знаем как да вървим, за да не се окажем в задънена  улица, за да не пропаднем някъде, да не се отклоним нито  с един градус, който да се превърне след това в голямо отклонение.

За да се постигне правилно целта, са нужни определени указатели, умения, опорни точки  по пътя, направление, азимут, карта  – всичко, което е необходимо на пътешественика. С това  го снабдява кабала.

Кабала позволява да разкрием навигатора в  нашия живот, вътре в нас. И тогава ние като в машина, която с  помощта на навигатора се  насочва към зададената точка,  виждаме  по какъв начин да се движим, накъде, как да не се отклоним в страни, да намерим най-краткия път за достигане на всичко най-хубаво, към правилната цел в живота, за да може навигаторът да ни покаже в какво е  тя!

А целта на живота е една: максимално комфортно състояние за всеки от нас. Но  за всеки то е индивидуално, свое, защото  всеки има своя душа, свой източник, свой набор от  параметри. И затова, за да стигне до най– комфортното състояние, всеки трябва да мине  по свой собствен път, отправяйки се към своята точка.

Успех! Елате и разберете как се прави !

От ТВ програма “Новини  с Михаел Лайтман”, 19.10.2017

[217521]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Подготовката за конгреса се състои в това, да се запася с желание, очакване, че отивам на среща, от която мога да получа пробуждане, вдъхновение от величието на Твореца и Неговата важност, която обикновено не чувствам заради Неговото скриване в този свят.

До такава степен, че аз съм в състояние да извърша действия над своите чувства и разум, като че ли наистина усещам, че има сила, която поддържа всичко и движи всичко, върти цялото мироздание заедно с мен, чак до най-малката клетка, свързвайки всички в една програма.

Няма никой освен Него, тоест няма друга сила, мисъл, действие, желание, освен Твореца. Но Той ни дава усещането, че ние съществуваме и дори предполагаме, че сме свободни в нашите действия, че всичко , което се случва с нас е случайно и e възможно да се промени.

Ние дори не си представяме как бихме се чувствали, ако Творецът се разкриеше. Ние бихме усетили, че във всяко дихание, мисъл, движение, събитие, във всяка клетка, орган, отношение присъства висшата сила и всичко се управлява от особена мрежа, която се нарича Творец. А ние съществуваме в нея като нейна част и освен това няма нищо.

Творецът ни дава друго усещане, за да постигнем всички Негови действия, да оценим Неговото величие, изключителност. По този начин ние се включваме в тези действия по своя свободен избор, като свободни хора и ставаме като Твореца, като че ли сами правим всичко, сами творим, включвайки се в реалността на Твореца.

Разкриването на тази реалност в нас на различни нива се нарича получаване на душа. И най-важното, което се изисква за това, е усещането на важността на Твореца, защото тя ни дава енергия, мотивация, способност да действаме, да изследваме висшата сила. Няма нищо по-важно от постигането на важността като средство за постигане на истинската реалност.

А тази значимост в условията на скриване на Твореца, може да се получи само от обкръжението. Затова конгресът е прекрасна възможност, ако ние пристигаме с огромно желание да постигнем важността на Твореца. И за това ние искаме да се включим в обкръжението, да попием от всеки всичко, което се отнася до Твореца, на всички нива и във всички форми, като гъба.

А това е възможно, ако аз вярвам, че всичко това го има там. И затова предварително се настройвам, че ми предстои да участвам във великото събрание на специални хора, които говорят за най-важните неща в нашия свят.

Целта е да излезем от конгреса препълнени с важността на духовното дотолкова, че огромната сила на Твореца, която е попита от обкръжението, да е попила всички мои желания, мисли, дори животинското тяло. Обкръжението е основният източник за придобиване важността на Твореца.

В това се състои основната подготовка и затова не е важно колко ще разбера. Може около мен да говорят на непонятен за мен език или на ниво, недостъпно за начинаещия. Но аз искам да попия всичко, като малко дете, което е между възрастни, което не разбира какво се случва, но поглъща всичко.

Аз влизам на конгреса празен и готов да абсорбирам от него цялото величие на обкръжението и чрез него – величието на Твореца. Величието на обкръжението е съсъд, а величието на Твореца е напълване. След конгреса трябва да получа такова усещане за величието на Твореца, че да мога да изпълнявам всички действия над егоистичния разум, тоест истински действия по отдаване. Това е проверка на правилното участие в конгреса.

[226007]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Сутрешни Уроци - No Comments→

Въпрос: Какво е новият живот, който се заражда от съединяването на мъжката и женската сила ?

Отговор: Новият живот възниква в резултат на развитието на материалните гени на бащата и майката, които придават само формата на тялото и определят неговите желания, свойства, менталност – всички качества, които се отнасят към този свят.

Но главният компонент е висшето решимо, получено от по-високото стъпало. Когато това решимо започва да расте, то получава подкрепа от материалните гени, наследени от родителите, с цел поддържане на душата.

Въпрос: А например, в котенцето също ли има някаква трета сила, освен гените на бащата и майката?

Отговор:  Разбира се, във всяко същество има висш духовен корен, дори в неживия камък. Силата на живота и съществуването на биологичното тяло се получават отгоре, от Твореца. На всяко ниво: неживо, растително, животинско, човешко, при създаването на ново същество участват три сили: висш фактор и два нисши. В кабала това се нарича „три линии“.

Над свойствата на физическото тяло и неговия характер има определена сила, която го оживява. Тя не ни е подвластна, защото идва от горе, от по-висока степен, в сравнение с майката и бащата, „плюс“ и „минус“. Духът на живота се дава от висшата сила според програмата на творението. Ако това създание трябва да живее, за да реализира целта на живота, тогава то получава свише оживяваща го сила и започва да живее.

Въпрос: На какъв етап тази висша оживяваща сила се присъединява към силата на майката и бащата в зародиша?

Отговор: Напротив, силата на бащата и майката се присъединяват към висшата сила на живот. Тя е първа и определя, че двамата ще се съединят и ще създадат нов живот. Висшата сила се нуждае от този нов живот и затова събира котарак и котка или мъж и жена. Тя „поръчва“ това сътрудничество, защото има нужда да продължава живота, докато не достигне крайната цел.

Целта на живота е в разкриването на този трети фактор, висшата сила над всички. Затова висшата сила създава живот и го върти, водейки го към съвършеното ниво.

Следва продължение…

Предишна публикация:

Двама + нов живот, ч.2

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221703]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Деца, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Наистина ли в светлината на кабала има отговори на всичките ми въпроси за живота и неговата цел?

Отговор: Абсолютно! Без никакви съмнения. Не е възможно да не намерите отговори на вашите въпроси, защото всички те се разкриват между вашите поправящи се желания и светлината, която напълва тези желания.

Науката кабала е именно методиката за получаване на отговори на всички възникващи в човека въпроси, защото светлината, напълваща душата, разкрива тези отговори.

От урока на руски език, 25.06.2017

[214609]

Filed under: Кабала - No Comments→

Въпрос: Вътрешната пустиня е състояние, присъщо за всеки човек, или не е за всички?

Отговор: Има хора, в които егоистичното желание се е развило дотолкова, че те започват да чувстват неудовлетвореност от живота си.

Усещането е, сякаш си в пустиня. И той иска да провери защо се случва така. Има ли някаква цел или висша програма в това? Защо чувства такава суша, пустота в живота, от която няма да израснат никакви плодове?

Той си казва, че трябва да провери що за пустиня е това в него. И това означава, че той ще избяга в пустинята както нашите праотци – търси цел и не намира. Още по-дълбоко се потапя във вътрешни изяснявания, опитвайки се да разбере защо чувства такава пустота в живота и защо не може да направи нищо.

Това е състоянието на пустиня, в която той търси източници на вода – кладенци, както са търсели някога Авраам или Ицхак. В Тора има много разкази за кладенци, които са така необходими именно в пустинята. Тъй като, ако човек изпитва сухота в живота си и няма с какво да оживи душата си, той е длъжен да намери извор с жива вода, т.е. висша сила, способна да му отговори в какво е целта на неговия живот, същността и смисъла му.

Той търси каква сила е създала тези две състояния: суша и вода, т.е. егоизъм и желание да обича, зло и добро. И като му става ясно, че те идват от един източник, недоумява как може да е така.

Защото хората са вярвали, че има две сили: зла и добра. И дори самият Авраам някога в Древен Вавилон е изготвял идоли, половината от които са били зли, а половината-добри.

Именно за сметка на това, че той отива в пустинята и изкопава там кладенци за вода, чрез това намира средната линия. Средната линия – е същата тази висша сила, която причинява и суша и влага. В това се състои отговора на търсенето на човека: усещането за суша и пустиня се дава, за да търсим и намерим висшата сила, която е източник на двете явления.

Въпрос: Как намират висшата сила в пустинята?

Отговор: Човек разкрива висшата сила, именно защото усеща сушата и абсолютната пустота в живота.

Въпрос: Защо именно в пустинята?

Отговор: Човек трябва да отговори на въпроса защо е такава суша в душата му. И тогава намира кладенец с жива вода, който се намира именно в пустинята.

Следва продължение…

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

Пустинята, част 2

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217505]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Конгрес в Прага. Урок №1

Въпрос: По какъв принцип става разбиването на душите?

Отговор: По принципа на големината на желанието във всяка от тях. Колкото е по-голямо желанието на всяка душа за подобие със светлината, толкова тя (душата), е по-близко към нея (светлината). Колкото желанието е по-противоположно на светлината, толкова душата е по-далеч от нея.

Това произхожда от четирите стадия на разпространение на пряката светлина.

Светлината, започвайки да действа, създава първото желание. То се напълва със светлината и, подобно на светлината, в него възниква стремеж към отдаване.

А след това от желанието за отдаване отново се създава желание за получаване.

В крайна сметка, се формира едно окончателно желание – получаване заради себе си. При това всички стадии (0, 1, 2, 3) се концентрират в четвъртия стадии, който също се състои от четири стадия.

Затова, всеки се отнася към стадия от който е произлязъл. Както в материалния живот човек се ражда от своите родители, така и тук. Да допуснем, че той получава желание от второ ниво, то това е и той.

Но ако в нашия свят човек от рождение може да няма достатъчно данни, за да бъде велик учен или музикант, то в развитието на душата това не може да бъде, защото всичко се развива във връзката с другите, а не всеки поотделно.

Така, изкачвайки се нагоре, всеки трябва да достигне до пълна връзка с всички останали, за да стане едно единно цяло с тях.

По този начин съвършено не е важно от каква част се е появил човека и какви са били изначално неговите свойства: малки, големи, лоши или добри. В края на краищата, интеграцията поглъща всичко. Най-важното е да се изпълнява това, което трябва и заедно с всички образувате едно единно цяло.

От 1-я урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[196994]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът, който е справедлив и желаещ да ни наслади, е създал света несправедлив, в който хората през цялата своя история страдат заради егоизма, който също е създаден от Твореца? Как да обясним, че вместо наслаждение, хилядолетия вече съществуват само войни, болести, страдания и мъчения?

Отговор: Проблемът е в това, че без тези сътресения е невъзможно да се приведе егоистичния човек към алтруистично намерение.

Човекът е създаден като егоист, за да не възникне анти нихилизъм, т.е. взаимно унищожаване на наслаждението и желанието.

Тъй като, ако взема нещо много вкусно в устата си и започна да се наслаждавам на вкуса му, то след известен период от време вкусът ще се притъпи и аз ще престана да изпитвам наслаждение и желанието ще се изтощи, ще пропадне, защото то постепенно, през цялото време ще се напълва с наслаждение.

Как да направим така, че желанието да нараства постоянно и наслаждението в съответствие с това, постоянно в него да се усеща все повече и повече. Затова желанието и наслаждението не трябва да бъдат свързани едно с друго като плюс с минус, което предизвиква късо съединение.

Необходимо е между тях – плюса и минуса – да създадем съпротивление, да поставим някакво устройство, което не позволява да се съединят напряко плюса и минуса – желанието да отдава и желанието да получава, наслаждението и желанието, а да преработват и желанието, и наслаждението в особена енергия.
Това вътрешно устройство се нарича „душа“.

Това, което Творецът развива в нас – е този минус. Висшата светлина, която се усеща в нас като наслаждение, също идва от Твореца – това е плюса. А между тях се намира душата – това сме ние.

Така работим. Именно затова трябва много да се стараем, за да почувстваме егоизма си като отрицателен, как възниква в нас, а светлината, достигаща до нас, като положителна.
Когато почувстваме разликата между тях и пожелаем те да съществуват заедно, тогава ще можем да развием в себе си състояние, което се нарича „душа“.

Тоест „душа“ – е така наречената средна линия, която сами строим, създаваме.

От урока на руски език, 28.08.2016
[196692]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Защо душата не помни опита от изминалите земни животи?

Отговор: Защото тя няма никакво отношение към земния живот.

Душата е това, което влагаме в другите, когато се намираме в тях и усещаме чрез тях вечното си състояние, бъдещето, докато още се намираме в този свят, в този живот, в това тяло.

Структурата на душата се състои от десет сфирот. Ние трябва да знаем как да съберем и оживим тази структура, за да може всички части на душата взаимно да се допълват, за да може, да предположим, всички десет човека, които са се събрали заедно и желаят да създадат такива взаимоотношения, да се разтворят в тях и всеки да успее да излезе от себе си, без да остава малък егоист.

Когато излизам от себе си в деветте ми приятели, и всеки от тях прави същото, между нас се образува мрежа от връзки и започваме да усещаме, че се намираме в нея. Това е и усещането за другия свят. Аз в себе си – егоист, но когато влагам в тях, ставам алтруист. А общото желание и намерение, което създаваме между нас, се нарича „душа“.

Мрежата от нашите взаимоотношения в свойството отдаване се нарича съсъдът на душата, а разкриващата се в него определена форма висшата светлина – Творец.

От урока на руски език, 01.11.2015

[170771]

Filed under: Въпрос-отговор, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Какво е „творение“?

Не е тайна, че в ежедневието постоянно си взаимодействаме. Обаче Адам разкрива нещо повече – глобалната система на нашите взаимовръзки, неразривна и всеобхващаща.

В клетките на тялото, в своите мисли и желания, иначе казано, в целия диапазон на неживата, растителната, животинската и човешката природа в човека, всеки от нас е свързан с всеки. Свързан изцяло и напълно.

Като цяло ние представляваме интегрална, глобална система, която Адам е нарекъл „душа“. Тя включва в себе си всичко: живота ни, нашата нежива материя, растителната, животинската и човешката природа, нашата психология, духовното ни стъпало.

И още: Адам е открил, че тази система умишлено е извадена от равновесие, за да доведе творението в състояние на съвършенство.

„Творение“ не са всички нива на природата в нашия свят. „Творение“ се нарича този същия въпрос за същността на живота, пробуждащ се в човека: „За какво живея?“

Ето защо в науката кабала Адам е наречен „първият човек“ (Адам Ришон). Той първи е разкрил този въпрос и отговора му, първи е открил общата система и ни е разказал за това в книгата си „Ангел Разиел“. „Разиел“ означава скритата в природата, още неизвестна ни сила.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183813]

За какво живея? Ч. 1

Filed under: Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Душата няма никакво отношение към физическото тяло. Изобщо. Тоест, да говорим за това, че съществува душа във физическото тяло, е абсолютно неграмотно.

[175110]

Filed under: Духовност, Клипове - No Comments→

Въпрос: Какво е специфично за духовните желания в сравнение с обществените?

Отговор: Всички ние представляваме желание.  Това, че се виждаме във вид на определена биологична структура, е само защото така ни се струва. Всъщност всичко е натрупване, сгъстяване на желания. Нищо друго не съществува в света.

Творецът е създал само желание, което се представя пред нас и се усеща в различни форми.

Душата също е желание. Когато съществува желание, насочено към получаване, то се нарича „тяло“. Има и желание, което е построено на свойството на отдаване и е насочено от себе си към другите.

Желанията, които можем да променим от получаване на отдаване стават душа, а желанията, които не можем да променим, остават нашето биологично тяло.

От урока на руски език, 13.12.2015

[176150]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Какво е тяло и душа?

Отговор: Преди да говорим за душата и тялото, е необходимо да разберем как

възприемаме себе си и околната действителност.

Проблемът е, че усещаме всичко на принципа на работата на телевизора. В него възникват електрически сили и на екрана се появяват вектори, изграждащи картината, която ние възприемаме.

Същото се случва и в нашата глава. Както пише Баал а-Сулам, в нея съществува такъв екран и върху него се преместват вектори-сили, рисуващи ни различни картини. Само че, тези вектори са нашите собствени, вътрешни сили, които рисуват на фона на бяла светлина картината на нашия свят.

Този принцип на възприемане е характерен и за духовния свят. Защото, ако вземем взаимоотношенията не на егоистичните, а на алтруистичните вектори, ще получим картината на духовния свят. Тоест, всичко това, което възприемам в моите егоистични желания, ми рисува картината на нашия свят.

А всичко, което ще започна да възприемам в моите алтруистични желания, ако ги придобия, ще се нарича картина на висшия или духовния свят. И нищо повече. В това е разликата.

В нашия свят имаме физически тела, които усещаме като свои собствени, макар това да са същите вектори, същите сили, които в нашите сетивни органи ни дават усещане за нещо топло и живо. А душа наричаме жизнената сила, оживяваща материалното тяло. Това е „животинската душа“. По принцип и едното, и другото са само сили, рисуващи ни тези представи.

Що се касае до духовния свят, ако всичко се рисува не с егоистични, а с алтруистични сили, тогава моето духовно тяло ще има желание да отдава, противоположно на сегашното желание да получава. Оживяващата сила, която го напълва, тоест душата, ще бъде силата на отдаване и любов, а не силата на придобиване, на получаване, както се случва сега.

Но този, който не е придобил тези сили и се намира все още в междинен стадий, не може да види това.

Науката кабала не доказва и не показва нищо. Тази методика учи човека да види едно по-пълно мироздание, в което нашето днешно усещане за света влиза само като малък фрагмент.

Прилагайки тази методика върху себе си човек развива своите сензорни възприятия, докато с помощта на силата на отдаване ще може да рисува на фона на висшата светлина (на общото свойство отдаване), картината на духовния свят.

Тогава той ще съществува едновременно и в нашия, и във висшия свят.

От урок на руски език, 20.12.2015

[176328]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→