Въпрос: Какво представляват връзките между нас, в които се разкрива Творецът?

Отговор: Ние обновяваме връзката, съществуваща между нас до разбиването, стараем се да я усилим. Работата, макар и да изглежда сложна, всъщност е доста проста.

Имало е четири-буквена структура АВАЯ с всевъзможни видове вторични частни АВАЯ. Тя е била построена от първите 9 сфирот. В тях е имало светлина, екран, 288 части, светлините /РАПАХ/. Към тези 9 първи сфирот се е присъединила Малхут, за да извърши Пълното поправяне /Гмар Тикун/.

Тоест, към РАПАХ се добавили още 32 части, за да се получат 620 – съвършената структура. Но това не е успяло, защото се е разкрило допълнително желание за наслаждение, за което не е било известно по-рано, както при разбиването на съсъдите в света Никудим.

Така се е извършило разбиването – прегрешението с Дървото на Знанието. Тези 32 части, Малхут, която е невъзможно да ги поправи с намерение заради отдаване, се е смесила с всичките 9 сфирот, включвайки всичките техни частни подсфирот, и цялата структура се е разбила заради нея. Разбила се, означава че е придобила желание за получаване заради получаване.

Тоест, разбило се е намерението, а не връзката. Мрежата от връзки е останала. Но видът на връзките на тази мрежа е станал заради получаване, и затова се нарича разбиване. Разбил се е добрият устрем един към друг, и вместо него се е разкрило злото.

Сега ние трябва да го поправим. Но ние не трябва да търсим между кой и кого се установява връзката. Творецът е довел човека в група, до Учител, до добра съдба и казал: „Избери си това!” Ние сме длъжни само да променим намерението: за какво се свързвам с другите, какво искам от тази връзка. Тоест, ние поправяме не връзката между нас, а само типа на тези връзки. И в това е цялото поправяне.

Връзки между всички хора има. Трябва само да се поправи качеството на връзките – от намерение заради „себе си” на „заради отдаване”. Според това ще открием все по-големи възможности и повече връзки, но те вече се разкриват по пътя на поправянето.

Затова всичко, което трябва да направим, е само да придобием алтруистично намерение вместо егоистичното, което ще се разкрива. Ние трябва само да полагаме усилия, за да приведем същите връзки в отдаващи. Затова изучаваме Книгата Зоар и цялата останала наука кабала.

От урока по Книгата Зоар, 20.12.2017

[218529]

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Лаг ба-Омер е най-кабалистичният празник – празникът на светлината. Лаг ба-Омер означава 33-тият ден (ламед – гимел) след Песах, тоест изхода от егоистичното желание към отдаване заради отдаване, в отдаващото желание.

Затова след него настъпва период на очистване на желанията: 33 дни от Песах до Лаг ба-Омер и после от него до Шавуот. За тези 50 дни ние завършваме всички поправяния и ставаме готови за получаването на Тора, тоест на светлината, която поправя желанията вече на получаване заради отдаване.

До настъпването на Лаг ба-Омер още не се считаме напълно излезли от Египет, защото е нужно да поправим в себе си желанията, в които има свойството Египет (егоизъм). На 33-тия ден достигаме поправяне в 33-тата сфира и ни остава да поправим най-долната част на стъпалото, получаващите желания.

Тогава можем да сме сигурни, че непременно ще стигнем до получаването на Тора. От деня Лаг ба-Омер вече започва да ни просветва светлината на даряването на Тора, макар и още отдалече.

Ето защо Лаг ба-Омер е толкова важен от гледна точка на поправянето. До Лаг ба-Омер все още поправяме и завършваме изхода от Египет, а след този ден започваме да се готвим за получаването на Тора в Шавуот. Излиза, че Лаг ба-Омер е много особен „ден“, тоест състояние, което човек преминава по пътя на поправянето.

Изходът от Египет се осъществява под въздействието на висшата светлина, огромната светлина Хохма, която се разкрива благодарение на пробуждането на човека. В резултат той се издига над своя егоизъм и се откъсва от него, но това е благодарение на светлината, идваща отгоре. Желанията все още остават егоистични, но светлината им дава възможност да се издигнат над егоизма и да поискат да отдават.

Всичко е само благодарение на висшата светлина, която ни държи като магнит. А сега трябва да реализираме това поправяне, за да се отпечата то във всички наши желания. Общо трябва да поправим 49 сфирот, за 50 дни от Песах до Шавуот, но поправяйки 33 сфири, вече може да не се съмняваме, че ще завършим нашето поправяне. След това вече нищо няма да може да го прекъсне.

Известно е, че 24 хиляди ученици на Раби Акива са умрели от епидемия за един месец. В тях се е проявил такъв огромен егоизъм, че вместо любов към ближния, която заповядал учителят, те изпаднали в безпричинна ненавист един към друг. И затова не могли да издържат светлината на поправянето, която е трябвало да се разкрие в тези дни, и умрели. Едва в деня Лаг ба-Омер епидемията се прекратила и учениците спрели да умират.

От всички ученици на Раби Акива останала само малка група, под ръководството на Раби Шимон. В тази група били десет души, които могли да се съединят помежду си, като десет сфирот, и благодарение на това написали книгата Зоар – най-великата кабалистична книга, коментари на Петокнижието на Тора.
Всеки път те получавали светлината, възвръщаща към източника, поправяли се с нейна помощ и записвали своите поправяния и разкрития. Това и се нарича коментари на Тора. Невъзможно е да се опише самата светлина. Но когато тя осветява желанията, стремящи се към единство, проявява нови форми на тяхното обединение и по този начин се разкрива, тоест Тора.

Има връзка между духовния корен и материалния клон и затова в нашия свят има дни, в които идва по-силна обща светлина. Затова трябва да го използваме особено по време на празника Лаг ба-Омер и с всички сили да се постараем да достигнем обединение. Защото е най-благоприятният момент за това – всички условия способстват за поправянето.

Групата на Раби Шимон в своето време е направила поправяния в десетте главни сфирот. Но сега цялото човечество трябва да достигне такива десет основни сфирот и тогава ще разкрие същите желания и светлина, същото състояние. Това, че книгата Зоар се е разкрила, след многовековно скриване, свидетелства, че нашите желания вече са готови за окончателното поправяне, и живеем в поколението на Месията.

Раби Шимон е починал в деня Лаг ба-Омер. Но напускането на този свят от праведник не е траурен ден, а празник, защото действа за благото на света, защото душата на праведника се издига на още по-високо стъпало, което дори не можем да разберем.

Лаг ба-Омер е празник на кабалиститие, празник на висшата светлина, която трябва да дойде и да се облече в душите на хората. Това е тази светлина, която е била в 24-те хиляди ученика на Раби Акива, благодарение на тяхното съединение, а после е изчезнала, когато те не са могли да преодолеят своя егоизъм и са умрели духовно. Затова, както разказва историята, те умрели и физически, от епидемия.

Цялата тази светлина е разкрила помежду си групата на Раби Шимон, издигайки се по 125-те стъпала на духовната стълба, написала е за това в книгата Зоар и я е скрила до наши дни.

В наше време книгата Зоар се е разкрила и се е допълнила с пълните коментари на Баал а-Сулам, под названието „Сулам“ (стълба). Това е допълнение, благодарение на което можем постепенно да пристъпим към книгата Зоар и да я разкрием, докато не открием всички 125 стъпала и не достигнем пълно поправяне.

От урока на тема „Празникът Лаг ба-Омер“, 14.05.2017

[206759]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Следвайки непроверената идея за произхода на човека, вие твърдите, че човекът е произлязъл от маймуната. Може би Баал а-Сулам също е грешал. Защо противоречите на Библията, в която се казва, че човек е създаден от Бога по негов образ и подобие?

Отговор: За това, че човекът е възникнал от маймуната, пише не само Баал а-Сулам, но и много други кабалисти.

Факт е, че когато говорим за човека, трябва да разберем какъв човек имаме предвид. Ако това е човек от нашия свят, от плът и кръв, то в такъв случай ние говорим за животинското и трябва напълно да се съглася с това, което е посочено в научните книги.

Още 300 години преди Дарвин, през XV-XVI век, великият кабалист Ари пише, че човек се явява следващият стадий след маймуната, която е един междинен етап между животинската природа и човека.
Още >

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Раби Шимон Бар Йохай / Рашби / е една от централните личности в културата на еврейския народ. Същевременно ние знаем за него много малко. Известно е, че той е живял в средата на 2-ри век и е бил ученик на раби Акива. Той се отнася към танаите – мъдреците кабалисти от периода на написването на Мишна.

Раби Шимон е автор на Книгата Зоар. Според традициите, той е умрял в деня на празника Ла ба-Омер, и затова на този ден гроба му в планината Мерон се посещава от огромни маси хора.

Каква е духовната роля на раби Шимон? Какво е внесъл той в нашето развитие от гледната точка на науката кабала?

До сватбата няма да зарасне

Колкото и да се стараем да разберем света и себе си в него, ние още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващия свят. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, не умеем грамотно да управляваме себе си, да управляваме човешкото общество. Хората, страните – всички са безпомощни пред тази беда.

Именно тук се крие същността на нашите проблеми: изследвайки реалността, ние само все повече се убеждаваме, че не я разбираме. Добре би било това изследване да ни доведе до нещо, и е напълно нормално, ако по пътя към истината за пореден път се убеждаваме в собственото си невежество.

Обаче в действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.

Като резултат , с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.

А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.

Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…

Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност , това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.

При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин чрез развиващите игри. Кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.

Но ако детските обиди „до сватбата ще зараснат”, раздорите между възрастните оказват негативно влияние на целия свят, а в наши дни се отразяват и на екологията, предизвиквайки различен вид стихийни бедствия. Да не говорим за промишлеността, търговията и социалните аспекти: престъпност, наркомания, статистика на разводите и т.н.

Следва продължение…

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

[183978]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Науката кабала е била скрита в продължение на две хиляди години от момента на написването на книгата Зоар. Израелският народ попаднал в изгнание, падайки от духовната висота на любовта към ближния в безпричинна ненавист, което се нарича разрушаване на Храма.

По такъв начин, науката кабала се оказала скрита и останал само традиционният юдаизъм, който е известен на всички до наши дни.

През цялото това време, до наши дни, кабала е трябвало да бъде скрита. А през 20-ти век се появил великият кабалист Йехуда Ашлаг, който написал кабалистични книги, с помощта на които ние можем да се пробудим за учене, да започнем да се обучаваме, за да узнаем,  почувстваме,  разберем,  разкрием за себе си този истински свят, в който живеем.

В същност, нашият свят е само мъничка сфера, намираща се вътре в огромен свят, който ние не усещаме. Съвременната физика изяснява, че съществува някаква  реалност по-висша от нашия свят, но не е способна да я разкрие.

Тъй като, за да се разкрие духовният свят, управляващ целия ни живот, са необходими други инструменти, които се придобиват само чрез изучаване на науката кабала.

Рав Йехуда Ашлаг е написал книги, с помощта на които ние можем да започнем да се учим и да разкрием в какъв свят се намираме, за какво живеем,  каква е целта на нашия живот.

Той е написал коментари към книгата Зоар, благодарение на които можем да разберем тази книга, множество статии и шесттомника „Учение за Десетте Сфирот“ – най-големия съществуващ учебник по науката кабала.

Изучавайки всички тези първоизточници, ние можем да разберем какъв е смисълът на живота, в каква реалност живеем, в какъв процес на развитие се намираме, кой ни управлява и как можем да станем свободни хора, получавайки свобода на избора. Кабала позволява да се издигнем над смъртта и над този материален живот – всичко това е в наши ръце.

В статията „Науката кабала и нейната същност“ Йехуда Ашлаг определя науката кабала така:„Какво представлява науката кабала? Като цяло, науката кабала е разкриване на висшата сила по всякакъв начин във всички нейни свойства и проявявания в световете, както и тези, които ще бъдат разкрити в бъдеще, с всички способи, които може да се използват до края на всички поколения.”

Тоест науката кабала е методика за разкриване. Тя ни разкрива цялото мироздание и етапите на неговото развитие от сегашния момент и до края на всички поколения. Можем да разкрием това, което е било в миналото и това, което ще се случи в бъдеще, свободно премествайки се над времето, в каквато и да е посока от тази точка, където се намираме сега.

От програма на радио 103FM, 07.06.2015

[161524]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Нашият живот е като кинолента, която „превъртат“ на екрана на нашето съзнание. И изведнъж, чрез книгата Зоар, ние започваме да усещаме този свят като холографска картина, която не съществува…

[156654]

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар, Клипове - Няма коментари→

Мнение: По-официални данни икономиката на САЩ, от 2009 година, навлезе в стадия на възстановяването. Но да се има претенции към икономика, която е в пълна зависимост от потребителите, чиито доходи не нарастват – е абсурд! Нивото на промишленото производство си остава същото, както и до рецесията.

Икономистите въобще са изчезнали и не правят каквито и да е изявления. Всички страни са убедени, че да се отървем от системата на глобалната икономика означава неминуема икономическа смърт. Но в действителност смъртта на икономиката е в глобалната система.

Работните места се изземат от американците и се разкриват за азиатците и като следствие на този процес, настъпва крах на вътрешното потребителско търсене, съкращаване на данъчната база, невъзможност на правителството да обезпечи ангажимента си по-пенсионното осигуряване.

Невъзможността от създаването на нови домакинства предизвиква спад на пазарите за недвижими имоти, мебели и битова техника. Випускниците от средните учебни заведения – колежите – живеят с родителите си. Достъпната работа с частична заетост не може да позволи да се заделят спестявания. Хората купуват леки коли, вземайки 100% заем.

Понижаването на потребителското търсене, което е основа на икономиката, е очевидно от самото начало на кризата, но информационната пропаганда е прекалено силна и хората по неволя стават участници в собственото си унищожаване.

Реплика: Егоизмът е непобедим! Той ни подготвя, както се говори в книгата Зоар, отрова на върха на острието и ангелът на смъртта го поднася към устата – а нещастния човек няма друга възможност, освен да отвори уста и да погълне капката отрова.

Тъй като той чувства в нея наслаждение и едва тогава – смърт! Само въздействието на висшата светлина (ОМ) може да предизвика неговото поправяне. Науката кабала обяснява как да бъде направено това.

[155660]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко зависи от работата на висшето управление, то защо е казано, че науката кабала се е разкрила преди да и е дошло времето?

Отговор: Кабалистите от древността са дали на народите от света да четат и изучават науката кабала, да черпят знания и след това да развият науките в света.

По такъв начин светът ще може да се развива егоистично и ще достигне до разкриване и осъзнаване на злото. Но науката кабала е била скрита от народа на Израел, за да усети изгнанието, в противен случай те не биха го почувствали. И най-малкото съприкосновение с кабала би им послужило като намек.

Затова от една страна, кабалистите разкрили висшето учение на целия свят, а от друга, скрили вътрешната и мъдрост. Станало така, че външната наука все повече се е разкривала за сметка на вътрешната.

Тези процеси са се случвали едновременно: духовното падало и угасвало, а материалното знание непрестанно нараствало. В крайна сметка, днес сме достигнали такова състояние, когато имаме пълно материално изобилие – прави каквото искаш! Но не получаваме никакво удовлетворение и не виждаме смисъл от такъв начин на живот.

От урок по ”Предговор към книгата Паним меирот”, 10.03.2014

[130012]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес „Зоар – 2014“. Урок №1

Книгата Зоар за нас е проводник и затова се е скривала повече от две хиляди години, очаквайки кога цялото човечество ще достигне до такава криза, която изисква непременно поправяне.

Вече се намираме в този период, за който пишат Рав Кук, АГРА, Баал а-Сулам. Но всъщност той е започнал още по времето на светия Ари, преди 500 години.

Великият кабалист Авраам Азулай е написал, че ”Забраната за открито изучаване на науката кабала е временна, до 1490 година. Но от това време и насетне ще дойде така нареченото ”последно поколение”, за което забраната ще бъде отменена и ще бъде разрешено да се изучава книгата Зоар. А от 1500 година това занимание става важна заповед, с която ще се занимават много хора: и малки, и големи. И не трябва да се пренебрегва, тъй като благодарение на нея ще дойде царят Машиах (Месията).”

Поправянето ще стане за сметка на това, че изучаваме книгата Зоар, дори без да разбираме, какво е написано в нея. Но осъзнаваме, че трябва да се обединим и за сметка на нашето обединение да разкрием духовния свят. Тъй като се е случило падане долу, т.е. от свойството отдаване, на взаимната любов, в ненавистта и взаимното отблъскване. И сега трябва да изминем обратния пътя отдолу нагоре, поправянето, обединението – тъкмо това се изисква от цялото човечество.

Сега започваме да усещаме, че кризата не е икономическа и дори не е екологична, не е в семейството и образованието. Това са само малки, частни кризи, които засягат всеки и се разпространяват между хората във всевъзможни форми. Но истинската криза – интегралната, се случва във връзките между нас.

Тоест трябва да бъдем съединени в една взаимосвързана система, а не сме в състояние да постигнем това. В нашия свят няма сили, способни да ни съединят. Тепърва ще открием това и относно нас самите, и относно цялото човечество.

Средството за разкриване на тази сила за съединение и поправяне, позволяващо да се избавим от всичките си проблеми и да започнем да усещаме съвършено друга реалност, да получим ново възприятие, е книгата Зоар. Затова, преди много години започнахме да работим върху адаптацията на тази книга, за да стане тя достъпна за всеки човек.

Разбираемо е, че не сме докосвали текста на Зоар, защото той е написан от висотата на ГА”Р на света на Ацилут, края на поправянето. Но преведохме на иврит всички допълнения към текста, направени на арамейски език, разшифровахме съкращенията, за да бъде опростено четенето. Тоест приближихме текста на тази книга до читателя. Сега за нейното прочитане е достатъчно простото владеене на иврит.

Колкото повече изучаваме тази книга, толкова повече се убеждаваме, че тя съдържа всичко! Всичките хиляди поколения, изминали пътя от написването на книгата Зоар и до днес, са се подхранвали от тази книга като от извор с жива вода, всеки път черпейки все нови и нови сили за поправяне, за познание, за изясняване на всичките стъпала, на целия висш свят.

За книгата Зоар е написано много, и цялата кабала е изградена на нея. Не е от значение кой и кога е написал кабалистична книга – нейният автор винаги се е уповавал на книгата Зоар. Както е казал Раби Цви Гриш Ейхенщейн от Жидачово: ”Който не е видял светлината на книгата Зоар, никога в живота си не е виждал светлината”.

Трябва да се разбере, че това не е просто „книга“. Кабалистите не пишат думи в книгите, а създават помежду си духовна система и я изразяват писмено. Но главното произведение е духовното, изградено от връзките помежду им. Всички части са били отрязани една от друга от разбиването и разхвърляни, а кабалистите ги съединяват помежду им в една единна интегрална система и описват в книга своята работа, всичките типове връзки, целия случил се процес и крайния резултат.

Първо, разкриват разбиването, което е особено неприятно, тъй като са готови да се изгорят един друг, усещайки ненавистта, тъмнината, безсилието, безнадеждността. Тези усещания понякога се изживяват от всеки, и без това не може, както е казано: ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Преимуществото на светлината винаги се разкрива от тъмнината. А след това те разкриват връзката, т.е. как е възможно да се свържат тези неща, и да се съединят заедно.

Кабалистите извършват тези духовни действия на практика, а след това ги описват в книгите. Книгата – това е само резултатът, писмена констатация на промените, извършени в духовната система, първоначално разкрила им се в работен вид, а също и крайният резултат, т.е. до колко са успели да свържат връзките.

Ето защо, от поколение в поколение, в зависимост от напредването на кабалистите в тяхното поправяне, кабала също се променя. На човека от следващото поколение вече няма да му се налага да повтаря тази поправка, направена от предходните поколения. Затова до него науката кабала достига в друг вид, работата също се променя, разкриват се нови нередности за поправяне, а и самият той е друг. Така става с всяко следващо поколение.

От 1-я урок на конгреса „Зоар – 2014“, 05.02.2014

[127075]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата Зоар, статия „Нощта на невестата“, п. 145: Шест пъти тук е написано ”АВАЯ”. Шест стиха има между стиха ”Небесата разказват” и ”Тора на Твореца е съвършена”. И за тази тайна е написано: ”Берешит” (В началото) – в което има шест букви – сътворил Творецът небето и земята” – това са шест думи. 

Зоар ни обяснява програмата: ”Пред вас е програма. Четете я, разказвайте за нея, обсъждайте я. Който може, нека да я запомни, който не може – да я забрави, това не е толкова важно. Работете с нея. Във всеки случай нищо няма да разберете. Но ако се занимавате с тази програма, четете я, и желаете да разберете какво представлява тя и за какво се говори в нея – с това вие я изграждате в себе си, в желанията си, в свойствата на възприятия.”

И така, ние четем програмата за управление. Тя се облича на нас дотолкова, доколкото ние желаем това. А самият текст ни помага някак си да се свържем с тази програма.

Има различни души. На първите поколения им е било достатъчно описанието на тази програма във вид на Тора, на следващите поколения им е била необходима добавка – Пророци, Писания, Мишна, Гмара, след това – все нови и нови книги. Но всички те разясняват вечната програма – Петокнижието на Тора, помагайки ни да пожелаем да я изградим в нас, за да започнем да я прилагаме на дело.

Въпрос: Ако следваме аналогията с компютъра, то апаратната част – това е нашето желание да се насладим. Какво прави тази програма с желанието за наслаждение, как тя ще го задейства иначе?

Отговор: В нашия случай ”апаратната част” – желанието за наслаждение не се променя, остава си същото. Съгласно „апартната част“ компютърът е съвршен. Цялата разлика между програмите е във взаимната връзка, в тяхното количество, във възможността да се осъществи връзка.

Тъй като програмата само свързва частите на компютъра, дава на всяка клетка от паметта числово значение съгласно нейната значимост и ги свързва помежду им. Съгласно това всяка клетка от паметта съдържа определена информация и всички те се съединяват помежду си в определен ред. Този ред също може да се променя, но всичко това е заложено в същата тази програма.

Това е всичко, което имаме. Да речем, че всички клетки съдържат единици и нули, и сега всичко зависи от това, как тези клетки ще се свържат помежду си. Това е целият живот, цялата програма, цялото управление, всичко съществуващо. Ние не се съобразяваме нито с клетките на паметта, нито с единиците и нулите във всяка една от тях. А най-важна и определяща се явява връзката между тях и динамиката на постоянно променящата се взаимна връзка и съединението, защото това определя информационния поток, който се осъществява в нас, като потока на живота. Същото се случва сега и в нашия организъм.

От урока по Книгата Зоар, Предилсовие, 29.07.2013

[113298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→