Пожелавам на всички нас особено чудо. Наистина голямо, голямо чудо през новата година. Едно! Да се издигнем над нашия живот и поне мъничко да разберем за какво е той. И тогава на всички ще ни стане добре. Във всички нас ще се появи цел. Ще разберем защо раждаме деца, възпитаваме ги, към какво ги водим.

Единственото, което трябва да направим, е да разкрием света, в който съществуваме. Трябва да разберем какво прави природата с нас, какво иска от нас, какви трябва да бъдем, за да се променим. Нека да опитаме да помислим за това и да се опитаме да променим нещо.

Надявам се, че тази 2021-ва, на практика първата година след този удар, който получихме през 2020-та, ще стане година на някакво начало на прозрение. Това пожелавам на всички нас. Честита и истински нова година!

[276249]

Filed under: Клипове, Празници - No Comments→

Какво трябва да знае човекът в новия свят?

Въпрос: Какво трябва да знае човекът в новия свят, в който неочаквано се  оказахме?

Отговор: Има само едно добро действие – сближаване между всички и само едно зло действие – отблъскване, отдалечаване един от друг.

Въпрос: Ще ми помогне ли, ако зная целта на съществуването и мога да си обясня причината за коронавируса?

Отговор: Всичко е много просто. Тъй като коронавирусът или някакви други проблеми, които ще се проявят между нас,  е само следствие на нашите неправилни връзки. Затова няма  защо тук да мъдруваме и да се учим на нещо особено. Достатъчно е едно показателно представяне на нашите лоши връзки един с друг.

Въпрос: Да допуснем, че човекът е прослушал нашето предаване, какво трябва да  каже: „Край, сега към всички ли започвам да се отнасям добре”?

Отговор: Това няма да му помогне, защото той не може да промени природата си. Природата може да се промени само ако си под добро въздействие. Затова той трябва постоянно да слуша нашия канал и през цялото време да си промива мозъка и чувствата.

Въпрос: Искате да кажете, че трябва да се учим да бъдем в правилни връзки ли?

Отговор: Разбира се.

Въпрос: Възможно ли е да не се върнем в стария свят, в който живяхме и вирусът няма ли да изчезне?

Отговор: Естествено.

Въпрос: Но има мнение, че след няколко седмици  времето ще се стопли и всичко ще бъде нормално. Възможно ли е? Човечеството е преминало през много такива катаклизми.

Отговор: Но ще дойде друг. Природата вече няма да ни остави. При това ще се случи изненадващо, като този вирус. Кой би могъл да си помисли, че той ще се появи? Изведнъж, така неочаквано! Например, когато започвахме кабалистичния конгрес, на практика нямаше нищо. А когато го завършихме, след седмица – вече имаше паника в цялата страна и в целия свят.

 От ТВ програма „Коронавирусът изменя реалността”, 12.3.2019

[262141]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Как се чувстваш, човеко, в тези дни на глобална епидемия от коронавирус, която те повлича във водовъртеж от чувства и мисли? Едно състояние се сменя с друго, като в калейдоскоп, от сърдечен пристъп до пълно равнодушие.

Вълните на ужаса те заливат една след друга, сякаш природата те разбива в блендер. Всичко, което си знаел и можел, всичко, с което си свикнал за десетките години свой живот: деца, работа, доходи – всичко е задраскано и сякаш изчезва. С какво да ти помогна, за да облекча тази огромна болка?

Знам, че си човек рационален, умен, уважаван на работа. Oбичаш да разполагаш с конкретни цифри и да правиш сметката си над всякакви емоции. Но сега ти се иска да чуеш нещо чувствено, докосващо направо сърцето.

Ще се постарая да го направя, но разбери, че науката кабала се обръща към сърцето на човека чрез неговия разум или към неговия разум чрез сърцето. Тя съвместява тези две  противоположни и съвършено различни системи.

Целият ни живот е построен върху кръгове от връзки: отношения със самите себе си, отношения със съпругата или съпруга, с децата, отношения с Твореца. Сега всички тези отношения претърпяват ревизия – и преди всичко, отношенията със самите себе си. По-нататък…

Коронавирусът донесе такива радикални промени в нашия живот, че човек през цялото време се усеща в стрес, в панически страх, който затъпява ума и притиска сърцето, като при пристъп на стенокардия. Усеща се объркан, като  зверче, попаднало в капан.

Как трябва да мислим, за да се успокоим, поне малко и да се почувстваме  защитени? Трябва да направим пълна промяна в нашите възгледи за живота. Аз мисля, че всъщност преди коронавируса ние се намирахме във вечен стрес и объркване, в заплетени и неуравновесени състояния.

Въртяхме се от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, да изпълняваме това, което  ни задължаваше обществото, началството, семейството и кой ли още не… Аз дължах на банката, дължах на работата, бях длъжен, длъжен, длъжен… Такъв беше животът ми.

И тук се появява нещо невероятно, което хората наричат коронавирус. И този вирус изведнъж успокоява целия ми живот. Не отивам на работа, а оставам у дома. Децата не са неизвестно къде, а си седят у дома в своята стая, жената също е у дома. Ние заедно гледаме телевизия или всеки се занимава на своя компютър, тихичко върши своите си работи. Всичко като че ли е добре.

Навярно, главната причина за объркване и страх е възможността да загубим доходите си. До тук всичко беше ясно и разбираемо и изведнъж става непонятно и неясно, и с всеки ден перспективата изглежда все по-застрашителна. Аз се вълнувам не за далечното бъдеще, за времето, когато ще се пенсионирам, а за това, че няма да имам пари за храна следващата седмица, следващия месец.

Но това засега са само страхове, а не и реалност. У дома засега има продукти, хладилникът е пълен. Все още има някакви пари за сметки. Това са само хипотетични страхове за възможно развитие на събитията. Но ако живеем в днешния ден, то може да се каже, че животът е станал по-спокоен.

Какъв е смисълът да се притесняваме за възможното бъдеще, ако това не помага по никакъв начин? Ние изобщо не знаем какво ще се случи утре, така че защо днес се побърквам от вълнения и страхове?

Разбира се, аз имам отговорности пред семейството, пред децата, но тези  притеснения няма как да помогнат. Каквото ще бъде, ще бъде. Всички се намираме в ръцете на висшата сила и всичките ми усилия нищо няма да променят, нито за добро, нито  за лошо. Както Творецът е планирал, така и ще бъде.

Може би в тази ситуация аз по-бързо ще разбера накъде ме тегли Твореца. Та нали няма никой освен Него и Той винаги  ни тласка към целта. Така че, нека да мислим за тази цел и да узнаем, какво иска Творецът от нас. Нашето състояние е следствие от програмата на Природата и не бива да мислим, че сме по-умни от нея. Добре ще е, ако все пак, един ден разберем къде се намираме: в каква Вселена, в каква среда, под въздействие на какви сили.

Всичко зависи не от нас – ние сме само дребни частици на творението, които си мислят,  че разбират нещо в природата. Но даже действително да ни се удаде да разберем нещо в нея, ние го използваме за собствена вреда. Затова не си струва да съжаляваме, че не сме постигнали поставените от нас цели, защото това не би ни донесло нищо добро.

Преди да се разрази епидемията, човечеството по цялото земно кълбо беше на прага на катастрофа, пред огромни беди. Всички открито говореха за невъзможността да се избегне войната и общата глобална криза в екологията, човешките отношения, в промишлеността, политиката, финансите. Светът, построен от човека на основата на неговите егоистични ум и чувства, беше просто ужасен и живееше от една криза до друга.

Какво толкова хубаво имаше в предишния ти живот, за който сега скърбиш? Само това, че сред всички тези проблеми ти се удаваше да получиш жалката си заплата и да нахраниш семейството си. И това вече ти позволяваше да се чувстваш съвършен и щастлив?

Ти скърбиш за това, че в крайна сметка, знаеше предварително ще ти стигнат ли парите до края на месеца и от къде да вземеш назаем, ако се наложи. Имаше някаква сигурност, а сега ти нервничиш от неизвестността. Какво да се  прави с тази вътрешна обърканост и тези трескави мисли: “А какво, ако…”?

Такива мисли мъчат сега по-голямата част от населението на Земята, защото тази епидемия много скоро ще обхване всички континенти. Коронавирусът ще погълне целия свят, цялото човечество. Всеки ще започне да мисли: “Какво ще се случи с мен утре? От кого завися? Как да повлияя на моята съдба? С какво мога да си гарантирам  доброто днес, утре и вдругиден? Много е добре, че такива въпроси се пробуждат в хората и особено у младите.

Нима цялата работа е само в парите? Ако ни вълнува само заплатата, то ние искаме да живеем като животните, за които главното е да бъдат уверени, че ще ги нахранят и днес, и утре, и вдругиден, а осталото не е важно. Така че, какво искам – “да ям с магарето от една хранилка” или аз съм човек и все пак мисля за други неща?

От 1214 Беседа за нов живот, 19.03.2020

[262031]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Целта на природата и епидемията от световен мащаб 

Въпрос: Разумна ли е природата от гледна точка на кабала? Всичко, което става с нас, всякакви удари, които понасяме, всичко ли е планирано? Има ли висш разум или това е стихия?

Отговор: Природата е  абсолютно разумна. В нея има начало и край на развитието, т.е. план за развитие на неживата, растителната, животинската и човешката  природа и той стриктно се изпълнява.

Но според степента на неговото изпълнение възникват всевъзможни проблеми. Доколкото в този план участват неживата, растителната, животинската и човешката природа, то човешката природа като най-висшата, е предмет на всевъзможни флуктуации, изменения и в едната, и в другата посока.

У човека съществува свобода на волята, той може да се променя, да бъде подобен или не съвсем подобен на природата. В съответствие с това той променя траекторията на своето движение. Но все едно, движението му е насочено към една и съща точка, към една и съща цел.

Въпрос: Тоест, законите на природата не са предопределени на нивото на човека и обществото?

Отговор: У човека има свобода на волята, а това означава, че все пак му се дава възможност да стигне от точка А в точка Б по различни пътища.

Въпрос: Тоест, крайната цел все пак е предопределена?

Отговор: Не само крайната цел, но и цялото ни движение. Него можем да разбием на малки участъци и във всеки от тях можем да се движим по по-добрия или по-нежелания път.

Въпрос: На днешния участък от пътя се е проявила епидемия от  световен мащаб – коронавируса. Ние всички разбираме, че такива вируси е имало много и те са били много по-опасни.

С какво тази ситуация се отличава от другите в нашата история? Дали с това, че днес сме по-зависими, интегрални и естествено това дава своя отпечатък?

Отговор: Да. Ако по-рано епидемиите в Европа и в отделните части на света не са засягали останалите континенти и народи, то сега не е така. Днес сме толкова взаимосвързани чрез културата, икономиката, световната търговия и прочее, че не можем да не бъдем обединени като човечество.

Затова вирусите поразяват всички нас, постепенно се разпространяват от единия край на земята до другия. И никъде не можем да се денем, не можем да скъсаме връзките между нас.

Реплика: Особеното на тази ситуация е в нашата днешна взаимозависимост и най-главното – в непропорционалните ограничения, които въвеждат правителствата. Тъй като е имало различни епидемии, но никой не се е отнасял така към тях.

Отговор: Но това е било преди, когато не сме били дотолкова свързани един с друг. А днес тази връзка е станала тотална. Трудно е да си представим къде я няма.  И излиза, че заради вируса сме длъжни да се отделим един от друг, всеки човек трябва да се изолира от другите, което в сегашния свят е невъзможно.

Следва продължение…

Коронавирусът променя реалността, част 2

Коронавирусът променя реалността, част 3

Коронавирусът променя реалността, част 4

Из ТВ програмата “Коронавирусът променя реалността”, 12.03.2019

[261698]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ще съществуват ли доброто и злото, докато не усетя напълно, че всичко е от Твореца?

Отговор: Да. И тогава злото ще стане абсолютно добро.

Въпрос: Когато човек започне да се занимава с кабала, той осъзнава, че е противоположност на Твореца и чувства светлината като зло. Но въпреки това нещо го държи по този път и му помага. Какво е това?

Отговор: Целта на творението го дърпа напред. Той трябва да знае за какво съществува. Иначе целият живот няма смисъл.

Въпрос: Как освен усещането, че всички ми дължат, да чувствам, че  аз също съм длъжен на всички? Какво дължа на всички?

Отговор: Дължите на всички вашето любезно отношение.

Въпрос: Сферите в нашия свят ли са?

Отговор: Никакви сфери няма в  нашият свят. Нашият свят е това, което виждате в сетивата си и нищо повече.

Въпрос: Всичко, което се случва в живота, възприемаме в нашите органи на усещане. Как да променим това, което възприемаме: себе си или света? Какво можем да променим изобщо?

Отговор: Можем да променим всичко само чрез отношението към себе си и към света, тоест към Твореца. Само по този начин ще започнем да се възприемаме по-добре и по различен начин. Няма друг начин.

Въпрос: Защо Творецът е създал толкова много религии, ако Той е Един?

Отговор: Много религии, вярвания, различни подходи и философии са създадени, за да може човек да ги разбере и да намери за себе си правилния път към Твореца. Въз основа на факта, че има толкова много пътеки преди нас и ние избираме един от тях, ние ставаме „сложни“.

От урок по руски език, 21.07.2019 г.

[252660]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Как Творецът – добър, творящ добро, е могъл да измисли всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колко са слаби и не могат да направят нищо – всичко прави Творецът. Правѝ каквото искаш и казвай:” Това съм аз, аз, аз” – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това,  сред всички влияния върху нас да започнем да изграждаме  система за правилно въздействие и обратна връзка, но само чрез групата. А преди това нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че е възможно да се промени нещо само чрез обединение на хората в тяхно общото намерение, насочено към целта на творението.

[235232]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Реплика: След 5-10 години изпълнителните директори ще трябва да се занимават с проблемите на щастието. Позициите, за които ще се търсят лидери, ще се наричат по различен начин, например мениджър „по мечти” или напротив, мениджър „по унищожение”.

Но същността остава същата: човек, който трябва непрекъснато да движи компанията към  промени и следователно, да унищожи установения ред.

Отговор: Тук е необходимо да се работи предварително.

Факт е, че човекът трябва да се чувства щастлив, иначе от работата му ще има малко полза. Затова трябва непременно да му дадем усещане за щастие, напълване, връзка с другите хора, защото щастието зависи само от атмосферата, в която съществува.

Той трябва да чувства, че се намира в добра атмосфера на взаимна подкрепа, че може напълно да разчита на своята компания и на екипа си.

Това, може би, е най-важното. И затова трябва да работим с екипа. Да създаваме за хората, работещи в предприятието, своя собствена общност на взаимна зависимост, където чувстват подкрепа, вдъхновение от колегите си; когато са доволни те се гордеят, разбират какво щастие е за тях да бъдат в този екип; когато техните деца, съпрузи или съпруги ги разбират и одобряват. Това означава много.

Мисля, че ако в бъдеще  не се създава такава среда за човека, той няма да се задържа на работа, неговата производителност ще намалее, ще бъде безразличен към съдбата на компанията, в която работи, и като цяло няма да може да бъде “купен”. Основното е, че няма да можете да го купите за пари. Тук не става дума толкова за пари, колкото за атмосфера на радост, щастие, отстъпчивост, взаимна помощ, която той усеща.

Това изисква възпитание, напълно различен подход, различна организация на производството, субординация – не остава нищо от това, която е било в миналото.

Човекът е индивидуално същество и той трябва да чувства, от една страна своята индивидуалност, а от друга страна, абсолютната подкрепа на екипа, когато има нужда от нея.

В отношенията между хората всички трябва да бъдат равни. Това е връзката между хората, а не между гражданите или между изпълнителите.

Но най-важното е хората да имат една обща велика цел: защо го правят, какво постигат с това.

Необходимо е да се даде на човека постепенно да почувства, че тази методика го води до абсолютното състояние, до абсолютното щастие, до чувство за нещо много голямо, вечно, съвършено, което му позволява да види съвсем различен свят, да изгради себе си, децата и семейството си в абсолютно различна форма.

Към това трябва постепенно да водим човека. И тогава той ще разбере, че не просто флиртуват с него на работното място, за да го направят още по-продуктивен, а правят от него велик майстор, за да почувства пълнотата на живота.

Въпрос: За какво трябва да мечтае изпълнителният директор, който е професионален мечтател, т.е. мениджър “на мечтите” или мениджър “на разрушението”? Какво трябва да иска да унищожи и какво да построи?

Отговор: Едното е невъзможно без другото. Той първо трябва да даде мечта, посока, да  каже  какво сме се събрали да правим, за да може всеки по някакъв начин да се доближи до тази мечта, да я приеме за себе си като наистина желано състояние, а след това, доколкото сме осъзнали необходимостта от нея, ще бъдем готови да унищожим настоящето в името на по-светло бъдеще.

От ТВ програма”Новини с М.Лайтман”, 03.08.2018г

[232130]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как Творецът, добър и творящ добро, е измислил всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колкото са слаби и не могат да направят нищо, всичко прави Творецът. Като и да се въртиш и да казваш:” Това съм аз, аз, аз” – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това, сред всички влияния върху нас, да започнем изграждането на система за правилно въздействие на обратна връзка, но само чрез групата. А преди това, ти нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че да се промени нещо е възможно само чрез обединяване на хора в тяхното общо намерение, насочено към целта на творението.

От урока на руски език, 17.06.2018

[235232]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос от Фейсбук: Как да съгласуваме емоциите с разума, щом като емоциите ни възникват като реакция на събития от живота, които са далече от разумното устройство на света?

Отговор: Емоциите ни нямат никакво отношение към разума. Те се проявяват, защото „изскачат“ от желанието. А желанието е нашата естествена природа.

Разумът е допълнително придобита система, която е призвана да събере емоциите, да ги сортира, съпостави помежду си, да ги обуздае и т.н. Но по принцип, разумът е слаб пред емоциите, пред желанията, той е вторичен.

Въпрос: Могат ли да се обуздаят емоциите?

Отговор: Няма смисъл. Трябва да достигнем до състояние, когато емоциите ти ще бъдат уравновесени. Тъй като всички отрицателни емоции могат да бъдат уравновесени с положителни и тогава да се чувстваме комфортно между тях, доколкото и отрицателните и положителните емоции ще работят заедно за висшата цел.

И ти знаеш, че всичко това ти е нужно. Не се намираш в борба със своята природа, не се бориш с обкръжаващите те хора. Напротив, навлизаш в състояние, когато се намирате в хармония между вас.

И това, което в един от вас е плюс, се компенсира от минус в другия. Създадени сме по такъв начин, че ако бихме се съединили всички правилно, то бихме образували идеална система и всички наши плюсове и минуси точно биха подхождали един на друг.

Въпрос: Тоест, плюсовете и минусите са разпръснати по света, за да се съединят ли?

Отговор: В това е проблемът. Нямаме друг изход. Опитваме се да направим нещо между нас, отпускаме ръце, виждайки, че нищо не може да помогне, и така умираме.

А в действителност, трябва да видим, че нищо не можем сами да направим, и молим Твореца да ни помогне. Тогава Той ни свети с висшата светлина, под чието въздействие бързо се събираме в правилна мозайка и се допълваме един с друг.

Тогава се получава идеално съчетание на всички с всички. Всички отрицателни и положителни емоции се допълват, всички ще са необходими един на друг. Така ще стигнем до съвършенството.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 24.04.2018

[227800]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: Женското сърце бие малко по-бързо от мъжкото: при мъжете със 70 удара, а при жените със 78. Въпреки това при двойките, които живеят заедно, сърдечните ритми и дишането стават подобни, особено ако техните отношения са близки. Така твърдят учените.

Но дори ако хората просто правят нещо заедно с въодушевление, сърцата им се настройват едно към друго.

Отговор: Това е от въздействието между хората. Те влизат в унисон, дори ако работят в един екип и между тях няма никакви близки връзки или общи увлечения. Все пак е една работа, една атмосфера.

Влиянието на човека върху обкръжаващата среда, в която се намират останалите, е многостранно. Ние виждаме, че хората, които живеят в една страна, придобиват обща менталност, а ако живеят там дълго време, придобиват дори и чертите на тези, които обитават тази страна. А това вече зависи не от хората, а от самата земя, където те се намират.

Въпрос: А как става това в кабала?

Отговор: В кабала е съвсем друга история. Факт е, че занимавайки се с кабала, ние се свързваме помежду си не на земно ниво, когато живеем на една земя, дишаме един въздух, върху нас въздейства една и съща, например, радиоактивна обстановка или още някакви параметри, които дори не знаем.

Ние сме увлечени от общата цел и в нея виждаме себе си. Освен това, себе си в тази обща цел можем да видим само тогава, когато сме разтворени в другарите си.

Затова тук възниква такова обединение, взаимно проникване, което не съществува в никаква друга форма на човешко взаимодействие. В кабала се получава така, че вие не просто сте подобни един на друг, вие създавате заедно системата, в която сте съставни части и един без друг не можете да съществувате. Затова всичко тук е от по-висок порядък.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 02.10.2018

[235655]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос от Facebook: Моята дъщеря се омъжи преди 10 години. Те нямат деца, не искат да имат. А аз мечтая да стана баба. Натискам ги, но всичко е безполезно. На дъщеря ми е отнето щастието да бъде майка. Опитвам се да ѝ го обясня, но тя още повече се отдръпва от мен. Може ли по някакъв начин да ѝ се въздейства? Вие сте мъдър човек, посъветвайте ме.

Отговор: Най-сигурно е да направите за дъщеря си всичко, което иска, в замяна на внук.

Реплика: Тоест бабата може да каже: “Аз ще бъда с него през цялото време, ще се занимавам…”

Отговор: Това е естествено, за него няма какво да говорим. Не е важно. Какво е нужно на дъщеря ви, освен това? Тя  трябва да роди, все пак да бъде майка, да се грижи. Това е за цял живот! С какво можете да го купите? Нещо трябва да се даде. Всичко това са “обществени договори.”

Въпрос: Дори раждането на деца?

Отговор: И раждането на деца, естествено. Мога да кажа, че това е най-основният договор.

Въпрос: А къде отиде майчиният инстинкт, щастието да бъдеш майка?

Отговор: Егоистичното желание прекъсва инстинкта. Егоизмът расте и не иска да действа автоматично. Той през цялото време търси рационалност. Рационалност в раждането, във възпитаването на децата – няма, в изграждането на следващото общество, на следващото поколение – няма..

Егоизмът се променя във всеки един от нас от поколение на поколение.  Сега той се променя драстично и затова живеем с трудни въпроси между поколенията. Естествено е, че не искат да се женят, да създават семейство и още повече да раждат деца!

Извършва се сериозно преразглеждане на ценностите. За всяко предишно инстинктивно действие на хората,  днес възниква въпросът: „И за какво? Защо? И какво от това? А ако не искам? „- и така нататък. Тоест,  човек започва ясно да се проверява.

И егоизмът  не му позволява, казва: “Направи така, за да страдаш по-малко. Децата и внуците не са ти нужни. Ще ти донесат само страдания, нищо друго.”

Днес, когато егоизмът се е  увеличил и е взел превес над инстинктите, които ми диктуват, че трябва да се оженя, да имам дом, семейство, работа, образование, деца, които да възпитавам, образовам и т.н., той ми казва: “Този свят!? За какво ти е да мислиш за него?! Всичко ще отмине, всичко ще изчезне! Почивай!”

Аз прекрасно ги разбирам. В тях има хубав, здрав, развит егоизъм. Те не искат да бъдат слепи и сляпо да следват природата си като животни. Човек – няма, човекът се издига над животното.

Издигайки се в това поколение над животинските инстинкти, започваме да си задаваме въпроса: “Защо?” Тоест в нас наистина се появява нещо човешко, над животинското. И човекът казва: “Не искам този живот, отричам го!”

Въпрос: Каква е вашата позиция ви по този въпрос?

Отговор: За мен е важно хората да могат да го приемат именно като свое лично.

Ако човекът има велика за него цел, тогава заради нея, ако трябва да ражда – ще го направи, ако трябва да възпитава – ще го направи. Не заради децата и не за да ги упреква по-късно, а заради тази своя цел. Заради нея трябва да живее.

Човекът не иска да бъде управляван от инстинктите, които са в животното, той иска да бъде без инстинкти. Ако имам цел, заради нея ще направя всичко, а ако нямам, то няма, и тогава мога да умра.

Въпрос: Ако целта е да се достигне до следващата степен, до свойството отдаване, да станем отдаващи, обичащи, тогава ще се появи ли отново този майчин инстинкт?

Отговор: Ние вече ще съществуваме на друго ниво. Ще започнем да се обединяваме помежду си, да раждаме, да възпитаваме съвършено други същества – духовни. А животинският период вече завършва.

Аз мисля, че ние постепенно и много бързо, между другото, ще навлезем в състояние, в което вместо нашия свят ще започнем да виждаме друг свят. Нашият свят се разтваря като в мъгла и ние ще видим друг свят, в който вече не съществуваме в материята.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 05.06.2018

[230282]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: От какво зависи спокойствието и хармонията в душата?

Отговор: Спокойствието и хармонията не са добри състояния за кабалиста.

Въпреки, че съгласно замисъла на творението, ние да се стремим към това, но в човек, който се е насочил към висшата цел, спокойствието предизвиква чувство на непреодолимо отвращение, той не го понася. Затова не трябва да мислим за спокойствието.

Човек преминава през различни състояния. Независимо от това, трябва да се стреми не към покой, а към правилно движение към целта, която постепенно се обновява и ви дава все нови и нови усещания, напълвания.

Въпрос: Но Творецът винаги се намира в покой. За какъв покой става дума?

Отговор: Действително, Творецът или Висшата светлина се намират в пълен покой. Факт е, че Той е не се променя и се отнася към всички с безкрайна любов. Постоянното движение, освен ускорение и изменение, също се наричат покой.

Ако тялото е в състояние на праволинейно движение, тоест не се променя,  се счита за намиращо се в покой – върху него не действа никаква сила, която да го забавя или променя. Така е и тук.

Кабалистите се стараят през цялото време да се движат напред, да се променят, да се напълват, да повишават ускорението си и затова не ни е нужен покой.

В кабала движението напред без ускорение се счита за движение. Можете постоянно да идвате на уроци, да правите нещо година след година – това няма да се счита за движение. Трябва да се стремите да ускорите себе си.

От урока на руски език, 14.01.2018

[226312]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Казано е „Възлюби ближния както себе си.“ Излиза, че ако не обичаш себе си, не е възможно да обикнеш ближния? Какво е любовта към себе си? Какво я отличава от егоизма?

Отговор: Любовта към себе си не е егоизъм. Истинската любов към себе си е стремеж правилно да изразиш себе си в този свят и в цялото мироздание, достигайки до най-добрите цели, които само ти можеш да постигнеш в своето настоящо съществуване.

Тя се постига само чрез връзката с другите. Именно тогава, когато започнеш да мислиш: „Какво за мен е най-предпочитаното, в какво трябва да се изразява истинската любов към себе си?“. Тя трябва да се изрази в това, че обичаш другите както себе си. По такъв начин достигаш най-висшето, най-доброто, вечно състояние. Любовта към ближния може да се нарече най-висш егоизъм и истинска любов.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.02.2018

[226380]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Казано е: ”Човек се намира там, където са мислите му”. Кабалистът може ли да контролира тяхно местонахождение: да премахва вредните мисли, да привлича полезните, да задържа и развива нужните?

Отговор: Разбира се. Това е и нашата работа. През цялото време работим с мислите и с желанията. В тях усещаме системата, в която се намира цялото човечество и всеки от нас, по какъв начин сме взаимосвързани помежду си, с всички нива на природата като нейни единни части.

Усещайки цялата система, започваме да разбираме какво е най-оптималното за нейното развитие. Затова нашите действия престават да бъдат хаотични, а стават ясно насочени в правилното развитие на общата система, за да може тя оптимално да съответства на светлината, която я обкръжава.

Всеки път оптимално приспособяваме себе си под равенството на обкръжаващата светлина и достигаме до състояние, когато в тази система през цялото време възниква нов егоизъм, издигащ се отвътре, още от разбиването на душите в миналото, а ние веднага го поправяме. Така достигаме до абсолютен покой и пълен хомеостазис.

Въпрос: Значи трябва да поправим посоката на нашите мисли, че те да бъдат устремени към целта на творението?

Отговор: Да. Трябва да усетим нужда от това и тогава с удоволствие изпълнявайки вътрешни действия, ще видим какво благо носим за себе си и другите.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226054]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - No Comments→

Реплика: В Британия пускат ново приложение, което възнаграждава студентите за времето, прекарано без смартфони. То вече е популярно в Норвегия, Дания, Швеция.

Студентите ще получават по 10 точки за всеки 20 минути, през които не използват своя смартфон, от седем сутринта до единадесет вечерта. Точките могат да се разменят за стоки и услуги: кафе, билети за кино, дрехи и т.н.

Отговор: Не съм сигурен, че смартфоните ще се задържат дълго време.

За какво са нужни безполезни разговори, които идват от вътрешното ни безпокойство, от неразбирането на това, което се случва около нас и в света? А когато човек намери отговор на това и се хване за същността на случващото се, повече няма да са му нужни дребните събеседници, безполезно запълващи ефира.

По интензивността, с която днес се използват смартфоните, съдя, че скоро ще отминат. Ще изчезне желанието.

Въпрос: Тоест, ще се върне желанието за непосредствено физическо общуване?

Отговор: Не, ще бъде на друго ниво – вътрешно. Ще възникнат други желания, друга цел. Хората ще се опитат да намерят по-вътрешен слой от природата на отношенията помежду си. Това ще ги притегля, увлича, ще ги напълва. Те ще започнат да се стремят към това.

Въпрос:  Какъв е този слой?

Отговор: Информация за нашия свят, но по-дълбока, скрита вътре в природата. Това е информация за случващото се в самата природа и проявяващо се във всеки от нас и във връзките между нас. Този източник ще ни бъде много, много интересен.

Всичко останало, което сега търсим, е само неосъзнатата връзка с този източник. Друго не трябва на човек. Именно това той търси през цялото време.

От ТВ програмата “Новости с Михаел Лайтман”, 13.03.2018

[226387]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как да убедим човек, който категорично не е съгласен с Вас? Защо не усещаме мислите и чувствата на другия човек, чрез писмено съобщение? Какъв е алгоритъмът на действие на мислите и желанията?

Отговор: Ако някой ми изпраща нещо, той трябва много точно да си представи по какъв начин аз ще разгледам неговото послание в ключа, необходим за моето егоистично съществуване.

Въпрос: Тоест, винаги трябва да си представя другия и представяйки си неговия образ, неговия начин на мислене, да подбирам думите?

Отговор: Да. Доколко с тези думи възбуждам в него желание да приспособи това послание за негова лична изгода.

Тоест, когато изпращам съобщение, аз съм длъжен да си представя събеседника, неговата изгода и да се адаптирам към него.

Въпрос: Как да се разреши конфликтна ситуация, когато единият е съгласен, а другият не. Как решавате конфликтите като кабалист?

Отговор:  Не ги решавам. Аз приветствам конфликтите, защото те в крайна сметка ме движат към целта. И съм много благодарен на всички свои недоброжелатели, противници, защото благодарение на тях ускорявам моето движение към целта.

Аз по никакъв начин не трябва да ги умилостивявам, да ги удовлетворявам. Никак! Напротив, когато те по такъв начин ме „подръпват”( въпреки, че това да ми действа много малко), то аз съм им много благодарен, защото в същото време започвам да мисля: за какво, защо, как правилно да реагирам на това, защо ми се изпраща.

Защото всичко, което човек усеща, му се изпраща от Твореца. А всички марионетки, кукли, които съществуват около мен са само проводници на Неговото послание към мен. И затова аз много ги ценя, ценя всички известия – и хубави, и лоши. Дори съм по-доволен от лошите, защото те оставят в мен по-груба следа и по такъв начин по-бързо и енергично се поправям.

Няма нищо в света и в живота на човека, с което да свърже всичко, което се случва с него, освен с Твореца. А това, че му се струва, че всичко идва при него от хората, от природните явления, от всичко останало – това е само опаковката, в която Творецът се облича, докато човекът не стане готов да възприеме директна връзка с Него.

За това гледам на живота много положително. За мене лошият човек може да е по-желан, отколкото добрият. Всеки конфликт е полезен.

Трябва постоянно да се обръщаме към Твореца, който стои и зад човека, и зад конфликта, и да разбираме, че това, което ти правиш, чувстваш, решаваш – това също е Творецът, който стои и зад тебе.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 13.02.2018

Filed under: Без категория - No Comments→

Въпрос: Какво значение има кое изключва човека и го въвежда в забвение – наркотикът под формата на вещество или поп-културата, компютърните игри, социалните мрежи?

Отговор: Въпросът е в това, че има наркотици и успокоителни средства. Не е едно и също. Ако човекът не оглупява и му е нужно само да се успокои, за да може някак да победи егоизма си, е едно.

Ако приема наркотици, за да се изключи от поправянето си, а чрез себе си и света, вече е друго. Затова, трябва да чувстваме тази размазана граница между успокоението и изключването, иначе ще бъде излишно.

Реплика: Но самата дума „зависимост“ присъства на различни места, зависимост от наркотиците и зависимост от социалните мрежи. Все пак, зависимостта от социалните мрежи е по-малко опасна.

Отговор: Това няма значение. Човекът се изключва от истинската цел.

Реплика: Но висшата идея на социалните мрежи е била в това, че ще свържат човечеството.

Отговор: Първоначално така са мислели. Но социалните мрежи, както и всичко останало, са в ръцете на егоисти. Затова, каквото и да изобрети човечеството, то работи в негова вреда.

Първоначалните идеи винаги са добри. Самият изобретател мисли, че прави подарък на човечеството, но виждаме какво се случва. И това е естествено, защото в крайна сметка работи нашият егоизъм.

От урока на руски език, 24.12.2017

[219042]

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: След проведено изследване, учените установили, че количеството сперматозоиди при мъжете в развитите страни се е съкратило двойно за последните 40 години. Изследователите са на мнение, че „обеднялата сперма заплашва човечеството с изчезване“.

Отговор: Каква заплаха е това? През ХVIII век човечеството е наброявало един милиард души, днес, след два века, на Земята живеят осем милиарда. Защо? Вместо осем милиарда души могат отново да станат един милиард или дори по-малко.

Въпрос: Считате ли, че по този начин природата регулира количеството хора?

Отговор: Всичко това зависи само от нас, от нашето състояние. Ние сами убиваме себе си и, естествено, убиваме и живота, убиваме спермата.

Реплика: Говори се, че причината за това са химикалите, съставът на торове, затлъстяването, тютюнопушенето…

Отговор: Не, това е вече следствието. Всичко идва от факта, че ние сами се убиваме. Не искаме да живеем, не желаем да съществуваме. Съгласяваме се със собствената си негативна сила, с отрицателната си природа и ѝ позволяваме да ни върне обратно в небитието.

Реплика: Може ли внезапно да стане промяна?

Отговор: Не, нищо “внезапно” не може да се случи! Това може да стане само, ако осъзнаем злото на нашата природа и разберем откъде можем да вземем положителна сила за неговата корекция.

Въпрос: Смятате ли, че всичко, което се случва, включително и отслабването на спермата, става с някаква цел?

Отговор: Само за да ни доведе до осъзнаване злото на нашата природа, на собствения ни егоизъм и да ни застави да привлечем положителната сила на Природата, която съществува и очаква от нас да я използваме.

От Тв програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 27.07.2017
[211752]

Filed under: Здраве, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената “бяла лъжа”. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: “Е, вярваш ли?” – “Аз не лъжа, за мен това е истина”. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: “Да, това е истина”, – а в следващия момент: “Не, това е лъжа”.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204351]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→