Реплика: Психолингвист и невробиолог, професор от Петербургския университет Татяна Черниговская: „Бъдещето вече е тук. Това е друг свят, а не този, в който живяхме преди пет години. Съвременните деца трябва да се обучават как да тренират паметта си, да задържат вниманието си, как да класифицират информация и къде да търсят тази, на която може да се вярва, как да се държат в ситуация на безкраен стрес и натиск“ (goo.gl/8ECcpn)

Отговор: На пръв поглед е правилно. Но проблемът е, че такъв свят не е нужен нито на нас, нито на нашите деца. Защо да живеят в постоянно напрежение и недоверие към всякаква информация?

Защо да се подготвят за отрицателното и предварително да го приближават към себе си?

Не, аз искам да подготвя децата за по-светло бъдеще. Искам да им обясня как да го направят светло, вместо да се подчиняват на „съдбата на новото време“. Бъдещето трябва да бъде такова, че на всички да бъде добре.

Това е възможно и кабала ни показва как да го постигнем чрез правилното сближаване между хората, въпреки егоизма. Ето на какво бих учил днес децата. Сближаването предизвиква положителните сили на природата, дори и тези, за които не подозираме. То ще доведе човечеството до щастие.

На децата и не само на децата, трябва да се обяснява как да изграждат правилната връзка, в която ще разкрием добрата сила на Природата, доброто за човечество, добрия живот, безопасността, радостта, светлината. Това трябва да бъде цел на нашето възпитание. Това трябва да усещат децата, с това трябва да растат. Иначе ние ще получим мрачни, затворени, комплексирани егоисти, готови за бой и нещастия.

Рисувайки правилното бъдеще, доброто бъдеще между нас, ние предизвикваме в децата положителни свойства, положителни сили. И тогава те вдъхват живот на този нов свят.

В крайна сметка ние изграждаме света. Той е резултат от нашите взаимоотношения.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 13.02.2018

[225937]

Filed under: Възпитание на децата, Наука - Няма коментари→

Автори на статията: Ефраим Елиав, Израел, доктор на физико-математическите науки, професор по квантова химия,
Ирина Слепухина, Русия, Ръководител IT – отдел, магистър по психология

Кабала като наука

Какви асоциации възникват във вас, когато чуете думата „кабала“ – религия, мистика, червен конец, тайнопис, тайни знания? Между другото, кабала няма нищо общо с по-горе изброеното. Тя не без основание се позиционира като наука, с всички последици от този статус, включително и „практическата полза“ за човечеството, която носи в себе си, наравно (а често и въпреки) с всяка друга наука на земята.

Трудно оценимата практическа полза на науката Кабала е в разкриването на общите закони на мирозданието и действието на Единната управляваща сила (силата на Природата), предопределяща еволюцията на човечеството и мирозданието като цяло.

Разбирането на тези закони ще позволи правилно да подходим към решаването на проблемите на вече ясно усещащата се глобална криза и да изберем оптималния път на развитие в пълна хармония на взаимоотношенията на човечеството, както със самите себе си, така и с Природата, без привидно сега неизбежните световни войни и катастрофи на планетарно ниво, поставящи под съмнение въпроса за самото съществуване на човечество.

Като научна система, кабала за първи път била представена от великия учен – кабалист АРИ (XVI век). Макар, че от историческите източници е известно, че първата (дошла до нас) книга по кабала е била написана преди 5700 години, написана от човека, който за първи път в историята е осъзнал наличието на Единната сила на Природата. Важно е да отбележим, че по това време човечеството още не е имало система от знания, която сега е прието да се нарича „научна“.

Понятието научност е основополагащо при сравняването на науката в традиционното (съвременно) разбиране на тази дума и науката кабала. Критериите за научен характер в най-последователна форма били формулирани в средата на ХХ век от австрийско-британския философ и социолог Карл Раймунд Попър, известен със своите трудове по философски науки. Днес тези критерии носят неговото име и се състоят (в разширена форма) в следното:

• Принцип на чистотата, провъзгласяващ, по-специално, най-висшата цел на науката – постигане на Истината. За съжаление, съвременната наука все по-често не съответства на този принцип, по-специално заради комерсиализирането на отраслите, а също така, благодарение на размиването на морално-нравствените основи на съвременното общество. Все по-жестоката надпревара за престижни безвъзмездни средства, призовете и високоплатените академични длъжности водят често до подмяна на висшата цел: мястото на провъзгласената Истина се заема от користната изгода. Последиците от тази подмяна са твърде разрушителни за науката. Те са, например, публикации на ранни, безскрупулни, невъзпроизводими резултати от други изследователи, „псевдо-научни войни“, политизиране на науката и други негативни явления, водещи до постоянна екзистенциална криза на науката. Кабалистичните знания, получени от учените-кабалисти, които по принцип са незаинтересовани от материални поощрения или компенсации и затова поставят безкористното постигане на Истината като своя главна цел. Немаловажен факт е и високата морална летва, предявена от учените-кабалисти – в автентичната кабала „гений и злодейство“ са несъвместими!
• Принцип на проверката: всяко понятие или предложение има научен смисъл, ако може да бъде сведено до емпирично проверена форма, или – ако самото то не може да има такава форма – тогава емпиричното потвърждение трябва да има нейните следствия. Понастоящем цели отрасли от знания, считани някога за абсолютно научни, спират да отговарят на горния критерий. Например, някои раздели на теоретичната физика (теория на струните, паралелните вселени и пр.), съществуващи вече десетки години и концентриращи върху себе си огромни човешки и финансови ресурси, не могат да бъдат проверени, вследствие на принципната ограниченост на физическите измервателни прибори в микро-света (Планк ограничения) и астро-света (размерите на видимата Вселена). В статията „Кабала като съвременно учение“ М. Лайтман пише: „Постиженията на учения-кабалист са също реални, повторими, възпроизвеждащи се от тях самите и от други… Всеки може да възпроизведе опита и да получи същите резултати, които описва изследователя-кабалист“(6). Важна особеност на принципа на проверката, действащ в кабала, е основният механизъм за експериментална проверка на ВСЯКА позиция от всеки изследовател ПЕРСОНАЛНО , което е много по-строго изискване от подобна научна проверка.
• Принцип на фалшифицирането (от лат. Falsification – фалшификат, представен за истинска вещ), изтъкван от Попър като особено важен, означава принципна невъзможност да се създаде „окончателно истинска“ теория, задължително ограничаване, непълнота и противоречивост на всяка наистина научна дисциплина. В строгите науки е прието да се обозначава областта (или условията) на приложение, макар, че има множество примери, когато това се прави постфактум, тоест след разработването на по-обща теория или принцип (например, квантовата и класическа физика, теорията на относителността и Нютоновата механика). В Кабала се отделят минимум 125 йерархични нива на познание на реалността. Всяко следващо ниво в общата йерархия, макар че произлиза от предходното, напълно му „противоречи“ и едновременно го допълва, коригира в посока на по-голяма обективност, истина. Принципът на фалшифицирането на Попър така, сякаш е специално „ушит“ за Кабала.
• Принцип на простотата (“бръснач на Окам“: Non sunt entia multiplicanda praeter necessitatem“), което означава: „Не умножавайте същността повече от необходимото“; това е предупреждение да не прибягваме към сложни обяснения там, където простите са съвсем подходящи, както и изискването за добра теория, която осигурява максимални изводи от минимум предположения и аксиоми. В кабала вместо многобройните аксиоматични постулати, приети в науките, се използват само два (колективно проверими) – допускане съществуването на висшата светлина (единно разумно природно начало, универсална творческа сила, „желание за отдаване“) и съсъда (различни форми на битието, на основата на „желанието за получаване“, универсалното творение). Всичко останало е следствие.
• Принцип на причинно-следствената връзка, базиращ се на използването на адекватен понятиен и логико-математически апарат. Много кабалистични методи на изследване (анализ и синтез: използването на „гъвкава“ (или „квантова“) логика, основана на принципа „допълняемост“, „геометрична математика“ и пр.) в продължение на хилядолетия изпревариха приложението им в земните науки.
• Принцип на приемствеността, включващ в себе си, в частност, научните училища и системния образователен процес. Най-дългогодишният съвременен научен метод, училищата и направленията са на не повече от 400 години. Кабала има почти 6000 години непрекъсната изследователска дейност на множество поколения гениални изследователи, предаващи своето постижение на следващите поколения щателно подбрани изтъкнати ученици, с използване на уникални по интензивност и резултативност „интегрално-кръгови“ методики на обучение, основани не на индивидуално (егоистично), а на колективно (алтруистично) възприемане на реалността.

И така, приведеният анализ показва, че кабала напълно съответства на принципите на Попър. Това позволява да я наречем наука в съвременния смисъл на тази дума – при това, най-фундаменталната от съществуващите, защото тя позволява да се изследва частта от мирозданието, в което се намират корените и причините на всичко съществуващо в нашия свят, да опознаем в дълбочина законите, управляващи нашия свят.

Присъствието на тази скрита част от мирозданието (горното ниво, което ни управлява) се усеща в една или друга степен от учените и обикновените хора (от тук са и множеството религии), но нейното изследване не е достъпно за традиционните инструменти на съвременната наука (наблюдение с използването на прибори и оборудване).

Необичайността на кабала (и разликата ѝ от съвременните науки) е в това, че за изследването на тази скрита от нашите обикновени сетивни органи част от мирозданието не се използват никакви физични прибори и никакво най-съвременно оборудване, които в действителност са само „продължения“, „усилватели“ на нашите пет сетивни органи.

Тук се изисква специална подготовка на изследователя, която се състои в постепенното развитие на неговите свойства, основани на интегрално колективно-мрежово възприемане на реалността. В човека, който не е запознат с методиката на кабала, може да възникне подозрение в „субективността“, „фантазирането“, философстването на изследователя.

Обаче обективността на възникващата картина на света се потвърждава от повторяемостта на резултатите, получени от учените-кабалисти от няколко хиляди години (принцип на проверката).

Валидността на този подход се потвърждава от вече известните на съвременната наука факти за влиянието на наблюдателя върху експеримента (например, в широко известния опит с двупрорезна “ дифракция“ на електрони, когато последните се държат ту като частици, ту като вълни, в зависимост от присъствието или отсъствието на разумен наблюдател от вида Homo Sapiens).

Именно за това, че Кабала се занимава с изучаването на Природата на най-дълбоко ниво, тя има огромна разяснителна и прогностична способност за всички съвременни науки. Кабала е най-общата научна дисциплина, която се издига до единствения естествен източник на всичко, което съществува, затова тя включва в себе си всички частни науки, които хората са развили от своя малък опит на взаимодействие с материята на нашия свят, който е само „тънка обвивка“ на цялото мироздание.

Напредъкът на всички науки, включително и науката за състоянието и развитието на обществото, за управлението, се състои в тяхната комбинация с кабала, която първоначално ги включва в себе си. В продължение на няколко хилядолетия кабала е оказвала влияние на рационалното научно знание.

Исторически науката е „израснала“ от кабала и днес, преодолявайки съвременната екзистенциална криза, има перспектива за своето развитие само чрез сливане с кабала на основата на универсалната интегрално–кабалистична методология.

[219634]

Filed under: Кабала, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Понякога на човек му се струва, че с него се случват реални събития, но после разбира, че е било само сън. Какво е реалност и какво илюзия?

Отговор: Има само една реалност – висшата сила. В степента в която разкриваме тази сила, ние се намираме в реалността. Ако не я разкриваме, значи се намираме в илюзия.

Излиза, че и нашето днешно състояние, в което висшата сила е скрита от нас е илюзия. Така е и написано във „Въведение в книгата Зоар“, че целия свят, който виждаме пред себе си е само наша фантазия, но доста сложна, може дори да се каже хитра.

Всъщност, както обяснява науката кабала, не виждаме пред себе си реалността, а само си я въобразяваме вътре в нас. Струва ни се, че тази вътрешна фантазия съществува реално и извън нас.

Представете си, че всичко, което виждаме наоколо, което усещаме, чуваме, вдишваме, всички впечатления в петте ни сетивни органа, всъщност се намира вътре в нас. И не вътре в тялото, защото то също е въображаемо, а в този сетивен орган, който се нарича „желание за наслаждение“. Това желание включва в себе си: зрението, вкуса, обонянието, вкуса, осезанието.

Всъщност, управляваме не случващото се отвън, а това, което става вътре в тези сетивни органи. „Зрение, слух, обоняние, вкус, осезание“ са пет нива на вътрешните впечатления в нас, тоест в желанието за наслаждение. Реагирайки на попадащите в него вълни, флуиди, желанието за наслаждение си въобразява реалност, която сякаш съществува.

Почти същото е като да си сложиш триизмерни очила и да се видиш в някаква гора или в космоса. Само че тези очила са постоянни, вградени вътре в нас. В тях разкриваме нашата въображаема действителност. Но тя наистина е „наша“, тъй като толкова сме свикнали и слели с нея, че не можем да отделим себе си.

Кабалистите разкриват истинската реалност, която се намира не вътре в нас, както въображаемата, а отвън. Това е висша реалност, висша сила, наречена Творец (бо-ре), защото тя подразбира две действия: „ела“ (бо) и „виж“ (ре). Тогава виждаме как висшата сила управлява цялата реалност, която всъщност представлява желание за наслаждение.

Въпрос: Възприемаме ли тази висша реалност със същите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание?

Отговор: Висшата реалност усещаме в петте сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут. Това е по-висша форма на възприятие, отколкото просто зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.

Въпрос: Тя усеща ли се както настоящата реалност?

Отговор: Тя се усеща много по-реално, отколкото нашата днешна реалност.

От 787-та беседа за нов живот, 01.11.2016

[196380]

Filed under: Зоар, Кабала, Наука, Творец - Няма коментари→

Според предсказанията на футуролозите границата между компютрите и човека ще изчезва все повече и повече. Развитието на технологиите ще позволи в близко бъдеще да се усъвършенстват всички сетивни органи на човека. Вместо очила, той ще има чип в очите, вместо телефон в ръката, чип в ухото и мозъка. Още сега ние използваме средствата на уголемената реалност, които съществено разширяват нашия кръгозор.

Постиженията на медицината ще удължат нашия живот до 200 и повече години, а някои учени допускат, че може да се „лекува“ дори и смъртта.

Могат ли технологиите да се превърнат в инструмент за развитието на човешкия род? Какво ни чака през настъпващата 2017 година?

Filed under: Криза, глобализация, Наука, Уебинари - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между духовното ДНК на един човек и на друг?

Отговор: Духовното ДНК се определя от мястото, на което се намира човекът в общата система. Всички ДНК се събират в едно желание, в една форма, една мрежа, наречена Адам, човек.

Въпрос: Какво определя в какво семейство ще се роди човек?

Отговор: Духовното ДНК определя какви родители трябва да има детето, за да му се предоставят оптимални условия за неговата самореализация. Те трябва да способстват за това, неговото духовно ДНК да се развие и достигне до връзка с другите ДНК в отрано запланираната за нея форма.

Въпрос: Има ли такова понятие „духовна генетика“ и какво изследва тя?

Отговор: Разбира се, духовната генетика е науката кабала. Духовната генетика, подобно на материалната, също изследва пътя на развитие на ДНК, но 99% от дейността и е правилно, оптимално, практично и рационално изследване на личната ДНК и на общите гени, съединяващи се в групи и системи.

Въпрос: Материалната ДНК е необходима за построяване на тялото на човека. А за какво му е духовната ДНК?

Отговор: Материалната ДНК и целият свят е илюзорен и съществува само във въображението ни. В действителност него го няма. Той съществува само до тогава, докато не реализираме духовното си ДНК. Духовният ген е основата на творението, който реално съществува и който трябва да реализираме.

Нашият свят е сън, който ни се присънва само за да достигнем до правилна реализация на духовното ДНК. Всичко, което ни се струва в материалния свят, в действителност не съществува. С това дори вече се съгласява физиката.

Физиците изследвали материята и разбрали, че тя се състои от кванти, частици от светлина, които едновременно се явяват вълни и частици, без да имат никаква форма. А съединението на тези частици в една или друга форма зависят от това, кой следи за тях. Този свят няма никаква собствена форма – той просто не съществува.

Следва продължение…

От 745-та беседа за новия живот, 12.07.2016
[191260]

Filed under: Възпитание, Духовност, Наука - Няма коментари→

Реплика: Наяве излезе едно от последните интервюта на психоаналитика Карл Юнг, в което му задават въпроса: „През 30-те години Вие предсказахте, че ще има Втората световна война. Сега можете ли да кажете, че идва Трета световна война?“ Карл Юнг отговорил, че „не вижда нервни признаци за това“.

По-нататък той казал: „Повече се нуждаем от психологията, от разбирането на човешката природа, защото единствената съществуваща опасност  е самият човек. Той е голямата опасност. А за съжаление не осъзнаваме това. Ние нищо не знаем за човека, знаем нищожно малко. Трябва да изучаваме психиката на човека, защото ние сме източникът на възможното идващо зло“.

Отговор: Психиката на човека е източникът на всичко, което ни очаква в бъдеще. Сигурен съм, че както по-рано сме преминали от механични машини към електрически, от електрически машини към компютърни, сега ще преминем от компютърни системи към 3D-технологии и постепенно ще се убедим, че всичко това въобще не е нещо, с което трябва да се занимаваме.

Всичко това е външно, грубо. Трябва да се занимаваме с нашата система, с  човека вътре в себе си.

Вътре в нас се намира цялата тайна на природата. Светът се постига и се рисува вътре в човек.

Виждаме това също и от много изследвания, провеждани в частност с космонавти. В материалите на изследванията са предоставени огромно количество интересни данни за промяната на човешката психика в космоса, при възвръщането на Земята и т.н., които нямат никаква научна обосновка.

Постепенно се натрупват сериозни сведения за това, как човекът в други условия получава напълно различно зрение, друг слух, той вижда на разстояние 300 км пясъчник, в който играят деца, или внезапно чува това, което мисли намиращият се до него приятел. Затова трябва да изучим човека, вътре в когото се намира цялата тайна на природата.

Движението по посока на ниските нива на природата – животинско, растително, неживо , е неестествено движение на развитието на науката. Науката трябва да се развива по-високо! А по-високо от човека е само неговата психика. Това е постижение на самия човек. Именно от неговата психика, психология е и изходът на следващото ниво.

Кабала  е висша психология. Тя разяснява от какви нива на познание се състои човекът, какви нива на познание все още трябва да се развият в него и как именно чрез тези нива да се издигнем от усещането на този свят, който виждаме и строим в себе си, до усещането на Висшия свят, който също трябва да построим в себе си. В това е целият проблем.

И войната тук няма място. Да вдигаме шум с оръжия, танкове и самолети?! Всичко това са играчки за деца. Трябва да престанем с тях, защото човечеството трябва да се устреми вече към нещо по-развито, по-необходимо.

Аз все пак се надявам, че ще има пробив в правилното направление и ще престанем да мислим за Трета световна война. Така или иначе войната нищо не решава, както и кризата.

Затова нека да се заемем с най-висшето, с което можем да се занимаваме , с човешката психика.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 12.04.2016

[181673]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Наука - Няма коментари→

Съобщение: Генетикът Б. Липтън твърди, че изключително за сметка на силата на мисълта човекът е способен да се избави от всякакви болести – насоченото психично въздействие е способно да измени генетичния код на организма.

В продължение на столетия на медиците е добре известен плацебо ефектът: с помощта на вяра в целебната сила на лекарствата човекът изменя протичащите в организма му процеси, включително и на молекулярно ниво, променя своя генетически код.

Това може да се постигне и с помощта на специални диети, въздействие на силен екстрасенс, по пътя на определени физически упражнения. Липтън смята че главното въздействие, способно да промени състоянието на здравето ни, е именно силата на мисълта.

Най-голямата разлика между човека и останалите същества на Земята се заключава в това, че той може да променя тялото си, сам да се изцелява от наследствени и смъртоносни болести чрез психически настройки на организма.

Проблемът е в това, че само единици, които са повярвали във възможността за самоизцеление с мисъл, в действителност вярват това – и затова успяват. Болшинството от хората на подсъзнателно ниво отричат такава възможност.

Тоест, за да успеем да се самоизцелим, трябва да сломим бариерата, установена от подсъзнанието за въздействие на мислите ни на клетъчните процеси и върху генетичния код.

Реплика: Няма нищо по-силно от силата на мисълта. Овладяване на мислите се получава при екстрасенсите, на които това е дадено от природата, или при тези, които придобиват тази възможност чрез тренировка. Но по-леко това се случва в колектив, когато човек отменя себе си, своята психологична бариера и  дава право на останалите да му въздействат.

[158229]

Filed under: Здраве, Наука - Няма коментари→

Мнение: „В Западното общество има самостоятелна социална група наречена „прекариат“ – група в неравностойно положение, която не е обвързана с никоя държава или общество. Десетки милиони млади хора се характеризират с апатия и невежество.“

„Те пътуват през различни страни в търсене на нови преживявания и временна работа. В развитите държави те съставляват половината от населението.“

„Няма средна класа в модерното общество; има само висш и нисш слой. В Западното общество, могат да бъдат разграничени пет групи според тяхната професия.

1. Елит – миниатюрна група богати, влияещи на правителствата.
2. Хора на заплата – висш среден слой; имат стабилна работа; служители в държавни институции.
3. Специалисти – наети на договор поради уменията си.
4. Ядрото – „старата“ работническа класа.
5. Прекариат – социално неустановена; няма сигурност в работата.“

„В Русия прекариата е в размер на 40 милиона души, които са способни да работят и които са наети в „сивия“ сектор на пазара на труда.

Страната избягва решаването на социалните проблеми; населението става все по-необуздано; хората нямат знания и желание да се вместят в постиндустриалния свят; инфантилността им пречи на интегрирането в обществото; младите хора не са склонни да се занимават с научни изследвания; научните професии не са популярни и има липса на интерес към науката (в САЩ, професиите в областта на науката са едни от най-разпространените).“

„Целият свят е изправен пред увеличаване броя на „нежеланите хора“ – прекариата. Този проблем най-вече ще възникне при замяната на хората с машини в индустрията и в офиса. Това ще доведе до унищожаване на икономиката на потреблението, която е в основата на съвременния свят, тъй като все повече хора няма да са способни да консумират в настоящите количества.“

„Отговорът на това е да се промени обществения строй: или с този от средновековието или с този от социализма, с висока степен на егалитаризъм.“

Моят коментар: Повтарянето на миналото е невъзможно и никога не се е случвало. Тези „нежелани хора“, които са над 90% от населението, ще преминат през интегралното възпитание и ще образуват основата на новото общество.

[153626]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Криза, глобализация, Наука, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Защо във висшия свят трябва да изследвам всичко относно себе си, а в този свят не?

Отговор: Това е така, защото в новата реалност съществуваш в нова форма. В нашия свят получаваш всичко в тялото си, усещаш всичко в органите си на възприятие и затова виждаш тази стая, стените, прозорците, масата и мен.

Как знаеш, че всичко това съществува? То се обрисува във възприятията ти.

Възприятието на истинската реалност се разкрива само във висшия свят. В нашия свят си ограничен и живееш в аквариум, скъпи мой! Заключен си вътре в себе си, твърдейки, че не се нуждаеш от други сетива, освен тези, които имаш в рибеното си тяло. Те са достатъчни, за да чувстваш този материален живот, не се нуждаеш от нищо повече.

Не вярваш, че зад стените на аквариума има един различен свят и не се опитваш да изследваш зад тях. Но аз вече имам желание, което е началото на едно по-висше ниво на желания. Това са същите пет вида възприятие, но се намират на следващото ниво. Възприемаш всичко на своето ниво в желанието за получаване, а аз развивам възприятията си в желанието за отдаване.

Реплика: Но аз използвам обективни прибори за измерване, без да внасям субективните си усещания.

Отговор: Така си мислиш, но бъркаш.

Реплика: Но намирайки се вътре в аквариума, не мога да разбера своята ограниченост и своето влияние на картината, която ми се представя?

Отговор: Можеш. Съвременната наука говори за това, защото е достигнала до ограниченията на този свят. Айнщайн първи е говорил за относителното възприятие на нашия свят, а след това физикът Хю Еверет и други учени.

В момента, в който разберем, че всичко е относително, вече имаме проблем. Всичко да е относително означава, че по никакъв начин не можем да измерим каквото и да било по правилен обективен начин. Всеки път трябва да добавяме изречението, че наблюдаваното е по отношение на наблюдателя, който се намира в определена отправна рамка и при определени условия. В този случай нищо не е абсолютно и няма никакви обективни факти. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа, Изучаване на кабала, Наука, Творец - Няма коментари→

Обикновената наука се занимава с изследването на материала, желанието да се насладиш.

Ние изследваме неживото, растителното или животинското ниво на желанието, като изучаваме неговото поведение, проверявайки реакциите му на различни въздействия, натрупваме ги – и така създаваме науката.

И своя собствен материал, желанието да се насладим на човешко ниво – ние също можем да изследваме, проверяваме и да направим от това наука. Точно така е възникнала науката кабала! Тя изхожда само от опитните резултати, които човек разкрива върху самият себе си. А от небето не пада никаква книга и не се чува глас свише…

Кабалистът е човек, който изследва природата и достига до разкритие за нейната обща сила. От тази сила изхожда енергията, построила цялото мироздание. Тази сила ние наричаме Творец, и нея изучаваме: какви въздействия ние можем да ѝ окажем, и каква реакцията получаваме в отговор. Това се нарича наука кабала.

И ние виждаме, че всички естествени науки за природата в този свят, изучаващи неговото неживо, растително и животинско ниво, точно както и науката кабала изхождат от знанията за тази единна глобална сила, която въздейства на всички нива на материала-желание.

Затова науката кабала, изучаваща точно тази обща сила и нейното въздействие върху създадения от нея материал се явява най-общата наука. А всички останали науки се включват в нея.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 15.12.2010

[29863]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Наука - Няма коментари→