Въпрос: Методът на кабала ни позволява да променим характера на човек, така че вместо за себе си, той да започне да се грижи за другите. И за прилагането на тази методика се използват семинари в кръгове, „кръгли маси“. Какво представлява кръглата маса?

Отговор: Кръглата маса е групово действие, в което участват мъже, жени, деца. Кабала е метод за разкриване на Твореца на творенията в този свят и това е възможно само при условие на  съответствие по свойства. Това означава, че трябва да придобием свойства, подобни на по-висшата сила и тогава ще можем да я разкрием, тъй като всеки локатор трябва да бъде готов за онези явления, които трябва да открие.

Например детекторът за дим е проектиран да реагира на дим, а не на сладък, горчив или кисел вкус. Така че и тук, ако искам да разкрия по-висша сила, тогава трябва да формирам в себе си сетивен орган, който все още не притежавам, подобен на природата на Твореца. И тогава ще мога да намеря Твореца, подобно на куче следотърсач, което е поело по следите. Нуждая се само от този нюх, за да открия къде се крие Той.

Кабалистите казват, че Твореца се крие между нас. Ако между нас царят хубави, добри отношения и взаимопомощ, любов към приятелите, сякаш сме един човек с едно сърце, това подсказва, че наистина искаме да се почувстваме като едно цяло.

И в този стремеж ние започваме да усещаме, както кучето с носа си, присъствието на Твореца. Ние не го търсим някъде в други светове и пространства, а все повече се свързваме помежду си, за да намерим, къде и как можем да разкрием Твореца.

Ясно е, че изграждайки приятелски отношения между нас, ще разкрием по-висша сила в тях. Мрежата от връзки между нас, максимално добри, та дори до отношения на любов, се нарича Шхина, защото вътре в нея искаме да открием присъствието на Твореца, който се нарича Шохен.

Затова няма нужда да се преместваме в друго пространство, трябва само да коригираме мрежата от връзки между нас на взаимна любов и отдаване, съединение и единство до такава степен, докато не станем толкова вътрешно близки един на друг, че Твореца ще се прояви вътре в тази връзка. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваме, е нашето обединение, а всичко останало ще се развие вътре в него.

За изграждането на такава специална връзка се работи в група от десет души, които искат да разкрият висшата сила. Ако следват съветите на кабалистите, те постепенно разкриват тази сила.

Желателно е такава десетка да се събира всеки ден, за да изучава науката Кабала, а също така да се опита да обедини всички приятели заедно, да говори за обединение, да чете кабалистични статии, да изпълнява всякакви упражнения.

И всичко това в името на изграждането на такива отношения между приятелите, в рамките на които ще се разкрие мрежа от връзки между нас. Тази мрежа вече съществува, но трябва да я извадим от скриването ѝ, също като мрежа от дълбоки води. Както рибарите вадят риба с мрежа, така ние ще извадим тази мрежа и ще разкрием Твореца.

Семинарът в кръг е действие, позволяващо ни да се уподобим по свойства на висшата сила. В това е цялата практическа наука на кабала, която говори за издигането на човека отдолу към върха.

Има част от Кабала, която обяснява структурата на мирозданието, спускаща се от света на Безкрайността надолу. А друга част от нея учи как да се издигнем от този свят обратно в света на Безкрайността и да разкрием Твореца. Тази работа се извършва чрез семинари в кръгове.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214705]

Filed under: Вътрешна работа, Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение - No Comments→

Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа, Здраве, Клипове, Общи, Различни, Уебинари - No Comments→

Цялата природа, цялото човечество, това са мои вътрешни свойства. Целият свят това съм аз, обърнат на опъки. Ако аз мога да се настроя по такъв начин, така че да се отнасям към света с абсолютно добро, тогава през него ще видя Твореца.

[156129]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Клипове, Тора - No Comments→

Кабала предлага нова,  особена методика, която позволява на човека да поправи себе си, а не обкръжението си. Продължавайки да правим опити да поправим околната среда, ние само окончателно ще я загубим.

Само за сметка на своето собствено поправяне ще поправим целия свят. Защото тогава човек ще престане да разваля околнатa среда и ще започне да мисли за това как да я възстанови до първоначалното и състояние.

Ние вече разрушихме природата толкова много, че не се знае какво ще се случи по-нататък. През следващата година се очаква горещината през лятото да надвиши 50 градуса, да има бури, земетресения, повишаване нивото на океана с няколко сантиметра. Много градове, намиращи се по крайбрежието ще останат под вода.

Времето ще бъде така непредсказуемо, че самолетите няма да могат да летят. Океаните така ще се вълнуват, че ще се прекрати корабоплаването. Поради невежеството си сме предизвикали такива природни явления, против които сме безсилни и няма да можем да оцелеем при такива условия.

Нямаме друг изход, освен да се заемем с излекуването на проблема от корена му, тоест, да поправим човешката природа. Това поправяне ще повлияе на всичко пряко и косвено.

Ние се намирме в една интегрална система, затова поправяйки човека, директно влияем благоприятно на климата и на всички природни системи. Освен това, когато човекът се поправи, вече няма да вреди на природата и тя постепенно ще може да се върне към равновесното си състояние.

Надявам се, че 2016 ще бъде година за критично осъзнаване от човека на неговите действия и състоянията, до което  те са го довели. Ще разберем каква е причината за това, че сме  в такова положение, как да отстраним последствията от поведението си и причината за него.

Да се надяваме, че човечеството ще размисли и ще започне да се поправя преди да се въвлече в нова световна война. Тогава, накрая, ще видим положителни промени за първи път през цялото време на последното поколение.

От 663- та беседа за новия живот, 22.12.2015

[173122]

Filed under: Вътрешна работа, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Възможни ли са такива съвършени семейни отношения, че да чувствам всичко, което партньорът ми преживява, сякаш това се случва в собственото ми тяло?

Отговор: Възможно е, дори повече, ние трябва да достигнем до такова взаимно усещане не само в семейството, но и в цялото човечество, сякаш сме един човек с едно сърце.

Защото от самото начало сме принадлежали на едно тяло, на едно желание. Цялата материя е желание, което се проявява по различен начин на различни нива. Първоначално е било създадено едно желание, но след грехопадението на Адам и разбиването, ние сме загубили способността да усещаме себе си като един човек.

Но сега трябва да се върнем към това, при положение, че нашият егоизъм многократно е умножил всички усещания. Между нас цари пълно разбиване и разрушение.

А когато се съединим в деня на любовта 15-та Ава, след цялото разкриване на тъмнината и взаимната ненавист на 9 – та Ава, ще достигнем до прекрасното единство, 620 пъти по-мощно от предишното.

Въпрос: В съвършеното духовно семейство съпрузите никога ли не се карат помежду си?

Отговор: Ние заедно се  опитваме да разкрием какво несъгласие, неразбиране е останало още между нас. Но всичко това се случва в лъчите на светлината, осветяваща тъмнината, тъй като преимуществото на светлината се постига от състоянието на тъмнина.

Ние разкриваме тъмните области и разбираме защо ни е нужна тази тъмнина, която обостря вкуса на взаимоотношенията ни като пипер или горчица, добавени към някое блюдо.

Въпрос: Каква трябва да бъде първата стъпка към съвършените съпружески отношения, от които днес сме толкова отдалечени, колкото са изтокът от запада?

Отговор: Постарайте се да се възприемате един друг така, сякаш сте едно цяло. Започнете да развивате в себе си такава вътрешна чуствителност, че всеки да започне да чувства другия, като себе си. И тогава ще можете без каквито и да е думи през цялото време да се чувствате заедно.

От 600-а беседа за новия живот, 30.07.2015

[164369]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Вътрешна работа, Кабала, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Защо във висшия свят трябва да изследвам всичко относно себе си, а в този свят не?

Отговор: Това е така, защото в новата реалност съществуваш в нова форма. В нашия свят получаваш всичко в тялото си, усещаш всичко в органите си на възприятие и затова виждаш тази стая, стените, прозорците, масата и мен.

Как знаеш, че всичко това съществува? То се обрисува във възприятията ти.

Възприятието на истинската реалност се разкрива само във висшия свят. В нашия свят си ограничен и живееш в аквариум, скъпи мой! Заключен си вътре в себе си, твърдейки, че не се нуждаеш от други сетива, освен тези, които имаш в рибеното си тяло. Те са достатъчни, за да чувстваш този материален живот, не се нуждаеш от нищо повече.

Не вярваш, че зад стените на аквариума има един различен свят и не се опитваш да изследваш зад тях. Но аз вече имам желание, което е началото на едно по-висше ниво на желания. Това са същите пет вида възприятие, но се намират на следващото ниво. Възприемаш всичко на своето ниво в желанието за получаване, а аз развивам възприятията си в желанието за отдаване.

Реплика: Но аз използвам обективни прибори за измерване, без да внасям субективните си усещания.

Отговор: Така си мислиш, но бъркаш.

Реплика: Но намирайки се вътре в аквариума, не мога да разбера своята ограниченост и своето влияние на картината, която ми се представя?

Отговор: Можеш. Съвременната наука говори за това, защото е достигнала до ограниченията на този свят. Айнщайн първи е говорил за относителното възприятие на нашия свят, а след това физикът Хю Еверет и други учени.

В момента, в който разберем, че всичко е относително, вече имаме проблем. Всичко да е относително означава, че по никакъв начин не можем да измерим каквото и да било по правилен обективен начин. Всеки път трябва да добавяме изречението, че наблюдаваното е по отношение на наблюдателя, който се намира в определена отправна рамка и при определени условия. В този случай нищо не е абсолютно и няма никакви обективни факти. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа, Изучаване на кабала, Наука, Творец - No Comments→

Съгласно висшата програма се намираме в процес на развитие, който трябва да завърши с пълно освобождаване. И преди всичко, трябва да разкрием, че се намираме „в изгнание” от нещо.

Но какво е то, откъде съм изгонен и от какво съм разделен днес? И тук ще науча, че съществува някаква висша реалност – истинска, постоянна, вечна, съвършена, а аз съм отделен от нея и се намирам в някаква лъжлива реалност! Живеем във въображаем свят, както наричат кабалистите нашия свят. Той ми се представя така, както халюцинира човек, който е загубил съзнание.

Трябва да използвам тези въображаеми картини толкова, доколкото съм способен и доколкото ми дават, за да се издигна. Сякаш свише ми казват: „Това е достатъчно, във всичко останало ще ти помогнем отвън. Но намирайки се в безсъзнателно състояние, си длъжен сам да направиш някакво усилие, за да излезеш от него”.

Виждали ли сте как довеждат човека в съзнание? Разтърсват го и го събуждат, не му дават да  потъне вътре в себе си, принуждават го да отвори очи, да започне да гледа, да реагира. Колкото повече работят върху теб и те пробуждат, толкова по-добре това ти помага да стигнеш до чувството, да събудиш в себе си вътрешните сили. И тогава започваш да възприемаш заобикалящите те, а не потъваш в себе си.

Има такива мигове, когато само от теб зависи къде в крайна сметка ще се окажеш – в съзнание или в безсъзнание. И за нас е необходимо да се пробудим и да пробудим света.

Няма съмнение, че ако съществува програма за развитие, която ни вози като във влак, то сме длъжни да пропътуваме от началната точка до крайната, до пълното освобождаване. Но в самия край на този път има участък, в който трябва сами да участваме в своето движение към целта.

И тук също нямаме избор – ако не искаш да участваш, ще те принудят. Не може без изобщо да участваш в програмата, да стигнеш до нейния край. Няма да почувстваш тази крайна точка, ако до този момент не си участвал в движението към нея.

Участието ти е необходимо за теб самия – за да те развие, да те научи на нещо. Само тогава ще можеш да почувстваш какво означава пълно освобождаване.

А без това няма да успееш нищо да почувстваш. Ние и сега се намираме в света на Безкрайността – но нима го усещаме? Усещаме напълно противоположното – заради неразвитостта на възприятието.

Затова, нашето развитие, започвайки от този момент и до окончателното освобождаване, трябва да премине с нашето активно участие. И всичко това също е заложено в замисъла на творението и в програмата на неговото развитие.

Просто настъпи моментът! Както детето, което расте, и колкото по-голямо става, толкова по-голямо участие трябва да взема в своя живот. Трябва да се научи какво е необходимо да прави самото то – дори и да е само това, да събира своите играчки. Докато не порасне и не стане възрастен, който може сам да се обслужва и да служи на другите хора.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 27.05.2011

[44156]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа - No Comments→

Творецът е истинската действаща сила в реалността. На нашия път ние постигаме Твореца, Неговия план, Неговата работа и така ставаме „работници на Твореца”, т.е. ние участваме в тази работа като Негови партньори.

За да се случи това, Неговият разум трябва да се разкрие пред нас. В крайна сметка, в края ние се изкачваме до най-висшето ниво на цялото творение, до неговата програма и предхождащата го цел.

„Краят на действието е в началния замисъл”. Ние достигаме до точката в разума на Твореца, от която Той е започнал работата, в която е замислил творението. Всичко произлиза от тази малка точка; това е действащият, съзидателен разум, който ние постигаме.

От урок по статията „Съзидателният разум”, 28.04.2011
[41701]

Filed under: Вътрешна работа, Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: Как мога във всеки един момент да бъда сигурен, че напредвам правилно в своето учение по кабала и не се отклонявам от пътя?

Отговор: Във всеки един момент аз трябва да избирам както на уравновесена везна между егоизма и точката в сърцето. И всеки един момент трябва да накланям везната към точката в сърцето и обединението. Няма никакво друго действие освен обединението.

Обикновено ние искаме да учим и извършваме различни действия. Но по този начин неосъзнато се отклоняваме от обединението. Аз самият съм го изпитал. Отне ми много време преди да започна да чувам това.

Обичам да уча, да организирам материалите и да ги превръщам в методична система. Аз направих всичко, което може да си представите, освен да работя за обединението. Колкото по-скоро започнем да усещаме, че обединението е наше задължение и привикнем към това възприятие, толкова по-бързо този навик ще стане втора привичка.

Ние трябва непрекъснато да приучаваме себе си да искаме да чувстваме вътрешния свят на нашите приятели, техния стремеж към обединението и Твореца. Ако моята насоченост е вътре в тях, то аз забравям за това, как те изглеждат отвън.

В крайна сметка, в нашите собствени семейства ние не обръщаме внимание на лицата на нашите близки. Ние усещаме техните души, характер, настроение. Подобно на това, аз трябва непрекъснато да се опитвам да почувствам желанията на приятелите, насочени в същата цел, към която се стремя и аз. Това е желанието, с което искам да се свържа.

Действително няма значение как изглеждат приятелите и какви са техните характери. За мен е важно само едно: какъв е техният стремеж? Това е най-трудното за мъжете и имено тук лежи същността на тяхната работа. За жените е по-лесно да преминат на това възприятие, защото те обръщат по-малко внимание на външните проявления.

От 2-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[39776]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Какво означава да почувствам, че вече съм на конгреса, докато четем книгата „Зоар”, така че конгресът да се проведе по най-добрия начин?

Отговор: Подгответе се. Ако ви предстои да присъствате на прекрасно, приятно и радостно събитие, тогава предварително се подготвяте за него. Вие го очаквате и се наслаждавате на тази примамваща светлина на бъдещето. Вие получавате огромно въодушевление от това.

Затова с приближаването на световния конгрес, който ще се състои в Ню Джърси, ние още отсега трябва да се подготвим. Всичко зависи от подготовката на желанието – „Какво мисля да поправя? Какво искам? Какво ще получа от това? Как искам да изглеждам?”. Аз трябва да си представя всички тези подробности така сякаш вече съм там. Затова трябва да направим всички песни достъпни на нашия сайт, а също и всичко, което ще се случи на културните програми и на останалите мероприятия, за да може хората да се запознаят с него, да го разберат и да си представят как ще се случи.

Едно дете пораства, представяйки си бъдещето, което тогава става реалност. Ако човек не изпитва такова трепетно желание през цялото време, ако той не увеличава своето желание, та дори и своите притеснения и страхове, тогава той не печели нищо. Той трябва още сега да чака с нетърпение, „Как ще се случи това? Кога? По какъв начин? Как ще бъда въодушевен? Как ще участвам?”.

Това е необходимо за израстването. Ако децата не получаваха от природата стремеж към бъдещето, тогава те не биха могли да пораснат. А за нас този стремеж е даден като свобода на избора. Искаш ли да пораснеш? Тогава намери начин да получиш величието на целта от обкръжението и тогава ще пораснеш. Няма никакъв друг метод! Ако не се учим от примера на малките деца, ако не изпълним на практика тези действия, тогава ще бъде жалко да пропилеем живота си.

От урока по книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38967]

Filed under: Възпитание на децата, Вътрешна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Когато отделни клетки в общия организъм на групата не съзнават важността на целта, тогава откъде ще се появи тази важност между тях?

Отговор: Преди всичко, аз се обръщам към групата отвън, за да пробудя своите другари. Това е моят дълг. Но ответното въодушевление, което получавам от тях, идва във външна, „показна” форма. Въобще кабалистите са имали традиция да не проявяват своите чувства чрез изкуствена любов, красиви думи и пр. Всичко, което има значение, е вътре.

А отвън аз трябва да съдя своите другари положително. Аз ги ценя, защото Творецът ги е събрал и им е дал осъзнаването на важността на целта. Не е важно до колко те разбират целта, тъй като те все още са малки. Но Творецът е между тях, Той ги пробужда и обединява един с друг. Имено Той ги е обединил в една голяма световна група. Затова те са дотолкова важни за мен, доколкото и Творецът. Той ги желае, приближава ги и се грижи за тях. За Него те са синове.

Това означава, че аз трябва да се отнасям с тях подобаващ. Аз не гледам на това, как те изглеждат, а на тяхната вътрешна сила. Там, вътре, Творецът ги поправя и ги поддържа и аз искам да се присъединя към тази връзка между тях, която Той осъществява, реализира и поддържа. Аз искам да се свържа с нея.

Възможно е моите другари да не разбират и чувстват това, но аз сериозно искам да се присъединя към това чрез своето собствено решение и желание. Когато се присъединя към тяхната връзка, там където Творецът ги поддържа, то това означава, че аз поправям групата. Това е групата, а не някакво външно изражение. От там аз получавам силата на Твореца, който поддържа моите другари и пребивава в тях. Имено там аз получавам въодушевление за важността на целта и придобивам силата винаги да се стремя към тях.

И всичко това зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35577]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В мен се пробужда духовното желание и аз отивам в групата. Уча и разбирам, че един единствен закон ме съпровожда  по целия път.  Но от друга страна, Творецът иска да съм самостоятелен. В какво се проявява моята независимост?

Отговор: Творецът те оставя независим само в точката на избор и нищо друго освен това. В „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот” Баал а-Сулма пише, че Творецът „поставя ръката на човек върху добра съдба и му казва „Избери това за себе си””. С други думи, ти можеш да избереш това, което ще ти въздейства: образованието, което си получил, вътрешните ти качества или обкръжението.

Как избираш ти? Опитай се да попиеш всичко, случващо се в групата, всички нейни ценности, с минимални вътрешни съпротивления от теб, както си в сегашното състояние. Сега ти виждаш живота основан на предишните ти преживявания. До сега нищо не е зависило от теб, но сега ти е казано: опитай се да неутрализираш всичко, което си попил и от което си изградил себе си, и вместо това, получи въздействието на новото обкръжение.

Представи си, че си дете, гледащо на света с широко отворени очи, искащо да знае всичко, да научи всичко и да пресъздаде всичко, което вижда. Опитай се да гледаш на новото обкръжение точно така, ако действително си решил да вървиш с тях към целта. В този случай ти нямаш никакъв друг избор освен да станеш дете, което е жадно да впие неговото въздействие.

До сега си се развивал на животинско ниво, а сега искаш да се развиваш на духовно, което е напълно ново ниво. Затова опитай се да бъдеш най-малкият в групата. В крайна сметка, детето се учи от възрастните по естествен начин. Това отношение към групата е твоя избор. Сега, избери!

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35067]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Религията е лично дело за всеки и по никакъв начин не е обществено. Отношението на човек към Бога – е най-личното, скрито от всички, негова тайна. И нека такава и да си остане. Да натрапва определено отношение към живота, смисъла, целта, висшата сила (има ли я, каква е, тя и аз) – няма право никой, дори и родителите на децата. Това произтича от факта, че Бог не може да бъде почувстван, непостижим е.

Особено неприемливо е, когато религията купува светоусещането на човека. Например за устройване на бита, въвличат родителите и децата в собствена мрежа на образование и възпитание – и по този начин ги и вкарват в своите мрежи, правят от децата, против волята, им свои адепти.

Религията трябва да е като клуб: който иска, той да посещава. Ако всевъзможните политически сили не я използваха за власт над обществото, то още в основното бихме се образовала така.

Но за политиците е изгодно да манипулират чрез вярата в непостижимото и по този начин да поставят хората в зависимост от себе си – и ето, че се образоваха невярващите, а религиозно-политическите управляващи/манипулатори са в тълпата.

И освен това, има доста желаещи да печелят от вярата – уж че обслужват вярващите, но това си е тяхна работа. А в религията не може да съществуват бизнес, специалности, платени длъжности.

Кабала – не е религия, а знание, тя не продава отношение към Твореца, а е методика за разкриване на висшето управление на Природата – и затова можем всички да се учим и можем да я предаваме на децата. Тъй като това е знание и ти само обучаваш, как те да я използват.

Затова кабала е освободена от всякакви действия, обреди, изисквания към обучаващите.

А външната връзка между кабала и еврейската традиция произхожда от това, че целия юдаизъм е създаден от земното използване на кабалистичните знания, а не от тяхното духовно прилагане.

[35049]

Filed under: Вътрешна работа - No Comments→

Въпрос: Защо Рабаш в своите статии толкова често се връща към един и същ момент, сякаш се върти в кръг?

Отговор: Той никога не се връща и не повтаря. Едни и същи слова звучат от различни състояния, различни стъпала на авиют (сила на желанието). Той повтаря изречението на друго, по-дълбоко ниво. След като завършите първия „кръг” и изясните за себе си казаното, вие преминавате на по-дълбоко стъпало и започвате анализа привидно от същото изречение, но по-близко до истината, до корена.

Ние преминаваме през четирите стадия на развитие, достигаме до „човешкото ниво” и на него преминаваме отново през четирите стадия, докато достигнем стъпалото „човек в човека”. Всичко това идва от висшето, от пряката светлина (ор яшар). И само последната степен, четвъртата в четвъртата, може да откликне с отразена светлина (ор хозер). Тя самата не разбира на кого откликва, защото по обратния път развитието, през което тя преминава остава неясно, докато достигне корена.

Единствено в края ние разбираме началото и целия път. Ние съществуваме в една цялостна система и докато човек изясни всички детайли, всички взаимовръзки между душите и всички въздействащи им способи, той непрекъснато е принуден да уравновесява себе си. Затова човекът е непрекъснато обект на промени.

Разбирането идва само в края на поправянето, когато цялата система стане уравновесена за теб. Казано е: „Всеки ще Ме познае, от най-малкия до най-големия”.

От урока по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34862]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Всичко се състои от два триъгълника: висш с пряка светлина и нисш с отблъсната светлина. Триъгълникът с пряка светлина се смалява поради спускането на световете отгоре надолу, за да даде на творението място за съществуване, в което то може да осъществи отдаване, да издигне отразена светлина.

Можем да направим прорез на всяко стъпало и да видим тези триъгълници: в зависимост от силата на пряката светлина, творението е способно да повдигне отразена светлина. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-големи са пряката и отразената светлина.

На нас ни изглежда, че живеем в някакъв свят, но в действителност няма нищо освен желание и светлина, и ние винаги изпълняваме работата на Твореца: искайки или не, разбирайки или не, осъзнавайки или не, съгласявайки се или не. Ние винаги работим за Твореца, но разликата е само в нашето желание или нежелание.

Неживото, растителното и животинското ниво на природата работят неосъзнато, чрез природните инстинкти. Но на човешкото ниво ние трябва да разберем, да постигнем корена, да се съгласим с него и едва тогава да действаме правилно.

Затова докато сме се развивали като „примитивни хора” в продължение на хилядолетия до много скоро (освен кабалистите, които са разкрили висшия свят, започвайки с първия „човек”, Адам Ришон), ние напредваме под натиска на нашето егоистично желание, тласкащо ни към развитие.
Ние положихме много усилия през историята. Работихме усилено, за да приберем реколтата от земята, за да произведем различни неща и продукти, борихме се, изобретихме машини и нови технологии, строихме домове само за да ги разрушим по-късно, правихме революции във всички области и нива на живот. На кратко, ние положихме усилия за да съществуваме, за да получим пряката светлина. Тези усилия са били нашата отразена светлина в духовните светове.

Това е същността на нашето материално развитие. Нарича се материално, защото се е случило вътре в егоистичното желание.

В нашето възприятие на реалността изглежда, че произвеждаме бетон и арматура, отношения в обществото, реколти, но всъщност ние произвеждаме отразена светлина и вътре в нея получаваме пряката светлина. А на нас ни изглежда, че работим в материалния свят, заобиколени от машини, заводи, къщи, поля и продукти.

Така ни изглежда на нашето егоистично желание, а в действителност желанията (келим) с екран и светлина на неживо, растителни и животинско ниво са работили. И всички ние сме се държали като послушни деца, изпълнявайки всичко, което Творецът иска. Никой не би могъл да избегне това, тъй като така работят желанието за наслаждение и светлината, която му въздейства.

Но когато достигнем до човешкото ниво, започват съвсем други разчети. Затова повече нямаме сили… Творецът ни казва: „Направи го ти сам!”. И аз съм в объркване: „Да го направя аз, докато никой не ме заставя…?”.

Творецът понякога ме пробужда и очаква от мен отразена светлина. Сега Той иска сам да го направя. Това е работата, която трябва да изпълним.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 08.02.2011

[34827]

Filed under: Вътрешна работа, Егоизъм, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Кои са тези приятели, за които през цялото време пише в Зоар? Как мога да ги разпозная в себе си?

Отговор: Ако разпознаваш приятелите си като действително принадлежащи на теб и намиращи се вътре в теб, тогава ще видиш, че те са част от твоята душа. С тяхна помощ ти сега изграждаш своя духовен свят, а в него разкриваш Месията.

Всичко е много просто: настоящата картина изчезва и ти усещаш само вътрешната структура на душата. „Приятел” (хавер) идва от думата „съединение” (хибур). Ако съумееш да присъединиш към себе си някой, който ти изглежда непознат, така че да го почувстваш вътре в себе си, то той се нарича твой приятел.

Приятелите са същите свойства, които си усещал извън себе си като чужди. Ти си работил върху тях да се присъединят към теб и, разбира се, не си успял да го направиш сам. Тогава си помолил светлината да го направи за теб. Тя ти е въздействала и ги е присъединила към теб.

Тя създава в теб такова отношение към приятелите, които се намират на същия път, сякаш те са били част от теб. Тогава ти ги усещаш като „събрание”. Събрание означава общо желание, обединение на отделните желания, всяко от които преди това е съществувало само по себе си или така ми е изглеждало в моята гордост, в моя егоизъм.

Аз съм принизил себе си от състоянието „стоящ”, достигайки до състоянието „седящ” (йешива). Тогава, седейки заедно, всеки един може да се свърже с останалите, както се пее в песента: „колко хубаво и приятно е да седят братята заедно” („ине матов ума наим шевет ахим гам яхад”). Затова се нарича „събрание” (йешива), малко състояние (катнут).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 26.12.2010

[30793]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в “Зоар”.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш “Зоар” дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на “Зоар”” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата “Зоар”, 25.11.2010

[27664]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - No Comments→

Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора като лек за неговото поправяне, защото светлината в нея променя.” От една страна, събирам своя егоизъм, своето зло, а от друга, от Твореца  взимам силата на отдаване, Светлината. От тези два компонента  изграждам моята нова форма, наречена „човек”, Адам, който е „подобен” (от думата „Доме” на Иврит) на Твореца. Вътре, в тази форма, се намира моето его, обаче, отвън тя е равна на отдаване. С други думи, аз съм получаващ отвътре и отдаващ отвън.

Затова моето действие се нарича „получаване с цел отдаване” и моята работа е в трите линии: дясната, лявата и средната. Дясната и лявата линии се спускат от Горе, от Твореца, докато средната линия се изкачва от долу на горе, от човека към Твореца. Лявата линия е представена чрез: „Аз създадох злото начало”, а дясната линия чрез: „Създадох Тора като лек за неговото поправяне”, а средната линия е чрез: „защото светлината в нея променя”. Тогава човек става добър като Твореца: „ Аз съм добър и правя добро, такъв си и ти”.  Следователно, ти ще си наречен „човек”, т.е. „подобен” на Твореца.

От ежедневния Кабала урок – 30.07.2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Като последица от нашата духовна работа  трябва да достигнем до състояние, в което:

1. 1. всички искаме да достигнем една и съща цел;
2. 2. всички сме обединени.

Обаче, се обединяваме, не защото това е нашето първоначално състояние, което идва „отгоре”, а защото това е нашата обща цел.

В най-добрия случай, когато поправим нещо в нашия свят, ние го връщаме в предишното му състояние.  Обаче, когато ние поправим разбитите връзки с другите души, добиваме много повече от това, което сме имали, преди разбиването на общата душа. Това е, защото разкриваме и даваме независимост на всяка част извън нас.

В моя егоизъм се отнасям към всеки така, все едно, че те не са независими, и че те трябва да ми служат. Когато започна да ги обичам,  искам да се отнасям към тях все едно, че всеки от тях е велик, независим и специален. Това е също, както искаме да видим децата си. Тогава, всеки от приятелите, които са около мен, изведнъж започва да притежава свобода на избор; всеки от тях заема своето място и ниво. И тогава, когато ние се обединим и аз присъединя всеки от тези приятели към себе си, се оказва, че всеки от тях се е развил и е станал велик като мен.

Като резултат, аз не присъединявам отново същите седем милиарда части към себе си, а присъединявам седем милиарда свята на безкрайно единство в едно.

Това означава, че увеличавам обхвата на моя духовен съсъд (Кли) с 620 пъти. Обаче, всичко това се случва само спрямо мен. В крайна сметка, всичко съществува в мен и зависи само от степента, до която аз се отнасям към моите приятели по правилен начин всеки път. Аз го правя само, за да увелича моето Кли, да го направя достойно за разкриването на Твореца.

Затова, аз ги виждам по „триизмерен” начин:

1. като по-висши от мен, за да бъдат велики в моите очи;
2. като по-ниски от мен, за да им отдавам;
3. като равни на мен, за да се обединя с тях.

Тогава добивам огромно, силно Кли, наречено моята истинска душа. То става седем милиарда пъти по-голямо от това, което е било преди поправянето. В крайна сметка, преди поправянето съм бил в света на Безкрайността като една точка. Сега се връщам там с „620” (Тарах) пъти повече усещане на съвършенството и безкрайността. Разликата между тези две състояния е като разликата между капка сперма и възрастен, който постига всичко.

От Мега Конгреса, урок 5 – 25.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: По време на Мега конгреса 2010 много нови участници ще срещнат силата, желанието, наречено „Световна група” (Световно Кли) за първи път. Защо някой, който учи Кабала в Украйна или в Нова Зеландия, да е важен за мен?

Отговор: Мъдростта трябва да се разпространи на цялото човечество, както е написано „И те всички ще ме познават от малки до големи,” Тора е дадена, за да се поправят всички души. „Народът на Израел” е само свързващо звено, както Баал Сулам пише в неговата статия „Арвут (Взаимно поръчителство)”. Поправянето трябва да се случи в целия свят, но Израел е първата линия. Поправянето започва с Израел, разкрива се първо тук и тогава се „разлива” извън границите му върху останалия свят.

Събирания като този Конгреса, показват, колко приемащ е метода на Кабала за всички народи, тъй като това е единствената мъдрост, която може да доведе хората до единство независимо от техни материални, земни разлики в националност, раса, пол и манталитет. В духовната система ние поначало сме свързани чрез нашите „точки в сърцата”. Сега ние само добавяме към тях нашето желание да подсилим тази връзка. Аз не избирам с кого да се обединя. Моята „точка в сърцето”, моята душа е вече свързана. Всъщност нашата връзка е прекъсната единствено в нашето възприятие. Не искаме да сме свързани, но  вече сме. Трябва само да видим това и да станем доброволни участници.

Затова трябва да пробудим всички по целия свят. И конгреси като нашия показват колко близо сме до истината. Всъщност, ако  разпространим метода на поправяне, човек, който има тази „точка в сърцето” ще разбере и ще почувства истината. Той ще се присъедини на равно с нас във всичките ни действия. По този начин всички народи ще се съберат в общо поправяне.  Това е, което се нарича пълно поправяне или „пълно изкупление” (Геула Шлема) от духовно изгнание.  „Пълно” означава не само за народа на Израел, а за всички народи.

Мъдростта на Кабала е написана за нашето поколение и историята на човешкото развитие е в края си. Народът на Израел трябва да завърши това поправяне първо и да предаде светлината на другите народи. Ако ние не се стараем да изпълним нашата мисия и да поправим себе си и света, нас ще ни намразят.

Разпространението на мъдростта на Кабала се нарича „гласът на рога на Месията”. Когато излезем пред света с този метод на поправяне, ние веднага ще получим съчувствен и мил отговор на любов вместо омраза.

От ежедневния Кабала урок – 21.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→