Въпрос: Методът на кабала ни позволява да променим характера на човек, така че вместо за себе си, той да започне да се грижи за другите. И за прилагането на тази методика се използват семинари в кръгове, „кръгли маси“. Какво представлява кръглата маса?

Отговор: Кръглата маса е групово действие, в което участват мъже, жени, деца. Кабала е метод за разкриване на Твореца на творенията в този свят и това е възможно само при условие на  съответствие по свойства. Това означава, че трябва да придобием свойства, подобни на по-висшата сила и тогава ще можем да я разкрием, тъй като всеки локатор трябва да бъде готов за онези явления, които трябва да открие.

Например детекторът за дим е проектиран да реагира на дим, а не на сладък, горчив или кисел вкус. Така че и тук, ако искам да разкрия по-висша сила, тогава трябва да формирам в себе си сетивен орган, който все още не притежавам, подобен на природата на Твореца. И тогава ще мога да намеря Твореца, подобно на куче следотърсач, което е поело по следите. Нуждая се само от този нюх, за да открия къде се крие Той.

Кабалистите казват, че Твореца се крие между нас. Ако между нас царят хубави, добри отношения и взаимопомощ, любов към приятелите, сякаш сме един човек с едно сърце, това подсказва, че наистина искаме да се почувстваме като едно цяло.

И в този стремеж ние започваме да усещаме, както кучето с носа си, присъствието на Твореца. Ние не го търсим някъде в други светове и пространства, а все повече се свързваме помежду си, за да намерим, къде и как можем да разкрием Твореца.

Ясно е, че изграждайки приятелски отношения между нас, ще разкрием по-висша сила в тях. Мрежата от връзки между нас, максимално добри, та дори до отношения на любов, се нарича Шхина, защото вътре в нея искаме да открием присъствието на Твореца, който се нарича Шохен.

Затова няма нужда да се преместваме в друго пространство, трябва само да коригираме мрежата от връзки между нас на взаимна любов и отдаване, съединение и единство до такава степен, докато не станем толкова вътрешно близки един на друг, че Твореца ще се прояви вътре в тази връзка. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваме, е нашето обединение, а всичко останало ще се развие вътре в него.

За изграждането на такава специална връзка се работи в група от десет души, които искат да разкрият висшата сила. Ако следват съветите на кабалистите, те постепенно разкриват тази сила.

Желателно е такава десетка да се събира всеки ден, за да изучава науката Кабала, а също така да се опита да обедини всички приятели заедно, да говори за обединение, да чете кабалистични статии, да изпълнява всякакви упражнения.

И всичко това в името на изграждането на такива отношения между приятелите, в рамките на които ще се разкрие мрежа от връзки между нас. Тази мрежа вече съществува, но трябва да я извадим от скриването ѝ, също като мрежа от дълбоки води. Както рибарите вадят риба с мрежа, така ние ще извадим тази мрежа и ще разкрием Твореца.

Семинарът в кръг е действие, позволяващо ни да се уподобим по свойства на висшата сила. В това е цялата практическа наука на кабала, която говори за издигането на човека отдолу към върха.

Има част от Кабала, която обяснява структурата на мирозданието, спускаща се от света на Безкрайността надолу. А друга част от нея учи как да се издигнем от този свят обратно в света на Безкрайността и да разкрием Твореца. Тази работа се извършва чрез семинари в кръгове.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214705]

Filed under: Вътрешна работа, Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: От къде са се появили всички правила на семинара: да се говори по ред, да отменяш себе си, да не критикуваш? В края на краищата, напротив, в спора се ражда истината.

Отговор: Всички правила на семинара са базирани на основите, описани от кабалистите, започвайки с книгата Зоар, когато десет велики кабалиста са се събрали заедно, намерили са подслон в една пещера и там са написали тази книга. От там и тръгва разбирането, какво е “десетка”, как да се обединяваме в нея, какво трябва да се прави с нея.

По-късно, моят учител Рабаш много подробно описва взаимоотношения в десетката, като подчертава, че всички основи на взаимодействие между хората в кръга нямат връзка с психологическите тренинги.

Твърдението, че в спора се ражда истината, е абсолютно погрешно. Как в спора да се роди истината, при положение, че всички са егоисти, всички мислят погрешно, и от това, че те ще спорят, от десет егоистични истини, ще се роди още двадесет, тридесет, четиридесет същите.

Не съм виждал в спора да се ражда истината. За това хората трябва да бъдат специални, разбиращи по какъв начин в своите ограничени възможности могат да използват този принцип.

В кабала това е напълно неприемливо. Не може да има никакви спорове, защото истината трябва да дойде до нас от следващото ниво на познание – не нашето! Няма какво да търсим в себе си. Струва ми се, че човешката история вече ясно ни показа това: не можем да изкопаем от себе си нищо добро.

Затова не е нужно да търсим нищо, в това число никаква “истина”. Трябва само да се съберем така, че да привлечем към себе си висшето светене, висшата светлина. И тогава всичко ще ни се получи.

От урока на руски език, 08.10.2017

[220875]

Filed under: Духовна работа, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: В какво се заключава смисъла на семинара, обсъжданията в кръга, като метод на практическата работа, широко използван в кабала?

Отговор: ”Семинар”– това са съвместни действия на десет мъже или десет жени, които правят упражнения по препоръки дадени от кабалистичните първоизточници или под ръководството на учител или като спортисти под ръководството на треньор.

Само че това не са физически упражнения, като в спорта, а вътрешни, основани на вътрешни усилия за свързване помежду си до такава степен, че вътре в тази връзка се разкрива Твореца.

Добре е, ако това може да се реализира в едно действие. Но обикновено за това са необходими много упражнения в течение на много месеци и даже години. Такива упражнения, с цел създаване между нас на особена връзка, в която можем да усетим висшата сила на отдаване и любов, се наричат „семинар”.

Има много различни видове семинари, но като правило те трябва да се провеждат в качеството си на подготовка на занятията по кабала. На семинара проверяваме връзките между нас, доколко те съответстват на природата на Твореца — отдаването и любовта. А след това, когато по време на семинара достигнем до отдаване и любов или обратно, не може да достигнем до това състояние, а разкриваме своята противоположност един към друг, ние се връщаме към ученето.

И тогава, посредством ученето ние привличаме силата на отдаването свише, светлината възвръщаща към източника, тоест силата съдържаща се в Тора. Това и се нарича изучаването на Тора, за която е казано: ”Аз създадох злото начало”, което ни разделя в десетката „и като допълнение създадох Тора, светлината възвръщаща към източника.”

Получава се, че ако изучаваме кабала в десетката, за да се сближим и съединим един с друг, то можем да се възползваме от силата на Тора. По време на ученето, изследваме какво значи да бъдем свързани, как построяваме духовните обекти (парцуфи), световете, стъпалата на духовните степени — как всичко това се съединява заедно и се присъединява към нас.

В такъв случай, притегляме към себе си особена сила, която се нарича „Тора”, ”обкръжаващата светлина” или „светлината възвръщаща към източника”, която ни въздейства и ни приближава един към друг.

Така строим верига от връзки, в които, в края на краищата, разкриваме особено явление наречено проява на висшата сила, разкриване на Твореца.

Предишна публикация по темата:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 1

Продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214910]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Как може човек да защити себе си от колективната агресия на масите, не физически, а емоционално?

Отговор: Само чрез обединение! Не е важно от кого или от какво произхожда агресията. Всяка отрицателна емоция на всякакво ниво може да бъде неутрализирана само чрез положително отношение, което не е насочено към определен човек или източник, а е по-скоро добро отношение между нас.

Целия свят ни мрази – не му обръщайте внимание. Обединете се помежду си и ще видите как целият свят ще ви се „поднесе на тепсия“.

Въпрос: А какво да правим с някой съсед, който ни мрази? Да седнем ли на маса и да се опитаме да си поговорим с него?

Отговор: Директният разговор няма да помогне. Трябва да създадем обща атмосфера. Когато говориш с някой лице в лице, ти сякаш му даваш решение на нивото на нашия свят. Най-вероятно няма да проработи, освен може би в единични частни случаи. Затова трябва да се мине през целия народ, през общата система.

Трябва да създадем атмосфера на взаимна доброта и благожелателство помежду си, защото чрез обединението си ние създаваме купол на безопасност над целия народ.

Въпрос: Коя е първата стъпка по пътя към единството?

Отговор: Нека да започнем с осъзнаването му, с това да говорим и мислим за него. Няма нужда от нищо друго.

Въпрос: Това означава ли, че науката кабала е против действането?

Отговор: Не, разбира се! Много доброволци, например, посещават болници или се грижат за възрастните хора и т.н.. Ако тези действия се извършваха с цел да обединят хората, то те биха се увенчали с успех. Много е важно вътре в себе си да запазиш на фокус, че правиш всичко това заради обединението. По този начин се активира системата на висшето управление.

Простите, механични действия няма да дадат резултат. Нашият свят е само следствие от висшия свят. Ако искаш да му влияеш, това може да стане само чрез намеренията ти. С действията си няма да повлияеш на висшето измерение.

По тази причина е необходимо да изучаваме как се прави това. Призовавам всеки да посети нашите уеб сайтове, да учи, да ни пише, да участва в нашите занимания. Присъединете се към нас в удобно за вас време. Ако се обединим в единна система, ще видите как това ще промени цялата сегашна атмосфера.

Науката кабала е сърцевината, душата на нашия народ, от която той е възникнал. Не само ще откриете много нови неща, но и ще разберете как можете да промените собствената си съдба, както и съдбата на целия свят.

От предаването „Конфронтацията. Как работи наистина?“ по Kab.TV, 28.10.2015

[170036]

Filed under: Израел днес, Практическо обединение - No Comments→

Има действия, които човек е необходимо да изпълни за сметка на своята егоистична природа. Защото тя ни кара да обичаме само себе си и да желаем да спечелим за сметка на ближния, независимо от неговото страдание и дори радвайки  се.

По същия начин ние се отнасяме с Твореца. Ако не се страхуваме от висшата сила, изобщо нямаше да мислим за нея. Но съществува скриване, заради което не знам какво ще стане с моя живот, с децата ми, с близките ми хора, с мен самия. Ще бъда ли жив в следващия миг и какво ми подготвя следващия ден. Затова правя равносметка и решавам, че си струва да се държа добре.

Смята се, че Творецът има определени задължения по отношение на човека, ако човекът изпълнява своите задължения по отношение на Твореца. Ако човекът се държи правилно, то и Творецът се отнася добре към него.

Но има още едно условие, което ни задължава да се отнасяме добре не само към Твореца, но и към целия свят – нежива природа, растения, животни и хора. Ние сме длъжни да се отнасяме към обкръжаващия ни свят така, както към самите себе си, затова е казано; „Възлюби ближния както себе си”. Ближният е всичко, което е наоколо.

Представете си, че се отнасям към всичко, което е извън мен с такава чувствителност, грижа и любов, както към себе си! Тогава ще спра да усещам разликата между това, което е в мен и това, което е извън мен. Целият нежив свят, растения, животни, хора да чувствам така, като че ли съм аз самият.

Усещам, че аз съм обкръжаващия свят, цялата Вселена. Това е един сладкиш, в който се намирам. Няма никаква разлика между това, което е вътре в мен и извън мен.

Ако ние достигнем до такова състояние, ще отменим всички граници и ще придобием допълнителен сетивен орган, позволяващ ни да усещаме това, което се намира извън нас. Ние през цялото време усещаме външния свят чрез себе си, оценяйки само това, което е изгодно за нас. А може да отменим своя егоизъм, предубедения поглед и просто да чувстваме външния свят.

Изведнъж откриваме, че външният свят и ние се сливаме в едно цяло, което се нарича висш свят или Райска градина. Светът е пълен със светлина, енергия, живот, наслаждение. Има само висш свят, същесвуващ в абсолютен покой и спокойствие. Няма граници, няма ограничения, няма време.

Ние излизаме от ограничеността на този егоистичен свят и нашето егоистично възприемане и разкриваме нова, истинска реалност, неограничена в рамките на нашия егоизъм.

Ако постигнем такова възприятие, когато усещаме целия свят като едно цяло, в което се съединяват висшият и нисшият светове и чувстваме цялата напълваща ги светлина, единствената сила на Твореца, то разкриваме истината, заради която  съществуваме в този сят.

От телевизионната програма „Нов живот” № 627, 17 септември 2015 г.

[166870]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Практическо обединение, Различни - No Comments→

Въпрос: По какво се различава прегрешението спрямо висшата сила от прегрешението към човека?

Отговор: Грехът е когато използваме егоизма си в ущърб на ближния, а „ближният“ е всичко, което се намира извън мен.

Прегрешението спрямо Твореца е престъпление по отношение на общата висша сила, изпълваща целия свят. Престъпление е да не се отнасяш към целия свят така, както към своята собственост.

Творецът иска да ни направи равни на себе си. Представи си, че си стопанин на целия свят, как би се отнасял към него? Ти би го обичал, пазил, би се грижил за него. Дори най-малката мравка би ти била скъпа, така както все едно си самият ти. Но главното е отношението към хората, тъй като с тях ти можеш да построиш особена взаимна връзка и да се съедините, като един човек с едно сърце. Това означава „да изкупиш своя грях“.

Като използвам другия човек егоистично, аз върша престъпление против него. А ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то това е престъпление спрямо висшата сила. Тъй като съм длъжен да възприемам целия свят като нещо, което ми принадлежи, сякаш той е самият аз. Намирам се вътре в този свят като в пирожка, където всичко е свързано като едно цяло и съм длъжен да се отнасям към всичко, което ме заобикаля като към самия себе си.

Всичко, което виждаме около себе си е Творецът, природата. Ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то в Съдния ден мога да осъзная престъплението си, да се покая и да получа прошка. Тъй като от неживия, растителния и животинския свят не се иска ответна реакция.

Но с другите хора съм длъжен да се обединя така, че те да ме заобичат, а аз тях. Любовта покрива всички престъпления. Аз трябва да изуча методиката по обединение и да я реализирам заедно с приятелите си, да построим между нас такива отношения, които се наричат любов.

Да обичаме означава да бъдем толкова близки, че да чувствам всички желания на другия и да се старая да ги изпълня, а той изпълнява всички мои желания. Ние се сливаме  дотолкова, че не остава каквато и да е разлика между мен и него. И така трябва да се съединят всички обитатели на този свят.

Ако постигнем това, ще изпълним всичко, което висшата сила очаква от нас – ще реализираме предназначението, заради което сме създадени.

Съдният ден е символ на поправянето, което не се изчерпва с един ден в годината. Всеки трябва да работи над себе си дотогава, докато не постигне поправяне, съединявайки се с цялото творение в едно сърце, в едно желание и чрез него да се съедини с Твореца.

Да изкупя греха си означава да извърша действия, от които изчезва егоистичното ми желание и вместо него идва желанието да обичаме.

Въпрос: За какво трябва да мислим на Йом Кипур, за да завърши той благополучно?

Отговор: Мисли си за това, че си се родил, за да постигнеш любов към всички и чрез тази обща любов да разкриеш бъдещия свят и Твореца тук и сега.

От телевизионната програма “Нов живот” № 627, 17 септември 2015 г.

[166873]

Filed under: Духовна работа, Празници, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Как да обясним на хората, какво е това светлина, която ни възвръща към Източника? Никой няма да ми повярва за нея.

Отговор: Въвлечи ги в такова действие, че те сами да почувстват тази сила. По-малко думи – главното е човек да получи усещането, че тъкмо в съединението между нас може да се създаде добро състояние.

Трябва да се постигне единство и да сближим сърцата си, и тогава хората ще почувстват, че вътре в това съединение на сърцата присъства общата, висша за всички сила, която може да вземе връх над тях и да ги напълни до съвършенство.

Ако дадем на хората тези преживявания, то няма да има нужда от обяснения, както на лекция в университета, от гледната точка на логиката. Но тук няма никаква логика – това е напълно ирационална вещ.

Ирационално явление, което означава, че в него не може да се види ясно системата, действаща между началното състояние и резултата. Системата е скрита, защото ние нямаме сетивни органи и органи на разума, позволяващи ни да я видим.

Това е вътрешната система на Природата, която е невидима за нас. Но приближавайки се към нея, започваме да я различаваме и този свят ще ни се стори прозрачен. Ще се появят връзките между всичките ѝ части, и тогава ще се вижда как сме свързани, ние, Израел, всички хора и всички случващи се с нас събития.

Тогава ще ни стане ясно, че за нас друг изход от това състояние няма: първо, ние като притежатели на тази методика, сме задължени да излезем и да започнем да я обясняваме. И трябва да се обяснява не спрямо разума, а спрямо чувствата на хората, превеждайки ги през определено състояние и да изпълняваме с тях упражнения, от които те ще получат разбиране.

Хората сами ще си изяснят отговора, обсъждайки нашите въпроси в кръга. Ние не трябва да им подсказваме отговора – нека сами да го намерят и така ден след ден те ще напредват.

Това е игра! Така малкото дете се учи от живота. Може да му обясняваш хиляди пъти, но това няма да му помогне, докато то само не се постарае, и накрая успее. По този начин, то се учи. Не може да се размине без усилия, без да са вложени сили в нашето дело. Така ние се учим и растем.

Организираме семинари и задаваме въпросите в кръга, а кръгът трябва да достигне такова състояние, че вътре в него, в това състояние на единство, на всички да им стане ясен отговорът.

Това е естественото, истинско обучение, с една дума, като при малките деца. По такъв начин ние се разкриваме, развиваме, растем, а не повтаряме безсмислено нечии думи или мнения, като някаква мантра. Само така човек израства.

Без да обръщаме внимание на създалото се положение, на ракетите, ние трябва да достигнем до всяко кътче, където можем да бъдем чути, дори в бомбоубежищата и да направим всичко, което се изисква от нас в това време.

От програмата ”Мисията на народа на Израел”, 08.07.2014

[140082]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Съвкупността от хора в интегралния кръг образуват нова сила – интегралност, т.е. разум и чувства на хората, поставени заедно?

Отговор: Те не просто са поставени заедно, а с взаимно допълващи се разум и чувства. Затова те образуват нова физическа интегрална сила. И това не просто е сума, а сума от всички усилия да се издигнат над себе си, за да се съединят с другите, т.е. духовна сила.

Духовна – означава, „откъсната от егоизма“, тъй като всеки трябва да се издигне, за да започне да се съединява с останалите.

Всички наши малки усилия се събират заедно и тогава в резултат на съединението между нас ние започваме да усещаме нещо ново – много хубаво, добро, приятно, безопасно.

Да допуснем, че в кръга седят десет човека, но при обсъждането се получава не просто комбинация от десет човека, а безкрайно пъти повече. Защото ако аз отменям себе си, за да се съединя с един, с втори, с трети, и те на свой ред правят същото и всеки от нас по такъв начин получава интегрално желание и затова с това интегрално желание ние отново „влизаме“ един в друг, в едно съпреживяване, то се получава многократно самоумножение – сякаш издърпваме себе си за косите си от нашия свят в духовния.

От ТВ програмата „Кадрови секрети”, 10.02.2013

[139151]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: В какво е същността на кръглата маса? Какво трябва да бъде направено, за да постигнем съединение в кръга?

Отговор: Кръг означава, че се изпълняват условията на семинара. Всеки отменя себе си пред другите и се чувства по-малък от всички. Получава се, че всички ние сме абсолютно равни и благодарение на това се съединяваме в едно цяло, като един човек, с едно сърце.

Ние достигаме до такова състояние, когато престанем да чувстваме себе си, а започваме да усещаме единствено нашето съединение.

Да предположим, че се събираме десет човека. И ако ни се отдаде да се съединим, ние достигаме до следващата степен, където ставаме като един човек, който е равен на предишните десет, плюс някаква добавка, допълнителна мощност.

От ТВ програмата “Среща на световете”, “Съзнанието Израел”, предаване 3, 18 юни 2014 г.

[139151]

Filed under: Духовна работа, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Може ли да се каже, че семинарът – това е дискусия без спорове?

Отговор: Семинарът е “акумулативно изясняване”, където всеки добавя за изясняване на отговора, на проблема, явлението, на силата на обединението.

За всеки проблем има ключ, който се нарича мъдрост на тълпата, когато при осредняването на голям брой отговори, се получи най-правилното решение, независимо от факта, че всички отговори са били грешни. Така че, нека да решаваме нашите проблеми с помощта на мъдростта на тълпата, с мъдростта на групата.

Ако не спорим един с друг, а събираме заедно нашите знания, усещания, единство, то изведнъж започва да се разкрива особен феномен в рамките на нашето съединение. По този начин, ние изясняваме проблемния въпрос или явление.

Тъй като съединението е над нас и ни придава допълнителна мъдрост, IQ. Да предположим, че всеки има IQ 100, сумата на пет от нас се получава 500, а резултатът от нашето обединение ще бъде 1000. Така работи обединението на хората. Има експериментално потвърждение на това явление, наречено колективен интелект.

Въпрос: Мъдростта на тълпата проявява само при добра комуникация по време на семинар или се допускат и спорове?

Отговор: Мъдростта на тълпата не може да се прояви когато възникне спор, защото това няма да доведе до обединяване на мненията. Само тогава, когато всички мнения се обединят, ние стигаме до по-високо мнение.

В споровете не се постига съгласие между хората. Просто някой се примирява поради различни причини, но той вече не ви допълва. A на семинара ние се допълваме помежду си.

От подготовката към урока, 28.05.2014

[136114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение - No Comments→

Конгрес по интегрално възпитание. Семинар №5

Когато човек моли за милост за себе си, той се намира в желание за получаване и мисли само за себе си. И колкото повече се моли за себе си и се опитва да повлияе на Твореца да подобри собственото му положение, не само че не се приближава до Твореца, а се отдалечава от Него чрез пробуждане на все по-голям и по-голям егоизъм.

Всички наши мисли при всички обстоятелства отиват към Твореца, защото ние се намираме в една система; вградени сме в нея. Невъзможно е да се мисли за нещо, да се реши нещо и да се направи нещо без то да повлияе на цялата ситема. От самото начало се намираме в нея с всяка клетка в тялото, със сърцето си, с всички наши мисли и желания. Преди дори да започнем да разбираме за какво мислим и какво искаме, то вече е в системата! Ние вече сме в нея. И е така с всеки човек, с всички хора по света, с цялата нежива, растителна и животинска природа, с всичко!

Само с човека се правят напълно различни сметки, защото ни е дадена способността да влияем на цялата ситема чрез нашия избор. Следователно, когато мислите на човек са насочени към себе си, тогава системата въздейства отрицателно. И ако продължи да се моли за себе си, с това той предизвиква ужасно отрицателно пробуждане в цялото творение. Най-яркото проявление на егото е в това, когато човек иска Творецът да направи нещо за него според неговото лично разбиране и желание, без да осъзнава, че Творецът му дава най-добрата възможност за поправяне във всеки момент.

Не само че човек оказва влияние върху цялата ситема, той предизвиква огромни катаклизми в нея, което я кара да се движи назад, обратно на посоката към целта на творението, която е била активирана под формата на еволюция на цялото човечество. Моментът, когато човек се съживи и започне да мисли: „Аз, свят, творение, Творец, моето сътояние,“ той трябва да насочи себе си първо към връзка с Твореца чрез групата. В противен случай, цялото негово влияние върху системата на творението ще бъде отрицателно, и на първо място, ще предизвика неговото лично движване да бъде назад.

Така че най-добрата отправна точка за всеки е постоянното предаване на нашето въздействие към всичко, което е около нас, чрез групата. Това се нарича „молитва на многото“, защото ние искаме от името на мнозинството. Такава молитва не указва, че трябва заедно да се събере мнозинство, това няма значение.

Един човек е достатачен, само трябва да иска за мнозинството по такъв начин, че сякаш той иска за себе си. И „мнозинството“ е най-малко десет. И тогава влиянието на човек върху системата ще бъде положително и Творецът ще се разкрие в нея. Това е много просто основно правило.

От 5-ти семинар от конгреса по интегрално възпитание, 04.02.2014

[127257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - No Comments→

Всеки проблем може да се излекува с помощта на съединението между нас. Това се изяснява от анализа на разбиването. Тъй като преди него е съществувало едно желание с един екран. Но тъй като то поискало да получи повече от онова, което е било възможно заради отдаване, общата душа не издържала на тази голяма светлина и се разбила.

Тя се разпиляла на малки парченца от частни желания: към пари, власт, знание във всеки един човек. Всичките тези желания загубили анти-егоистичния си екран, заради който за нас е било важно не конкретното напълване на всяко едно частно желание, а за кого работим.

Това намерение е било като общ екран над всички тези желания и свойства, обединявайки ги в едно цяло. Но след като екранът изчезнал, всяко желание, порив, свойство, станало самостоятелно във всеки един човек. Затова ние усещаме своето разбиване.

Излиза, че никой от нас не е лош сам по себе си! Цялото зло се намира между нас, независимо, че се проявява в такава форма, сякаш аз или другите сме лоши. Вътре в човека няма никакво зло. Злото е силата на нашата взаимна ненавист.

Трябва да се постараем да видим, че злото не се крие в другарите ни и не е в мен самия, а между нас. Ако се издигнем над него и се обединим, то ще поправим това състояние. Тоест моята задача е да разкрия онова зло, което виждам в себе си и във всеки, като проблем на неправилната връзка между нас.

Затова ние трябва да възприемаме личните си проблеми и собственото си осъзнаване на злото, като наше общо разкриване на злото. Тъкмо от това можем да формираме общата си молитва и да получим отговор на нея свисше, тоест да поправим общия си съсъд, да възстановим целостта му и неговото съвършенство.

Творецът ни разкрива злото с това, че малко по-силно ни осветява всички по равно. Но всеки от нас усеща тази светлина различно, затова ние долу трябва да се обединим, за да отговорим на Твореца като един спрямо Него, който е Един, сякаш това е разговор насаме – един на Един. Затова, всичките ни лични недостатъци и проблеми трябва да възприемаме като едно общо зло. Това е първата крачка към поправянето на нашия съсъд.

От семинар на единство, 19.01.2014

[125881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - No Comments→

Filed under: Клипове, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Работейки над създаването на интегрално общeство, ние трябва да играем на него. При това, цялото взаимодействие между нас ли трябва да се случва на мисловно ниво?

Отговор: Абсолютно! Повече не ни е нужно. Ние влизаме в система, в която работи само една мисъл: началото на действието, самото действие и неговият резултат – всичко това е мисъл.

Реплика: Прилича на мисловен конвейер, където много хора изпълняват прости действия в общ резултат.

Отговор: Не е като мисловен конвейер, а затворена мисловна верига, да допуснем, група от десет човека, в която всички са съединени помежду си интегрално. Тоест всички те организират помежду си такова пространство, в което техните мисли, желания, насочване един от друг стават общо интегрално пространство.

Техните разнородни мисли се обединяват в една, защото положителното въздействие ще изхожда от всеки, а целта се явява тяхно общо състояние на интегрално ниво.

Това общо състояние съвсем не е задължително да е материално. Говорихме вече за такова общо състояние, което рисуваме в себе си, което си представяме. И изведнъж започваме да разбираме, че вече можем да го реализираме и че това състояние в действителност е чисто мисловно. Това е мислообразуваща система, в която можем да съществуваме. При това, нашият физически свят може дори да излезе от нашите усещания и ние можем да го загубим. Просто преминаваме в друго състояние, на следващото ниво на съществуване.

Тъй като във физическия свят ние съществуваме само благодарение на нашите тела и те се отнасят към животинското ниво. А интегралното ниво е действително човешко. Тъй като човек е тази затворена система от мисли и желания, отношения един към друг, която се намира на следващото ниво, над нашите тела.

Затова неживата, растителната и животинската природа, която съществува в нашия свят, е само база, основа, за да развием това следващо ниво, в което съществуваме. Това ниво на взаимовръзката между нас не е на нивото на телата, а на нивото на мислите и желанията.

От ТВ програмата “Мъдростта на тълпата” – 2, 14.05.2013

[107991]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Възможно ли е да се организират кръгли маси на политически и религиозни теми?

Отговор: Не. Това води до разделение между хората, а не към обединяване. Всяка тема, която разделя хората, не е пригодена за кръгли маси.

Въпрос: Какъв трябва да бъде най-важният резултат от обсъждането в кръговете?

Отговор: Резултатът от кръглата маса представлява формиране на нов интегрален мироглед на човека спрямо някои определени въпроси. Например, ние – десетина човека – обсъждаме някакъв проблем и в процеса на обсъждане аз се сдобивам с нов интегрален поглед, не мой личен, а наш общ.

Въпрос: Трябва ли да постигнем топло усещане при обсъжданията в интегралните кръгове?

Отговор: Разбира се, защото ако на хората им е било приятно, те ще дойдат пак. Дори и да не са разбрали нищо, но на тях им е било добре. Постепенно ще започват да виждат, че чрез интегралното взаимодействие е възможно да се гледа на света по друг начин. И това е най-важното – да се смени позицията. Затова отначало са усещанията, а после вече следва осмислянето.

Въпрос: Какви теми, според Вас, са за предпочитане в даден момент за обсъждане с външната публика?

Отговор: Всякакви теми, които интересуват дадения контингент, защото с възрастни жени няма да обсъждате теми, които интересуват мъжете, например, за футбол и т.н. Затова кръговете трябва да се събират според някакви общи интереси.

Въпрос: Кое е по-приоритетно на кръглата маса: острата привлекателна тема или атмосферата на обединяване?

Отговор: Отношенията са по-важни, без това сме за никъде. Интегралната маса предполага такова сътрудничество, когато всички са настроени само към обединение.

[101844]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Ако рисуваме картина на светлото бъдеще, то как бихме го осъществили? Както се казва „Искаш да бъдеш щастлив – бъди щастлив!“

Отговор: По принцип, това е вярно, защото мислите работят. Ако култивираме в себе си положителни мисли, тогава естествено, че ще създаваме в интегралните кръгове, и въобще навсякъде положително поле и ще задействаме положителните сили на природата.

От друга страна, това поле също ще ни възпитава. Затова е желателно да бъдем винаги в добро настроение, с добра поддръжка и тогава ни е гарантиран сравнително лесен живот.

Нали живеем в абсолюта на природата и вътре в нас протичат всякакви данни, а ние ги възприемаме като течението на живота. Ето защо, ако погледнем по друг начин същите тези данни, които се вливат в нас, тогава животът ще изглежда съвсем различно. Оказва се, че ние сами регулираме качеството на живота си – какъв е той: добър или лош, целенасочен или безсмислен.

Вие не може да си представите как си влияем един на друг! Дори ако човек не излиза от дома, той все едно влияе на останалите! Та това е едно единно поле!

От ТВ програмата “Персонални тайни”, 10.02.2013

[101836]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа в група, Практическо обединение - No Comments→

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(more…)

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование, Поръчителство, Практическо обединение, Природа - No Comments→

Конгрес в Грузия. Семинар №1

Въпрос: По какъв начин, чрез връзките между нас, достигаме до свободна воля от нашия егоизъм? Как мога да бъда свободен и да се развивам свободно? Не с помощта на сопата и не с бонбонче към щастието, а осъзнато.

Сам искам да осъзная, да разбера и да реализирам свободната си воля, независимо от тези пробуждания. По какъв начин, чрез съчетанието на какви условия това може да се реализира в групата? Този въпрос остава дори и след махсом, когато вече разбирам и осъзнавам всичко.

Отговор: Човек постига самостоятелност, независимост от Твореца, когато моли Твореца заради групата и моли групата заради Твореца. Ако той е един на един или с групата, или с Твореца, това не може да се постигне. Ето такъв е триъгълникът.

От 1-вия семинар от конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92977]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - No Comments→

Конгрес в Грузия. Семинар №1

През цялата история, в течение на много поколения преминаваме през период на реализиране на всичките ни материални желания, докато не достигнем до въпроса за смисъла на живота.

Търсим отговор на въпроса за смисъла на живота и с негова помощ идваме в групата.

В групата се ”плискаме” като пране в пералня, без да знаем кое, къде и как – като малки деца, които не разбират къде се намират. Пребиваваме в такова състояние известно време, понякога няколко години, докато не започнем да получаваме падения и подеми, и тогава започваме да се безпокоим. Изведнъж забравяме какво е било вчера, като болни от склероза. Или пък изведнъж ни обхваща радост, а после скръб. Творецът започва да ни влачи ту наляво, ту надясно, да ни тресе в едната или в другата посока. Усещаме се така и в чувствата, и в разума си.

И това се случва дотогава, докато човек не разбере, че може да напредва само ако се закачи за Твореца чрез групата, защото Творецът винаги се намира само в средата на групата. Затова Той ще ни тресе дълго, докато не разберем това.

Науката кабала предварително ни обяснява за какво ни се дават всички тези състояния, с помощта на които съзнателно да се устремим към Твореца.

От първия семинар в Грузия, 05.11.2012

[92891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - No Comments→

Конгрес в Грузия Семинар №1

Намираме се под постоянното въздействие на една, единствена сила на Твореца – няма никой, освен Него. Защо Творецът през цялото време ни обърква? Ту спим, ту изведнъж скачаме, вдъхновяваме се, радваме се, ту отново не знаем къде да отидем. По-добре ли е да сме по-близо до другарите или по-далече от тях, от групата, настроението ни ту е добро, ту изведнъж става лошо. Какво иска Той с това, че ни хвърля от една страна на друга? Защо не ни даде правилната посока, за правилно развитие, навсякъде и на всички?

В религиите, например, се казва: „Прави така и всичко ще е наред. А ако правиш иначе, ще стане лошо.“ Всичко е ясно. Така учим и малкото дете: „Това не трябва, това е лошо, прави така и ще бъде добре.“

В света всичко е малко или много ясно, освен нашата духовна работа. При нас се случва нещо много странно. Винаги сме в пълна бъркотия: това, което вчера разбирахме, днес вече не разбираме, дори не можем да се върнем към това, което е било вчера.

Защо Творецът прави от нас хора, мятащи се от едно състояние в друго, от едни изводи в други? Ако Той е един, единствен, единен, ако Той от начало до края е като единна сила, която ни контролира, от къде се вземат толкова различни състояния, ако ни управлява само Той? И второ, защо прави така, че да ни доведе до напълно объркано, неразбираемо състояние, в което нито желанията, нито мислите могат да предложат нещо?

Въпрос: Защо Той прави това? Ако допуснем, че това е единствената сила, способна да ни прехвърля от една страна на друга, то защо Той предизвиква такова състояние в нас, че колкото повече напредваме, толкова повече съмнения и трудности имаме?! Той не иска ли да напредваме към Него. Той не иска ли да ставаме по-умни и по-силни. Има цел, има методика, има всичко. Защо всеки път се появяват все нови и противоречиви чувства, мнения? Какво изобщо става?! Защо Му е нужно това?!

Отговор: Творецът постоянно ни дърпа, за да разберем своята безпомощност и в крайна сметка да се обърнем към Него. Защо Той ни тресе през цялото време като в пералня? – За да загубим опора под краката си и да се вкопчим за Него.

От 1-вия семинар на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - No Comments→