Въпрос от Facebook: Какво са направили душите, за да се родят като ваши деца и внуци? И защо на едни им върви, а на други не?

Отговор: Уверявам ви, че не е голям подарък да бъдат мои деца и внуци. Те са понесли известна тежест от моя живот. В действителност те имат необичаен живот, но той не е нито по-лек, нито по-добър.

Те в никакъв случай не са по-големи късметлии, отколкото другите. Те имат голяма възможност да се поправят, но едновременно с това са получили допълнително огромна егоистична добавка.

Синът ми живее в Канада, той е издател на книги. Голямата ми дъщеря, доктор на биологичните науки, известен човек в света, мечтае да победи рака на женските жлези. Втората ми дъщеря е философ по образование, завършила е факултета по философия (кабала), работи в нашата организация. Доколко са щастливи или не, провървяло ли им е или не – не зная.

Работата е в това, че във всички случаи в живота си човек има това, което му е нужно за постигане на абсолютно пълно духовно състояние. Затова никой няма право да се жалва.

В края на краищата, когато най-малкият, най-нисшият, най-бедният, най-глупавият човек види какви условия са му били предоставени свише, той ще разбере, че тези условия, колкото и невероятни да ни се струват, са най-подходящи за постигане на съвършенство.

От ТВ програмата „Отговори на въпроси от Facebook „, 10.03.2019

[250098]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Кой може да влияе на другите?

Отговор: Има хора, които имат огромно влияние над другите. Това произхожда от корена на душата им, родени лидери с особена харизма. Много е важно тяхното влияние да бъде положително.

Трябва хората да се възпитават така, че тези лидери, които се справят добре в интегралното образование, дори да имат малка харизма, да могат да водят масите.

Но харизматичността не е достатъчна, защото тя може да бъде с отрицателен знак, както при Хитлер. Затова е необходимо, на първо място, човекът да се поправя, а след това в него да се възпитава харизматичност.

Тя ще се прояви именно, от осъзнаването на величието на целта и на това, че той може да даде на човечеството своите зания, своите особени натрупани свойства.

Ако човек не се възпитава правилно, може да стане вреден за всички. Затова харизматичните хора, които искат да бъдат лидери, но не желаят да бъдат в системата на интегралното образование и да се поправят, са голям проблем.

Да се поправяш, означава всеки път да виждаш себе си все повече работещ, в полза на обществото. Когато човек разбере важността на своето участие в общата система, тогава той започва да води другите.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 13.05.2015

[160576]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Къде се намира духовният свят?

Отговор: Духовният свят се намира точно тук, само че ти засега нямаш душа и затова не го виждаш. Ако ти, някога, не си се развил от капка семе, не би усещал и този свят.

Тъй като твоето тяло се е развило от семе, в него ти чувстваш този свят. Същото се случва и с душата. Тя също има баща и майка.

Въпрос: Каква е връзката между душата и роднините ми – майка, баща, братя?

Отговор: В цялата обща система на единната душа има части, които са ми по-близки и по-далечни. От това произлиза нашата близост или отдалеченост в материалния свят. Не случайно, изведнъж, именно тези хора стават мои родители, а не други. Не случайно се женя именно за тази жена и имам именно такива деца.

Всичко това произтича от общата система, която вече е възникнала и не се променя. Предварително е известно какво ще се случи с мен. Аз само разкривам това за себе си, но всички тези събития вече съществуват в потенциал, като потенциални сили.

От програмата на радиостанция 103 FM, 01.02.2015

[154879]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Хората не могат да достигнат никакво съгласие за това, какво е справедливо разпределение. Всеки човек има своя „справедливост“. Тогава как е възможно да се изясни?

Отговор: Вие сте прав: как е възможно да разберем какво е справедливо разпределение, когато един човек се нуждае от 1 кг хляб на ден, а друг – от 5 кг? Това зависи от навиците на човек и от неговите вродени свойства. Някои хора са толкова бързи и съобразителни, че за 2 часа могат да спечелят толкова, колкото друг човек не може да получи за цяла седмица.

Някой има толкова добри способности, че получава отлична професия и печели много пари, а друг остава просто работник. На всяка крачка виждаме разликите, защото сме различни по природа и затова е много неясно какво трябва да се счита за справедливо разпределение.

Ако можехме да „сканираме“ човек и да създадем пълна, точна карта за него, която показва от какъв вид напълване има нужда той, и тогава да напълним всеки човек. Ако имахме такова устройство и способности – какво по-добро от това! Тогава всички щяха да са сигурни, че ги напълват по равно. Дори и не изцяло, а само 50-80% , но всички  – еднакво.

Обаче нямаме тази способност! Тогава излиза, че даваме на един човек повече, отколкото на друг, но  въз основа на какво? Защото е спечелил повече ли? Но той е създаден талантлив по природа. Не виждаме и не усещаме справедливостта.

Ако говорим за равенство, тогава имаме предвид равни външни условия за всички. Но това не е правилно! Оказва се, че не е възможно да създадем равенство и обществена справедливост. Обществената справедливост и равенство могат да бъдат само относителни. Но за да определя тази пропорция, трябва да бъда в края на поправянето, когато съм включен във всички и знам стремежите на всяка душа, усещайки ги като мои собствени.

Тогава ще мога да видя всички души пред мен, през всички времена и всички състояния, и ще мога да дам на всяка от тях напълване в уникалната форма, от която тя се нуждае в този момент. Тоест, дори ако преди момент си получил едно нещо, а в следващия – друго, то това  се случва и с всички останали. Вътре в системата всичко непрекъснато се променя във врящо котле. Тогава възможно ли е тук да се постигне някакво справедливо разпределение ?

Но вижте какво прави Творецът! Първо, затваря кранчето и казва „Никой от вас няма да получи нищо! Ако искате, ще ви дам малко – само колкото да живеете, да не умрете. А всичко останало ще получите само при условие, че започнете да се обичате един друг. Тоест първо трябва да се неутрализират разликите, които Аз съм създал във вас.“

Любовта ще покрие всички престъпления и тогава няма да има никакви разлики между нас. Ако обичам другите, тогава не ме е грижа дали те ще получат нещо, вместо мен. Нека всички се напълват до безкрай– няма да ми е зле от това! Не проверявам колко има във всеки човек  и не подхождам към другите с егоистична мярка, със завист и омраза.

От урок по вестника „Народ“, 07.09.2011

[53935]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 759: След като Нуква се украсила, т.е. била изградена от парцуфа Аба ве-Има и се върнали Зеир Анпин и Нуква в състоянието „паним ве-паним”, тогава в този образ Адам, т.е. Зеир Анпин влиза в стремежа си към Нуква и там, в Нуква, получава очертания и се формира Адам Шени (втори) свят Брия по негов образ. За него е казано: ”И сътворил той своето подобие по свой образ”.

В книгата „Зоар” се говори само за ставащото в мрежата на връзки между душите. Цялата съвкупност от тези връзки между нас се нарича ”Висш свят”, чиито картини описва „Зоар”: сили, светлина, различни форми и образи. Повече няма какво да си представим, защото живеем в това.

Всеки от нас отделно представлява сам по себе си желание за наслаждение, а вътре в него, във връзките между нас – напълване със светлината на Висшия свят. Затова трябва да ”обвия” желанието си за наслаждение, да го прикрия, буквално като сянка, да направя съкращаване на него, да създам екран и отразена светлина и да пребивавам извън него – в своите отношенията с другите.

Имено за това говори „Зоар” – за формата и образа, които приемам спрямо другите. Ако аз правя това, разкривам всичко, което четем в „Зоар”. В противен случай се намирам вътре в себе си, в желанието си за наслаждение и усещам само този свят.

Ние можем да усещаме или вътре в себе си, или над нас, извън нас. ”Извън нас” – това значи в отношенията към ближния. Ближният, това са хората, с които искаме да построим свързваща ни връзка и това се нарича ”група”. А ако по такъв начин се обръщам към целия свят, то групата е целият свят.

Ако поправяйки свойствата си, искам да разкрия силата, основала всичко, то я разкривам съгласно закона за подобие на свойствата. И когато моята връзка с другите придобие духовна форма, духовна същност – дълбоко, взаимно отдаване, степен на поръчителство даже на първи етап, то аз веднага ще усетя в нея Твореца.

От урок по книгата „Зоар“, 25.07.2011

[49184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Един богаташ довел при себе си човек от пазара. Той го хранил и поил, всеки ден му подарявал злато, сребро и скъпоценности, увеличавайки всеки път своите дарове.

Накрая, богаташът попитал: „Кажи ми, изпълниха ли се вече всички твои желания?” А беднякът му отговорил: „Все още не са се изпълнили всичките ми желания. Защото, колко хубаво би било, ако можех със собствен труд да спечеля цялото това имущество и всички скъпоценности, като теб – вместо да получавам милостиня от твоите ръце.”.

И казал му богаташът: „Ако е така, то все още не е създаден човекът, способен да удовлетвори твоите желания”.”

Творецът нарочно е създал творението така, че да усеща дискомфорт и в крайна сметка да не може да получава никакво напълване в своето желание. Този дискомфорт ще подбужда творението към поправяне – дотолкова, че няма да се успокои, докато не постигне същата степен на отдаване на Твореца, в каквато Творецът му отдава. Творението няма повече да може просто да получава, тъй като по този начин, сякаш пренебрегва Даващия, Неговата любов и отдаване.

Любовта на Даващия е абсолютна. Неговото отдаване е съвършено и лишено от всякакво намерение да предизвика в творението този срам. Ние чувстваме, че той изхожда от наша страна, от получаващото желание. В своето усещане, не отнасяме това желание към Твореца, затова, и пробуждащия се в него срам, също не „приписваме” на Твореца.

„Почакайте, но нали няма никой, освен Него. Творецът управлява всички”.

Вярно е, но тук се появява въпросът за принадлежността. Ако смятам себе си за съществуващ, тогава пиша на своята сметка получаващото желание и срама в него. Ако пък не се смятам за съществуващ, то мога да впиша желанието и срама за сметка на Твореца.

Други варианти няма – не мога да усещам своето съществуване и в същото време да го приписвам на Твореца: „Това е направил Той!” Има ли в мен точка на собствено съществуване? Ако няма, тогава няма за кого да говорим. Ако има, тогава именно аз желая и се срамувам.

По такъв начин, срамът е онзи лост, онова средство, благодарение на което придобиваме всички поправяния. Какво представлява той? Срамът е разликата между получаващия и Даващия – онова, което усеща получаващият. С други думи, трябва да постигнем този срам.

И затова, в раздела „Вътрешно съзерцание” от първата част на ТЕС, Баал а-Сулам цитира думите на раби Елазар, че срамът е приготвен само за високите души. Те постигат Твореца, Неговото отношение към нас – и оттук постигат срама. Колкото по-нататък напредваме в постигането на Твореца, толкова по-силно усещаме срама, представляващ средство за поправяне.

Без срам, няма какво да поправям. По същия начин е безполезно да упрекваш котката, която е изяла сметаната. Да се срамува и изчервява може само човекът, тъй като този корен е заложен в него, но изобщо го няма на животинското ниво. Съответно, на човешко ниво, всичко зависи от това, доколко разбирам и се чувствам крадец – такъв, който получава заради получаването, без да се съобразява със стопанина, с Даващия.

Тук се крият тънки моменти: ако искам да извърша отдаване, необходимо е да усещам Даващия, да чувствам колко много иска да ми даде. Без това, няма да имам срам, т.е. усещане, колко много трябва да Му дам в замяна. Тогава, между нас няма да се появи подобие – няма да знам как да се държа и какво иска всъщност Той от мен.

С други думи, без разкриването на Твореца, творението не може да изпълни нито една заповед, нито едно действие по отдаването. Ако пред мен го няма образа на Даващия, просто няма с какво да сравнявам.

Аз съм като бедняка от примера на Баал а-Сулам, а пред мен стои богаташът. Той ме обича, дава ми всичко и е готов на всичко заради мен – дори на това да остане бедняк, правейки ме богат. Но аз трябва да го усетя, да почувствам неговото отношение, а срещу него – себе си и своето отношение. И да разбера: не е по силите ми да му върна любовта.

Проблемът тук не е в напълването – не е в онова, което ми дава. Иначе би било достатъчно просто да спра да приемам неговите подаръци. Нещо повече – дори ако поискам да му се отплатя, какво мога да дам на онзи, който притежава несметни съкровища? Какво мога да дам на Твореца?

Работата тук е в Неговото отношение, в безкористната любов, на която аз не съм способен. Именно от това се срамувам.

По такъв начин, срамът е причината, поради която в творението се появяват съсъдите за отдаване, намерението за отдаване.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 23.06.2011

[46266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички традиции и обичаи, приети в юдаизма, са отпечатък от духовни кабалистични действия – но само в земното, егоистично желание. Докато, истинското духовно действие се провежда в две сфери – в получаване и в отдаване.

След като сме загубили връзка с любовта към ближния, с отдаването, с висшия свят – то каквото ни е останало в рамките на този свят, това се нарича юдаизъм. В такъв вид се представя на човечеството науката кабала по време на изгнанието. Но за единици тя се е откривала в две сфери: в духовната и материалната.

Затова в религията съществуват всякакви обичаи и действия, изпълнявани по традиция. Вместо да ги изпълняват вътре в себе си, като духовни действия – те ги изпълняват външно.

Книгата „Шулхан Арух”, приета от вярващите като сборник от религиозните закони – описва духовните действия, но в материална форма. Когато там се казва „умий си ръцете” – това означава, че трябва да вземеш своя получаващ земен съд, наречен ”ръце”, и да го очистиш, потапяйки или умивайки го със светлината Хасадим.

Тя обяснява как да направим сватбена завеса (хипу) за обединяването с Твореца, как да отделим в духовното чистото желание (кашерното) от нечистото, как е правилно да се коли ”животното” – своя собствен егоизъм. Всяко действие прилагано от сутрин до вечер, отразява духовните процеси.

Затова ”Шулхан Арух”, описва целия човешки живот с най-малките подробности, от мига в който се е пробудил и благодарил на Твореца: с кой крак трябва да стане от леглото, как да се обува, как да се облича, отначало пропъхва дясната ръка – символ на желанието за отдаване, а после лявата – желанието да получава.

Всичко написано е обяснено подробно до най-малкия детайл, защото изхожда от поправянето на душата. ”Тяло” се нарича душата, и книгата обяснява, как да я поправим – как да я обличаме, измиваме, как да я ”храним”, т.е. как да я напълним, с какви видове светлина: със светлините Хохма и Хасадим и в каква последователност. Как трябва да благославяме различните видове ”храна” – видовете напълвания на желанието да се насладиш. На това е посветена цялата книга ”Шулхан Арух” (масата е сложена).

Някога, до разрушаването на Храма, на практика, целия народ е изпълнявал тези духовни действия – всеки на своето стъпало и работел над своята душа. Било му е ясно, какво означава това относно неговата душа и светлината. Но в момента, когато сме загубили връзката с духовния свят, и от стъпалото за отдаване сме изпаднали в егоистическо получаване, изгубили сме си душата, която можело да бъде поправена, извършвайки с нея всичките тези действия.

И затова, всички тези действия, хората започнали да извършват със своите тела, с тази земна плът, с материалния свят, с онази материална маса, на която се хранят – вместо да напълват душата си със светлина.

Ако отворим Талмуд, ние ще видим сборник от правила, които трябва да спазваме при общуването с другите: например, как да платиш на съседа си, ако ти или твоето животно му е нанесло някаква щета. Но под всичко това се подразбира духовни нива. Целият Талмуд е посветен на действията на човек, работещ върху поправянето на своята душа, но те се описват чрез животните, работата на полето – с такъв иносказателен език.

Ако ти се намираш в духовния свят, то ти е ясно, че това е написано за духовното, за душата. За теб този свят сякаш не съществува. Ти разбираш, че нищо не може да се поправи, изливайки водата редувайки ту на едната ту на другата ръка, и тези действия се извършват единствено в знак на подобие на материалния свят с духовния. Ако ти се намираш в духовния свят, то и материалния действаш така. Но материалното действие не поправя душата – това се нарича културна традиция, история на народа, навици от детинство приети от народа.

Но в действителност ние извършваме всички тези действия в своето вътрешно поправяне. Тоест, ние вземаме части от своето желание и с помощтта на такива действия ги издигаме по стъпалата от егоистично напълване към отдаване на другите и Твореца. Именно това се описва в ”Шулхан Арух”, и в това се състои цялата Тора, обучаваща как това да се направи.

Но откакто сме загубили духовната степен, то сме започнали да се отнасяме към това като към материални действия. Написано е: дясна ръка, лява ръка, бик, магаре – така буквално се възприема и изучава от народа като земни закони.

От урока по статия от книга Шамати, 29.05.2011

[44242]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Баал аСулам, Бейт Шаар аКаванот (Вратата на намеренията), глава „За Песах и изхода от Египет”: Първите поколения, поколението на Енош и поколението на Вавилонската кула, заточили Шхина на върха на „седмото небе”.

Исраел от поколението на Египетското робство са били същите искри „кери” (изгубено семе), които е ронил Адам Ришон 130 години, докато не се е родил Шет.

Искрите на „кери” са светлината Хохма (мъдрост), които са имали намерение да получат егоистично, заради себе си. Ако светлината Хохма не достигне до правилното място, което се намира под екрана, и не се облече в светлината Хасадим (милосърдие), тогава тя се нарича „ронещо семе на земята” (от иврит, „арец” – земя, и „рацон” – желание), „напразна загуба”.

Всеки човек трябва да премине през тези стъпала, поколенията Енош и Вавилонската кула, през егоистичните желания, които не зачитат никой и желаят направо да получат всички наслаждения, което се нарича „изгубено семе”.

Душата е подобна на злато и когато е изкопано от „земята”, то е примесено с боклуци, докато не бъде почистено, за да се отдели цялата мръсотия и да се назове „злато”.

След разбиването на съсъдите, което се случило в нашите корени, в духовния свят, нашата душа е потънала в желание за получаваме на наслаждение заради себе си и напълно се смесила с тях. Има много малко искри на отдаване, които свършват в това егоистично желание, които е много трудно да бъдат извлечени от него.

Това е подобно на златна мина – добиване на злато от земята, когато хиляди тоновe почва трябва да се пресеят и да преминат през различни процеси докато най-накрая бъдат извлечени няколко грама злато. Почвата не идва от случайно място, а от там, където преди е било златото. Въпреки това трябва да бъдат повикани камиони заради почвата, за да бъде тя изчистена, промита с вода и пропусната през филтри, така че накрая да се извлекат няколко късчета злато.

Такъв е произхода и на нашата душа след разбиването. Вътре в огромното егоистично желание има няколко разпръснати искри, които също са егоистични, но са способни да бъдат поправени за да отдават. Имено тях трябва постепенно да отделим и това е работата, която трябва да направим.

От урока по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 18.04.2011
[40968]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Баал а-Сулам.”Плодовете на Мъдростта. Послания”, стр. 70, писмо 19: ”Душата” – това е мярката на стремежа и тъгата.

Въпрос: Количеството на стремежите и тъгата може да се разбере, но какво е тяхното правилно качество?

Отговор: За всеки човек и количеството, и качеството се определят субективно, в зависимост от корена на неговата душа и нейната мисия. Но, както е и в нашия свят, има всевъзможни състояния, които ние можем да измерим по висотата и по техния характер – по степен на страданията или радостите, по остротата на техните усещания, по темпото на въздействие върху човека.

Баал а-Сулам им дава оценки всичко по три параметъра. И макар, че ние различаваме доста повече, но в крайна сметка те всички се събират в тези три: ”в това място, в това време, в тази жена”. (пояснение в урока)

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41877]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Свободната воля е един от най-важните въпроси в нашия живот.

Ако аз не съм свободен, то няма какво да правя – ще чакам докато ме накарат, да действам по принуда. Да ме подгонят с пръчката – към бягство, да ме подмамят със сладкиш – към бягство, ако не ми дадат нищо – ще остана да си седя на мястото. Или аз се намирам под властта на собствената си природа, или минавам в движение под ”ударното” въздействие на външните сили.

Принципно, така постъпваме и ние. И затова аз трябва да проверя, къде е моята свобода. Ами засега това място за мен е най-важното. Така или иначе, мен ме движат различни дразнители, и само в онова място, където има свобода, от мен видимо очакват самостоятелно действие. Извършил това действие или не, аз оказвам влияние на бъдещето си. Възможно е за десетилетия да ми се съберат няколко мига свобода. Това е и моя живот. А всичко останало – сценарий, в който аз редовно играя своята роля.

По такъв начин на нас ни се налага да открием своята свобода, с това да разберем с какви сили ни привеждат в действие, с какви действия ни предвижват напред, защо сме създадени от тяло и душа, защо сме объркани и не познаваме реалността, в която се намираме, защо сме се появили на този свят, да живеем, да раждаме деца и да умираме, за да започнем пак всичко отначало. Защо всичко е толкова сложно и объркано? Свиквайки с това, ние вече не си задаваме никакви въпроси, но всъщност, всичко което ни се случва, се нуждае от отговор: Защо е имено така? Какво трябва да направим?  

Въпросите са много – отговорите липсват.

Но ако свободата наистина съществува, ако в нещо аз мога и съм длъжен да действам самостоятелно, тогава аз трябва да намеря това място. По природа аз съм длъжен да се замисля за свободата, да открия мястото за нейното приложение и да осъществя това действие, което зависи от мен. И е възможно един път в живота, да ми се случи да натисна правилния бутон.

Обръщайки се назад, човек вече не може да каже, той ли е бил това или не. Поредица от събития преминали през мен и аз сякаш съм бил принуден да премина през всичко това. Въпрос за алтернативни варианти вече няма, всичко е останало в миналото.

И ето, навършил 70 години аз се обръщам назад, опитвайки се да разбера, имал ли съм възможност, задължение, готовност да натисна бутона и да променя съдбата?

Свободата – това е отговорност, тя пристъпва с неотложен въпрос: наистина ли в моя живот да има нещо такова, което да зависи от мен?

От урока от статията ”Свобода на волята”, 06.05.2011

[42386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→