Реплика: Веднъж попитали суфиския мистик Мансур ал-Халадж: “Как да се освободим от нашите привързаности?” Мансур отишъл до най-близката колона на храма, хванал я и завикал: „Помощ! Спасете ме! Освободете ме от колоната!“

Тогава той попитал: “Мислите ли, че аз държа колоната или колоната ме държи?” “Разбира се, че сам я държиш“, отговорили му. “Същото е с всички ваши привързаности. Те са вашите “вериги”. Но не  те ви държат, а вие сами се вкопчвате в тях”, казал той. — Пуснете ги и веднага ще бъдете свободни.

Отговор: Много е трудно! Да ги пуснеш означава да се освободиш от егоизма. Това не е просто някаква дребна привързаност, а нашата природа, която ни оковава с вериги.

Реплика: Тоест всички „вериги“, „стълбове“, за които се хващаме – всичко това е егоизъм, който ни привлича и грабва. А аз си помислих, че можем да поговорим как малко да се отделим от всички привързаности и да станем свободни …

Отговор: Наречете го привързаности, но всъщност това е цялата ни природа.

Въпрос: Излиза, че не можем да бъдем свободни?

Отговор: Можем. Но не можем сами да станем свободни.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се отблъснаме и избягаме от тази „колона“?

Отговор: Не! Няма начин!

Въпрос: Тогава как да избягаме от нея? Как можем да се откъснем от тази „колона“, от всичките си привързаности?

Отговор: Само с помощта на висша сила, която ни е създала такива егоисти и ни е приковала с “вериги” към тази “колона”. И само ако помолим тази висша сила, убедим я, дори я принудим да ни разкове, тогава, надявам се, това ще помогне.

Въпрос: Какво имате предвид под “колона”?

Отговор: Егоизмът  ни привързва към това, което намираме за приятно.

Въпрос: Това са всички желания на този свят ли? Това са всичките ни привързаности? Пари, слава, власт и всичко останало?

Отговор: Абсолютно всичко.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се откъснем от тях, само по-висшата сила ли може да ни помогне?

Отговор: Да.

Въпрос: Каква трябва да бъде молбата ни?

Отговор: “Освободи ни!” И нищо повече.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 22.09.2022 г

[307115]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Днес, във връзка с епидемията, Творецът ни дава особена възможност да се обърнем към него. Ние искаме да му доставим удоволствие, да му дадем възможност да се облече в нас, да ни напълни, да направи с нас всичко, което поиска. Ние сме готови на всичко.

Първото действие е да станем зародиш. А зародишът в околоплодните води напълно отменя себе си, нищо не решава сам, а всичко до последния детайл дава във властта на висшето. Това е първо действие, което сега трябва да постигнем: заедно да се обърнем към Твореца и да отменим себе си.

Затова Творецът ни изпраща коронавирус и организира цялото това състояние, за да ни помогне да изпълним това действие: да се обърнем към него и да помолим за поправяне, тоест нашето обединение. Творецът вече е подготвил за нас цялата основа за обединение.

И ако сега се обърнем към него, изведнъж ще почувстваме, че целият ни свят започва да се променя. Ще се промени материалната реалност, обществените и правителствените системи, отношенията между хората. Ние ще усетим себе си в различно състояние, сякаш в друг свят: ще станем по-чувствителни един към друг, по-близки, ще разберем, че принадлежим към една система и не може да правим, каквото ни хрумне.

Творецът започна да подрежда живота ни чрез вируса. Вече не можем да правим това, което искаме, всички са съгласни и готови да изпълнят всичко необходимо.

Затова е нужно да се обърнем към Твореца с молба да продължи с поправянето, да настрои връзката междунас така, че Той да може да се облече в нашите добри взаимоотношения и да се разкрие на цялото човечество. И тогава, разбира се, ни е гарантирано щастливо бъдеще ихубав живот. Сега е точното време за действие!

Из урока по статията на Рабаш, 29.03.2020

[262315]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Има ли  медитация в кабала? Казват, че това са вид упражнения, основани но концентрация на вниманието понякога върху вътрешно желание, а понякога дори върху външен обект.

Отговор: Медитацията  е молитвата.

Въпрос: Тоест в кабала медитацията и молитвата е едно и също?

Отговор: Разбира се! Какво е медитацията? Това е задълбочена концентрация на вниманието, проверка на себе си, определяне къде се намираш, относително какво свойство и т.н. Тоест, едно и също е.

Практически, освен молитвата, няма нищо другo. Правилната подготовка за молитвата е, когато усещаш своето състояние, усещаш висшата сила, разбираш какво е съотношението между вас и какво трябва да направиш, за да се приближиш към нея.

От ТВ прогарамата „Основи на Кабала“, 01.04.2019 г.

[262174]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - No Comments→

Молитвата е единственото, последното, основното средство, с помощта на което постигаме това, което искаме и сме задължени да достигнем. Защото нашата природа е желание  да се насладим само егоистично, тоест да напълним себе си, без каквото и да е усещане за ближния.

Неведнъж сме се убеждавали, че нашето желание работи непрекъснато само за собствена изгода. Нямаме никакъв шанс да излезем от него, да се променим и да станем подобни на Твореца.

Творецът има обратното желание – да обича, да отдава от себе си навън, на другите. Ние дори не можем да си го представим. Опитваме се някак да си представим, но винаги се получава неправилно.  Нашата природа не ни позволява да се облечем в желание за отдаване.

Още преди да отдаде нещо на другия, човекът прави сметка, какво ще спечели от това.  Затова, цялото му „отдаване“ е лъжливо и користно. Той може да изпълни само външно действие по отдаване, което в същността си винаги е действие по получаване.

Докато не го осъзнаем, не изследваме себе си и не се убедим, че нямаме и най-малки шансове да се откъснем от природата си и да достигнем до друга природа, минава много време, множество състояния, разочарования, така наречените „падения“.  Опитвайки се да достигнем намерение за отдаване, отново и отново се откриваме в егоизма си.

Буквално се изкачваме на планината с царския дворец и се стараем да се уподобим на царя, но всеки път се появяват жестоките стражи и не ни дават да влезем.  Ние, като че ли правим няколко крачки напред, с огромни усилия се изкачваме по планината, но царските охранители ни отблъскват обратно.

Ако след много действия осъзнавам, че имам работа с царските стражи, то започвам да мисля: „Може би това е правилната работа и доброто състояние?“. Исках да стана като царя, буквално като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните и с това да достави удоволствие на родителите. Няма значение, че при него не се получава, с това то носи много радост на родителите си.

Може би точно така се случва между нас и Твореца и не е нужно повече? Възможно е това да е правилното действие по отдаване и няма какво повече да желая?  Още щом престана да искам, наистина ще разкрия духовното състояние.

Все пак имаме цел да се слеем с Твореца. Как проверявам, че съм достигнал крайното състояние, ако не се сравнявам с Царя, не изпълнявам действия за Негово удоволствие?

Всяко едно изменение е възможно само с помощта на сили, получени от Твореца. Той е създал желанието за наслада, а след това го е снабдил с егоистично намерение, с егоизъм. Чувстваме как егоизмът властва в нас, запълвайки цялото пространство. Очевидно е, че не е по силите на човека да промени себе си.

Човекът се оказва пред този факт, виждайки истинската форма на творението, намиращо се под пълната власт на Твореца. Единственото, което остава е молбата, молитвата.

В края на краищата, ние учим как да се обърнем към Твореца, защото, ако ни се удаде да го убедим да ни помогне, то всичко ще бъде наред. Можем да не се съмняваме в успеха.

В крайна сметка, човек стига до решението, че само молитвата ще му помогне. Това изисква от него особено отношение към творението. Цялото творение трябва да разглеждаме като една система, в която човек се учи да формира своето обръщение към Твореца. Обръщението трябва да излиза от дълбините на сърцето, от истинското вътрешно желание, без всякакви допълнителни сметки.

Моето желание е егоистично, за самонаслаждение. Да се издигне до потребността за отдаване, е възможно само за сметка на влиянието на обкръжението. Ако не беше прегрешението с дървото на познанието, на разбиването на общата душа, то никога не бихме могли да станем подобни на Твореца. Целта на разбиването е в това, че вместо едно цялостно желание, аз чувствам множество желания, които възприемам като чужди и затова мога да се впечатля от тях.

Ако завиждам на приятелите, аз се заразявам от техния пример на отдаване и по такъв начин получавам потребност да стана такъв, като тях, да се издигна над себе си. Завистта ме заставя да се променя. Потребността от промяна мога да получа само от обкръжението.

Ние изграждаме общество, в което всички помагат с пример за отдаване  така, че да се пробуди добрата завист във всеки, потребността да станеш по-отдаващ, свързан с групата. Тази потребност се нарича МАН (женски води), молитва, защото моето желание, женското свойство, Малхут, иска да се облече в намерение за отдаване, в свойство Бина и да привлича светлината, възвръщаща към източника, която извършва поправяне.

От тук се вижда, че главното е обкръжението, работата на обществото върху човека, вдъхновяващо го за отдаване и привеждащо го към обща молитва. Всички духовни състояния се достигат само с молитва, издигане на МАН, молба за уподобяване с Бина и Кетер, и независимо от природата си, желание да се наслади, да извърши действия, същността на които е отдаване.

От урока на тема „Молитва“, 28.09.2018

[234079]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Молитва, Сутрешни Уроци - No Comments→

Реплика: Баал Сулам пише, че именно нашият егоизъм дава усещането за време. Съществува действие и неговият резултат. За нас е важен резултатът, а не удоволствието от самото действие.

Отговор: Егоизмът е желание за получаване, вземане,  привличане за себе си – разтегля нулевата точка в две различни посоки и възниква понятието време.

Въпрос: Излиза, че в духовното няма време, защото човекът се наслаждава непосредствено от самото действие, той не очаква резултат от намерението си?

Отговор: В духовното намерението е действие.

От урока на руски език, 26.02.2017

[209634]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - No Comments→

Мисълта е способна да оживява и строи

Въпрос: Мисълта също ли е материал на желанието?

Отговор: Мисълта е много мощно желание, обладаващо най-голямата сила в мирозданието, повече от ядрената бомба. Просто не умеем да го използваме.

Нашите мисли са толкова нищожни, че в тях няма никаква сила. Но ако можехме да се повдигнем на нивото на истинската мисъл, тоест на намерението, което  е достижимо с помощта на науката кабала, то с нея бихме могли да строим светове. Казано е: “Всичко се прояснява в мислите”.

С мисълта може да се преобърне цялото мироздание, да направим всичко, което искаме в нашия свят. Чрез мисълта можем да въздействаме на други галактики и далечни звезди – това е най-мощната сила.

Въпрос: Как е възможно силата на мисълта да е по-мощна от атомна бомба, след като бомбата може да унищожи всичко на огромна територия? А какво може да направи мисълта?

Отговор: Мисълта също е способна и да разрушава, и да оживява, да строи, да създава. Можем да творим буквално както Твореца – с една мисъл.

Въпрос: Можете ли да приведете пример за такива действия в нашия свят?

Отговор: Засега в нашия живот няма такива примери, тъй като силата на мисълта, за която се говори тук, е силата на отдаването, даряването. За това е необходимо да достигнем състояние, когато през нас заточва да преминава висшата енергия. Ставаме обектив, който фокусира тази енергия и може да въздейства чрез нея на цялата реалност.

Представете си, имаме фокусираща леща, през която преминава цялата енергия на Вселената. А ние се разпореждаме с тази леща и определяме накъде тя да бъде насочена. По такъв начин построяваме новия свят.

Въпрос: Що за енергия е това? Не е ли енергията на Слънцето?

Отговор: Не, това е енергията на мисълта, на намерението, зависеща от това какво искам да направя. Ако искам да извърша добри дела: да отдам, да подаря, да създам ново хубаво творение, то получавам тази сила в свое разпореждане.

Дори в нашия свят, ако човек мисли за хубавото, той става по-добър. Но става въпрос не за тази, а за свръхестествените сили, които можем да използваме.

Можем да извлечем тези сили от природата, за да може всеки от нас да стане притежател на тази огромна сила. Ще станем същества, които не са ограничени от никакви земни рамки: нито от времето, нито от движението, нито от пространството.

Ще изчезнат границите между този свят и висшия свят, ще се издигнем над живота и смъртта и всичко, благодарение на властта над тази особена енергия, намираща се в света. Способни сме да я управляваме, ако станем отдаващи, обичащи, правилно съединени заедно.

А сега всеки от нас живее отделено и затова нямаме сили. Не сме способни да се съединяваме един с друг и затова не даваме на тази енергия да влезе в нашата система.

Ако тази енергия влезе помежду ни и започне да циркулира, нараствайки все повече и повече, ще ни завлече във водовъртежа на доброто. Изведнъж ще почувстваме, че сме се оказали във висшите измерения.

От програмата по радио 103FM, 29.11.2015

[171387]

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.2

Filed under: Възприемане на реалността - 1 Comment →

Баал а-Сулам, “Предисловие към Книгата Зоар”, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, “място”, за разкриване на Твореца.

Това “място” създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята “честота”.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от “вала” на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на “животинско” равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: “Направи своето желание като неговото желание”. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го “съкратил”, “покрил” с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2013

[101946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Началото е в постинга: От къде идват сънищата?

Въпрос: Има ли някакво особено значение в нашите сънища?

Отговор: Обикновено сънищата са свързани с наши преживявания в миналото или с тайните ни, неосъзнати желания и цели, за които самите ние не се досещаме. Но има и такива сънища, които ни открехват бъдещето.

Помня, как преди един от изпитите ми се присъни в пълни детайли ситуация, която след това се случи. И по-рано ми се е отдавало понякога да пробуждам в себе си такива предвиждания на бъдещето. Но такова пасивно разкриване с нищо не помага, тъй като не си способен да използваш тази информация и не можеш никому да разкажеш за нея.

Нямаш каквито и да е сили и желание да говориш за нея, сякаш тя е заключена вътре в тебе. Някога знаех какво ще се случи с хората, които са близо до мен, все едно че това е сценарий на пиеса, но не можех на никого да кажа. След това точно така се случи.

Но кабала не се занимава с разгадаване на сънища, тъй като те се отнасят до материалния живот на човека. Тялото ни – е просто животно. Всички животни също сънуват. На малките деца през цялото време нещо им се присънва – това помага на човека да се развива.

Обикновено животът ни се състои от доста повърхностни, ясни, обичайни ситуации, в които няма нищо ново. Всички дни си приличат. И затова човекът вижда такива сънища, които го насочват към неговата истинска, възвишена, бъдеща роля, развиват неговите чувства и разум и го подготвят за следващия етап.

Това му помага да се справи със състоянията, които го очакват в бъдеще – към духовен подем. А без такива сънища, животът ни би бил твърде еднообразен, като при животните, разпределен по график: сутринта се събуждаш, отиваш на работа, връщаш се, вечеряш, гледаш за кратко някакво безсмислено предаване по телевизора и лягаш да спиш. И нищо повече от това.

Може да се каже, че в сънищата си хората се свързват с обща за тях мисъл, сила, желание, макар и на тяхното материално ниво, но именно така те се развиват.

Затова малките примитивни същества не спят и могат да бодърстват през деня и нощта, денонощно. Те имат само сезонни цикли, свързани с годишните времена. Но по-развитите и сложни животни трябва вече да спят подобно на хората.

Неслучайно човекът не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи човекът започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е способен да функционира без почивки за сън.

Защо?

Работата е в това, че нямаме други възможности за преминаване от състояние в състояние, без тези състояния да са разделени от сън. Ако трябва да го обясним с термините от науката кабала, то самото състояние се нарича ГА”Р (връхната част на стъпалото), в което човекът бодърства и действа активно, получава и отдава, обменя чувствителна и интелектуална информация с обкръжението.

Но за смяната на едно активно състояние с друго е необходим сън. Сънят – е подобно на долната част на стъпалото (ВА”К), изчезване на светлината хохма. Тя е част от голямото състояние. Не трябва да казваме, че докато спи, човекът става като животно – той е спящ човек. И не е важно дали сънува докато спи или не – главното е, че той – сънят преминава през него – човека.

Затова той се пробужда, готов за новия ден. По време на съня, природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новото задание.

Ненапразно хората спят по 8-10 часа в денонощие. Този, който спи по-малко от 7-8 часа, вече се чувства зле. Това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънуването – са чисто материални явления, които се отнасят към егоизма ни. В тях няма нищо духовно.

Въпрос: Дори и по време на сън ли се намираме под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се, а под каква друга власт бихме могли да бъдем? Цялото ни тяло и всички негови системи са егоистични. Фактът че спим, не ни премества в духовния свят. Няма как внезапно по време на сън да придобием свойството отдаване и любов към ближния. Ако това го няма в нас, значи оставаме в материалния свят. Разликата между материалния и духовния свят е само в това – дали намерението е заради себе си или за да отдаваме.

Следва продължение…

От 496 -та беседа за новия живот, 11.01.2015

152337

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - No Comments→

Въпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

От статия на Баал а-Сулам “Предисловие към Учението за десетте Сфирот”, п. 128. Човек, който не страда с обществото, не се удостоява да види утешението на общество, тъй като не може да ги наклони към оправдаване и да види тяхната утеха. И затова никога няма да се удостои с нивото на праведник.

Изобщо невъзможно е да напредваш, ако не съпреживяваш страданията на обществото, тъй като всяко стъпало трябва да бъде съвършено. Затова човек няма избор, освен да стане съпричастен към страданията на обществото. Това се случва на всяко стъпало, за да се достигне до състояние на праведник и на пълен праведник.

В тези състояния също има много нива. Целият съсъд е разделен на много части и във всяка от тях трябва да се достигне до стъпалото на праведник, а след това и до пълен праведник. Затова човек трябва да се подготви за това желание, за необходимостта от напълване, т.е. със страдание. Хората се стремят към отдаване, но не могат да направят това и търсят начин да привлекат светлината, възвръщаща към източника. И човек трябва да попие всички тези желания от самото начало.

От нас се изиска да изпълним правилото възлюби ближния не при построяване на Храма, независимо, че то олицетворява именно този съсъд, дом на светостта – а при даряването на Тора. Пита се: ”Готови ли сте да направите това?” Не ”способни“ ли сте, а именно ”готови” ли се на това? Тогава, напред!

Това означава да се проникнеш от страданията на обществото, защото желанията на ближния трябва да усетиш като свои. Но тук има една тънкост, тъй като ние прихващаме от ближния не точно неговите желания за прехрана на семейството, за власт, пари, знания, независимо че съпреживяваме заедно с тях и усещаме тяхната болка, защото това е важно за тях на тяхното стъпало. Но ние трябва да разшифроваме това от нивото, на което сме, и да разберем, че причината е в недостига на светлината, възвръщаща към източника, в недостига на висша светлина в техните желания.

Техните желания изискват поправяне, и затова усещат различни проблеми: болести, проблеми с децата, всякакъв вид неприятности. За всичко, като цяло, вината е в недостига на светлина. Ние от нашето стъпало разбираме това и присъединяваме тяхната молитва към нашата (МА”Н). Всъщност, това означава съпреживяване със страданията на обществото.

Възниква въпросът, как можем да се проникнем от техните духовни желания, ако те все още не се стремят към духовното, а жадуват само за материално напълване? Да допуснем, аз се намирам на 50–то стъпало, но публиката не се явява като непосредствен мой долен парцуф и не се намира на 49–то стъпало. Мога ли да видя тяхното желание на 49–то стъпало?

Работата е в това, че ние виждаме желанието на публиката на онова стъпало, където сами се намираме, доколкото всички стъпала вече съществуват. И затова аз, от своето място, мога да се проникна от желанията на обществото на същото това стъпало. Това означава, да издигна желанието на обществото на своето ниво. Затова дори пълният праведник може да се впечатли от страданията на обществото, намиращо се на материално ниво, дори преди периода на подготовка, преди ”ло лишма”. Тъй като всички състояния вече съществуват в духовния свят.

От подготовка към урока, 05.03.2014

[129115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п.65: Съществува обратен ред на светлините и съсъдите. Сред съсъдите първо израстват високите, и затова в практическите заповеди първите поколения се поправили повече от последните. А между светлините първо излизат ниските, и затова последните поколения се поправят чрез тях повече, отколкото първите.

Въпрос: Какво се подразбира под “практически заповеди”?

Отговор: Това са заповеди, които изпълняваме помежду си на физическо ниво, доколкото нашите намерения още не са изявени достатъчно. Ние нямаме достатъчна дълбочина на желанието.

Същото е характерно и за развитието на човечеството: с времето ние все повече преминаваме от физическа работа към умствена, към все по-деликатни сфери, към наномеханика, нанотехнологии, биология и т.н.

Това вече е работа на ”тежките” съсъди с голяма ”дебелина” на желанието. Когато и се съпротивляваш, на твое разположение се оказва цял един спектър от светлини, съответстващи на текущите ”дълбини” на егоизма. И ти започваш да работиш със светлините, с намеренията, с тънки и мощни инструменти, с една дума, като с лазерни лъчи вместо с подръчни материали. Дори самата мисъл става средство, позволяващо промяната на света – ние вече сме близко до това.

А по-рано, при малка дълбочина на желанието, ние нямахме възможност да проникнем във вътрешната част на света и да проявим неговите съставни. Без голямото зло начало, ние не можехме да подразделяме, сортираме и да управляваме.

По такъв начин, има работа в действието, и има работа в намерението. Първата се провежда в Галгалта ве–Ейнаим, а втората – в АХАП. Докато съсъдите са ”прозрачни” в нулевата, първата и втората степен на авиют, преобладава практиката – с други думи, намерението в такива условия се наричат ”действие“, и за това е казано: ”Всичко, което е по силите ти –  направи го”. Тази работа също не е за ръцете, но намерението засега е малко и не е подкрепено с голяма дълбочина на желанието и не е изложено на съпротивление. Аз още не изграждам намерения, противоположни на онова, което се разкрива в мен.

От друга страна, постоянното намерение ”оседлава” мощното получаващо желание на третата и четвъртата степен на авиют. Там се крие истинският егоизъм, срещу когото трябва да работя – вече не ”на дребно”, както по-рано.

Едно е когато малкото дете, макар и да не иска, се извинява на майка си, и друго, ако предложите това на петнадесет годишен тийнейджър, който вече се чувства голям и се сблъсква със силно вътрешно съпротивление. Такава е разликата между действието и намерението, а също така и между забраняващите повелителните заповеди.

Въпрос: В този смисъл, какво представляват самите ни физически действия в групата: дежурствата и т.н.

Отговор: Тези действия въпреки всичко се оценят в зависимост от намерението. Казано е, че заповедите не се нуждаят от намерение, т.е. от правилно намерение за отдаване. И въпреки това, всичко се оценя съгласно намерението, още егоистично, но целенасочено.

”Искам да достигна Твореца.”
”Какво означава това?”
”Не знам. Да стана добър.”
”Но да бъдеш добър означава да действаш за отдаване.”
”Искам да действам за отдаване!”

Изобщо, понятие си нямам, какво е това отдаване и го искам само на думи – но това вече е достатъчно, за да бъда включен в поправянето.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.02.2014

[128528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - No Comments→

Желанието за наслаждаване може да се промени по своята величина (авиют): от нулево ниво до четвърто. А всяко от тях се подразделя на поднива и така в крайна сметка се получават 125-те стъпала. В нашия свят всичко се измерва със съответната величина, по количество, а количеството влияе на качеството.

Ако вземем някакъв материал, то всъщност, неговите свойства, се определят от броя на електроните, протоните, неутроните в атома. От тяхното количество зависи качеството на материала. Ако добавяме електрони, то ще се получи нов материал.

Това се случва в неживата материя, но същото се отнася и за растенията, животните и човека. Трудно ни е да забележим това относно нашите усещания, но това е така. Всичко зависи от количеството приложени усилия, от количеството детайли, които имаме. За това е казано: ”няма по-умен от опитния”, защото той постоянно добавя тези детайли, докато не достигне до ново качество на възприемане, на усещания.

Всичко зависи от най-простите действия. В цялата реалност няма нищо, освен получаване и отдаване. И дори отдаването не съществува като такова, а има само получаване в такава форма, която се превръща в отдаване, благодарение на намерението. Всичко е изградено от ”плюс” и ”минус”.

Затова, работата се състои в това, през цялото време да прибавяме количество. А образувалото се количество започва да изисква ново качество, разбиране, защо и за какво правя всичко това. Започват да се обособяват въпроси, които ни довеждат до по- качествени действия, на ново ниво. Но и тогава ще трябва да добавяме количество, докато не постигнем нови качества.

Със своите действия ние привличаме светлината, възвръщаща към Източника, която постоянно действа и всеки път добавя още една капка промяна. В крайна сметка ”грош по грош се събират и стават капитал”, и ние постигаме способността да извършваме осъзнати действия с намерение, които се измерват не по самото действие, а по намерението.

От подготовка към урока, 13.08.2013

[114873]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Основното, което не ни достига за успех в работата, е да пренесем вниманието си от външните, материални успехи непосредствено на мястото за работа – на вътрешния, духовен успех, т.е. разкриването на Твореца. Неговото разкритие трябва да стане наша единствена цел, а цялата ни работа по разпространение, обучение, усилията във всяка една секунда – да са средство за нейното осъществяване.

Но не и обратното! Не затова се молим на Твореца да ни даде успех в разпространението, в живота. Така действат всички религии, обръщайки се към Твореца, само за да им помогне в материалната работа, да уреди живота им. Ние, тъкмо обратното, имаме нужда от целия този живот, за да постигнем успех в едно: да разкрием Твореца, да се свържем с Него и да усетим, че с това Му доставяме наслаждение.

За сега не ни достига такова чисто намерение във всичките ни действия. Нека то да бъде изкуствено и да не съответства на нашето настроение, на нашите чувства, но все пак от ”ло лишма се стига към лишма”. И затова проявяваме това желание за сега външно и търсим правилните думи за изразяване на намеренията си.

Независимо от това, че за сега тези намерения не са истински и не излизат отвътре, ние искаме те да излизат отвътре, от самото ни сърце. Действаме като малки деца, повтарящи всички движения на възрастните, без каквото и да е разбиране. Постепенно, това все повече се наслоява в нас, навикът става втора натура, и ние започваме да усещаме смисъла на думите.

Да привлечем светлината, възвръщаща към Източника, за да стане тя от обкръжаваща вътрешна, за сега може и в неистинско желание. Такава възможност ни дава построяването на духовната стълба, отношението между духовните парцуфим. Всичко е подготвено специално така, че преди още да се намираме в духовния свят, все пак да можем да привлечем неиното въздействие върху нас.

Тогава давайте, когато влагате много усилия във външни действия, преди всичко, да приложим и правилното намерение към тях. Казано е, че ”заповед без намерение е като тяло без душа”. И ако искаме да изпълним ”заповедта”, т.е. заповедта на Твореца да се приближим и да се прилепим към Него, то от всяко наше действие трябва да направим ”жертвоприношение” (курбан), т.е. ”доближаване” (керув).

Между двата „крувим“ (ангелите върху Скинията на Завета) – двете наши сили заедно: лява и дясна, получаване и отдаване, ще ни се разкрие гласът на Твореца. Ще чуем как Той звучи между двата ”крувим” (както е чул това Мойсей). Това е възможно да се направи, ако работим правилно със своите сили: преди всяко действие да се постараем да се концентрираме върху своето намерение за разкриване на Твореца – за да Му доставим радост, като на любим човек.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114473]  

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - No Comments→

Всяка секунда от моето съществувание трябва да се разглежда като възможност за реализиране на целта на живота ми, на съществуването ми, заради което е създадена тази реалност и този живот, в който се намираме ние. Светът е устроен така, за да можем ние, творенията, да постигнем своя Създател. А за да бъде пълно това знание и постижение – такова, каквото Той иска, ние трябва да започнем своето запознаване с Него от съвършено противоположно във всичките му детайли състояние.

Ако Творецът е пожелал да го постигнем в някаква определена мярка, включваща в себе си много частни разкривания, то ние трябва да усещаме скритието във всеки един нюанс. А доколкото скритието може да бъде почувствано само на контраста на неговата противоположност, разкриването, изгнанието, отделянето от Твореца става постепенно. Колкото по-надолу се спускаме по стъпалата на скритието, толкова повече в съответствие с него можем да постигнем разкриването; стъпало след стъпало.

Ако правилно си представяме вселената, то там няма какво повече да се прави, освен да разкрием Твореца! Затова във всяко едно действие, състояние, мисъл: в цялата ни работа, в учението, в обсъжданията, връзките, акциите за външно разпространение – не ни достига само това намерение. Във всяко такова действие не ни достига само крайното решение: да разкрием Твореца, тоест силата на отдаване и любов и да се удостоим с нея.

Ние доказваме своята готовност със своите старания, упражненията, които извършваме помежду си. И единственото, което не ни достига, е правилното намерение преди всяко действие, във всеки миг от живота ни. Преди всичко, трябва да се насочим към Твореца, за Неговото разкриване. И ако сме се прицелили, ако сме се устремили към Него, то вече можем да разберем как да изградим връзката между тези два източника: между нас и Твореца.

Трябва да започнем да изграждаме тази връзка с Него, а не със себе си – със силата на отдаването и любовта. Трябва да се изясни как да изградим системите, пригодни за разкриването на тази сила на отдаване, какъв трябва да бъде моят вътрешен съсъд, за да мога да разкрия това свойство. За да мога да го настроя, аз започвам да се свързвам с останалите, да съединявам себе си с цялата световна душа: неживото, растителното, животинското ниво, хората, които се обединяват за сметка на мен. По такъв начин създавам място, където Творецът и аз можем да бъдем заедно, получавайки възможността да се разкрием един друг.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114385]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - No Comments→

Скриването започва с това, че аз възприемам важността на групата и важността на Твореца като забулени. Но постепенно започвам да чувствам, че скриването ме поддържа. Тоест, усещам в него някаква скрита сладост. Чувствам, че това изгнание, което ме отделя от висшата светлина, лишава ме от връзка с Твореца, усещане за Него – това е за моя полза!

И тогава това изгнание става сладко за мен, тъй като благодарение на него, работейки с него, аз все повече строя своите желания, формите на отношение, на разбиране на Твореца. По такъв начин обръщам святата сянка в разкритие. Скриващият екран се превръща в разкриващ.

Има още една сянка, която се нарича сянка на егоистичните сили (клипот). Намирайки се в тази сянка, аз се чувствам в скритие и не мога да се свържа с Твореца. Не мога да започна да правя каквото и да е там, тъй като не усещам целенасоченост на своето състояние. Затова такава сянка се нарича клипот (ситра ахра). Ситра ахра е всяко едно състояние, в което не чувствам връзката с Твореца, а се отдръпвам в противоположната посока – към желанието ми да се насладя.

Именно в това се състои разликата между сенките на светостта и клипот, между всички наши състояния. Трябва постоянно да сме уверени, изцяло, на 100%, че се намираме в Безкрайността и Творецът иска да се разкрие в нас в цялата своя пълнота. Но проблемът е само в усещането за скриване, което трябва да развиваме все повече, за да може накрая да се превърне в разкриване. И тогава „сенките ще се разбягат“ (Песен на песните), ще се преобразят, т.е. ще си отидат и ще се превърнат в екран, с помощта на който ще мога да се отнасям към Твореца така, както Той се отнася към мен.

Всичко, което практически се иска от нас, е всеки един момент да се насочваме към Твореца. Преди всичко моята действителност зависи от Него на 100%. Всичко, което получавам – получавам от Него. От една страна, получавам усещане от Него и независимо от това, че това усещане е неприятно, съм длъжен да свържа себе си с Твореца като с добър и носещ благо. Мога да го направя само ако придобия правилно отношение към Него, което се нарича намерение за отдаване.

Макар и в много аспекти да се чувствам неприятно, но веднага след като пожелая да оправдая Твореца и да се отнеса към Него с любов, с това достигам намерението за отдаване. И това намерение за отдаване ми позволява да превърна усещането си за страдание в сладко чувство, в усещане за добро.

Намерението, благодарение на което се свързвам с Твореца, подслажда всички мои лоши усещания вътре в желанието да се насладя. Започвам да възприемам празнотата или страданията в егоистичното си желание като необходимост. Тъй като именно за сметка на тази опустошеност строя себе си в новия свят с намерение за отдаване.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 06.08.2013

[114040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Всички творения се намират под управлението на Твореца, на Висшата сила. Творецът е създал едно – желанието за получаване, което се подразделя на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Тези стадии се спускат от връзката с Твореца, от ”света на безкрайността” към състоянието ”този свят”, в който те са напълно откъсната от Твореца. Спускат се единствено защото участват в създаване на връзката с Твореца, творението ще усети, ще разбере, ще постигне и ще направи живота си такъв, в такова състояние , като Неговото.

Затова цялото желание за получаване трябва да приеме формата на желанието за отдаване, присъщо на Твореца. По пътя, творенията постигат висшето управление и придобиват способността да действат също като Твореца. Това означава „да бъдеш като Него“.

За да преведе всички творения до такова състояние, отнасящи се до всички четири нива, първо, най-развитото желание от четвъртия стадий – човек, Адам, трябва да установи връзка с Твореца. Защото само четвъртото ниво е способно на такава връзка осъзнато и целенасочено, започващо да усеща собствената реалност противоположна на Твореца, да вижда себе си противоположно на Него, съгласно или несъгласно с Него, работещо за собствено благо или за благото на Твореца и т.н.

По такъв начин, четвъртият стадий, по своята същност е център на творението. От друга страна, предходните три стадия се присъединяват към него, без да притежават свобода на волята. А точно четвъртият стадий определя как тези негови компоненти ще участват в процеса. Сам по себе си той представлява намерение, направление, тъй като останалите просто действат в това направление, без всякакъв свободен избор.

И така ние говорим за хората от този свят, които преди всичко, трябва да усетят, че се намират в скритие, а след това да пристъпят към работа, за да осъществят контакт с Твореца от състоянието на пълно откъсване от Него, от най-отдалечена точка от Безкрайността.

Схематично това изглежда така: Творецът се намира в света на Безкрайността, а ние – в този свят, и разстоянието помежду ни се раздела на 125 стъпала.

От тук, от този свят, ние трябва да установим връзка с Него.

И тя започва с това, че Творецът ни пробужда – свети ни все повече и повече. Благодарение на Неговата светлина в нашия свят започват да се преповдигат желанията от четвърто ниво, което се подразделя на различни видове, съгласно същите тези четири стадия. Първи се пробуждат ”най-чистите” желания, а след тях следват ”по-грубите”. Така върви процесът на поправянето – от лекото към по-трудното. С други думи, ”леките” части, които поправяме в началото, по-късно ни помагат при поправянето на ”по-грубите”, по-твърдите части.

Поправянето се извършва посредством това, че Творецът пробужда своето излъчване на светлина, своето отношение към нас, и то започва да се разкрива не просто като добро към ”материала” на желанието, както при неживото, растителното и животинското ниво, а целенасочено към доброто. Казано по друг начин, посредством проблясванията на Твореца ще ни се наложи да се сближим с Него.

За това трябва да променим намерението си. Тоест вместо неживото, растителното и животинското ниво, ние трябва да формираме в себе си човешкия стадий. А човешкият стадий е същността на намерението над материята.

Знаем това от четирите стадия на разпространение на пряката светлината: четвъртият стадий в крайна сметка решава да направи съкращение (цимцум) и да отговори на Хазяина точно с такова отношение, което той проявява към него. Това се нарича намерение.

Тъй като четвъртият стадий няма какво да даде в отговор на Твореца – той може само да продължи да получава от Неговото благо с такова намерение, което обръща цялото получаване в отдаване на Него. Тогава всички мисли на човека, цялото му сърце – са в Твореца. Вече му е все едно какво получава – човекът, подобно на гостенина, гледа Хазяина и иска единствено да Му достави удоволствие.

Ето какво е промяната на намерението, смяната на отношението: от собствена изгода превключвам на благото на Хазяина, което става определящ фактор. Хазяинът за мен е на първо място, Неговото състояние е моя първа и основна задача. Съобразно с това аз правя със себе си всичко, което трябва.

По такъв начин, на госта му е все едно през какви състояния преминава той. Само и само да са за благото на Хазяина – в такъв случай той ги приема като задължение, радва им се и неговото намерение изцяло съвпадат с тях.

От урока по статия от книгата Шамати, 06.08.2013

[113993]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Конгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа. (more…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Мир”:  Мирът – това не е открит безпризорен магазин без стопанин. Има хора, които се разбират със стопанина: вземайки нещо от магазина, те не просто вземат, а вземат назаем, обещавайки на стопанина да заплатят определената цена.

Въпрос:  Що за заем е това?

Отговор: Това е комплекс от сили, желания, мисли и действия, които са построени  правилно към отдаване. Такава ”индивидуална поръчка” е именно това, което трябва да правиш в твоето състояние. Предоставят ти всичко необходимо, пълен ”пакет услуги”.

Но тук е проблемът – вече си излязъл от това състояние, вече ти се иска да ”дебитираш”, да вземеш част от този заем. Така е и обикновено: някаква организация изисква финансиране за добри дела, а след това се занимава с ”благотворителност” на страна.

Никого не обвинявам, само трябва да си извлечем урок. Така е устроен човек, такава е нашата природа, и така става навсякъде, във всяка страна по света. Случва се дори, че пламенният оратор искрено е уверен, че се разпорежда със средствата, които се оказват на негово разпореждане, правилно, но след това идва друго желание и заедно с него – друго изпълнение. Това е естествено: човек получава милиони, и неговите желания се разпалват.

Изобщо, кражбата и корупцията са закономерни неща, те винаги са съществували. Само че преди управниците не е трябвало да се отчитат пред никого и са правели каквото искат, а днес все нещо излиза на повърхността. Само дето до този момент не разбираме къде да намерим поправяне.

Проблемът тук е в липса на обкръжаваща среда, която ще те подкрепя и държи в правилно състояние. Ако обкръжението е достатъчно силно, ти би използвал правилно правото на заем, който идва в отговор на одобрената молба. Сам не си виновен – просто си лишен от подходящата среда, а само тя е способна да съхрани в теб верен подход.

И следователно, на първо място трябва да построиш правилно обкръжение. Без него няма шансове. Оставете човек да подаде обосновано, искрена молба и да получи средства по справедливост – минават години и при него се откриват сметки в чуждестранни банки, или скрита недвижима собственост, или още нещо… И виновни сме ние самите. Затова, че не сме проверили всички условия – на даване и получаване на заеми.

От друга страна, в духовното няма такива грешки. Там, ако не си си приготвил обкръжение, твоята молба просто не се приема. Стоиш пред вратата колкото искаш – никой не ти отваря.

Въпрос: Означава ли, че без приятели-поръчители аз не мога да разчитам на никакъв заем?

Отговор: Правилно. Тъй като ти по начало се каниш да го използваш в неизгодни условия.

Въпрос:  Излиза, че моята молба за заем трябва да мине през групата?

Отговор: Да. Аз така искам да помогна на приятелите, да ги обединя, да ги видя в едно цяло, че просто трябва нещо да направя. И издигам тази болка на повърхността – издигам я чрез групата. Става въпрос не за ”транзит”, а за безсилие, което ме разкъсва на части. Аз съм като майка, страдаща заради това, че не може да нахрани децата си. Ето с какво се обръщам за помощ – и тогава получавам заем.

Само че това не е заем в нашето разбиране. Тъй като Творецът сам иска да помогне на приятелите, и затова за ”Тора” се казва: получавам светлината, възвръщаща към Източника, и светлината, напълваща съсъда. Получавам при условие, че в мен действително има желание, зов към отдаване, но нямам възможност. Аз не зная как ще бъде. И тогава ми помагат: дават ми разбиране, инструменти, средства – и всичко необходимо.

Въпрос: Как да искам в действителност? Към кого да се обърна?

Отговор: Това не е моето вътрешно обръщение. Не всички са способни да изразят любовта, горяща вътре. Понякога тя е отвън, или обратно, отхвърлена с пренебрежение.

Любовта не излиза от нас, както лавата от вулкан. Напротив, съгласно висшия корен, тя идва в ограничение, скрита е в обвивка, в скромност. Не чакай от другарите обятие. Любовта полъхва отвътре, а отвън имаме екран (масах) и отразена светлина, т.е. нещо съвършено противоположно. Защото екранът с отразената  светлина се строи над егоистичното желание, мрачно и ужасно до смърт. И затова любовта винаги е покрита от скромност. Самият екран – това вече е скриване.

Връщам се към заема на Твореца: аз получавам от Него сили за отдаване към групата. Помагам на приятелите, обединявам ги, за да се сплотят от цялото си сърце, и чувствам, че в единството между нас се проявява Творецът със смеещ се, щастлив лик.

В това се  състои и цялата реализация. Неговите сили действат и вътре в мен, и отвън. Построявайки съсъд, виждам, когато Той се разкрива. Какво да направя сам? Аз само съм подготвил мястото за това разкриване.

От урока по статия  ”Мир”, 19.04.2013

[105545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как се изгражда правилното намерение в нас?

Отговор: Намерението се изгражда за сметка на извършената от човека работа, благодарение на светлината, която му въздейства в отговор на неговите усилия при включването му в групата, с желание да придобие намерение за отдаване. Само светлината може да му даде такова намерение, да му даде своята сила.

Когато светлината идва в центъра на групата, а всички се присъединяват към този център, с една дума, като към кладенец с жива вода, тогава всеки и всички заедно получаваме светлината, възвръщаща към източника. Така благодарение на намерението, ние поправяме желанието, поставяйки го под властта на намерението. Това означава да завоюваш земята със силата на народа на Израел, т.е. със силата на намерението.

В това се състои работата в групата и в учението, където всичко се насочва към привличане на светлината за поправяне. Тази работа се осъществява непрекъснато, за да се привлече светлината към центъра на групата, вътре в нашето обединение, към готовността ни да станем като един. А благодарение на идващата светлина, нашите получаващи съсъди се разширяват ”620” пъти. Тоест, поправяйки всяка своя крачка, всяко мъничко желание с намерение за отдаване, ние създаваме от него огромно желание, съдържащо в себе си множество детайли. По такъв начин всеки елемент набъбва до 620 пъти.

Центърът на групата е Шхина, нашето обединение като един човек с едно сърце. Това не е наша прищявка, а условие от духовния устав, изискващ от нас такова съединяване, което да съответства на светлината. Затова, в зависимост от приложените от нас усилия, светлината ни въздейства и ни помага наистина да се обединим.

А в мига, когато достигнем първото минимално съединение, започваме да разкриваме светлината вътре в нас. Това се нарича преход, махсом (границата на висшите светове), раждане в духовния свят, т.е. в състояние на пълно отдаване, всеки на всички, и Творецът на всички нас.

Поправянето се извършва от светлината, а нашата задача е само да прилагаме усилия.

От урока по статията ”Наследяване на земята”, 15.04.2013 

[105171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

От статия на Баал а-Сулам (“Плодове на Мъдростта”): Когато се размножили 70–те души от коляното на Яков до 600 000 души, всичко се върнало към източника, и било необходимо да се събере цялото стадо, за да се отмести камъка, закриващ кладенеца. А ако не достига силата макар и на един, то отслабва цялата обща сила.

Това означава, че всяка част е необходима на цялото, а всеки, който е бил включен в общото, но го е напуснал, не излиза просто сам по себе си, а нанася голям ущърб на цялото. И в това е смисълът на общата молитва: забранено е на човек да се откъсва, да се отделя от останалите и да моли за себе си, дори и за да достави сам удоволствие на Твореца, вместо да се моли за всички заедно.

Тъй като отделящият се от обществото и молещият се за себе си не само не гради, а обратно, разрушава душата си, обличайки се с бронята на гордостта. Човек трябва да отдаде всичките си сили в полза на общото във всичките си молитви към Твореца и работата. Тъй като такава е природата на общата светлина, напълваща всяка част при условие, че тя отменя своето лично съществуване и не усеща себе си.

Трябва да помним, че всички мисли, които ни идват, са ”помощ от противостоящото”, предоставящо ни възможност да се укрепим и развием за негова сметка. Трябва да се издигаме над всяка пречка и още по-силно да се присъединяваме към усещането за общо семейство: ”като един човек с едно сърце”.

Тези мисли не трябва да ни напускат, това усещане, че ние всички принадлежим към едно семейство. А общото усещане за едно семейство всъщност е усещането на Твореца, който се възцарява помежду ни, вътре в нас при условие, че постоянно се стремим да усещаме своето единство, без да обръщаме внимание на пречките.

В това се състои работата ни. Трябва да си напомняме един на друг за нея, а още по-добре ще е, ако се стараем това да става мислено. Сами да задържаме тази мисъл и да се стараем мислено да въздействаме на всичките си другари и на целия свят, акцентирайки на вътрешните действия. Това е задачата ни за текущия период, която трябва упорито да изпълняваме, докато не постигнем успех.

В това се състои смисълът на израза: ”Израел, Тора и Творецът са едно цяло” – стремящите се към разкриване на Твореца (яшар – ел) и връзката между тях, използвайки всички съвети на кабалистите за достигане на съединение, в което Творецът ще се прояви.

Затова, дори най-светлата молитва, с най-добрите намерения, но не за обществото и не за благото на всички, като едно цяло, а от човек, отделящ се от останалите, не само че не помага, а и вреди! Трябва да разглеждаме обособяването и отделянето, а още повече намерението, като най-недопустимото поведение, най-голямата пречка и да се постараем да я изкореним заедно с корените и.

От подготовката към урока, 17.03.2013

[103028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→