Действителността ни показва, че индивидът изобщо няма право на съществуване, ако се изолира и няма достатъчно голямо общество, което би го обслужвало и помагало в обезпечаване на потребностите му. 

Оттук следва, че изначално човек е създаден за живот в общество и всеки индивид в обществото е както колелце в системата на един механизъм, в който едното колелце, отделната единица няма свободно движение. (Баал Сулам, „Мир в света“)

Около нас е създаден единен свят, който е взаимосвързан. В него няма нищо свободно. Затова, човек никога не може да бъде свободен, дори ако изведнъж се окаже на края на света и няма никой около него. Все едно, той е напълно свързан с другите хора.

Трябва да разбере, че в такова състояние, когато като че ли физически е откъснат от всички, той със своите вътрешни бурмички е свързан с всички милиарди хора по света. Ще го разкрием.

Където и да се намираме е желателно винаги да чувстваме или да се опитваме да чувстваме как наистина сме завързани за цялото човечество.

В света няма състояние, в което да се чувствам абсолютно свободен. Струва ми се, че лягайки на дивана и включвайки телевизора или сядайки пред екрана на компютъра си и край, аз съм сам, свободен. Не съм свободен! Във всеки случай, аз първоначално, като малка частичка съм завързан за цялото човечество.

Ако човек го усеща, то във всеки момент изведнъж започва да получава определени сигнали. От една страна ни се струва, че с такъв живот – постоянно да мислим за другите, ужасно се натоварваме. Но всъщност, по този начин бързо започвам да чувствам как си взаимодействам с тях, как те ми въздейтват. Чрез тях бързо намирам връзка с Твореца.

От урока на руски език, 21.07.2019

[252141]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

В цяла Америка има масови протести срещу расизма, но трябва да разберем, че противоречията и сблъсъците между всички четири раси са неизбежни, докато не покрием всички различия с любов.

Има четири вида хора, според мястото им на произход: бяла раса (европейска), жълта (Азия), черна (африканци) и червена (коренно население на Америка).

Така са били разпределени хората по земята, докато не са започнали да мигрират от място на място след откриването на Америка от Колумб и други събития. Четирите вида съответстват на четирите нива на желанието за наслаждение, защото от кореновия стадий, Кетер, излизат първият, вторият, третият и четвъртият стадии: Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

Конфликтите, които днес се проявяват между расите, не могат да бъдат решени с обичайните материални средства. Точно сега, преди окончателното поправяне, ще се разкриват все повече и по-големи проблеми. Европа също я чакат големи сътресения заради проблема с бежанците.

Омразата между всички ще расте и ще се разпространява до такава степен, че както са казали пророците за това време: „Ненавистниците ще се заселят в собствения ти дом“. Това означава, че най-близките роднини ще се ненавиждат един друг, защото егоизмът започва рязко да расте и не позволява на хората да се търпят.

Човек не може да понася дори себе си. И всичко това се случва, за да извършим поправянето. Поправянето не е да правим красиви жестове, да падаме на колене и да молим за прошка. Нищо няма да помогне, само любовта, покриваща всички престъпления е единственото поправяне.

Има методика, която води до обединение на всички хора независимо от цвета на кожата и освен нея нищо няма да подейства. Сега навлизаме в критичен период: епидемия от коронавирус, нарастваща омраза между всички народи, проблеми в икономиката и търговията. В нито една област няма да можем да създадем нормален живот, ако не използваме методиката за изграждане на правилна, духовна връзка между нас, която да ни издигне на ново ниво.

Време е да се издигнем и затова сега се проявяват всички тези проблеми, така се разкрива потребността от висшето ниво, от правилното обединение между нас.

Увеличават се безработицата, пропастта между бедните и богатите, между децата и родителите, епидемията от коронавируса, расизмът, сблъсъкът между различните типове хора. Проявяват се много негативни явления, които могат да се решат само с едно средство: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Нуждаем се от по-висша сила, която да дойде и да разреши всички противоречия. Освен нея, нищо друго не може да помогне.

В този спор няма прави и виновни – причината е егоистичното желание, което се разкрива в човека. Ако черните бяха на мястото на белите преди стотици години, нямаше да действат по-добре. Затова не трябва да гледаме към миналото, а да се стремим към добро бъдеще, към обединение, към любов, покриваща всички прегрешения. Ако не го направим, ще водим непрекъснати войни, в които няма да има победител. Защото егоизмът е нашият общ враг.

Не поглеждайте назад, търсейки прави и виновни, а само се движете напред и покривайте всички престъпления с любов. Любовта е взаимна връзка без всякакви условия. Ако не се стремим към такава любов, светът ще пропадне, ще влезем в поредица от ужасни катастрофи, които ще ни научат на правилното отношение един към друг.

Гледайте само напред. Няма какво да ровите в миналото, там няма да намерите решения и американците го разбират много добре. Невъзможно е да се установи хармония между толкова различни народи живеещи в Америка: афроамериканци, латиноамериканци, немци, англичани, евреи – това е истински Вавилон. Единственият изход е да започнем да се учим какво е обединение, любов.

Любовта е издигане над всички прегрешения. Така, че ако има прегрешения и взаимна омраза означава, че имаме основа, фундамент, върху който да градим любовта.

Любовта трябва да покрие всички прегрешения и е добре, че ги има. Твореца е подготвил за нас основа за работа, давайки ни възможност да изградим над нея любовта, в която ще разкрием самия Него, висшата сила. Затова не трябва да плачем, че Твореца е създал такъв свят, а да му благодарим, защото сега можем да го напълним с любов.

Същото важи и за конфликта между Русия и Украйна, където през цялото време има спорове, както обикновено се случва между съседи. Въпреки, че тези народи са толкова близки, все още не могат да установят отношения.

Това може да звучи парадоксално, но колкото повече се развива човечеството като става по-образовано, развито в науката и културата, толкова повече ще расте ненавистта между всички, за да ни задължи да изградим любовна връзка между нас. Защото това се иска от нас в края на поправянето.

И затова живеем в свят, който става все по-лош и по-лош. Но това не е, защото самият свят пада все по-ниско. Висшата светлина все по-силно въздейства на желанието за наслаждение, съществуващо в света, искайки да се доближи до творението. И докато светлината не влезе вътре в желанието, все повече се засилва тяхното противопоставяне, разкривайки злото егоистично желание.

Затова няма друго решение за всички междурасови или междунационални конфликти. Навсякъде ще се проявява все повече ненавист и отблъскване и никакви мерки няма да помогнат, докато любовта не покрие всички престъпления. А любовта може да дойде само от нашето обединение, което изграждаме по методиката на интегралното образование.

Америка бушува, Европейският съюз се разпада, но Твореца има свой общ план за поправяне, който не е разкрит за нас и ние трябва да изпълняваме нашата работа. Не избираме с кого да се съединим, съединяваме се с тези, който Твореца води при нас съгласно строежа на общата душа Адам Ришон, с тези, с които трябва да  изграждаме обединение и взаимна любов.

Не зависи от нас в каква последователност се случва това: когато работим над общото обединение, постепенно ни се разкрива как цялата тази система се събира на части. Това не сме ние, а Твореца, който си играе сглобявайки този пъзел, а ние трябва само да Го подтикнем, да поискаме, да помолим.

Болезнено е да погледнете развалените отношения между Украйна и Русия. Ще се разкрият още много други междунационални проблеми, които изведнъж ще се проявят между европейските страни, както беше през Средновековието. Мислим, че вече сме формирали Европейски съюз, „общ пазар“, но това е само пазар,  няма никаква общност. Само чадърът на любовта ще ни спаси от трета световна война.

От сутрешния урок 07.06.2020

[265930]

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Преди научно-техническата революция през 19 век хората са работили по 16-18 часа на ден само, за да се изхранват. Ако нямаше техническа революция,  откъде бихме имали възможност да работим по 2-3 часа и да имаме всичко необходимо?
Отговор: Не казвам, че съм против развитието на технологиите,  на всички науки и техники. Казвам, че това, което човек създава, се превръща в нещото, което го контролира. От господар той се превръща в роб.
Вижте в  какво се превърнаха нашите банки и финансови институции. Те поробиха човека.  Той не трябва да се работи толкова много.
Давате ми пример с 19 век, а аз ще ви дам пример за 21 век. Какво се случва с  човека днес? Работи ли по-малко часове? – Не. Чувства ли се по-свободен? – Не.
И къде е неговата производителност? –Използват я специално, за да поробват човека все повече и повече и да изхвърлят  продуктите на неговия труд в морето. В крайна сметка, ако не работи, какво ще прави?
Той ще има много свободно време! Това е опасно. Ще започне  едно свободомислие, ще започнат всякакви неподходящи или неудобни за властта събирания, ще се появят нови тенденции и т.н. Не ни е нужно това!
Нека  хората да работят по 15-20 часа на ден или поне 10. Но ако човек работи 10 часа, ще му дадем още два часа, за да стигне до работа и два часа, за да се върне от работа  и ще се получи добре. Той ще се прибере вкъщи, ще вечеря, ще погледа телевизия половин час и ще се бухне в леглото. И така през цялото време.
Ще му резервираме почивка на някое отдалечено места. Той ще отиде, а ние ще го обградим с реклама:  ти още не си видял това, още не си купил и това т.н.  И така ще работи  през целия си живот. Човекът е бил роб през XIX век, ще бъде роб  и през XXI век.

Но тук възниква проблемът: така биха искали  нашите стопани, но природата не е съгласна. И затова се появяват всякакви коронарни вируси и други неща. Влязохме в състояние, наречено „последно поколение“, когато трябва да постигнем интегрална, правилна, приятелска зависимост и разбиране между нас. Ако това не се случи, ще започнат да ни наказват не само с вируси, а и с всичко друго.

[265326]

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Висшата сила създава в нас способността да се почувстваме  отделени от нея именно, за да ни даде възможност да я опознаем като отдаваща, добра, като свой източник.

Въпрос: Защо ни е нужно това?

Отговор: Ние усещаме такава потребност, защото зависим от тази сила.  Разкриваме, че нашият живот в този свят е много ограничен и страдаме от това. Тези страдания ни принуждават да търсим причината, а причината е в нея, в тази единствена сила. Затова  искаме да я опознаем, за да подобрим своето състояние.

Има хора, които изследват общата сила на природата и изясняват, че това е силата на доброто, желаеща да ни доведе до съвършенство. Но за това е нужно първо  да осъзнаем своето зло, защото не е възможно да достигнем доброто, без да опознаем неговата противоположност, тоест злото. Това е възможно само на базата на контраста, на принципното различие на доброто от злото в нашите усещания.

Ние искаме да чувстваме доброто, добрите състояния и щом почувстваме неприятности, веднага се опитваме да се затворим и да се отдалечим от това усещане. И тогава, освен чувствата, ни се налага да задействаме и нашия разум, който може да ни посъветва да избегнем лошото. Така развиваме чувствата и разума.

 По естествен начин  се опитваме да се отдалечим от неприятните усещания и да се приближим до приятните. През хилядите години на своето развитие, от най-примитивните форми на живот и до този момент, когато откриваме себе си в XXI век,  постепенно изграждаме в нас нов механизъм, позволяващ ни да разберем и почувстваме как трябва да действаме.

В резултат на това, ние изграждаме за себе си форма на съществуване, максимално удобна от всички възможни. Опитваме се да използваме общата сила на природата, в която съществуваме, за да ни бъде добре, съгласно нашето разбиране. Всъщност в това се състои нашата работа в този живот.

Именно с тази цел ние развиваме наука, култура, образование, психология, философия, история… Всъщност,  просто искаме да разберем как да се чувстваме по-добре. Нали стремежът към приятните усещания е основната потребността на човека, неговото природно „желание да се наслади”.

 Кабала  е физика на по-високо ниво, в по-развито възприятие, „физика на бъдещето”. В конвенциолналната физика не се говори за това, че самият наблюдател трябва да промени своите свойства. В теорията на относителността наблюдателят може да се променя в съответствие със състоянието, относно времето, движението, разстоянието, но въпреки това, той  не се променя. Неговата психология е една и съща.

 Правилната комбинация от физика и психология  е, когато се говори не за възприемане на реалността, а за това кой я възприема и какви правилни настройки могат да се направят в човека, за да почувства новия свят. Това вече е следващият етап от развитието на теорията на относителността. Защото не времето, движението и мястото се променят извън наблюдателя, а самият наблюдател се променя основно, поправяйки своята вътрешна настройка.

 И тогава в нашия свят нищо не остава  постоянно: всичко става относително и временно. Човекът променя всички свои свойства и променя самата реалност. А след това ние се издигаме още по-високо. Кабала казва, че реалността всъщност няма никаква форма, а всичко зависи от възприятието на наблюдателя.

И така, можем да обобщим: силата на развитието на природата е постоянна и вечна. А ние съществуваме вътре в нея в различни променящи се свойства и трябва да разберем: какво е постоянно и какво се променя в нас и в заобикалящата ни реалност, трябва да се научим да  различаваме едното от другото.

Постоянната сила е природата или висшата сила, Творецът, а променящата се  сила  е човекът, наблюдаващ природата. Цялата действителност, която вижда този наблюдател, е пряко следствие от неговите вътрешни свойства. Ако  променим човека, ще променим и света, който той усеща.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2018

27.06.2017

[210089]

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да убедим човек, който категорично не е съгласен с Вас? Защо не усещаме мислите и чувствата на другия човек, чрез писмено съобщение? Какъв е алгоритъмът на действие на мислите и желанията?

Отговор: Ако някой ми изпраща нещо, той трябва много точно да си представи по какъв начин аз ще разгледам неговото послание в ключа, необходим за моето егоистично съществуване.

Въпрос: Тоест, винаги трябва да си представя другия и представяйки си неговия образ, неговия начин на мислене, да подбирам думите?

Отговор: Да. Доколко с тези думи възбуждам в него желание да приспособи това послание за негова лична изгода.

Тоест, когато изпращам съобщение, аз съм длъжен да си представя събеседника, неговата изгода и да се адаптирам към него.

Въпрос: Как да се разреши конфликтна ситуация, когато единият е съгласен, а другият не. Как решавате конфликтите като кабалист?

Отговор:  Не ги решавам. Аз приветствам конфликтите, защото те в крайна сметка ме движат към целта. И съм много благодарен на всички свои недоброжелатели, противници, защото благодарение на тях ускорявам моето движение към целта.

Аз по никакъв начин не трябва да ги умилостивявам, да ги удовлетворявам. Никак! Напротив, когато те по такъв начин ме „подръпват”( въпреки, че това да ми действа много малко), то аз съм им много благодарен, защото в същото време започвам да мисля: за какво, защо, как правилно да реагирам на това, защо ми се изпраща.

Защото всичко, което човек усеща, му се изпраща от Твореца. А всички марионетки, кукли, които съществуват около мен са само проводници на Неговото послание към мен. И затова аз много ги ценя, ценя всички известия – и хубави, и лоши. Дори съм по-доволен от лошите, защото те оставят в мен по-груба следа и по такъв начин по-бързо и енергично се поправям.

Няма нищо в света и в живота на човека, с което да свърже всичко, което се случва с него, освен с Твореца. А това, че му се струва, че всичко идва при него от хората, от природните явления, от всичко останало – това е само опаковката, в която Творецът се облича, докато човекът не стане готов да възприеме директна връзка с Него.

За това гледам на живота много положително. За мене лошият човек може да е по-желан, отколкото добрият. Всеки конфликт е полезен.

Трябва постоянно да се обръщаме към Твореца, който стои и зад човека, и зад конфликта, и да разбираме, че това, което ти правиш, чувстваш, решаваш – това също е Творецът, който стои и зад тебе.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 13.02.2018

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Как да усетим вечната любов? Има ли тя някакви прояви?

Отговор: Не, защото не можете да я почувствате в своя егоизъм. Няма начин.

Вие трябва да се включите в група и сериозно да се занимавате. Тези занимания ще предизвиката въздействието върху вас на определена, скрита в природата, положителна енергия. В нея ще започнете да чувствате своята отрицателна енергия и ще разберете какво равновесие можете да създадете между тях.

Между плюса и минуса, които ще откриете, ще разкриете висшата сила, напълваща нашия свят и с отрицателна, и с положителна сила. Тя ще се нарече Творец. Това е любовта.

От урока на руски език, 06.08.2017

[217444]

Filed under: Без категория, Духовна работа - Няма коментари→

Ние влизаме в особения период на празника Ханука. Този празник има много интересна история, но нас повече ни интересува неговия духовен смисъл. Човекът, като обща душа, бил сътворен абсолютно противоположен на Твореца.

Свойството на Твореца е отдаване и любов, а свойството на творението е получаване и омраза. Но програмата на творението има за цел да приведе човека от противоположност до подобие с висшата сила.

Тази програма се реализира за сметка на светлината, възвръщаща към източника, пробудена с помощта на специални методи: работа в групи, организирани по примера , който е показал Моше при създаването на народа на Израел.

Когато тези групи се обединяват в специална форма, те привличат към себе си светлината, възвръщаща към източника, която постепенно им въздейства. Благодарение на тази светлина, наричана „Тора“, творението се поправя.

Това поправяне се реализира на два етапа. На първия етап желанието за наслаждение заради себе си се поправя така, че намерението се променя на отдаване, а самото желание не се използва. Тоест, задачата на първия етап е да намали получаващите желания и да се концентрира само на придобиване на намерение заради отдаване.

Завършвайки това поправяне, ние започваме отново да разкриваме желанието за наслаждение и активно да работим с него, тоест вече да получаваме заради отдаване.

Първият етап е на постигне на свойствата на отдаване в името на отдаването, степента Бина – това е войната, която се нарича Макавейска. А точката на преход от отдаване заради отдаване към получаване заради отдаване се нарича „спирка“ или Ханука (което означава “хану-ко“, тоест „спряхме тук“).

В Ханука ние празнуваме много важна точка: завършване на придобиването на алтруистичното намерение, степента Бина. А нашето желание за наслаждение за сега не се използва, през цялото време ние само го намаляваме и увеличаваме намерението заради отдаване. Така ние приближаваме към тази спирка, към Ханука, когато можем само да видим нейната светлина, но не можем да я използваме.

Ние също можем да видим съсъдите, макар, че не можем да се възползваме от тях. Защото е невъзможно да видим светлината без съсъда – но само заради отдаване, над самото желание. А след Ханука вече се учим да използваме дори и получаващите желания с намерение заради отдаване, за да може „тъмнината да засияе като светлина“.

Затова Ханука е празник на светлината, тъй като ние използваме само отдаващо намерение и не трябва да използваме светлината – може само да я гледаме. „ Да я гледаме“ означава да използваме светлината над получаващите съсъди. А използването на светлината вътре в самите получаващи съсъди – това е вече пълно, истинско използване.

Така се определя мястото на този особен празник, завършващ специалния, първи етап от поправянето, който ние празнуваме тези дни.

От урока на тема „Ханука според кабала“, 12.12.2017г.

[218017]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Защо на човека, за разлика от животните, от незапомнени времена е необходимо да вярва в нещо?

Отговор: Човекът се вълнува от неизвестността на утрешния ден. При животните не възниква такъв въпрос, защото те не се притесняват за това, какво ще се случи в бъдеще. Животното се подчинява на инстинкта си. При човека този инстинкт не съществува, а има обратното: тревожност, страхове и съмнения в бъдещето.

Несигурността предизвиква в човека потребност да вярва в някой по-голям, за да се надява, най-малко, на неговата милост, на неговото състрадание и добро отношение.

Човекът мисли, че ако не може да властва над утрешния си ден, но някой друг може, значи човекът трябва да изгради добри отношения с този някой, който властва над бъдещето му. От това е възникнало обожествяването на силите на природата, което, в крайна сметка, е довело до възникването на религията.

Религията е възникнала в зората на човечеството. Може да се каже, че потребността от вяра се е появила от момента на превръщането на маймуната в човек, защото у него се е появил въпроса за това, какво го очаква на утрешния ден и как да си обясни всичко случващо се с него.

Човекът се отличава от животното именно с тревожността за бъдещето: какъв ще бъде животът ми, какво е неговото предназначение? И макар този въпрос да възниква подсъзнателно и да не е оформен, именно той го отличава от животното. Вярата е необходима на човека, а животното няма такава потребност.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199077]

Filed under: Без категория, Природа - Няма коментари→

Въпрос: Как да намерим правилния учител? Как да не сгреша, ако се намирам под властта на егоистичните илюзии? Как да намеря учител в анти-егоизма и да не сгреша в казаното „Много пътища водят към Твореца“.

Отговор: Нужно е разбиране на това, що се отнася до „има много пътища към Твореца“. Не се прикривайте с гръмки фрази, които егоизмът ви може да тълкува както му е угодно.

Учител е този, когото в духовния смисъл на думата възприемат безприкословно в напътствията му към Висшия. Иначе ще тръгнете по ваш път, а той е предварително обречен.

Въпрос: Но ако се намирам под властта на егоистичните желания, как мога да определя това ли е учителя или не?

Отговор: Никак! Както не е известен пътя на човека в живота, така е неизвестен и неговия път към учителя.

Как мога да обясня, защо съм избрал Рабаш? Не заради това, че през една зимна вечер пътувах 30 км до друг град и там случайно влязох в тъмно, неуютно помещение и в страничната малка стаичка намерих шестима старци, сред които беше Рабаш. Как можете да си представите такова нещо?! Никак. Това е висша съдба, орис.

Освен това, то беше предшествано от многогодишно търсене, но по никакъв начин не може да бъде обяснено по рационален път.

Затова, намирайки се в търсене на своя учител, много идват и си отиват. Може да им се усмихне щастието и да намерят някой друг.

И аз съм за това, те да търсят. Казано е, че човек може да се учи само в това място, към което се прилепя със сърцето си.

От урока на руски език, 07.08.2016

[199003]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Урок на тема „Отчаяние от собствените си сили“, ч.2

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Урок на тема „Отчаяние от собствените си сили“, ч.1

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Подготовка към урокa

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

[197226]

Filed under: Без категория - Няма коментари→