Въпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Древен Вавилон - Няма коментари→

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Обединявайки се със своите ученици над неголямо ниво на егоизма, Авраам е разкрил целта на творението и се е изненадал как е възможно да се постигне толкова голямо ниво на разкриване на единството, обединението, безкрайността.

Той е задал този въпрос и от своите изследвания е получил отговор, че за да се постигне такова разкриване, както в края на поправянето, на хората ще се наложи да потънат в дълбините на огромен егоизъм и да усетят върху себе си цялата му ужасна мощ.

От този момент Авараам е започнал да основава своята методика на трите линии, съгласно която лявата линия трябва да бъде срещу дясната, и в правилното съчетаване между тях, в средната линия, човек трябва напредва.

Неговите ученици, така наречените негови потомци, са тръгнали след него и са продължили да развиват неговата методика, от поколение в поколение. Поколението след Авраам вече е почувствало върху себе си много голямо его, изригнало от тях толкова, че не са могли да удържат обединението между тях, както им е заповядвал Авраам.

Те са могли да надделеят над нивото на егоизма, което е било по времето на Авраам, но когато егото със скок се е увеличило драстично и е започнало да се проявява повече, не са успели да се справят с него, не са съумели да устоят срещу него.

Връзката между тях се нарушила, започнали са големи спорове, раздори и те са нарекли пробилата между тях сила на егоизма Фараон, който властва над тях и не им дава да се обединят. Те са страдали от него, искали са да се обединят, а след това не.

Целият този дълъг разказ за тяхното пребиваване в Египет трябва да се разбере дълбоко и на вътрешно ниво, че всичко се случва в отношенията между членовете на групата на Авраам, а да не се възприема от гледна точка на историята, географията или психологията на египетското общество. Става въпрос само за егоизма, който ни разделя.

В края на краищата са успели с труд да победят егоизма, разбира се с помощта на Висшата сила, т.е. общата система, която е започнала да им се разкрива и в същото време порасналото в тях желание да се насладят не само ги разделяло, но също им нанасяло и ужасни удари. От една страна тези удари са били изключително тежки, страшна взаимна ненавист, а от друга страна, не е било възможно да избягат от тях.

Тогава от безизходицата, от огромното страдание, са си спомнили за обединението, единството, за съществуването на Твореца, понеже Творецът е идеалното обединение между нас. И това не трябва да се бърка с никакви други определения.

От огромното страдание, което всеки е изпитвал поради разкъсаната връзка между тях, те усетили, че спасението може да бъде само едно, и тогава са извикали към Твореца: „Как да се обединим?! Ние вече сме готови, но нещо ни задържа!“.

И тогава са получили нова методика, наречена „вяра над знанието“, „поръчителство“, „обединение над омразата“, каквато не е имало по-рано. Те са успели да усвоят тази методика и да я продължат в обновен вид.

Методиката включва в себе огромно его, постоянно растяща лява линия, сила, съединяваща се с дясната линия, силата на обединението, и възможността да се съединят в средната линия, която се нарича вяра над знанието. Така е необходимо да се върви винаги, за да може „всички прегрешения да се покрият с любов“, за да бъдат и прегрешенията, и любовта, двете сили да се държат една за друга.

Всичко това се осъществява при условие, че под натиска на големите страдания, които се претърпели потомците на Авраам, те са били готови на поръчителство помежду си.

Страданията могат да дойдат и в материална форма. Виждаме как целия свят се приближава към тежка криза, а могат да бъдат и във вътрешна, психологична форма, в разбирането, както е казано „Мъдрецът вижда напред“.

Тоест, той разбира, чувства предварително какво ще се случи, ако всичко продължава така, както е, и извършва всички действия, за да избегне лошото развитие на събитията, и така напредва.

Получавайки тази методика, учениците на Авраам вече успяват до края. Това е методика, която не се нуждае от повече обновление. Те са успели напълно да се поправят.

Но тъй като това е била малка група от хора, които са се отделили от Вавилон, а поправянето е необходимо да се случи в цялото човечество, т.е. в целия Вавилон, то тази група извършва поправяне и се лишава от него, разпръсва се по целия свят и в продължение на 2 000 години се смесва с цялото човечество, предавайки в крайна сметка в наше време тази методика на целия свят.

В същото време светът сам по себе си също върви към всеобща криза, не знае какво да прави със своя егоизъм, разбира, че трябва да има някакво решение, но не го намира.

Това решение идва от същата тази методика. Така, както тя се е разкрила в Древен Вавилон в малкото човечество, така ще се разкрие и сега в съшия Вавилон, който се е разпространил по цялото Земно кълбо.

От урок №6 от конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187780]

Filed under: Древен Вавилон, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Единственото нещо, което е било създадено, е желанието за получаване, желанието за наслаждение. Това е цялото творение, развиващо се подобно на нашата Вселена. В резултат на взрива, от искрите на светлината се е формирал материала на желанието за получаване, противоположен на светлината.

От този материал се е развивала неживата природа, а след това по повърхността на Земята са се развили растенията, животните и накрая хората. Всички тези форми са желание за наслаждение, все повече и по-развити.

Достигайки човешкото ниво, желанието за наслаждение, се е развивало на много етапи, докато не е започнало да усеща проблеми и страдания в своето развитие.

Тогава, преди почти 6 000 години, един човек на име Адам открива, че егоизмът, желанието за наслаждение, присъщо на хората, се разкрива в своята отрицателна форма, за да може да го поправим. И ако можем да го поправим, то постигаме „отваряне на очите“, способност да съзерцаваме дълбоко в общата природа.

Така Адам разкрива науката кабала. По своята същност тя е наука за обединението. Наричат я по различни начини: скрита наука, тъй като тя говори за скритата сила на природата, положителната сила, предназначена да компенсира негативната сила, божествена мъдрост, тъй като разкрива тези сили и системата от връзки между тях. Започваме да разбираме как действа цялата реалност, разкриваме висшата сила, която се нарича „средна линия“, тъй като се движим по средната линия между двете сили – положителната и отрицателната, силата на отдаването и силата на егоизма. Тази наука има много имена.

Всъщност, кабала включва в себе си всички земни науки, тъй като говори за общата природа. Човек стига до изучаването на кабала, защото изпитва потребност от напълване, усещайки страдание. Понеже човечеството не може да се справи с негативната сила, страда от нея и от безнадеждност търси, докато не открие, че в природата има положителна сила.

Това се разкрива от особени хора, които според тяхната вътрешната природа, имат нужда от разкриване на смисъла на живота, на целта на живота. Те гледат звездите и небето и търсят за какво живеят. Такъв е бил и Адам Ришон (първият човек, разкрил духовното), и Авраам, и всеки следващ човек, израснал в кабалист. Всички те са търсили в какво е смисъла на живота.

Следва продължение…

От урок №6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187610]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Filed under: Древен Вавилон, Празници - Няма коментари→

Адам бил първият човек, разкрил висшата сила на природата. След него е имало много поколения негови ученици, на които е предал методиката на разкриване на тази добра сила и нейното използване за компенсация на отрицателната сила вътре в човека.

Двадесет поколения след Адам, в древен Вавилон, се родил човек на име Авраам.

Във Вавилон се случило много интересно състояние. До тогава жителите на Вавилон живели прекрасно и спокойно, успявайки да сдържат негативната си, егоистична сила. Те водили тих и спокоен селски живот. Изведнъж между тях изригнала злата сила на нарасналия егоизъм, нарушавайки цялото спокойствие.

Тогава във Вавилон живял един мъдрец, местен жрец, на име Авраам. Той се опитвал да разбере какво се е случило с вавилонците и разкрил, че е необходимо да се притегли, скритата в природата, добра сила, за да може с нейна помощ да се уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Авраам разбрал, че това е възможно само ако хората се обединят помежду си, без да обръщат внимание на ненавистта и враждата един към друг. Ако те седят заедно и се опитват да разкрият между себе си добрата сила над цялата зла сила, то я получават и посредством нея неутрализират егоизма.

Авраам усъвършенствал методиката на Адам, допълвайки към нейните възможности активното извличане на положителната сила от дълбината на природата и започнал да обучава вавилонците. Той ги призовал да поправят състоянието и да прекратят враждата. Много откликнали на неговия зов и започнали да се учат при него. Вавилон се разделил на две: на тези, които били способни да чуят Авраам и да приемат неговата методика, и на тези, които не могли.

Тогава Авраам събрал учениците си и ги извел от Вавилон в земята Кнаан. Така се образувала голяма група от негови последователи, която в крайна сметка се нарекла Израел, съгласно насоката си “направо към Твореца” (яшар-ел). Те се стремели към добрата сила, която могли да притеглят и уравновесят в живота си.

Освен това, чрез съединяването на тези две сили, те започнали да виждат една нова, както ние виждаме с двете си очи, картина на света. Те видяха какво се крие зад външната, дадената им по рождение, картина на света, проникнали вътре в нея, разкрили механизма на природата, действащите върху нас сили, и започнали активно да работят с тях.

Следва продължение…

От 730-а беседа от нов живот, 02.06.2016

[187802]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч.1

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Ню Джърси. Урок № 6

Поправянето, с помощта на което може да се компенсира силата на егоизма и да се получи цялостна картина, пълно усещане за цялата реалност, идва към човечеството стъпаловидно, тъй като хората от поколение на поколение се раждат все по-егоистични, по-груби.

Въз основа на това, което им се разкрива според нивото на егоизма, те развиват своята природа, своето обкръжение, семейство, технологии, работа, човешко общество, преминаващо през различни форми.

Адам Ришон пръв е разкрил тази методика, доколкото е могъл, и я е предал на своите ученици. Във всички следващи двадесет поколения от него до Авраам, следващия велик кабалист, хората са се занимавали с лично разкриване на духовното, допълвайки лявата линия /отрицателната, егоистична сила/ с дясната линия /алтруистичната сила/.

Но във времето на Авраам, в Древен Вавилон, тази система е спряла да работи, защото егото със скок се е издигнало на ново стъпало. До тогава хората са живели добре, но изведнъж са усетили, че не са способни да подредят отношения един с друг. Авраам, знаейки за тази наука все пак се е затруднявал да реши какво е необходимо да се прави, докато не му се разкрило, че решението се крие в обединението.

Затова не от Адам Ришон, а именно от Авраам сме получили зачатъка на принципа „Възлюби ближния както себе си“. Авраам е събрал група ученици, които са използвали неговата методика.

Но тяхното обединение е било все още в лека форма, не толкова изяснено и с желаната дълбочина, според сравнително малкият егоизъм, съществуващ в Древен Вавилон. Тъй като егото им е било все още леко, те по този начин са се справяли с него.

Но техните отношения все още е било невъзможно да се нарекат любов, защото не може да има такова чувство като любов, ако няма омраза. Винаги едното трябва да бъде срещу другото. Не може по друг начин да се разкрие никакво явление, освен от неговата противоположна форма, защото винаги преимуществото на светлината се разкрива от тъмнината.

Следва продължение…

От урок № 6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187661]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Реплика: Група учени от Тел-Авивския университет, изследвайки писмата, които си разменяли в гарнизона в крепостта Тел-Арад, около 600 години преди нашата ера, достигнали до извода, че Старият Завет е бил написан няколко века по-рано, отколкото се е считало до сега.

Според общоприетата версия Петокнижието е било създадено след връщането от вавилонския плен, тъй като по-рано за подобен род работа не е имало достатъчно грамотни юдеи. Затова сега учените изследват отново този най-сложен въпрос: кога всъщност е била написана Библията.

Отговор: Първата книга по кабала е била написана от Адам преди около 5770 години. В историческия отрязък между Адам и Авраам са се появили няколко труда от различни кабалисти.

Авраам, както твърди Рамбам е бил автор на много кабалистични книги, но до нас е достигнала само една от тях: „Книга на Създаването“.

Преди 3500 години, Авраам, който живял в древния Вавилон е събрал своя група, която впоследствие се превърнала в народ на Израел. Всички членове на групата е трябвало да изучават писане и четене. Говорили са на иврит, тъй като иврит и арамит са били официални езици в древен Вавилон.

Групата на Авраам е била създадена, за да могат хората във връзката между тях да постигнат Висшия свят. Изхождайки от това, те естествено, прекрасно са разбирали източника на буквите, корена на думите, чувствали са така наречения език на клоните, когато висшите свойства на света, които нямат названия, се обозначават с техните следствия в нашия свят – клоните.

По такъв начин, в периода между Авраам и Моисей са били написани много книги, тъй като от времето на Авраам и по-късно е била въведена абсолютна грамотност в целия еврейски народ.

От египетското изгнание и по-късно, юдеите са излезли от Египет вече на съвсем друго ниво на познание и постижение, защото са се намирали не просто в робство, а са преминали по пътя на осъзнаване на своето робство в егоизма. Странствувайки 40 години из пустинята, целият народ е започнал да пише Тора.

Така е казано, че Моисей е имал ученици, които е обучавал заедно с помощника си Йешуа. Нещо повече, той е обучавал целия народ, тъй като левитите е трябвало да се занимават с всеобщото образование.

Въпрос: Колко време е отнело написването на Петокнижието?

Отговор: Петокнижието се е създавало постепенно, в продължение на 40 години пътуване по пустинята.
Всичко, през което народът на Израел е преминал, което се е случвало с него и вътрешно и в духовните корени – те са изложили в книгата, която са нарекли Петокнижие Мойсеево или Тора.

Намирайки се на земята Израел, след строителството на Първия, а след това и на Втория Храм, те са написали и всички останали книги, в частност „Пророците“ („Невиим“), „Светите Писания“ („Ктувим“) и Мишна.

След разрушението на двата Храма, преди излизане в изгнание е бил създаден Талмуда. Всички останали книги са писали, когато са били вече в изгнание.

Казано е в Тора, че от Дан до Беер Шева не е имало нито едно дете, което да не знае еврейските закони и което да не може да чете или пише. Повечето книги са знаели наизуст, тъй като древната технология на обучение се състояла в това, че ученикът запомнял наизуст всичко, което учителят му казвал.

Въпрос: Тоест не е имало прекъсване в грамотността?

Отговор: Никога. Напротив, от времето на Адам в тези кръгове, където са живели кабалисти, е имало практическа поголовна грамотност. Когато Авраам е привлякъл към себе си древните вавилоняни, той е започнал да изкоренява неграмотността сред присъединилите се към него хора.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2016

[182144]

Filed under: Древен Вавилон, Тора - Няма коментари→

Реплика: Понастоящем обстановката в света е много напрегната: терористични атаки в Париж, свалянето на един руски самолет в Египет, война в Сирия. Създава се усещане, че всичко се разпада.

Отговор: Влязохме в съвършено нова епоха, която в кабала се нарича „последното поколение“. Става дума за последното егоистично поколение, което трябва да се смени със следващото ниво на съществуване, с нов строй, с ново човечество. Но раждането на нещо ново винаги е болезнено.

Ражда се съвършено ново човечество, което е изиграло егоистичната си карта. В течение на много хиляди години сме се развивали с помощта на егото и сега трябва да преминем на нов етап на развитие, на който ще уравновесим егоизма с добрата сила на природата.

За това и говори науката кабала, която е възникнала преди три хиляди и половина години в древен Вавилон, където се е разразил кризисен период подобен на този, който преживяваме днес.

В тези времена цялото човечество е било съсредоточено на малко парче земя в Месопотамия и хората, живеещи като едно семейство, изведнъж се почувствали антагонистично взаимосвързани, между тях възникнали огромни противоречия, които наричаме „Вавилонска кула“, т.е. огромно взаимно враждебно отношение един към друг. Те не могли да го понесат, отделили се един от друг и се разпръснали по целия свят.

Част от тях, няколко хиляди човека, се присъединили към Авраам, който призовал всички да се издигнат над играещия в тях егоизъм. Впоследствие той ги извел от древен Вавилон. Така се образувала идеологическа група, която започнала да живее съгласно учението на Авраам по принципа „възлюби ближния като себе си“.

Оттогава човечеството се е разпръснало по цялата Земя. Дълго време ни е било хубаво и сме се чувствали свободни, а сега достигаме до същия този Вавилон, т.е. отново сме затворени, но сега около цялото земно кълбо и няма къде да се разпръснем.

В това се заключава и проблема: ние отново зависим егоистично един от друг, светът е станал малко селце и трябва да намерим изход от създалото се положение.

Затова сега отново се разкрива науката кабала, която, тъй като не е била необходима, е била скрита от човечеството от времената на древен Вавилон. Сега я изучават над 1800 факултета по света. Тя разказва, че трябва да усвоим методиката „възлюби ближния като себе си“ и да се научим, в крайна сметка, да приемаме другите като себе си.

Егоизмът се вселява във всички без значение от пол, възраст, политическите убеждения и религиозните възгледи.

Виждаме колко той управлява в младото поколение – хората не могат да живеят заедно, рушат се семействата, възникват проблеми на всички нива, в това число и на държавно. Въздействието на егоизма потапя човечеството в много силен антагонизъм.

Получава се, че от една страна, егоизмът ни разкъсва отвътре и искаме да се отделим от него, а от друга, течението на природата, еволюцията, ни свързва един с друг. Тези взаимно противоположни тенденции предизвикват огромно напрежение в света и страх от това по какъв начин може да свърши.

От програмата на радио „Ехо Москва“, 25.11.2015

[172702]

Filed under: Древен Вавилон, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Тора, най-популярната книга за всички времена и народи, разказва за духовното развитие на човека и за неговите вътрешни свойства.

Възприемаме Тора като увлекателно описание на живота на исторически персонажи и не подозираме, че в нея става въпрос не за земни проблеми, а за вътрешните състояния на човека и човечеството.

Затова нека оставим легендите в ръцете на литераторите и историците и да поговорим за това, за което тя наистина разказва.

„Адам” – желанието, което извисява човека над материята

Човекът е създаден егоист. Той е преминал дълъг път на егоистично развитие на неживо, растително и животинско ниво, докато преди 5775 години в него за пръв път се пробудило нивото „човек” (Адам), нивото на неговото вътрешно развитие. Не случайно първият човек, който е усетил духовния свят, се е казвал Адам.

В него се е зародило желание да достигне нов етап, разкриващ смисъла на неговия живот, неговия корен, силата, която е създала Вселената и ни управлява. Това е чистата сила, която не е облечена в никакви реални образи.

Човекът по своята физическа структура, сетивни органи, разум и сърце е на животинско ниво на развитие. Изведнъж в него се появява компонентът „Адам”, допълнително желание и допълнителен разум, които не се проявяват външно. Това са духовните компоненти, които го отличават от животните. Те извисяват човека над материята по отношение на творението, Твореца и смисъла на живота.

Своето постижение Адам е описал в книгата „Тайният ангел” (Разиел а-Малах). По-късно неговите ученици Каин, Авел и Сет са развили неговото разкритие. Така е продължило до Ной – представителят на десетото поколение ученици на Адам.

Авраам – първият активен изследовател на силите, които управляват мирозданието

Минали още десет поколения от Ной до Авраам, преди човечеството да стигне до състоянието „Вавилон”- първото състояние, в което хората са започнали да се затварят в групи. Нарастващият егоизъм започнал да им подсказва как да работят заедно, помагайки им да разкриват тясната зависимост, която се проявява в сблъсъци и противоречия вътре в човека и между хората.

Именно по това време в Древен Вавилон в един от жреците – Авраам, син на Тара, се появило желание за постигане на духовно ниво и издигане на по-висока степен. До него всички кабалисти пасивно са прониквали в тайните на мирозданието, Авраам станал първият активен изследовател, постигнал в себе си силата за управление на Вселената.

Това е ново ниво на постижение, когато човек се издига над своя егоизъм и започва активно да работи с него. Егото в него вече достигнало до такова ниво, че е започнало да представлява реална сила, с която той може да взаимодейства . Затова Вавилон олицетворява сблъсъка между хората, техните конфликти и разногласия.

На този фон Авраам е създал методика за разкриване на мирозданието. Въпреки че Адам се счита за първият кабалист, Авраам е създал учение, което е инструмент за разбиране на Вселената и управляващата я сила – Твореца.

Невъзможно е да се отрече тази сила, защото виждаме, че всички творения са създадени на някакъв принцип, по някаква програма. Всичко е взаимосвързано и действа в огромна система по неразбираема за нас формула.

Авраам започнал активно да я изучава, защото по това време егоизмът станал обществен. Противопоставянето на обществото на тази сила на природата е позволило с помощта на манипулиране на обществото да се изследва природата – Твореца. Своето откритие Авраам е изложил в „Книга за Съзиданието” (“Сефер Йецира“).

Преодоляване на вавилонската криза

С това започва реализацията на методиката на Авраам, тъй като за първи път се проявява разделянето на човека на отделни личности, всяка от които представлява определени свойства, които някога са били събрани в общо желание. Затова сега всеки от нас е различна страна от по-рано съществуващото общо желание.

Ако искаме да постигнем силата на природата, която създава единното желание, може да направим това на нивото на нашето обединение. Обединявайки се над нашите противоречия и противодействия, създаваме денивелация между отрицателните сили на нашето разделение и единната положителна сила на природата. В това противопоставяне се проявява възможността за анализ и усещане на това, което се случва с нас и с цялото мироздание.

Разкривайки това, Авраам е призовал жителите на Вавилон да се издигнат над обхваналата ги криза, защото кризата е разкриване на противоположностите между обществото и природата. Нещо повече, тя през цялото време нараства.

Има само два начина за преодоляване на кризата: или събиране заедно по методиката на Авраам, или разпръсване в различни посоки, за да не се чувства постоянният антагонизъм и противоречия между нас.

По този начин вавилонското общество се е разделило на две части: едната от тях се разпръснала по цялата Земя, а другата отишла след Авраам в земята на Израел.

И тъй като всички свойства се намират във връзка помежду си, „който променя мястото си, променя съдбата си”. На всяко кътче на нашата Земя влияе известна сила на природата, и който промени мястото, на което живее, променя и съдбата си.

Разбира се, това не трябва да се възприема буквално. Но виждаме как биологията и географията действително влияят на външността на хората, на техния характер и качества. И не защото земята е такава, а защото свойствата във всяка точка в пространството са различни. Затова Авраам, ръководейки се от своята вътрешна интуиция привел своите привърженици в земята Израел, усещайки, че именно там е тяхното място. Още…

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Предварителен урок

С вас живеем в особено време, когато светът започва да се усеща все по-съединен. Проблемът е само в това, че тези връзки не са добри, а лоши. И при това усещаме своята пълна зависимост един от друг, което започва да безпокои и раздразва всички.

Тъй като тази зависимост не е много добра, то такова съединение носи само проблеми, както е казано: „Обединението на престъпници е във вреда на тях самите и на целия свят“. Ако хората засега не поправят своите отношения, то по-добре да се разделят и да стоят по-далеч един от друг.

Всичко това е започнало в Древен Вавилон, където егоизмът се развил дотолкова, че хората са се възненавидели един друг. В резултат са възникнали толкова много езици – за пръв път егоизмът се е възпламенил и е разделил хората. А до преди това, всички са живели като един народ, на който всичко е било общо.

Но изведнъж са почувствали, че са разединени и се числят към различни общини, семейства, народности и затова не могат да живеят заедно. Оттогава се е появила науката кабала.

Един от мъдреците, живеещи във Вавилон, на име Авраам, разкрил, че е невъзможно да се съпротивляваме на нашето обединение. Хората непременно ще бъдат свързани, няма да успеят да се отделят един от друг. Трябва само да се знае как правилно да се съединят, независимо от егоизма, растящ всеки ден. Така е възникнала науката кабала – методика за доброто обединение между хората.

Кабала казва, че преди всичко трябва да се поправи човекът и нашите отношения помежду ни, и тогава всичко, което ще направим, ще бъде за добро.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163791]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→