Въпрос: Вътрешната пустиня е състояние, присъщо за всеки човек, или не е за всички?

Отговор: Има хора, в които егоистичното желание се е развило дотолкова, че те започват да чувстват неудовлетвореност от живота си.

Усещането е, сякаш си в пустиня. И той иска да провери защо се случва така. Има ли някаква цел или висша програма в това? Защо чувства такава суша, пустота в живота, от която няма да израснат никакви плодове?

Той си казва, че трябва да провери що за пустиня е това в него. И това означава, че той ще избяга в пустинята както нашите праотци – търси цел и не намира. Още по-дълбоко се потапя във вътрешни изяснявания, опитвайки се да разбере защо чувства такава пустота в живота и защо не може да направи нищо.

Това е състоянието на пустиня, в която той търси източници на вода – кладенци, както са търсели някога Авраам или Ицхак. В Тора има много разкази за кладенци, които са така необходими именно в пустинята. Тъй като, ако човек изпитва сухота в живота си и няма с какво да оживи душата си, той е длъжен да намери извор с жива вода, т.е. висша сила, способна да му отговори в какво е целта на неговия живот, същността и смисъла му.

Той търси каква сила е създала тези две състояния: суша и вода, т.е. егоизъм и желание да обича, зло и добро. И като му става ясно, че те идват от един източник, недоумява как може да е така.

Защото хората са вярвали, че има две сили: зла и добра. И дори самият Авраам някога в Древен Вавилон е изготвял идоли, половината от които са били зли, а половината-добри.

Именно за сметка на това, че той отива в пустинята и изкопава там кладенци за вода, чрез това намира средната линия. Средната линия – е същата тази висша сила, която причинява и суша и влага. В това се състои отговора на търсенето на човека: усещането за суша и пустиня се дава, за да търсим и намерим висшата сила, която е източник на двете явления.

Въпрос: Как намират висшата сила в пустинята?

Отговор: Човек разкрива висшата сила, именно защото усеща сушата и абсолютната пустота в живота.

Въпрос: Защо именно в пустинята?

Отговор: Човек трябва да отговори на въпроса защо е такава суша в душата му. И тогава намира кладенец с жива вода, който се намира именно в пустинята.

Следва продължение…

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

Пустинята, част 2

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217505]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Но ако човекът бъде враг на своя ближен, и го издебне, и се нахвърли върху него, и го убие, и избяга в един от тези градове, то нека изпратят старейшините на неговия град, и го вземат оттам, и го предадат в ръцете на кръвни отмъстители, за да умре.

Не го жали, изкорени вината за кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.  /Тора, Дварим, Шофтим, 19:11/

Ако в човека се разкриват желания на нивото на умишлено егоистично действие, когато той иска да навреди чак до убийство на някакво желание, то той се нуждае вече от съвсем друго поправяне, отколкото при не предумишлено използване на анти духовното желание.

Става дума дори не за желанието, а за намерението, с което се използва желанието. Ако някое от намеренията на желанието на човека, в човека действа именно така, то това намерение трябва да се убие, т.е. да се изкорени от неправилното проявление на неговата дейност. В това е неговото поправяне.

Ако анти духовното желание е непредумишлено,това означава, че то не е имало никакво намерение. Тогава човекът трябва да прибави към него правилното намерение заради отдаване, любов и взаимна връзка.

Ако това е егоистично желание, с грубо намерение заради себе си, то първо ти трябва да убиеш това желание, а след това вече „да го родиш” с ново намерение. В Тора е казано, че това задължително се прави чрез съда. Ти нямаш право да убиваш никого и нищо: нито желанието, нито намерението. Желанието въобще не може да се убие, само намерението. А това всичко действа само чрез съда.

С други думи, ти трябва да създадеш вътре в себе си съдебна система и чрез нея да съдиш самия себе си, а след това да решиш, кои желания с намерение, насочени заради себе си, подлежат на смърт, т.е. трябва да се изкоренят, а кои желания са просто неутрални, без анти алтруистично намерение.

Желанията с неутрално намерение трябва да се поправят, а при желанията с егоистично намерение първо трябва да се унищожи това намерение, а след това да се добави правилното. Това се нарича възраждане на мъртвите души.

И това действие може да се извърши в човека на всички степени, незадължително,  което се нарича, в „края на дните”.

Когато се концентрираме в правилното отношение към всеки и разбираме, че това са само егоистични желания, които трябва с помощта на изменение на намерението от „заради себе се” на „заради другите” да се обърнат в алтруистични желания, то ние нямаме никакви проблеми. Нас ни интересува само, с помощта на какво можем да променим намерението, а желанията си остават същите.

Те трябва да се проявяват в нас според степента на възможността да ги възстановим  с  правилно намерение, и затова тези желания са скрити. Но с появата на възможността да се промени намерението от получаване на отдаване, те постепенно се разкриват. Въпросът е само в това, как се включваме към източника на силата, поправяща нашите намерения.

Въпрос: Оказва се, че поправянето на намерението идва от Твореца? Аз не мога ли сам да го поправя?

Отговор: Не, в никакъв случай. Нашата задача се състои в издигането на молба да станем алтруисти, за да може всяко наше желание вместо с намерение „заради себе си”, да бъде с намерение „заради другите” и чрез тях – на Твореца. Защото Творецът е съвкупността от всичко, което е извън мен. Такава е нашата работа.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга”, 07.09.2016

[201440]

Filed under: Тора - Няма коментари→

Въпрос: Известният американски писател Джонатан Сафран Фоер, автор на много съвременни бестселъри, в последния от тях пише: „За нас е по-лесно да се обадим по телефона, отколкото да се срещнем лично, или да продиктуваме съобщение, нямаме нужда да изслушаме отговор.

Всяка крачка по този път ни омаловажава и ни води далеч от нашите емоции и човечност. Аз се безпокоя, как все повече усещаме света на краищата на пръстите  си, той все повече се отдалечава от нашето сърце.

Как мислите Вие, към какво водят човечеството всички най-нови технологии, изкуствен разум, интелект и т.н.?

Отговор: До осъзнаването, че ние трябва да се откажем от всичко това и да се приведем към работата „от сърце  в сърце”. Да се откажем именно от всичко, което не е свързано с усещането в сърцето. Всичко останало ще достигне своя пик и след това ще изчезне. Няма да са ни нужни нито връзки чрез дълги линии и уеб мрежи, нито най-високи технологии, нито космос, нито нови градове, нищо.

Дори няма да ни трябва телевизия с огромни екрани и хиляди канали. Никой няма да иска да си забива главата във всичко това. Ще минат още няколко години и ще изхвърлим  телефоните. С кого да говорим и за какво?

Реплика: Футуристите говорят съвсем обратното. Те смятат, че ще се развива междупланетното съобщение…

Отговор: Глупости. Нищо такова няма да има.

Реплика: Вие казвате, че всичко това ще се отмени и човекът отново ще поиска сърдечна привързаност?

Отговор: Например, днес колата е  средство за придвижване, а не  самоцел. Да допуснем, че ти ще имаш космически кораб и десет планети. Там живее тъща ти и още някой. Можеш да се отдалечиш от всички. Получѝ за себе си малка планета и живей там спокойно.

Но ние разбираме, че тези неща нищо не ни дават. Човекът трябва да се напълни, а в това няма да намери напълване. Затова ние през цялото време се гоним, за да се напълним, а в крайна сметка виждаме, че макар и да има някакви средства за това, те не оправдават себе си. Аз ставам все по-празен.

Реплика: Оказва се, че цялото това бягство е  наистина бягство за напълвания…

Отговор: Разбира се! Погледнете как писателите рисуват футуристични картинки: ние се движим с огромна скорост. Накъде? – От единия пуст край към другия пуст край. Но затова те пишат бестселъри.

Въпрос: Джонатан Фоер пише, че ние се отдалечаваме от сърцето. Той сякаш се плаши от това. Възниква ли този страх у човечеството в хода на най-далечния прогрес?

Отговор: Не, няма да възникне, защото друг изход няма. Ако човечеството не разкрие за себе си причината и целта на творението, то ще потъне в наркотиците, успокоителните и сънотворни препарати.

Въпрос: Защо преминаваме такъв дълъг път? Защо са ни необходими всички тези технологии?

Отговор: Защото трябва да осъзнаем злото на нашата природа. Не осъзнавайки го докрай, ние няма да успеем да го поправим.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204016]

Filed under: Свобода на волята, Творец, Тора - Няма коментари→

Ако човек вземе жена, и влезе при нея, и я възненавиди, и говори за нея неверни обвинения, и разпространи за нея лоша слава, и каже: „Тази жена взех, и влязох при нея, и не намерих девственост в нея„. [Тора, „Дварим“, „Ки теце„, 22:13-22:14]

Сред тези, които се занимават с кабала, има такива, които казват: „Защо дойдохме тук? Учим от няколко години и къде са резултатите?“

Желанието, с което човекът е дошъл, е и „тази жена“, с която той е започнал да работи. Но не виждайки резултати, той захвърля всичко. Вместо да се свърже с мечтата си и да върви по-нататък, той започва да я ненавижда и избягва.

Това и означава „да говори неверни обвинения“ за това, че тази методика не работи и „да разпространи за нея лоша слава“.

„Тази жена взех, и влязох при нея, и не намерих девственост в нея“ означава, че тя не е моя. Не мога да я използвам, за да мога заедно с нея да създам своя бъдещ свят, тъй нареченото потомство. Това желание не се отнася към мен, не мога да го управлявам.

Нека вземат бащата на девицата и майка и, и да изнесат признакът за девственост на девицата към старейшината на града, до вратите. [Тора, „Дварим“, „Ки теце„, 22:15]

Това вече се явява висшето ниво, на свойството Аба ве-Има. То се отнася към тези, които започват да се сблъскват с изясняване и анализ на духовния път. Те не бягат от възникналия проблем, но за тях съществуват такива сложности.

„Девствена девица“ – това е личното егоистично желание на човека, а не това, което той е получил от някого. Това и трябва да се докаже.

„Да изнесат признакът за девственост на девицата към старейшината на града, до вратите„, означава да издигнат желанието от Аба ве-Има на следващото ниво.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 05.10.2016

[204615]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Да няма мъжка дреха на жената и мъжът да не облича женска рокля, тъй като това е мерзост пред Бога твоя Всесилен, за всеки, който върши това. (Тора, „Дварим“, „Ки Теце“, 22:05).

За желанията, наричащи се женски, и желанията, наричащи се мъжки, е характерно отделно състояние. Женските желания, са главно егоистични. Те могат да бъдат поправени само ако рядом с жената има мъж. А мъжките желания, това вече са желания за отдаване, дори повече – намерения.

Затова жената не трябва да остава без мъж. Женското желание трябва да е или под надзора на бащата, или на съпруга. А свободната жена, т.е. свободно желание не би трябвало да има, тъй като без правилно намерение то ще бъде егоистично. Такова (желание) в народа не може да бъде. Това действа като закон.

Затова днешното състояние на човечеството и обществото са абсолютно противоположни на правилното състояние.

Ако жената «облича мъжка дреха», това означава, че тя се държи свободно, като мъж, което представлява източник на всички проблеми в обществото. Но това произлиза от необходимостта от поправяне на вътрешните желания, които винаги са женски, а намеренията са мъжки. Затова мъжът трябва винаги да «покрива» жената (желанието) със своето намерение.

Ако мъжът «облича женска дреха», това означава, че се спуска до ниво, на което вместо да работи за отдаване, започва да работи за получаване. И това е ужасна деградация.

Мъж на иврит е «гевер» – от думата «габрут» – «усилие», т.е. преодоляващ с усилия своя егоизъм и опитващ се през цялото време да се настрои за Твореца. А ако не, то той се намира на много низко, животинско ниво. И така е казано: «Всички са подобни на животни».

А жената – това вече е състояние, когато ти усещаш своя егоизъм, опитваш се да направиш нещо, но не можеш. Затова ти трябва да «се омъжиш», т.е. да намериш мъжкото намерение.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 28.09.2016

[204196]

Filed under: Духовна работа, Мъжът и жената, Тора - Няма коментари→

Знай със сърцето си, че както човек наставлява своя син, така Бог, твоят Всесилен, те наставлява. И спазвай заповедите на Бог, твоят Всесилен, и върви по Неговите пътища, и се бой от Него.

Бог, твоят Всесилен, те води в добра страна, в страна на водни потоци, извори и източници, които излизат по долините и планините. В страна на пшеница, ечемик, грозде, смокини, нар, маслини и мед.

В страна, в която без срам ще ядеш хляб, няма да имаш недоимък в нищо, в страна, в която камъните са от желязо и от планините ще добиваш мед.

И ще ядеш, и ще се насищаш, и ще благословиш Бог, твоя Всесилен, за хубавата страна, която ти е дал. [Тора, „Екев“, 8:05-8:10]

Потресаваща, разбира се, картина. Бих си помислил, че това е описание или на средиземноморско крайбрежие във Франция или на гръцки остров. Но е трудно да кажеш подобно нещо за земята на Израел. Разбира се тук се има предвид съвършено друго.

Действително е невъзможно по никакъв начин да се опише духовно, а не географски, земята на Израел, защото това са свойствата на човека, намиращ се в най-висшите си напълвания.

Това не е просто красиво литературно описание на някаква картина, а абсолютно точно, римувано, силно, научно-техническо описание на свойствата на човека, който по такъв начин функционира. Бих казал блика.

Тук се обрисуват всичките десет сфирот на душата на човека, който е напълно насочен към отдаване и любов към ближния, и така към напълно безкрайно състояние, защото всичко е насочено не в себе си, а от себе си.

Въпрос: Това усещане на конкретен човек ли е?

Отговор: Това, което се случва в желанието е и усещането. Освен желанието няма нищо друго.

Въпрос: Ние при всички случаи ли ще достигнем до това усещане?

Отговор: Това е заповядано на целия свят, записано е, предписано е и чака. А ние трябва да се опитаме със собствени усилия да го достигнем и то по-скоро. Няма нищо по-лошо от състоянието, в което се намираме. И няма нищо по-хубаво от това, което ни е приготвено.

Реплика: Но сега Творецът ни помага. Той ни показва какъв е светът. А по-рано това не го е имало…

Отговор: По-рано това не го е имало, защото не сме били развити, а не защото Той не го е показвал. Ние се развиваме по последователен еволюционен път до състояние, когато виждаме какво се случва с егоизма ни, усещаме криза и се развиваме по-нататък.

Така че напред, разбира се, има още много проблеми. Ако разберем какво ни е подготвено и се опитаме да приложим усилия към него, намерения и стремежи, помагайки си един на друг, тогава ще можем да преодолеем оставащия отрязък от пътя, който, по принцип, е най-сложния, защото тук има свобода на волята.

Ние сами трябва да го преминем със свободния си избор. А ако не, ще седим на едно място, като магаре, и ще получаваме удари, докато не поумнеем и не разберем, че трябва да използваме свободата си на воля. Да се надяваме, че ще се разсъним и ще се устремим напред.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 27.04.2016

[191980]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Науката кабала обяснява, че никоя духовна работа не предполага никакви физически действия. Всичко трябва да се случва само в желанието на човека. Кабала оперира с факта, че всъщност е създадено само желанието. То може да се управлява свише от Твореца и отдолу, от човека, нищо друго няма.

Струва ни се, че наоколо съществува материален свят, но този свят е призрачен. Той съществува само в нашите вътрешни представи. Така пише Баал аСулам във „Въведение в Книгата Зоар“. От обратната страна на мозъка ни има своеобразен „екран“, който проектира върху себе си всички наши мисли, чувства и ни рисува като че ли някаква реалност, която виждаме пред себе си.

В действителност ние нищо не виждаме. Пред нас като че ли се намира например маса, стена, свят, звезди, галактика, но нищо  не е такова, каквото ни изглежда.

Това е много сложна система от усещания. Задачата на кабала е да излезе отвъд границите на  обичайните ни, земни чувства, да даде на човека правилен поглед върху света, правилно усещане. Затова тази наука се нарича кабала, тоест наука за правилно възприемане на истинската реалност, каква е тя и как се проявява.

Творецът не е предвидил, че човекът ще прави нещо физически, защото целият обкръжаващ ни призрачен свят е илюзия. Така е казано и в Ккнигата Зоар, че когато влизаме в усещането за висшия свят, започваме да разбираме, че всичко предходно е било като в сън.

Въпреки това, дори ако получим духовно зрение, ние оставаме да съществуваме между двата свята и да ги усещаме и двата. Само този обем,  който  възприемаме в нашите земни свойства, се нарича „олам а-медум“ –  измислен,  индуциран от нас илюзорен свят.

А реалният свят, който разкриваме, е нашият истински свят. И между тези два свята има връзка. Човекът усеща цялата илюзия за този свят и цялата истина на висшия. Всичко, което го има в така наречения духовен свят, тоест намиращ се от другата страна на нашите възприятия, нашите илюзии, се отразява в картината на нашия свят и по този начин постепенно ни призовава към разкриването на истинския свят.

Всичко е дадено на човека не за да стои и да прави нещо  физически, с ръце и крака, а да напълни с действия своите желания, защото желанието е истинският материал на творението, освен което нищо друго не е създадено.

Всички физически заповеди, службите в храмовете и др. се отнасят само към вътрешното духовно изпълняване в нашите желания и намерения. И толкова! Затова е казано: „Аз не искам от вас дворци, скъпоценни дрехи, помпозност, които водят само до насилие, до борба за власт. Имам нужда само от чистотата на сърцето, от работата над своите желания“.

Ние ясно трябва да разберем какво означава духовния корен и неговото следствие в нашия свят, как действа върху нашето възприятие, как ни принуждава да виждаме определени физически образи, които ние „като че ли“ усещаме в нашите пет сетивни органа. „Като че ли“, защото всичко това съществува като сън и понякога изглежда дори по-реално, отколкото е истинската реалност.

Обаче всичко това са подсказки към нас от висшия източник, висшия корен, който като много изкусен оператор ни завърта във филм под името „живот“. На нас ни се струва, че живеем в тяло, че си взаимодействаме, че се движим и всичко останало, но само след като малко се събудим, ще открием, че всичко това е било като в сън, както и е казано в Книгата Зоар.

И когато влизаме в контакт с корена, а не със следствието, започваме да разбираме защо се е случило така, защо са ни въртели в този филм, наречен живот, защо той е бил толкова разнообразен и богат на цветове, на звуци и така ни е грабнал. Но всъщност усещаме много малко, буквално микроскопично въздействие, тясно и по дълбочина на възприемането, и по неговия спектър, но за нас изглежда нещо необичайно.

Всичко, което се случва наоколо, се превърта в малкия егоизъм на човека, в  точката, в която всеки от нас усеща този свят. Обаче, след като егоизмът започне да се разширява, усещаме в развиващото се его следващите картини на света, но вече поправени. Понеже егоизмът може да се разширява само поправяйки се! И тогава, освен малка точка, започваме да си представяме още и висшия свят.

Постигаме корените на всичко случващо се с нас и със света, виждаме как можем да взаимодействаме в тази система, да ускоряваме нейното развитие, разширяване, демонстрация на нас. И тогава ни става ясно: това е корен, а това е негово следствие, и влияейки на корена, можем да променим следствието.

По принцип, сега не сме в състояние да променим нашия свят. Това ни става подвластно само тогава, когато задействаме своето влияние на неговия корен. Затова, живеейки в нашия свят, виждаме, че нищо не ни се получава и нищо не можем да направим.

Но когато човечеството достигне до състоянието на пълно откъсване, депресия, безсилие, ще чуе, че има и друг път и той е единственият верен, не пътят през нашия егоизъм, който ни управлява, а пътят на управлението му. И тогава ще можем да се издигнем и да започнем разкриването на истинския свят.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.06.2016

[195601]

Filed under: Възприемане на реалността, Тора - Няма коментари→

И било, когато сте чули гласа от мрака, а планината е била покрита с огън, приближили се към мен всички предводители на вашите колена и вашите старейшини и казали: “Ето, така ни показа Бог, нашият Всесилен, Твоята слава и Твоето величие, и Неговият глас чухме от огъня.

Днес видяхме, че говори Всесилният с човека, и той остава жив. Но за какво сега да умираме? Та нали ще ни погълне този велик огън; ако продължим да слушаме Божият глас, нашият Всесилен, то ще умрем. Та кой човек, чуващ гласа на Всесилният Бог говорещ от огъня, остава сред живите? Ела и слушай всичко, което ще каже Бог, нашият Всесилен, и ще ни преразкажеш всичко, което ти каже Бог, нашият Всесилен, и ние ще слушаме и изпълняваме!”(Тора, “Дварим”, “Ваетханан”, 5:20-5:24)

В човек става правилно осъзнава на това, че въпреки че духовните свойства са велики, сега към тях започва да се проявява определен подход.

От една страна свише съществува контакт на Твореца с човека, по точно със заложеното в него свойство, наречено “точка в сърцето”, което може да бъде свързано с Висшата сила. От друга страна, към този контакт е необходимо да се подходи постепенно, последователно, поетапно, за да не прегори човек.

Затова човек или група от хора започват да разбират, че движението към целта е дълго и заема, по принцип, целия живот.

За какво живеем?! Човек завършва институт и отива да работи. За него институтът е като трамплин. А в духовното не. Тук ти се намираш в тази същата точка, в която си се родил и съществуваш, обаче тази точка започваш да я разбираш и осъзнаваш по друг начин.

Твоето движение напред се заключава в това, че издигайки се над състоянието си, вътре в него разкриваш, че вече се намираш във Висшия свят, а не на Земята.

Изменяйки отношението към случващото се с теб, ти разкриваш в това състояние Твореца, свойството отдаване и любов, и никъде не трябва да ходиш! Стълбата на подема се намира вътре в теб като постепенно, все по-дълбоко постижение на това, че и сега се намираш в райското състояние.

Тоест, всичко което се случва с човек, са степени на неговото вътрешно постижение в себе си, когато той разкрива, че тъмнината, в която се намира, изчезва и настъпва вътрешно просветление.

Към него достига разбирането, че той всъщност се е намирал и се намира във Висшия свят, в света на Безкрайността, но едва сега започва да го разбира и възприема, защото се изменя отношението му към действителността, неговите свойства се връщат обратно към състоянието, в което вече са били.

А нашият свят?! Човек все още вижда войни, хора, убиващи се един друг, защото в него има общо с тях усещане за съществуване.

И едновременно с това, има усещане за личното си съществуване, когато гледа на тях и разбира, че те са слепи и не чувстват, че всъщност се намират в съвършенство, а виждат само егоистичната си нищожност и нищо повече. А ако те я изменят, то веднага ще почувстват чрез новото свойство на алтруизъм и любов, че се намират в рая.

Затова човек никъде не трябва да ходи, а трябва само вътрешно да се поправя, от ненавист към любов. Това е духовното движение. И в това духовно движение по 125-те стъпала на стълбата на духовните светове е цялата Тора.

Науката кабала говори само за тези трансформации, които човек усеща в себе си, реализирайки методиката на кабалистичното поправяне. Всичко е вътре в човека.

Не е за вярване, че около нас е рай, вечност, съвършенство, Висш свят, свят на Безкрайността!

Баал а-Сулам много добре е описал това в статията “Скриване и разкриване на Твореца”, където се пише, че това, което ти се струва лошо и ужасно в нашия свят, при изменение на вътрешните ти свойства ще стане противоположното: срещу 30-те ужасни видения и усещания на нашия свят ще видиш 30 прекрасни състояния! Всички са щастливи, здрави и доволни.

От Тв програмата “Тайната на вечната книга”, 30.03.2016

[189621]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Реплика: В духовното Моше е главата, а народът – тялото. Затова задачата на Моше е да присъедини народа към себе си. И ако трябва да говорим за истинския лидер, то това е най-тежката работа, пълна с болка, кръв и сълзи.

Отговор: В егоистичния свят всичко става съвършено обратно: лидерът предпочита властта и парите. А в движението към целта изглежда по-друг начин.

Прочетете “Псалмите“ на цар Давид, където той или възхвалява Твореца, или пише за собствената си нищожност. Това е съвършено различен подход.

Цар Давид от сутрин до вечер е зает само с поправянето на своя народ, с това да го приближи все повече към свойството на отдаване и любов. Той е централният организатор на народа, като едно единно алтруистично цяло. Неговата задача е да събере цялата маса в едно семейство.

Това е работата за всички министри, за всички държавни системи, загриженост за това как да се управлява огромната маса хора, така че да могат в последствие да се сближат и да почувстват себе си като едно общо цяло.

И той е отговорен пред висшата сила, пред Твореца. Какво вътрешно напрежение трябва да има, вътрешна самодисциплина, за да може всяка секунда от живота, без отпускане, да си посветен на това?! Невероятно. Това е крайно взискателна, много сериозна работа над себе си.

Защото тук трябва да се вземе предвид всичко: как спиш, ядеш и се обличаш, как разговаряш, какво правиш, – къде е твоята глава във всяка една секунда от времето. При това тя постоянно трябва да се намира само в състоянието на подем. Както тиктака часовника: още секунда, още и още, така и в него това постоянно трябва да тиктака.

Ако попитаме човека от нашия свят, готов ли е той да стане такъв лидер, то той ще отговори : ‘‘Не. Това е такава височина и задължение. Аз дори не мога да се доближа до тях‘‘.

Затова преди лидерите в Израел са се назначавали от Твореца или пророка, тоест са били на такова ниво, когато в нищо не са принадлежели на себе си.

А днес всичко се обърнало наопаки: корупция, алчност за плячка, най-важното е да си построим някаква вила или да се сдобием с някакъв остров. С това Творецът показва на народа, че всичко свърши, необходимо е да се върши работа над себе си, защото лидерите, които днес порастват от масите, не могат да бъдат други.

Излиза, че масите трябва да се променят, приемайки  върху себе си сериозното задължение за нравствена промяна, или нищо няма да се получи и бъдещите лидери ще бъдат много по-лоши, отколкото сегашните.

Припомняйки си лидерите с 50 годишна давност, ние говорим какви идеалисти са били. Така ни се струваше тогава. Но всъщност, всички те са били носители на същите егоистични идеали. Но тогава все пак е преобладавало разбирането‚ че ‘‘щастие е да умреш за родината“, а днес преобладават само сметките, всичко останало не е важно.

Сега народът започва постепенно да разбира, че се намира в идеологическа безизходност и че е необходимо нещо да се направи. Колкото и да сменяме марионетките в правителството, в полицията, сред съдиите, те винаги ще бъдат най-егоистични и продажни.

Затова народът трябва де се промени сам. Само по такъв начин той ще може да промени цялата среда, която изцяло е изживяла себе си.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 27.05.2015

[168065]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е съюзът, който Творецът сключва с народа на Израел на планината Синай?

Отговор: Не трябва да си представяме събитията на планината Синай сякаш са холивудски филм. Става дума за законите на природата. Тора е вечна, което значи, че и сега живеем вътре в тази система. Това не е ситуация, която възниква веднъж и изчезва.

Казано е, че даряването на Тора се случва всеки ден. Има се предвид особена сила, която е скрита в природата, наричаща се „Творец“. Това е добра сила, която се разкрива при условие, че човек иска да я разкрие. Всичко зависи от желанието на човека.

Ние сме създадени от злото, егоистичната сила, както е казано: „Творецът създал злото начало“. Висшата сила ни е създала противоположна на себе си, зли егоисти, всеки от които мисли само за себе си и не е способен да помисли за другите.

Силата на егоизма, действаща в нас, представлява цялата ни природа. Не сме способни да бъдем други. Нужно е да осъзнаем и приемем този факт, за да видим всичко в правилна светлина, за да проверим природата си и за да установим, че това е най-определящото, изначално дадено ни свойство.

Затова, ако човек не поправи себе си, няма смисъл да се чака от него добро отношение към другите: нито към неживата природата, нито към растенията, нито към животните и още повече към хората.

А ако той прави нещо добро за другите, то е само защото разчита да получи някаква изгода за себе си. В такава форма той може да бъде сякаш „добър“, но това не е добро към ближния, а неговото по-хитро използване.

Така живеем и не е важно за какви видове взаимоотношения се говори: за любов между родители и деца, майка към своето дете, младеж и девойка, които се съединяват, за да създадат семейство, или народ, обединен от общи граници и родна земя.

Каквото и да е, всеки мисли само за собствено благо. И когато строим между нас система от връзки, то те винаги трябва да бъдат организирани така, че всеки да получи от тях някаква полза.

Това е характерно именно за човека, като владеещ най-големия егоизъм, който с нищо не е уравновесен. На по-ниските нива на природата: неживата, растителната и животинската съществува равновесие, където минуса винаги се уравновеся с плюса. (още…)

Filed under: Егоизъм, Поръчителство, Развитие на егоизма, Тора - Няма коментари→