И на мен също се разгневи Бог заради вас и каза: „Ти също няма да излезеш от тук! Исус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там (в Земята на Израел). Утвърди го, защото той ще раздели наследството на Израел.

А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. [Тора, „Второзаконие“, „Дварим“, 1:37 – 1:39]

По времето на четирийсетгодишното „скитане в пустинята“ човек напълно отработва тези свойства, с които, след получаването на Тора, започва духовния си път до постигане на нивото Бина пред входа в Земята на Израел. Всички тези свойства сега трябва да придобият съвършено нов облик – получаване заради отдаване, и затова се счита, че поколението умира.

Въпрос: Какво означава за ученика преодоляване на пътя до планината Синай, а след това от планината Синай до Бина и изход на следващото стъпало?

Отговор: Ученикът прави тези действия относно учителя като все повече и повече се отменя пред него. До него достига разбирането, че всичко, което по-рано е считал за правилно, е абсолютно невярно. Така се случва винаги с низшата степен по отношение на висшата.

Ученикът вижда учителя в нов вид, който едва сега започва да се разкрива от ученика, а по-рано той не е разбирал това и не го е чувствал. Той не може да оцени учителя си. Както е казано: „Всеки, отричащ висшия, го отрича, защото той е нисш“.

Въпрос: Какво означава бунт на народа против Моше, т.е. бунт по отношение на учителя?

Отговор: Това е естествено! Те не могат да се съгласят с това, което сега им се предлага. В такъв случай учителят умира.

В нашия свят той умира физически, а на духовните степени за ученика – духовно. Когато ученикът престане да използва учителя като най-висш, като водещ напред, тогава този човек за него умира в смисъла, че престава да бъде водещ. А във физическия вид, ако ученикът не се нуждае повече от учителя, то той няма какво повече да прави в този свят.

Всяка степен съществува за нисшестоящите.  Изхождайки от тази ясна връзка, за учителя няма смисъл да остане в материалния свят, ако в учениците му нямат потребност от него.

Не трябва да се обвиняват в това учениците, тъй като това обстоятелство е несъмнено и естествено! Свише върху тях се спуска такова напътствие, че им се струва, че могат прекрасно да се справят без учителя. Те вече са получили каквото им трябва, разбрали са всичко, и сега сякаш знаят как да продължат по-нататък. Той дори до известна степен ги забавя и ги разсейва.

Същото се случва и по отношение на Моше. На народа му се струва, че той вече им е отдал всичко, те вече не различават следващите степени и следващите възможности, и затова той умира.

Въпрос: Какво тогава означава за учениците „умиране на поколенията“?

Отговор: Ако те се издигат на следващото стъпало, то трябва да преминат състояния, когато всичките им предишни желания, каквито и непоправени да са били, сега трябва да умрат, т.е. да приемат ново ниво – получаване заради отдаване.

Надявам се, че всичко това ще го разберат, узнаят, почувстват и изживеят, и тогава ще влезем в Земята на Израел.

Въпрос: Какво трябва да прави ученика, за да се учи от миналото? В крайна сметка все още се учим от него, за да не умре поколението.

Отговор: Ние на нищо не можем да се научим. На нас просто ни разказват за това, а ние така или иначе ще пренебрегваме и ще се противим срещу Моше, който ни води напред. И това ще се повтаря и повтаря във всеки човек.

Въпрос: Вие също ли сте въставали против учителя си?

Отговор: Разбира се. Без това не може да се продължи напред. Затова и той ми казваше: „Разбирам, че всичките ти нещастия в живота се случват заради мен“.

Висшият действително разбира това. А после действа заради нисшия: или го бие с болка в сърцето, както ние наказваме малките деца, или чака, докато порасне.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 06.01.2016

[183530]

Filed under: Духовна работа, Тора, Учител и ученик - Няма коментари→

Цялата природа, цялото човечество, това са мои вътрешни свойства. Целият свят това съм аз, обърнат на опъки. Ако аз мога да се настроя по такъв начин, така че да се отнасям към света с абсолютно добро, тогава през него ще видя Твореца.

[156129]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Клипове, Тора - Няма коментари→

Реплика: Група учени от Тел-Авивския университет, изследвайки писмата, които си разменяли в гарнизона в крепостта Тел-Арад, около 600 години преди нашата ера, достигнали до извода, че Старият Завет е бил написан няколко века по-рано, отколкото се е считало до сега.

Според общоприетата версия Петокнижието е било създадено след връщането от вавилонския плен, тъй като по-рано за подобен род работа не е имало достатъчно грамотни юдеи. Затова сега учените изследват отново този най-сложен въпрос: кога всъщност е била написана Библията.

Отговор: Първата книга по кабала е била написана от Адам преди около 5770 години. В историческия отрязък между Адам и Авраам са се появили няколко труда от различни кабалисти.

Авраам, както твърди Рамбам е бил автор на много кабалистични книги, но до нас е достигнала само една от тях: „Книга на Създаването“.

Преди 3500 години, Авраам, който живял в древния Вавилон е събрал своя група, която впоследствие се превърнала в народ на Израел. Всички членове на групата е трябвало да изучават писане и четене. Говорили са на иврит, тъй като иврит и арамит са били официални езици в древен Вавилон.

Групата на Авраам е била създадена, за да могат хората във връзката между тях да постигнат Висшия свят. Изхождайки от това, те естествено, прекрасно са разбирали източника на буквите, корена на думите, чувствали са така наречения език на клоните, когато висшите свойства на света, които нямат названия, се обозначават с техните следствия в нашия свят – клоните.

По такъв начин, в периода между Авраам и Моисей са били написани много книги, тъй като от времето на Авраам и по-късно е била въведена абсолютна грамотност в целия еврейски народ.

От египетското изгнание и по-късно, юдеите са излезли от Египет вече на съвсем друго ниво на познание и постижение, защото са се намирали не просто в робство, а са преминали по пътя на осъзнаване на своето робство в егоизма. Странствувайки 40 години из пустинята, целият народ е започнал да пише Тора.

Така е казано, че Моисей е имал ученици, които е обучавал заедно с помощника си Йешуа. Нещо повече, той е обучавал целия народ, тъй като левитите е трябвало да се занимават с всеобщото образование.

Въпрос: Колко време е отнело написването на Петокнижието?

Отговор: Петокнижието се е създавало постепенно, в продължение на 40 години пътуване по пустинята.
Всичко, през което народът на Израел е преминал, което се е случвало с него и вътрешно и в духовните корени – те са изложили в книгата, която са нарекли Петокнижие Мойсеево или Тора.

Намирайки се на земята Израел, след строителството на Първия, а след това и на Втория Храм, те са написали и всички останали книги, в частност „Пророците“ („Невиим“), „Светите Писания“ („Ктувим“) и Мишна.

След разрушението на двата Храма, преди излизане в изгнание е бил създаден Талмуда. Всички останали книги са писали, когато са били вече в изгнание.

Казано е в Тора, че от Дан до Беер Шева не е имало нито едно дете, което да не знае еврейските закони и което да не може да чете или пише. Повечето книги са знаели наизуст, тъй като древната технология на обучение се състояла в това, че ученикът запомнял наизуст всичко, което учителят му казвал.

Въпрос: Тоест не е имало прекъсване в грамотността?

Отговор: Никога. Напротив, от времето на Адам в тези кръгове, където са живели кабалисти, е имало практическа поголовна грамотност. Когато Авраам е привлякъл към себе си древните вавилоняни, той е започнал да изкоренява неграмотността сред присъединилите се към него хора.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2016

[182144]

Filed under: Древен Вавилон, Тора - Няма коментари→

Преди да влезе в земята на Израел (да се издигне на следващото духовно ниво), народът на Израел се подготвя 40 години, скитайки се в пустинята.

Съществува определен период на време, за който човек трябва да се подготви за адаптиране към духовното ниво: сближаване с другите, в които се разкрива Твореца.

Земята на Израел е това ниво, на което постигаме Твореца. До него човек се намира на по-ниско ниво, където постоянно се сближава с другите, т.е. става последователно сближаване на всичките дванадесет колена.

„40 години“ означава подем от Малхут в Бина, от състояние на пълна липса на единство (егоизъм) до състояние на пълно отдаване (алтруизъм). В такова състояние на пълно единение и сливане в едно общо цяло народът вече може да се издигне и да влезе в земята на Израел („земя“ – „ерец“ от думата „рацон“ – „желание“).

И тогава желанието да се обединят, в което се работи по принципа „възлюби ближния както себе си“, прераства на „възлюби своя Творец“, т.е. от любов към ближния към любов към Твореца.

От обединението между хората се образува тяхното качествено ново обединение с Твореца, в което Той се разкрива. Това се нарича „влизане в земята на Израел“.

Въпрос: Било ли е намерението на народа на Израел да се обедини заради последващото го съединение с Твореца постоянно в течение на всичките 40 години?

Отговор: Разбира се! От момента, когато са получили Тора и е станало ясно за какво живеят и се развиват, това направление абсолютно ясно ги е преследвало. Не е възможно да направиш нито една малка крачка, ако не знаеш крайната цел.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 24.09.2015

[177571]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Защо думата „жена (иша השא)“, произлиза от думата „огън (еш שא)“? Защото тя съдържа в себе си както „съд„, така и „милосърдие„.

Думата „жена (иша השא)“, това са буквите на думата „огънят на Твореца (еш а-шем ה שא’)“. „Огънят е съда, Творецът е милосърдието. [Книгата Зоар, „Бемидбар“, „Матот“]

Става въпрос не за мъжът и жената във физиологичен смисъл на думата, а за духовни свойства.

Женското свойство се явява творението и може да бъде реализирано само чрез мъжкото свойство – Твореца. Но всичко, което има в женската част, е желание за получаване, което трябва да се поправя по подобие на желанието за отдаване.

А мъжката част е само проводник, който адаптира Твореца към женската част, така тя да стане подобна на Него в работата с мъжката част.

Всичко съществуващо в мирозданието, включително човечеството, представлява творение и всичко се нарича „женска част“.

Въпрос: А кога тя се нарича мъжка част?

Отговор: Никога. Тя може да бъде просто подобна на мъжката част, защото мъжът е Творецът. Само по подобие на свойствата ние влизаме в пълно съчетание с Него, в сближаване, съединяване. Това се и явява целта на творението.

Жената (Малхут) сама не е достатъчна  да създаде условията за каквото и да е духовно действие. Всичките ѝ обети трябва да преминават или чрез бащата, или чрез мъжа, иначе нейните желания няма да бъдат подобни на желанията и свойствата на Кетер – Твореца.

Затова, когато в Тора се говори, че мъжът или бащата са премълчали, означава, че те нямат възражения, тъй като всички действия и намерения на Малхут са правилни. Ако те не са премълчали, то, естествено, всички нейни желания се отменят, и тя трябва по такъв начин да провери правилността на намеренията си.

Зеир Анпин (мъжът) или Аба (бащата) са две духовни конструкции, които стоят като адаптери между Малхут и Кетер/Твореца, тъй като жената няма възможност по друг начин да се съедини с Него, само чрез бащата или чрез мъжа. Оттук и произлиза законът, че тя е длъжна да бъде само под властта на бащата, а след това само под властта на мъжа, и в никакъв случай сама. Самотната жена се счита за враг на обществото.

Въпрос: Какво е това „самотна жена“ в мен?

Отговор: Самотна жена е желанието, което не поставя за своя цел да се адаптира под свойството отдаване на Твореца.

Въпрос: Що за калибровка става пред влизането в Земята на Израел?

Отговор: Ако синовете на Израел не калибрират всички свои микро желания от създадената в пустинята схема, където всички 12 колена са съединени помежду си по определен начин, ако те не проверят и не проконтролират себе си преди влизането в Земята на Израел, то те могат просто да паднат – земята ще ги отблъсне обратно.

Проверката на всички желания, които се наричат „женски“, е необходимо и достатъчно условие за влизането в Земята на Израел. Тук проработва веригата за съединение с Твореца.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 24.09.2015

[177352]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената, Тора - Няма коментари→

Всичко, което Сара ще ти каже, вслушвай се в нейният глас, защото на Исаак ще се нарече твоят род. [Тора, Битие, Ваера, 21:12] Нека домът ти бъде широко отворен и бедните ще бъдат в дома ти, и не умножавай разговорите с жената. [Ученията на бащите (Пиркей Авот), глава 1, мишна 5]

Въпрос: От една страна: „Слушай жена си“, а от друга: „Не умножавай разговорите с жената“. Как да разберем това?

Отговор: Човек се състои от различни желания, които основно се делят на две.

Първото е желанието за получаване, т.е. привличаме към себе си всички за своето егоистично напълване. Второто е желанието за отдаване, с помощта, на което отдавам, свързвам се с другите хора, жертвам се и т.н.

Всяко от тях съответно се нарича желание за получаване (женско желание) и желание за отдаване (мъжко желание).

Под свойството отдаване се има предвид отношението на човека към ближния, когато се опитвам да отдам, съединявам се с всички в едно единно цяло, което на практика, се явява окончателно поправяне, правилна схема на състоянието на цялото човечество.

Естествено, и сред мъжете, и сред жените има егоистични желания, когато дори отдаването се осъществява с намерение да вземеш нещо обратно и така да спечелиш, а има и такива, на които отдавам безвъзмездно.

А сред женските желания има желания да взимаш безразборно за себе си и колкото се може повече, а има и желания само за най-необходимото за съществуване, и тогава то сякаш помага на мъжкото желание за отдаване.

Въпрос: А какво означава: „Слушай какво ще ти каже Сара“?

Отговор: Сара се явяват тези желания, които работят за отдаване и така помагат на мъжа.

На нея и е достатъчно само най-необходимото, а всичко останало – за другите. Авраам бил известен с това, че гостоприемно приемал в своята шатра всички, които преминавали. Той им разказвал за единствеността на Твореца, предлагал им да влязат в съюз, който се наричал „директно към Твореца“ (Исра-ел), т.е. направо към целта на обединение между нас.

Този съюз бил основан на абсолютната връзка с хората в едно единно цяло. А Сара му помагала в това.

Но, заедно с това, в различни първоизточници е казано: „Не умножавай разговорите с жената“. И е допълнено: „Дори с жена си, а още повече с чужда жена“.

Става дума за женското желание за получаване, с което е нужно колкото се може по-малко да се контактува. Вземи от него само това, което ще ти помогне в желанието за отдаване.

Затова тук няма никакви противоречия. Това е просто надграждане на желанията ни, които, между другото, съществуват във всеки човек: и в мъжете, и в жените. Две мъжки и две женски желания – общо четири – съществуват във всеки от нас. Тяхното правилно съединяване ни дава четирибуквеното име на Твореца.

От Тв програмата „Беседа с Михаел Лайтман“, 19.01.2016

[175071]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Мъжът и жената, Тора - Няма коментари→

И казал Билам на роба на Балак: „А сега моля, останете и вие за тази нощ и ще узная какво още Бог ще говори с мен“. [Тора, „Числа“, „Балак“, 22:19]

Тук егоизмът не просто се отказва от участие в процеса на поправяне и прави на себе си съкращение (цимцум), а се включва в този процес и благославя отдаването. Тоест сега желанието за получаване работи вече като желание за отдаване – получаване заради отдаване.

Въпрос: Но защо Билам казал: „Останете и аз ще узная какво още Бог ще говори с мен“?

Отговор: Защото това не е пряко действие на егоизма – той вече действа против себе си.

Има отдаване заради отдаване – свойството Бина, което се изгражда над егоизма. А има и получаване заради отдаване – следващото стъпало, което се изгражда с участието на егоизма.

Реплика: Излиза, че първата реакция на егоизма, когато казва: „Аз нямам нищо“, е пълно съкращаване?

Отговор: По този начин започва всичко и се нарича „малко състояние“ (катнут). А след това Билам казва: „Не, все пак останете и аз ще чуя какво още ще ми каже Творецът“. Това означава, че той започва да работи с егоизма.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 12.08.2015

[172767]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „предаване на дрехи“ от баща на син?

Отговор: Дрехи (левуш) се нарича поправяне на тялото (егоизма).

Животните не се нуждаят от поправяне. Те се наричат ангели, т.е. създания, които просто изпълняват мисията си. Човекът, за разлика от животните, не е приспособен да живее без дрехи.

Например, дрехите на великия свещеник (на коена) били: ботуши, панталони, риза, колан под формата на оплетено въже, халат и шапка тип тюрбан. Останалите носели нещо сходно, но не в такава величествена форма.

Освен това човекът е имал дом, който е представлявал шатра, направена от кожата на животни. Шатрата е най-полезната среда за човека. До шатрата е била част от двора, от който се измервала определена линия, ограждаща двора.

Дворовете се обединили в селище, а селището било обкръжено от стена. От стената първоначално се отмервали седемдесет лакътя (ама), представляващи територията, обкръжаваща селището, а след това още две хиляди лакътя били отмервани.

Всичко това символизира пространствата, в които съществува душата. Същото се отнася и до долните дрехи. Виждаме колко всевъзможни облекла се намират над душата ни, което е аналогично на това как се обличаме и организираме живота си в нашия свят. И дори ако нямаме нищо, ние все още инстинктивно съществуваме в такова съставно пространство.

То ни е необходимо, защото вътрешния строеж на човека изисква всичко да бъде устроено именно така: моята квартира, двор или градина, която обкръжава къщата ми, улица, район, град и т.н. Всичко казано му е необходимо и дори ако той построи нещо, което напълно излиза от тези рамки, в последствие ще направи промени.

В това се проявява вътрешната потребност на душата да устрои материалния свят по аналогия на нейната система.

Въпрос: Какво означава всичко това на моя път към свойството отдаване?

Отговор: Благодарение на факта, че правилно организирам живота си: вътрешния, външния, още по-външния, и ги поправя в съответствие с тези размери (на желанията ми), аз напредвам.

Въпрос: Кое е по-лесно да се поправи: „дрехата“, която е по-близко до тялото (вътрешното желание) или по-далеч (външното желание)?

Отговор: И едните и другите желание се поправят едновременно, защото колкото повече излизаш от себе си, толкова по-дълбоко проникваш в себе си. По същия начин е и в нашия свят: колкото човек е по-вътрешен, толкова по-далеч трябва да вижда и да излиза от себе си, т.е. трябва повече да мисли за света.

Невъзможно е да се задълбочиш само в себе си и напълно да забравиш за обкръжението. И обраното: ако искаш да излезеш в света, трябва в същото време да се издигнеш.

Въпрос: Какво означава „да предадеш дрехите си“?

Отговор: Дрехите символизират поправянето на душата. Така бащата предава на сина поправянията си, тъй като синът се явява негово продължение, следващото стъпало.

Затова в материалния свят е прието дрехите да се предават от баща на син. Единственото ограничение се отнася до обувките, защото обувките са последното стъпало – разделението между небето и земята.

От телевизионната програма „Тайната на вечната книга“, 29.06.2015

[170751]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Намираме се на такова равнище на развитие, когато истинският смисъл на Тора е скрит от нас и е невъзможно да го предадем. Говорейки за тайните на Тора, не трябва да забравяме, че сегашната тайна се заключва в това, че не трябва да я споделяме, защото човек не може да възприеме това, което му разказваш.

Как, например, можеш да обясниш на детето сложно понятие или непознато свръхсекретно устройство, разполагайки пред него чертежи и таблици, то все едно ще си остане за него тайно. Тъй като, трябва да си подготвен за разкриване на тайната .

Затова можем само малко да пооткрием завесата на тайната, показвайки какво има там, за да разбере човек, че Тора не е сборник с истории. А по-нататък, всичко зависи от него.

Ние сякаш открехваме вратата и казваме: “Виждаш ли – това е следващото стъпало, там е следващия свят, вход във висшето измерение. Ти можеш и сега да се повдигнеш там, да видиш, да чуеш, да разбереш, да го изучиш и да съществуваш в него едновременно с нашия свят.

Тебе нищо не те ограничава, освен ти самият. Можеш да разшириш своето познание, впечатления, твоите органи за усещане до състояние, когато те ще включват в себе си цялата безкрайност. Но това зависи от теб! Положи усилия и ще успееш“.

Главното е човек да види: тайната не е в това, че от него нещо скриват, а в това, че той не е дорасъл до нея. И ако той прилага усилия, то тази тайна ще стане явна. Тя от нищо не е защитена, освен от неговите вътрешни ограничения на разума и усещанията.

Когато се разсейва мъглата, пред човека се открива огромно поле за действие – безкрайността.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 29.06.2015

[170706]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че рано или късно човек разбира, че „Корах“, „проказа“ и всичко друго, за което се говори в Тора, са вътрешни свойства?

Отговор: Едва ли голямото количество хора могат да възприемат това правилно, но индивидуалистите са способни да се преобразуват така.

Обаче с масите това се случва много по-просто, тъй като тях ги променя природата и те дори не чувстват, че се променят. Как живеят обикновено масите? – Днес мисля така, а вчера дори не помня, какво съм мислил.

На индивидуалиста му е много трудно да повдига масите, защото у него има особено отношение към тях, особен егоизъм.

Въпрос: Значи на нас не ни достигат индивидуалисти, които да повдигнат народа?

Отговор: Не. Масите напълно се управляват и изменят в съответствие с тези сили, които се намират в тях. Те не се занимават с изследването на процеса.

В индивидуалистите има предишни, вчерашни, днешни и утрешни състояния, защото в тях е заложена система на вътрешна оценка, анализ на случващото се. Сами по себе си те представляват главната част на общата душа, и поради това, в тях има мисъл, насоченост, съгласуваност с Твореца.

Те се безпокоят за това и са длъжни всичко да погълнат, да абсорбират, да се съгласят със случващия се процес. След като бъде направено, всичко, което те са разбрали, осъзнали, съгласували в себе си със Твореца, именно на основата на състоянието от вчера, днес, утре – всичко това преминава надолу, към масите. От главата в тялото.

А масите не чувстват, че се променят: ние сме такива и това е всичко. В тях няма понятие за вчера, днес, утре, за анализ на своите вътрешни състояния, за еволюционно движение напред.

Те не усещат това, защото се намират на животинско ниво, а животното, както знаем, е просто привързано към времето и състоянието, в което съществува – за него няма проблем.

Кравата, пасяща на ливадата, с нищо не се отличава от оная крава, пасла там преди 500 години. А между човекът, който е живял преди 500 години и днешният човек, все пак има разлика.

Още повече, у хората изчезва усещането за хилядолетното им съществуване – няма го в нас. Миналите събития се намират вътре в нас, но скрити в кръгооборота на душите. Ето защо масите ще възприемат всичко абсолютно естествено, не съпоставяйки го с нищо: „А сега аз мисля така“

Разликата между масите или животното, от главната част на човечеството е, че те се прилепват към настоящия момент и това е всичко. А главната част – човекът, сякаш пътешества по всички оси на времето: него го интересува и палеонтология, и зоология, и биология, и кабала, и бъдещето и всичко останало.

Въпрос: А ако главната част усети, че казаното в Тора се случва в нея, какво ще се стане с масите?

Отговор: Масите получават всичко по естествен начин. У тях изведнъж се появяват съвсем други отношения един с друг: „Да отдавам – защо не? Аз виждам, че е полезно и нужно, значи така трябва да се живее“. Те не работят с егоизма. Тези мисли и усещания просто се вселяват в тяхното сърце и разум, и те ги изпълняват.

Реплика: Щастливи хора…

Отговор: Най-щастливият предмет в света е камъкът – от нищо не се нуждае, лежи си на пътя. А този, който „увеличава знанието – увеличава скръбта“.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 27.05.2015

[167903]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→