И рече Моше на Корах: „Чуйте синовете на Леви! Малко ли ви е това, че Всесилният на Израел ви е избрал от обществото на Израел и ви доближи до Себе си за извършване на службата в Шатрата на Откровенията на Бог, за да стоите пред обществото, за да им служите и доближи теб, и всичките ти братя, синовете на Леви, с теб, а вие молите още и за свещенослужение?“

[Тора, ‘’Числа’’,’’Корах’’,16:08 – 16:10]

Проблемът е в това, че ние възприемаме Тора както увличащ роман, докато тя се обръща единствено само към човека, разказвайки, какво се случва вътре в него, и той трябва да провери кой в него е Моше, Аарон, Корах и целият народ.

На него му е необходимо да изясни, какви са тези желания, какви са свойствата в човека. Защо те се намират в такова противоречие помежду си? Кога именно се проявява това противоречие? С какво Корах е по-добър или по-лош от Моше?

Тора обяснява, че всеки трябва задължително да премине тези състояния. Затова искам да ги изясня в себе си. Да допуснем, преминавам състояние, когато се обръщам към Моше в мен: „Аз мога да водя народа по-добре отколкото ти.“

– Добре, договорихме се, отиди и донеси лопатка с разпален в нея огън.

Но защо трябва да го слушам?! Нали казвам, че по-добре разбирам движението. Обаче все пак в нещо се покорявам на свойството Моше. Тук има много различни въпроси, защото вътрешният свят на човека се намира в пълна бъркотия.

От една страна, сякаш се противопоставям на Моше, но от другата страна, не знам защо, но му се покорявам, слушам всичко, което ми указва.

Ако се задълбочим в това, то става ясно, че Корах говори само за реализиране на някакво определено състояние, а не за пълно постигане на стъпалото на Моше, защото това е стъпало на абсолютната Бина, пълната връзка с Твореца. Затова, естествено, Корах няма претенции за нея.

Работата е там, че ако се намирам на нивото на Бина, то с това е възможно да прекъсна връзката с Малхут – отделям се от народа. И затова Корах в нещо е прав. Виждам, че всички мои останали неегоистични, вече поправени желания, също разбират, че тук няма някаква връзка между Бина и Малхут. И макар, че Моше тук може да командва, но нещо в неговите команди, в това свойство, не работи с моя егоизъм.

Тора обяснява, че вътре в нас няма зли свойства. Това не е зло – просто свойството „Корах“ постоянно иска все по-голямо напредване. Цялата Тора говори само за това, как повече да отдадеш, да се възнесеш, да дадеш всичко за сливането с Твореца, за да ускориш този процес.

От ТВ програмата „Тайните вечната Книга“, 20.05.2015

[167120]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Реплика: Ако Тора се възприема повърхностно, тогава се създава впечатление, че става дума за непрекъснати убийства, страдания и за борбата между доброто и злото. А Вие, през цялото време оправдавате всички бунтовници: Мириам с Аарон, Корах, народа на Израел.

Отговор: Тези свойства се издигат в нас постоянно. По пътя към поправяне се изявяват нашите всевъзможни егоистични свойства, в по-голяма или по-малка степен.

Но все едно, те се намират в конкуренция помежду си, за да предизвикат по-голяма скорост, по-голямо подобие на Твореца, по-голямо привличане на желанията, участие в това движение, разбиране, увеличаване на интензивността на подема.

Защото подемът се случва и по свойството на егоистичното желание – лявата линия, и по свойството на алтруистичното желание – дясната линия. Затова трябва да изясним как да се издигнем по средната линия, максимално привличайки двете линии във връзката помежду им.

Къде се намира тази правилна връзка между тях? Тук има извънредно много тънкости. Отчасти ги изучаваме в книгата „Дървото на живота” на Ари, отчасти в „Учение за десетте Сфирот” на Баал а-Сулам.

Но като цяло, това е твърде сложна, многослойна система и поради това има място за пораждане на постоянни съмнения. Те възникват в нас специално, защото точно по време на съмнения, се появява в нас необходимост да се издигнем още по-високо, над свойството за получаване в свойството за отдаване.

Всяко съмнение дава на човека възможност да го реши, с помощта на издигането над него. Затова всички персонажи на Тора се намират в противоречия и анализи, защото само по този начин могат да се издигнат до нивото на Твореца.

Цялата система на издигане се състои от съмнения: аз не зная как да постъпя, какво да предприема. Запитвам моите егоистични желания, моя разум, моите усещания, целия ми опит, претеглям всичко „за” и „против”. Всичко, сякаш се разиграва на театрална сцена. В крайна сметка, става изход в подема над себе си. И това е напредването.

Затова трябва да отиваме към обединение със затворени очи. Само така можем да оцелеем и да напреднем.

Това, разбира се, не се чувства веднага, защото когато у мен се бунтуват такива желания, както в Корах и неговата група, то се намирам в голямо вътрешно раздвоение.

Струва ми се, че съм прав. И затова само дребното свойство, което остава у мен, и което разкривам в критична минута, и мога да използвам, ме издига по-високо.

Реплика: Интересното е, че именно великите праведници извършват „прегрешения”, но в добрия смисъл на думата. Например, водачите на дванадесетте колена отиват в земята на Израел и виждат там великани…

Отговор: Само високите свойства ни представят такива сложни състояния. А след това земята ги поглъща или ги избиват с камъни, или ги изгарят – какво и как, не е важно.

Става дума, само за поправянето на егоизъм. Тъй като, съществуват четири нива на големината на егоизма и съответно, четири начина за неговото „умъртвяване”.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга”, 20.05.2015

[167169]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Манната е приличала на кориандрово семе, а нейният вид е бил като на кристал. Хората се разпръснали и я събрали, и я мелели в мелници или я чукали в хаван, и я варили в котел, и правили от нея пити, и нейният вкус бил като на нежно масло. [Тора, „Числа“, „Беаалотха“, 11:07 – 11:08]

Човек се явява част от животинския свят. Много учени потвърждават това в своите изследвания.

Въпреки че човешкото общество се отличава с наука, култура и възпитание, не можем да кажем, че то е по-висше от животинското. Ние живеем чрез, така наречените, „понятия“. А понятията, като цяло, са животински, тъй като ползваме абсолютно едни и същи принципи във възпитанието, социалните и други аспекти, както и те.

Реплика: Но това твърдение предизвиква голямо съпротивление при хората на изкуството.

Отговор: Разбирам ги, но не мисля, че една птичка, пеейки, извършва своята работа по-зле, от който и да било музикант, който може да има напълно изкривена представа за човешки взаимоотношения.

Изкуството няма никакво отношение към възвишеността на човека! Това е просто дар, който се дава от природата, и човек го реализира. Нищо повече от това!

А то дори може да доведе до убийства и фанатизъм, излагайки своята гледна точка по много красив начин. Например, великият композитор Вагнер е бил изпълнен с омраза не само към евреите, но и към цялото човечество.

Така че и физиците, и поетите, и тези, които работят в армията, и тези, които работят в полицията, се самоуспокояват, мислейки, че са по-висши от животните.

А птичките изпълняват природната си функция и със сигурност не причиняват на никой вреда, както и лъва, който макар и да яде другите животни, не наврежда на природата, защото се явява екологичен „чистач“.

Природата е цялостна система и трябва да подходим към нея, като едно цяло, без да обособяваме човека и без да твърдим, че неговата, на пръв поглед, разнообразна дейност на Земята излиза отвъд границите на природата. Единственото, с което той излиза отвъд нейните рамки е използването на своя егоизъм във вреда на другите.

Затова ние се отличаваме от първобитните хора само от негативна гледна точка. Днес това постепенно се проявява и мисля, че скоро хората ще започнат да се съгласяват с мен. Въпреки че помня времената в Русия, когато такова нещо би било страшно да се спомене, тъй като противоречи на идеята за прогрес и светло бъдеще в страната.

Тогава се смяташе, че те са „най-напреднали от света“ и в областта на балета, и в ракетостроенето, и в областта на въоръжението. Накратко, имаше с какво да се похвалят.

Но работата е там, че всичко се произвеждаше от нашия егоизъм и затова бе насочено във вреда на човечеството. Ако искаме да направим нещо хубаво, на разположение имаме само едно добро действие – „да издигнем МАН“.

Издигането на МАН е издигане на желанието за отдаване, любов и обединение. В тази насока трябва да действаме, защото в отговор на МАН идва висшата светлина, която ни е създала.

Освен това, тя е създала егоизма в нас, за да можем с негова помощ да помолим за още висша светлина. И когато, в отговор на нашето желание, светлината се спусне към нас, тя ще обърне егото във взаимно добро.

Тогава ще се чувстваме добре във всички сфери на живота, във всички вкусове, във всичко възможно. Затова е казано, че вкуса на манната е „като вкус на нежно масло“.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163587]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение, Тора - Няма коментари→

„Да си назначим нов водач и да се върнем в Египет“. И паднали Мойсей и Аарон пред цялото събрание на обществото на синовете на Израел. А Йешуа, синът на Нун, и Калев, синът на Йефун, тези, които разузнавали земята, разкъсали своите одежди.

И казали на цялото общество на синовете на Израел така: „Страната, през която преминахме е много, много хубава!“ [Тора, „Числа“, Шлах, 14:04-14:07]

Разузнавачите, които били изпратени да разузнават земята на Израел, са я преминали на длъж и шир. Те са изследвали земята на всички нива, т.е. във всички келим (съсъди), на всички пет степени НАРАНХАЙ, и разкрили, че е хубава.

Ако Бог благоволи, то ще ни доведе в тази страна и ще ни я даде; това е страна, в която тече мед и мляко. Но не въставайте против Бог и не се бойте от народа на тази страна, защото те са храна за нас, изчезнало е тяхното благословение и с нас е Бог! Не се бойте от тях!“ [Тора, „Числа“, Шлах, 14:08-14:09]

Народите, които живеят на земята на Израел са нашите огромни егоистични желания.

Когато човек разбира, че не е в състояние да преодолее своите пориви и види в себе си егоистичния си противник, тогава той или просто ще се прeдаде – нека да правят с него каквото искат – или ще се опита да направи нещо. Но той не може да преодолее егоизма; той няма никакви сили за това.

Само ако се включи в група, в обкръжение, то ще получи от тях сили, и тогава ще бъде в състояние да преодолее това препятствие, както, да предположим, двадесет малки човечета могат да се справят с един великан.

Затова Калев и Йешуа казват, че времето на егоистичните желания е завършило и ако народът на Израел отиде заедно с Твореца, то с помощта на Неговата сила ще може да го покори, ще го стъпче. Тогава всички егоистични препятствия, които виждат в гигантска форма, ще работят по правилен начин.

Въпрос: Какво означава, че са „разкъсали дрехите си“?

Отговор: Това значи, че всички минали външни екрани, отразена светлина, всички одежди, които са имали, не са подходящи за новото стъпало. Сега те трябва да се облекат в съвършено друга отразена светлина. Това се нарича „да си сменят дрехите“.

В нашия свят съществува обичай, когато близките на покойния разкъсват одеждите си на неговото погребение. Това означава, че те стоят пред ново стъпало.

Не е починал човек, а твоят егоизъм, и ти го погребваш. Затова скърбим седем дни в траур, постепенно излизаме от него, и когато напълно се отделим от миналото стъпало, сменяме дрехите и започваме нов живот.

Дните на възпоменание – седемте дни, трийсетте дни и годината – символизират кръгооборотите, когато се връщат наново същите решимот (духовни информационно данни), и ти постепенно ги издигаш до пълно поправяне.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 15.04.2015

[164990]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Творецът е висшият общ закон на природата. В Тора се описва как Мойсей вика, обръщайки се към Твореца, но няма към кого да се обърне – това се нарича „глас в пустинята“.

Обикновено, ние просто предаваме вътрешните си представи, впечатления и взаимоотношения на Твореца точно така както, да допуснем, своето раздразнение на лошо работещия компютър.

Но всъщност, висшата сила е неизменният закон на природата. Така е и казано: „Дал е закон и не се изменя“. Затова няма към кого да се обърнем, освен към себе си!

Съществува неизменима програма вътре в която се намираме и в която трябва да работим. В противен случай ще се борим, докато не стигнем до осъзнаването как да продължим напред.

Нищо няма да се промени към по-добро, ако не работим над себе си, за да достигнем до добра връзка с другите, с всички! Няма да ни помогнат нито добрите отношения в семейството, нито дори в народа ни. Егоистичните съюзи тук няма да помогнат, те трябва да бъдат напълно алтруистични.

Трябва да действаме извън себе си, извън всякакви егоистични сметки, поддържайки с всички само алтруистична връзка.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163644]

Filed under: Духовна работа, Творец, Тора - Няма коментари→

Тора, най-популярната книга за всички времена и народи, разказва за духовното развитие на човека и за неговите вътрешни свойства.

Възприемаме Тора като увлекателно описание на живота на исторически персонажи и не подозираме, че в нея става въпрос не за земни проблеми, а за вътрешните състояния на човека и човечеството.

Затова нека оставим легендите в ръцете на литераторите и историците и да поговорим за това, за което тя наистина разказва.

„Адам” – желанието, което извисява човека над материята

Човекът е създаден егоист. Той е преминал дълъг път на егоистично развитие на неживо, растително и животинско ниво, докато преди 5775 години в него за пръв път се пробудило нивото „човек” (Адам), нивото на неговото вътрешно развитие. Не случайно първият човек, който е усетил духовния свят, се е казвал Адам.

В него се е зародило желание да достигне нов етап, разкриващ смисъла на неговия живот, неговия корен, силата, която е създала Вселената и ни управлява. Това е чистата сила, която не е облечена в никакви реални образи.

Човекът по своята физическа структура, сетивни органи, разум и сърце е на животинско ниво на развитие. Изведнъж в него се появява компонентът „Адам”, допълнително желание и допълнителен разум, които не се проявяват външно. Това са духовните компоненти, които го отличават от животните. Те извисяват човека над материята по отношение на творението, Твореца и смисъла на живота.

Своето постижение Адам е описал в книгата „Тайният ангел” (Разиел а-Малах). По-късно неговите ученици Каин, Авел и Сет са развили неговото разкритие. Така е продължило до Ной – представителят на десетото поколение ученици на Адам.

Авраам – първият активен изследовател на силите, които управляват мирозданието

Минали още десет поколения от Ной до Авраам, преди човечеството да стигне до състоянието „Вавилон”- първото състояние, в което хората са започнали да се затварят в групи. Нарастващият егоизъм започнал да им подсказва как да работят заедно, помагайки им да разкриват тясната зависимост, която се проявява в сблъсъци и противоречия вътре в човека и между хората.

Именно по това време в Древен Вавилон в един от жреците – Авраам, син на Тара, се появило желание за постигане на духовно ниво и издигане на по-висока степен. До него всички кабалисти пасивно са прониквали в тайните на мирозданието, Авраам станал първият активен изследовател, постигнал в себе си силата за управление на Вселената.

Това е ново ниво на постижение, когато човек се издига над своя егоизъм и започва активно да работи с него. Егото в него вече достигнало до такова ниво, че е започнало да представлява реална сила, с която той може да взаимодейства . Затова Вавилон олицетворява сблъсъка между хората, техните конфликти и разногласия.

На този фон Авраам е създал методика за разкриване на мирозданието. Въпреки че Адам се счита за първият кабалист, Авраам е създал учение, което е инструмент за разбиране на Вселената и управляващата я сила – Твореца.

Невъзможно е да се отрече тази сила, защото виждаме, че всички творения са създадени на някакъв принцип, по някаква програма. Всичко е взаимосвързано и действа в огромна система по неразбираема за нас формула.

Авраам започнал активно да я изучава, защото по това време егоизмът станал обществен. Противопоставянето на обществото на тази сила на природата е позволило с помощта на манипулиране на обществото да се изследва природата – Твореца. Своето откритие Авраам е изложил в „Книга за Съзиданието” (“Сефер Йецира“).

Преодоляване на вавилонската криза

С това започва реализацията на методиката на Авраам, тъй като за първи път се проявява разделянето на човека на отделни личности, всяка от които представлява определени свойства, които някога са били събрани в общо желание. Затова сега всеки от нас е различна страна от по-рано съществуващото общо желание.

Ако искаме да постигнем силата на природата, която създава единното желание, може да направим това на нивото на нашето обединение. Обединявайки се над нашите противоречия и противодействия, създаваме денивелация между отрицателните сили на нашето разделение и единната положителна сила на природата. В това противопоставяне се проявява възможността за анализ и усещане на това, което се случва с нас и с цялото мироздание.

Разкривайки това, Авраам е призовал жителите на Вавилон да се издигнат над обхваналата ги криза, защото кризата е разкриване на противоположностите между обществото и природата. Нещо повече, тя през цялото време нараства.

Има само два начина за преодоляване на кризата: или събиране заедно по методиката на Авраам, или разпръсване в различни посоки, за да не се чувства постоянният антагонизъм и противоречия между нас.

По този начин вавилонското общество се е разделило на две части: едната от тях се разпръснала по цялата Земя, а другата отишла след Авраам в земята на Израел.

И тъй като всички свойства се намират във връзка помежду си, „който променя мястото си, променя съдбата си”. На всяко кътче на нашата Земя влияе известна сила на природата, и който промени мястото, на което живее, променя и съдбата си.

Разбира се, това не трябва да се възприема буквално. Но виждаме как биологията и географията действително влияят на външността на хората, на техния характер и качества. И не защото земята е такава, а защото свойствата във всяка точка в пространството са различни. Затова Авраам, ръководейки се от своята вътрешна интуиция привел своите привърженици в земята Израел, усещайки, че именно там е тяхното място. Още…

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Ако в духовното няма думи, то как кабалистите предават постиженията си един на друг и пишат книги?

Отговор: Кабалистите използват така наречения „език на корените“. Духовният свят е коренът, а от него ние възприемаме, чрез земните ни сетива, някакъв материален отпечатък, наречен „клон“.

Затова дори можем да опишем на нашия език, с думи от нашия свят, духовни явления, защото всичко, съществуващо в духовния свят има следствие, корен в материалния свят.

Да допуснем, че аз и ти сме кабалисти. Как да ти разкажа за духовния свят, ако духовното осъзнаване и постижение е лично? Аз усещам някаква картина, форма, огромен свят, разкриваща ми се неограничена реалност във всички насоки и оси. И ти усещаш нещо. Как можем да се свържем един с друг, за да обменим впечатленията си?

Наистина за нас е спасение, че се намираме тук, в нашия свят, в тела. Затова можем с помощта на телата си да говорим един с друг, да пишем текстове, да си предаваме някакви намеци и възгледи. Затова ползваме земния си език.

Например, в духовният свят има сили, наричани „стол“, „маса“, „чаша“, „въздух“, „стена“, „прозорец“ и т.н. Използваме тези наименования от нашия свят, но подразбираме вътрешния им смисъл в духовния свят.

Казвам „прозорец“, но подразбирам „прозорец“, съществуващ в духовния свят, и ти разбираш за какъв прозорец говоря. Казвам „отвори прозореца“ и ти разбираш, какво означава да отвориш прозореца в духовния свят, въпреки че ти го казвам със земни думи.

Така кабалистите разговарят помежду си и така пишат книги. Това се нарича „език на корените“, който е приет от всички кабалисти. На този език е написана Тора, но никой от обикновените хора не знае за това, защото кабалистите са я написали, за да си говорят помежду си за духовния свят. А хората си мислят, че става дума за нашия свят. В това е тайната на Тора.

Въпрос: Излиза, че когато четеш в кабалистичните книги някакви думи, те за нищо няма да ти говорят, ако не разбираш техния двоен смисъл?

Отговор: Вярно. Аз чета само тези думи, защото знам езика, но не разбирам нищо повече от този, който не знае иврит. Нещо повече, ако човек не знае иврит, то това дори е по-добре, защото той няма да се обърка и няма да си представя, че става дума за нашия свят.

От Тв програмата „Среща с кабала“, 07.07.2015

[162592]

Filed under: Език на кабала, Тора - Няма коментари→

Дванайсетe колена, разположени по определен начин около „Шатрата на откровението“ под своите знамена, олицетворяват свойствата на едно единствено кли (съсъд), в което са се събрали всички членове на лагера, оглавяван от Мойсей.

Въпрос: Такава форма за първи път e придобилa групата на Авраaм, след напускането на Вавилон?

Отговор: Авраам е началната точка, от която е започнала реализацията на методиката на поправяне на егоизма, който се проявил на човешко ниво в древен Вавилон.

За първи път егоизмът се е проявил при Адам, а след това при Ной. Техните над егоистични постижения се проявили като свойства от първо и второ ниво, а третото и четвъртото, се отнасят вече към егоистичното разделение на душата, т.е. към дебелината на егоизма.

Ако Адам е бил поправен, за сметка на това че Творецът му е дал одежди (дрехи), а Ной се е скрил от всички земни егоистични свойства в „пашкула“ на ковчега, то във Вавилон била построена кула до небето, олицетворяваща истинския човешки егоизъм, т.е. отсъствието на пълно разбиране между хората.

Те са имали над какво да се издигнат и какво да поправят. На този етап Авраам разкрил методиката на поправяне на егоизма и започнал да я реализира.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е призовал всички да се обединят, за да могат да се върнат към чувството на едно общо семейство?

Отговор: Не. Нямало е накъде да се върнат, защото към Авраам се присъединили абсолютно различни хора, от различни племена на целия вавилонски народ, който за няколко поколения се е развил по егоистичен начин, достигайки до състояние на пълно вътрешно разделяне един от друг.

Те не искали да се обединят. Единственото, което успели да направят е да построят Вавилонската кула, състояща се от седем нива. Тоест, техният егоизъм бил готов да премине напред през всички седем нива, достигайки до небесата и разкривайки къде се крие Творецът.

Кулата олицетворява много сериозен вътрешен стремеж на вавилонците към търсене на смисъла на живота. В крайна сметка, може да се каже, че те са живели в комунистическо общество, като един народ, като хора, близки един на друг.

Между тях нямало никакви търкания, всичко е било хубаво, тихо и спокойно, до момента, в който се „взривил“ егоизмът – изведнъж те започнали да търсят надмощие един над друг и всичко рухнало, тъй като искали да достигнат до Твореца по егоистичен начин.

В построяването на кулата вавилонците се опитали да въплътят всичките си знания за висшата сила и за това как да я достигнат. Там магьосници принасяли жертви, процъфтявали всевъзможни видове чародеи, имало фалшификации, които и днес хората почитат в нашия свят: заклинания, гадания, карти, амулети, красиви гривни – всичко било в ход.

Но най-важното – желанието за разкриване на Твореца, не го е имало. Това ги е и погубило.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 31.12.2014

[160029]

Filed under: Древен Вавилон, Тора - Няма коментари→

Лявата линия ни помага да строим връзки между нас. Без егоизма не бихме придобили никаква форма, затова той не се унищожава. Ти сякаш слагаш върху него лист от мед или злато и започваш да чукаш с чук, докато не се получи релеф. Без това не може.

Казано е: пътят към ада е постлан с добри намерения. Затова стават всички прегрешения, доколкото намеренията са действително благи. Уверен си, че можеш да работиш с всичките свойства за отдаването, но става късо съединение и всичко изгаря, ти изведнъж попадаш в тъмнина.

В периода на подготовката, в процеса на прехода от ло лишма (заради себе си) към лишма (заради отдаване), за нас са присъщи неголеми изменения в паденията, но доколкото те са малки, това не води до огромни грешки.

Този период е нужен именно за това, за да могат двете свойства правилно да се уравновесят в човека, за да може и светлината и тъмнината, и желанието и свойството отдаване да бъдат за него равностойни и той да е разбрал, че е невъзможно без това. Свойството тъмнина и свойството светлина са равнозначни в постигането на Твореца, едното не може да съществува без другото.

Човекът трябва правилно да се издига над своите желания, да се стреми напред и да отдава още повече. Например, всички казват, колко си забележителен и добър, защото си направил нещо хубаво за някого и ти под въздействието на тези думи, в ентусиазиран порив да отдаваш още повече!.. А след това започваш да съжаляваш.

Това съжаление те изхвърля от всички стъпала надолу, като в детска игра с пионки, когато вървиш напред, и изведнъж те изтласква назад. Но за да ни предпазят от това, дава ни се период, през който и двете сили трябва здраво да се уравновесят в нас.

Свойството получаване е висшият разум, защото само благодарение на егоизма ние започваме да осъзнаваме истинското положение на нещата. А дясната линия е отдаване, любов, тук няма никакво осъждане, никакви ограничения, контрасти, контрол.

Лявата линия включва в себе си всичко, без нея светлината на Твореца не може да се прояви. Егоизмът е наш велик помощник, който е срещу нас.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 31.12.2014

[159661]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Реплика: В книгата Зоар е разгърната цяла дискусия, от каква буква ще започне създаването на света. В резултат е било решено, че първа ще бъде буквата „бет“ (Берешит).

Отговор: Първата буква е много важна, защото тя задава смисъла на целия акт на творението.

В главата „Буквите на Амнон Саба“ се описва „сражението“ за това, коя буква да управлява света, за да доведе целия егоизъм, всички противоположни на Твореца свойства до съответствие с Него.

Задължително свойствата трябва да са противоположни едно на друго, защото само от противоположност между положителните и отрицателните сили може да започнем да изучаваме и да разкриваме самия Творец, иначе няма как. Невъзможно е да разкрием нито едно свойство, нито каквото и да е в света, ако нямаме качества, обратни на Твореца.

Но как е възможно да създадем нещо, противоположно на Него? Затова е бил сътворен егоизмът, който постоянно расте в човека, а той трябва да го съпоставя в себе си с положителната сила на контраста: свойството на творението и свойството на Твореца, денем и нощем.

В своите желания човек трябва, редувайки да чувства и това, и другото, а после заедно как тези свойства си противостоят едно на друго. И когато ги съпоставя, то или спуска Твореца до нивото на тъмнината, или повдига тъмнината до Неговото ниво.

Тази работа помага на творението да разкрие Твореца от свойството, обратно на Него, но не както в нашия свят – контрастно, едното на фона на другото. Човекът се издига, взима от Твореца Неговите свойства, прибавя ги към своя егоизъм и прави от това такава фигура, която вътрешно е напълно егоистична, противоположна на Твореца, а наоколо се проявяват всички Негови положителни свойства.

И тогава творението започва да постига двете противоположни свойства в едно действие, в една мисъл, в един акт. При това, като се издига от нашия свят нагоре, започва само да изгражда цялото мироздание.

Затова и се казва, че праведниците строят света. Сякаш Творецът разрушава сътоворения от Него свят (и наистина, това е така), а те го изграждат, пресъздават като детето, на което даваме разглобената играчка, за да се научи да я сглобява.

По такъв начин човек се издига постепенно до нивото на Твореца, при което сам става Творец. Той преминава всички еманации и в цялото свое напълване придобива свойствата на Твореца.

Въпрос: Когато говорите за човека, обединеният образ на хората ли имате предвид?

Отговор: Да, това са всички хора на света, тяхната поправена вътрешна сърцевина, съединена заедно в едно, единно правилно състояние, наречено „Адам“ – подобен на Твореца.

Реплика: В кабала има такава дълбочина и мъдрост, че през цялото време мислиш как да я поемеш.

Отговор: Не е възможно да се направи това по никакъв умозрителен начин. Кабала не е обикновена наука, която може да се изучава отдалече. Това не е спектакъл, който може да изиграем и при това да го почувстваме. Наложително е напълно да се вживеем в този образ, а това е проблем.

Защото тук става абсолютното сливане със стъпалата на извисяване и човекът се трансформира постоянно от тъмната точка до светлия образ на пълно отдаване и любов.

От ТВ програма „Тайната на вечната Книга“, 31.12.2014

[159641]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→