Въпрос: Все пак, какво представлява Библията? Аз не намирам нищо свръхестествено в нея. Макар и замисълът на книгата да е оригинален!

Отговор: Тази книга не се нуждае от чието и да било одобрение. Нейният герой е Творецът. Темата е  условието за сближаването на човека с Твореца, което означава излизането му във висшето пространство. Не след смъртта, а в този живот, щом като постигне макар и минимално подобие на Твореца.

Това излизане във висшето пространство се реализира сетивно, а човекът продължава физическото си съществуване в нашия свят. Така пространството се раздвижва.

В степента на реализацията от човека на условието за „Любов към другия” той се уподобява на Твореца, разкрива Твореца според тази мяра.   В крайна сметка, възприемането на света се изменя кардинално, осъзнават  се неговите многобройни пластове, безкрайността, безвремието.

[159222]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Човекът не може сам да поправи, да промени своето желание. Това може  да стори само във взаимодействие с другите. Другите – това съм аз обърнат наопаки, проекция на моите вътрешни свойства. Такова виждане увеличава всички мои погрешности и противоречия и ми позволява много точно, правилно да измеря, да калибрирам себе си. Как тогава да се отнасям към своя ближен?

[156137]

Filed under: Духовна работа, Клипове, Тора - Няма коментари→

Пурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Filed under: Без категория, Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И ако продавате нещо на ближния си или купувате нещо от ближния си, не се лъжете един друг. Според броя на годините, изминали след юбилея, купувай от ближния си, и според броя на годините реколта той трябва да ти продава. [Тора, „Левит“, „Бе-ар“, 25:14-25:15]

Въпрос: Казано е: „…не се лъжете един друг“. Какво означава „лъжете“?

Отговор: На първо място човек лъже самия себе си. Ако ние във всяка своя постъпка усещахме, че всичко случващо се е временно и не предавахме на нашите действия и отношения вечна съставка, разбирайки цялата си преходност и условност, то би ни било по-лесно и просто.

Но ние всеки път се прилепваме към нашето малко, временно желание, мнение, настроение и считаме, че то е най-главното, защото в дадения момент то работи в мен, напълва ме и е моя малък всят.

А ако при това съм включил в себе си  големия свят, голямата сфера и действам спрямо нея, макар че се намирам под властта на своите малки желания, в мен все пак има някакъв разчет от по-висока степен, тогава бих участвал и бих се ориентирал по  свършено друг начин.

Човек няма нищо свое. Най-доброто мое състояние е когато не чувствам, че моето тяло е мое, да не говорим за по-външните неща.

В мен има само една вътрешна точка и аз я боготворя. Това означава, че искам да я присъединя към Твореца на своето лично място, да се прилепя към своята земя, към своето малко квадратче, което се явява съчетание на всички мои вътрешни свойства, съвместяване на дясната и лявата линия.

Това е моята част, моята клетчица в общото тяло и присъединявайки се към нея, се възвръщам към своя източник на своето място. Това е пълният юбилей, краят на всички поправяния.

Но за това трябва да усещам цялото общо тяло. Само тогава мога да намеря своето място по отношение на всички останали точки, същите такива малки квадратчета, от които се събира образът на Твореца. Всъщност той не съществува, а ние събираме този образ от своите поправени желания като обемна фигура и се приспособяваме един спрямо друг.

Ако разбирахме, че в това е задачата на съществуването на човека в нашия свят, бихме се ориентирали по друг начин във всички свои действия. От една страна всички наши действия биха придобили съвършено друга тежест, а от друга страна бихме ги направлявали към постигане на духовно състояние. Те биха изгубили своето моментно значене, но биха придобили вечно.

Бихме се отказвали от всяка малка моментна изгода заради великата, вечна цел и бихме постъпвали по съвършено друг начин, използвайки всеки момент не за да уловим бързо нещо, а за да направим още една крачка в своята вечна точка на съединяване с Твореца.

Въпрос: При това в нас изчезват ли понятията „моят дом“, „моята работа“, „моят участък“, „трябва да оставя на децата…“?

Отговор: За всичко това има свои закони – законите на Тора, които обясняват всяко мое действие: как трябва да се измивам, обличам, ходя, общувам с хората, с животните, не е важно с кого или с какво.

В края на краищата, трябва да действам не в съответствие с това, което ми се иска или което ми се струва в този момент, а в съответствие с вечното и съвършено състояние, към което трябва да се доближа, макар че сега не зная, не виждам и не разбирам. Затова ми се дават указанията на Тора, за да мога, дори не разбирайки нищо, да вървя по правилно зададения път.

Ще летя в самолета по курса, зададен от уредите и повече нищо няма да виждам. По тях ще се направлявам към целта въпреки всичко, което чувствам в своето предишно състояние. Тоест, дадени са две състояния, които управляват човека: временното и вечното. И те се наричат изпълнение на законите на Тора.

Проблемът е, че аз напълно се отдавам на временното състояние и считам, че то е главното. Потапям се в него, пропадам в него, то просто ме засмуква.

Ако искам да изляза от него са необходими особени сили, които идват в човека свише. Издърпват ме малко и ми дават възможност за вземане на решение. А аз се намирам в средата, в точката на вземане на решение: или отново към земята, или към небето.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 13.08.2014

[155608]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Понякога казваме, че Творецът е в мен, а друг път – че Творецът е във връзката между нас. Как да свържем тези две понятия?

Отговор: Тук няма никаква дилема. Как мога да намеря Твореца? Как мога да видя себе си и да измеря, какъв съм аз: добър, лош, силен, слаб? Затова ми трябва нещо извън мен – еталон , спрямо който мога да се сравня.

За това трябва да усетя някакви други свойства, т.е. хора извън мен, и да се променя относно тях. За да се ориентирам правилно, са ми необходими близки, далечни, ненавистници, доброжелатели, противници,  т.е. цялото човечество.

При това не ми стига само една мишена, за да попадна в някаква цел. Трябва правилно да се настроя за връзка с Твореца, когато ми трябва всичко: неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество. Ако си поставя целта така, че да вървя по абсолютно правилния, по добрия път, тогава точно на този път ще видя Твореца.

Всички тези свойства се намират в мен, и само чрез доброто отношение към тях, ще се настроя да видя Твореца, защото Творецът е съвкупност от цялата доброта, любов и отдаване.

Въпрос: Когато говорите за правилна настройка, веднага си представям цялото човечество, цялата природа, камъни, небеса, космос. Изпълнима ли е тази задача?

Отговор: Правилната настройка се извършва много просто. Ти трябва да убедиш всички свои вътрешни свойства: неживи, растителни, животински и човешки, които представляват твоята обкръжаваща природа, в това, че само животът във взаимна любов е най-добрата възможност за съществуване.

Ако ти ги убедиш в това, т.е. поправиш свойствата си, които ти изглеждат, че съществуват извън теб, значи си достигнал това състояние.

Въпрос: Така ли ще мога да работя с всеки, който ми изглежда като враг?

Отговор: Врагът най-точно ти показва всичките ти отрицателни свойства. Това се нарича „помощ срещу теб”, така напредваме.

В действителност всичко е много просто, само ако правилно се настроиш и се стараеш да не изпаднеш от тази настройка.

Въпрос: В Тора е казано: ако някой дойде да те убие, ти го убий пръв. Как да стане това?

Отговор: Когато откриеш в себе си такова свойство, с което по никакъв начин не можеш да се пребориш, въпреки че по всички признаци, описани в Тора, ти го обкръжаваш с любов, разбиране, единение с него, и виждаш, че все едно, то е непоправимо – ти си длъжен да го „убиеш”.

Това се явява и неговото поправяне. Чрез този метод на поправяне убиваш това свойство в себе си, защото до такава степен не си в състояние да го преработиш, че то въстава срещу теб.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга”, 08.10.2014

[156021]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някаква обща причина за всички наши проблеми?

Отговор: Ако имаме конфликт с жена си, с децата, със съседите, на работа и даже със самите себе си, това значи, че над нас властва нашият егоизъм, наречен Фараон.

Въпрос: Но нали египетското робство, за което разказва Тора, е съществувало в дълбока древност и е приключило много отдавна?

Отговор: Фараонът властва над нас през цялото време, дори сега. Описаните в Тора събития не са свързани с определено време, това не е исторически разказ. Ние се намираме все още в робство при същия този егоизъм, под властта на егоистичната си природа, която не ни позволява да живеем нормално.

На днешния ден ние живеем в много различен свят, в много различна епоха. Всички сме свързани в една мрежа чрез интегралния свят, чрез интегрална икономика и зависим един от друг. Ако световното съобщество прилага санкции срещу някоя от държавите и прекъсва връзките си с нея, както, например, с Иран, то тази страна запада. Понеже всички зависят от всички.

Това ни показва в какъв интегрален свят се намираме, където всички са свързани един с друг. Ако не поддържаме добри отношения с останалите в този взаимозависим свят, то по този начин вредим на себе си.
Затова, ако не можем да подобрим отношенията помежду си: всички народи, всички държави, всички партии вътре в страната – просто ще се унищожим. Нищо няма да ни помогне, тъй като ще противоречим на общия закон на природата.

Въпрос: Но е факт, че не се разбираме един с друг и въпреки това всички някак живеем?

Отговор: Има си граница за това противоречие: до какви размери може да расте то, и докога да продължава. Причината за това противоречие е нашата природа, която кара всеки от нас да мисли само за себе си.

Той не разбира, че благосъстоянието зависи от всички. По толкова примитивен начин действа нашия глупав егоизъм. Човекът не е способен да разбере, че ако се съедини чрез добри връзки с другите хора, то само ще спечели.

Въпрос: Не е ли обратното, че в древните примитивни общества връзките между хората са били по-силни, а с развитието си, все повече са се разобщавали?

Отговор: Не считайте древните общества за по-примитивни. Те са разбирали, че зависят един от друг, че са свързани и без тази връзка не могат да оцелеят.

Проблемът на съвременното общество е в това, че за сметка на развитието на технологиите сме достигнали такова ниво, на което ни се струва, че сякаш можем да живеем независимо един от друг. И затова всеки се затваря вътре в апартамента си с мобилния си телефон и компютъра, не искайки да види никого. Само да не го закачат.

Недостатъкът от връзки между нас или негативните връзки се наричат Фараон, нашият егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с другите и не разбираме, че сме взаимосвързани, обвързани в една мрежа – и особено, народът на Израел. Винаги трябва да се оценяваме само по тази скала: доколко сме срещу другите или за тях.

Цялата Тора разказва само за любовта към ближния като към самия себе си – най-голямото правило на Тора. Това правило включва в себе си всички други. Няма нищо друго, освен постигането на правилно обединение.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155915]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Тора - Няма коментари→

Тора се обръща само към човека и всичко, за което говори, се намира вътре в него: и Твореца, и Моше, и народа. Всеки требва само да приведе в порядък всички теза елементи, тъй като каквото и да чувства, той го чувства в себе си.

Можеш хиляди пъти да кажеш, че, да речем, чашата съществува извън теб. Но как може да съществува извън теб, ако я усещаш в себе си?

– Не, аз я виждам на масата!

– Значи, и масата, и чашата чувстваш в себе си.

Получава се, че всичко, за което се говори, целият ни свят, се намира в теб. И Творецът в това число.

Затова, когато в кабала изобразяваме Твореца, отначало рисуваме точката на буквата юд, а след това „юд-кей-вав-кей“ – четирите стадия на развитие на желанието от тази точка. Четвъртият стадий е окончателното желание, което усещаме правилно, сериозно, зряло.

Но, по принцип то произлиза от най-началната точка точно така, както нашата Вселена се е образувала от мъничка искра, в която е заключена енергията, захранваща и досега цялата Вселена, в това число всеки човек и всички нас. В една, единствена точка е заложена цялата информация, цялата материя на Вселената.

Тази точка, от която чрез взрив е произлязло всичко съществуващо, е и началото на буквата юд. Затова в Тора се казва, че човекът е малък свят, в него съществува всичко.

Каквото и да усещаме, се усеща само вътре в човека. Затова науката, достигнала в своите изследвания някъде до милиони светлинни години, днес отново се връща към човека и отново започва да го изучава: неговите възможности, особености, възприятия. Тъй като всичко, което ни се е струвало, че трябва да изследваме далеч от нас и извън нас, всъщност трябва да изучаваме в себе си.

Ако не разберем по какъв начин възприемаме това, което изследваме, няма да можем да се помръднем на никъде и да разберем дори смисъла на собствения си живот и своето по-нататъшно съществуване. В крайна сметка, в най-близко време, всички науки ще стигнат до изучаването на кабала.

Те ще видят, че без тези знания човек няма да има нормална база, с която може правилно да се отнася към всяко негово усещане, разбиране, познание.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 08.10.2014

[156005]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Ти пребиваваш в океана на силата на любовта. И само твоето намерение не е поправено, за да се поправиш сам. Поправяйки се, ще разбереш какво представлява тази сила на любовта – от нейното начало и до края. Ти постепенно ще преминеш всички етапи, придобивайки свойство на любовта и тогава напълно ще го включиш в себе си…

[153876]

Filed under: Духовна работа, Клипове, Тора - Няма коментари→

И говорил Бог, обръщайки се към Моисей на планината Синай, така: «Говори със синовете на Израел и им кажи: когато дойдете в страната, която Аз ви давам, в съботата, земята трябва да се посвети на Бога. Шест години сей полето и шест години режи лозата и събирай плодовете на тази земя.

А в седмата година ще бъде събота за покой за тази земя, събота за Бога: не засявай полето си и лозата не зарязвай. Това, което самичко ще израсте готово за жътва, не ожънвай и лозите със зрялото грозде не обирай, необходим е покой за земята. [Тора, „Левит“, „Бе-ар“, 25:1-25:5]

На пръв поглед ни се струва, че в главата «Бе-ар» («По хълмовете») са дадени законите, учещи как да се отнасяме със земята, да отглеждаме растения, да се занимаваме със селско стопанство.

Но от гледна точка на вътрешните ни желания, които се делят на нежива, растителна, животинска и човешка природа (четири степени на егоистични желания) то ще можем да разберем как да се настроим правилно в духовната работа.

Например, желанията на неживо ниво не се развиват или се развиват, толкова бавно, че за периода на съществуване, т.е. пълния кръгооборот на живот, аз не чувствам тяхното развитие.

Към «неживото» се отнасят желанията за самосъхранение на постоянно ниво. Аз не искам те да се променят, но за това трябва да положа усилия.

Да предположим, че трябва да се удържам в постоянна любов и грижа към приятеля си. Тоест моето ниво на взаимодействие с него е постоянно и то се отнася до неживия стадий, тъй като не го развивам. Но самото ниво се развива.

Тъй като през цялото време работя над него постоянно, благодарение на това, то прогресира и взаимоотношенията с приятлите ни се променят. Оставайки неживи, непроменящи се по характер помежду си, те се издигат на все по-високо ниво. И затова взаимната ни любов, взаиммното включване един в друг, разбирането, съдействието през цялото време стават други.

Въпрос: Ако взаимоотношенията между приятелите се издигат на все по-високо ниво, това означава ли, че те стават по-здрави?

Отговор: Те укрепват, но благодарение на това, че ние насочваме всички действия да поддържаме постоянството на нашите взаимоотношения. Представете си, доколко неживото ниво в действителност е живо, защото то се отнася не към обкръжаващата външна природа, а към мен.

Въпрос: Какво тогава представляват растителните желания в нас? Казано е, че шест години трябва да засявам полето, а на седмата да събирам реколтата?

Отговор: Това означава, че преработвам растителното ниво на желанията, т.е включвам собствените си действия, мисли и желания в максимално съхраняване на отношенията с приятелите в двустранното единение, във взаимно поръчителство.

Развивам ги на следващите нива – издигайки ги от неживото стъпало към растителното, а след това на животинско и човешко. И през цялото време на тези нива аз следя, всички мои действия да бъдат неживи, съхранявайки постоянно ниво на взаимоотношения.

А на седмата година – има особено действие, когато благодарение на това, че съм извършил работа над всички свои шест параметъра (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод) получавам свише следващото ниво на подем на поредното стъпало.

Аз прескачам на него, като цифра в измервателен уред, без да прилагам каквито и да е допълнителни усилия от своя страна. На седмата година не правя нищо, всичко достига до мен свише.

С други думи, неживото ниво само ни се струва неживо, тъй като от него произлизат всички останали степени. За да напредваме отначало трябва да работя именно с неживото ниво, което символизира земята.

След това с растителното ниво в земята, за да израсте определен продукт със собствено хранене. За това аз разоравам и засявам полето с помощта на особен вид от животинското ниво (животни). И всичко това го правя с цел да бъде в полза на човека.

Получавайки плодовете на земята, аз трябва да ги превърна в храна за земята под формата на торене. Това се извършва или чрез животните или чрез растителното ниво. След това ги превръщам в храна за растенията, за животните и за човека.

Излиза че, неживото ниво дава чрез себе си храна за целия цикъл. Затова, когато достигам до седмата година, аз не работя сам, тъй като тогава се включва малхут, която действа на отразената светлина и пронизва надолу всичко, което съм направил. Така, сумирайки цялата извършена работа, човек встъпва в контакт с Твореца.

Затова седмата година се нарича „годнина на Твореца“. Всичко, което съм направил със свои усилия, се излива в тази година в получаване на силата на светлината, която ме издига на следващото стъпало.

Аз не мога да се издигна на нея сам. Реализирайки в себе си всички усилия над четирите вида желания, аз завършвам работата и тогава сработва щракването (седмата година) която ме довежда до следващото стъпало. А на него се случва същото нещо, но под друго качество и преживяването е съвсем различно.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 16.07.2014

[155165]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Авраам e бил въплъщение на Адам Ришон. Разкаял се Авраам и разбил идолите, на които се покланяли хората и цялата храна, която поставяли пред тях.

Той е поправил това, което е нарушил Адам и Терах и съкрушил греха  и изграждането на злото, издигнато  от тях, т.е. изграждането на клипот, възникнало в резултат от прегрешенията на Адам, и установил господството на Твореца и Неговата Шхина над целия свят. [Книга Зоар. Глава „Бе – ар”]

Адам Ришон – това е структурата на единствената сътворена душа, която след разбиването е претърпяла огромни изменения. Отначало тя е съществувала в състоянието „хафец хесед”, т.е. нищо не е получавала и не е изисквала за себе си. Такова състояние се нарича „райска градина” или „ангел”.

Ангелът е сила, в която няма абсолютно никакъв егоизъм. Той изпълнява всякаква работа, необходима на общата сила на Природата. Казано е, че ангелът е част от Твореца. Той се управлява от висшата сила, която движи цялото мироздание към целта – към постигането на свойството на отдаването и любовта.

Въпрос: Има ли в нас запис на състоянието „Адам Ришон”?

Отговор: В нас има запис („решимот”  – духовни гени) на всички състояния. Тъй като сме се спуснали в нашия свят от духовното ниво на абсолютното съвършенство, и сега, използвайки миналите записи, съхранили се в нас, трябва сами да се издигнем нагоре, но съзнателно, привличайки към себе си висшата сила и поправяйки се с нейна помощ. Тази сила се нарича „Тора” от думата „ор” – „светлина”.

Ние получаваме висшата светлина стъпаловидно, тя идва към нас постепенно, според мярата на нашия подем. Системата на висшето излъчване, въздействайки ни, ни формира, издига и поправя, съвместявайки отново всичко в една обща  структура, която се явява същата обща душа, първоначално създадена в мирозданието.

И в това се заключава историята на нашето слизане отгоре надолу. Издигането отдолу нагоре започва с това, че общата душа „Адам” се е разбила и открила себе си като абсолютно егоистична, непригодна   за контакт със светлината – с Твореца. Това се нарича „грехопадение и изгнание от райската градина”.

Творецът изчезнал от усещанията на хората и те останали да блуждаят в земната тъмнина. Затова сега се намираме в нашия свят абсолютно разбити, разединени, отдалечени един от друг.

Двадесет поколения кабалисти след Адам са се опитвали да поправят това състояние. Но десетте първи поколения, осъзнавайки своите проблеми, не могли нищо да направят докато не се появил Ноах. Той се спасил по време на Световния потоп на Земята, докато мнозинството от хората загинали.

Но това не е гибел, а почистване. Защото гибелта като такава не съществува. Загиналите хора олицетворяват егоистичните желания, които ние сега не можем да използваме. Затова се счита, че те умират. Но след това те се възраждат в правилния си вид и се появяват уж следващите поколения.

Това са същите тези желания, които са преминали стадия на своето почистване чрез гибелта в предишния си егоистичен вид, и сега се възраждат в алтруистичен. По този начин следващите десет поколения след Ноах – това са вече поколенията, доближаващи се до Авраам, към осъзнаване на правилното духовно движение.

Последното стъпало преди Авраам е неговият баща Терах. Терах – това е усещането на егоизма, който ние искаме да използваме и да се наслаждаваме чрез него, а Авраам – е осъзнаването на злото на този егоизъм, т.е. неговата обратна страна.

Авраам и Терах представляват едно единно цяло, но само частта „Терах” желае да работи с егоизма, а частта „Авраам” вече разбира, че не трябва да работи с него, че това е гибел.

И затова те се откъсват един от друг. Авраам променя отношението си към живота, към света, което се нарича Терах, и става Авраам [„ав” – „баща”, „ам” – „народ”], което означава „баща на народа”. Тоест, той става праотец на всички тези желания, които в крайна сметка ще се поправят.

[154969] 

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→