Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“

 Свещени събрания на различни нива – това са празниците.

Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.

Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.

Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?

Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.

От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.

А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.

Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…

Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.

От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014

[154327]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И казал Бог, обръщайки се към Моше: „Когато се роди бик или овца, или коза, то седем дни животното трябва да преживее под своята майка, а от осмия ден и нататък, ще бъде годно за жертвения огън към Бога. Но не колете бик или овен в един ден с потомството“. [Тора, „Левит“, „Емор“, 22:26 – 22:28]

Става дума за животинската част от желанието на човека, по какъв начин е възможно да я издигнем и поправим, във връзка с предишното стъпало.

Отначало става вътреутробно развитие, а после е периодът на отглеждане. За животното е достатъчна седмица, за да възприеме пълната степен ХАГАТ НЕХИМ, понеже животното преминава седем стъпала на развитие, а не десет като човека.

За седем дни (седем стъпала) животното възприема всичко от своята висша степен и се откъсва от нея. Неговият живот протича по инстинктивни закони, затова човек, намиращ се на „животинско“ ниво, работи инстинктивно.

Погледнете целия свят – всички се учат от другите как да живеят и повтарят същото. Животните нямат трите горни сфирот, олицетворяващи главата, затова тяхната глава се намира на нивото на тялото и не се извисява над него.

Това същото, става и със света, който сега се намира на животинско ниво на развитие. Неговата „глава“ е изпаднала преди няколко хиляди години, когато са изчезнали истински велики умове.

Човечеството се развива абсолютно автоматично, каквото и да говорят учените, философите, правителството, банкерите или народните маси. Те само прилагат своите мизерни колебания върху цялото движение на природата, но това съвсем не променя парадигмата на развитие.

Критичният момент е настъпил тогава, когато човекът е започнал да произвежда и да печели повече, отколкото му е необходимо. От тук нататък е започнал да се развива капитализмът, до възникването, на който всичко е било просто и натурално. Човекът е живял, изхождайки от необходимите потребности, не защото се е стремил към това, а защото тогава още не е имало нови технологии.

Но когато е изобретил плугът, даващ възможност дълбоко да оре земята, започнал да се занимава с грънчарство и с обработка на метали. Тогава се е появила възможност да печели повече от необходимото.

Добавената стойност е започнала да вдъхновява егоизма, а егоизмът е започнал да стимулира добавената стойност. И вместо вътрешно, морално-етично развитие на човека, светът се е обърнал по посока на технологичното развитие. Това е била и преломната точка, решаваща по какъв път да тръгне човечеството.

Но днес се намираме в края на този път, когато технологичното развитие търпи крах и ще останем с „пробито корито“. Трябва да разберем, че е нужно да намалим всички наши желания до нивото на достатъчното, но достойно съществуване, както в математиката:  необходимо и достатъчно условие. Това означава, всичко да се сведе до рационалното потребление, а цялата енергия и възможности да се насочат за достигането на висшата цел – цялото човечество да формира от себе си човека.

Реплика: Получава се, че изход няма, както е в приказката на Пушкин „За рибаря и рибката“. След лукса и дворците е трябвало да се спре, а старицата не е могла и в резултат е останала с “пробитото корито“. Така и ние, сега се намираме в тази точка…

Отговор: Но имаме възможност за плавен преход. Можем нормално, рационално, с помощта на разпространението на кабалистичната методика да покажем на човечеството какво ще се случи, ако не приемем тази методика. Понеже тогава, все едно, ще стигнем до нейната реализация, но по тежкия път на революции, войни, проблеми.

Виждаме как изведнъж, на пусто място избухват конфликти, става само с поднасяне на клечка кибрит. В света цари огромна ненавист на всички към всички. Затова най-малката искра предизвиква пожар.

По всякакви начини трябва да се постараем светът да разбере, че Тора говори за усъвършенстването на човека, за гладкия, добър, здрав, безопасен път на неговото хармонично развитие. Нима не се настрадахме достатъчно, за да пожелаем това? Или е необходимо хубавичко още да пострадаме, за да се устремим към положителния път на развитие? В това се и състои нашият проблем.

От ТВ програма „Тайната на вечната Книга“, 28.05.2014

[154220]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Тора - Няма коментари→

Да не допускат на главата си плешивост, да не бръснат края на своята брада, да не правят прорези по своето тяло. [Тора, „Левит“, „Емор“, 21:05]

Човек не трябва да променя своите желания, трябва само правилно да ги насочва. Казано с други думи, аз не трябва да се ограничавам в своите желания, да ги прекършвам и потискам, а само точно да ги направлявам посредством тяхната съвместимост към единната цел.

Преди всичко, взимам две желания и анализирам, как мога да ги обединя, така че те заедно да стигнат до следващото стъпало и на него да се обединят в едно цяло, а на следващото стъпало да намерят още желания с които могат също да се обединят, така че в своето единство да достигнат на по-следващото стъпало. И така по йерархията до най-висшето единно желание, което съединява в себе си всички останали така, че в него може да се прояви Твореца.

Независимо че желанията са свързани помежду си и са устремени към единство, то те са различни. Получава се мозайка от допълващи се едно друго до съвършенство желания. От една страна, в нея се проявява целостта, а от друга страна виждаме различните части, цветове, форми.

Можем да четем тази мозайка, разбирайки нейното единство, защото тя се състои от множество части. Ако това беше просто проява на единение, да допуснем само бял цвят, щеше да ни е много по-трудно. А когато мозайката на желанията проблясва в цялата палитра на цветовете, ние я възприемаме като мелодия.

Въпрос:  А нима това разноцветие не преминава по-нататък в един цвят?

Отговор: Възприема се като единно цяло, но именно защото се състои от много нюанси. В противен случай ние нищо няма да усещаме.

Ние усещаме хармонията в музиката, независимо че тя се състои от различни тонове и преходи. Но това се възприема от нас като обща хармония, като единство. А ако разкъсаме цялата партитура на съставните ѝ части, то няма да имаме никакво единство.

Именно затова хора от различни националности, с различни професии и различна менталност, събирайки се заедно, могат да достигнат единна цел, единно желание. И колкото по-високо се издигаме към обединението, толкова по-голямо разнообразие ще се проявява у нас, така че да го реализираме.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 21.05.2014

[153718]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Мидраш, „Бешалах”: Защо евреите не продължили странстването си? Защо са лагерували в Питом, въпреки че това тяхно решение е било съпроводено с допълнителен риск? Отговорът е, че те са били блокирани, защото пред тях е било морето, а и не са могли да избягат в пустинята, тъй като дивите зверове са ги чакали.

Но народът на Египет не се съгласил с плана на фараона: неотдавнашните загуби са били още свежи в техните мисли. Затова фараонът е използвал всички средства за убеждение и различни трикове, за да принуди египтяните да се съгласят. „Знайте – казал им той – въпреки царските традиции, според които за да се предпазя аз трябва да бъда в задната част на армията, в тази битка ще стоя най-отпред!”

„Защо ще действаш по такъв необичаен начин?”, попитали фараона. „Защото тази война не е срещу евреите”, казал фараонът. „Тя е срещу техния Бог! Затова аз ще оглавявам битката!”

Става дума за много сериозна степен на отделяне от тези, които се занимават с Тора по религиозен начин, които го правят заради себе си, т.е. заради фараона.

Фараонът не е против Твореца, тъй като и двамата си помагат, за да се разкрият един друг. Това обяснява защо фараонът казва: „Благословен е Творецът, а аз съм грешник…“. Има много интересни стадии на развитие, които са противоположни на това състояние, но най-важният от тях е фараонът да попречи на човека да извършва алтруистични действия, като се отделя от егоистичното напълване.

Обичайните егоистични подбуди, които изначално са заложени в нас, не се взимат под внимание, тъй като са ни дадени по природа. Те не се считат за „Египет“. Взимат се под внимание само действията, споменати в Тора, в Петокнижието, които човек прави заради себе си.

Това обяснява, защото при излизането от Египет (при подем от егоистичното намерение), действията се анулират и египтяните умират в резултат на десетте египетски наказания. Желанията и хората, спазващи „заради себе си“ указанията на Тора, остават под властта на фараона, защото се стремят към тази власт. Те се занимават сериозно с Тора и се придържат силно към всички материални заповеди заради собствено удовлетворение. Именно те остават в Египет и преследват желаещите да избягат от тук.

Фараонът казва: „Аз ще оглавя армията“, т.е. в този момент се проявява тяхната противоположност: или заради себе си (ло лишма) или заради Твореца (лишма). „Заради себе си“ означава заради фараона; „заради Твореца“ са тези, които искат да излезнат от Египет. Така между тях възниква борба.

Обикновено фараонът следва войската, т.е. всички егоистични действия го подхранват. Когато започне противоречието му с Твореца, той оглавява армията, тъй като най-важното тук е идеологията: дали го правиш заради себе си или го правиш, напълно отделен от себе си, заради Твореца. Затова за фараонът това е свещена война, насочена „именно срещу техния Бог“.

Веднага след това Египет пресъхва, тъй като фараонът се подхранва не от египтяните, а от стремящите се да бъдат с Твореца, но които все още не са. Затова антисемитизмът се проявява. Но такова „презареждане“ е необходимо.

Фараонът става по-силен с помощта на желанията, които се „страхуват от Твореца и работят за фараона“, т.е., тези, които следват всичко, което им е заповядано, но правейки го заради себе си. Когато искат да изменят намерението си и започнат да работят заради Твореца, фараонът веднага започва да чувства, че това може да бъде краят му и започва да воюва с Бог.

Но тук егоизмът ни се сблъсква с огромен проблем: какво ще се случи, ако Творецът победи? Фактът че има хора, излезли от Египет, а след това върнали се обратно, раздразнило фараона, тъй като нашият егоизъм се страхува, че намерението заради отдаване може да победи. Егоизмът няма друг път, освен да се разкрие и да се опита да оцелее – в противен случай фараонът спира да бъде фараон, няма повече да бъде намерение „заради себе си“.

За да избягаме от фараона е достатъчно да избягаме някъде в тъмнината, без значение как. Най-важното е да се освободим от намерението „заради себе си“, защото то задушава народа и е невъзможно да останем в него.

Реплика: Но те се връщат и ядосват фараона.

Отговор: Те не се връщат в Египет! Това е вече различно ниво, въпреки че те са достигнали до градовете Питом и Рамсес, построени от фараона. В определен момент те са работили „заради него“, а сега се върнали на същото ниво, но с намерение „заради Твореца“. Затова фараонът (нашият егоизъм) не може да приеме, че хората се връщат свободни и нападат владенията на фараона, т.е. техния собствен егоизъм.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151718]

Filed under: Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→

М. Вайсман, „Бешалах“: Творецът заповядал на Мойсей: „Кажи на децата на Израел, че трябва да се обърнат назад и да се върнат в Египет.“

Заповедта да се обърнат назад към Египет е било изпитание за децата на Израел. Те се радвали на всяка крачка, отдалечаваща ги от техните мъчители. По-слабите късали косите и дрехите си, но Мойсей ги успокоил и казал: „Получих Божествено обещание, че ще останете свободни!“

Те тръгнали по обратния път и достигнали до място наречено Питом.

Ние сме се отделили от Египет и сме последвали Моисей (точката в сърцето) и изведнъж сме се върнали обратно. Това е необходимо, за да си изясним скритата форма на Фараона (егоизма), която ни помага да напреднем.

Човек, започващ да работи духовно, първо напредва и тогава изведнъж разкрива още по-големи вътрешни падения и негативни свойства, които преди не е забелязвал.

Но това не спира напредъка му, защото той се придвижва един сантиметър напред и два назад и тогава добавя още един сантиметър и напредва с три, но е отхвърлен на четири сантиметра назад. Той напредва зигзаговидно, но с постоянно нарастваща амплитуда.

Движението назад е много неприятно, защото човек започва да разкрива такива свойства в себе си, които преди не е подозирал. Когато излиза от Египет с желанието да стане по-общителен, по-дружелюбен и по-свързан с другите според принципа „не прави това, което е ненавистно на теб“ и „обичай ближния както себе си“, той изведнъж попада в ужасни усещания на омраза и злоба към другите.

Отначало всичко е добре и последователно вървиш по пътя, водещ към Твореца, но изведнъж настъпва такъв поврат! Човек не разбира какво се случва: нима тази методика е толкова жестока, че иска целенасочено да го обърка и да се възползва от него? А може би той не е готов за духовната работа или може би тя не е за него? Той може също да си мисли, че учителят му иска да го подведе и тогава започва да го мрази.

Той вижда, че нищо не се получава, че е отблъснат назад, където е бил и че сякаш политайки назад той не просто се връща в Египет, а се връща в много по-лошо състояние от преди.

Изплъзвайки се от егоистичните си желания и напредвайки към състояния на някакво озарение и предчувствие за изход от егоистичната тъмнина на затворения свят на малкото си желание към откритото пространство, той изведнъж се проваля, намирайки се на върха на най-добрите си усещания.

За това е написано: „Хиляди влизат в тъмната стая и само един излиза към светлината“, т.е. въпреки дълбоките падения, той продължава да напредва. Това означава, че се отдалечаваме от Египет и се връщаме обратно назад, за да напреднем.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151637]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Кабалистите разказват за духовния свят с думи от този свят и по този начин човек още повече се обърква. Той чете в текста на Тора, че Творецът е заповядал да се построи шатра и отива в магазина за строителни материали. Изпълнява всички указания в материален смисъл и се получава още по-голяма неразбория.

По-рано нищо не е знаел за духовния свят. А и сега нищо не знае за него, дори още по-лошо, защото сега той си представя материалния свят вместо духовния. Защо да се пише за него?

Но кабалистите казват, че в крайна сметка ще успеем да открием духовното, ако четем тези книги и с всички сили се опитваме да се доберем, какво всъщност се крие зад всяка дума.

Въпрос: Значи, Муше не е белобрад старец с брада и бастун?

Отговор: В никакъв случай! Моше е свойство. Става дума не за хора и предмети, а само за свойства. Не човекът е зъл, а злината, не е човекът алчен, а алчността. Духовният свят са свойства в чист вид.

Затова, четейки текста, трябва да си представям духовно състояние, висшия свят. Ако е написано, че е нужно да се построи „шатра на откровенията“, то трябва да си изясня що за духовен съсъд е това, в който се разкрива Творецът. Какви свойства в мен съответстват на това, което трябва да има в него: ковчегът на завета с херувими, свещенослужители – коени и левити, народът на Израел, стоящ наоколо.

Започвам да търся тези свойства само в себе си – всичко се случва вътре в човека. Целият свят се намира в мен, както е казано: „Човекът – това е малък свят“. Даже целият свят, който сега виждам около себе си, всъщност се намира в мен.

Нужно е през цялото време да се старая правилно да си го представя и накрая ще се извърши правилното преобръщане, когато ще започна да чувствам, че всичко действително се намира в мен. Тогава ще разбера как да построя шатрата на откровенията и в какво се заключва работата на коените и левитите и народът на Израел около тях, как да напредват моите дванайсет колена израелеви в пустинята.

Нужно ми е да изградя от своите свойства и желания всички детайли, споменати в Тора. Пред мен лежи купчина от мои желания и аз трябва да ги взема, да ги сортирам по сили и свойства, да разбера как да ги съединя помежду им, за да ги построя в тази форма, в която се говори в Тора.

От програмите „Глави от Тора с Шмуел Воложний“, 02.02.2015

[153608]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Нито един човек в нашия свят не притежава душа. Душата е една за всички. Тя е това пространство между нас, което е запълнено с алтруистични отношения един към друг, изградени над предишните егоистични. Това е полето на взаимно привличане, в което ние усещаме Твореца, висшия свят…

[146962]

Filed under: Духовна работа, Клипове, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо са необходими различни сили, чрез които една висша сила въздейства на човека под всевъзможни форми?

Отговор: Нужни са за нашето развитие. Трябва да се развиваме, в противен случай няма да можем да опознаем Твореца, тъй като Той се намира в друго измерение: над пространството, времето, над усещанията ни, над цялото възприятие, спектър, навици.

Трябва да се издигнем над тях и вместо тях да придобием съвършено друго възприятие, друго разбиране. Сякаш приемаме нов морал, друго отношение и тогава започваме да разбираме, да постигаме, да виждаме, да различаваме Твореца. Иначе не Го забелязваме.

Въпрос: Очевидно, това е ужасно трудно и сложно?

Отговор: Изобщо не е сложно. Висшата природа, която ни ръководи, е устроена така, че да ни помогне да напредваме. И ако искаме, ще се развиваме постепенно, последователно, без да правим резки движения, докато не започнем да разкриваме Твореца, да Го опознаваме, да чувстваме неговата работа вътре в нас.

Изведнъж започвам да чувствам как Той действа вътре в мен и иска да ми каже нещо, да ми обясни, да привлече вниманието ми към определени неща. Така се пробуждам и се устремявам след Него, за да може Той да извърши още някакви действия с мен. Аз искам да се уча от Него!

Въпрос: На какъв език Творецът разговаря с нас? Изразява ли се това чрез обичайните неща, които ни се случват всеки ден?

Отговор: Творецът разговаря всеки миг с нас. И обикновено Той ни напомня за Себе си в такива моменти, които по-рано изобщо не бихме сметнали като подходящи.

Не винаги осъзнаваме, че Творецът разговаря с нас. Но за да се ускори  развитието на тези взаимоотношения: от нас към Твореца и от Твореца към нас, ние изучаваме Танаха и други книги, които специално ни обясняват как се прави това. Такива книги се наричат кабалистични .

От 508-а беседа за новия живот, 22.01.2015

[153433]

Filed under: Духовна работа, Творец, Тора - Няма коментари→

За да стане първосвещеник, коенът трябва да притежава пет качества.

Какви качества трябва да притежава коенът, за да има право да изпълнява службата на първосвещеник?

1. Мъдростта е най-главното изискване.

Извършвайки служба, първосвещеникът представлявал целия народ. За изпълнението на тази задача, той трябва да бъде голям в Тора. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

Да бъдеш голям в Тора, означава да умееш да използваш висшата светлина за поправяне на егоизма. Когато човек получава светлината хохма (светлината на мъдростта) не за себе си, а за поправянето на всички останали души, тогава той се нарича мъдър.

2. Приятен външен вид

Независимо, че външната красота не се явява съществено и важно качество, подобава на първосвещеника, от уважение към Твореца и Храма, да бъде приятен на външен вид. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

„На външен вид“ се има предвид, всички външни свойства на човека, намиращи се на определено ниво, да са насочени за доброто на другите.

От духовна гледна точка „красив човек„ е човекът от когото сияе светлина. При това се има предвид не тялото, а свойството. Тъй като в Кабала се говори само за свойства, поправени или непоправени желания, както и за нивото, на което са направени подправянията.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“

[153416]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: С каква цел кабалистите са написали святите книги: Тора, книга на Пророците, Писанията?

Отговор: Кабалистите са писали за своето разкритие на висшата сила. Но науката кабала обяснява, че те са зашифровали всичко с особен код, който се нарича „език на клоните“.

Книгата сякаш разказва за случващото се в нашия свят, за отношенията между мъжете и жените, човека и обществото или човека и природата, а всъщност това е само външната обвивка.

Струва ни се, че тази история се разиграва в нашия свят и затова ни се струва малко странна и необичайна. Но работата е в това, че това е само код, описващ духовни действия, които се случват между силите, които въздействат и управляват нашия свят.

Въпрос: Но независимо от това, тези събития действително ли са се случили?

Отговор: По никакъв начин не свързвам тази книга с историята. Историята за мен е напредък на човечеството към разкриването на Танаха, към разкриване на висшата сила, т.е. извисяване до нивото на тази сила.

Въпрос: Но всички тези персонажи, живели ли са в нашия свят: Авраам, Моисей? Реални ли са събитията, които са описани там?

Отговор: Разбира се, че всички тези хора са съществували. Или те сами са написали за това, или други са писали за тях. Ако се изкача на същата тази висота, където се намират праотците ни: Авраам, Ицхак, Яков, то ще мога да напиша за тях нещо, което не е описано в книгата.

Ако постигна всички действия на това духовно ниво, на което те са работили, ще узная това, което е говорил Авраам, Ицхак или другите духовни сили: Навуходоносор, цар Давид и другите. Ще мога да напиша днес за това, тъй като тази информация се намира в системата на висшето управление. Ако познавам тази система, разкривам всичко, което е там.

Днес можем да добавим още нови книги към Танаха. Аз се съединявам с тези хора, които са постигнали духовния свят и са писали за постиженията си и придобивам същата тази сила на осъзнаване на висшето управление и ще погледна на случващото се вече от съвсем друг, нов аспект. Тъй като гледам от своя гледна точка, след изминалите две хиляди години, т.е. последната дълга верига действия, случили се в развитието на човечеството.

Затова има много коментари на Танаха. Откъде се вземат те? Нима хората, които са написали Танаха са знаели по-малко от последователите си? Изобщо не! Но доколкото ние вече сме минали през допълнителни етапи на развитие,  можем да добавим към направените от тях открития.

От 507-а беседа за новият живот, 22.01.2015

[153067]

Filed under: Език на кабала, Тора - Няма коментари→