Освен това, за защита на синовете на Израел, Облак покри с тъмнина египетския лагер. Наказанието с тъмнина в Египет продължило само шест дни (а не седем, както останалите Наказания). Всевишният запазил седмия ден Тъмнина именно за този случай.

Когато египтяните продължили своя път в тъмнината, ругаейки и пускайки стрели, на тях им се явил във видение еврейският лагер, осветен от Облака на Твореца, и синовете на Израел, които ядели, пиели и възхвалявали Твореца. [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]

Целият този театър се намира вътре в човека. Всичко зависи от каква гледна точка той гледа: ако е от гледната точка на своите егоистични свойства, то той е крайно раздразнен; а ако е от гледна точка на алтруистичните свойства – то той яде, пие и всичко напред е нормално.

Но движението напред е основано именно на обединението на тези две противоположни начала – егоизма и алтруизма, не може да съществува едното без другото. И даже влизането в мъртво море (Ям Суф) все едно става под въздействието и на двете сили.

По същество, ние никога не се откъсваме от своите егоистични свойства, няма значение как ги наричаме: Египет, египтяни, фараон. И те, и другите свойства паралелно преминават всевъзможни метаморфози, както беше казано по горе: едни пируват, други беснеят. И двете свойства се намират в човека едното срещу другото.

Да избягаш от египтяните – означава да желаеш над теб да властват алтруистичните сили. Но те не могат да властват така, че ти да им се отдадеш и повече нищо да не искаш да знаеш. Не! Над всяко алтруистично свойство ти трябва да се намираш в своето егоистично свойство.

Те никога не се разделят. И даже ако се говори, че едни побягнали, а други потънали, то те остават, само в „мъртъв“ вид, докато отново не започнат да се възбуждат в теб и да теглят на своя страна. Но те не могат да изчезнат и винаги са готови към действие.

Егоистичните желания не пропадат до последното крайно поправяне. А после те напълно се изменят, как е казано: „Ангелът на смъртта става ангел на живота“.

По такъв начин, израелтяните не съществуват без египтяните, тъй като едното не може без другото.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014

[152376]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Моше започнал да се моли и Творецът отворил небесата. Озарение се дало на синовете на Израел и те видели войнство от ангели на тяхна страна. Моше продължил да се моли, но Творецът му казал: „Сега е неподходящо време за дълги молитви. Моите деца преживяват критичен момент.

Ти повече не трябва да се обръщаш към мен със своя глас, защото молитвите на Моите синове изпревариха твоите, и Аз ги чух. Кажи им, да влязат в морето, и аз ще извърша заради тях чудеса!“ [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]

Реплика: За пръв път молитвата на народа изпреварила молитвата на Моше…

Отговор: Работата е в това, че ако искаш да предизвикаш висше действие, трябва да го поискаш от своето равнище и само след това Творецът започва да действа. Отначало трябва да има възбуждане отдолу (итарута де-летата), и тогава съответно с това идва възбуждане отгоре (итарута де-лиела).

Но народът се води от духовни ръководители, които му показват правилния път. Без тях хората не знаят какво да правят, затова те трябва да слушат своите духовни наставници и да изпълняват това, което те кажат.

В наше време ръководителите и политиците напълно зависят от народа. Ако народът поиска, той може да направи с тях всичко каквото си пожелае. Затова главното за съвременните ръководители е да не дадат на народа такава възможност. Те с всички средства се стараят да потиснат пробуждащите се в него желания, да заглушат, приспят неговите стремежи.

Но постепенно политиците ще започнат да се сменят с мъдреци. Ще настъпи възраждане на Синедриона, където мъдреците съвместно ще взимат решения, изхождайки само и единствено от своето единение в едно общо цяло. И тогава, вътре в тяхното единство, ще се прояви Висшата сила, която чрез тях ще се разпространи от Твореца към народа на Израел и чрез него към целия свят.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014

[152305]

Filed under: Духовна работа в група, Разпространение на методиката, Тора - Няма коментари→

Праведниците от народа възкликнали: „Нека търпеливо да носим волята на Твореца“. По-слабите се разделили на четири групи. Всяка считала за правилен своя план за действие.
Представителите на колената Рувейн, Шимон и Исахар се поддали на паника и решили, че те по-скоро ще се хвърлят в морето, отколкото да противостоят на египтяните. Моше ги успокоявал „Не се бойте, бъдете спокойни, и ще видите, че Творецът ще ви спаси!“
Колената на Зевулон, Бинямин и Нафтал считали, че е най-добре да се предадат и да се върнат в Египет. „Вие повече никога не ще се върнете в Египет“, обещал им Моше.
Колената на Иеуда и Йосеф възкликнали: „Нека излезем и завържем бой с египтяните“. Но Моше ги поправил: „За вас ще се сражава Творецът“. Колената на Дан, Гад и Ашер предложили да извършат набег на лагера на египтяните и да предизвикат паника. „Не, отговорил Моше. — Стойте тук и се откажете от този план“. [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]
Става дума за разделянето на израилтяните на дванадесет колена стремящи се към Твореца, които не могат да се обединят в един народ, защото олицетворяват трите линии: дясната, лявата и средната.
Тъй като във всяка от трите линии има по четири стадии на развитие, то три умножено по четири образува дванадесетте колена. Те не бива да се смесват по между си, затова се движат по пустинята в отделни колони в определен порядък.
Всички проблеми и разногласия, възникващи между тях, са нужни за това, за да разберат, че само Творецът може да им помогне. Затова те трябва да се прилепят към Него, а не да бягат напред, не да остават на място, не да нападат своите егоистични желания, опитвайки се да ги унищожат или да се отделят от тях.
С други думи, всичко, което става наоколо, е устроено от Твореца и поставено на мястото си – „Няма никой освен Него“. Единственото, което остава е връзката с Него, и Той всичко ще отрегулира. Всички проблеми ни се дават с цел постигане на единство.
Но при това всички наши свойства и мотиви ни разкъсват на части. Ние се боим, че ще останем в егоистично състояние, няма да можем да излезем от него, и затова изпадаме в паника.
Единственият изход е да се държим за състоянието, изпратено ни от Твореца, разбирайки, че паниката възниква не, за да боим от египтяните, независимо в каква форма ни се представят егоистичните желания, а да се боим от Твореца. Това вече е друг вид страх – трепет пред величието на Твореца. Ако ние имахме този страх от Твореца, тогава в никого не би възникнал страх пред египтяните – пред своя егоизъм.
Още повече, Моше през цялото време повтаря: „Не се бойте, бъдете спокойни. За вас ще се сражава Творецът. Той ще ви спаси“. Затова всички желания в човека трябва да се захванат за Твореца.
От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014
[152230]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Началото е в постинга Свят, който няма място

Въпрос: Казват, че в буквите на Тора има особени сили. Една от силите, която свързват с буквите е изцеляващата сила. Как лекува тя?

Както разбрах, всички тези букви заедно съставляват части от код, който ме управлява (и всеки човек) във всеки миг, и определя всичко случващо се с мен, но в този код има промеждутъци. Ако съм достатъчно развит и умен, то ще мога да пиша сам в тези промеждутъци, и тогава ще изменя хода на процеса?

Отговор: Казано е за Тора:“Ще изцели всяка плът“. Сами по себе си тези букви са сили. Но става въпрос не за буквите, които пишеш на хартията. Със всяка буква, която възприемаш, се изменяш. Трябва да се измениш съгласно всяка буква, за да дадеш на тези букви да се отпечатат върху теб.

Целият ни проблем е в това, че ние пребиваваме в егоистично състояние, постоянно желаейки да получим за себе си. А това е обратно на материала, върху който Тора може да се отпечата. Тя може да се отпечата само на материала, който е напълно отдаващ, любящ, даряващ – противоположен на нашето его.

Всяка буква е символ, форма или способ за това как аз дарявам благо на другите. И формата на буквите, тяхното съчетание помежду им, говори за това, че ние вземаме материала – желанието за наслаждение, и правим от него желание за отдаване, работим с желанието за наслаждение във форма на желанието за отдаване. И тогава от желанието да се насладиш се образуват буквите.

Да кажем, имал си безформена купчина желание за наслаждение, като планина от пясък, и сега, добавяйки към този пясък вода и цимент, ще направиш планина от твърд материал. А от него вече можеш да направиш формата на буквите.

Но какво символизира всяка буква? – Че твоето желание, бидейки преди това егоистично, сега в такава форма желае да отдава на другите, да им донесе нещо, да им помогне в нещо, да организира нещо. Както и Творецът, с тази обща програма, за да може тя да се осъществи и на всички да бъде хубаво. Това правиш от своя природен материал.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151315]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Здраве, Тора - Няма коментари→

Книгата като средство за разкриване

Въпрос: От къде е дошла Тора? Някои хора считат, че тя е била спусната на Моисей свише.

Отговор: Това не е дори концепция, а липса на концепция.

Реплика: Други предполагат, че Моисей сам я е написал.

Отговор: Преди всичко не я е написал сам. Имало е хора, негови ученици, които са я писали в продължение на 40 години, прекарани в пустинята. Нищо тук не излиза извън рамките на обичайното, на известния за нас свят. С изключение на една добавка – разкриването на висшата сила, която обхваща този свят и управлява цялата природа.
Когато казваме, че Тора е била „дадена”, „предадена” на народа на Израел, става дума за постижение. Нямало е никаква ръка, която да е дала нещо свише. Висшата сила е именно сила, а не „небесна полиграфия“, подхвърляща на Моисей свитъци. Нима можем да си представим подобно нещо?

Не, Тора е била записана по обикновен начин. Висшата сила, както и силите в нашия свят, няма да те докоснат с ръце и няма да ти доставят пергамент или хартия. Хората, които са я постигали се запознавали с нейното въздействие, с предназначението и, с целта и – и по този начин с времето са се превърнали в „народ на Книгата”.

„Книга” в дадения случай – е разкриване, първоизточник, с помощта на който можем да проявим неговия автор: кой е той, защо я е написал, какво е искал от нас, отъждествяваме ли се с него или не. Ако живея в този свят, без да виждам или знам нещо повече от него, то Книгата, Тора, за мен е това, което ми е дадено като висш първоизточник, посредством който мога да позная Висшата сила. Ние нямаме каквато и да е връзка с нея, освен чрез Тора.

Ръководство за всички поколения Още…

Filed under: Тора - Няма коментари→

Въпрос: В устната Тора е казано, че фараонът изпраща на народа на Израел своите шпиони. Какво се подразбира под „шпиони“?

Отговор: Шпиони са всички мисли и желания, които започват да се пробуждат в човека в процеса на неговата духовна работа, напомняйки му за предишния живот: за житейските радости, грижата за собственото благополучие, за участието във всички действия на материалния свят. Всекидневната рутина изведнъж става много желана и ти се струва сладка, привлекателна, топла и надеждна.

Въпрос: Казано е, че народът все пак е издържал натиска на шпионите и част от тях убил, а част отблъснал назад. Какво в мен е това „убиване на шпионите“?

Отговор: Всички възникващи в нас егоистични намерения, желания и мисли трябва да се убиват, тоест да се разкъса връзката с тях, да се изхвърлят от главата, и тогава те умират. Колкото повече мислиш за нещо, толкова повече захранваш с енергия този обект и той няма да те напусне.

Още повече, не трябва даже да го ненавиждаш, така ти също го подхранваш, радвайки ненавистта. Например, когато двама човека се ненавиждат един друг, у тях възниква вътрешен подем, усещане за борба, живот. А когато ти просто „отрежеш“ своята ненавист към някого, преставаш да я усещаш и така я спираш.

Ето защо, насочвайки се точно към целта, ти „убиваш“ всички свои животински желания и мисли, които през цялото време ти идват, стараейки се да те отклонят от духовния път.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 23.04.2014

[151694]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Не веднъж съм чувал приятелите да говорят: „Е, ще направя всичко възможно и ако не постигна нищо в този живот, то поне ще си отида по този начин.“ Правилна психология ли е или не? Или човек е длъжен да каже: „В този живот ще постигна духовното!“

Отговор: В този живот – означава на тази степен. Защото онова, което не усещаме и ни се струва зад пределите на този живот – също е съществуване, но в друга област.

Да допуснем, сега аз съществувам в тяло и чрез него усещам своя живот. Ако покрай това, работейки над себе си, достигам до състояние, когато започвам да чувствам допълнителни усещания за живота: в нови свойства, в нови желания, в нови отношения, на по-високо ниво, на връзките си с другите, на свойството за отдаване – то тези свойства нямат отношение към моето изконно желание (не на тялото, а на желанието).

И така, просто, реализирам себе си на следващото ниво, построявайки от себе си същество на по-високо ниво. Ако съм го изградил, тогава желанията от моето ниво постепенно се трансформират във висши желания.

За какво ни е дадено тяло, което по принцип няма никакво отношение към желанията? Понеже бихме могли да се намираме в желанията извън тялото или да ги реализираме извън него.

Реплика: Не е толкова просто, за да си го представим…

Отговор: Защо? Нима е трудно да си представим, че се наслаждавам без това да си приготвя кафе, да го налея в чаша, а след това да го изпия, усещайки някакво наслаждаване? Това не са ли все сензори, външни съпътстващи елементи! Работата не е в питието!

Може да ми се постави електрод в мозъка или на главата да си сложим каска с електроди, и аз ще изпитвам абсолютно същите усещания. А в крайна сметка къде съм Аз?

Работата е, че в нас влизат различни възбуди, сили, които ни управляват и на нас ни се струва, че сякаш си движим ръцете, разговаряме един с друг. А на практика – не е така. Материята, дадена ни като усещане, не съществува.

Затова наша основна задача – да се избавим от илюзията и да се издигнем над нея. Тогава нашите движения ще станат рационални, а не като при малките деца, които ритат с краченца и ръчички, без да могат да контролират своето движение.

Ние започваме да работим направо с възбуждащите ни сили и ще знаем как да реагираме на тях, ще осъществим двустранна връзка и ще видим целта.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014 

[138717]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Казано е в книгата Зоар: ”Превъзходството на светлината се разкрива от тъмнината”. Тъй като благотворното въздействие на светлината се проявява единствено при изхода от тъмнината. За да се прояви свойството на бялото, е необходимо черно. Тъй като без черно няма да се постигне бялото. И благодарение на това, че съществува черното, се издига и възвеличава бялото.

Както в примера със сладкото и горчивото: човек не знае вкуса на сладкото, докато не опита горчивото. И позволила да усети сладостта, уви, горчивото, защото противоположностите се разкриват едно от друго. Така се случва и между бялото и черното, светлината и тъмнината, между болестта и здравето. Понеже ако в света нямаше болни, никой нямаше да знае, какво е това здраве.

Тъмнината олицетворява всичко отрицателно, което изпитваме в живота: отсъствието на увереност, страст, гордост, алчност, презрение. За какво Творецът е създал тъмнината като нещо много жестоко, мръсно, противоположно на Себе си? Именно за да се постигне светлината.

Ние, творенията, можем да определим всичко само от контрастта. Творецът – това е непрестанна светлина. В него няма две противоположни свойства, за да усети, да предпочете и да изучи едното чрез другото. А в нас съществува такава полярност. И затова трябва да разберем, че не можем да имаме едното свойство без другото.

Изкачвайки се нагоре, ние неизбежно се издигаме и по дясната, и по лявата страна, на двата си крака – на противоположните свойства, на противоположните си усещания и колкото светлината е повече, толкова по-естествено тя се усеща от контрастта с още по-голямата светлина. Това се случва постоянно и навсякъде: във всички усещания, мисли, решения.

Затова човек отрано трябва да се запаси с голямо търпение, за да може да преживее всичко това. Но да се направи това съвсем не е просто, тъй като духовният път – това е път за очистване на егоизма, основан на вътрешната борба. Само правилната поддръжка на обкръжението, неговото постоянно укрепване, способства да държи човека на повърхността, а самият той – никой и нищо. Затова, когато се събират 10 нищожества, осъзнаващи, че те са никой и нищо, но в същото това време опитвайки се със свръх сили да си помогнат един на друг, то върху тях се спуска Висшата светлина и ги превръща в герои.

Въпрос: Каква е психологията на това вътрешно движение на човека? Трябва ли да получи от него наслаждение?

Отговор: Наслаждението, което той получава – това не е мазохистично наслаждаване. То възниква от собственото поправяне.

Представете си десет човека, които с нищо не могат да си помогнат един на друг, но пък с всички сили се опитват да го направят. При това върху тях слиза огромната Висша сила, защото всеки се бори със своя егоизъм, за да помогне на другите. Получава се взаймна отговорност и Висшата сила ги свързва, укрепва и повдига на следващото ниво.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138713]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→

Хората, увлечени от духовното извисяване и смятащи, че трябва да се живее единствено и само за това, събирайки се заедно, поемат задължението на взаимно поръчителство: поддържайки се един друг и намирайки се във връзка помежду си.

Те се включват един в друг, работят заедно, помагат си, вдъхновяват се помежду си с величието на целта, опитват да се обединят помежду си в отдаване и любов, уподобявайки се на Твореца.

Работейки над величието на целта, те едновременно усещат своята ниска природа, но без да я принизяват, а наблягат на това, да се нивелират, без да потискат егоизма си, а само съкращавайки неговото използване.

Тук трябва много тънка работа: да не презират своята ниска природа, да не я убиват, тъй като тя е необходима като противодействие на висшата природа, защото при разликата на напрежение, се осъществява изграждането на мощта на душата.

В това духовният свят не е особено категоричен. Той е категоричен в друго: всичко, което е създадено, си има своя смисъл и право на съществуване. Дори онова, което ни се струва най-вредно, не трябва в никакъв случай да се унищожава.

По такъв начин, възниква голям проблем: как да се работи с това? От една страна ти си готов да унищожиш някакво не добро свойство, за да не съществува в света. А от друга страна, не можеш да направиш това, тъй като то има право на съществуване.

В Тора е казано: ”Онзи, който стане да те убие, изпревари го и го убий.” Но под тази фраза се подразбира не физическо унищожаване, а ”убий го в себе си”, за да не говори това свойство в теб. То трябва да съществува, но в мъртъв вид.

В нашия свят да умреш – означава да изчезнеш. В духовния свят – това означава, не да изчезнеш, а да бъдеш вечно мъртъв. Тора посочва, че егоистическите свойства трябва само да се анулират, за да не бъдат активни.

Тази тънка граница диктува цялата философия на живота. Тя отличава науката кабала от всички останали.

Затова в много от случаите поведението на кабалиста ни се струва много странно. Аз помня, как не можех да се съглася с моя учител: ”Как да разбирам това, та аз веднага ще потисна това свойство!” И получих отговор: ”Не може! Остави го, докато не позавехне до толкова, че да се превърне от живо в неживо.” Но това неживо свойство е задължено да съществува.

Въпрос: Какво имаме в предвид, когато казваме, че е необходимо да възненавидим своя егоизъм?

Отговор: Да ненавиждам – това означава да го изоставя, да не го ползвам. Напълно!

Ти не можеш да унищожиш егоистическото свойство. То възниква в теб, а ти трябва да решиш: ползваш ли го или не. Не го използваш – това означава, че го умъртвяваш. Повече нищо не можеш да направиш. А след това, това свойство може отново да се прояви в теб в най-неочаквания момент.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→