”Проказа“ означава ”затваряне”. Сякаш той Затваря висшите светове и не ги отваря. А когато Той ги затваря и не ги отваря, това се нарича ”язва”.

Както е казано: ”язвата на проказата, ако бъде в човек”. Именно  ”в човека” – на Зеир Апин. И от тук се спуска надолу в човека, който е доведен до това и го прикрива светлината, и се проявява язвата на всичко закривано от светлините.  („Книга Зоар с коментар на Сулам“. Глава „Тазрия“, п.91)

Всичко зависи от това, доколко ние можем да издигнем своите правилни стремежи, молби и молитви за поправяне към Зеир Анпин.

Обединявайки се ние се повдигаме в Малхут, от където можем да издигнем нашата молба към Зеир Анпин – към следващото стъпало, много по-високия парцуф, на по-висшата система. Включвайки се към нея, ние предизвикваме спускането върху нас на Висшата светлина.

Но интензивността на неговото спускане зависи от това, доколко правилно ние я призоваваме, тъй като ние се намираме долу, в нечистите егоистически светове БЕА. Егоизмът в нас през цялото време работи, бушува, придърпва във всички посоки и накрая се получава, че във всеки момент от времето ние рискуваме да прекъснем нашата молитва за придвижване и да паднем.

В този случай между Малхут и Зеир Анпин се случват неуверени, неясни, неточни контакти и затова сме виновни ние. Възниква заплаха за абортиране: прекъсване на развитието на зародиша.

Въпрос: Какво означава подем към Малхут и по-нататъшния подем от нея към Зеир Анпин?

Отговор: Подемът в Малхут осъществява връзката между другарите. Ако ние правилно се съединяваме между нас, ние образуваме Малхут, от която издигаме в Зеир Анпин своето общо желание, като единно цяло.

Зеир Анпин – това е Творецът. Изкачване от Малхут в Зеир Анпин – това е уподобяване на Твореца, сливането с Него, когато ставайки едно общо цяло в своето обединение, ние отиваме към обединение с Твореца.

Относно тези хора, които са се събрали заедно и образували помежду си единно цяло или обща душа, образът на Твореца се нарича ”Адам”.

Реплика: С други думи, отначало от нашите желания се създава светът и в него се ражда човекът?

Отговор: Не. Когато нашите желания при взаимното включване един в друг стават едно единно цяло така че между тях изчезва каквато и да е разлика, тогава това общо желание се издига по-високо в своята молба да се уподоби на Твореца, за да стане човек или синове на човека (”Бней Адам”).

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

 „Ако жената зачене (тазриа) и роди момченце.” Жената – това е Малхут, раждащата душите. „И роди момченце” – т.е. мъжкото и женско начало не са включени едно в друго, както се случва в онзи свят, където душите се раждат с мъжко и женско начало.

Защото низсиште със своите грехове довеждат Малхут до това, че мъжкото и женско начало на душите не могат да се обединят в онзи вид, в който те се спускат отгоре по двойки, мъжкото начало с женското.

Затова е казано: ”И роди момченце” – понеже в този свят е разкрито само мъжкото начало, невключено в женското. („Книга Зоар с коментар на Сулам„. Глава „Тазрия„, п.23)

В духовния свят мъжкото и женско начало – свойството отдаване и свойството получаване – се намират в правилни състояния. Те са взаимно свързани помежду си и се допълват едно друго, т.е. зачеват и раждат новия живот от своята лява и дясна линия. Но доколкото зачеването и раждането не се случват едновременно, поправянето се осъществява сменяйки се. Затова жената ражда и мъжката, и женската страна.

Жената – това е висше стъпало, което побира в себе си решимото (духовните гени) и ги развива в себе си. По такъв начин се ражда душата, но само при условие, че нашето тяло, т.е. нашите желания съпътстват целия духовен процес.

В хората от нашия свят души няма, на материално ниво – това е животинска субстанция. Ако искаме в нас да има нещо човешко, ние трябва да развием своята душа, тогава ще се наричаме „човек”.

Във всеки от нас има духовни гени и ние можем да способстваме за тяхното девет-месечно вътре-утробно развитие в Малхут, издигайки там нашите желания и въжделения и правейки всичко, за да се развиват нормално духовните гени. В крайна сметка, от така нареченият девет-месечен духовен период – девет последователни процеса, които преминават над тях – се образува душата.

Затова на животинско (материално) ниво ние трябва да съществуваме в онзи вид, в който ни кара да функционираме природата, историята, обществото и т.н., а всичко останало да се пренасочва над това, заради развиването на духовния ген.

Въпрос: В духовния свят мъжкото и женското начало са свързани, а в нашия свят всичко е разпиляно, разбито, разделено, ражда се отделно. Това означава ли, че ние трябва да съединим тези две начала и да се върнем към духовното състояние?

Отговор: Всички духовни сили са устремени към това, да се реализират духовните гени на всеки човек и от тях да се създаде един единствен организъм, една единна душа. В нея няма никакво разделяне – тя е една и е подобна на Твореца!

Във висшия свят няма понятие „женска душа”, „мъжка душа“, защото там цари пълна хармония на взаимно допълване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138672]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Не осквернявайте душите си с никакви пълзящи и не се осквернявайте с тях, защото ще станете нечисти. Тъй като Аз съм Бог, Всесилен ваш, освещавайте се и ще бъдете свети, тъй като Аз съм свят и не осквернявайте душите си с никакви гадове, пълзящи по земята. Тъй като Аз съм Бог, който ви изведе от страната египетска, за да съм Всемогъщ. Бъдете свети, тъй като свят съм Аз. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:43-11:45) 

Ако използваме всичките си желания, поправяме ги правилно, ще достигнем стъпалото на светостта – пълното отдаване и любов към ближния.

В Тора постоянно се повтаря: ”Аз ви изведох от Египет”, защото да излезеш от собствения си егоизъм може само под въздействието на Висшата светлина. От нас се иска само желание.

Всички глави на Тора оповестяват за служене на Твореца, за духовните закони, за проявата на егоизма във всичките му форми и тяхното последващо поправяне. Егоизмът може да се изразява на всеки език: с езика на музиката, на думите, картина, танц – с каквото поискаш.

Главното е да го разберем правилно, да го поправим с помощта на Висшата светлина и да го употребим в правилния му вид – за отдаване и любов. Тогава ще станем като Твореца: ”Тъй като Аз съм Бог ваш, освещавайте се и ще бъдете свети”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138346]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И всяка гад, която пълзи по земята, това е мерзост и не трябва да се яде. Всичко пълзящо по корем и всичко, което ходи на четири крака, и всякакви многокраки от пълзящите по земята не яжте, защото това е мерзост. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:41-11:42)

Пълзенето по земята по корем – това е най-ниското стъпало на егоистичните желания. Невъзможно е да бъдат повдигнати до ниво за ползване – употребявани за храна.

Понеже какво означава храна, прехрана? Ти взимаш желание от животинско ниво и го използваш за оживяване на човешкото ниво. А този вид желание дори не се откъсва от земята (от егоизма). Но всичко това са алегорични картини. Всъщност, трябва просто да откриваш в себе си такива желания и да ги сортираш.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138344]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Само източникът и кладенецът, вместилището с вода, остават чисти, а онзи, който се докосне до трупа в тях, е нечист. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:36)

Ако трупът падне в източник на вода, тя все едно остава чиста.

Между другото, водата, в която се намира трупът, по-рано се е смятала за лечебна. Някога на гробищата, където е погребан Ари, имало кладенец за измиване – яма, пълна с вода, където преди погребение измивали труповете. Хората специално ходили там и се потапяли в тази вода, за да оздравеят. След това тази яма била заровена.

Съществувало народно поверие, че е полезно да се миеш с онзи сапун, с който са къпели покойника. Тоест това са онези средства, които поправят даже мъртвия, т.е. дори мъртвото желание.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138342]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

А от птиците, ето от тези трябва да се гнусите, не трябва да ги ядете, това е мерзост, това са: орел, грифон и морски орел. И коршун, и сокол по неговия род. И щраус, и сови, чайки и ястреб и неговия род. И кукумявка, и корморан, ибис, бухал, пеликан, и сипка, и щъркел, чапла и нейния род, прилеп, папуняк.

И всяко летящо насекомо, придвижващо се на четири крака – това за вас да е мерзост. Но ето тези вие може да ядете от всякакви летящи насекоми, придвижващи се на четири крака, които имат колене над стъпалата, за да скачат… (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:13-11:21)

Тук се изброява цялата градация на човешките желания. Постепенно, според степента на напредъка, аз започвам да проявявам в себе си своята вътрешна същност и да виждам тези наименования над себе си. Те са като надписи. На мен ми става ясно каква е гематрията (числовото значение) на даденото желание, неговото наименование, неговите свойства. Изведнъж започвам да усещам, че разбирам описаната в Тора биология, зоология, ботаника. Тя е в мен.

А всеки, който нещо е носил от трупа им, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:25) 

Одежда – това е външният екран. Ако се докосна до непоправено желание, то падам и губя екрана. Затова трябва да поправя това желание – да го измия с вода, със светлината на милосърдието.

Ако не мога да го поправя, защото то изведнъж е отслабнало и аз сега не съм в състояние да работя с него за отдаване, то трябва да се отдалеча от източника на съблазън, т.е. да изляза зад пределите на стана.

Когато започна да постигам това, всички текстове на Тора изплуват в мен, дори и ако не ги зная. Те оживяват и ми стават понятни. Защото как авторът е писал Тора? – От това, което е разкрил в себе си.

Той не е бил нито биолог, нито зоолог, не се е разхождал по полята, горите и планините. Нима е видял тези свойства, особено щрауса и другите животни, които по тези краища никога не са обитавали? Всичко това се разкрива в човека.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138338]  

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

От всичко, което e във водата, може да ядете, всичко, което има плавници и люспи във водата, моретата или реките – могат да се консумират. Все пак, онези, които нямат плавници и люспи, в моретата или в реките, от всички гадове водни, от всички живи същества, които са във водата – те са мерзост за вас. И тъй както те са мерзост за вас, не яжте месото им и до труповете им се не допирайте – гнусете се. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:9-11:11)

Плавник (снапир – от думата „снеор“) символизира екрана, който отразява светлината, не желаейки да я получава за себе си. А люспите (каскасет) – това е екранът, който се намира над желанието, около тялото. Той не само отразява светлината, но и я превръща от получаваща в отдаваща.

Този вид желание по своето ниво и по мощ е по-малко, отколкото животинското желание, затова те могат да се използват. Във връзка с това те не се нуждаят в допълнителни пояснения, как трябва да бъдат убивани, как да бъде изпускана тяхната кръв, да се приготвят за храна. Рибата може да се яде и с мляко. Тя не се брои за месо. Затова се казва ”нито риба, нито месо”. Тъй като това е друго състояние в човека – много по-ниско, отколкото 4-я стадий (месо).

А желанието, наречено ”животно” – това е много сложна система и трябва да се знае, как то трябва да бъде убито, как да се приготви, за да се употреби за ядене, т.е. да се извиси до ниво ”човек”. Всички желания, неживи, растителни, животински – трябва да бъдат издигнати от нас до такова ниво.

С неживото ниво всичко е много просто: взимаш и определяш става ли за консумация, например, солта, водата, и т. н. Водата може да се опита с помощта на куче: ако кучето я пие, това означава, че и човека може да пие от нея.

С растителната храна трябва да се знае, какво е растението и дали посадените плодни дървета и храсти са навършили три години, след което може да се събират техните плодове.

А ако това е риба, то трябва да има плавници и люспи. При това рибата не трябва да се убива: хванал си я, хвърли я на брега, тя сама умира. Не е задължително да се удря по главата, да се стреля по нея или да се коли. Без значение е как тя ще умре.

Но с животните е по-сложно, защото скокът е огромен – от нивото на риби и птици към нивото на животното. Трябва ясно да се определи, способно ли е твоето желание от това ниво да бъде поправено на отдаване.

Животните се убиват по особен начин – с прекъсване на сънната артерия. Изключение правят само елените. Еленът може да бъде убит и със стрела и пак да се смята, че е (кашерен), годен за ядене. Това е такова свойство.

А всички останали домашни животни се връзват, разрязват им сънната артерия, за да се изтече по-бързо кръвта. След което ги одират, премахват сухожилията (жилите) от задните крака, които е забранено да се използват, отделят горната от долната част, месото нарязват на парчета, осоляват ги, слагат ги под наклон, за да се отстрани кръвта и само след това го варят.

При това, трябва точно да се знае, колко време да се вари месото, за да не остане несварено – това е задължително условие. Такава е процедурата за ползване на животните за храна, те олицетворяват много силни егоистични желания в нас, които се нуждаят от последователно поправяне.

Тези закони са много сложни и детайлно договорени. Ако вземете Вавилонския Талмуд, в него има посветени много трактати, обясняващи приготвянето на храни. Но всички те обясняват как трябва да работим с нашите вътрешни желания, а не как (кашерно) да приготвяме храната, да допуснем в къщи или в ресторанта. Онова, което правим всекидневно – това вече е традиция.

Всички тези правила са написани изключително, за да постигнем нивото ”Човек”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138327]  

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Ако всички сме съединени в една интегрална система, ако сме включени един в друг, то може ли да се окаже, че моята болест съвсем не е моя?

Отговор: Разбира се, всички ние боледуваме за някого, само че не ни е известно за кого, защо и как?

Дори повече от това, да допуснем, че теб те боли крака. Нека изолираме кракът от главата, която се явява център за усещане на болката. Ти ще престанеш да усещаш болката, дори ако ти пилят и режат крака. Всичко се усеща в главата, а не в другите части на тялото.

Затова нито един човек никога не боледува заради себе си. На него му се струва, че чувства болка в тялото си, а всъщност така се проявява в него усещането за лошата връзка между него и останалите.

Реплика: В Тора е казано, в такива случаи трябва да се обръщате към коена. Да допуснем, че аз имам язва и отивам не при специалист, а при коена.

Отговор: Коенът гледа: ”Какво сте нарушили, татенце? Да, тук при вас нещо не е наред!”.

Тоест той вижда нарушаване на равновесието. Това е като алопатията, само че не народна медицина, а природна – енергийно затворена по конструкция и мисъл, по вътрешната взаимовръзка, по течението на всички сили. Тъй като тялото на човек включва в себе си целия космос.

Истинският лекар (коенът) разбира всичко това. Коен – това е висше стъпало от развитието на човека и затова може да вижда всички несъответствия, които възникват вътре в човек, да разпознае на какво ниво се намират и в какво се състои лечението.

Първоначално, лечението се състои в това, болният да се отдели от другите, защото е невъзможно да се поправи неговата връзка с останалите от стана, с останалата група от хора, ако той се намира в такова повредено състояние.

Седем дни – Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е пълното откъсване от хората, в течение на което изолираната област (сила), се поправя от екрана. След това тя може отново да се върне към правилно общуване с останалите. Така се отстранява корена на болестта и всичко минава.

Така трябва да се лекува всичко, до най-малкия проблем, до заключението, че ”всичко е от нервите”. Нищо друго няма. Поправи взаимоотношенията си с останалите хора и ще видиш, че всички болести ще изчезнат! Това се повтаря на всички нива, но една част се проявява на нивото на нервната система, част в кръвоносната система, лимфната система и т.н., докато не се разруши целият организъм. Всичко това е отражение, копие на външните взаимоотношения. И науката говори вече за това.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 18.02.2014

[140179]

Filed under: Духовна работа, Здраве, Тора - Няма коментари→

Само тези не яжте от преживните и имащи раздвоени копита: камила, която е преживно, но няма раздвоено копито – тя не е чиста за вас. И заек не яжте, независимо че е преживно, но няма раздвоени копита – не е чист за вас.

И свиня не яжте: независимо, че копитата ѝ са раздвоени и сцепени, но не е преживно – нечиста е за вас. Месото им не яжте и до трупа им не се докосвайте – нечисти са за вас. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:4; 11:6-11:8)

Това е точно изброяване на онези желания, които не могат да бъдат поправени до Крайното поправяне.

От една страна, те имат много от признаците, годни за използване на желанието за отдаване. От друга страна, е невъзможно да бъдат поправени, защото е необходима твърде голяма светлина, която за сега не можем да получим.

Това ще може да стане едва след като поправим всички останали желания на неживата, растителната и животинската природа вътре в нас. Тогава в поправено състояние ще можем да използваме желанията, наричащи се камила, свиня и т.н.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[138107]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И говорил Бог, обръщайки се към Моше и Аарон, казвайки им: ”Така кажете на синовете на Израел: това са животните, които можете да ядете от всички животни на земята. Всяко живо същество с раздвоени копита, с разцепени копита и преживящи – можете да ядете. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:1-11:3)

Животните се наричат ”кашерни”, тъй като са годни за ядене, ако копитата им са раздвоени и  храносмилателната система е обратна (преживен). Тези явления символизират свойствата на духовния свят.

Когато искаме да поправим нашите желания, то първо правим съкращение на тях, а след това разделяме на Галгалта ве-Ейнаим и АХАП – на желание за отдаване и на желание за получаване. Това разделяне се нарича ”парса”, олицетворяваща раздвоените копита на животните. При това, Галгалта ве-Ейнаим се намира над парса, а АХАП – под парса.

Процесът на хранене и преживяне говори за това, че между Малхут и Бина през цялото време съществува връзка, протича постоянно взаимодействие: издигане на желанието в Бина с цел поправяне, и обратно завръщане в Малхут.

Човешкият организъм е създаден на същия принцип. От животните най-типичен представител за правилно храносмилане е кравата. За разлика от хищниците, които гълтат храната, кравата постоянно преживя и се оригва.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[138103]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→