Във Вселената не е създадено нищо освен желание, което постепенно преминава през осъзнаване на злото. В това желание има експертна точка, явяваща се като основа за броенето, откъдето човек гледа на самия себе си сякаш отстрани и вижда, че е съставен от многобройни желания, свойства, мисли. Той започва да ги сортира, да оправя всичкия ”боклук”, намиращ се вътре в него.

И когато започне да ги сортира, се сблъсква с много неприятни открития, защото всички се явяваме абсолютно порочни, дребнави егоисти. Но ако той прави това специално, за да може после да сортира всичките си пороци и да започне да ги поправя, то тогава тази работа му доставя радост. Тъй като той вече предвкусва как по-нататък ще ги поправи и ще се издигне над тях.

Така ние преминаваме през етапите на духовното поправяне: първо, разкриваме всички наши желания и ги разпределяме по нивата на неживата, растителната  и животинската природа, а след това постепенно ги поправяме по тези нива.

Когато в Тора се говори какво можем да консумираме и какво не, то се има в предвид, какви желания и в какъв вид можем да ги преобразуваме, така че с тяхна помощ, в поправен вид (не заради себе си, а за отдаване и любов) да се издигнем първо към ближния, а след това към Твореца.

Тези желания се явяват инструментите, степените, с които ако работим правилно, ние ще се издигнем над тях.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[138029]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И казал Моше на Аарон, Елазар и Итамар, и на останалите негови синове: „Защо вие не сте изяли тази грехоочистваща жертва (месото) на святото място? Тъй като тя е Светия Светих и тя ви е дадена, за да поемате вината на себе си, вината на обществото за изкупление пред Бога. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 10:17)

Употребата на месо – това е много високо ниво, което е разрешено да постигнат дори не от всички коени.

В духовния парцуф се различават пет нива: мозък, кости, сухожилия, месо и кожа. Достигане на състоянието, когато започвам да изяснявам четвъртото ниво на егоистичното желание на нивото на коен, се нарича изяждане на месото на онези жертви, които се носили в Шатрата на Завета. Това е поправяне на много високо ниво – работа със свойствата за получаване заради Твореца.

На синовете на Аарон – Елазар и Итамар, им било разрешено да направят това, т.е. да се повдигнат на много по-висока степен благодарение на падението на техните братя Надав и Авиу, които въпреки че са паднали, изявили онези желания, с помощта на които може да се извършват такива действия.

Трябва да се отбележи, че Тора е написана, за да се върви по нея постепенно. А тук се говори за такива високи степени на човешкия дух, за които ние изобщо си нямаме никаква представа, понеже не можем да излезем от своя егоизъм. Тук работи чистото свойство отдаване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137134]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И казал Бог, обръщайки се към Аарон, така: „Вино и опияняващи не пий, ти и твоите синове, когато влизате в шатрата на откровението, за да не умрете. Това е вечно постановление за всички ваши поколения, за да можете да различите свещеното от несвещеното и чистото от нечистото, и да научите синовете на Израел на всички отстъпки, които им е предал Бог чрез Моше. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 10:10-10:11)

Виното олицетворява светлината хохма.

Всичко зависи от това, как го възприемаме. Ако го приемам в съсъд, подготвен за отдаване, то тогава светлината хохма става за мен светлина на живот. Ако я приемам в неподготвен съсъд, т.е. заради себе си, тогава аз се ”опивам” и се спускам на ниво животно, напълно до ”изгаряне на одеждите” – до мъртво състояние.

Този принцип можем да разберем и на нашето земно ниво, когато обичащият да пие загубва човешкия си облик и лежи мъртво пиян.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137132]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И казал Моше на Аарон, Елазар и Итамар, на неговите синове: „Коси на главите си не оставяйте да израстат и одеждите си не разкъсвайте, за да не умрете и да не се разгневи Той на цялата общност.    

Вашите братя, целият Израилев дом, нека да оплакват изгорените, които изгори Бог. И от входа на шатрата за откровение не се отдалечавайте, а то ще умрете, тъй като маслото на Бога за помазване е върху вас”. И направиха те както им каза Моше. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 10:6-10:7)

Въпрос: Как да обясним, че им е бил забранен траура?

Отговор: Това не се отнася за хора, които са се държали невнимателно и са се изгорили на нещо, че са изгорели, а за души. Когато за духовни поправяния се говори в алегорична форма, това често се изразява много своеобразно.

Съществува състояние, когато ти трябва да се намираш в траур, защото траурът се явява не нещо друго, а поправяне. Това не означава, че трябва да седиш и да плачеш – тук няма за кого да плачеш. Става дума не за земното понятие траур, спазван на материално ниво.

Седем дни траур означава, че в течение на седем дни (седем сфирот): хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут – ти постепенно осъзнаваш цялата дълбочина на своето падение и причините за това.

И така след седем дни на траур, в които си разбрал същината на своето падение, ти си готов да започнеш поправянето – да възродиш за живот онова желание, което е ”умряло” не по твоя воля. Така, както не по своя воля Надав и Авиу запалили огъня, разпали ли го, влезли сякаш в светилището и се опитали да произведат някакво действие.

За да се поправи нещо, трябва първо да се спуснеш до цялата тъмна дълбочина на своето желание и напълно да осъзнаеш силата и количеството на разбиването, разединението между всички души. Само след като разбереш колко си разбит, тогава от дълбочината на това състояние и разбиране, че не ти си направил това, а Творецът, можеш да се обърнеш към Него.

Тъкмо в най-голямата дълбочината на падението, когато усещаш, че това е краят, ти започваш да усещаш, че това специално ти е било направено, за да потърсиш контакт с Твореца. Тъй като разбиването и поправянето – всичко това не е важно! Важното е, че благодарение на всички тези състояния, ти намираш контакт с Него.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137122] 

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И извикал Моше Мишаел и Элцафан, синовете на Узиел, чичото на Аарон и им казал: ”Елате и изнесете вашите братя от Светилището извън стана”. И приближиха се те, и ги изнесоха за ризите извън стана, както каза Моше. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 10:4-10:5)

Мишаел и Елцафан нямали право да влизат в Светия Светих. Затова, за да извлекат мъртвите тела на Надав и Авиу, те се възползвали от железните пръти. (М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Ако се намирам на някаква степен, аз не мога да се повдигна на следващата или да се спусна на по-долната (да извърша духовно повишаване или понижаване), преди да съм произвел някакви действия.

Надав и Авиу се озовали в светилището на ниво сливане на душите с Твореца, на ниво отдаване (светилище, светии – означава свойството отдаване). За да се издигнат до там, те трябвало да се възползват от големия си егоизъм и да го осветят – да го преведат от получаване на отдаване. А когато се озовали в светилището и се опитали да произведат това действие, не са се справили. Затова, вместо светият огън (проявата на светлината хохма за отдаване), се получило обратното.

Затова двата съсъда, двете свойства (Надав и Авиу) паднали, т.е. останали на същото стъпало в качеството на мъртво ниво. Във всяко желание има нежива, растителна, животинска и човешка същност. В дадения случай и двете свойства паднали от нивото ”човек” на ниво нежива природа и трябва сега да ги поправяме.

Какво означава ”Да изведеш мъртвите тела зад пределите на стана”? Стан се нарича постепенното обединение на душите. И двете свойства, Надав и Авиу, са паднали на такова ниво, когато не са съединени с нищо, затова се наричат мъртви. Трябва отново да се поправят, изхождайки от тяхното състояние. Затова ги изваждат от там.

Но това не е първият случай, когато някакви свойства се отделят от определено ниво. Например, умиращият Велик Коен, когото измъкнали по време на Съдния Ден (Йом Кипур) от светилището, предварително завързвайки го с въже за единия му крак. Тъй като било точно известно, че неговите помисли ще бъдат нечисти, но той нямал сили да се спре, дотолкова искал да види проявлението на Твореца, и направил това.

В Съдния Ден той влязъл в Светия Светих, т.е. издигал се е на такова високо духовно ниво, че после неговото мъртво тяло трябвало да бъде извличано от там с помощта на въже, завързано за единия му крак. А Надав и Авиу изтеглят от светилището с помощта на железни пръти.

Желязото, медта, среброто и златото – това са четирите вида материал от нашия свят, съотнасящи се с духовните събития. На това съотнасяне е посветен цял трактат.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137119]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Когато Аарон разбрал, че наказанието на синовете му е било особен знак, небивала до сега почет, той престанал да плаче и в сърцето си приел съда на Твореца. А Творецът го възнаградил за величието на духа, заговаряйки го, независимо, че обичайно Той се обръщал само към Моше ( М. Вейсман, ”Мидраш разказва”, глава Шмини”).

Съществуват няколко вида духовен контакт: мисъл, получена от разстояние, беседа (обмяна на информация), взаимно действие. Тук се говори за подема на Аарон на следващото ниво благодарение на синовете си.

По принцип, трябва да се разбере, че синовете и Аарон – това са действия, произлизащи от едно единно желание.  На мен ми е много трудно да говоря за това, защото през цялото време трябва да превеждам своите обяснения на дискретни състояния: на различни души, на различни хора. Като цяло няма нищо от това! Говори се само за изясняване в едно единствено желание на един единствен Творец.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137117]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Творецът заповядал на Моше да предаде на Аарон, че неговите синове, Авиу и Надав, ще се издигнат на такова ниво, на което той не се е намирал. Това означава, че трябва да се радва, че сега те са паднали?

Отговор: Да. Надав и Авиу – това са много високи души, по високи от душите на Аарон и Моше, т.е. много по дълбоки желания, с много сериозни изходни данни (решимо), които в последствие задължително ще се проявят.

Ние ще видим проявлението на нашия общ егоизъм във всичките му метаморфози, свойства, видове, стилове, имена и всички ще се допълват взаимно.

Именно с помощта на такава пълна връзка между тях ще бъде постигнато състоянието на всеобщото поправяне. Не може да бъде, някоя душа да не може да участва в това. Ако ти не поправиш даже една душа, ти няма да поправиш и останалите. Това е абсолютна взаимовръзка, интегрална система!

Всички души до толкова са взаимно включени една към друга, че когато се занимаваш с нещо, то веднага се нуждаеш и от още нещо. В единната система едното придърпва другото.

Сега не само учените, но и журналистите пишат за единството на света. Хората вече са наясно за това и започват да разбират, че Природата е единна, светът е единен и цялото човечество представлява единна мрежа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137115]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Има само един начин да се постигне близост с Твореца – пълна и абсолютна покорност на Неговата воля.

Казал Творецът на Моше: ”Предай на своя брат Аарон, че Аз съм му оказал голяма чест. Кажи му: мястото за пребиваване на твоите синове ще бъде в най-съкровената част на Шхина, т.е.  място, където се проявява Творецът, неговото Божествено присъствие. Дори ти и твоят брат Моше няма да постигнете такива висоти.” [М. Вейсман, „Мидраш  разказва“, глава „Шмини“]

Ние говорим за състояние, което творенията не могат да постигнат до края на пълното поправяне. То се проявява след степените „Аарон“ и „Моше“.

Работата е там, че Моше е погребан на планината Нево, от другата страна на Йордан, и мястото на погребението е неизвестно и до днес. Оказва се, че той е постигнал такова ниво, което още никой не е разкрил. Но въпреки това, то е ниво на не пълното обединение, в това число и с народа на Тора, т.е. с всички останали части на общата душа.

Въпреки това, в края на всеобщото поправяне, всички нива ще бъдат разкрити и ще се изясни така наречената алегорична картина – гробницата на Моше. Принципно, няма никаква гробница, защото той сам се е изкачил на планината и е умрял там.

По-късно състоянието ”Моше” ще се прояви отново, но вече на такова ниво, когато отдолу нагоре към него започнат да се издигат всички останали души и се съединят с него, и се отправят по-нататък към пълното поправяне. Тогава, наистина, ние ще се издигнем на ниво, за което е казано, че ”дори ти и твоят брат Моше не ще постигнете такива висоти”.

Тора разказва за онази подготовка, която нашето егоистично желание преминава до встъпването си в така наречената земя на Израел, т.е. до пълното усвояване на нашия егоизъм на отдаване и любов.

В нея се разказва само за периода, когато излизаме от Египет и достигаме границите на земята на Израел, изминавайки 40 духовни степени – 40 години страдания из пустинята (повдигане на Малхут в Бина). След спускането на Бина в Малхут, когато започваме постепенно да усвояваме Малхут, да я издигаме в Бина и по такъв начин да се издигаме от Бина към Кетер.

След като цялата маса бъде поправена с постепенен подем, възниква така нареченото действие ”рав паалим у–мекабциел” – особена сила, обединяваща всички поправени части на общата душа („мекабциел“ – съединяване, свиващо всичко в една единна сила).

Това е допълнително поправяне. Когато то се случи, тогава ще възникне подем до нивото на короната (Кетер) и истински ще се прояви стъпалото Моше, но не в онзи вид, в който е описано тук, а на следващото стъпало, когато всички стъпала се слеят заедно и се изкачат на нивото на короната.

След това ще бъде открита ”могилата” на Моше, т.е. състоянието, когато постигнем нивото на ”Моше” и започнем заедно с него да се издигаме по-нататък към пълно поправяне.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137111]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Надав и Авиу се лишили от живот, защото постъпили съвсем лекомислено към закона на Светилището. Народът бил потресен от суровостта на наказанието. То показало, че Творецът няма да позволи да се внесат и най-малките промени или нововъведения в обряда предназначен да Му служат. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Всичко се случва по законите на Природата и естествено, дори онзи, който греши, даже в добрата посока, желаейки да служи на Твореца, стараейки се да увеличи някакви действия, особено на високите стъпала, извършва такова прегрешение, че на практика веднага изхвърча от това ниво.

При това, неговото падение е тъждествено на възхода му. И настъпва духовна смърт: пълно изключване от предходното ниво, сриване на много ниско ниво, от което започва разбиването и отново поправяне и обединение.

Това всъщност е нашето духовно желание ”Надав и Авиу” – желание за по-бързо придвижване и прескачане на всички степени.

Синовете на Аарон, ”Надав и Авиу”, трябвало да се повдигнат по-високо от него. И те направили това, но, както се казва, не навреме.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137107]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→