Човек не може да оцени истинското си състояние и да определи дали е в състояние на духовен подем или обратното – в духовно падение.

Понеже той може и да чувства, че е в духовно падение, но всъщност с това Твореца иска да му покаже неговото истинско състояние, че без самонаслаждение той не е в състояние да направи нищо и веднага изпада в униние или дори в депресия или гняв, защото тялото му не получава достатъчно наслаждение от такъв живот.

Но всъщност това е духовен подем, тъй като човек по това време е по-близо до истината, отколкото преди, когато просто се е чувствал добре като дете на този свят.

Затова е казано: увеличаващият разума увеличава скръбта. И обратното, когато той мисли, че е в духовно извисяване, може би е във фалшиво състояние на обикновено самонаслаждение и самодоволство.

И само този, който чувства Твореца и единствено неговата власт над всички създания, може правилно да оцени състоянието, в което се намира.

Изхождайки от казаното по-горе не е трудно да се разбере, че колкото повече човек се движи напред, работейки над себе си в опити да поправи собствения си егоизъм, колкото повече усилия полага, толкова повече с всеки опит, с всеки изминал ден, с всяка премината страница, се разочарова от възможността да постигне нещо.

И колкото повече се отчайва в опитите си, толкова повече са неговите претенции към Твореца с искане да го спаси от тази черна бездна (затвора на желанията на собственото тяло), в която усеща, че се намира.

И това се случва до момента, когато опитвайки всичките си възможности, правейки всичко, което е по силите му, човек не се убеди, че не е в състояние да си помогне, че само Твореца, единственият, който създава всички тези препятствия, може да направи така, че човека да бъде принуден да се обърне към него за помощ, да иска да намери връзка с него.

И затова молбата трябва да дойде от дълбините на сърцето, което е невъзможно, докато човек не премине през всичките си възможности и не се убеди, че е безсилен. Едва тогава той е способен на молба, идваща от дълбините на цялото му същество, която се е превърнала в единственото му желание, тъй като е убеден, че само чудо свише може да го спаси от най-големия враг – собственото „аз“. Само на такава молитва отговаря Твореца и заменя егоистичното сърце с духовно, „каменното сърце с живо сърце“.

И докато Твореца не го поправи, колкото повече напредва човека, толкова по-лош става в собствените си очи и усещания. Но всъщност той винаги е бил такъв! Просто вече разбирайки до известна степен свойствата на духовните светове, той все повече чувства колко е противоположен на тях в своите желания.

Но ако човек, въпреки чувството на умора и безнадеждност в опитите си да се справи със собствени сили със своето тяло, както и след като е направил всички изчисления и не вижда изход от собственото си състояние, все пак може с усилията на разума, с осъзнаването на истинската причина за тези чувства, да създаде в себе си оптимистично и радостно настроение, свидетелстващо за това, че той вярва в справедливостта именно на такова устройство на света и в добрината на Твореца, то с това той става духовно подходящ за възприемане на светлината на Твореца, тъй като изгражда своето отношение към случващото се над чувствата на егоистичния разум.

И в живота на духовно напредващия няма по-ценен момент от този, в който той усеща, че е изчерпал всичките си сили, като е направил всичко, което може да си представи и не е постигнал това, което желае. Защото само в този миг е в състояние искрено да се обърне към Твореца от дълбините на сърцето си, защото окончателно се е убедил, че всичките му усилия вече няма да му помогнат с нищо.

Но преди да изчерпи изцяло силите си в търсенето на изход от своето състояние, той все още е сигурен, че има възможност сам да постигне желаното и не може да излъже себе си, и искрено да се моли за спасение. Тъй като егоизмът изпреварва мислите му и го убеждава, че трябва да укрепва усилията си.

Следователно, омаловажавайки собственото си „аз“, човек просто се привежда в съответствие с истинското състояние на света, в който не съществува нищо, освен волята на единственият Творец. Но ако човек не е стигнал в своите усещания до такова състояние, той няма право да действа така, сякаш в света съществува само Твореца и да стои със скръстени ръце.

Следователно е възможно да стигне до усещането, че в света няма никой, освен Твореца единствено след упорита работа и развитие на съответните стремежи в себе си. И само достигайки във всички свои усещания до явно сливане с Твореца, тоест издигайки се до нивото на света Ацилиут, човек постига единствеността на Твореца и тогава, разбира се, действа в съответствие с тази истинска реалност.

Преди да достигне това състояние, той е длъжен да действа в съответствие с нивото, на което се намира, а не с това, което може само да си представи в своите фантазии и мечти.

Истинската работа над себе си в такова състояние трябва да бъде съчетана с вяра в собствените сили в началото на работата и с факта, че постигнатото в резултат на неговите усилия би било постигнато и без тях, тъй като от самото начало цялата вселена се развива според плана на Твореца, неговия план на сътворението. Но човек трябва да мисли по този начин само след като е изпълнил всичко, което е зависело от него.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Молитва - No Comments→

Обединението на сърцата е усещането, че се намираме в едно сърце: разбираме се, чувстваме се, имаме една цел и има само една сила, която ни управлява. Но обединението предполага вътре в себе си да разбираме какво означава  разединението.

Едното не съществува без другото, противоположностите се поддържат една друга. Двете свойства трябва да съществуват заедно: Творецът и творението, желанието за наслаждение и желанието за отдаване. И тогава чувстваме едното на фона на другото.

Обаче не сме способни забележим само едното от двете свойства: само желанието за наслаждение или само желанието за отдаване. Затова трябва да почувстваме, че в нашето обединение се включват двете противоположни качества.

На първо място трябва да благодарим на Твореца, че всички континенти, всички хора в целия свят сега са в еднакво състояние. Творецът ни дава и духовно, и материално състояние. Това не се е случвало досега. Нашият материален свят започва да се свързва с духовния свят и това наистина е действието на Машиаха, притеглящ този свят към Висшия свят.

Затова трябва да бъдем повече свързани в сърцата, в намеренията, в обръщението към Твореца, в молитвата. И така ще развием нашето общото чувство. Всичко зависи от личния, малък принос на всеки.

Аз имам каменно сърце, което нищо не чувства, но чувам, че приятелите се усещат един друг и затова се стремя към тях. И другият е така устремен, и третият – ние сме милиони! Не трябва да пропускаме шанса си, пренебрегвайки това, което Творецът ни дава.

Вие ще започнете да виждате все повече, от ден на ден, как нашата група получава благословение свише, подем, разбиране, връзка с Твореца. Творецът напълва празнините между нас, разширени от вируса, откривайки ни възможност за духовно напредване.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262872]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - No Comments→

Молитвата е единственото, последното, основното средство, с помощта на което постигаме това, което искаме и сме задължени да достигнем. Защото нашата природа е желание  да се насладим само егоистично, тоест да напълним себе си, без каквото и да е усещане за ближния.

Неведнъж сме се убеждавали, че нашето желание работи непрекъснато само за собствена изгода. Нямаме никакъв шанс да излезем от него, да се променим и да станем подобни на Твореца.

Творецът има обратното желание – да обича, да отдава от себе си навън, на другите. Ние дори не можем да си го представим. Опитваме се някак да си представим, но винаги се получава неправилно.  Нашата природа не ни позволява да се облечем в желание за отдаване.

Още преди да отдаде нещо на другия, човекът прави сметка, какво ще спечели от това.  Затова, цялото му „отдаване“ е лъжливо и користно. Той може да изпълни само външно действие по отдаване, което в същността си винаги е действие по получаване.

Докато не го осъзнаем, не изследваме себе си и не се убедим, че нямаме и най-малки шансове да се откъснем от природата си и да достигнем до друга природа, минава много време, множество състояния, разочарования, така наречените „падения“.  Опитвайки се да достигнем намерение за отдаване, отново и отново се откриваме в егоизма си.

Буквално се изкачваме на планината с царския дворец и се стараем да се уподобим на царя, но всеки път се появяват жестоките стражи и не ни дават да влезем.  Ние, като че ли правим няколко крачки напред, с огромни усилия се изкачваме по планината, но царските охранители ни отблъскват обратно.

Ако след много действия осъзнавам, че имам работа с царските стражи, то започвам да мисля: „Може би това е правилната работа и доброто състояние?“. Исках да стана като царя, буквално като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните и с това да достави удоволствие на родителите. Няма значение, че при него не се получава, с това то носи много радост на родителите си.

Може би точно така се случва между нас и Твореца и не е нужно повече? Възможно е това да е правилното действие по отдаване и няма какво повече да желая?  Още щом престана да искам, наистина ще разкрия духовното състояние.

Все пак имаме цел да се слеем с Твореца. Как проверявам, че съм достигнал крайното състояние, ако не се сравнявам с Царя, не изпълнявам действия за Негово удоволствие?

Всяко едно изменение е възможно само с помощта на сили, получени от Твореца. Той е създал желанието за наслада, а след това го е снабдил с егоистично намерение, с егоизъм. Чувстваме как егоизмът властва в нас, запълвайки цялото пространство. Очевидно е, че не е по силите на човека да промени себе си.

Човекът се оказва пред този факт, виждайки истинската форма на творението, намиращо се под пълната власт на Твореца. Единственото, което остава е молбата, молитвата.

В края на краищата, ние учим как да се обърнем към Твореца, защото, ако ни се удаде да го убедим да ни помогне, то всичко ще бъде наред. Можем да не се съмняваме в успеха.

В крайна сметка, човек стига до решението, че само молитвата ще му помогне. Това изисква от него особено отношение към творението. Цялото творение трябва да разглеждаме като една система, в която човек се учи да формира своето обръщение към Твореца. Обръщението трябва да излиза от дълбините на сърцето, от истинското вътрешно желание, без всякакви допълнителни сметки.

Моето желание е егоистично, за самонаслаждение. Да се издигне до потребността за отдаване, е възможно само за сметка на влиянието на обкръжението. Ако не беше прегрешението с дървото на познанието, на разбиването на общата душа, то никога не бихме могли да станем подобни на Твореца. Целта на разбиването е в това, че вместо едно цялостно желание, аз чувствам множество желания, които възприемам като чужди и затова мога да се впечатля от тях.

Ако завиждам на приятелите, аз се заразявам от техния пример на отдаване и по такъв начин получавам потребност да стана такъв, като тях, да се издигна над себе си. Завистта ме заставя да се променя. Потребността от промяна мога да получа само от обкръжението.

Ние изграждаме общество, в което всички помагат с пример за отдаване  така, че да се пробуди добрата завист във всеки, потребността да станеш по-отдаващ, свързан с групата. Тази потребност се нарича МАН (женски води), молитва, защото моето желание, женското свойство, Малхут, иска да се облече в намерение за отдаване, в свойство Бина и да привлича светлината, възвръщаща към източника, която извършва поправяне.

От тук се вижда, че главното е обкръжението, работата на обществото върху човека, вдъхновяващо го за отдаване и привеждащо го към обща молитва. Всички духовни състояния се достигат само с молитва, издигане на МАН, молба за уподобяване с Бина и Кетер, и независимо от природата си, желание да се наслади, да извърши действия, същността на които е отдаване.

От урока на тема „Молитва“, 28.09.2018

[234079]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Молитва, Сутрешни Уроци - No Comments→

Въпрос: Влияе ли намерението на човека да причини зло на другия на неживата и растителната природа? Кабала казва, че това се проявява под формата на разрушителни урагани и други стихийни бедствия. Как да разбираме това?

Отговор: Тъй като цялата природа е интегрална и напълно взаимосвързана, то нашето въздействие на която и да е от нейните части, влияе на всички останали части. Колкото по- високо е нивото на природата, на което влияем, например, на хората, толкова повече засяга предишните нива – животинско, растително и неживо.

И обратно, ако влияем в някакво отношение само на неживата природа, то в по-малка степен това влияе на растителната, по-малко на животинската и още по- малко на човека.

Оказва се, че лошото ни отношение към другия човек пронизва абсолютно цялата пирамида. Това е проблемът на екологията и всичко останало. Ние сами предизвикваме ураганите, стихийните бедствия и останалите проблеми.

Преди не сме били в състояние да променяме нещо с намеренията си, но от началото на миналия век всичко се е променило. Погледнете какво сме направили през ХХ век! Това е защото човечеството, както казват кабалистите, е навлязло в съвсем ново състояние.

Ако в началото на ХХ век населението на Земята е било 2 милиарда души и това е примерно толкова, колкото може да издържи планетата, то днес то е нарастнало до 8 милиарда. Това говори, че през последните 100 години сериозно сме извадили от равновесие нашата система.

Въпрос: Тоест 2 милиарда човека не могат да издържат нивото на днешния егоизъм и е трябвало да стигнат до 8 милиарда?

Отговор: Ако се развиваме правилно, не биха били нужни 8 милиарда човека.

От урока на руски език, 25.03.2018

 [230746]

Filed under: Криза, глобализация, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Казано е: ”Човек се намира там, където са мислите му”. Кабалистът може ли да контролира тяхно местонахождение: да премахва вредните мисли, да привлича полезните, да задържа и развива нужните?

Отговор: Разбира се. Това е и нашата работа. През цялото време работим с мислите и с желанията. В тях усещаме системата, в която се намира цялото човечество и всеки от нас, по какъв начин сме взаимосвързани помежду си, с всички нива на природата като нейни единни части.

Усещайки цялата система, започваме да разбираме какво е най-оптималното за нейното развитие. Затова нашите действия престават да бъдат хаотични, а стават ясно насочени в правилното развитие на общата система, за да може тя оптимално да съответства на светлината, която я обкръжава.

Всеки път оптимално приспособяваме себе си под равенството на обкръжаващата светлина и достигаме до състояние, когато в тази система през цялото време възниква нов егоизъм, издигащ се отвътре, още от разбиването на душите в миналото, а ние веднага го поправяме. Така достигаме до абсолютен покой и пълен хомеостазис.

Въпрос: Значи трябва да поправим посоката на нашите мисли, че те да бъдат устремени към целта на творението?

Отговор: Да. Трябва да усетим нужда от това и тогава с удоволствие изпълнявайки вътрешни действия, ще видим какво благо носим за себе си и другите.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226054]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Понятието молитва го има и в кабала, и в религиите. Какво е молитва?

Отговор: Молитва в кабала означава: точно провери своите постъпки, своите мисли, своето поведение и ги поправи.

Въпрос: А какво означава: да молиш Твореца?

Отговор: Човек не се обръща към Твореца – той се обръща към себе си, към тази сила, която се намира в него постоянно. И човекът иска да има контакт с тази сила. Това е и обръщение към Твореца.

Въпрос: А какво тогава означава “няма никой, освен Него”? Няма никой освен мен или някаква моя сила?

Отговор: Това означава, че няма никой, освен тази сила, която напълва цялото творение, в това число и мен. Тъй като аз съм творение. Извън мен няма нищо. И дори и космоса, това съм аз.

И цялото човечество – това съм аз, защото всичко е в мен. Изучаваме това от постигането на реалността.

Затова човек винаги се обръща към тази сила, която е вътре в него, и запълва цялото творение. Постепенно човек започва да разбира, че съществува някаква система.

Не трябва да си мислим при това, че човек се обръща към собствения си егоизъм, тъй като това е безмислено – защото егоизмът не управлява света.

Тук съществува понятието „вяра в мъдреците“. Човек, за да напредва, трябва отначало инстинктивно да вярва в майка си и баща си, че те ще му помогнат и няма да го предадат, след това, когато завършва неговото детство, и вече мама и татко не му стигат, трябва да приеме на вяра това, което му казват мъдреците. Не вярващите, а мъдреците.

Той приема техните изказвания, съвети, като предложение, като начално условие, което след това, когато постига, ще отхвърли. Той ще ги постигне сам в себе си.

Баал а-Сулам пише в “Предисловие към ТЕС“, че има обкръжаваща светлина, която аз извиквам със своето желание, ако чета текстовете и те ме променят.

След това я постигам и започвам да я виждам не като обкръжаваща, а като своя вътрешна.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199521]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - No Comments→

Реплика: Баал Сулам пише, че именно нашият егоизъм дава усещането за време. Съществува действие и неговият резултат. За нас е важен резултатът, а не удоволствието от самото действие.

Отговор: Егоизмът е желание за получаване, вземане,  привличане за себе си – разтегля нулевата точка в две различни посоки и възниква понятието време.

Въпрос: Излиза, че в духовното няма време, защото човекът се наслаждава непосредствено от самото действие, той не очаква резултат от намерението си?

Отговор: В духовното намерението е действие.

От урока на руски език, 26.02.2017

[209634]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - No Comments→

Конгрес в Москва. Урок №3

Изначало даденото ни желание към духовното е точка в сърцето на човека. Затова, човекът, в когото тя се пробужда, трябва да започне да работи с желанието си, оформяйки го така, че то да стане подобно на желанието на светлината.

Светлината се спуска до нас по 125-те стъпала на световете: 5 свята по 5 парцуфим ( по-големите стъпала), във всяко от които по 5 сфирот – равно на 125.

В нашия свят ние я получаваме във вид на много слабата светлина нефеш. Думата „нефеш“ произлиза от „нефеша“, което означава бездействен, пасивно съществуващ, съживяващ се на най-минималното ниво и не повече от това.

Преди да започнем да работим над себе си, да проявим желанието си, да го оформим така, както се оформят пирожки от тесто, придавайки им желаната форма и посока, трябва да разберем към какво всъщност сме длъжни да се стремим. Казано е: „Направи своето желание, като желанието на висшата степен (Твореца), за да може да те измени под себе си“.

Проблемът е, че не знаем как да постигнем това. Затова ни е даден този свят, в който можем правилно да оформим себе си с помощта на работата с другарите в една единна молитва, в едно правилно настроено взаимно желание.

Като се стремим да се обединим, ние говорим за сближаване, за взаимно равновесие, взаимно напълване един на друг, взаимна поддръжка, за да можем заедно да достигнем до едно общо желание, общо намерение, обща цел.

По този начин формираме от всички едно единно, правилно желание, което напълно съответства на копнежите на всеки от нас и е общоприето за това стъпало, на което се намираме. Само тогава то ще получи отклик свише.

И ако Творецът не отговаря на молитвите ни, т.е. висшата светлина не започва да се усеща в желанието ни, значи то още не е единно. Светлината реагира само на общото желание и молитва на десет човека, съединени заедно. Тогава тяхното желание е насочено не към себе си, а към взаимно отдаване, един за друг и за всички заедно, и от всички заедно към Твореца.

На такова желание следва незабавен отзвук на висшата светлина, която веднага се усеща в тази група, която започва да разкрива за себе си правилната молитва.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187812]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Конгрес в Москва. Урок №3
В много кабалистични източници е казано, че духовното се постига само чрез силата на молитвата. Повечето хора мислят, че знаят какво представлява молитвата, но всъщност далеч не е така.

В науката кабала учим, че „до началото на творението е била само висшата, изпълваща всичко светлина и не е имало свободно, незапълнено от нея пространство…“

Висшата светлина, Творецът в неразкрит вид е запълвал това желание, което е създал от нищото. „Съществуващо от нищото“ – е самия акт на творението.

След това Творецът започнал да видоизменя, да преобразува това желание в нещо, от което по-късно би могло да бъде създадено самостоятелно творение. Той извършил множество действия, докато желанието не се разбило на множество части, което в кабала се нарича разбиване на общата душа (Адам).

Частиците от общата душа се делили все повече и повече до там, че всяка една от тях станала точка – същата тази точка в сърцето, която се разгаря в нас и чрез която ние чувстваме стремежа към Твореца.

Отначало това чувство се проявявало неосъзнато, без да знаем откъде е дошло, защо не ни дава покой, но то ни води до кабалистична група. Така започва духовния ни път.

Работейки в група, ние започваме да разбираме, че в природата на творенията няма абсолютно никакъв друг материал, освен егоизма, както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне“. Специално е създадено от Твореца, за да можем да се окажем потопени в него, да го вземем със себе си, да го поправим и да се издигнем към Твореца.

Затова задачата ни се състои в разкриване на егоизма в себе си и в достигане до правилна форма, която се нарича „желание“ („хисарон“).

Проблемът е в това, че когато сме потопени в земни желания, ние не влияем на духовната система – ние не сме в нея. А правилно оформеното желание е насочено към интеграция в духовната система Адам, към сливане с неговите части, въздействайки върху нея и се нарича „молитва“ – молитва за съединение и правилно функциониране в общата система на мирозданието.

Затова се казва, че всичко се постига само в молитва – в правилно оформено желание.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187776]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгресът в Москва. Урок №3

Вратата на сълзите е особена врата, която води към Твореца. Има много врати към Твореца, но само една се отваря – вратата на сълзите.

В Зоар е обяснено много лесно: има само един вход към Твореца и няма защо да се бъркаме и лутаме.

Човекът влиза в контакт с висшата сила, когато плаче истински от безсилие, от невъзможността да живее повече така, от това, че е отдал всичко, което е могъл. И тогава се разтърсва от сълзи и Творецът му се разкрива.

Веднъж се опитах да заплача пред Рабаш от цялото си сърце. В отговор на това той ми се изсмя в лицето. Тогава бях готов да го разкъсам. Но какво да направиш. Така беше на сравнително ранен етап на обучение.

Действително всички врати са заключени, освен вратата на сълзите. Човекът разкривайки целия си егоизъм, цялото си желание, отдавайки и съотнасяйки всичко към Твореца, достига до най-последното си състояние: „Край! Нищо повече не мога да направя!“

Но ако не получава отговор, значи това са напразни сълзи, като при дете, което плаче по всеки повод. Тогава трябва да продължи да работи и все някога всичко ще му се разкрие.

Правилното желание не се изразява в това, щото човекът да плаче задължително с горещи сълзи. Просто, от една страна, той се намира в състояние на собствено безсилие, а от друга – в огромно желание да отдаде на Твореца това, което Той му е приготвил, а Творецът не желае да го приеме.

В това състояние човекът изведнъж започва да разкрива, че в него има някакво материалистично егоистично желание, което, се оказва, дълбоко скрито в „чистите“ му духовни стремежи. И той започва да го чегърта от себе си, да се изчиства от него.

След това отново се обръща към Твореца с молба и изведнъж отново вижда, заседналото в него егоистично желание, макар по-рано да му се е струвало, че е абсолютно чист, светъл.

И тук главното е, в никакъв случай, да не се уморяваш, разбирайки, че отношението ти към Твореца е такова, каквото е и Неговото към теб. Извършва се абсолютна рефлексия. Творецът е висша светлина, която се намира в абсолютен покой, а творението е това, което се изменя.

Затова, ако ти се струва, че в Твореца съществуват някакви изменения, то тези изменения са в тебе и ти виждаш себе си като в криво огледало.Тъй като преди да поправиш себе си, ти и Твореца виждаш в обратно на себе си отражение – в негатив спрямо позитива.

Така е и казано: „Творецът е близък до тебе според степента, в която ти си близък до Твореца“. Баал Шем Тов е обяснил това с думите „Творецът е твоя сянка“. Тоест, ако можеш да наблюдаваш сянката си – своето отражение на фона на бялата светлина, то това е Твореца.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187826]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Конгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовност, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да се обръщам към Твореца, да Му се моля, ако не Го усещам? Написаното в книгите и молитвеника го смятам за вярно, тъй като казахте, че е написано от кабалисти от „Аншей Кнесет Агдола“. Но аз си представям написаното в съвършено земни образи.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова по неволя си Го представяме в земни форми. Затова, ако искаме да Го постигнем или правилно да си представим към кого да се обърнем, за да се обърнем именно към Него, е необходимо предварително да се приближим  към разбирането „Кой е Той“ – да започнем да постигаме Неговите свойства.

За постепенното разкриване на Твореца от човека е създаден и този свят, от който постепенно, в степента на придобиване на свойствата на отдаване, т.е. подобие с Твореца, започваме да рисуваме в себе си правилната представа за Него по правилото: „От любов към творенията към любов към Твореца“.

А иначе ще се обръщаме не към Твореца, а към Неговата противоположност, в своя егоизъм, към Фараона, и съответно да Го молим за земни напълвания, а не за придобиване на свойствата на отдаване и любов от нас.

Затова Баал а-Сулам пише, че поначало е невъзможно да си представим Твореца и затова Му се молим.

И само в степента на усилията, насочени към връзка с приятелите, които предизвикват върху нас въздействието на Ор Макиф (ОМ) – светлината на Тора, връщаща към Твореца, Източника, свойството на отдаване и любов – в човека се проявява „образа на Твореца“, като единствената висша сила, така както в малкото дете се образува образа на родителите като нещо цяло, надеждно, защитено, източник на него и целия свят.

Затова започващите да изучават кабала се отделят от религиозния подход за Твореца, ако са били приучени към него, и сякаш оставят религиозния път.

Но след поправянето на първото ниво на собствения егоизъм, на собственото поправяне в група от приятели, на сближаване с тях, при изпълняване на указанията на кабалистите за връзка с приятелите в група, привличайки, с опитите си да се сближи с приятелите, светлината, връщаща към Източника, ОМ, той се приближава към изпълняване на общото правило на Тора „възлюби ближния като себе си“; и непременно и само под въздействието на светлината ОМ, единственият спасител и поправящ, започва да усеща присъствието на Твореца в света.

Така са продължили поправянето и постигането на Твореца, в степента на подобие с Него, нашите праотци.

А след това настъпва периода на синовете: когато усещането на Твореца, чрез сплотяването в група, става все по-явно, възниква порив на обръщане към Него, към усещане като на Източник на целия живот, на своите свойства и постъпки. И затова човек става напълно „вързан“ във връзка с Твореца, тъй като усеща, че Творецът управлява всичките му мисли, желания и действия.

А на него, на човека, му е оставено и му остава само да моли Твореца за своя правилен избор в мислите, желанията и действията, тъй като той сякаш желае да изпревари Твореца в стремежа си да се уподоби на Него. Този период на поправяне на природата на човека се нарича „Период на синовете“. И за него е казано: „Победиха ме моите синове“, т.е. те Ме изпреварват в стремежите си за подобие с Мен…

[183889]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Много хора знаят, че ако искат да реализират себе си, живота си, то преди всяко едно действие е много важно за минутка да се спрат и да се замислят: „Какво всъщност искам да спечеля от своите действия?“ – и тогава да престъпят към изпълнението.

Действително ли настройката на това, което желая да постигна, намерението преди действието, има силата да въздейства на реалността и може да ми помогне да достигна желаното?

Отговор: Намерение се нарича това, което желая да достигна в края. Тогава всичките ми действия по пътя са насочени към състоянието, което искам да достигна.

Не говоря за земните намерения. Кабалистът работи с Висшата сила, която властва над цялата реалност и постоянно се намира във връзка с Нея. Той вижда цялата реалност, като изхождаща от тази сила, която рисува в него цялата действителност: и вътрешната – как той усеща себе си, и външната, която възприема в петте си сетивни органа.

Затова взимам под внимание само тази сила, тъй като тя е единствената сила, формираща реалността. И моето намерение е насочено само към тази сила: как през цялото време се съсредоточавам на нея и се приближавам към нея, как във всяка ситуация от живота ми, било то с добри или лоши хора, или с вътрешните ми състояния, или с живите, растителните и неживите обекти – всичко, което усещам, го отнасям към същата тази Висша сила, създаваща ми тази реалност.

Аз се намирам буквално в някакъв филм, който ми създава тази сила. Част от този филм усещам като въртящ се около мен, а част – намиращ се в мен, във вид на реакциите ми на самия филм. И всичко това прави Висшата сила: и вътре в мен, и отвън.

Доколкото съм длъжен във всяка минута от живота си да осъзнавам и да бъда слят с Висшата сила, формираща моята реалност около мен и вътре в мен, дотолкова това се явява моето намерение.

Тогава започвам да научавам какво прави с мен Висшата сила, превеждайки ме чрез всевъзможни състояния – външни и вътрешни, т.е. реакциите ми на тях.

На основата на всяко състояние, външно и вътрешно заедно, аз трябва да установя, че няма никой друг освен тази сила и че е добра и правеща добро, защото прави всички, дори най-плашещото и неприятно, само, за да се обърна към нея, като създаваща всяко състояние, тъй като тя е първа и последна. Тоест всичко, случващо се в миналото, настоящето и бъдещето се прави от Висшата сила.

Аз започвам да достигам до такова състояние, че живея вътре в това намерение и целта ми е през цялото време да живея в него, и заедно с това трябва да изпълнявам всевъзможни действия, която тази същата сила формира в мен: и в духовния свят, и в материалния свят.

Всъщност това е животът ми. Аз печеля от това, че разпознавам вътре тази сила, какво иска тя от мен, как ме формира, как създава висшия свят, как го постигам и т.н. Аз се придвижвам в две плоскости: към този свят трябва да се отнасям като изхождащ от висшето, а към висшия свят, като издигащ се към него от долу.

Аз постоянно така живея. Тогава отношението ми към моята реалност се нарича намерение. В книгите на кабалистите са описани множество намерения: как трябва да се отнасям към всяка една стъпка на своя път, в живота си.

С помощта на намерението формирам своята реалност. Ако се съединя с Висшата сила, която ми създава цялата тази реалност – и материалната, и духовната – то вече живея в един свят, а не в два, защото всичко изхожда от тази Висша сила и няма никой освен Нея.

Тогава влияя на своята реалност за добро; аз я строя, защото всъщност реалността не съществува – всичко зависи от това, как аз я изграждам.

От 695-а беседа от нов живот, 18.02.2016

[182344]

Filed under: Възприемане на реалността, Молитва, Намерение - No Comments→

Манната е приличала на кориандрово семе, а нейният вид е бил като на кристал. Хората се разпръснали и я събрали, и я мелели в мелници или я чукали в хаван, и я варили в котел, и правили от нея пити, и нейният вкус бил като на нежно масло. [Тора, „Числа“, „Беаалотха“, 11:07 – 11:08]

Човек се явява част от животинския свят. Много учени потвърждават това в своите изследвания.

Въпреки че човешкото общество се отличава с наука, култура и възпитание, не можем да кажем, че то е по-висше от животинското. Ние живеем чрез, така наречените, „понятия“. А понятията, като цяло, са животински, тъй като ползваме абсолютно едни и същи принципи във възпитанието, социалните и други аспекти, както и те.

Реплика: Но това твърдение предизвиква голямо съпротивление при хората на изкуството.

Отговор: Разбирам ги, но не мисля, че една птичка, пеейки, извършва своята работа по-зле, от който и да било музикант, който може да има напълно изкривена представа за човешки взаимоотношения.

Изкуството няма никакво отношение към възвишеността на човека! Това е просто дар, който се дава от природата, и човек го реализира. Нищо повече от това!

А то дори може да доведе до убийства и фанатизъм, излагайки своята гледна точка по много красив начин. Например, великият композитор Вагнер е бил изпълнен с омраза не само към евреите, но и към цялото човечество.

Така че и физиците, и поетите, и тези, които работят в армията, и тези, които работят в полицията, се самоуспокояват, мислейки, че са по-висши от животните.

А птичките изпълняват природната си функция и със сигурност не причиняват на никой вреда, както и лъва, който макар и да яде другите животни, не наврежда на природата, защото се явява екологичен „чистач“.

Природата е цялостна система и трябва да подходим към нея, като едно цяло, без да обособяваме човека и без да твърдим, че неговата, на пръв поглед, разнообразна дейност на Земята излиза отвъд границите на природата. Единственото, с което той излиза отвъд нейните рамки е използването на своя егоизъм във вреда на другите.

Затова ние се отличаваме от първобитните хора само от негативна гледна точка. Днес това постепенно се проявява и мисля, че скоро хората ще започнат да се съгласяват с мен. Въпреки че помня времената в Русия, когато такова нещо би било страшно да се спомене, тъй като противоречи на идеята за прогрес и светло бъдеще в страната.

Тогава се смяташе, че те са „най-напреднали от света“ и в областта на балета, и в ракетостроенето, и в областта на въоръжението. Накратко, имаше с какво да се похвалят.

Но работата е там, че всичко се произвеждаше от нашия егоизъм и затова бе насочено във вреда на човечеството. Ако искаме да направим нещо хубаво, на разположение имаме само едно добро действие – „да издигнем МАН“.

Издигането на МАН е издигане на желанието за отдаване, любов и обединение. В тази насока трябва да действаме, защото в отговор на МАН идва висшата светлина, която ни е създала.

Освен това, тя е създала егоизма в нас, за да можем с негова помощ да помолим за още висша светлина. И когато, в отговор на нашето желание, светлината се спусне към нас, тя ще обърне егото във взаимно добро.

Тогава ще се чувстваме добре във всички сфери на живота, във всички вкусове, във всичко възможно. Затова е казано, че вкуса на манната е „като вкус на нежно масло“.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163587]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение, Тора - No Comments→

Цялата работа по духовното поправяне се състои в това, да се иска от Твореца сили за  поправяне на егото. Постоянното обръщане към Твореца за поправяне на егоизма, се нарича молитва.

[153250]

Filed under: Клипове, Молитва, Творец - No Comments→

Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца. Още…

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Първоначално била създадена една единствена душа, която по-късно се разбила на много парчета. Тези парчета – сме ние. А парчетата, които трябва да бъдат събрани първи, за да помогнат на всички останали, се наричат Исраел, което означава ”направо към Твореца”.

Баал а-Сулам разказва за това много подробно в статията си „Не е време да се събира стадото”, („Плодовете на мъдростта”): В книгата Зоар има притча за двама човека, плаващи в една лодка (тъй като цялото човечество се намира в една лодка) единият, от които започнал да пробива дупка под себе си. Другарят му се развикал: ”Защо пробиваш!” А оня глупак му отвърнал: „Какво те засяга тази работа, аз пробивам под себе си!”, сякаш няма отношение към другите и причинява вреда само на себе си. И как да разбере, че той зависи от всички и всички зависят от него, ако той самият не чувства това?

Всички части на творението: неживата природа, растенията и животните осъществяват връзка помежду си инстинктивно, за сметка на това, че се поддържат един друг или изяждат. Няма значение как си взаимодействат, но между тях има хармония, правилна, естествена връзка. Но Израел няма такава, както и в останалите хора няма връзка. И затова ние постепенно се развиваме, за да можем накрая да осъзнаем тази зависимост. За сега ние не осъзнаваме това и ни се струва, че всеки пробива дупка само под себе си. Но в действителност, един може да разруши всичко, цялото съвършенство като цяло. Дори само заради един, цялото човечество пада все по-ниско и по-ниско.

С всяко поколение се усещаме все по-разединени и изолирани вследствие на възмъжаването на нашия егоизъм. Нас никой не ни интересува, освен нас самите, и дори се гордеем с това, че сме такива индивидуалисти и не се съобразяваме с останалите. Разбира се, всичко това води към деградация.

И в това е цялата тайна на молитвата за обществото: не може един да се отделя от обществото – той трябва винаги да се чувства като неделима част от цялата машина, от всички сцепени зъбни колелца.

Недопустимо е да молиш за себе си, дори от желание да доставиш удоволствие на Твореца, а трябва да молиш само за цялото общество.

Ако той моли за възможността да отдава на Твореца заради самия себе си, то вреди на себе си и на всички останали. Никаква молба на сам човек не може да бъде приета, дори ако молитвата му е да има възможност да отдава на Твореца, тъй като това е неправилно обръщение, което не само не помага, но и разрушава изграждането на общия съсъд.

Тоест не можеш да молиш Твореца преди да си помолил благоденствие и радост за обществото. Само включвайки се към обществото и придобивайки общо желание, можете вече чрез него да се обърнете с молба.

Тъй като молитвата на отделящия се от обществото, за да моли за себе си лично, не струва, тъкмо обратно, той разрушава своята душа, както е казано за горделивеца. И човек иска много да се поправи, за да доставя удоволствие на всички, но моли лично за себе си. Той не се противопоставя на обществото, а обратно иска да помогне, да им служи. Но докато той се усеща отделен, а не разтворен в обществото, неговата молитва е порочна и той вреди на своята душа. Само в случай на пълно включване към обществото, когато не остава никаква разлика между мен и останалите, аз мога да се обърна към Твореца. И това е напълно очевидно, тъй като висшата светлина равномерно изпълва всички части на обществото – това е всъщност Творецът. А освен това е невъзможно да се намираш в контакт, ако не се включиш в обществото, до пълно разтваряне в него.

Тъй като отделящият се от обществото, за да се моли за себе си лично, не изгражда, а напротив, разрушава своята душа, както е казано, че Творецът не може да се намира редом с горделивия. Защото не бива да си представяме излизащият от обществото без да е облечен в гордостта и горко му, тъй като това води до разрушаване на неговата душа.

Ако по някакъв начин се отделям от останалите, то с това вече се саморазрушавам. И ако от това обособено състояние аз се обръщам към Твореца, дори с най-добрите молби, желаейки да се включа във всички – с това аз разрушавам. Молбата може да излиза само от общото обединение.

Дори ако се моля да ме включат към всички – това също е гордост и е молитва на индивидуалист. Във всяка една ситуация ми е разрешено да моля Твореца само за обществото.

Така и по време на духовна работа, когато човек се моли в уединение за своите нужди, той излиза от обществото и разрушава своята душа. Да не се пробуди никой от синовете на Израел да моли нещо в уединение, тъй като никой няма да изпитва недостатък в нищо, ако не усеща самия себе си. Народът на Израел се нарича такова общество, в което никой не усеща себе си, а чувства само общото единство.

Затова и съществува само общата молитва, която се явява една душа – другите и мен ни няма. И в това ще е тяхната сила, позволяваща им да излязат от Египет – със силна ръка. Всички се усещат като едно единно цяло и молят за изход. Всеки човек трябва да концентрира всичките си сили на цялото общество на Израел, във всичките си обръщения към Твореца, в молитвите си и в служенето си и ще се присъединят към корена на цял Израел. И тогава ще се напият всички стада от източника с вода – от един източник, защото един получава от Единния. Тъй като ще изчезне първоначалната граница между всички души на Израел, както горе, така и долу, и общата святост ще се разпространи повсеместно – дори на такива части, които преди не са се отнасяли към Израел, а сега се присъединяват към него. И ще се разкрие светлината – от хазе и по-надолу – до там, където по-рано са се намирали получаващите желания. Които не могли да се присъединят към понятието едно цяло, към отдаването, към свойството на желанието, намиращо се по-високо от хазе. Защото такава е природата на светлината: общото включва частното, което отменя своята частна реалност и не чувства себе си. Това означава да се включиш в общността на Израел. Такова състояние трябва да постигне творението, за да се доближи до сливане с Твореца – до целта на творението.

От подготовката към урока, 10.07.2014

[139276]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес във Франция. Урок №2

Ние нямаме никаква друга възможност да се обърнем към висшата сила, рисуваща ни цялата Вселена, освен говорейки с нея чрез центъра на групата. Сам не съм способен да се обърна към нея – моят призив няма да достигне до нея. Виждаме, че хората вече хиляди години крещят към Твореца и му се молят, как ли не Го молят само, но нищо не помага. Няма никаква реакция в отговор.

Творецът не отговаря, защото ние се обръщаме към Него неправилно. Творецът – това е гъвкава, стабилна система, закон на природата, който не се променя. Това е все едно като физическите закони на нашия свят. На всички е ясно, че можеш да ридаеш и да се оплакваш, че падаш от десетия етаж, но тези сълзи няма да помогнат – защото все едно ще паднеш и ще се пребиеш.

Същото се случва и с Твореца. Ние се опитваме да му припишем нашите човешки слабости, очаквайки, че Той ще ни прости, ще се съжали, ще прояви великодушие, както човек, желаещ да изглежда красив и вежлив. Но това не може да се случи! Творецът – това е общият закон на цялата природа. А природата не познава жалостта.

Ако не ни е известно, как да се обръщаме към Твореца, то нищо няма да ни помогне, както това и се случва до ден днешен. А науката кабала точно ни учи, как да действаме. И тогава ще знаем как да влезем в рамките на тези закони и да ги използваме.

За това не си струва да жалим себе си и другарите, а трябва да разбираме, че ние се каним да изпълним общия закон и да го приложим правилно. Но за целта, преди всичко ние самите трябва да му съответстваме. Няма значение, искаме или не искаме това, нас все едно ще ни накарат и ние ще го направим.

От 2-рия урок на конгреса във Франция, 10.05.2014

[134765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Имало една душа, един съсъд, пълен със светлина – а след това се е разбил. Душата пожелала да получава, за да отдава с пълна мощ, и не забелязала, че в нея има такива желания, които не могат да получават, за да отдават, че в нея остава такова желание, което не се е разкрило от самото начало на творението, което се нарича каменно сърце.

И тогава душата се разбила, а светлината, която този съсъд бил призван да задържи, напуснала съсъда и се превърнала в обкръжаваща светлина. Обкръжаващата светлина притежава две свойства: свойството на изчезналата светлина, която се намира вътре в съсъда и го напълва, и на изчезналата светлина, която съсъдът задържал и която първоначално го е създала като отдаващ.

Тези две свойства присъстват в светлината: светлината на поправянето и светлината на напълването. Трябва да се разбере, че тези две свойства действат само в зависимост от степента на потребност от тях. Преди всичко, е нужна светлина, която да съединява.

Ако нашето желание не е насочено към обединение, то светлината не работи – ние не привличаме светлина.

Светлината може да бъде привлечена само с нашето желание, което да е подобно на нейното действие, за да можем ние да сме насочени един към друг: Аз към нея, тя към мен. Затова молитвата трябва да бъде за обединение, тъй като нашият съсъд е разбит и неговото съединяване – това е единственото, което светлината прави по наша молба.

А без нашата молба светлината извършва още хиляди действия, които така или иначе върши. Затова преди да четем Зоар, трябва добре да се подготвим, да молим за обединение, ако желаем да постигнем някакъв резултат от своето учение.

Човек може да седи над книгите 20, 30 години, сякаш присъства в групата, но ако изкуствено не развива своето желание за обединение, за сметка на многобройните текстове, клипове, разговори, то остават без молитва, т.е. без помощ свише.

Той все пак се включва към учебния процес, но такова учене се осъществява по много дълъг и труден път, изискващо много време и преминаване през твърде неприятни състояния. Така че, нека бъдем по-мъдри и да разберем, че имаме възможност и поддръжка, да се вслушваме в съветите на кабалистите и да приложим нужните усилия.

От урока по книгата Зоар, 06.04.2014

[131971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Ако Творецът властва над моето сърце и разум, то как тогава мога да избирам нещо или да променям намерението си?

Отговор: ”Аз” – това е само част от системата, която се включва в групата, и чрез връзката с нея може да участва в общата молитва (МА”Н).

”Аз” не е моето тяло, не е сегашното ми чувство и разум. Всичко това не се зачита, затова този свят се нарича въображаем. Спокойно можем да пренебрегнем всичко, което усещаме в момента – в него няма нищо реално.

Но тогава какво ми остава? Решимо – това също не съм аз, защото е дошло свише. Зачитат се само моите усилия да вляза в групата с цел да я върна към първоначалното и състояние. А това се нарича МА”Н.

Въпрос: Когато работя в групата, в мен пробужда ли се желание от някакъв друг тип?

Отговор: Разбира се, това е друг тип желание. Моето желание да се включа в групата и усилията, които прилагам да се обединя с другарите – това вече е моето старание да достигна до отдаване. Тъй като за това е необходимо да отменя себе си.

От подготовка към урока, 09.03.2014

[129437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→