По аналогия със светлината и тъмнината в нашия свят, в духовните възприятия светлината и тъмнината (или денят и нощта) са усещания за съществуването или липсата на Творец, неговото господство или отсъствие, т.е. „присъствието или отсъствието на Твореца“  в нас.

С други думи, ако човек поиска нещо от Твореца и веднага получи каквото е поискал, това се нарича светлина или ден. А ако някой се съмнява в съществуването на Твореца и неговото управление, се нарича тъмнина или нощ. По-точно скриването на Твореца се нарича тъмнина, защото поражда съмнения и грешни мисли у човека, които той възприема като нощен мрак.

Истинско желание за духовност

Но истинското желание на човека не трябва да бъде към усещането на  Твореца и знанието. Неговите действия също са чисто егоистични желания, тъй като човекът няма да може да устои да се наслади на тези усещания и ще изпадне в егоистични наслаждения.

Истинският стремеж на човека трябва да бъде в получаването на сили от Твореца, за да се противопостави на желанията на своето тяло и ум, т.е. да получи вяра, по-голяма от неговия ум и телесни желания, толкова действена, сякаш той вижда и чувства Твореца и неговото абсолютно добро управление, неговата власт над всички творения. Но предпочита да не вижда явно Твореца и неговата власт над всички творения, защото това е против вярата и иска само с помощта на силата на вярата да върви срещу желанията на тялото и ума. И цялото му желание е Твореца да му даде сила, като че ли вижда Него и цялото управление на световете.

Наличието на такава възможност човек нарича светлина или ден, защото не се страхува да започне да се наслаждава, защото може да действа свободно, независимо от желанията на тялото, без да бъде вече роб на тялото и ума си.

Когато човек постига тази нова природа, т.е.  вече е в състояние да извършва действия независимо от желанията на тялото, Твореца му дава наслада чрез своята светлина.

Но ако тъмнината се е спуснала върху човека и той усеща, че няма вкус към духовните постижения и не е в състояние да усеща специална връзка с Твореца, и няма нито страх, нито любов към възвишеното – остава само едно : с ридания на душата да моли Твореца да се смили над него и да премахне този черен облак, засенчващ всичките му чувства и мисли, скривайки Твореца от очите и сърцето му.

Вик на душата

И това е така, защото викът на душата е най-силната молитва. И там, където нищо не може да помогне, т.е.  след като човекът се е убедил, че нито неговите усилия, нито неговите знания и опит, нито неговите физически действия ще му помогнат да влезе във висшия свят, когато с цялото си същество той чувства, че е използвал всичките си възможности и сили, едва тогава той стига до осъзнаването, че само Твореца може да му помогне, едва тогава в него идва състоянието на вътрешно ридание и молитва към Твореца за спасение.

Дотогава никакви външни усилия няма да помогнат на човек искрено да се обърне към Твореца от дълбините на сърцето си. И когато всички пътища пред него, както той чувства, вече са затворени, тогава се отваря „вратата на сълзите “ и той влиза във висшия свят – двореца на Твореца.

Затова, когато човек сам е изпитал всичките си възможности да постигне духовен възход, върху него се спуска състояние на пълен мрак и има само един изход –  самият Творец да му помогне.

Но докато, разбивайки егоистичното „Аз“, той все още не е постигнал усещането, че има сила, която го контролира, не е преболедувал тази истина и не е достигнал това състояние, тялото му няма да му позволи да се обърне към Твореца. И затова е необходимо да направи всичко по силите си, а не да чака чудо отгоре.

И това не е защото Твореца не иска да се смили над човека и чака, докато той се „пречупи“, а защото само след като изпробва всичките си възможности, човек натрупва опит, усещания и осъзнаване на собствената си природа. И той се нуждае от тези чувства, защото именно в тях получава и след това с тях усеща светлината от разриването на Твореца и Висшия разум.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Вътрешна работа, Молитва - Няма коментари→

Човек не може да оцени истинското си състояние и да определи дали е в състояние на духовен подем или обратното – в духовно падение.

Понеже той може и да чувства, че е в духовно падение, но всъщност с това Твореца иска да му покаже неговото истинско състояние, че без самонаслаждение той не е в състояние да направи нищо и веднага изпада в униние или дори в депресия или гняв, защото тялото му не получава достатъчно наслаждение от такъв живот.

Но всъщност това е духовен подем, тъй като човек по това време е по-близо до истината, отколкото преди, когато просто се е чувствал добре като дете на този свят.

Затова е казано: увеличаващият разума увеличава скръбта. И обратното, когато той мисли, че е в духовно извисяване, може би е във фалшиво състояние на обикновено самонаслаждение и самодоволство.

И само този, който чувства Твореца и единствено неговата власт над всички създания, може правилно да оцени състоянието, в което се намира.

Изхождайки от казаното по-горе не е трудно да се разбере, че колкото повече човек се движи напред, работейки над себе си в опити да поправи собствения си егоизъм, колкото повече усилия полага, толкова повече с всеки опит, с всеки изминал ден, с всяка премината страница, се разочарова от възможността да постигне нещо.

И колкото повече се отчайва в опитите си, толкова повече са неговите претенции към Твореца с искане да го спаси от тази черна бездна (затвора на желанията на собственото тяло), в която усеща, че се намира.

И това се случва до момента, когато опитвайки всичките си възможности, правейки всичко, което е по силите му, човек не се убеди, че не е в състояние да си помогне, че само Твореца, единственият, който създава всички тези препятствия, може да направи така, че човека да бъде принуден да се обърне към него за помощ, да иска да намери връзка с него.

И затова молбата трябва да дойде от дълбините на сърцето, което е невъзможно, докато човек не премине през всичките си възможности и не се убеди, че е безсилен. Едва тогава той е способен на молба, идваща от дълбините на цялото му същество, която се е превърнала в единственото му желание, тъй като е убеден, че само чудо свише може да го спаси от най-големия враг – собственото „аз“. Само на такава молитва отговаря Твореца и заменя егоистичното сърце с духовно, „каменното сърце с живо сърце“.

И докато Твореца не го поправи, колкото повече напредва човека, толкова по-лош става в собствените си очи и усещания. Но всъщност той винаги е бил такъв! Просто вече разбирайки до известна степен свойствата на духовните светове, той все повече чувства колко е противоположен на тях в своите желания.

Но ако човек, въпреки чувството на умора и безнадеждност в опитите си да се справи със собствени сили със своето тяло, както и след като е направил всички изчисления и не вижда изход от собственото си състояние, все пак може с усилията на разума, с осъзнаването на истинската причина за тези чувства, да създаде в себе си оптимистично и радостно настроение, свидетелстващо за това, че той вярва в справедливостта именно на такова устройство на света и в добрината на Твореца, то с това той става духовно подходящ за възприемане на светлината на Твореца, тъй като изгражда своето отношение към случващото се над чувствата на егоистичния разум.

И в живота на духовно напредващия няма по-ценен момент от този, в който той усеща, че е изчерпал всичките си сили, като е направил всичко, което може да си представи и не е постигнал това, което желае. Защото само в този миг е в състояние искрено да се обърне към Твореца от дълбините на сърцето си, защото окончателно се е убедил, че всичките му усилия вече няма да му помогнат с нищо.

Но преди да изчерпи изцяло силите си в търсенето на изход от своето състояние, той все още е сигурен, че има възможност сам да постигне желаното и не може да излъже себе си, и искрено да се моли за спасение. Тъй като егоизмът изпреварва мислите му и го убеждава, че трябва да укрепва усилията си.

Следователно, омаловажавайки собственото си „аз“, човек просто се привежда в съответствие с истинското състояние на света, в който не съществува нищо, освен волята на единственият Творец. Но ако човек не е стигнал в своите усещания до такова състояние, той няма право да действа така, сякаш в света съществува само Твореца и да стои със скръстени ръце.

Следователно е възможно да стигне до усещането, че в света няма никой, освен Твореца единствено след упорита работа и развитие на съответните стремежи в себе си. И само достигайки във всички свои усещания до явно сливане с Твореца, тоест издигайки се до нивото на света Ацилиут, човек постига единствеността на Твореца и тогава, разбира се, действа в съответствие с тази истинска реалност.

Преди да достигне това състояние, той е длъжен да действа в съответствие с нивото, на което се намира, а не с това, което може само да си представи в своите фантазии и мечти.

Истинската работа над себе си в такова състояние трябва да бъде съчетана с вяра в собствените сили в началото на работата и с факта, че постигнатото в резултат на неговите усилия би било постигнато и без тях, тъй като от самото начало цялата вселена се развива според плана на Твореца, неговия план на сътворението. Но човек трябва да мисли по този начин само след като е изпълнил всичко, което е зависело от него.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Молитва - Няма коментари→

Обединението на сърцата е усещането, че се намираме в едно сърце: разбираме се, чувстваме се, имаме една цел и има само една сила, която ни управлява. Но обединението предполага вътре в себе си да разбираме какво означава  разединението.

Едното не съществува без другото, противоположностите се поддържат една друга. Двете свойства трябва да съществуват заедно: Творецът и творението, желанието за наслаждение и желанието за отдаване. И тогава чувстваме едното на фона на другото.

Обаче не сме способни забележим само едното от двете свойства: само желанието за наслаждение или само желанието за отдаване. Затова трябва да почувстваме, че в нашето обединение се включват двете противоположни качества.

На първо място трябва да благодарим на Твореца, че всички континенти, всички хора в целия свят сега са в еднакво състояние. Творецът ни дава и духовно, и материално състояние. Това не се е случвало досега. Нашият материален свят започва да се свързва с духовния свят и това наистина е действието на Машиаха, притеглящ този свят към Висшия свят.

Затова трябва да бъдем повече свързани в сърцата, в намеренията, в обръщението към Твореца, в молитвата. И така ще развием нашето общото чувство. Всичко зависи от личния, малък принос на всеки.

Аз имам каменно сърце, което нищо не чувства, но чувам, че приятелите се усещат един друг и затова се стремя към тях. И другият е така устремен, и третият – ние сме милиони! Не трябва да пропускаме шанса си, пренебрегвайки това, което Творецът ни дава.

Вие ще започнете да виждате все повече, от ден на ден, как нашата група получава благословение свише, подем, разбиране, връзка с Твореца. Творецът напълва празнините между нас, разширени от вируса, откривайки ни възможност за духовно напредване.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262872]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Молитвата е единственото, последното, основното средство, с помощта на което постигаме това, което искаме и сме задължени да достигнем. Защото нашата природа е желание  да се насладим само егоистично, тоест да напълним себе си, без каквото и да е усещане за ближния.

Неведнъж сме се убеждавали, че нашето желание работи непрекъснато само за собствена изгода. Нямаме никакъв шанс да излезем от него, да се променим и да станем подобни на Твореца.

Творецът има обратното желание – да обича, да отдава от себе си навън, на другите. Ние дори не можем да си го представим. Опитваме се някак да си представим, но винаги се получава неправилно.  Нашата природа не ни позволява да се облечем в желание за отдаване.

Още преди да отдаде нещо на другия, човекът прави сметка, какво ще спечели от това.  Затова, цялото му „отдаване“ е лъжливо и користно. Той може да изпълни само външно действие по отдаване, което в същността си винаги е действие по получаване.

Докато не го осъзнаем, не изследваме себе си и не се убедим, че нямаме и най-малки шансове да се откъснем от природата си и да достигнем до друга природа, минава много време, множество състояния, разочарования, така наречените „падения“.  Опитвайки се да достигнем намерение за отдаване, отново и отново се откриваме в егоизма си.

Буквално се изкачваме на планината с царския дворец и се стараем да се уподобим на царя, но всеки път се появяват жестоките стражи и не ни дават да влезем.  Ние, като че ли правим няколко крачки напред, с огромни усилия се изкачваме по планината, но царските охранители ни отблъскват обратно.

Ако след много действия осъзнавам, че имам работа с царските стражи, то започвам да мисля: „Може би това е правилната работа и доброто състояние?“. Исках да стана като царя, буквално като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните и с това да достави удоволствие на родителите. Няма значение, че при него не се получава, с това то носи много радост на родителите си.

Може би точно така се случва между нас и Твореца и не е нужно повече? Възможно е това да е правилното действие по отдаване и няма какво повече да желая?  Още щом престана да искам, наистина ще разкрия духовното състояние.

Все пак имаме цел да се слеем с Твореца. Как проверявам, че съм достигнал крайното състояние, ако не се сравнявам с Царя, не изпълнявам действия за Негово удоволствие?

Всяко едно изменение е възможно само с помощта на сили, получени от Твореца. Той е създал желанието за наслада, а след това го е снабдил с егоистично намерение, с егоизъм. Чувстваме как егоизмът властва в нас, запълвайки цялото пространство. Очевидно е, че не е по силите на човека да промени себе си.

Човекът се оказва пред този факт, виждайки истинската форма на творението, намиращо се под пълната власт на Твореца. Единственото, което остава е молбата, молитвата.

В края на краищата, ние учим как да се обърнем към Твореца, защото, ако ни се удаде да го убедим да ни помогне, то всичко ще бъде наред. Можем да не се съмняваме в успеха.

В крайна сметка, човек стига до решението, че само молитвата ще му помогне. Това изисква от него особено отношение към творението. Цялото творение трябва да разглеждаме като една система, в която човек се учи да формира своето обръщение към Твореца. Обръщението трябва да излиза от дълбините на сърцето, от истинското вътрешно желание, без всякакви допълнителни сметки.

Моето желание е егоистично, за самонаслаждение. Да се издигне до потребността за отдаване, е възможно само за сметка на влиянието на обкръжението. Ако не беше прегрешението с дървото на познанието, на разбиването на общата душа, то никога не бихме могли да станем подобни на Твореца. Целта на разбиването е в това, че вместо едно цялостно желание, аз чувствам множество желания, които възприемам като чужди и затова мога да се впечатля от тях.

Ако завиждам на приятелите, аз се заразявам от техния пример на отдаване и по такъв начин получавам потребност да стана такъв, като тях, да се издигна над себе си. Завистта ме заставя да се променя. Потребността от промяна мога да получа само от обкръжението.

Ние изграждаме общество, в което всички помагат с пример за отдаване  така, че да се пробуди добрата завист във всеки, потребността да станеш по-отдаващ, свързан с групата. Тази потребност се нарича МАН (женски води), молитва, защото моето желание, женското свойство, Малхут, иска да се облече в намерение за отдаване, в свойство Бина и да привлича светлината, възвръщаща към източника, която извършва поправяне.

От тук се вижда, че главното е обкръжението, работата на обществото върху човека, вдъхновяващо го за отдаване и привеждащо го към обща молитва. Всички духовни състояния се достигат само с молитва, издигане на МАН, молба за уподобяване с Бина и Кетер, и независимо от природата си, желание да се наслади, да извърши действия, същността на които е отдаване.

От урока на тема „Молитва“, 28.09.2018

[234079]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Молитва, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Въпрос: Влияе ли намерението на човека да причини зло на другия на неживата и растителната природа? Кабала казва, че това се проявява под формата на разрушителни урагани и други стихийни бедствия. Как да разбираме това?

Отговор: Тъй като цялата природа е интегрална и напълно взаимосвързана, то нашето въздействие на която и да е от нейните части, влияе на всички останали части. Колкото по- високо е нивото на природата, на което влияем, например, на хората, толкова повече засяга предишните нива – животинско, растително и неживо.

И обратно, ако влияем в някакво отношение само на неживата природа, то в по-малка степен това влияе на растителната, по-малко на животинската и още по- малко на човека.

Оказва се, че лошото ни отношение към другия човек пронизва абсолютно цялата пирамида. Това е проблемът на екологията и всичко останало. Ние сами предизвикваме ураганите, стихийните бедствия и останалите проблеми.

Преди не сме били в състояние да променяме нещо с намеренията си, но от началото на миналия век всичко се е променило. Погледнете какво сме направили през ХХ век! Това е защото човечеството, както казват кабалистите, е навлязло в съвсем ново състояние.

Ако в началото на ХХ век населението на Земята е било 2 милиарда души и това е примерно толкова, колкото може да издържи планетата, то днес то е нарастнало до 8 милиарда. Това говори, че през последните 100 години сериозно сме извадили от равновесие нашата система.

Въпрос: Тоест 2 милиарда човека не могат да издържат нивото на днешния егоизъм и е трябвало да стигнат до 8 милиарда?

Отговор: Ако се развиваме правилно, не биха били нужни 8 милиарда човека.

От урока на руски език, 25.03.2018

 [230746]

Filed under: Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: ”Човек се намира там, където са мислите му”. Кабалистът може ли да контролира тяхно местонахождение: да премахва вредните мисли, да привлича полезните, да задържа и развива нужните?

Отговор: Разбира се. Това е и нашата работа. През цялото време работим с мислите и с желанията. В тях усещаме системата, в която се намира цялото човечество и всеки от нас, по какъв начин сме взаимосвързани помежду си, с всички нива на природата като нейни единни части.

Усещайки цялата система, започваме да разбираме какво е най-оптималното за нейното развитие. Затова нашите действия престават да бъдат хаотични, а стават ясно насочени в правилното развитие на общата система, за да може тя оптимално да съответства на светлината, която я обкръжава.

Всеки път оптимално приспособяваме себе си под равенството на обкръжаващата светлина и достигаме до състояние, когато в тази система през цялото време възниква нов егоизъм, издигащ се отвътре, още от разбиването на душите в миналото, а ние веднага го поправяме. Така достигаме до абсолютен покой и пълен хомеостазис.

Въпрос: Значи трябва да поправим посоката на нашите мисли, че те да бъдат устремени към целта на творението?

Отговор: Да. Трябва да усетим нужда от това и тогава с удоволствие изпълнявайки вътрешни действия, ще видим какво благо носим за себе си и другите.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226054]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Понятието молитва го има и в кабала, и в религиите. Какво е молитва?

Отговор: Молитва в кабала означава: точно провери своите постъпки, своите мисли, своето поведение и ги поправи.

Въпрос: А какво означава: да молиш Твореца?

Отговор: Човек не се обръща към Твореца – той се обръща към себе си, към тази сила, която се намира в него постоянно. И човекът иска да има контакт с тази сила. Това е и обръщение към Твореца.

Въпрос: А какво тогава означава „няма никой, освен Него“? Няма никой освен мен или някаква моя сила?

Отговор: Това означава, че няма никой, освен тази сила, която напълва цялото творение, в това число и мен. Тъй като аз съм творение. Извън мен няма нищо. И дори и космоса, това съм аз.

И цялото човечество – това съм аз, защото всичко е в мен. Изучаваме това от постигането на реалността.

Затова човек винаги се обръща към тази сила, която е вътре в него, и запълва цялото творение. Постепенно човек започва да разбира, че съществува някаква система.

Не трябва да си мислим при това, че човек се обръща към собствения си егоизъм, тъй като това е безмислено – защото егоизмът не управлява света.

Тук съществува понятието „вяра в мъдреците“. Човек, за да напредва, трябва отначало инстинктивно да вярва в майка си и баща си, че те ще му помогнат и няма да го предадат, след това, когато завършва неговото детство, и вече мама и татко не му стигат, трябва да приеме на вяра това, което му казват мъдреците. Не вярващите, а мъдреците.

Той приема техните изказвания, съвети, като предложение, като начално условие, което след това, когато постига, ще отхвърли. Той ще ги постигне сам в себе си.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към ТЕС„, че има обкръжаваща светлина, която аз извиквам със своето желание, ако чета текстовете и те ме променят.

След това я постигам и започвам да я виждам не като обкръжаваща, а като своя вътрешна.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199521]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Реплика: Баал Сулам пише, че именно нашият егоизъм дава усещането за време. Съществува действие и неговият резултат. За нас е важен резултатът, а не удоволствието от самото действие.

Отговор: Егоизмът е желание за получаване, вземане,  привличане за себе си – разтегля нулевата точка в две различни посоки и възниква понятието време.

Въпрос: Излиза, че в духовното няма време, защото човекът се наслаждава непосредствено от самото действие, той не очаква резултат от намерението си?

Отговор: В духовното намерението е действие.

От урока на руски език, 26.02.2017

[209634]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №3

Изначало даденото ни желание към духовното е точка в сърцето на човека. Затова, човекът, в когото тя се пробужда, трябва да започне да работи с желанието си, оформяйки го така, че то да стане подобно на желанието на светлината.

Светлината се спуска до нас по 125-те стъпала на световете: 5 свята по 5 парцуфим ( по-големите стъпала), във всяко от които по 5 сфирот – равно на 125.

В нашия свят ние я получаваме във вид на много слабата светлина нефеш. Думата „нефеш“ произлиза от „нефеша“, което означава бездействен, пасивно съществуващ, съживяващ се на най-минималното ниво и не повече от това.

Преди да започнем да работим над себе си, да проявим желанието си, да го оформим така, както се оформят пирожки от тесто, придавайки им желаната форма и посока, трябва да разберем към какво всъщност сме длъжни да се стремим. Казано е: „Направи своето желание, като желанието на висшата степен (Твореца), за да може да те измени под себе си“.

Проблемът е, че не знаем как да постигнем това. Затова ни е даден този свят, в който можем правилно да оформим себе си с помощта на работата с другарите в една единна молитва, в едно правилно настроено взаимно желание.

Като се стремим да се обединим, ние говорим за сближаване, за взаимно равновесие, взаимно напълване един на друг, взаимна поддръжка, за да можем заедно да достигнем до едно общо желание, общо намерение, обща цел.

По този начин формираме от всички едно единно, правилно желание, което напълно съответства на копнежите на всеки от нас и е общоприето за това стъпало, на което се намираме. Само тогава то ще получи отклик свише.

И ако Творецът не отговаря на молитвите ни, т.е. висшата светлина не започва да се усеща в желанието ни, значи то още не е единно. Светлината реагира само на общото желание и молитва на десет човека, съединени заедно. Тогава тяхното желание е насочено не към себе си, а към взаимно отдаване, един за друг и за всички заедно, и от всички заедно към Твореца.

На такова желание следва незабавен отзвук на висшата светлина, която веднага се усеща в тази група, която започва да разкрива за себе си правилната молитва.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187812]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №3
В много кабалистични източници е казано, че духовното се постига само чрез силата на молитвата. Повечето хора мислят, че знаят какво представлява молитвата, но всъщност далеч не е така.

В науката кабала учим, че „до началото на творението е била само висшата, изпълваща всичко светлина и не е имало свободно, незапълнено от нея пространство…“

Висшата светлина, Творецът в неразкрит вид е запълвал това желание, което е създал от нищото. „Съществуващо от нищото“ – е самия акт на творението.

След това Творецът започнал да видоизменя, да преобразува това желание в нещо, от което по-късно би могло да бъде създадено самостоятелно творение. Той извършил множество действия, докато желанието не се разбило на множество части, което в кабала се нарича разбиване на общата душа (Адам).

Частиците от общата душа се делили все повече и повече до там, че всяка една от тях станала точка – същата тази точка в сърцето, която се разгаря в нас и чрез която ние чувстваме стремежа към Твореца.

Отначало това чувство се проявявало неосъзнато, без да знаем откъде е дошло, защо не ни дава покой, но то ни води до кабалистична група. Така започва духовния ни път.

Работейки в група, ние започваме да разбираме, че в природата на творенията няма абсолютно никакъв друг материал, освен егоизма, както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне“. Специално е създадено от Твореца, за да можем да се окажем потопени в него, да го вземем със себе си, да го поправим и да се издигнем към Твореца.

Затова задачата ни се състои в разкриване на егоизма в себе си и в достигане до правилна форма, която се нарича „желание“ („хисарон“).

Проблемът е в това, че когато сме потопени в земни желания, ние не влияем на духовната система – ние не сме в нея. А правилно оформеното желание е насочено към интеграция в духовната система Адам, към сливане с неговите части, въздействайки върху нея и се нарича „молитва“ – молитва за съединение и правилно функциониране в общата система на мирозданието.

Затова се казва, че всичко се постига само в молитва – в правилно оформено желание.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187776]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Общата душа "Адам" - Няма коментари→