Известният философ Жан Жак Русо е казал: „Търсиш причината за злото? Тя е само в теб?“. И е бил абсолютно прав. Защото единствената разрушителна сила, която съществува в света, е нашият егоизъм.

Всички сили в света, с изключение на нашето човешко его, са естествени сили.  Според нашето разбиране сред тях има „положителни“ и „отрицателни“. Но всички те се задействат, поддържайки единния закон на природата и са в пълна хармония на неживото, растителното и животинското нива на съществуване на материята.

Залог за продължаване на живота

Струваше ни се, че тази хармония не съществува и затова винаги сме се стремили да унищожим някаква част от природата, която ни се струва вредна. Но горчивият опит от нашата намеса в природата ни показа, че всичко в нея е взаимосвързано и се намира в състояние на хомеостаза, или се стреми към него. Тоест на всички нива на взаимодесйствие между всички части и нива на материята съществува равновесие.

Освен това всеки обект има право на съществуване само ако вътрешните му параметри са уравновесени с външните. Когато това равновесие е нарушено, започва разрушаване на обекта. Този закон действа и на биологично ниво. Следователно запзаването на хомеостазата на всички нива на природата е залог за прoдължаване на живота.

Природата сама поддържа равновесно състояние между всички действащи в нея сили. И само човек със своите действия излиза извън рамките на това равновесие, причинявайки вреда както на себе си, така и на природата.

Единствената вредна сила

Единствената вредна сила в природата е човешкият егоизъм. Нито едно същество в природата, освен човека, не е егоистично. Дори когато едно изяжда друго, това се случва в съотвествие със законите на природата, които работят в него. То изяжда другото според естественото си, инстинктивно желание, а не с намерение да навреди.

И само човек се отнася към другите с намерение да им нанесе вреда, да използва, да експлоатира и дори изпитва удоволствие, когато е по-добре от другите. Само човек може да се наслаждава от мъката на друг човек.

И въпреки, че природата ни е приготвила всичко необходимо за съществуване, това не е достатъчно за нас, искаме да подчиним целия свят.

Тези свръхпотребности на човека, освен жизнено необходимите, са разрушителният егоизъм, заради който в света има войни, убийства, извършват се терористични актове, стотици милиони гладуват, умират без да получат медицинска помощ.

И днес дотигнахме прага, отвъд който светът няма да съществува, ако човекът не промени отношението си към него от егоистично получаване към отдаване.

Законът за съществуване на живота

Всеки жив организъм поддържа жизнеността на всички свои органи и дори на всяка своя клетка. Всеки орган и всяка клетка в организма съществуват сами по себе си, но заедно работят за общия организъм.

Такъв е законът за съществуване на всеки жив организъм. И това е истински алтруизъм. Защото в процеса на взаимодействие органите си „помагат“ и дори „отстъпват“ един на друг, когато това е необходимо за благото на целия организъм.

Защо ние, хората, не се държим по подобен начин и не правим лични компромиси заради общественото благо?

Факт е, че днес нашият егоизъм е достигнал максималното си ниво. И желанието за наслаждение в нас се проявява с такава сила, че не се съобразяваме с никого и с нищо, за да го удовлетворим.

Това ни доведе до криза във всички сфери на живота. И все пак тази криза не е наказание свише, а напомняне за необходимостта да се спазва закона на природата – да се консумира само необходимото за съществуването, предавайки излишъците на обществото.

Може да се каже, че ако всеки човек коригира своите намерения и действа не само заради себе си, а за благото на цялото човечество, ще получим само добро от природата. Защото ще се намираме в състояние на равновесие с нея на най-висшето ниво, на нивото на мислите.

Не дикатат, а осъзнаване

Проучванията на учените, с които кабалистите са съгласни показват, че алтруистите са само 10% от човечеството, останалите са егоисти. Но задачата е не да се принудят егоистите да отдават на обществото, а да им се помогне да осъзнаят факта, че тяхното благоденствие зависи само от благоденствието на обществото.

В крайна сметка човекът напълно зависи от обществото. Всичко, което прави, го прави само за да получи висока оценка от обществото, семейството, децата. Затова обеществото може да повлияе на всеки толкова много, че той да бъде принуден да промени поведението си от получаване на отдаване.

Ако околните го одобряват заради алтруистичните му постъпки и го укоряват за егоистичните, човекът просто няма да може да се държи егоистично. Той ще бъде принуден да действа за благото на обществото, за да заслужи одобрението на околните.

За да настъпят такива промени в обществото, ценността на алтруистичните действия трябва да бъде възхвалявана по всички възможни начини чрез държавните и обществени организации, и средствата за масова информация.

Единственият критерий за оценка на човека трябва да станат неговите действия за отдаване. Колкото повече действия за отадаване на обществото е извършил даден човек, толкова по-уважаван, известен и познат ще бъде на света и ще получава повече почетни награди.

Няма значение, че в началото това ще бъде изкуствен процес. С течение на времето под влияние на общественото мнение, дори без да иска, всеки човек неволно ще възприеме алтруизма като най-голяма ценност.

Благополучие за всички

В миналото комунистите искаха да осигурят по-добър живот за потиснатата част от обществото, като потискаха другата. И не успяха, защото действаха егоистично, тоест против законите на природата. В резултат на това вместо постигане на мир и хармония, се получи разпадане и омраза.

Защото благополучието не трябва да се постига чрез печалби на едни за сметка на други. А и губещите никога няма да спрат да се стремят да опитват да преборят победителите. Те могат само временно да бъдат забавени от слабостта на силите си. И наистина виждаме как светът през цялото време се тресе от масови демонстрации, протести, революции…

Истинско и дълготрайно благополучие може да се постигне само от всички и само чрез постигане на баланс с природата. Защото тогава човек ще получи такова вътрешно напълване, което не могат да му донесат никакви материални блага. И това ще спре всички войни, ще прекрати терора и ще изкорени омразата.

Такъв е законът на природата. И колкото по-бързо го разберем и започнем да живеем по него, толкова по-бързо и безболезнено ще преминем към нов етап на нашето съществуване. Съществуване в мир, благополучие и хармония със себе си и света около нас.

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→