Глобалното поръчителство е закон за всички елементи, свързани в една система. И този закон задължава всеки да знае как трябва да се отнася към системата, за да я приведе в равновесие, до перфектна взаимна връзка между всички части.

И разбира се, ние не можем дори да осъзнаем този закон, още повече да го изпълним. Аз не съм в състояние да поема такава отговорност, защото ако не изпълня функцията си в интегралната система, всичко ще излезе от равновесие и ще бъда виновен.

Всички ще почувстват, че съм нарушил съвършенството на системата. Оказва се, че всеки елемент е равнозначен на цялата система и това е огромна отговорност. Всеки човек е отговорен за целия свят. Затова е казано: „По-добре седи и не прави нищо“.

Затова сега хората бяха помолени да стоят под карантина и да не излизат на улицата, да не ходят никъде, да не летят, да не контактуват с никого. А какво трябва да направим?

Да научим, че се сме в интегрална, глобална система, в която действа законът на поръчителството, тоест на взаимната зависимост и как  да превърнем тази зависимост от принудителна в желана. Да искаме да бъдем свързани, не защото природата ни задължава, а защото самите ние започваме да разкриваме колко е хубаво да бъдем във връзка!

Това е просто живот в Рая – да се обединим заедно в едно съвършено единство и да започнем да усещаме съвършенството на природата. И тогава ще почувстваме всички части на природата, от най-отдалечените звезди до формите на живот, които сега не познаваме. Човекът ще може да стане възвишен създател на съвършенството.

Първата стъпка за преодоляване на кризата е карантината, тоест „седи и не прави нищо“ – просто се учи. Проблемът на човечеството е, че то започва да действа, още преди да разбере какво да прави. А докато сме в карантина, имаме време да се замислим: в какъв свят съществуваме, кои сме ние и каква е системата на природата, в която живеем, а също как зависим от тази системата и как тя зависи от нас. Как чрез взаимоотношенията  помежду ни влияем върху общата система на природата: неживата материя, растенията, животните и хората и по какъв начин природата реагира на нашите действия? Така ще започнем да се учим как да построим прекрасен дом за всички – не просто удобен, а вечен и съвършен. Над биологичните живот и смърт, на по-висше ниво. Поправяйки връзката между нас, ние се издигаме до безкрайната система, неограничена във времето. Започваме да живеем в свят, в който няма смърт и няма граници, а само необятно постижение и съществуване. Сега получаваме възможността да стигнем до такъв живот.

Преди всичко, трябва да изучим общата система на природата и нашата роля в нея. Как можем да се организираме помежду си, за да се свържем с тази обща система. В крайна сметка всеки от нас е егоист, противоположен на природата. И как мога да се приспособя към системата на природата, която е изцяло интегрална и съществува според закона за почъчителството, обединението, любовта, взаимното допълване, ако съм устроен точно по обратния начин?

Тук на помощ идва науката кабала, която учи нас, егоистите, да изградим връзка между нас, подобна на интегралната система на природата. Тя се нарича „десетка“, в която десет човека се обединяват, за да установят заедно отношения, които са в съответствие със системата на природата. Егоизмът на човека винаги се е опитвал да приспособи целия свят към своите нужди. Но това време свърши. Епидемията преобърна съзнанието в света и ние започнахме да разбираме, че не можем да използваме всичко само в своя полза, а трябва да търсим начин как да станем полезни за цялата система.

Десет човека са като малка лаборатория, в която се опитваме да разработим антивирус, като се съгласяваме да установим  между нас същите закони, които действат в съвършената природа, интегрална и глобална, тоест взаимно отдаване. Всеки се принизява и издига другите над себе си, изграждайки отношения, които са по-висши от личния егоизъм на всеки. Това ще ни послужи като ваксина срещу вируса. По този начин ще възникват нови и нови групи, докато цялото човечество не получи антивирусна ваксина и ще върнем всички към поведението, съответстващо на здравата птирода. Това ще бъде нов човек, защото той ще възприеме желанието на останалите девет като свое и ще се грижи за тях повече, отколкото за себе си.

И в тази степен той ще получава подкрепа от интегралния закон на природата, която ще го превърне в своя интегрална част. Законът за глобалното поръчителство задължава човека да бъде свързан с цялата система над егоизма си. Природата е създала човека като най-големия егоист от всички създания. Но глобалната природа с тази криза иска да ни покаже, че тя вече е чакала да ни направи неразделни части от нея. Сякаш ни казва: „Готова съм да ви включа сега в себе си като неразделни елементи“. И не гледайки на това, че всеки от нас е създаден анти-интегрален и иска само да управлява и използва другите. Природата ни е направила обратни на нея, за да сравняваме отрицателните и положителните състояния и да оценим „предимството на светлината пред тъмнината“. И тогава ще можем да почувстваме и осъзнаем интегралното, съвършено състояние и да поискаме да го достигнем. Иначе не бихме разбрали, къде се намираме.

Природата първоначално е инсталирала в нас егоистична програма, която сега спира да работи. Трябва да разберем, че егоистичната програма не е съвместима с глобалния и свързан свят.

Кризата ни тласка към съгласие да се свържем с другите и да изпълним интегралния природен закон. Трябва да инсталираме в себе си нова, усъвършенствана програма на глобално поръчителство – единствената програма, която съществува в природата. Тази програма работи във всичко, освен в човека, само ние не можем да я възприемем в своя повреден, егоистичен ум. Преценяваме света въз основа на собствените си недостатъците и затова го виждаме непоправен. Но щом започнем да поправяме себе си и поискаме да се превърнем в неразделна част от природата, ще видим съвсем различен свят и ще осъзнаем, че той винаги е бил такъв, само ние не сме го забелязвали.

Законът за глобалнато поръчителство гласи, че всички принадлежим на една система и сме длъжни да се чувстваме като зъбни колела на един механизъм, където всеки зависи от всички. По този начин ще си осигурим вечен, съвършен, красив живот. Нищо повече не е нужно и кризата, създадена от коронавирусната епидемия, ни приближава към това. Пожелавам на всички нас успех в правилното ѝ разрешаване.

[261746]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Взаимното поръчителство – всички знаем това понятие от детството. Винаги са ни учили, че е нужно да се поддържаме един друг, иначе ще загинем. Но днес поръчителството, връзката между хората, се оказва особено актуална тема, придобиваща нова, ярка окраска.

Епидемията от коронавирус, обхващаща света, ни дава възможност да разберем нещо ново за своя живот и взаимовръзките в глобалния свят. А от друга страна, тя ни разкрива каква сила притежава всеки от нас, дори най-малкият елемент на природата. Светът ни се струва огромен, но изведнъж се оказва, че мъничкият вирус е способен да го хвърли в хаос и тъмнина.

Това ни показва каква лична отговорност носи в наше време всеки от нас пред света, за да не бъде вредител и да не заразява другите. Помислете, някакъв си обикновен търговец от китайски пазар е предизвикал такива драматични изменения в света. Това ни сочи каква сила притежава всеки от нас в глобалния свят и каква отговорност носи всеки по отношение на всички други.

В науката кабала има прост закон: „Общото и частното са равни“. Общото събира частните елементи, но то и зависи от всеки от тях. Невъзможно е да издърпаме от общото дори и най-малкия елемент, без да разрушим общото. Без една частица общото ще бъде ощетено, тъй като в него ще липсва именно тази частица.

Затова и гледаме коронавируса и не разбираме, как  тази микроскопична частица успява да сътвори толкова беди в света? Но в действителност, вирусът ни показва какви щети сме нанесли на огромната система на биологично ниво, най-висшето ниво в природата. Над него са само мислите и намеренията на човека.

Трябва да разберем, че всичко започва от главата. Затова, ако има  пукнатина в биологичната система, тя е следствие от неизправност в системата от мисли и желания, която стои над биологичното равнище. Трябва да се изясни какво разстройва отношенията на човека сам със себе си, с другите, с цялото човечество изобщо, така, че да се появяват на биологично равнище такива деформации като вирусите.

Видимо е, че има проблем в нашите взаимоотношения, че те не са интегрални. Ние вече сме нарушили законите на интегралната природа и не ѝ даваме да съществува нормално. Затова и разрушението, създавано от нас в природата, където всичко трябва да е свързано и хармонично, е станало толкова значително, че е ударило по всички под формата на вирус.

Епидемията действително засегна всички, защото живеем в интегрален свят. Затова и не е важно кой къде живее – всички пострадаха, било то китайският селянин, или борсовият посредник в Хонконг, или американецът, тъй като всички се намираме в обща, взаимосвързана система.

Някога сме живеели по-изолирано и сме зависели от своята локална област, доколкото светът не е бил глобален. Но сегашният свят е толкова интегрален, че всяко китайско село е свързано по веригата чрез мрежа от търговски отношения с цялото човечество. Ние сме свикнали да мислим, че съдбата на света се управлява от правителствата, а изведнъж се оказва, че юздите на управлението се държат от мъничкия вирус.

Ние всички сме част от единна интегрална система, която се нарича „Адам“, човек, и зависим един от друг без изключение. И ако тази система все повече проявява тази зависимост и ни задължава да я подобрим, то нека да научим как да действаме в съответствие на системата, иначе ще стане по-зле. В противен случай всеки ден ще се появяват нови смъртоносни вируси.

Системата ни показва, че сме задължени да се обединим с добри връзки. Но е необходимо да се изясни понятието „добри връзки“, защото нашият егоизъм смята за добро само онова, което му е изгодно.

А за да узнаем какво в действителност е добро, трябва да изучим цялата система и след това всеки поотделно и всички заедно да действаме в подкрепа на интегралността ѝ. Извън това, нищо друго не се изисква, само да се грижим за другите така, както се грижим за себе си.

Между нас трябва да има глобално взаимно поръчителство, което да стои над всяко разделение и лични цели. Поръчителството, връзката между нас, е над всичко, и то трябва да определя всички частни връзки, които съществуват между нас. Поръчителството е висш закон, единствено съществуващият в природата. Всички останали закони и форми на поведение произлизат от него.

Благодарение на коронавируса, законът на поръчителството се разкрива сега пред света. Природата е решила да ни покаже какви сме ние и колко сме противоположни на природното.

Може би в тази криза ще се научим какво да правим, за да станем интегрална част от природата. Изпълнявайки закона за поръчителството, човекът ще приведе природата в равновесие. А достигането на пълно равновесие и хармония с природните сили – това е истинският рай.

Из 1212-та беседа за новия живот, 10.03.2020

[261737]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Целта на творението е да се уподоби на Създателя, което се постига само чрез поправяне на душата, умишлено разбита след прегрешението на Адам с Дървото на Познанието. Частите на общата душа са изгубили връзка помежду си и дори са станали противоположни една на друга.

А ние трябва отново да ги съберем в една душа, започвайки от най-леките до все по-тежките, тоест изискващи все по-точно съединение.

Ние постоянно събираме десетте сфирот, но първо приблизително и след това все по-внимателно и строго, което се нарича стъпала на духовната стълба. Все същите десет сфирот се свързват все по-тясно и по-точно, докато не станат десет изходни свирот на първородната АВАЯ.

Общият закон на съществуване и поведение на десетте сфирот се нарича поръчителство, както в идеалното човешко тяло, където всички клетки, всички системи трябва да се намират в пълна хармония и взаимно свързване. А това е възможно само при условие, че всяка част  знае и осъзнава своята връзка с всички останали.

„Поръчителството“ е законът за съществуване на интегрална система. Връзката между всички части от стъпало до стъпало по всички 125 стъпала става все по-сложна и вътрешна. Но работата започва с това, че ние приемаме този принцип като единствено правилен: признаваме, че първородната АВАЯ, душата, е разбита на десет части и трябва да започнем да я свързваме чрез условието на поръчителството на всеки за всички.

Това не е егоистично поръчителство, а съвсем друго. Затова в него има много различни условия: всеки трябва да принизи себе си пред останалите и в същото време да издигне себе си по определен начин, да се включи във всички и да се моли за тях, да почувства себе си отговорен за всички, да вижда другите като отражение на своите свойства.

Поръчителството е общ закон на цялото мироздание. Ако не е нашето развалено, изкривено от егоизма зрение, ние бихме видели системата, създадена от Твореца, като безгранична, идеална АВАЯ, всички части от която са свързани помежду си и работят като едно цяло.

Затова поръчителството е необходимо условие за получаването на Тора и подема по духовната стълба. Ако сме готови да изпълним това условие: да приемем поръчителството и да започнем да го реализираме, то за това се дава Тора със светлината, възвръщаща към източника. Всичко ще направи светлината, от нас се изисква само съгласие на условието поръчителство, т.е. на взаимно включване, свързване в една система като един човек.

Цялата Тора е изразяване на условието на поръчителството във всички възможни форми, с всички възможни условия и изисквания, все по-високи и точни от стъпало на стъпало.

Затова всичко, което сме научили за поръчителството и достигнали на предишното стъпало, изчезва на следващото. Ние падаме и губим постигнатото единство и поръчителство, като че ли започваме всичко от начало. В края на краищата, всички условия и закони, изпълнени на предишното стъпало и били очевидни, сега при по-висока и точна резолюция изглеждат по съвсем нов начин и ни се струват неизвестни.

Налага се всичко да се изучава отново, сякаш между нас и не имало никакво поръчителство. И наистина не е имало, защото всеки път – това е ново стъпало. Знакът за напредване е именно в това, че се изтриват всички минали успехи и работата започва отначало.

В това се състои трудността в работата ни, която в този смисъл е противоположна на материалната. Ние не сме свикнали на такива условия и това много ни обърква, и отслабва. Ние искаме да видим материални доказателства за своето духовно развитие, а това не се случва.

Работата е в постоянното обновяване на нашето поръчителство във всяко състояние, виждайки в него всички закони на Тора и законите на духовната реалност. От него ще ни стане ясно правилото за любовта към ближния като към самия себе си, всички закони на съединението. Защото условието за поръчителството е в основата на всичко.

Любовта към ближния като към самия себе си е следствие на най-високото и пълно поръчителство. А към това се добавят по-специфични закони за връзки между всички части на разбитата душа, които трябва да се събират все повече и повече.

След като успяваме да ги съберем на първото стъпало и да се убедим, че това работи, поръчителството изчезва и ние започваме отново да достигаме поръчителство, вече на по-високо ниво, което сега се изисква от нас – сякаш нищо не сме направили.

Това е подобно на развитието на неживото ниво, което изведнъж  преминава в растително. Растителното ниво сякаш се явява следствие на неживото развитие, но в същото време няма с него никаква връзка. А след това от растителното ниво става скок на животинското, което отново започва от нула. Защото това е новият живот, новите форми на съществуване. По същия начин се случва и  духовно развитие.

Поръчителството е нашата цел и нашата работа. Всички закони, които трябва да се изпълнят, се основават на същия този принцип, взаимно поръчителство.

От урока за подготовка за конгреса, 24.04.2018

[225605]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Беседа на трапезата

Въпрос: Преди десет години се намирахме на определено ниво на поръчителството: събирахме се, разговаряхме, общувахме. Но в нас непрекъснато се случват промени. Какво ниво на поръчителството трябва да реализираме в днешното състояние?

Отговор: Кабалистичното развитие предвижда много продължителни, постепенни, последователни изменения в човека, тъй като е невъзможно да измени природата си, намирайки се в нея.

Обикновено ние вървим към това по метода на пробите и грешките: изпробвал – получава се, не изпробвал – не. А в действителност, трябва да правим това въпреки разбирането си. И така се въртим, въртим, докато не започнем да чуваме нещо с някакъв вътрешен слух.

Аз не мога да кажа какво означава днес вашето поръчителство, защото на този конгрес са се събрали различни хора, намиращи се на различни нива. Възможно е въпросите им да звучат еднакво, но те изхождат от различни нива на разбиране. Затова и поръчителството ще се изпълнява от всеки в съответствие с неговото ниво на разбиране и усещане на необходимостта.

Главното трябва да издигнем желанието си, вярно сформирайки го на всеки етап от нашето развитие: какво желаем в действителност. Не скриваме ли от самите себе си това, което трябва да правим, не се ли самоуспокояваме, не се ли занимаваме със съглашателство?

Поръчителството е мярата на отговорността на човека пред групата, пред Твореца, пред себе си, доколкото той може да възприеме това сериозно и правилно.

Разбирането на поръчителството идва постепенно. За това е нужно много време, докато човекът не осъзнае, че друг път няма, и не сформира в себе си всички условия за такъв отговор.

Този отговор поражда необходимостта за правилни действия срещу егоизма, когато идващата в продължение на години светлина създава у човека такова величие, такава важност на целта, че за него не е тежко, а задължително – и именно въпреки егоизма си – да извърши подем! Всичко това се събира вътре в човека и така той реализира поръчителството.

Но то ненапразно се нарича взаимно. Човекът трябва да бъде във връзка с останалите. Без тяхната поддръжка, без включването им в поръчителството, той няма да може да поръчителства за тях и за себе си. Защото, по принцип, ние поръчителстваме за себе си. Мога ли да бъда уверен в себе си? Къде е моята важност на Целта? Къде е самоуважението ми? Къде е правилното ми отношение към Твореца, който ме е създал и привел в точката, в която трябва да се реализирам?

Въпрос: Поръчителството, както по отношение на отделния човек, така и относно групата, се заключава в това, да престанем да мислим за себе си и да мислим само за Твореца?

Отговор: Работата е в това, че ние мислим за Твореца само тогава, когато мислим за себе си. Ако наистина искам да мисля за себе си, то, на първо място, трябва да мисля за Твореца, доколкото всичките ми източници са в Него, всичките ми сили са в Него, цялата ми съдба е в Него.

Виждате ли как правилно ни настройва кабала? Това е най-егоистичната методика! По-голям егоизъм, отколкото в нея, няма!

Но за да бъдеш наистина егоист, трябва да се издигнеш над него и да го управляваш. И тогава всичко е пред теб.

От трапезата на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187581]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В науката кабала се говори за единствената сила, която свързва в себе си всички природни сили в един закон, управляващ цялата система на мирозданието, цялата тази игра, наречена наш живот. Какво представлява този закон? Как се усеща той когато човек започне да го разбира?

Отговор: Този универсален закон се нарича „поръчителство”. Всички части на природата – нежива, растителна, животинска и човешка, всички сили, цялата природа, е напълно и изцяло свързана в една система, и всички нейни части се поддържат една друга до такава степен, че изграждат съвършена форма.

Въпрос: Този закон действа ли и на човешко ниво?

Отговор: Да, но проблемът е, че човечеството трябва да запълни своята ниша. Това направено е умишлено – за да достигнем нивото на единствената сила и да станем нейни партньори.

Тази единствена сила включва в себе си цялата реалност, всички времена, всички светове, по-високо е от времето, пространството, движението, по-високо от нашето осъзнаване, огромна сфера, в която действа само една сила. Сила, която можем не само да разкрием, но и да се издигнем на нейното ниво.

Тази цел ние трябва да постигнем тук, в нашия живот. Тогава се освобождаваме от всички ограничения на времето, движението и пространството, от живота и смъртта – за нас това не съществува. Постигаме истината за своя свят приживе.

От програмата на радиостанция 103FM, 18.01.2015

[156187]

Filed under: Поръчителство, Творец - Няма коментари→

Технологиите „малко село“

Въпрос: Нашият живот е в плен от екраните. Те са навсякъде: смартфони, компютри, телевизори, умни часовници, умни очила и други джаджи са станали наши вечни спътници. В къщи и на работа, в автомобила и в обществения транспорт, ние гледаме на света през тяхната призма.

Новата епоха кардинално промени виждането ни за света, разгърнаха се нови хоризонти, перспективaтa се разшири и в същото време това ни постави пред нови предизвикателства.

Всичко започна с киното. След това се появи телевизията, след това – компютрите, интернета, мобилните телефони, „поумняващи“ пред очите ни. Всъщност, малко устройство с високотехнологични показатели стана основа и цел на целия ни живот. С негова помощ човек управлява банковата си сметка, общува с приятели, координира социалната си и професионална дейност.

Всичко може да се побере в тази „играчка“ и ние я носим със себе си, където и да отидем, винаги и навсякъде, за да бъдем информирани за всичко, за да поддържаме контакти и споделяме с другите своите впечатления.

В резултат на това, голяма част от нашия живот преминава в палитрата на LCD, плазма или LED екрани. Те са посредници между нас и света, без които мнозина не могат да си представят съществуването.

Как ни влияе това?

Отговор: Преди всичко, става въпрос за най-новите технологични постижения и ние все още сме на етап “ усвояване“, развитие. Струва ми се, че смартфона е неразделна част от живота ми, но той все още е „надстройка“, „приложение“ и не е част от „операционната система“. Не аз оперирам с него, а той с мен.

В своето развитие, ние сме преминали етапа на неживата, растителната и животинска природа – и сега достигнахме до човешкия етап. А човекът (Адам) – не е просто развит вид, който жъне плодовете на научно-техническия прогрес. Да бъдеш Човек – означава да бъдеш като (Доме) Природата.

Днес Природата ни се представя като единна система и изисква от нас постепенно да влезем в съответствие с нея. Природата е сфера, в която съществуваме и се развиваме, за да може на последния етап от развитието си, да приемем форма на интегрална взаимовръзка, подобна на общата цел.

Наистина, човечеството се е превърнало в „малко село“, където всеки познава всеки и местните събития се разпространяват навсякъде. Но все още не разбираме обратната връзка, не виждаме доброто в тази система и злото – също. Струва ни се, че можем да „лавираме“, да „играем“ в протекционизъм, да търсим егоистична изгода „Колкото ти е по-зле, толкова на мене ми е по-добре …“

Въпреки това, ние се приближаваме към осъзнаване на злото, към разбирането, че трябва да сме свързани с Прирoдата и цялото човечество, да бъдем подобни на нея, като близки роднини, които живеят в същото село.

Всички имаме една съдба и една цел. Нас ни управлява единната сила на Природата. Ето защо трябва да се борим срещу своя егоизъм и да укрепваме връзката, като едно седем милиардно семейство. Още

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат „космическа библиотека“. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните „книги“. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с „библиотеката“, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го „библиотека“, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък „на изгрева“, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се „варят“, „зреят“ вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се „разпуква“, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето „цвете“?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Спецификата на моята работа се състои в това, че постоянно си взаимодействам с големи групи хора. Как да избягвам конфликтите и да повиша ефективността на сътрудничеството си с тях? Всички ние сме толкова различни…

Отговор: Тук трябва да се прояви особена мъдрост. Има затворени общества, в които е необходимо хората да си подхождат. За това има специални упражнения и сложни методики, например за хора, които летят половин година в космоса или се отправят на продължително плаване с подводница.

Разбира се, на всяко място работят хора, с които ни е лесно да си сътрудничим, ние се разбираме с тях и те с нас. Но хората трябва да се учат на това как сами да създават правилни взаимовръзки.

Въпрос: Какви са критериите за успешно сътрудничество? В какво трябва да се проявява сходството на хората?

Отговор: Те трябва да си приличат. Буквално във всичко, започвайки от общите вкусове в храната, музиката, спорта и завършвайки с навиците. Аз имам в предвид обикновените хора, а не тези, които имат намерение да преодоляват нещо в себе .

Въпрос: А как можем вътрешно да се обогатим, използвайки нашите отличителни черти, различните възгледи?

Отговор: Съществува само едно решение, позволяващо да се съединят различни, отдалечени, много не приличащи един на друг хора, всеки от които сам по себе си е цяла вселена. И това не означава дълбаене вътре във всеки от тях.

Те трябва всеки ден да обсъждат в кръг някакви теми в продължение на час или поне на 45 минути. Така ще могат взаимно да се включат един в друг.

Въпрос: Да предположим, че сме работна група и заедно трябва да произведем някаква продукция. Но всеки си има свое виждане, свои качества, всеки вижда целия процес по различен начин и се стреми да привлече останалите. Как такова взаимно включване ще ни помогне да получим плода на нашият съвместен труд и да постигнем най-добър резултат?

Отговор: Ако това взаимно включване стане съгласно принципите на интегралното образование, участниците в работната група ще построят над себе си (над всеки от тях) някаква платформа, която се нарича взаимно поръчителство или взаимно проникване, накратко казано – правилно обединение.

И макар всеки от тях да произлиза от различно обкръжение: роден дом, детската градина, училище, друга култура, манталитет, в този момент те като че ли се издигат над всички различия, съществуващи в тях, като раждане за своя нова „майка”, обща за всички, която се нарича „Шхина”.

Разбира се, необходимо е да започнат с правилата за провеждане на семинара. Не трябва да се прекъсват един друг, да си противоречат, да спорят. Такава форма на общуване не е добре позната на човечеството, но на нея трябва да се учим.

От 248-та беседа за новия живот, 07.11.2013

[152393]

Filed under: Възпитание на децата, Поръчителство - Няма коментари→

Изследване: Хората с невисок интелект, скромно ниво на квалификация, тесен кръгозор – са неспособни да разберат, че техните действия са погрешни, а привидните им таланти – са лъжливи. Ето защо им се струва, че всичките им действия са правилни и че по-добре от другите разбират ситуацията.

При талантливите се наблюдава обратния ефект: те разбират добре колко сложни са законите в реалността и колко обширно е полето на знанието, което в перспектива може да бъде овладяно – това ги води до подценяване на собствените им способности, до недооценяне на мястото им в обществото.

В крайна сметка: тези, които са уверени – са глупави, а тези, които са компетентни – са несигурни и нерешителни.

Реплика: Светът постепенно ще признава именно съвършенството в мнението на колектива. Кабала ни учи, че единствено сплотеният състав (във взаимно поръчителство) от 10 специалиста, е способен да не греши и да изрази правилното мнение.

152177

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“: Всеобщото поръчителство е освободило всеки от всякакви грижи за тялото, като му е дало възможност да изпълни заповедта ”възлюби ближния както самия себе си”, отдавайки всичко, което имаш, на всеки нуждаещ се.

Тъй като той знае и е уверен, че редом с него се намират още шестстотин хиляди предано обичащи, готови с всичко да му помогнат във всеки един миг.

Ще мога да достигна поръчителство при условие, че ще се чувствам уверен в себе си. Тази увереност идва от обкръжението, което показва, че се грижи за мен дотолкова, че е безсмислено аз да се грижа за своето съществуване.

Затова завися от обкръжението. Главното е да намеря такова обкръжение, което да проектира върху мен тази сила на поръчителството. С това те ще неутрализират моя егоизъм и ще ме накарат да забравя за себе си и да обикна ближния.

Това означава, че се намирам в ръцете на обществото, което, ако поиска, може да направи от мен човек, който обича цялото творение. Можем да вземем най-грубия и неподходящ, но ако всички го обкръжим с поръчителство, то тогава този човек ще бъде принуден да постигне любов към ближния.

Човек е 100% зависим от обкръжението. Но работата му се състои в това, да задължи обкръжението да му повлияе със силата на поръчителството. Дотолкова, доколкото направи това, той ще стане чувствителен към получаване на силата на поръчителството от другите и ще достигне любов към ближния.

Но тук кръгът се затваря. Дори най-доброто обкръжение няма да може да предаде на човек силата на поръчителството, ако му липсва чувствителност. Ние сами по себе си знаем, колко сме невъзприемчиви към външните въздействия. В детството ни родителите са прилагали всякакви усилия да ни повлияят, но ние сме пренебрегвали това. Затова човек трябва от своя страна да въздейства на обществото и в зависимост от това влияние, става много по-чувствителен към влиянието на обществото.

Въздействието трябва да е взаимно. Ние не можем да хванем първия срещнат и просто така да го обкръжим с нашата сила на поръчителство – това ще го превърне в по-голям егоист. Трябва да дадем на хората нужното образование, за да разберат, че това работи само в тази форма: Аз – на групата, а групата – на мен.

Но ако групата ми влияе и ми предоставя силата на поръчителството, тя ме променя и задължително ме настройва на любов към ближния.

От урок по статията ”Поръчителство”, 28.05.2014

[136128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→