Подсъзнателно човек винаги мисли за смъртта. Всичко, което създава, има за цел да анулира смъртта по някакъв начин.

Всички наши изследвания, открития, изобретения в крайна сметка са насочени към утвърждаване на себе си във вечността. Да почувстваме, че със смъртта на физическото тяло няма да изпаднем в забвение. Това прониква в цялото ни съществуване.

Ако бяхме вечни или нямахме усещането за край, щяхме да умираме и да не знаем, че е така. И тогава щяхме да имаме съвсем различен живот.

Бихме живели вдъхновено, вдишвайки въздуха с пълни гърди и не бихме чувствали, че трябва да се съобразяваме с неизбежния край. В крайна сметка подсъзнателното усещане за неизбежна смърт означава много за нас.

Това добро ли е или лошо?

Зависи как човек го използва. Ако не се чувствахме смъртни, щяхме да бъдем просто животни. Всеки би си помислил: „След като съществувам в този свят и винаги ще бъде така, мога да взема всичко, което пожелая“.

А ако усещаме, че някой ден идва краят, опитваме се да направим нещо по въпроса. Като правило се стремим да избягаме от тези мисли, искаме да забравим и заради това се впускаме в науката, в творческото търсене, създаваме нещо, измисляме… И всичко е само, за да докажем на смъртта, че я преодоляваме. Това по принцип ни тласка напред.

То идва от дълбините на подсъзнанието и се осъществява не само на животинското, но и на другите нива, до най-висшите духовни нива, на които всичко се решава по различен начин. Там човекът започва да разкрива живота в душата и става независим от живота на тялото.

Когато освен моето физическо тяло, разкривам и духовното си тяло, наречено „душа“ и започвам да се усещам съществуващ в него,  започвам едновременно да усещам колко е временно моето животинско тяло и разбира се, в крайна сметка то трябва просто да умре, обръщайки се отново в нежива материя.

Как да преодолеем страха от смъртта

Като правило човек се бори със страха от смъртта, като се опитва да я забрави, да не мисли за нея, да не размишлява, просто да я изхвърли, да я изтрие от паметта си. Но това не е добре, защото смъртта постоянно напомня за себе си. Около нас постоянно умират хора – от старост, от болести, във война… И просто гледайки по-младите, човек неволно се сравнява с тях, осъзнавайки, че остарява и му остава все по-малко време за живот. Винаги имаме изчисления за края и нищо не можем да направим с това.

Ще ни помогне само издигането на друго ниво на живот – нивото на отдаване. Там ще разкрием ново измерение, ще се издигнем до съвсем различно ниво на съществуване. А старото измерение, основано само на временното биологично съществуване на материята, ще изчезне.

Когато човек премине в следващото състояние, вече нищо няма да го задържа в този свят. И смъртта няма да бъде за него нещо специално, а просто съпътстващ фактор.

Няма ли да има смърт в бъдещето?

Всеки човек, постигайки своето духовно състояние, се издига на по-високо ниво на съществуване. И един ден цялото човечество ще стигне до него.

При това биологичната смърт на нашия животински организъм ще остане, но духовното тяло, което ще придобием, ще бъде безсмъртно, тъй като се намира извън нашата природа, извън нас – в желанието за отдаване, а не за получаване. Това духовно тяло се нарича „душа“.

Душата усеща всички метаморфози не в себе си, а като преминаващи през нея, но в другите. Това не е лесно да се разбере, трябва да се усети. Но в духовното всеки, който отдава на другите, усеща живота си в другите, а не в себе си. Затова няма основание за лична смърт, защото той е в абсолютно отдаване.

Като цяло в духовния свят няма субстанция, която умира, защото през цялото време придобиваш все нови и нови желания за отдаване и в тях усещаш своето съществуване, своя живот. И въпреки, че те не са твои, напълвайки ги, ти ги усещаш като твои.

Това е както когато правиш нещо за малкото си дете и усещаш в това дори повече живот, отколкото когато го правиш за себе си.

А в духовното усещането за физическото тяло бавно се изгубва, пропада, отдалечава се, изчезва и идва усещането за живот в другите.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Какво е душа?

Отговор: Човекът има множество желания, в които усеща целия свят и себе си. Но сред тях има такава част от общото желание, която чувства Твореца. И тя се нарича душа.

Въпрос: Къде се намира това желание – душата? Ако попитаме за това обикновения човек, той ще каже: „Желанието се намира в мен, аз желая”.

Отговор: А ако заменим неговото сърце, той ще желае ли същото?

Когато за първи път била направена трансплантация (присаждане) на сърце, хората мислели, че това ще бъде съвсем друг човек. Но нищо подобно не станало, нищо не се променило. Значи, желанията не се намират в сърцето, сърцето просто реагира на тях, и затова ние свързваме нашите желания с него.
Мисля, че ако присадим глава, то ще открием, че и в нея няма не само желания, но дори мисли.

Желанията се намират извън човека. Тях можем да разделим на две части: егоистични и алтруистични.

В егоистичните желания аз усещам себе си и целия наш свят. Но има възможност частично да се преработят егоистичните желания в алтруистични. В тях аз ще обичам другите, но ще ги обичам истински, а не на думи. Тогава в това желание, в което ще обичам другите, аз ще започна да усещам Твореца.

Става сякаш излизане от себе си – от живот за себе си в живот за другите. И това не се намира в тялото на човека. Тялото съществува като животно. Нашето сърце е мотор, който снабдява с кръв целия организъм. Нашият мозък управлява животинското тяло и нищо повече от това.

Въпрос: А какво съживява тялото? Ние ходим, чувстваме, дишаме, усещаме себе си, чувстваме другите. Това не се ли нарича душа?

Отговор: А нима животните не правят същото? Това няма никакво отношение към душата. В никое от земните същества я няма. Има жизнена сила, която дава възможност тялото да съществува.

А душата е част от Твореца свише. Тоест, това е такова наше желание, което е достигнало състояние на сходство с Твореца – абсолютно безкористно, беззаветно свойство на отдаване и любов. То съществува извън тялото на човека, извън егоистичното му желание. Това е придобита, но вечна съставляваща на нашето духовно „аз”. Ако го е придобил – това е духовното „аз” на човека, а ако не, то той е животно.

Някои се стремят към това, някои не. Но във всеки, който е слязъл от дървото и се е превърнал поне в нещо от маймуна в човек, не е важно на какво ниво, но той вече има зародиш на душа, т.е., способност и възможност да развие душа. Но тя е погребана под огромен слой егоизъм.

Въпрос: Как да стигнем до там, че да получим „кълн”?

Отговор: Човек няма за това никакви подбуди. Той счита всички видове благородни, културни и социални импулси за душа: изкуство, музика и т.н.

Но животните също пеят. В това няма нищо особено. Всичко, което човек развива, изхождайки от тази същност, с която се е родил, не се отнася към духовното, към висшето, а представлява от само себе си по-нататъшно развитие на неговите животински желания, подбуди, мисли.

Въпрос: Излъчва ли тази точка, зародиша на душата, някакво особено удоволствие, към което се стреми човек?

Отговор: Когато човек действително се стреми към разкриване на душата, в него се появява тягостна носталгия, депресия, страдания от желание и същевременно невъзможност да узнае смисъла на живота: за какво живея, кой ме управлява, по какъв начин мога да изляза от рамките на този свят и да започна да съществувам извън неговите ограничения.

Това се нарича стремеж за придобиване на душа. Сега то вече се проявява в множеството, защото от поколение на поколение ние все пак се развиваме и достигаме в егоистичното си развитие до състояния, които ни изтласкват от нашата егоистична природа. Самият етоизъм отблъсква човека от себе си, давайки му отрицателни усещания в неговото съществуване.

Въпрос: Днес светът ни тласка към големи страдания, безработица, роботи, които ще дойдат и ще ни изтласкат от работните места, и т.н. Това не е ли своеобразно движение на човечеството към разбирането, какво е душата?

Отговор: Естествено е, че всичко ставащо в нашия личен и обществен живот, в света, в природата, в космоса, се извършва само, за да ни приближи до Твореца, за да Го разкрием, да станем напълно подобни на Него, чак до сливането с Него.

Когато заменим всичките си егоистични желания, за да станат такива, като на Твореца, в отдаване и в любов към другия и чрез другите към Него., това ще бъде придобиване на нашата душа, нейното пълно поправяне.

Нека оставим всички наши тела, всичко, което виждаме и чувстваме в нашия свят чрез петте си животински, телесни органи на чувствата. Освен това има желание. То изначално е егоистично.

Него трябва да преработим в алтруистично – на пълно отдаване и любов към ближния, т.е. към всеки човек, към всеки заедно, което е извън вас. И тогава вие ще започнете в това желание, според мярата на неговото поправяне, да усещате Твореца. Именно това поправено желание от получаване на отдаване ще се нарича душа.

Придобийте душата!

От ТВ програмата „Беседи за душата”. 30.3.2017

[206399]

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: В кабала действат принципите: „направи си рав“ (тоест намери си учител), „купи си приятел“ и „наклони света към чашата на заслугите“. Какво означават и как тези принципи са взаимосвързани?

Отговор: Понятието „рав“, т.е. „голям“, е идентично с понятието Творец.

След като приемеш Твореца като своя пътеводна звезда, към която искаш да бъдеш постоянно насочен, ти трябва да си избереш за спътници групата, това се нарича „купи си приятел“. При това е необходимо да положиш много усилия, за да станат приятелите наистина твои спътници.

А след това заедно с Твореца и приятелите, ти започваш да работиш над постигането на системата, накланяйки целия свят към чашата на заслугите, т.е. оправдавайки всеки човек.

Въпрос: Що за приятел е този, който се продава и когото можеш да купиш?

Отговор: В живота всичко се продава и купува. И тук е същото, само че, не в такъв вид, както е в нашия свят.

Например, за да ми станеш ти приятел, аз съм длъжен да полагам усилия, като показвам колко си важен за мен, как съм готов да пожертвам себе си, за да бъдеш с мен, колко съм готов с всякакви подаръци да те привличам към себе си. Ние работим с егоизма си, а егоизмът друго не разбира. Не се опитвайте да направите от себе си философи, изолирани от всичко земно.

Затова всичко се „купува или продава“ само за сметка на нашите усилия. Ние сме длъжни да показваме един на друг, че сме готови на всичко, за да станем близки приятели, че великата цел може да бъде постигната само заедно, между нас. Това се нарича „да купим“.

Въпрос: А ако не успеем да си купим приятел?

Отговор: Това е твой проблем. Но, ако ти не го „купиш“, не можеш заедно с него да вървиш напред, – между вас не възниква необходимата връзка.

Само в единството между вас ти можеш да разкриеш Твореца. Творецът не се разкрива в човека, разкрива се във връзката между хората! Това, което преди е било егоизъм, сега става като сандвич: отдолу е омразата, отгоре – любовта, – и от тази връзка се разкрива Творецът.

Затова човекът не трябва да поправя нищо в себе си, освен своето отношение към другите.

Въпрос: Значи, отначало аз съм длъжен да направя така, че Творецът (свойството отдаване) да стане за мен по-важен от всичко. След това трябва да си купя приятели, т.е. да се грижа за тяхното духовно и след това сам да придобия духовното. И само след това ние заедно ще можем да оправдаем всичко, което се случва в света?

Отговор: Да, защото светът е система от връзки между нас, в която се разкрива Творецът.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226321]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовност - Няма коментари→

Ако човек развива в себе си желание, насочено към висшето духовно постижение, то в това поправено желание, той започва да усеща нова реалност. Започва да живее в нея така, като сега живее в този свят и дори още по-реално, тъй като духовните впечатления не изчезват, не замират, не отслабват.

Духовното постижение няма абсолютно нищо общо с материалното, защото в него започваш да усещаш какво означава да си Твореца.

Filed under: Духовност, Уебинари - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между духовното ДНК на един човек и на друг?

Отговор: Духовното ДНК се определя от мястото, на което се намира човекът в общата система. Всички ДНК се събират в едно желание, в една форма, една мрежа, наречена Адам, човек.

Въпрос: Какво определя в какво семейство ще се роди човек?

Отговор: Духовното ДНК определя какви родители трябва да има детето, за да му се предоставят оптимални условия за неговата самореализация. Те трябва да способстват за това, неговото духовно ДНК да се развие и достигне до връзка с другите ДНК в отрано запланираната за нея форма.

Въпрос: Има ли такова понятие „духовна генетика“ и какво изследва тя?

Отговор: Разбира се, духовната генетика е науката кабала. Духовната генетика, подобно на материалната, също изследва пътя на развитие на ДНК, но 99% от дейността и е правилно, оптимално, практично и рационално изследване на личната ДНК и на общите гени, съединяващи се в групи и системи.

Въпрос: Материалната ДНК е необходима за построяване на тялото на човека. А за какво му е духовната ДНК?

Отговор: Материалната ДНК и целият свят е илюзорен и съществува само във въображението ни. В действителност него го няма. Той съществува само до тогава, докато не реализираме духовното си ДНК. Духовният ген е основата на творението, който реално съществува и който трябва да реализираме.

Нашият свят е сън, който ни се присънва само за да достигнем до правилна реализация на духовното ДНК. Всичко, което ни се струва в материалния свят, в действителност не съществува. С това дори вече се съгласява физиката.

Физиците изследвали материята и разбрали, че тя се състои от кванти, частици от светлина, които едновременно се явяват вълни и частици, без да имат никаква форма. А съединението на тези частици в една или друга форма зависят от това, кой следи за тях. Този свят няма никаква собствена форма – той просто не съществува.

Следва продължение…

От 745-та беседа за новия живот, 12.07.2016
[191260]

Filed under: Възпитание, Духовност, Наука - Няма коментари→

Духовното раждане е много сложна родова система. Когато низшия се намира във висшия, то матката сякаш се състои от две врати, едната от които има ос. На деветия месец зародишът завършва своето развитие и вратите започват да се разтварят.

При това от страна на майката възниква вътрешен натиск – също както в нашия свят.

Изразявайки се на езика на кабала, развилите се гвурот (ограничаващи сили, съд) оказват натиск върху зародиша. И самият той също желае да се освободи. Като цяло, той преминава много сериозен родилен път, когато действително го изгонват. Но това изгонване го формира като бъдещ човек.

Така преминава първата драма в неговия живот, защото през тези девет месеца той се е намирал като в „почивен дом“ – в пълна безопасност, на пълен храноден, напълно обезпечен. А завършва с това драматично действие – раждането.

Отношението към него от страна на майка му изведнъж се променя. Тя го отблъсква, все едно не го желае повече. И той преминава състояние на стрес – ражда се.

Поначало в утробата на майката той се развива нагоре с главата, след това се преобръща надолу, т.е. се отделя от предишните ценности. Престава да мисли както преди и по такъв начин се ражда под огромен натиск.

Изходът от Египет, наричан духовно раждане, в нашия свят символизира празникът Песах. Отначало в Египет всичко е било правилно и добре, ние нормално сме се развивали вътре в Египет – в нашия егоизъм.

А след това, отношението на Фараона се е изменило толкова, че десет удара, така наречените десет сфирот, преминават по този парцуф – по развиващата се душа, и я изхвърлят навън. Матката се съкращава, разкрива се родовия път, изтичат водите.

Същото е и в Египет: преминаването през Ям Суф – Крайното (червено) море, това е и преминаването през водите. И след това настъпва раждането.

Защо при животните няма такова страшно състояние, както при човека? При тях раждането не се съпровожда с толкова силен стрес. Докато при човека и физическото, и духовното раждане е действително голям стрес.

От урока на руски език, 24.04.2016

[192310]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовност, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Душата няма никакво отношение към физическото тяло. Изобщо. Тоест, да говорим за това, че съществува душа във физическото тяло, е абсолютно неграмотно.

[175110]

Filed under: Духовност, Клипове - Няма коментари→

Духовното е област, която се занимава с разположението на висшата сила, управляваща нашия свят. На нас ни се струва, че се намира някъде далече, но всъщност е тук, близо до нас, просто ние не я усещаме. За да разкрие човек тази система, съществува науката кабала.

[175136]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е самостоятелно да определя на кое от 125-те духовни стъпала се намирам в настоящия момент?

Отговор: Възможно е. Само въпросът е в това, как ще измервате своето състояние? Какво знаете за себе си?

Преди всичко, човек трябва да придобие инструменти за измерване на такива параметри, тъй като единицата за духовно състояние е един грам отдаване, силата, с която отдавам. Как можем да я измерим?

В нашия свят не притежаваме тези инструменти, тъй като нямаме такива мерни единици. Да допуснем, идват при мен и ми казват: „Твоите събеседници искат кафе. Може ли да го приготвим с твоята кафеварка?“

Аз отначало се съмнявам, някак ми е жал да хабя и електричество, и кафе, и вода! А и още захар, мед, мляко. Но, в края на краищата, за да не изглеждам алчен и за да не ме осъждат после, за да не си навлека ненавист и да не получа в отговор същото, се съгласявам.

Но дори ако откривам в себе си абсолютно чисти мисли да направя приятно на хората без каквито и да е било задни сметки, как мога да измеря отдаването? По количеството кафе, захар, мляко, вода, електроенергия, износване на кафеварката? Как?

Получава се, че нямаме инструменти за измерване на силата на отдаване. Затова не можем да разберем къде се намираме.

Но ако аз се изкачвам по духовната стълбица, точно измервам нивото, където се намирам, относително своя егоизъм, относително всички условия. Там няма никакви грешки, в никоя страна. Всички сфирот: основните, вторичните, третичните и т.н., заедно се включват и ми дават отчет къде се намирам.

При това трябва постоянно да се контролирам и да гледам по какъв начин мога да използвам себе си и в името на какво. Тъй като в духовния свят вече не съм кукла, управляема свише и правя всичко осъзнато. Цялата система се намира под мен! Аз се включвам в нея и мога лесно да я управлявам.

Вместо да произвеждам всевъзможни неосъзнати автоматични действия, трябва да ги управлявам, тоест, да ги разчитам и да вземам решения.

Реплика: Вашият пример с кафето много ме впечатли. Да допуснем, изпил съм кафето, било е много вкусно и Ви го казвам.

Отговор: Ето тогава аз започвам да получавам наслаждение от това, че ми говориш така, че ти ме уважаваш.

Но следващият път ще ми бъде доста по-трудно да ти приготвя кафе, защото ще започне друг разчет: давам ли ти кафе, за да продължиш да ме уважаваш още повече.

А, може би, обратното, нищо няма да направя за теб, за да получа усещането, че действам против своите егоистични желания. „За какво го правя? За да ме уважава ли? Няма да го направя!“

Но тогава ти няма да получиш наслаждение. Значи, трябва въпреки своите егоистични разчети, все пак да ти приготвя кафе, но на следващото ниво, не приемайки във внимание твоето отношение към мен. Това е вече съвсем друга работа!

Въпрос: А къде в цялата тази картинка са разчетите на Твореца? Има кафе, вие, аз, а къде е Творецът?

Отговор: Творецът го няма, ако аз сам не Го въвеждам в тази картина. В това се и заключава смисъла на живота! Ако не беше Творецът, аз никога нямаше да ти приготвя кафе! Тъй като става въпрос безвъзмездно да направя приятно на човека. Ако очаквам от теб отдаване, значи, че не отдавам.

Заради какво искам да достигна състояние на пълно отдаване? – За да доставя наслаждение на Твореца. Затова съм готов да ти направя кафе, но не заради себе си, а за да насладя Твореца. Това вече е заявка за духовно стъпало.

Какво по-нататък? Да допуснем съм направил това заради Твореца и сега Творецът се отнася добре към мен. Трябва ли да приемам това от Него? Ако да, значи, имам с Него търговски отношения. Как да направя така, че да произведа отдаване за Него или за теб – не е важно за кой, без всякакъв разчет?

Мога ли да направя това? Не мога! Ако аз съм егоист, на мен ми трябва да напълня своя егоизъм, както автомобилът с бензин и тогава той ще тръгне. Значи, трябва да поставя в своя егоизъм тръбичка и да го напълвам. Напълнил го – сега мога да отдавам. Напълвам – мога да отдавам.

А ако отдавам и чак след това се напълвам, това вече е проблем! Трябва да съм уверен, че ще се напълня. И ако се получи, то добре. А ако не? Край! Линията на доверие престава да съществува.

Какво да се направи? Може би, да вляза с Твореца в такива взаимоотношения, че взаимно да отдаваме един на друг? Но ако аз наистина искам да отдавам, Той е длъжен да измени моята природа.

Виждам, че милиарди хора по света се молят на Твореца, правят всичко, което Той каже, всеки според своето разбиране, но от техните действия няма никаква полза. Как да стигна до такова ниво с Него, че Той да може да ме промени и да не завися от своя егоизъм? Защото Той може някак да направи това, аз да се повдигна над себе си! Той е създал творението – значи, само Той и може да направи това.

Затова започвам да действам. Но тъй като засега не мога да отдавам безвъзмездно, Го моля: „Помогни ми, да мога да отдавам в една посока. Е какво ти струва?!“ И ако в мен действително има пробуждане към това, то Творецът ме довежда в групата.

Възможно е и преди това да съм бил в нея, но да не съм знаел как да я ползвам и какво да правя. Може би даже автоматично съм изпълнявал всичко, което е казано от кабалистите, но да не е имало никакъв резултат.

А сега започвам да разбирам, че когато работя със своите другари, отдавайки им и получавайки от тях и всички сме настроени на това Творецът да ни даде възможност да действаме в една посока без обратна реакция: отдал съм кафе и това е – нищо в замяна, никакви облаги за в бъдеще, никакви сметки. Тогава групата става за мен тази лаборатория, в която започвам да се формирам като неземно същество, което може да отдава, нищо не получавайки в замяна.

Но самият аз нищо не мога да направя! Получавам енергия от светлината, която ми дава Твореца! Сякаш в мен е поставен маркуч, както на бензиностанцията, и чрез него се напълвам. Но затова пък мога да отдавам!

Става обичайният кръгооборот в природата: аз отдавам на другите, за да отдавам чрез това на Твореца и Той да види, че мога да отдавам, и в замяна да ми даде енергия за това. Но това не е заплащане, а само възможност да отдавам.

Тази енергия се нарича Висша светлина, която идва и напълва човека, дава му възможност за отдаване. В крайна сметка човек започва да работи без всякакво възнаграждение.

Тук съществува много просто отношение между мен и Твореца: „Ти си ме сътворил?! Ти си създал моят егоизъм?! Ти и ми дай възможност да работя с него!“ И това не е възнаграждение, а възможност за работа.

От урока на руски език, 10.01.2016

[178221]

Filed under: Духовна работа, Духовност - Няма коментари→