Въпрос: Вие казвате, че да се привлече Светлината, възвръщаща към източника, е възможно само по време на урок.

Тогава, в какво е смисълът на песните, танците и събранията на другарите на предстоящия мега конгрес?

Отговор: Всички системи на природата произлизат от четири стадия на разпространение на пряката светлина, в които става съчетание винаги на две сили – на получаване и на отдаване или, съответно, светлината Хасадим и светлината Хохма.

Те работят като бутало – едната част се напълва, другата се изпразва и така, редувайки се една след друга. Става поредно напълване и изпразване в стадии алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4).

По този начин, работят всички системи в нашия свят, подобно на пулсациите на сърцето. Няма движение без поредно напълване и изпразване.

Tака е и в нашето духовно придвижване: ние се учим – това е един период, ние се обединяваме, танцуваме, пеем – това е другия период. Те трябва да се редуват.

Нашият свят е устроен така, че човек трябва да работи, да се храни, да растат децата. Всъщност, какво правим във всички тези действия?

Общувайки по между си и с Твореца, несъзнателно, ние преминаваме от свойство в свойство на тези две сили – на получаване и на отдаване. Кетер – Хохма – Бина – ЗА – Малхут, светлината Хохма – Светлината Хасадим, едното се пълни, другото се изпразва (виж ТЕС ч.5. ”Мати ве ло мати” – ”Вход и изход на Светлината в душата”).

Затова, има време за обединение и време за учене. Така са определили кабалистите.

И затова, един път в седмицата ние правим събрание на другарите, един път в месеца – регионални вечери на единството, а един път на няколко месеца – световни конгреси.

От урок по Книгата Зоар, 11.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

С помощта на какъв прибор мога да установя връзка с тази вълна, която идва, към мен, от Твореца, да настроя своята ”радио антена” на Неговия предавател? – Само с помощта на група. Иначе няма да имам никакъв контакт с Неговия диапазон на вълните на отдаването. Необходимо е да се вместя в нужния диапазон на улавяните честоти, а той съществува само сред другарите – само там се предава тази вълна. Щом като само изляза от пределите на групата, аз не улавям никакви вълни. Както в нашия свят, ако изляза от зоната на приемане на сигнала.

А какво Творецът ми предава на тази вълна? – Напълнение за моята душа! Основната, носеща вълна (вълната на отдаването) е нужна само затова аз да достигна подобието на свойствата с Него. А малката, допълнителна вълна, която се наслагва върху нея, носи напълнение за моята душа – сигнал, от който получавам разум и усещания, разбирания на Неговия замисъл, умение и сила да изпълнявам Неговия замисъл.

Необходими са двете вълни, за да достигна отдаването и после да се напълня, т.е. тръба вътре в тръба са двата свята: свят Хасадим и свят Хохма. Ако дойде една светлина Хохма, тя би анулирала моето желание да се насладя. Но ако се стремя само към отдаване, Творецът може да ме напълни безкрайно. Това е условието за разкриване на духовния съсъд за безкрайно получаване на светлина.

Носещата вълна, това е светлината Хасадим, а допълнителната – ”полезният сигнал” – е светът Хохма, а диапазонът на приемника обезпечава групата. Ти излизаш от нея и преставаш да възприемаш духовните вълни, тъй като не можеш сам да настроиш себе се на отдаване, както би се постарал. На теб ти е нужно да влезеш в такова място, където това отдаване съществува.

От урок по статията ”Предисловие към ”Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът запълва със себе си връзката между душите ни. И колкото по-близо си до душите – толкова по-близо си до Твореца и можеш да започнеш да Го усещаш както (светлина, отдаване, любов) запълваща връзката между нас.

Това желание да се съединим с другите души трябва да бъде в нас не ежеминутно, а постоянно и да се усилва през цялото време.

Ако то се възпламенява по някакъв повод и веднага след това се успокоява – това все още не е достатъчно. Нужно е да се стремим тези състояния да бъдат продължителни и да се натрупват.

Ясно е, че със свои сили човек е неспособен да направи това – затова му е дадена групата. Тъй като човекът не властва над желанията си.

В него те се обновяват по зададена верига от информационни записи (решимот) и под влияние на обкръжението – и по двата пътя едновременно. А сам за себе си той нищо не решава.

Грешката ни е в това, че слушаме егоизма си, който ни отклонява, действа ни силово и ни тласка в неправилна посока.

Правилната посока – това е действие върху себе си, но само чрез обкръжението. Само чрез групата, аз мога да въздействам на душата си, а сам не съм в състояние да достигна пряко до нея.

Тя е заключена във връзката с останалите и само чрез тази връзка мога по такъв косвен път да влияя на себе си.

Мога ли да влияя на гените си или на хромозомите си и с ръцете си да изменя нещо в себе си? Разбира се, че не! Но има прибор – група, с помощта на която аз мога да направя това.

И аз регулирам този прибор чрез своите действия, с прости материални действия въздействам на обкръжението си.

А то от своя страна може да въздейства на мен на духовно ниво! В това се състои чудото – възможността да изменим себе си до подобие на Твореца!

Аз влияя на другите тела чрез физическите си действия в този свят– а те, чрез тези тела, са способни да въздействат на мен, на духовните ми качества, т.е. на душата ми!

А сам аз дори с цялото си желание, не мога да подействам на душата си. Това е много прост механизъм. Неговият принцип е: връзката между нас води до разкриване на Твореца!

От урока по статия на Рабаш, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Когато приемам лекарство, от мен не се иска особено намерение.

Защо при изучаването на науката кабала, която е длъжна да бъде лекарство за егоизма ни, аз трябва да изпълнявам толкова условия, за да ми помогне най-накрая?

Отговор: При приемането на обикновени лекарства има множество ограничения и условия: да се взема преди ядене, сутрин, или през деня, да се пият с чаша вода….

Лекарството – това е не самата погълната таблетка. Цялата съвкупност от условия около това също се отнасят към „лекарство”. Ако не се изпълняват тези условия, то лекарството не действа.

Приемайки лекарството, ти въздействаш на тялото си, за да го направиш здраво, да възстановиш напълно действията на всички негови системи, в правилна връзка една с друга.

Точно така поправяме и душата си. Трябва да и донесем „лекарство” – светлината, връщаща към източника, към добро, т.е. към правилно, добро функциониране.

А добро състояние, здраве за душата – означава нейната пълна връзка с другите души, за да могат в своето обединение, като една, да се уподобят на Твореца.

Така, както в тялото болест е когато някаква система излиза от правилна връзка с останалите. А излекуването е когато правилната връзка се възстановява.

Така и нашите души се връщат към това, да бъдат заедно. И е ясно, че както при приемането на химическо лекарство трябва да се съблюдават условия, така и тук: нужни са правилните книги, и група, и учител, и всички вътрешни условия (моите намерения) за които са писали кабалистите.

Иначе лекарството за лечение на душата, на поправянето ми, няма да подейства, няма да заработи.

От урока по статията “Предговор към “Паним Меирот””, 05.07.2010

Filed under: Духовност, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Нашите мисли и желания са свързани помежду си. Някой сега мързелува по време на четенето на Зоар и с това отслабва останалите. И той ще получи наказание за това – на него ще му бъде още по-тежко да учи.  

Ние се намираме в една обща лодка и аз или правя дупка в нейния борд, или се опитвам на колкото съм способен със своето намерение, да движа нашата обща лодка.   

И колкото моите сили са по-слаби, колкото на мен ми е по-тежко, но аз преодолявам всички тези пречки, толкова по-големи усилия внасям в общите усилия да притегля светлина. 

Аз въздействам с тях на всички останали, а от другите това се завръща обратно към мен и аз печеля! 

Затова колкото е  по-тежко в учението, толкова по-добре! Аз трябва да чувствам своята отговорност, та нали ние като че ли сме подписали групов договор за взаимно поръчителство, и това трябва да ме задължи да действам.

Невъзможно е да се чете Зоар сам, на мен ми е необходимо обкръжение. Обкръжение – това са хора, намиращи се по целия свят и очакващи резултати от учението!

Творецът е пробудил няколко милиона човека в различни части по света, които четат заедно с нас книгата Зоар. И всеки от тях пред своя телеекран е длъжен да разбере, че ако сега  го мързи, то влияе на останалите! 

И това престъпление ще се върни при него и ще го отблъсне от постигането на целите в такава степен, в каквато е нанесената на всички нас вреда.  

Затова ученето – това не е просто моя лична работа. Сега ние всички заедно се стремим да привлечем окръжаващата ни светлина и с нейна помощ да придвижим нашия кораб към целта.   

Говори се, че трябва да се достигне такава любов към ближния, че да му дадеш последната си възглавница, ако той ти я поиска.

И помисли, другарят ти иска да се предвижва към духовните цели и вие вървите заедно в едно направление, но изведнъж ти го изоставяш! Какво наказание се полага на такъв предател?!

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - No Comments→

От книгата на Баал Сулам «Домът на Портите на Намерението»: «На четвъртия ден на  творението станало  намаляване на Луната.

Защото в началото Зеир Анпин и Нуква били като две големи светила, стоящи на еднакво стъпало, «гръб с гръб».

И имала Нуква пълен духовен парцуф в 10-те сфирот от обратната страна – тоест в нея се намирали духовните съсъди. И защо тогава, в нея не е имало светлини?

И когато Луната се оплакала и казала, че двама царе не могат да използват една корона (Кетер), било й казано: «Иди и намали себе си!»

И тогава тя се върнала отново в точката под Есод на Зеир Анпин, където била преди.»

Малхут (творението) помислила, че може да бъде като Зеир Анпин и да свети като Него, но не могла да го направи. Тя се издигнала до Бина, за да получи светлина, подобно на Зеир Анпин, но се оказала неспособна на това.

Защото в Зеир Анпин съществува свойството отдаване – неговата природа е светлината Хасадим, и затова, Той се чувства в съвършенство и при липса на светлината Хохма. И свети, когато пожелае със светлината Хохма, защото в него винаги има светлина Хасадим.

А Малхут, тъй като няма светлина Хасадим, се чувства в светлината Хохма като в тъмнина. В това се състои оплакването на творението (китруг аяреах): « Мога да се издигна до самия свят на Безкрайността, но ако нямам светлината Хасадим, светлината на отдаването, светлината Хохма няма да свети, и аз ще усещам още по – голяма тъмнина».

Кога откриваме, че се намираме в тъмнина? Именно тогава, когато искат да ни издигнат! Издигат ни малко нагоре, и ние чувстваме как не ни достигат поправени желания, светлината Хасадим! Точно това се възприема като тъмнина.

Ние усещаме тъмнината не, когато падаме надолу, а когато се издигаме, но без одеждите на Хасадим, светлината на любовта и отдаването. Това, което смятаме за падение – точно то всъщност е подем, само че непоправен!

А това, което ни се струва, че е подем – всъщност е падение, защото получаваме онова, което ни дават в нашите получаващи желания.

В «този» свят всичко е наопаки!

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 07.04.2010

Filed under: Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: След конгреса в мен се появи желание да помагам на хората. Как да провериш, че правиш в тази посока максимално възможното?

Отговор: Максимална помощ е, когато, през цялото време на своето съществуване, човек се опитва да мисли за изправяне на себе си и на света.

Защото в началото е станало разбиване в световете, а после и на общата душа, и сега разбитите души се намират в разбит свят,

А изправянето е възможно само по метода на кабала, която ни помага да привлечем висшата светлина, изменяща нашето намерение от егоистично на отдаващо.

Тази сила, тази светлина, която е създала цялото мироздание, тя трябва да ни повлияе и да изправи всичко.

Затова ние можем да помогнем на другите само чрез разпространение на науката кабала, докато не достигнем до пълно освобождение.

А засега, докато светът все още се нуждае от изправяне, то трябва да се стараем да му го донесем.

По време на конгреса ние получихме голяма сила от взаимното свързване, от това, че заедно нещо по- добре разбрахме и почувствахме.

И сега трябва заедно да извършим мощни действия за общото изправяне- на нас и на света, Именно заради тази цел ние сме получили придвижване и заради нищо друго.

Нито един от нас не би получил това, което получи: нито възможност да участва в такова събиране, нито да разбере, нито да почуства, ако не би могъл, със своето изправяне, да повлияе на изправянето на света.

От урока върху статия от книгата «Шамати», 05.03.2010

Filed under: Духовност - No Comments→

Самото желание за наслаждение – не е преграда за съединение на Твореца и творението.

Пречи само неговата егоистична форма, противоположна на Твореца. А самото желание-това е като начало материал за възприемане на светлината.

Ако аз искам да разбера радиовълната, не ми е нужно да бъда вълна – нужно ми е да достигна в своята материя същото свойство, което притежава вълната.

Самият материал не е пречка, той именно е този носител, на който аз разкривам вълната.

Аз само трябва да направя този материал подобен по свойство на радиовълните и да разбера вътре в него тяхното въздействие, тази форма на вълните, която мога да уловя и разбера.

Ако не беше нашето желание за наслаждение, ние не бихме могли да разберем и почувстваме Твореца! Как бих могъл аз да Го възприема, нали Той-Твореца е нещо съществуващо извън мен?

За това аз трябва да Го приема в себе си, да го усетя вътре – а това е възможно само в моят материал, във вид на получаване на Неговата форма!

Аз никога няма да мога да Го усетя извън своят материал, нали аз съм творение и усещам в себе си. Но моят материал не ми пречи, а напротив,именно в него аз възприемам светлината.

Аз, като че ли съм радиоприемник, който се състои от метал, пластмаса и силикон (полупроводник), но улавя радиовълната, защото може да възпроизведе нейната форма в себе си.

Затова, трябва да мисля не за своя материал, а само за своето намерение! Намерението е действително форма.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 26.01.2010.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Защо духовната работа винаги трябва да се извършва с радост?

Отговор: Радостта – това е признак, че действаш заради отдаване, а не принудително, не от липсата на избор, не заради страх от наказание.

Ние знаем как се радва майката, когато успее добре да нахрани детето – тя се наслаждава от това.

Възможно ли е отдаване, произтичащо от любов, както при майката, да не носи радост?

Радостта – това е знак, следствие от добри дела – отдаване.

Ако човек е подвластен на своето его, той е под напрежение, сърди се и е озлобен на Твореца.

Затова силата на милосърдието и вярата се изразяват в спокойствие, анулиране на себе си пред Висшата сила, готовността тя да ми влияе и да ме поправи към отдаване, да ми даде сили – и всичко това трябва да се прави с радост.

Обръщането към Твореца също не може да бъде без радост – Той не чува нашия плач.

Когато се говори за молитва чута от Твореца, която се нарича “врата на сълзите”(шаар адмаот), това означава, че човек желае да стане подобен на Твореца (от думата “доме” – „подобен”).

Той “плаче”, т.е. много силно желае да бъде подобен на даващия. Това не са сълзи на тъга – той се радва, че е постигнал такова желание.

Обръщението към Твореца не може да бъде печално. Ако плачеш, значи Го обвиняваш, че Той ти е причинил всичко това – т.е ти не се радваш от своя път и го следваш от безизходица. Тогава ти не можеш да бъдеш праведник.

Затова, ако човек не чувства радост от всяко свое състояние, каквото и да се случи, от най-доброто до най-лошото, това означава, че той все още пребивава в своя егоизъм, вместо да се обърне към Твореца.

Само ако той се издигне, за да остава винаги в радост, когато за него не е важно какво ще се случи, защото той моли само за сила на отдаване – едва тогава ще я получи.

Filed under: Духовност - No Comments→

Определенията в науката кабала се отличават от това, към което сме привикнали в обикновения живот. „Творец” в кабала, това е силата на отдаване, универсална сила на природата.

Ние се намираме в природата, в Твореца, в отдаването и от нея молим помощ, за да се повдигнем над нашето „знание”, над свойството получаване.

Човек иска да получи всичко за себе си, иска да напълни себе си с всичко, което му се струва привлекателно.

На определен етап той започва да анализира себе си и тогава вижда, че досегашната постановка за самонасищане е безполезна.

На него вече му е дотегнала тази гонитба, той чувства, че тя е фалшива, че тя към нищо не води.

Съществува нещо по-висше от постоянните мисли за това, как да задоволи себе си, от робството на собствените му желания.

Тогава човек иска Творецът да му замени това свойство, той иска да започне живот над своята природа, над тялото, което господства над него и го принуждава към получаване.

На него са му нужни други цели, нови хоризонти, нужен му е контакт с Висшата сила на отдаване.

Той иска пустотата, въпросите в него да се напълнят от тази сила, от надежден, вечен, съвършен източник.

На човек му трябва да почувства, че сега той действително се занимава с работа заслужаваща внимание.

Той повече не възнамерява да отговаря сам за себе си, защото през цялото време греши, скача от едно желание на друго. На него му е нужно истинско знание за живота, за света в който живее.

Но той все още живее не в душа, а в тяло. Неговият „животински” разум мисли само за нуждите на тялото и дори вечното напълване, истинския отговор той иска да получи в своето сегашно желание.

В действителност, за да получи отговор от Твореца е нужно да се разгърне ново желание над то, над „животинското”

Нужно е да отида в по-високо измерение и там да установи връзка между духовното си «Аз» и Твореца – вечната сила, която ме управлява.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Развитият човек се отличава с това, че е готов дълго и много да страда за да постигне целта си, която е велика и точно поради това изисква много усилия и време за да бъде постигната.

С това се определя нивото на развитие на човека – колко сили той е готов да вложи и колко време, за да се удостои с награда, защото е способен да си представи цел, която заслужава това.

Виждаме в нашия свят, че има хора, които живеят от случайна заработка.

Сутрин те излизат от къщи, намират каквато и да е работа, заработват от нея, за да се изхранят и се връщат обратно в къщи.

Някога имах съсед, който казваше: «Днес имам 50 шекела и това ни стига, за да отидем цялото семейство на море. Стигат за садвичи за целия ден, можем да си позволим почивка.

Аз се удивлявах: «А утре?!» А той отговаряше: «Нали има за днес!». Ето ви и отношение към живота!

А друг излиза от дома си потопен в грижи. Питаш го: «Да не се е случило нещо? Да не би да нямаш храна за семейството?» – «О-о не, всичко е наред», «А какъв е проблема?» И той започва да ти разказва за «световните» проблеми, или за такива които могат да се случат след няколко години.

А ако му предложиш почивка със семейството му на море, той и там не ще може да се отдели от мислите си.

Колкото по-развит е човек, толкова по-широк е кръгът на неговите грижи. Колкото по-голяма е целта му, толкова повече и по-дълго е готов да страда, за да я постигне.

Така е и по отношение на духовното: достига го само този, който се намира на неговия път, който без да се съсредоточава на собствената си критика и несъгласие е готов да влага сили и да чака години, защото целта стои по-високо от целия негов живот.

Единственното, което му е нужно, това е усещането, че той върви към тази цел и не е важно кога ще я постигне: сега, незабавно или в безкрайността. Ако получим такова усещане – значи сме поправили своите келим.

Ако целта ми е да постигна отдаване – то аз въобще не питам за възнаграждението.

Искам да почувствам, че нищо освен нея не ми трябва и не ми е важно кога ще я постигна – когато и ще да е… И това означава, че аз съм вече в нея!

Така човек навлиза в духовното, а съвършенството усеща като потопен в океан от доброта.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Какво означава, че в духовното предвижване всяка степен започва от нулата и се „изтрива” всичко, което е било по-рано?

Отговор: “Започва от нулата” означава да се отмени старото виждане върху нещата. Започва нова степен, а старата е изчерпала вече себе си.

Как новото поколение трябва да расте по новому, а не под давление на старото. Всяка от 125 степени на духовното въздигане започват от нашия свят.

Както е известно, Нуква, Малхут на света Ацелут, всеки ден се превръща в девственица, т.е. всичко започва от нула – ново сливане.

Нито един детайл от контакта ти с Твореца не съдържа ниакъв отпечатък от предишното състояние. Всеки път се ражда нова душа.

Това се и нарича кръгооборот на живота. А всичко, което е било по-рано се смята само като подготовка към това ново състояние, дава на новото състояние само ниво.

Което било – било, а сега всички можем и сме длъжни да започнем наново! Всяко сътояние – това са нови 10 сфирот.

Такова обновяване е нужно, за да може качествено, а не количествено да се постигне Твореца, като се използват нови аспекти на егоизма, повдигайки се все повече над него. А не просто да изтриваме миналото, защото на мен не ми е приятно да си спомням.

Така, както в нашия свят, когато откриваш нова работа и търпиш загуби – трябва да я закриеш окончателно и да откриеш съвършено нова работа.

Невъзможно е да се постигне нещо, ако постоянно и напълно не обновяваш своето състояние.

Написано е: «Да бъде за теб всеки ден като нов». Но ние по природа се стремим да продължаваме всичко, както си е, по инерция.

Трябва да вземем пример от паденията си, как всичко изчезва и настава тъмнина вместо светлина, а след това всичко се сменя отново и едно състояние не напомня за друго!

Откъс от урока по писмо на Баал Сулам, 03.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Не е нужно да се стремим да поправим света, в действителност сами ще поправим себе си, трябва само да изучаваме действията, които изпълнява над нас висшата светлина. Както е казал Твореца на Моше: „Да тръгнем към Фараона!”.

Моше е млък, изплашен, това свойство в човека е много слабо. А срещу него стои огромно чудовище – цялото творение, целият свят, в ръцете на което е цялата власт, всичката храна, всичкия кислород.

Всичко това аз получавам от Фараона, това е цялата моя реалност! А срещу нея въстава някакво неголямо свойство, мъничко желание, което иска да избяга и да излезе из-под тази власт и да започне да живее в друг свят!

Ние почти не усещаме в себе си такава възможност да се издигнем и излезем от своя егоизъм. Ние не знаем, къде въобще да излезем, къде да избягаме от това египетско робство?!

Но Твореца ни говори: “Да тръгнем към Фараона” – заедно! И Моше, като малко дете, взема за ръка възрастния и те вървят заедно.

От страна на човека е нужно само съгласие, молба, искане към Твореца за помощ. На него не му е необходимо сам да се бори със злото.

Но хората не разбират това и мислят, че сами са способни нещо да направят. Това е глупак, който нарича себе си герой…

В това се спъват всички религии и като че ли и “духовните” методики, защото лявата страна (егоистичните желания) ни е дадена именно за това, за да се прилепи към дясната – нали в това се и състои общата цел.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Духовност - No Comments→

Човекът, който може да се включи в група, работи за обединяване желанията на всички другари към една цел, за да достигне единство с останалите в обединяване на желанията и в разкриване в обединеното единно желание на единното свойство на взаимовръзка и любов, т.е. Творецът (това свойство е и Творецът), лети заедно със всички в този порив напред, в поривът, който създава в нас четенето на книгата Зоар.

Който не се включва в това вътрешно движение, ще бъде изхвърлен навън посредством силата на влияние на книгата Зоар. Защото книгата Зоар прави селекция: този, който се стреми към обединение остава и още по-силно се устремява към целта, става все по-силен и устремен, а този който не се стреми към обединение, за достигане на целта, ще бъде изхвърлен навън от силата на движението, изтласкан от групата.

Книгата Зоар носи в себе си сила, която привлича човека към центъра, нейната сила създава групата и затова тя е била написана именно от групата на най-великите кабалисти в историята.

Затова, с пристъпване към четене на книгата Зоар, всеки е длъжен отново да провери своето включване по отношение на целта, както е казано при получаване на Тора: “Да бъдем като един човек с едно сърце” – това е условието за разкриване на духовното.

Или по друг начин казано: “Тук ще бъде мястото на вашето погребение”, вас ще ви изхвърли същата тази духовна сила във вашия мъртъв свят.

Докато бяхме в последните години на периода на подготовка, ние не усещахме върху себе си такава строга селекция в процеса на изучаване на Кабала.

Но силата на книгата Зоар веднага определя, кой е задно с нея и кой е против нея. И само по този принцип се съди човекът “кой е към живота и кой е към духовната смърт”.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Преди урока по книгата Зоар трябва да се настроя така, като че ли искам да го възприема, разбера и почувствам вътре в себе си, като мой материал, за да ми се разкрие светлината и да ме открехне, а не да се унасям във фантазии.

Освен това не трябва да забравяме, че само в единство и съединение, във възстановяване на връзката между нас, там където тя се е разбила, единствено там постигаме всички форми на връзка между светлината и келим.

Нашите келим са разбити, т.е. ние сме длъжни да разкрием разбитата връзка между нас и да почувстваме, как трябва да я поправим.

И развалянето и поправянето, всичко се намира в мен, и тези две чувства трябва да се проявят в мен като тъмнина и светлина, и да определят за мен формата на буквите, формата на връзка, моето усещане на висшето.

Те изразяват особенно отношение между разбитото кли (съсъд) и поправеното и именно от тези две форми аз постигам себе си, Твореца, отношенията между нас и нашето единство.

“Нищо не изчезва в духовното” – това е закон. Т.е. всяка моя предишна форма, разбита форма, която разкривам чрез моите престъпления, грешки, проблеми и препятствия, също не изчезва.

Те ми позволяват да полагам усилия за тяхното разкриване и да привличам обкръжаващата светлина, която поправя това, което е съществувало преди.

Но неизправността си остава вътре, за да може именно над нея да построя поправянето. Тези две състояния трябва да съществуват, а да не е едно просто безметежно съвършенство, в което нищо да не почувствам и нищо да не разбера.

Именно поправянето над повреденото, остава да съществува, когато тези две състояния се поддържат едно друго (мракът отдолу и светлината над него) и пораждат в мен разбиране и усещане за отношенията между мене и Твореца и всичко, което следва от това…

Откъс от урока по “Въведение в книгата Зоар”, 28.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Ако низшият не може нищо да получи, то висшият съкращава себе си. Затова парса, е съвършено особено място, където става съкращаването на висшия.

Възниква огромна разлика между това, което е над парса – светът Ацелут, където може да се разпространява светлината и властва Бина-отдаване, и тези, които са под парса – световете Брия, Ецира, Асия, където властва Малхут, желанието за получаване.

Една обща структура се разделя на две части, противоположни една на друга: в горната работи Творецът, а в долната – творението. Това е вече първата стъпка към създаване на бъдещи връзки между творението и Твореца.

До тогава, творението е правило само това, което му е заповядала светлината. Светлината ме отменя и там където ме ръководи, аз мога да стана отдаващ.

Сега възникват две царства, абсолютно противоположни едно на друго – царството на светлината и моето царство, където управлявам аз!

Светлината си отиде от мен и аз направих съкращение на своето желание. И след това, в това пусто място на съкращението, прииждат нови желания – егоизтични, клипа.

И тогава ние се разделяме, като два полярни свята! Над парса, в светът Ацелут (“eцло” – “в Него”) – пълно поправяне, безкрайна светлина.

А под парса, всичко е обратно – цари разделяне, злото и всички престъпления, каквито можете да си представите…

Така ние с Него ставаме явно противоположни и ненавистни един на друг, още по-далечни – но нас ни разделя само тънка преграда, средната третина Тиферет, клипат Нога, в която е и съсредоточена цялата моя свобода на волята.

От една страна, навърха е Творецът, святоста, а от друга, долу под парса негодно творение, егоизъм, нечистота, а аз съм посредник между тях, посредата.

В тази тясна плоскост е цялото мое съществуване, моето„ АЗ“.

На мен са ми дали да се вклиня в тесен коридор между тях, между тези две огромни армии: силата на получаване и силата на отдаване, за да бъда посредникът между тях и да ги доведа до компромис, връзка, любов.

И когато ги съединявам в едно – така изграждам самият себе си, съставен от тях двете. И този един – ще бъда АЗ!

Откъс от урока “Въвеждане в науката Кабала”, 13.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Творецът е създал желанието за наслаждение. Нищо, освен това желание. Голямото желание за наслаждение властва над малкото.

А какво е това мисъл, разум? Мисълта ни помага да преминем от едно желание към друго, от състояние към състояние, от определен вид желание към друг вид.

Желанията, това е материал на природата. А мисълта е средство, оръдие, което ни помага да използаме тези желания, включвайки ги в себе си, премествайки ги в полето на силите на тези желания, от голямата сила на желание към малката сила или обратно, като приближаване към магнит или отдалечавайки се от него.

Мисълта е силата на движение между желанията . За нейна сметка аз мога да изменям своето местонахождение между различните желания, премествайки се между тях. Но в каквото и желание да се намирам, то винаги властва над мене.

За това съм длъжен да се възползвам от силата на мисълта, която ще ми помогне да разбера и убедя себе си, че моето желание, моето състояние, условията в които се намирам, лоши и съществуващи добри условия, но затова аз съм длъжен, с помоща на мислите си, да изменя своето желание, преминавайки от една вълна в полето на силите на тези желания (напрегнатост на полето) на друга негова вълна (напрегнатост) , подобно на заряд в магнитно поле.

В науката Кабала, анализът на мисълта на желанието, в което се намирам се нарича осъзнаване на злото. Развитието на мисълите в мене произтича под влиянието на обкръжението или въздействието на висшия свят.

Така ние може „да плуваме” в полето на желанията, премествайки се между тях, от низшето към висшето. Мисълта (осъзнаване на злото) ни помага да премине от едно състояние на желанието към друго.

Така променливо в мене работи ту разума ту чувствата. Но винаги ние се движим по една схема: желание – мисъл – желание.

От урока по статията “Характеристика на науката Кабала”, 13.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

В нас има много желания и ние сме длъжни да ги сортираме.Част от желанията ние можем да съотнесем към одаването,свързано с ближния.

Ако въпреки това, което разбирам, че всичките ми желания са за самонаслаждение и други желания в мене няма, аз мога да ги използвам за връзка с други души, а това означава , че мога да работя с тях в средната линия , в екрана „де-хирик“.

От една страна, това е желание, за получаване на наслаждение, а от друга страна, аз мога да работя с тях заради отдаване. Аз съединявам дясната и лявата линии, използвайки съединението им заради връзката с ближния.

Това се нарича молитва за обществото, което аз издигам и получавам свише сила, позволяваща ми да създам правилна връзка.

Аз съм способен да пожелая, щото така да се случи. Това означава, че аз издигам МАН и получавам сила, наричаща се „ключ“ (мифтеха), разкриваща ми небесата – висшият свят.

Но има и такива желания или части от желания, в които не съм способен да се съединя с другите. Аз мога това да направя само до някаква граница, но не повече.

Затова тези желания или части от желания аз отсичам и изхвърлям в канализацията. Аз засега не работя с тях.

Възможно е впоследствие в мене да има сили и аз виждам,че ако не ги използвам за да се свържа с други души, то много губя и причинявам също толкова зло.

Но за сега не осъзнавам в тях зло, а само виждам, че не съм способен с тях да работя и ги отхвърлям.

А с тези желания, които съм способен да използвам заради връзка с близките, аз работя в партньорство.Това партньорство се нарича „екран де –хирик“.

Така човек през цялото време работи вътре в себе си, сортирайки свойте желания, сили и свойства, обединявайки ги в различни групи, така че всеки път да създава от тях особено отношение към ближния.

На него му се струва, че това е ближния, но всеки път вижда, че в действителност това е част от самия него.

По такъв начин,той се старае да се издигне от тази въображаема картина към духовният свят, където разкрива, че всички ние сме свързани в едно тяло – Обща душа.

Такова е условието за разкриване на Твореца, Висшата сила – за да представим себе си като „един човек с едно сърце“.

От урока по книгата Зоар, 09.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Нашата цел: да изясним на самите себе си, нашата реалност, кой е Творецът и какви свойства са ни необходими за да Го достигнем.

За това, в живота ни се разкриват множество възможности и с колкото повече от тях се залавяме, толкова повече ще страдаме.

Ако пък си ги изясним за себе си, съкратим и се фокусираме само на едно желание, тогава ще почувстваме наслаждение.

Ние се наслаждаваме, само когато съкращаваме областа на своите искания и след много изяснявания се концентрираме върху една единствена точка.

А от всички останали наслаждения и възможности, изяснявайки ги едно по едно, ние създаваме специален инструмент – подобно на огромна стъклена леща, която може да фокусира в един лъч цялата огрома приходяща към нея светлина.

И колкото по-голяма става лещата, толкова по-силно фокусира все повече светлина, която се свива във все по-малка точка и достига таква концентрация и сила, че е способна да направи всичко в тази точка на светлина и желания.

Това се вижда от оптиката, от работата на лазерите, като пример и от собствената ни вътрешна работа, когато от множество различни желания ги довеждаме до фокусиране в себе си, като именно по този начин постигаме висшата сила, духовната. Всичко се гради на това, което и сега се намира в нас.

И колкото по-голямо става нашето егоистично желание, толкова повече се разпиляваме в него, искаме всичко, което се намира в този свят!

Ако беше възможно, щяхме да получим всичко: пари, власт, знания…

Но защо виждаме пред себе си толкова много различни наслаждения? Така си представяме напълването в нашите желания.

Всички низходящи светове, от света на Безкрайноста чак до нашия свят, се свеждат до увеличаване броя на различните светлини, желания, наслаждения – постепенно разделяне на простата светлина на света на Безкрайноста, на множество светлини.

Отдалечаването от Безкрайноста, от съвършенството – това е увеличаване броя на свойствата, произлизащи от една точка и въображаеми за нас.

А ако ние съумеем всички тези многочислени свойства да съединим в едно и ги доведем до Едно, Единно и Единствено – то това ще бъде поправяне и достигане на единство.

И само тогава ние ще се избавим от страданията! Когато изберем едната сила на отдаване, предпочитайки я пред всички егоистични наслаждения, и ще се издигнем нагоре.

Filed under: Духовност - No Comments→

Не бяха случайни събития в историята: Макавейската война и празника Ханука. Пурим,

Този разказ е за това, как човек сътворява душата си и разпалва в нея светлина, символизираща онази свещена водна лилия с масло, която намираме вътре в себе си, в средата на общото разрушение.

В нас има такава част, която можем да разпалим стига само да я открием.

А когато тя се разгори и достигнем определено поправяне на своя егоизъм, ще получим възможност да приготвим свещено масло, т.е. сами да поправим Малхут.

Святото, свещено масло е желание за отдаване и любов, без каквато и да било изгода за себе си.

Маслото е желанието. Обикновеното масло са егоистичните желания. Святото масло е желание с намерение за отдаване.

Искрата, която получаваме за начало на своята вътрешна работа, това е същата, свята малка свещичка, която на всеки е нужно да открие в себе си.

Когато успеем да запалим тази искра, ще пристъпим към поправянето на своето основно егоистично желание и ще започнем да приготвяме от него маслото за светилника.

“Ханука”(от думата “хану-ко” – “установихме се тук”) е просто кратка почивка по средата на пътя между вътрешните състояния, които се наричат Йом Кипур (Рош Ашана, начало на пътя) и Пурим (окончателното поправяне).

При Ханука поправяме само отдаващите келим, запалвайки свещта над желанието да се насладим.

Когато пристъпваме към празника Пурим, то използваме само това желание.

Затова символ на празника Пурим вече не е свещта, горяща над маслото-желание, а виното, светлината напълваща желанието.

За да запалим свещта, трябва да съединим Малхут и Бина, получаващите и отдаващите желания, за да се разгори тя в Бина.

Това означава и празника Ханука, когато издигаме Малхут в Бина и тя се включва вътре в Бина, добавяйки към нея силата на своето желание.

Тогава там, в Бина, във фитила издигащ се от маслото, се разгорява светлината.

А фитилът – това е Зеир Анпин, който се нарича “средната линия” и съединява маслото, Малхут, със светлината, Бина.

Всичко това за сега се случва над нашето желание, това е поправяне в качеството отдаване, което получаваме над егоистичните свойства. (Тшува ми Ира, отдаване заради отвадането).

Filed under: Духовност - No Comments→