Конгресът в Москва. Урок №3

Вратата на сълзите е особена врата, която води към Твореца. Има много врати към Твореца, но само една се отваря – вратата на сълзите.

В Зоар е обяснено много лесно: има само един вход към Твореца и няма защо да се бъркаме и лутаме.

Човекът влиза в контакт с висшата сила, когато плаче истински от безсилие, от невъзможността да живее повече така, от това, че е отдал всичко, което е могъл. И тогава се разтърсва от сълзи и Творецът му се разкрива.

Веднъж се опитах да заплача пред Рабаш от цялото си сърце. В отговор на това той ми се изсмя в лицето. Тогава бях готов да го разкъсам. Но какво да направиш. Така беше на сравнително ранен етап на обучение.

Действително всички врати са заключени, освен вратата на сълзите. Човекът разкривайки целия си егоизъм, цялото си желание, отдавайки и съотнасяйки всичко към Твореца, достига до най-последното си състояние: „Край! Нищо повече не мога да направя!“

Но ако не получава отговор, значи това са напразни сълзи, като при дете, което плаче по всеки повод. Тогава трябва да продължи да работи и все някога всичко ще му се разкрие.

Правилното желание не се изразява в това, щото човекът да плаче задължително с горещи сълзи. Просто, от една страна, той се намира в състояние на собствено безсилие, а от друга – в огромно желание да отдаде на Твореца това, което Той му е приготвил, а Творецът не желае да го приеме.

В това състояние човекът изведнъж започва да разкрива, че в него има някакво материалистично егоистично желание, което, се оказва, дълбоко скрито в „чистите“ му духовни стремежи. И той започва да го чегърта от себе си, да се изчиства от него.

След това отново се обръща към Твореца с молба и изведнъж отново вижда, заседналото в него егоистично желание, макар по-рано да му се е струвало, че е абсолютно чист, светъл.

И тук главното е, в никакъв случай, да не се уморяваш, разбирайки, че отношението ти към Твореца е такова, каквото е и Неговото към теб. Извършва се абсолютна рефлексия. Творецът е висша светлина, която се намира в абсолютен покой, а творението е това, което се изменя.

Затова, ако ти се струва, че в Твореца съществуват някакви изменения, то тези изменения са в тебе и ти виждаш себе си като в криво огледало.Тъй като преди да поправиш себе си, ти и Твореца виждаш в обратно на себе си отражение – в негатив спрямо позитива.

Така е и казано: „Творецът е близък до тебе според степента, в която ти си близък до Твореца“. Баал Шем Тов е обяснил това с думите „Творецът е твоя сянка“. Тоест, ако можеш да наблюдаваш сянката си – своето отражение на фона на бялата светлина, то това е Твореца.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187826]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Казано е: „Вземете на заем от Мен, а после ще върнете“. Творецът иска да ни даде знания, сили, възможности, при едно условие: да Му се доверим, като малките деца, да Го хванем за ръката и да тръгнем след Него към Великата цел…

[153730]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Творец - Няма коментари→

Кабала говори само за това, което се извършва вътре в човека: „Исраел, народите на света” – всичко това са наши вътрешни свойства. Използвам такива думи, сякаш говоря за този свят. Но никога нямам него предвид, а винаги мисля за вътрешните свойства на човека.

Кабалистите използват обикновените земни думи, за да опишат духовния свят, защото ние нямаме други думи! Ако ти би видял духовния свят, не би намерил никакви думи, за да изразиш впечатленията си. Не би знаел, как да наречеш тези явления, които произтичат там.

Можем да напишем на листове хартия названията на всички предмети, намиращи се в стаята, и да им залепим етикети: „лампа”, „врата”, „стена”, „прозорец”, „библиотека”. Всеки предмет си има наименование. Но ако поправиш своите свойства, според степента на това поправяне, преместиш стената, която ни отделя от духовния свят и видиш висшия свят, ти няма да знаеш как да наречеш това, което се намира там.

Не би намерил никакви думи, за да опишеш съществуващите там сили и техните действия, произтичащите явления. И как би обяснил на другия това, което виждаш в духовния свят? Аз бих те попитал: „Е, разкажи макар и малко, какво има там? Аз също искам да погледна, макар и с едното око!” Но ти не би имал никаква възможност да ми обясниш.

Кабалистичните книги са тези, които обясняват това, което не подлежи на обяснение. Затова кабалистите са намерили решение. Ние всички живеем в този свят: и кабалистите, и обикновените хора. Всички сме запознати с този свят.

И кабалистите казват: Ние ще ви разкажем за духовния свят. Ще напишем за него книги: Тора, Вавилонският и Йерусалимският Талмуд, Мишна, Зоар, Учение за Десетте Сфирот. Всички тези книги се наричат „святи” – това не са обикновени книги, тъй като разказват за висшия свят.

Но ние не можем да разкажем за духовния свят с духовни думи, защото там няма думи. И затова ви разказваме историята, сякаш тя би се случила в нашия свят, обаче тя цялата се отнася към висшата реалност.

Духовният свят е паралелен на нашия свят. Той е свят на силите, желанията, впечатленията, усещанията – свят на чувствата! Но тези чувства не са егоистични, както при нас на земята, а излизащи от свойството отдаване, което не съществува в нашия свят. Това е усещането на любовта, отдаването, съединяването, взаимността – само положителни чувства.

Из програмата „Глави на Тора с Шмуеле Виложни“, 02.02.2015

[153482]

Filed under: Език на кабала, Кабала - Няма коментари→

Между мен и Твореца има някакъв екран, изобразяващ нашите съвместни свойства, които през цялото време се менят в зависимост от измененията в мен. На мен ми е необходимо постоянно да търся, по какъв начин мога все повече и повече да се уподобя на Него, и в това се заключва цялото мое съществуване…

[151676]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Творец - Няма коментари→

Конгрес „Зоар – 2014“. Урок №1

Книгата Зоар за нас е проводник и затова се е скривала повече от две хиляди години, очаквайки кога цялото човечество ще достигне до такава криза, която изисква непременно поправяне.

Вече се намираме в този период, за който пишат Рав Кук, АГРА, Баал а-Сулам. Но всъщност той е започнал още по времето на светия Ари, преди 500 години.

Великият кабалист Авраам Азулай е написал, че ”Забраната за открито изучаване на науката кабала е временна, до 1490 година. Но от това време и насетне ще дойде така нареченото ”последно поколение”, за което забраната ще бъде отменена и ще бъде разрешено да се изучава книгата Зоар. А от 1500 година това занимание става важна заповед, с която ще се занимават много хора: и малки, и големи. И не трябва да се пренебрегва, тъй като благодарение на нея ще дойде царят Машиах (Месията).”

Поправянето ще стане за сметка на това, че изучаваме книгата Зоар, дори без да разбираме, какво е написано в нея. Но осъзнаваме, че трябва да се обединим и за сметка на нашето обединение да разкрием духовния свят. Тъй като се е случило падане долу, т.е. от свойството отдаване, на взаимната любов, в ненавистта и взаимното отблъскване. И сега трябва да изминем обратния пътя отдолу нагоре, поправянето, обединението – тъкмо това се изисква от цялото човечество.

Сега започваме да усещаме, че кризата не е икономическа и дори не е екологична, не е в семейството и образованието. Това са само малки, частни кризи, които засягат всеки и се разпространяват между хората във всевъзможни форми. Но истинската криза – интегралната, се случва във връзките между нас.

Тоест трябва да бъдем съединени в една взаимосвързана система, а не сме в състояние да постигнем това. В нашия свят няма сили, способни да ни съединят. Тепърва ще открием това и относно нас самите, и относно цялото човечество.

Средството за разкриване на тази сила за съединение и поправяне, позволяващо да се избавим от всичките си проблеми и да започнем да усещаме съвършено друга реалност, да получим ново възприятие, е книгата Зоар. Затова, преди много години започнахме да работим върху адаптацията на тази книга, за да стане тя достъпна за всеки човек.

Разбираемо е, че не сме докосвали текста на Зоар, защото той е написан от висотата на ГА”Р на света на Ацилут, края на поправянето. Но преведохме на иврит всички допълнения към текста, направени на арамейски език, разшифровахме съкращенията, за да бъде опростено четенето. Тоест приближихме текста на тази книга до читателя. Сега за нейното прочитане е достатъчно простото владеене на иврит.

Колкото повече изучаваме тази книга, толкова повече се убеждаваме, че тя съдържа всичко! Всичките хиляди поколения, изминали пътя от написването на книгата Зоар и до днес, са се подхранвали от тази книга като от извор с жива вода, всеки път черпейки все нови и нови сили за поправяне, за познание, за изясняване на всичките стъпала, на целия висш свят.

За книгата Зоар е написано много, и цялата кабала е изградена на нея. Не е от значение кой и кога е написал кабалистична книга – нейният автор винаги се е уповавал на книгата Зоар. Както е казал Раби Цви Гриш Ейхенщейн от Жидачово: ”Който не е видял светлината на книгата Зоар, никога в живота си не е виждал светлината”.

Трябва да се разбере, че това не е просто „книга“. Кабалистите не пишат думи в книгите, а създават помежду си духовна система и я изразяват писмено. Но главното произведение е духовното, изградено от връзките помежду им. Всички части са били отрязани една от друга от разбиването и разхвърляни, а кабалистите ги съединяват помежду им в една единна интегрална система и описват в книга своята работа, всичките типове връзки, целия случил се процес и крайния резултат.

Първо, разкриват разбиването, което е особено неприятно, тъй като са готови да се изгорят един друг, усещайки ненавистта, тъмнината, безсилието, безнадеждността. Тези усещания понякога се изживяват от всеки, и без това не може, както е казано: ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Преимуществото на светлината винаги се разкрива от тъмнината. А след това те разкриват връзката, т.е. как е възможно да се свържат тези неща, и да се съединят заедно.

Кабалистите извършват тези духовни действия на практика, а след това ги описват в книгите. Книгата – това е само резултатът, писмена констатация на промените, извършени в духовната система, първоначално разкрила им се в работен вид, а също и крайният резултат, т.е. до колко са успели да свържат връзките.

Ето защо, от поколение в поколение, в зависимост от напредването на кабалистите в тяхното поправяне, кабала също се променя. На човека от следващото поколение вече няма да му се налага да повтаря тази поправка, направена от предходните поколения. Затова до него науката кабала достига в друг вид, работата също се променя, разкриват се нови нередности за поправяне, а и самият той е друг. Така става с всяко следващо поколение.

От 1-я урок на конгреса „Зоар – 2014“, 05.02.2014

[127075]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата Зоар, статия „Нощта на невестата“, п. 145: Шест пъти тук е написано ”АВАЯ”. Шест стиха има между стиха ”Небесата разказват” и ”Тора на Твореца е съвършена”. И за тази тайна е написано: ”Берешит” (В началото) – в което има шест букви – сътворил Творецът небето и земята” – това са шест думи. 

Зоар ни обяснява програмата: ”Пред вас е програма. Четете я, разказвайте за нея, обсъждайте я. Който може, нека да я запомни, който не може – да я забрави, това не е толкова важно. Работете с нея. Във всеки случай нищо няма да разберете. Но ако се занимавате с тази програма, четете я, и желаете да разберете какво представлява тя и за какво се говори в нея – с това вие я изграждате в себе си, в желанията си, в свойствата на възприятия.”

И така, ние четем програмата за управление. Тя се облича на нас дотолкова, доколкото ние желаем това. А самият текст ни помага някак си да се свържем с тази програма.

Има различни души. На първите поколения им е било достатъчно описанието на тази програма във вид на Тора, на следващите поколения им е била необходима добавка – Пророци, Писания, Мишна, Гмара, след това – все нови и нови книги. Но всички те разясняват вечната програма – Петокнижието на Тора, помагайки ни да пожелаем да я изградим в нас, за да започнем да я прилагаме на дело.

Въпрос: Ако следваме аналогията с компютъра, то апаратната част – това е нашето желание да се насладим. Какво прави тази програма с желанието за наслаждение, как тя ще го задейства иначе?

Отговор: В нашия случай ”апаратната част” – желанието за наслаждение не се променя, остава си същото. Съгласно „апартната част“ компютърът е съвршен. Цялата разлика между програмите е във взаимната връзка, в тяхното количество, във възможността да се осъществи връзка.

Тъй като програмата само свързва частите на компютъра, дава на всяка клетка от паметта числово значение съгласно нейната значимост и ги свързва помежду им. Съгласно това всяка клетка от паметта съдържа определена информация и всички те се съединяват помежду си в определен ред. Този ред също може да се променя, но всичко това е заложено в същата тази програма.

Това е всичко, което имаме. Да речем, че всички клетки съдържат единици и нули, и сега всичко зависи от това, как тези клетки ще се свържат помежду си. Това е целият живот, цялата програма, цялото управление, всичко съществуващо. Ние не се съобразяваме нито с клетките на паметта, нито с единиците и нулите във всяка една от тях. А най-важна и определяща се явява връзката между тях и динамиката на постоянно променящата се взаимна връзка и съединението, защото това определя информационния поток, който се осъществява в нас, като потока на живота. Същото се случва сега и в нашия организъм.

От урока по Книгата Зоар, Предилсовие, 29.07.2013

[113298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Насо“, п.180: Благословията на коените. ”Да те благослови Творецът”, ”да те озари Творецът”, ”да те промени Творецът”, … ”Благославянето” е АВАЯ. Има три имена на АВАЯ в благословията на коените, отговарящи на трите линии, т.е. на трите букви „йудי„ на името АВАЯ с напълване от САГ, „йуд-вав-далет יוד“ „хэй-йуд הי“ „вав-алеф-вав ואו“ „хэй-йуд ה”. Тоест ”йуд’ ” с напълването от САГ се явяват като трите начални букви на тези три имена на АВАЯ.

При кабалистите съществува следният проблем. Всички науки от нашия свят, такива като физика, химия биология, зоология, ботаника, имат свой език. Но няма език на усещанията, защото в нашия свят ние не можем да ги градуираме, да ги измерим, да ги разложим на всевъзможните им оттенъци и т.н.

Когато започваме да разкриваме желанието за наслаждаване и вътре в него различното напълване, съгласно величието на желанието и неговия характер в трите линии, на всички нива на авиюта/ дебелината му – тогава се нуждаем от език, за да опишем кой е извършил това.

Да допуснем, нотното записване в музиката – това не е език. Аз само изобразявам някакъв символ, който трябва да бъде изсвирен от някого, за да бъде усетен – и тогава той може да разбере, какво чувство съм искал да му предам, независимо от това, че за него това може да означава съвсем друго. Това е много голям проблем.

По тази причина психологията и психиатрията не се смятат за точни науки, доколкото те са основани на онзи неголям опит, който можем да натрупаме за нашия живот и не повече от това. Тъй като нямаме възможност да измерим усещанията със сетивните си органи, да ги подредим с помощта на някаква таблица, чертеж, графика, за да стане това желязно правило.

Кабалистите са изобретили записването на духовните постижения с помощта на гематрията (числовото значение на буквите и словото) – и това наистина е станал лаконичен език, способен да включи в себе си много точни детайли, които могат да се предават от един на друг. При това, за разлика от музикалните произведения, където всеки може да си фантазира, какво е мислил композиторът, тук не можеш да сбъркаш. Тъй като за да разкриеш гематрията, трябва да постигнеш онова място, онова явление, да се включиш в онази душа, която е оставила това записване – и тогава ще усетиш същото това състояние, защото се сливаш с нея и затова си уверен, че наистина си получил посланието.

От урок по книгата Зоар, 08.01.2013 

[97727]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №2

Любовта към другарите се заключва в това, че не обичам никого от тях. Аз естествено искам да покоря всеки един от тях – нека да ми се подчиняват, нека правят това, което искам. А и въобще: за какво ли са ми нужни? Не искам да ги има.

Това е „нормалното“ отношение на човек към всички останали.

Любовта към другарите е в това, че за мен няма значение какви са техните свойства, тяхната менталност или физически проблеми, или обратно, техните успехи – за мен са важни само точките в сърцата. Именно тях обичам. А всичко останало не съм длъжен да обичам.

По принцип, не е важен даже и полът. Трябва да се откажеш, да се отдалечиш доколкото е възможно от външните прояви. И тогава всички други неща изведнъж започват да се допълват взаимно.

Защото с точките в сърцата не се допълваме взаимно – ние просто ги комбинираме, в тях царува съгласие между нас. И веднага след като свържем точките в сърцето, изведнъж всички наши съвсем различни характери, свойства, като предавки, започват да се свързват помежду си. Така както два диска в съединителя прилягат един към друг – и целият механизъм започва да се върти нормално. Ако се свързваме с всяка точка в сърцето, а над всички други свойства се издигаме, без да им обръщаме внимание, то влизаме в идеално сцепление помежду си.

Как става това? Обичам, уважавам в другаря си стремежа му към единство, стремежа му към Твореца. Считам, че с това той ме превъзхожда, в това той е по-висш от мен, в това е по-устремен, отколкото съм аз. По такъв начин виждам в другарите си това, което се нарича „великите хора на поколението“. Ако възвисявам другаря си в главното, без да обръщам внимание на никакви други негови земни свойства – по този начин се приближавам до него, „поставям“ себе си под него. Така се обединяваме.

„Другарска любов“ означава такова обединение в едно цяло именно на нашите точки, с изключение на всичко останало. И трябва да си помагаме взаимно в това. Мога да правя всякакви видове услуги на другарите си в групата, да им съдействам във всички земни проблеми, но само ако действително представляваме части от една група и се стараем да съединим точките си.

Кабала се отнася много строго към простата взаимопомощ. Защо? Защото тя иска намерение от човек! И тук трябва да имаме много ясен анализ за себе си: Защо правя това? Не само защото ми е жал за някого, защото ми е неудобно пред някого, защото не искам да изглеждам бездушен и т.н. Не, аз се довеждам до друго условие – да направя това, защото по този начин постигаме единство. Единствено за това!

От 2-рия урок от конгреса в Грузия, 06.11.2012

[92454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялата книга „Зоар“ разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата „Зоар“, 09.10.2012

[89849]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Имам  неприятното предчуствие, че дори и след сто години няма да разбера текста на книгата Зоар. Какво да направя?

Отговор: Така, както по-рано човек е искал “ да отхапе“ за себе си целия този свят, сега той иска да получи всичко духовно. Само по себе си желанието  е прекрасно. Но веднага, след като само възникне такава мисъл, човек трябва  да разбере, че тук има две противоположности: аз постъпвам в духовното, когато съм едно цяло с всички.

Как мога, със своето огромно желание за наслаждение, до такава степен да искам духовното и едновременно да бъда едно цяло с всички? Това е нереално! Само ако получа от обкръжението втора сила, противоположна на моето желание да получа духовното, независимо от останалите: „Каква работа имам с тях? Кои са те? Дали изобщо съществуват? Само аз имам отношение с Твореца! А вие всички можете да изчезнете..“ Такъв е човекът. И всеки, който е над своя приятел, притежава по-голям егоизъм.

Как заедно с това  достигам преданост на душата, когато постъпвам с всички и желая само да отдавам – до такава степен, че за мен нищо няма да има от това, и аз дори не узнавам, че отдавам, защото да знаеш за своето отдаване е вече  награда? Тази способност трябва да получа от обкръжението.

От една страна, в мен има жестока, необуздана сила – желание да се наслаждавам, и колкото повече – толкова по-добре, просто горя от желание да достигна духовното. От друга страна, чрез групата на мен трябва да ми въздейства светлината с противоположни свойства. Това се нарича „авиют/ дебелина на желанието отдолу и екран над него отгоре“ – и тогава в мен ще има съсъд/кли за разкриване на духовното.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2011

[55884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→