Хората са вирус. Така смята едно от малките движения за спасяване на природата, за спасяване на екологията, което се нарича “Екофашизъм”.

“Глобалното затопляне заплашва човечеството. Индустриалната икономика унищожава разнообразието на видовете. Корпорациите имат твърде много власт. Белите хора трябва да се  подготвят за расова война”, – към такъв лозунг се придържа това движение. То смята, че е необходимо хората бъдат изолирани от природата. Желателно е вируси като коронавируса и други епидемии, да унищожават част от тях. И ще остане тази част, която ще може активно да се развива, да поддържа природата, екологията, разумното потребление. Няма да има други хора, които да вредят на това и не съдействат.

Не мисля, че това движение е достойно за внимание.

Това, че хората са вирус? Да, хората в днешното си състояние са отрицателната сила на природата, егоистичната. Тя винаги е била в тях, но днес се е развила до състояние, което самите те не могат да я изтърпят. Затова състоянието вече става относително положително, така нареченото осъзнаване на злото на своята природа. Затова в човешкото общество възникват всякакви, противоположни на своята природа движения. 

И затова уважавам човечеството. Затова, че все пак търси  какво да правим със себе си. Ние сме толкова вредни, лоши, ужасни и така нататък, но накъде можем да се обърнем, какво да правим със себе си?

Трябва да стигнем до сериозен и реален извод, че наистина от всички съществуващи на планетата Земя, ние сме единствените вредители. Не защото ядем неживата, растителната и животинската природа, а заради това, което правим със себе си…

[268349]

Filed under: Егоизъм, Здраве, Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Бумът на вируса освен, че бързо обхвана страни и континенти, също и раздели света. Много остро и рязко. Раздели го на бедни и богати. Богатите, които могат да си позволят отделна къща някъде, отделен остров. И бедните, които нищо не могат да си позволят, трябва да излязат, да изведат децата си на разходка, да се страхуват от всичко. Раздели го на хора, които имат расистки възгледи. И на други, които казват: “Ние сме готови да дойдем при вас, само ни позвънете и ще дойдем. Възрастни хора, не излизайте от домовете си, ще ви донесем храна, ще ви помогнем”.

Светът е много разделен. Вирусът ни показа какви сме. Защо дойде, за да видим какви сме сега?

[262890]

Filed under: Здраве, Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Сега, в периода на пандемия, човекът е изправен пред сериозен проблем. Той е свикнал да бяга нанякъде, понякога бяга от себе си и много се страхува да спре, да погледне страховете си в очите и да се запознае себе си.

Сега е идеалното време да се срещнем със себе си, със страховете си. Какво бихте ни посъветвали? Какво е страх и как да се справим с него?

Отговор: Страхът е следствие от неизвестното. Откъде е иначе? Човек, който разбира същността на явлението, дори и да е нещо ужасно, има различно отношение към него.

Проблемът с днешното състояние е, че хората не знаят какво и защо се случва с тях. Не знаят какво ще им се случи утре. Освен това, тези въпроси висят във въздуха и никой не може да ги докосне, за да ги разреши по някакъв начин.

Въпрос: Мислите ли, че е необходимо и важно да се запознаем със страховете си?

Отговор: Вярвам, че всеки за да живее като човек, трябва да разбере защо се е появил на този свят, защо е създаден светът, какво има отвъд смъртта и т.н. Той трябва да разкриете отговорите на всички тези въпроси, иначе животът му е някак неспокоен: просто да не мисли за това.

Въпрос: Виждам две категории хора: едните са сковани от страх, а другите  не приемат проблема сериозно. Къде е златната среда?

Отговор: Мисля, че тук не може да има златна среда. Човекът трябва да разбере защо вирусът се разпространява, как го засяга лично и всички заедно трябва да разберем  с каква цел ни го изпраща природата.

Тоест, можем да се възползваме от сегашното състояние, да го изследваме и да разберем защо живеем, защо природата ни наказва по този начин, заслужили ли сме го, как да се избавим от вируса.

Трябва да използваме това състояние докрай. Освен това, всички седят вкъщи и не знаят какво да правят след това: нито управниците, нито обикновените граждани. Трябва да разберем и сега имаме тази възможност.

Трябва да спрем безкрайното тичане наоколо и да се опитаме да разберем защо съществуваме. В противен случай животът ни ще се окаже твърде глупав.

От програмата „Срещи с Кабала. Виктория Боня“, 29.03.2020г

[264158]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само  да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Ако не започнем да се обединяваме, колкото и да увеличаваме броя на тестовете и устройствата за изкуствена вентилация на белите дробове, нищо няма да ни помогне. Засега се учим само от ударите.

Светът се движи към усещането за свързаност, единност. Общият проблем, който обхвана всички, от север до юг и от запад до изток, обедини хората. Вече не мислят за войни, за конфликти между държави, корпорации, индивиди – главното е да живеят спокойно. Всеки беше затворен вкъщи и е съгласен да стои там, защото сега за него основният проблем е да не се зарази с вируса.

В този смисъл коронавирусът много помогна на човечеството. Сега просто трябва да се погрижим, как да възстановим производството и дистрибуцията по такъв начин, че да  осигурява на човечеството необходимите продукти, но без излишно потребление, заради което почти напълно унищожихме земното кълбо.

Не трябва да се връщаме към предишния си живот, защото самите ние се превърнахме във вреден вирус на повърхността на земята, вирус, който убива природата. Ние разрушаваме цялата среда и затова получаваме отговор от природата на това състояние.

Затова трябва да помислим внимателно как да се върнем към нашите дейности на земята по такъв начин, че да осигурим на всеки повече или по-малко нормален живот, но не за сметка на опустошаването на земното кълбо от всичките му ресурси.

И ако не го направим сега, тогава ще дойдат други, още по-страшни и вредни вируси, с които природата ще ни научи и ще ни принуди да се променим. Природата е Творецът и  има много средства в запас, за да ни накара да се поклоним.

Природата е висшата сила, Творецът, АВАЯ. Без значение как се нарича, главното е, че има една сила, която управлява неживия, растителния, животински свят и хора. Това се признава от почти всички като очевиден факт.

От урок по статията на Баал Сулам „Любов към Тореца и творенията“, 18.04.2020 г.

[263357]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кога възникват проблемите от световен мащаб?

Въпрос: Вирусът действа само на животинско ниво, на нашето биологическо тяло, за да променим своето отношение на нивото „човек” т.е., на духовно психологично ниво ли?

Отговор: Да. Работата е в това, че най-висшата връзка между хората е емоционална, т.е., техните взаимни отношения и намерението на човека към човека.

Ако тези намерения са добри, насочени на връзка, то природата се движи към своето абсолютно интегрално състояние и тогава, естествено, всичко върви нормално. Хората виждат само помощ от страна на природата, доколкото техните движения са благи.

Но ако  установят помежду си все по-егоистични взаимовръзки, с цел да забогатеят за сметка на другите и дори да нанесат вреда на другите, то естествено, природата се проявява относно тях по обратен начин.

И тук се появяват всякакви биологични проблеми, като този вирус. Могат да бъдат също екологични проблеми, войни и всичко друго, на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Главното  е да се разделим. Както е казано: „Отдалечаването на грешните  е добро за тях, и добро за целия свят”. Хората се отдалечават на определено разстояние, за да да направят постепенно правилния извод и да започнат отново да се съединяват, но вече по добрия път.

Въпрос: Тоест, природата насилствено ни е интегрирала, а сега по някакъв начин ни изолира един от друг посредством катаклизми? Казвате, че според кабала, тя ни въздейства по този начин?

Отговор: Абсолютно. През цялата история, започвайки с прегрешението на Адам, когато е съществувала една единна система, която после се разбила на множество части. А сега ние трябва отново да ги съединим с правилното взаимодействие един с друг.

От ТВ програмата „Коронавирусът изменя реалността“, 12.03.20

[262279]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството е в пълна паника пред коронавируса, който ни принуждава да спрем цялото производство, цялата търговия, парализира и блокира цели държави.

Но обикновеният човек на първо място мисли за семейството си, за децата, за това с какво ще ги храни утре. Той е най-загрижен как да оцелее. И това е причината, поради която светът е съгласен да замръзне, сякаш казва: „Сега ще се погрижим за живота, а после ще възстановяваме промишлеността и производството „.

Но от кого зависи моята съдба? Как да ѝ повлияя, как да си гарантирам добро бъдеще? Ако знаехме отговорите на тези въпроси, вероятно щяхме да се успокоим малко?

Такъв въпрос възниква във всеки, защото ние сме преди всичко животни. В природата има само три нива: неживо, растително и животинско. И човешкият вид също се отнася към животинското, само че по-развито. Затова на първо място ни е нужна храна, както и на животните. Казано е, че „ако няма хляб, няма Тора“. Храната е основна за живота.

Но в ситуацията с коронавируса природата очевидно иска да ни научи и задава въпроса от другата страна: „Защо искате да живеете? Просто от инстинкт за самосъхранение, като всички животни? Но това не е достатъчно!“

Животните могат да живеят така и да не се притесняват за нищо друго, но ние, хората, трябва да започнем да се питаме за какво живеем. И това вече е проблем.

И затова, коронавирусът идва като горчиво лекарство и ни пита: „Защо живеете? Не бързайте да отговаряте, помислете. И аз ще ви помогна: Ще отменя всички изкуствени занимания, които сте си измислили и това е 90% от цялата ви работа. 90% сте произвеждали, продавали и изхвърляли, опустошавайки земното кълбо от ресурсите му. Работили сте един с друг, за да продавате и купувате, продавате и купувате през цялото време и в крайна сметка го изхвърляте. „

Цялата земя се превърна в сметище. Изградихме система, която произвежда неща за изхвърляне, за да имаме с какво да се занимаваме. Не можем да съществуваме без тази заетост. Но изведнъж идва коронавирусът и ни спира така, че да не можем да продължим да бягаме, да продаваме и купуваме.

Той сакаш пита: “И какво ще правите сега? Помислете защо сте направили всичко това и ще видите, че от него не е имало никаква полза. Време е да помислите за друг живот, за неговия смисъл, за това, за което живеете.

Не можете да изградите система, която работи на конвейр, където всеки произвежда, произвежда, произвежда, а последният изхвърля, за да започне системата отново отначало да произвежда и после да изхвърля. Основният въпрос е: защо живее човек? Докато не му отговорите, седете вкъщи и размишлявайте. „

Погледнете как природата с любов, грижливо, като майка или баща, като любящ родител иска детето да се замисли за живота, да се учи. И ако сега седите и се тревожите само какво ще ядете утре, тогава нека да помислим по-глобално. В края на краищата не само ти стоиш и не знаеш какво да правиш, и точно от това се нуждае човечеството.
Затова не се страхувам от този вирус. Имаме надежда! Ако успеем да отговорим за какво живеем, ще продължим да съществуваме. Ако не можем да намерим отговор на този въпрос, няма нужда да продължаваме.
В крайна сметка трябва да продължа да се развивам като човек. Въпросът за смисъла на живота е особеност на човека. И ако живея без такъв въпрос, само за да съществувам, тогава въпросите ми са животински.

Из 1214-та беседа за новия живот, 19.03.2020

[262037]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Етапи на развитието на човечеството: безпомощност и страх

Въпрос: Какви етапи в чувственото развитие трябва да преминем? Например, първо – безразличие, после – страх, след това – безпомощност и т.н.

Отговор: Безпомощността действа много добре. Защото когато си безпомощен и изведнъж започнеш да усещаш, че имаш само един изход – взаимно подкрепяне, то нищо повече и не трябва.

Ние напълно зависим от заобикалящата ни природа. Тя може да направи с нас всичко, освен едно: ако се сближим помежду си, ще влезем в добър контакт с нея и взаимно ще си въздействаме един на друг: тя на нас и ние на нея. Тогава ще бъдем интегрално свързани чрез добри връзки между нас и природата.

Реплика: Аз общувам с много хора и виждам, че етапът на безразличието вече е преминал. Когато коронавирусът се появи само в Китай, извън границите му имаше пълно безразличие. А сега настъпи етапът на страха, защото вече е вътре в страната.

Отговор: Аз не мисля, че това е етапът на страха. Първо, хората все още имат хранителни продукти.

Страх е, когато видят, че продуктите скоро ще свършат. Страх е, защото медицинските служби не могат повече да се справят с толкова много болни. Страх е, защото просто не знам, какво ще стане с мен, с моите съседи, да не говорим за работата и всичко останало.

Освен това ще свършват средствата за плащане, защото никой   няма да приема пари в магазините, защото няма да има какво да се продава и нищо няма да може да се вземе.

Когато с големи от страх очи се видят такива състояния, тогава човекът в обществото е готов да каже: „Да, да, аз съм съгласен на добро взаимодействие с другите.

Предишни публикации:

Коронавирусът променя реалността, част 1

Коронавирусът променя реалността, част 2

Коронавирусът променя реалността, част 3

От ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 12.03.2019

[261980]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Целта на природата и епидемията от световен мащаб 

Въпрос: Разумна ли е природата от гледна точка на кабала? Всичко, което става с нас, всякакви удари, които понасяме, всичко ли е планирано? Има ли висш разум или това е стихия?

Отговор: Природата е  абсолютно разумна. В нея има начало и край на развитието, т.е. план за развитие на неживата, растителната, животинската и човешката  природа и той стриктно се изпълнява.

Но според степента на неговото изпълнение възникват всевъзможни проблеми. Доколкото в този план участват неживата, растителната, животинската и човешката природа, то човешката природа като най-висшата, е предмет на всевъзможни флуктуации, изменения и в едната, и в другата посока.

У човека съществува свобода на волята, той може да се променя, да бъде подобен или не съвсем подобен на природата. В съответствие с това той променя траекторията на своето движение. Но все едно, движението му е насочено към една и съща точка, към една и съща цел.

Въпрос: Тоест, законите на природата не са предопределени на нивото на човека и обществото?

Отговор: У човека има свобода на волята, а това означава, че все пак му се дава възможност да стигне от точка А в точка Б по различни пътища.

Въпрос: Тоест, крайната цел все пак е предопределена?

Отговор: Не само крайната цел, но и цялото ни движение. Него можем да разбием на малки участъци и във всеки от тях можем да се движим по по-добрия или по-нежелания път.

Въпрос: На днешния участък от пътя се е проявила епидемия от  световен мащаб – коронавируса. Ние всички разбираме, че такива вируси е имало много и те са били много по-опасни.

С какво тази ситуация се отличава от другите в нашата история? Дали с това, че днес сме по-зависими, интегрални и естествено това дава своя отпечатък?

Отговор: Да. Ако по-рано епидемиите в Европа и в отделните части на света не са засягали останалите континенти и народи, то сега не е така. Днес сме толкова взаимосвързани чрез културата, икономиката, световната търговия и прочее, че не можем да не бъдем обединени като човечество.

Затова вирусите поразяват всички нас, постепенно се разпространяват от единия край на земята до другия. И никъде не можем да се денем, не можем да скъсаме връзките между нас.

Реплика: Особеното на тази ситуация е в нашата днешна взаимозависимост и най-главното – в непропорционалните ограничения, които въвеждат правителствата. Тъй като е имало различни епидемии, но никой не се е отнасял така към тях.

Отговор: Но това е било преди, когато не сме били дотолкова свързани един с друг. А днес тази връзка е станала тотална. Трудно е да си представим къде я няма.  И излиза, че заради вируса сме длъжни да се отделим един от друг, всеки човек трябва да се изолира от другите, което в сегашния свят е невъзможно.

Следва продължение…

Коронавирусът променя реалността, част 2

Коронавирусът променя реалността, част 3

Коронавирусът променя реалността, част 4

Из ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 12.03.2019

[261698]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеем в много специално време, което ще влезе в историята като „епидемия от коронавирус“. По целия свят е обявено извънредно положение, което вече стана глобално. И всичко е заради един малък вирус, който дори не може да се види, но той успя да направи огромна революция и парализира целия ни живот.

Освен опасността, породена от самата болест, тя разрушава и всички системи, на които разчита човешкото общество. Вирусът заплашва всички, от обикновения работник до министър председателя.
Струваше ни се, че структурите, които сме изградили, са мощни и непоклатими, но се оказа, че микроскопичният вирус е в състояние да подкопае цялата система. Държавите затварят границите и молят гражданите да се изолират в дългосрочен план. Целият свят се крие и заключва в домовете си.

Какво става? Идва един малък вирус и разрушава всички печеливши връзки, които сме изградили между нас, за да печелим пари от другите, да се експлоатираме, да се конкурираме. И разбира се, това не беше добро състояние, защото природата винаги се стреми да възстанови правилния баланс, доколкото е в състояние да устои на нашата егоистична природа, която иска да използва всички.

Оказва се, че самите ние сме създали този коронавирус, като сме довели връзките си до безпрецедентно егоистично ниво. И като резултат се появи вирус, биологична частица, която може да разруши всички егоистични отношения, построени от нас.

Няма край на раздорите в съвременния свят, където всеки иска да използва ближния си или дори да го унищожи. Егоизмът  надрасна всички граници на разрешеното и в резултат на това, вирусът се  прояви. Интегралният механизъм на природата не може да търпи такова ниво на човешките взаимоотношения и реагира с коронавирус.

Липсата на добри връзки между хората причинява биологични явления на по-ниско ниво. Човешките взаимоотношения са най-високото ниво на природата, засягащо  физическите и биологичните връзки, които се намират на по-ниско ниво.

Епидемиите не са новост за нашия свят. В миналото е имало жестоки епидемии, които са опустошавали цели градове. Какво е особеното в тази епидемия от коронавирус? Коефициентът на смъртност не е толкова висок, защото неизбежно всяка година определен брой хора умират от сезонен грип.

Проблемът е, че въпреки всички високи нива на прогрес, които постигнахме, не сме в състояние да уредим собствения си живот. При пълно материално богатство липсват човешките отношения. Ето защо не можем да изградим нормално общество и правилно да отглеждаме децата.

Всичко е заради егоизма на човека. Природата ни показва, че само егоизмът ни се нуждае от лечение и затова ни се разкрива коронавируса. Това е вътрешната същност на кризата.

Живеем в глобален свят и епидемията разкрива, че нашата глобална връзка може да бъде много опасна. Ние обаче нямаме друг избор: човешкото развитие ни води до осъзнаване на нашата връзка и пълна зависимост един от друг.

Опитвайки се да спрат епидемията, страните се опитват да се затворят и да изолират хората, като прекъсват връзките. Но в резултат само ще се убедим, че това е невъзможно да се направи, защото така се обричаме на нещастен живот, сякаш се връщаме към примитивните времена.

[261628]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Взаимното поръчителство – всички знаем това понятие от детството. Винаги са ни учили, че е нужно да се поддържаме един друг, иначе ще загинем. Но днес поръчителството, връзката между хората, се оказва особено актуална тема, придобиваща нова, ярка окраска.

Епидемията от коронавирус, обхващаща света, ни дава възможност да разберем нещо ново за своя живот и взаимовръзките в глобалния свят. А от друга страна, тя ни разкрива каква сила притежава всеки от нас, дори най-малкият елемент на природата. Светът ни се струва огромен, но изведнъж се оказва, че мъничкият вирус е способен да го хвърли в хаос и тъмнина.

Това ни показва каква лична отговорност носи в наше време всеки от нас пред света, за да не бъде вредител и да не заразява другите. Помислете, някакъв си обикновен търговец от китайски пазар е предизвикал такива драматични изменения в света. Това ни сочи каква сила притежава всеки от нас в глобалния свят и каква отговорност носи всеки по отношение на всички други.

В науката кабала има прост закон: „Общото и частното са равни“. Общото събира частните елементи, но то и зависи от всеки от тях. Невъзможно е да издърпаме от общото дори и най-малкия елемент, без да разрушим общото. Без една частица общото ще бъде ощетено, тъй като в него ще липсва именно тази частица.

Затова и гледаме коронавируса и не разбираме, как  тази микроскопична частица успява да сътвори толкова беди в света? Но в действителност, вирусът ни показва какви щети сме нанесли на огромната система на биологично ниво, най-висшето ниво в природата. Над него са само мислите и намеренията на човека.

Трябва да разберем, че всичко започва от главата. Затова, ако има  пукнатина в биологичната система, тя е следствие от неизправност в системата от мисли и желания, която стои над биологичното равнище. Трябва да се изясни какво разстройва отношенията на човека сам със себе си, с другите, с цялото човечество изобщо, така, че да се появяват на биологично равнище такива деформации като вирусите.

Видимо е, че има проблем в нашите взаимоотношения, че те не са интегрални. Ние вече сме нарушили законите на интегралната природа и не ѝ даваме да съществува нормално. Затова и разрушението, създавано от нас в природата, където всичко трябва да е свързано и хармонично, е станало толкова значително, че е ударило по всички под формата на вирус.

Епидемията действително засегна всички, защото живеем в интегрален свят. Затова и не е важно кой къде живее – всички пострадаха, било то китайският селянин, или борсовият посредник в Хонконг, или американецът, тъй като всички се намираме в обща, взаимосвързана система.

Някога сме живеели по-изолирано и сме зависели от своята локална област, доколкото светът не е бил глобален. Но сегашният свят е толкова интегрален, че всяко китайско село е свързано по веригата чрез мрежа от търговски отношения с цялото човечество. Ние сме свикнали да мислим, че съдбата на света се управлява от правителствата, а изведнъж се оказва, че юздите на управлението се държат от мъничкия вирус.

Ние всички сме част от единна интегрална система, която се нарича „Адам“, човек, и зависим един от друг без изключение. И ако тази система все повече проявява тази зависимост и ни задължава да я подобрим, то нека да научим как да действаме в съответствие на системата, иначе ще стане по-зле. В противен случай всеки ден ще се появяват нови смъртоносни вируси.

Системата ни показва, че сме задължени да се обединим с добри връзки. Но е необходимо да се изясни понятието „добри връзки“, защото нашият егоизъм смята за добро само онова, което му е изгодно.

А за да узнаем какво в действителност е добро, трябва да изучим цялата система и след това всеки поотделно и всички заедно да действаме в подкрепа на интегралността ѝ. Извън това, нищо друго не се изисква, само да се грижим за другите така, както се грижим за себе си.

Между нас трябва да има глобално взаимно поръчителство, което да стои над всяко разделение и лични цели. Поръчителството, връзката между нас, е над всичко, и то трябва да определя всички частни връзки, които съществуват между нас. Поръчителството е висш закон, единствено съществуващият в природата. Всички останали закони и форми на поведение произлизат от него.

Благодарение на коронавируса, законът на поръчителството се разкрива сега пред света. Природата е решила да ни покаже какви сме ние и колко сме противоположни на природното.

Може би в тази криза ще се научим какво да правим, за да станем интегрална част от природата. Изпълнявайки закона за поръчителството, човекът ще приведе природата в равновесие. А достигането на пълно равновесие и хармония с природните сили – това е истинският рай.

Из 1212-та беседа за новия живот, 10.03.2020

[261737]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→