Ние не знаем какво е “любов”. Обичам да ям, обичам децата, обичам жените – обичам всичко, което ми доставя удоволствие, за да напълня егоизма си.

А в духовното под любов се разбира нещо съвсем друго: способността да напълниш другия, да почувстваш неговите желания и да се наслаждаваш, че ги изпълняваш. Затова посоката на любовта и нейното осъществяване са точно противоположни на материалната любов.

Любовта между приятелите  е съединяване на общите части на душата Адам Ришон, които чувстват отблъскване една от друга. Стремейки се да се обединят, те разкриват своето отдалечаване  и разединяване и трябва да поправят своята ненавист на любов. Именно до степента, в която омразата и неразбирането се разкриват между всички части, те могат да се обединят и напълнят взаимно.

Затова любовта е запълването и съединяването на противоположностите, които първоначално се ненавиждат една друга.

Ние трябва да възстановим връзката си в единната система Адам Ришон, според която е изградена цялата природа. Всички нейни частни и общи закони и принципи произтичат от тази система. И ако се стремим да свържем тези части заедно, въпреки противоречието им, ще поправим себе си и цялата реалност.

Приближавайки се един към друг, постепенно ще започнем да усещаме как се допълваме и се намираме в съвършен свят. Между противоположните части течат взаимни потоци: от минус към плюс и от плюс към минус. Затова се усещаме във вечен свят, където животът постоянно тече.

Никой не иска да унищожи и убие другия, а напротив: пресичаме определена граница (Махсом) и тогава чувстваме, че отрицателните и положителните сили се допълват и създават вечен поток, към който ние също принадлежим. Това дава усещането за вечен живот.

Всичко зависи само от степента на нашето обединение, когато преминаваме границата, до която сме чувствали своята противоположност и започнем да се напълваме един друг. Чувството за взаимно допълване ни дава усещане за вечност, където няма смърт.

Трябва само да се научим как най-добре да се свържем с другарите си за взаимно допълване, за да не виждаме недостатък в никого, а само покана за поправяне и единство.

От урока на тема “Законът на любовта в системата Адам Ришон”, 22.12.2020

[275819]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Общата душа "Адам" - No Comments→

Разкриването и възприемането на висшата реалност става чрез молба (молитва) и благодарност. Тези два вида обръщения изграждат връзката ни с Твореца. Защото молбата говори за желанието ни да се сближим с Него в подобието по свойства, за нашето разбиране какво означава уподобяване на висшата сила, за готовността ни към него.

Да станем подобни на Твореца, означава да станем човек, Адам, от думата „едоме” (подобен). А благодарността е необходимото условие за получаване на поправяне на нашите свойства.

За разкриването на висшата сила е нужно да се уподобим на нейното свойство отдаване, иначе не сме способни да я възприемем. И за да направим това е необходимо обратното свойство на творението – егоистичното желание за наслаждение. При което, колкото по-далеч и по-високо се придвижваме към подобието с Твореца, толкова по-голям егоизъм се разкрива в нас, толкова повече препятствия усещаме на пътя си, както човек, който се изкачва в планината.

И това е естествено, защото всеки път, когато достигаме все по-голямо подобие на Твореца, то е основано на все по-голямото различие от Него. Ние разкриваме все по-дълбоки свойства на цялото мироздание, на цялата система на света, която се постига от противоположните свойства. Затова възприемането на висшата реалност преминава през обратните ѝ свойства и състояния.

Не трябва да се плашим от това, а да бъдем готови за такива състояния, помнейки, че всичко разкриващо се в нас са необходими усещания, противоположни на усещането на Твореца. Цялата реалност е само Твореца, както е казано „Няма никой, освен Него”. И затова всичко, което се случва с нас се разкрива само в степента, която е необходима за Неговото разкриване от противоположното свойство.

А възприемането на Твореца се осъществява чрез молба и благодарност – чрез две противоположни обръщения към Него. От една страна, аз моля, желая, а от друга страна, благодаря: като лява и дясна линия. Лявата линия е недостатък, а дясната линия е благодарност, благословение, признателност.

В книгата на Баал а-Сулам “Учение за Десетте Сфирот”, част 4 е казано, че “Всички наши практически действия с молба към Твореца са призвани да издигнат душите, изпаднали от общата душа на Адам”, които са се разпаднали, отдалечили поради проявилия се в тях егоизъм и паднали в егоистичните свойства.

И цялото наше съществуване в този свят е предназначено само, за да ни приведе към първоначалното състояние, за да можем отново да усетим себе си като една обща душа, наречена “Адам”.

Но това няма да бъде вече Адам Ришон, не първият човек, разбилата се система, едно общо желание, което се разбило на практически безкраен брой частни желания.

Нашата работа е да съберем всички тези частни, разбити желания, изпуснати в егоизма и пропити от него, усещащи общото и частно отдалечаване и отблъскване едно от друго, и да ги приведем в първоначалното състояние на единството.

Затова е желателно всяко наше състояние, всяко действие и мисъл да бъде предшествано от “намерение”. То е най-важното: „За какво го правя?” Правилното намерение „ще ни съедини в една единна система”. Действието, което следва от такова намерение, се счита за поправено.

Възможно е дори да не се изисква действие и да е достатъчно едно намерение. Но сега в нашия свят е много важно от намерението да се премине към действие, защото действието, което следва след намерението, е потвърдило това намерение на събиране във взаимен контакт на всички нас до първоначалното състояние.

Когато въпреки егоистичното отдалечаване един от друг, взаимната ненавист, недоверието, отблъскването, ние все пак се опитваме да се сближим, то всеки такъв опит се отчита, вътрешното движение от сърцето въпреки своето сърце. Аз усещам как работя в двете линии.

От една страна моето сърце отблъсква другите и иска да бъде изолирано, като поддържа дистанция между мен и другите. А от друга страна, аз искам да преодолея това разстояние, да се издигна над него, „покривайки всички прегрешения с любов“.

Тоест, аз не се опитвам да унищожа, да изтрия нашите минали отхвърляния и разстоянието между нас, а над тях се стремя да изградя свързващи мостове. Егоистичното съпротивление трябва да остане, а ние да се съединяваме в алтруистични връзки, и тогава те се умножават от егоистичното съпротивление на връзките

Оказва се, че възстановената връзка е в „620“ пъти по-силна от първоначалната връзка в системата на Адам, която е разбита специално, за да възстановим над нея нашата нова връзка. Вместо „първия човек“, Адам Ришон, първоначалната система, ние ще изградим „последния човек“, Адам Ахарон, тоест поправен.

Из сутрешния урок 07.10.2018

[234425]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам" - No Comments→

Общата душа, която е била единна и свързана, след разбиването се е разделила на множество части, които е необходимо да съберем, да съединим и с тяхна помощ да разкрием Твореца.

Разликата между първоначалния съсъд и възстановения след разбиването е в това, че след разбиването се появяват нови свойства, които преди не са били ясни.

Именно поради тях душата се разбива и при тяхното поправяне, се разкриват допълнителни свойства на светлината срещу тези разбити желания и по такъв начин изясняваме вътрешните качества на Твореца, който е създал тази душа и я поправя със своята светлина.

Ако нямаше разбиване и поправяне, не бихме усещали повече от първия човек, Адам, преди грехопадението, тоест единствено малкото състояние „Нефеш/Руах де Руах“. А след разбиването и поправянето, разкриваме цялата светлина НАРАНХАЙ, т.е. сливането със самия Творец, достигаме подобие по свойства с Него, разбиране на Неговия път и мъдрост, заложена в творението.

Затова е невъзможно да се мине без разбиване и поправяне. Краят на поправянето е точката, първоначално заложена в програмата на творението. (more…)

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Сутрешни Уроци - No Comments→

Въпрос: Дайте, моля, определение на щастието.

Отговор: Щастието е когато мога чрез себе си да напълвам другия или чрез другия да напълвам Твореца.

Въпрос: Материалният свят постоянно ме увлича. Защо Творецът го е създал?

Отговор: За да може той да ви увлича, а вие да се съпротивлявате и да се опитвате да ви привлече Висшия свят.

Въпрос: Каква е ролята на човешкото разнообразие в този свят?

Отговор: Ние се явяваме частици на една обща система на душата – Адам, и затова толкова различни. А сега всички заедно трябва отново да се обединим в тази обща система.

Въпрос: Може ли да предразположим висшите сили към себе си, за да попаднем в необходимото време, на необходимото място?

Отговор: Това зависи от съдбата на човека, която се определя от много параметри, но основно, от неговата душа: доколко тя се е развила в предишни състояния, и до колко в момента общата душа, наречена Адам, се нуждае от участието му в общото поправяне.

Въпрос: Всички ли висши сили са еднакво благоразположени към нас? С всички ли, може да има връзка?

Отговор: Има една висша сила – Твореца, а останалите сили са Негови производни, затова трябва да се съобразяваме само единствено с Него. Всички останали сили се наричат ангели, в тях няма свобода на волята.

От урока на руски език, 31.12.2017

[226232]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Общата душа "Адам", Творец - No Comments→

Въпрос: Чух, че всички ние сме части от душата на Адам и че във всеки има искра от нея, наречена точка в сърцето. Какво е „точката в сърцето“ и как да я развием?

Отговор: Всички се отнасяме към едно желание. Това огромно желание се е разделило на множество части, всяка от които е попаднала в тяло – твоето, неговото, моето… И нашите тела отделят тези частици на желанието една от друга. Аз искам едно нещо, ти друго, а той трето, защото нашите тела властват и заповядват на желанието какво да иска.

Науката кабала казва, че ако още в живота в този свят в нашите тела ние съединим заедно частиците желание, съществуващи във всеки, то в полученото общо желание ще започнем да усещаме „извън телесни“ явления, тоест друга реалност – духовният свят.

Всеки от нас усеща този свят вътре в своето лично, индивидуално, изолирано желание. А ако съединим нашите желания, те ще получат ново качество, именно благодарение на обединението. Това общо желание става интегрално, съвместно и вътре в него чувстваме реалността, която се намира извън теб, мен или него – висшият свят.

Не е толкова сложно да достигнем това. Важното е да разберем доколко за нас е важно да видим висшата степен, по-високо и по-външно състояние отколкото този свят, тоест бъдещия свят. Както е казано: „Ще видиш света докато си жив“. Ако отменим ограничението на тялото и се съединим в един човек с едно сърце, ще почувстваме висшия свят.

От беседата „Отговори на въпроси на начинаещи“, 24.07.2017

[211382]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Точка в сърцето - No Comments→

Конгрес в Прага. Урок №1

Въпрос: По какъв принцип става разбиването на душите?

Отговор: По принципа на големината на желанието във всяка от тях. Колкото е по-голямо желанието на всяка душа за подобие със светлината, толкова тя (душата), е по-близко към нея (светлината). Колкото желанието е по-противоположно на светлината, толкова душата е по-далеч от нея.

Това произхожда от четирите стадия на разпространение на пряката светлина.

Светлината, започвайки да действа, създава първото желание. То се напълва със светлината и, подобно на светлината, в него възниква стремеж към отдаване.

А след това от желанието за отдаване отново се създава желание за получаване.

В крайна сметка, се формира едно окончателно желание – получаване заради себе си. При това всички стадии (0, 1, 2, 3) се концентрират в четвъртия стадии, който също се състои от четири стадия.

Затова, всеки се отнася към стадия от който е произлязъл. Както в материалния живот човек се ражда от своите родители, така и тук. Да допуснем, че той получава желание от второ ниво, то това е и той.

Но ако в нашия свят човек от рождение може да няма достатъчно данни, за да бъде велик учен или музикант, то в развитието на душата това не може да бъде, защото всичко се развива във връзката с другите, а не всеки поотделно.

Така, изкачвайки се нагоре, всеки трябва да достигне до пълна връзка с всички останали, за да стане едно единно цяло с тях.

По този начин съвършено не е важно от каква част се е появил човека и какви са били изначално неговите свойства: малки, големи, лоши или добри. В края на краищата, интеграцията поглъща всичко. Най-важното е да се изпълнява това, което трябва и заедно с всички образувате едно единно цяло.

От 1-я урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[196994]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгрес в Москва. Урок №3
В много кабалистични източници е казано, че духовното се постига само чрез силата на молитвата. Повечето хора мислят, че знаят какво представлява молитвата, но всъщност далеч не е така.

В науката кабала учим, че „до началото на творението е била само висшата, изпълваща всичко светлина и не е имало свободно, незапълнено от нея пространство…“

Висшата светлина, Творецът в неразкрит вид е запълвал това желание, което е създал от нищото. „Съществуващо от нищото“ – е самия акт на творението.

След това Творецът започнал да видоизменя, да преобразува това желание в нещо, от което по-късно би могло да бъде създадено самостоятелно творение. Той извършил множество действия, докато желанието не се разбило на множество части, което в кабала се нарича разбиване на общата душа (Адам).

Частиците от общата душа се делили все повече и повече до там, че всяка една от тях станала точка – същата тази точка в сърцето, която се разгаря в нас и чрез която ние чувстваме стремежа към Твореца.

Отначало това чувство се проявявало неосъзнато, без да знаем откъде е дошло, защо не ни дава покой, но то ни води до кабалистична група. Така започва духовния ни път.

Работейки в група, ние започваме да разбираме, че в природата на творенията няма абсолютно никакъв друг материал, освен егоизма, както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне“. Специално е създадено от Твореца, за да можем да се окажем потопени в него, да го вземем със себе си, да го поправим и да се издигнем към Твореца.

Затова задачата ни се състои в разкриване на егоизма в себе си и в достигане до правилна форма, която се нарича „желание“ („хисарон“).

Проблемът е в това, че когато сме потопени в земни желания, ние не влияем на духовната система – ние не сме в нея. А правилно оформеното желание е насочено към интеграция в духовната система Адам, към сливане с неговите части, въздействайки върху нея и се нарича „молитва“ – молитва за съединение и правилно функциониране в общата система на мирозданието.

Затова се казва, че всичко се постига само в молитва – в правилно оформено желание.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187776]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгрес в Америка. Предварителен урок №1

Правилото на компенсацията

Очевидно на Адам не му е било лесно. И все пак, движен от бремето и болката, е разкрил общата система, която нарочно е била разбита. Връзките между нас специално са били разрушени и объркани.

Взаимоотношенията ни са толкова чудовищни, че всеки базира успеха си на краха на ближните си. От ден на ден, от поколение на поколение, ставаме все по-жестоки един към друг. Всеки нов, небивал скок на егоизма, се превръща в навик за следващото поколение и се оказва в реда на нещата.

Така и ние вървим напред, под въздействието само на една зла сила, която цари и гори в нас. Целта на това развитие е без да обръщаме внимание на силата в нас, да се опитваме да се обединим. Тогава, посредством лошата сила, ще разкрием как, в каква степен, с каква мощ, в каква форма, в какъв „стил“ е необходимо да използваме добрата сила, така че във всеки миг да компенсира лошата.

Ако благодарение на своите старания успеем да живеем в хармония между тези две сили, то животът ни ще приеме нова форма. Ще се издигнем на ново ниво, ще влезем в нова епоха на възприятие. Системата, в която се намираме, ще усещаме чрез призмата на равновесието. Освен това ще открием, че обкръжаващата система също съдържа в себе си две сили, а не една, негативна.

Тогава явно ще видим, че се намираме в нов свят, в състояние, лишено от всякакво зло. Тук няма живот и смърт в обичайния смисъл. Тук ние безусловно ще познаем цялата действителност, именно защото добрата сила компенсира лошата, която ни е дадена по рождение.

Следва продължение…

От предварителния урок №1 в Америка, 19.05.2016

[183941]

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

За какво живея? Ч. 3

Filed under: Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Защо душата не помни опита от изминалите земни животи?

Отговор: Защото тя няма никакво отношение към земния живот.

Душата е това, което влагаме в другите, когато се намираме в тях и усещаме чрез тях вечното си състояние, бъдещето, докато още се намираме в този свят, в този живот, в това тяло.

Структурата на душата се състои от десет сфирот. Ние трябва да знаем как да съберем и оживим тази структура, за да може всички части на душата взаимно да се допълват, за да може, да предположим, всички десет човека, които са се събрали заедно и желаят да създадат такива взаимоотношения, да се разтворят в тях и всеки да успее да излезе от себе си, без да остава малък егоист.

Когато излизам от себе си в деветте ми приятели, и всеки от тях прави същото, между нас се образува мрежа от връзки и започваме да усещаме, че се намираме в нея. Това е и усещането за другия свят. Аз в себе си – егоист, но когато влагам в тях, ставам алтруист. А общото желание и намерение, което създаваме между нас, се нарича „душа“.

Мрежата от нашите взаимоотношения в свойството отдаване се нарича съсъдът на душата, а разкриващата се в него определена форма висшата светлина – Творец.

От урока на руски език, 01.11.2015

[170771]

Filed under: Въпрос-отговор, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Какво е „творение“?

Не е тайна, че в ежедневието постоянно си взаимодействаме. Обаче Адам разкрива нещо повече – глобалната система на нашите взаимовръзки, неразривна и всеобхващаща.

В клетките на тялото, в своите мисли и желания, иначе казано, в целия диапазон на неживата, растителната, животинската и човешката природа в човека, всеки от нас е свързан с всеки. Свързан изцяло и напълно.

Като цяло ние представляваме интегрална, глобална система, която Адам е нарекъл „душа“. Тя включва в себе си всичко: живота ни, нашата нежива материя, растителната, животинската и човешката природа, нашата психология, духовното ни стъпало.

И още: Адам е открил, че тази система умишлено е извадена от равновесие, за да доведе творението в състояние на съвършенство.

„Творение“ не са всички нива на природата в нашия свят. „Творение“ се нарича този същия въпрос за същността на живота, пробуждащ се в човека: „За какво живея?“

Ето защо в науката кабала Адам е наречен „първият човек“ (Адам Ришон). Той първи е разкрил този въпрос и отговора му, първи е открил общата система и ни е разказал за това в книгата си „Ангел Разиел“. „Разиел“ означава скритата в природата, още неизвестна ни сила.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183813]

За какво живея? Ч. 1

Filed under: Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: От една страна, всички ние сме една душа и сме свързани помежду си в едно тяло. От друга страна, тогава кой съм аз, със своя личен характер, вкусове и навици? Аз не съществувам, ли?

Отговор: Сега съществуваш само в материална форма като всяко животинско тяло в този свят. Ако искаш да опознаеш себе си в истинския вид, трябва да се издигнеш на по-високо ниво, където съществуваш в духовна форма, там, където е твоят дух, а не животинското тяло.

Ако опознаеш това, то ще постигнеш също нов свят, ново ниво на съществуване, където си свързан с всички, влияеш на всички и всички влияят на теб в чувствата и в разума, в доброто взаимно отдаване един на друг.

Там ти съществуваш, влияейки с добро на всички части на системата, наречени частни души, които са свързани помежду си до такава степен, че съставят една душа, една система.

Баал а-Сулам пише в статията „600 хиляди души“: „В действителност, няма в света нищо освен една, единствена душа. И тази душа се намира изцяло във всеки.

Защото духовното не се дели и не се разсича на части. А на 600 хиляди части и много духовни искри душата се разделя от егоизма на човека. Отначало егоистичното тяло отблъсква и отдалечава от себе си светлината на душата. А по степента на неговото поправяне, в него започва да свети общата душа“.

Още…

Filed under: Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Казвате, че всички ние съставяме една душа. А как това е свързано с моя живот? Дори ако е вярно, не разбирам как мога да го използвам на практика?

Отговор: В живота си извършваме много действия. Започвам този живот, завършвам го, но знам ли аз за какво живея? Не. Знам ли днес какво да правя в моя живот утре? Не особено.

Може би влизам през малка врата като в огромна сграда. Губя се там и не зная кога ще мога да изляза от всички тези стаи, влязъл ли съм в тях по погрешка или не. Ние не знаем как да определим добрата си съдба.

Науката кабала ни дава картата на живота. Разкриваш я пред себе си като географски атлас.

Например, тръгнал си в отпуск в някаква страна. Отваряш картата на тази страна, картата на града, в който отиваш и разбираш кое къде се намира, как максимално полезно и с удоволствие да прекараш тази седмица отпуск, така че нищо да не пропуснеш, да видиш нови красиви места, да опиташ вкусни местни блюда и т.н.. Дори тази седмица не ми се иска да пропилея напразно.

А тук пред нас е целият ни живот. Дошли сме на някакво място, наречено „този свят“ и много ни вълнува как ще прекараме времето си в него.

Науката кабала ти дава карта, на която можеш да видиш къде се намираш и предварително да разбереш къде всичко е хубаво и прекрасно. За какво ти е да се мотаеш по улиците, да попадаш в опасни и мръсни места?!

Можеш да избереш добър път и да достигнеш най- добрите състояния. Винаги има избор – повече или по- малко. Всеки може да избере това, което му подхожда, съгласно корена на душата му. Именно това позволява науката кабала.

До нашето поколение сме се развивали в много проста форма. Всеки е придобивал някаква професия, за да заработи, да създаде семейство, да успее. Днес вече сме надраснали това развитие. Ние не искаме просто семейство, просто професия. Искаме да опознаем нещо по-вътрешно, затова ни е нужна науката кабала, за да ни насочи вярно в търсенето на смисъла на нашия живот.

От програмата на радиостанция 103 FM, 18.11.2015

[170729]

Filed under: Кабала, Общата душа "Адам" - No Comments→

Животът – това е резултат от съединяване

Въпрос: Вие казвате, че всички сме свързани в една мрежа, всички – като една голяма душа. В наши дни тази тема вълнува много хора по света: в интернет има много сведения за такива изследвания, много песни, статии. Хората имат усещане, че сме части от една голяма система. Наистина ли всички ние сме части от една душа?

Отговор: Всички ние сме една душа. Душата – това е голямо желание за живот, за съществуване, присъщи на всички нива на природата. В неживата природа всеки атом и всяка молекула искат да съществуват, съхранявайки своето съединение. Заради това, за да се разруши някакво съединение, е необходимо да се приложи енергия, топлина или натиск.

В края на краищата, всяка част от природата се стреми да се съхрани. Този инстинкт за самосъхранение се нарича желание за получаване, за наслаждение, за самосъхранение. Според степента си на развитие различните вещества все повече се съединяват помежду си, увеличавайки количеството части, включени в съединението, а след това и неговото качество. Така на земното кълбо се развива животът.

Постепенно, от амебите и примитивните организми са се развивали все по-сложни същества, обитавали първо водата, а след това излезли на сушата.

Ние виждаме, че целия живот идва от съединяването на части. Именно тяхното съединение поражда количествено и качествено развитие на все по-високо ниво, докато се стигне до човека. Физиологичното тяло на човека е необикновено сложно устроено, от огромен брой компоненти.

Но освен това, в него има абсолютно уникална способност за умствено и чувствено възприемане на света, това което ние наричаме човешки разум и сърце.

С разума и сърцето си човек излиза извън границите на своето тяло, желаейки да постигне това, което не се отнася към нашето триизмерно пространство и обикновения живот, стремейки се да се пренесе през огромни разстояния, за да  излезе в космоса, да направи скок във времето и пространството.

И всичко това е благодарение на вътрешния човешки дух, сложността на който се определя вече не от атомите и молекулите, а от сложността на нашите усещания над материята. Всичко това материално и така нареченото „духовно“ развитие се случва чрез много сложна организация, голямо свързване, възникване на нови връзки.

Това развитие е подобно на еволюцията на компютрите. Първите калкулатори са били чисто механични, със зъбчати колела. След това те са се развивали, станали са отначало електрически, а след това електронни.

Но всичко произлиза от простите операции с нули и единици. Както и в нашия живот, има или плюс, или минус. Големият плюс са много единици, а големият минус – много нули. Но това е единствената мярка за измерване, като всичко останало произлиза от свързването, освен него няма нищо.

Цялата сложност и вечност на мирозданието, цялото величие на човешкия разум се определя от това, че в мозъка  има милиарди клетки, всяка от които е или минус, или плюс – нула или единица.

Но свързани заедно, те ни дават възможност за записване на бездна от информация и за съпоставяне помежду си. В резултат на сравнението на чувствената  и интелектуалната информация възниква все по развито човешко възприемане на света.

Следва продължение

От програмата на радиостанция 103FM, 18.11.2015

[170713]

Filed under: Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Какво означава, да се съединим с другите хора, какво ми пречи да го направя, и коя сила може да поправи това зло в мен?

Отговор: Кабала казва, че нашите биологични тела ще останат животински и ще продължат да живеят, както всички други животни. Но вътре в човека има също така и негова вътрешна същност, началото на душата. Във всеки един от нас има мъничка част от тази душа.

Човешката част в нас е нашият вътрешен свят, психологията, желанията, мислите, не отнасящи се към телесното съществуване, а издигащи се над него.

Това е нашето желание да разберем, какво е това животът, в какво е неговата цел и за какво сме дошли в този свят, тоест да отговорим на всичките тези детски въпроси. Ако започнем да отделяме тези човешки части в себе си и да ги съединяваме едни с други, то ще съберем системата, която се нарича ‘‘първият човек“, Адам. Такава напълно свързана система вече е съществувала. Но след това тя се е разбила на много части, което се нарича прегрешение на дървото на познанието. И сега трябва да я свържем обратно.

Ако заедно възстановяваме тази система, то започваме да я изучаваме, да разбираме нейната работа. Виждайки сложното преплитане на връзките помежду ни, разбираме програмата на творението, неговата цел. Издигаме се по-високо от своите тела в нашето усещане, разбиране и осъзнаване, започвайки повече да се грижим не за телесното съществуване, а за своите души.

По такъв начин, строим своята обща душа и усещаме в нея нова реалност — висшият свят, райската градина. В това и се заключава целта — вместо живота вътре в тялото, което се отнася към животинското стъпало и живеещо като животно, да се изкачим на стъпалото на първия човек, Адам.

Ако свържем всички наши човешки части помежду си то ще усетим човешкия живот. Той кардинално се отличава от предишния живот. Защото живеейки човешки живот, ние преставаме да бъдем зависими от своите тела. Тялото може да умре, а човек ще продължи да живее на своето ново стъпало.

Целта на нашето съществуване е да се качим от животинското стъпало на човешкото, в което и състои разликата между този свят и бъдещия свят.

От програмата по радио 103FM, 30.08.2015

[166009]

Filed under: Общата душа "Адам", Празници - No Comments→

Има действия, които човек е необходимо да изпълни за сметка на своята егоистична природа. Защото тя ни кара да обичаме само себе си и да желаем да спечелим за сметка на ближния, независимо от неговото страдание и дори радвайки  се.

По същия начин ние се отнасяме с Твореца. Ако не се страхуваме от висшата сила, изобщо нямаше да мислим за нея. Но съществува скриване, заради което не знам какво ще стане с моя живот, с децата ми, с близките ми хора, с мен самия. Ще бъда ли жив в следващия миг и какво ми подготвя следващия ден. Затова правя равносметка и решавам, че си струва да се държа добре.

Смята се, че Творецът има определени задължения по отношение на човека, ако човекът изпълнява своите задължения по отношение на Твореца. Ако човекът се държи правилно, то и Творецът се отнася добре към него.

Но има още едно условие, което ни задължава да се отнасяме добре не само към Твореца, но и към целия свят – нежива природа, растения, животни и хора. Ние сме длъжни да се отнасяме към обкръжаващия ни свят така, както към самите себе си, затова е казано; „Възлюби ближния както себе си”. Ближният е всичко, което е наоколо.

Представете си, че се отнасям към всичко, което е извън мен с такава чувствителност, грижа и любов, както към себе си! Тогава ще спра да усещам разликата между това, което е в мен и това, което е извън мен. Целият нежив свят, растения, животни, хора да чувствам така, като че ли съм аз самият.

Усещам, че аз съм обкръжаващия свят, цялата Вселена. Това е един сладкиш, в който се намирам. Няма никаква разлика между това, което е вътре в мен и извън мен.

Ако ние достигнем до такова състояние, ще отменим всички граници и ще придобием допълнителен сетивен орган, позволяващ ни да усещаме това, което се намира извън нас. Ние през цялото време усещаме външния свят чрез себе си, оценяйки само това, което е изгодно за нас. А може да отменим своя егоизъм, предубедения поглед и просто да чувстваме външния свят.

Изведнъж откриваме, че външният свят и ние се сливаме в едно цяло, което се нарича висш свят или Райска градина. Светът е пълен със светлина, енергия, живот, наслаждение. Има само висш свят, същесвуващ в абсолютен покой и спокойствие. Няма граници, няма ограничения, няма време.

Ние излизаме от ограничеността на този егоистичен свят и нашето егоистично възприемане и разкриваме нова, истинска реалност, неограничена в рамките на нашия егоизъм.

Ако постигнем такова възприятие, когато усещаме целия свят като едно цяло, в което се съединяват висшият и нисшият светове и чувстваме цялата напълваща ги светлина, единствената сила на Твореца, то разкриваме истината, заради която  съществуваме в този сят.

От телевизионната програма „Нов живот” № 627, 17 септември 2015 г.

[166870]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Практическо обединение, Различни - No Comments→

Въпрос: Как действително да осъзнаем своето зло и да се разкаем до такава степен, в която вече не е нормално да си вредим един на друг, да се пренебрегваме и мамим всеки ден?

Отговор: Човечеството се е развивало хиляди години, за да може накрая, в наше време, да достигне до осъзнаването на своето зло. Цялата природа около нас започва да се затваря в кръг и ни подтиква, принуждава ни, да се съединим в една свързана система.

Подобно на това както целият нежив, растителен и животински свят се обединява в обща симбиоза, така и хората са длъжни да бъдат свързани един с друг. Такова състояние възниква за първи път в цялата наша история.

Кабалистите са гледали на самия край на 20 век като на време, когато човечеството е длъжно да започне да се обединява. С тази цел се разкрива науката кабала – методика за обединение и поправяне. Но поправянето е невъзможно докато не се изяви неизправността, и затова в света се появяват толкова много проблеми, ненавист един към друг, разединение.

Родители и деца не могат да намерят общ език, хората спират да се женят и да създават семейства или се развеждат. Всички тези признаци са на това време, което кабалистите съвсем точно са описвали преди много години. Разкриват се злото, ненавистта, разединението, и хората търсят всяка възможност да се уединят и скрият, за да си отдъхнат един от друг.

Но трябва да осъзнаем, че природата ни задължава да се обединим, без да ни оставя избор. Намираме се в рамките на природните закони. Така както не можем да тръгнем против законите на физиката, химията, биологията, анатомията, така е невъзможно да пренебрегнем и законите на вътрешното поведение на човека, неговата психология, тоест душа.

Кабала разказва именно за законите на душата, затова как да я съберем цялата от разнородните части, на които се е разбил първият човек Адам, след грехопадението с дървото на познанието. Ние всички трябва да се обединим, но не физически, с телата, а с нашите вътрешни желания, за да се изпълним един друг.

Когато се обединяваме, се получава едно общо виртуално създание, наречено Човек. Всички работим за това виртуално единство, стараейки се да го направим по-съвършено и тогава вътре в него да почувстваме висшия, духовен свят.

Въпрос: Какво да правя ако проклинам всички, когато се движа с колата си по пътя, карам се с продавачката в магазина, обиждам с егоистичното си отношение много хора, които са край мен?

Отговор: Всеки се държи по този начин. И най-важното е да осъзнаем, че това е зло, тоест да разкрием каква полза бихме имали от нашето единство: например милиони долари. Например, ако няколко души се обединят, то всеки от тях получава за награда милион долара.

Всички изведнъж ще се впуснат да се обединяват, ако виждаха такава полза. Представете си, че десет човека седят на кръгла маса, десет – това е числото, необходимо за пълно обединение. И ако ни се е отдало да се обединим, върху масата пада торба с десет милиона долара – по милион за всеки.

Тогава ще разбера, че моята неспособност да се обединя с другите е моята зла природа, моят враг. Защото аз мога да спечеля, но моят егоизъм не ми позволява да се обединя. На нас не ни достига само това осъзнаване.

Науката кабала донякъде ни разкрива какво представлява висшия свят, колко е хубав той. Но условието за влизане в него е нашето обединение. И тогава ще разберем нашата основна пречка – нашият егоизъм, наричайки го зло начало.

Иначе ние не смятаме своя егоизъм за зло. Точно това осъзнаване не ни достига и в него се състои целият смисъл на покаянието, което е прието да се прави в месец Елул преди нова година. Покаянието – това е разкриване в себе си на пътя за добро обединение с всички останали.

Из програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166152]

Filed under: Десятка, Егоизъм, Общата душа "Адам", Празници - No Comments→

Въпрос: Съществуват много тела – всеки има свое тяло, но душата на всички една ли е? С какво точно се съединявам с другите: със сърцето или разума?

Отговор: Това е вътрешно преживяване, което не може да бъде обяснено на човек, който никога не го е изпитал. Това е усещането за вътрешна връзка, без какъвто и да е съединителен кабел – от един човек към друг.

Въпрос: Какво се случва с човек, който е преживял това усещане?

Отговор: Той знае, че съществува висш свят и живот, който не е свързан с тялото. Сега в него има два живота: един – телесен и друг – духовен.

Въпрос: Това не обърква ли живота на човека?

Отговор: Напротив, това придава на живота спокойствие, тъй като той знае за какво си заслужава да живее. Каквото и да се случи с тялото му – за него съществува вечния живот, за който трябва да се грижи. Тъй като сега, живеейки в два свята едновременно, той може да умножи живота си във висшия свят чрез съединението между хората.

Отначало в човек е имало само малка празна точка, копнееща за връзка с другите. Но сега тази точка се разширява, раздува се и се изпълва с висша светлина, с усещане за единство, съединение с желанията на другите хора, които също са излезли от своите тела, и с общата висша сила, висшата светлина, Твореца. Всички ние се превръщаме в подложка за разкриване на Твореца.

Въпрос: Всеки ли може да дойде на кабалистичен конгрес и да почувства това обединение или за това е необходима специална подготовка?

Отговор: Всеки може да вземе участие в това. Живеем в такава епоха, когато всеки човек има възможност да постигне такова обединение и чрез него да разкрие Твореца. Изпълващото ни усещане, което се разкрива вътре в нашето обединение, се нарича висша светлина или Творец. Когато човек преживява това, в него изчезват всички въпроси, тъй като всичко става ясно.

От 518 беседа за новия живот, 08.02.2015

[155577]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

[154827]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - No Comments→

”Проказа” означава ”затваряне”. Сякаш той Затваря висшите светове и не ги отваря. А когато Той ги затваря и не ги отваря, това се нарича ”язва”.

Както е казано: ”язвата на проказата, ако бъде в човек”. Именно  ”в човека” – на Зеир Апин. И от тук се спуска надолу в човека, който е доведен до това и го прикрива светлината, и се проявява язвата на всичко закривано от светлините.  (“Книга Зоар с коментар на Сулам”. Глава “Тазрия”, п.91)

Всичко зависи от това, доколко ние можем да издигнем своите правилни стремежи, молби и молитви за поправяне към Зеир Анпин.

Обединявайки се ние се повдигаме в Малхут, от където можем да издигнем нашата молба към Зеир Анпин – към следващото стъпало, много по-високия парцуф, на по-висшата система. Включвайки се към нея, ние предизвикваме спускането върху нас на Висшата светлина.

Но интензивността на неговото спускане зависи от това, доколко правилно ние я призоваваме, тъй като ние се намираме долу, в нечистите егоистически светове БЕА. Егоизмът в нас през цялото време работи, бушува, придърпва във всички посоки и накрая се получава, че във всеки момент от времето ние рискуваме да прекъснем нашата молитва за придвижване и да паднем.

В този случай между Малхут и Зеир Анпин се случват неуверени, неясни, неточни контакти и затова сме виновни ние. Възниква заплаха за абортиране: прекъсване на развитието на зародиша.

Въпрос: Какво означава подем към Малхут и по-нататъшния подем от нея към Зеир Анпин?

Отговор: Подемът в Малхут осъществява връзката между другарите. Ако ние правилно се съединяваме между нас, ние образуваме Малхут, от която издигаме в Зеир Анпин своето общо желание, като единно цяло.

Зеир Анпин – това е Творецът. Изкачване от Малхут в Зеир Анпин – това е уподобяване на Твореца, сливането с Него, когато ставайки едно общо цяло в своето обединение, ние отиваме към обединение с Твореца.

Относно тези хора, които са се събрали заедно и образували помежду си единно цяло или обща душа, образът на Твореца се нарича ”Адам”.

Реплика: С други думи, отначало от нашите желания се създава светът и в него се ражда човекът?

Отговор: Не. Когато нашите желания при взаимното включване един в друг стават едно единно цяло така че между тях изчезва каквато и да е разлика, тогава това общо желание се издига по-високо в своята молба да се уподоби на Твореца, за да стане човек или синове на човека (”Бней Адам”).

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Тора - No Comments→