Въпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, всички ние сме една душа и сме свързани помежду си в едно тяло. От друга страна, тогава кой съм аз, със своя личен характер, вкусове и навици? Аз не съществувам, ли?

Отговор: Сега съществуваш само в материална форма като всяко животинско тяло в този свят. Ако искаш да опознаеш себе си в истинския вид, трябва да се издигнеш на по-високо ниво, където съществуваш в духовна форма, там, където е твоят дух, а не животинското тяло.

Ако опознаеш това, то ще постигнеш също нов свят, ново ниво на съществуване, където си свързан с всички, влияеш на всички и всички влияят на теб в чувствата и в разума, в доброто взаимно отдаване един на друг.

Там ти съществуваш, влияейки с добро на всички части на системата, наречени частни души, които са свързани помежду си до такава степен, че съставят една душа, една система.

Баал а-Сулам пише в статията „600 хиляди души“: „В действителност, няма в света нищо освен една, единствена душа. И тази душа се намира изцяло във всеки.

Защото духовното не се дели и не се разсича на части. А на 600 хиляди части и много духовни искри душата се разделя от егоизма на човека. Отначало егоистичното тяло отблъсква и отдалечава от себе си светлината на душата. А по степента на неговото поправяне, в него започва да свети общата душа“.

Още…

Filed under: Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че всички ние съставяме една душа. А как това е свързано с моя живот? Дори ако е вярно, не разбирам как мога да го използвам на практика?

Отговор: В живота си извършваме много действия. Започвам този живот, завършвам го, но знам ли аз за какво живея? Не. Знам ли днес какво да правя в моя живот утре? Не особено.

Може би влизам през малка врата като в огромна сграда. Губя се там и не зная кога ще мога да изляза от всички тези стаи, влязъл ли съм в тях по погрешка или не. Ние не знаем как да определим добрата си съдба.

Науката кабала ни дава картата на живота. Разкриваш я пред себе си като географски атлас.

Например, тръгнал си в отпуск в някаква страна. Отваряш картата на тази страна, картата на града, в който отиваш и разбираш кое къде се намира, как максимално полезно и с удоволствие да прекараш тази седмица отпуск, така че нищо да не пропуснеш, да видиш нови красиви места, да опиташ вкусни местни блюда и т.н.. Дори тази седмица не ми се иска да пропилея напразно.

А тук пред нас е целият ни живот. Дошли сме на някакво място, наречено „този свят“ и много ни вълнува как ще прекараме времето си в него.

Науката кабала ти дава карта, на която можеш да видиш къде се намираш и предварително да разбереш къде всичко е хубаво и прекрасно. За какво ти е да се мотаеш по улиците, да попадаш в опасни и мръсни места?!

Можеш да избереш добър път и да достигнеш най- добрите състояния. Винаги има избор – повече или по- малко. Всеки може да избере това, което му подхожда, съгласно корена на душата му. Именно това позволява науката кабала.

До нашето поколение сме се развивали в много проста форма. Всеки е придобивал някаква професия, за да заработи, да създаде семейство, да успее. Днес вече сме надраснали това развитие. Ние не искаме просто семейство, просто професия. Искаме да опознаем нещо по-вътрешно, затова ни е нужна науката кабала, за да ни насочи вярно в търсенето на смисъла на нашия живот.

От програмата на радиостанция 103 FM, 18.11.2015

[170729]

Filed under: Кабала, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Животът – това е резултат от съединяване

Въпрос: Вие казвате, че всички сме свързани в една мрежа, всички – като една голяма душа. В наши дни тази тема вълнува много хора по света: в интернет има много сведения за такива изследвания, много песни, статии. Хората имат усещане, че сме части от една голяма система. Наистина ли всички ние сме части от една душа?

Отговор: Всички ние сме една душа. Душата – това е голямо желание за живот, за съществуване, присъщи на всички нива на природата. В неживата природа всеки атом и всяка молекула искат да съществуват, съхранявайки своето съединение. Заради това, за да се разруши някакво съединение, е необходимо да се приложи енергия, топлина или натиск.

В края на краищата, всяка част от природата се стреми да се съхрани. Този инстинкт за самосъхранение се нарича желание за получаване, за наслаждение, за самосъхранение. Според степента си на развитие различните вещества все повече се съединяват помежду си, увеличавайки количеството части, включени в съединението, а след това и неговото качество. Така на земното кълбо се развива животът.

Постепенно, от амебите и примитивните организми са се развивали все по-сложни същества, обитавали първо водата, а след това излезли на сушата.

Ние виждаме, че целия живот идва от съединяването на части. Именно тяхното съединение поражда количествено и качествено развитие на все по-високо ниво, докато се стигне до човека. Физиологичното тяло на човека е необикновено сложно устроено, от огромен брой компоненти.

Но освен това, в него има абсолютно уникална способност за умствено и чувствено възприемане на света, това което ние наричаме човешки разум и сърце.

С разума и сърцето си човек излиза извън границите на своето тяло, желаейки да постигне това, което не се отнася към нашето триизмерно пространство и обикновения живот, стремейки се да се пренесе през огромни разстояния, за да  излезе в космоса, да направи скок във времето и пространството.

И всичко това е благодарение на вътрешния човешки дух, сложността на който се определя вече не от атомите и молекулите, а от сложността на нашите усещания над материята. Всичко това материално и така нареченото „духовно“ развитие се случва чрез много сложна организация, голямо свързване, възникване на нови връзки.

Това развитие е подобно на еволюцията на компютрите. Първите калкулатори са били чисто механични, със зъбчати колела. След това те са се развивали, станали са отначало електрически, а след това електронни.

Но всичко произлиза от простите операции с нули и единици. Както и в нашия живот, има или плюс, или минус. Големият плюс са много единици, а големият минус – много нули. Но това е единствената мярка за измерване, като всичко останало произлиза от свързването, освен него няма нищо.

Цялата сложност и вечност на мирозданието, цялото величие на човешкия разум се определя от това, че в мозъка  има милиарди клетки, всяка от които е или минус, или плюс – нула или единица.

Но свързани заедно, те ни дават възможност за записване на бездна от информация и за съпоставяне помежду си. В резултат на сравнението на чувствената  и интелектуалната информация възниква все по развито човешко възприемане на света.

Следва продължение

От програмата на радиостанция 103FM, 18.11.2015

[170713]

Filed under: Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, да се съединим с другите хора, какво ми пречи да го направя, и коя сила може да поправи това зло в мен?

Отговор: Кабала казва, че нашите биологични тела ще останат животински и ще продължат да живеят, както всички други животни. Но вътре в човека има също така и негова вътрешна същност, началото на душата. Във всеки един от нас има мъничка част от тази душа.

Човешката част в нас е нашият вътрешен свят, психологията, желанията, мислите, не отнасящи се към телесното съществуване, а издигащи се над него.

Това е нашето желание да разберем, какво е това животът, в какво е неговата цел и за какво сме дошли в този свят, тоест да отговорим на всичките тези детски въпроси. Ако започнем да отделяме тези човешки части в себе си и да ги съединяваме едни с други, то ще съберем системата, която се нарича ‘‘първият човек“, Адам. Такава напълно свързана система вече е съществувала. Но след това тя се е разбила на много части, което се нарича прегрешение на дървото на познанието. И сега трябва да я свържем обратно.

Ако заедно възстановяваме тази система, то започваме да я изучаваме, да разбираме нейната работа. Виждайки сложното преплитане на връзките помежду ни, разбираме програмата на творението, неговата цел. Издигаме се по-високо от своите тела в нашето усещане, разбиране и осъзнаване, започвайки повече да се грижим не за телесното съществуване, а за своите души.

По такъв начин, строим своята обща душа и усещаме в нея нова реалност — висшият свят, райската градина. В това и се заключава целта — вместо живота вътре в тялото, което се отнася към животинското стъпало и живеещо като животно, да се изкачим на стъпалото на първия човек, Адам.

Ако свържем всички наши човешки части помежду си то ще усетим човешкия живот. Той кардинално се отличава от предишния живот. Защото живеейки човешки живот, ние преставаме да бъдем зависими от своите тела. Тялото може да умре, а човек ще продължи да живее на своето ново стъпало.

Целта на нашето съществуване е да се качим от животинското стъпало на човешкото, в което и състои разликата между този свят и бъдещия свят.

От програмата по радио 103FM, 30.08.2015

[166009]

Filed under: Общата душа "Адам", Празници - Няма коментари→

Има действия, които човек е необходимо да изпълни за сметка на своята егоистична природа. Защото тя ни кара да обичаме само себе си и да желаем да спечелим за сметка на ближния, независимо от неговото страдание и дори радвайки  се.

По същия начин ние се отнасяме с Твореца. Ако не се страхуваме от висшата сила, изобщо нямаше да мислим за нея. Но съществува скриване, заради което не знам какво ще стане с моя живот, с децата ми, с близките ми хора, с мен самия. Ще бъда ли жив в следващия миг и какво ми подготвя следващия ден. Затова правя равносметка и решавам, че си струва да се държа добре.

Смята се, че Творецът има определени задължения по отношение на човека, ако човекът изпълнява своите задължения по отношение на Твореца. Ако човекът се държи правилно, то и Творецът се отнася добре към него.

Но има още едно условие, което ни задължава да се отнасяме добре не само към Твореца, но и към целия свят – нежива природа, растения, животни и хора. Ние сме длъжни да се отнасяме към обкръжаващия ни свят така, както към самите себе си, затова е казано; „Възлюби ближния както себе си”. Ближният е всичко, което е наоколо.

Представете си, че се отнасям към всичко, което е извън мен с такава чувствителност, грижа и любов, както към себе си! Тогава ще спра да усещам разликата между това, което е в мен и това, което е извън мен. Целият нежив свят, растения, животни, хора да чувствам така, като че ли съм аз самият.

Усещам, че аз съм обкръжаващия свят, цялата Вселена. Това е един сладкиш, в който се намирам. Няма никаква разлика между това, което е вътре в мен и извън мен.

Ако ние достигнем до такова състояние, ще отменим всички граници и ще придобием допълнителен сетивен орган, позволяващ ни да усещаме това, което се намира извън нас. Ние през цялото време усещаме външния свят чрез себе си, оценяйки само това, което е изгодно за нас. А може да отменим своя егоизъм, предубедения поглед и просто да чувстваме външния свят.

Изведнъж откриваме, че външният свят и ние се сливаме в едно цяло, което се нарича висш свят или Райска градина. Светът е пълен със светлина, енергия, живот, наслаждение. Има само висш свят, същесвуващ в абсолютен покой и спокойствие. Няма граници, няма ограничения, няма време.

Ние излизаме от ограничеността на този егоистичен свят и нашето егоистично възприемане и разкриваме нова, истинска реалност, неограничена в рамките на нашия егоизъм.

Ако постигнем такова възприятие, когато усещаме целия свят като едно цяло, в което се съединяват висшият и нисшият светове и чувстваме цялата напълваща ги светлина, единствената сила на Твореца, то разкриваме истината, заради която  съществуваме в този сят.

От телевизионната програма „Нов живот” № 627, 17 септември 2015 г.

[166870]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Практическо обединение, Различни - Няма коментари→

Въпрос: Как действително да осъзнаем своето зло и да се разкаем до такава степен, в която вече не е нормално да си вредим един на друг, да се пренебрегваме и мамим всеки ден?

Отговор: Човечеството се е развивало хиляди години, за да може накрая, в наше време, да достигне до осъзнаването на своето зло. Цялата природа около нас започва да се затваря в кръг и ни подтиква, принуждава ни, да се съединим в една свързана система.

Подобно на това както целият нежив, растителен и животински свят се обединява в обща симбиоза, така и хората са длъжни да бъдат свързани един с друг. Такова състояние възниква за първи път в цялата наша история.

Кабалистите са гледали на самия край на 20 век като на време, когато човечеството е длъжно да започне да се обединява. С тази цел се разкрива науката кабала – методика за обединение и поправяне. Но поправянето е невъзможно докато не се изяви неизправността, и затова в света се появяват толкова много проблеми, ненавист един към друг, разединение.

Родители и деца не могат да намерят общ език, хората спират да се женят и да създават семейства или се развеждат. Всички тези признаци са на това време, което кабалистите съвсем точно са описвали преди много години. Разкриват се злото, ненавистта, разединението, и хората търсят всяка възможност да се уединят и скрият, за да си отдъхнат един от друг.

Но трябва да осъзнаем, че природата ни задължава да се обединим, без да ни оставя избор. Намираме се в рамките на природните закони. Така както не можем да тръгнем против законите на физиката, химията, биологията, анатомията, така е невъзможно да пренебрегнем и законите на вътрешното поведение на човека, неговата психология, тоест душа.

Кабала разказва именно за законите на душата, затова как да я съберем цялата от разнородните части, на които се е разбил първият човек Адам, след грехопадението с дървото на познанието. Ние всички трябва да се обединим, но не физически, с телата, а с нашите вътрешни желания, за да се изпълним един друг.

Когато се обединяваме, се получава едно общо виртуално създание, наречено Човек. Всички работим за това виртуално единство, стараейки се да го направим по-съвършено и тогава вътре в него да почувстваме висшия, духовен свят.

Въпрос: Какво да правя ако проклинам всички, когато се движа с колата си по пътя, карам се с продавачката в магазина, обиждам с егоистичното си отношение много хора, които са край мен?

Отговор: Всеки се държи по този начин. И най-важното е да осъзнаем, че това е зло, тоест да разкрием каква полза бихме имали от нашето единство: например милиони долари. Например, ако няколко души се обединят, то всеки от тях получава за награда милион долара.

Всички изведнъж ще се впуснат да се обединяват, ако виждаха такава полза. Представете си, че десет човека седят на кръгла маса, десет – това е числото, необходимо за пълно обединение. И ако ни се е отдало да се обединим, върху масата пада торба с десет милиона долара – по милион за всеки.

Тогава ще разбера, че моята неспособност да се обединя с другите е моята зла природа, моят враг. Защото аз мога да спечеля, но моят егоизъм не ми позволява да се обединя. На нас не ни достига само това осъзнаване.

Науката кабала донякъде ни разкрива какво представлява висшия свят, колко е хубав той. Но условието за влизане в него е нашето обединение. И тогава ще разберем нашата основна пречка – нашият егоизъм, наричайки го зло начало.

Иначе ние не смятаме своя егоизъм за зло. Точно това осъзнаване не ни достига и в него се състои целият смисъл на покаянието, което е прието да се прави в месец Елул преди нова година. Покаянието – това е разкриване в себе си на пътя за добро обединение с всички останали.

Из програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166152]

Filed under: Десятка, Егоизъм, Общата душа "Адам", Празници - Няма коментари→

Въпрос: Съществуват много тела – всеки има свое тяло, но душата на всички една ли е? С какво точно се съединявам с другите: със сърцето или разума?

Отговор: Това е вътрешно преживяване, което не може да бъде обяснено на човек, който никога не го е изпитал. Това е усещането за вътрешна връзка, без какъвто и да е съединителен кабел – от един човек към друг.

Въпрос: Какво се случва с човек, който е преживял това усещане?

Отговор: Той знае, че съществува висш свят и живот, който не е свързан с тялото. Сега в него има два живота: един – телесен и друг – духовен.

Въпрос: Това не обърква ли живота на човека?

Отговор: Напротив, това придава на живота спокойствие, тъй като той знае за какво си заслужава да живее. Каквото и да се случи с тялото му – за него съществува вечния живот, за който трябва да се грижи. Тъй като сега, живеейки в два свята едновременно, той може да умножи живота си във висшия свят чрез съединението между хората.

Отначало в човек е имало само малка празна точка, копнееща за връзка с другите. Но сега тази точка се разширява, раздува се и се изпълва с висша светлина, с усещане за единство, съединение с желанията на другите хора, които също са излезли от своите тела, и с общата висша сила, висшата светлина, Твореца. Всички ние се превръщаме в подложка за разкриване на Твореца.

Въпрос: Всеки ли може да дойде на кабалистичен конгрес и да почувства това обединение или за това е необходима специална подготовка?

Отговор: Всеки може да вземе участие в това. Живеем в такава епоха, когато всеки човек има възможност да постигне такова обединение и чрез него да разкрие Твореца. Изпълващото ни усещане, което се разкрива вътре в нашето обединение, се нарича висша светлина или Творец. Когато човек преживява това, в него изчезват всички въпроси, тъй като всичко става ясно.

От 518 беседа за новия живот, 08.02.2015

[155577]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

[154827]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

”Проказа“ означава ”затваряне”. Сякаш той Затваря висшите светове и не ги отваря. А когато Той ги затваря и не ги отваря, това се нарича ”язва”.

Както е казано: ”язвата на проказата, ако бъде в човек”. Именно  ”в човека” – на Зеир Апин. И от тук се спуска надолу в човека, който е доведен до това и го прикрива светлината, и се проявява язвата на всичко закривано от светлините.  („Книга Зоар с коментар на Сулам“. Глава „Тазрия“, п.91)

Всичко зависи от това, доколко ние можем да издигнем своите правилни стремежи, молби и молитви за поправяне към Зеир Анпин.

Обединявайки се ние се повдигаме в Малхут, от където можем да издигнем нашата молба към Зеир Анпин – към следващото стъпало, много по-високия парцуф, на по-висшата система. Включвайки се към нея, ние предизвикваме спускането върху нас на Висшата светлина.

Но интензивността на неговото спускане зависи от това, доколко правилно ние я призоваваме, тъй като ние се намираме долу, в нечистите егоистически светове БЕА. Егоизмът в нас през цялото време работи, бушува, придърпва във всички посоки и накрая се получава, че във всеки момент от времето ние рискуваме да прекъснем нашата молитва за придвижване и да паднем.

В този случай между Малхут и Зеир Анпин се случват неуверени, неясни, неточни контакти и затова сме виновни ние. Възниква заплаха за абортиране: прекъсване на развитието на зародиша.

Въпрос: Какво означава подем към Малхут и по-нататъшния подем от нея към Зеир Анпин?

Отговор: Подемът в Малхут осъществява връзката между другарите. Ако ние правилно се съединяваме между нас, ние образуваме Малхут, от която издигаме в Зеир Анпин своето общо желание, като единно цяло.

Зеир Анпин – това е Творецът. Изкачване от Малхут в Зеир Анпин – това е уподобяване на Твореца, сливането с Него, когато ставайки едно общо цяло в своето обединение, ние отиваме към обединение с Твореца.

Относно тези хора, които са се събрали заедно и образували помежду си единно цяло или обща душа, образът на Твореца се нарича ”Адам”.

Реплика: С други думи, отначало от нашите желания се създава светът и в него се ражда човекът?

Отговор: Не. Когато нашите желания при взаимното включване един в друг стават едно единно цяло така че между тях изчезва каквато и да е разлика, тогава това общо желание се издига по-високо в своята молба да се уподоби на Твореца, за да стане човек или синове на човека (”Бней Адам”).

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→