Може да говорим на дълго и широко за връзката между нас, която в последно време изисква от нас да общуваме помежду си емоционално, на нивото на чувствата. Трябва да започнем да се свързваме помежду си не само в съответствие с екологичното законодателство, в процеса на производство, на функциониране на банковата система, съвместното възпитание и здравеопазване, а всеки човек лично – и съответно на това, всички държави, трябва да участват в добрите отношения помежду си.

В процеса на еволюция на природата, развитието е преминало през неживо, растително, животинско ниво, достигайки до човека. По същите етапи се е развивала и човешката цивилизация, водейки ни до факта, че започваме да придобиваме образа на единен човек. Именно това състояние се нарича Адам, Човек.

И тук възниква въпросът: как да изпълним това? Всъщност, в противен случай е невъзможно да съществуваме – взаимното добро отношение е изискване за нашето развитие и без него не можем да определим законите в икономиката, в производството, търговията. Светът е в задънена улица, объркан, не разбира какво да прави по-нататък. Хората някак си загубиха изобщо връзка един с друг, защото сега те трябва да се свързват със сърце и душа, което никога не е било помежду им.

Ние или сме се презирали, или сме обменяли стоки, или от безнадежност сме си сътрудничили в производството и търговията. Но нито от човека, нито от държавата не се е изисквало добро отношение към партньора. А сега от нас едва ли не искат вътрешни, психологически усилия в отношението ни към чуждия човек и именно в това се състои нашето развитие.

Смятаме, че без тези взаимоотношения не можем правилно да съществуваме дори у дома. Ако живея в апартамент, с няколко човека, то ние някак си ще се разбираме помежду си, ако всеки има свой собствен ъгъл. Но сега ние сме толкова зависими един от друг – всеки от всеки, че без правилните взаимоотношения между нас,  нашият живот ще е просто ужасен.

Така че, трябва да постигнем съгласие, а то се нарича взаимно поръчителство. С други думи, нашите отношения трябва да бъдат такива, че всеки да чувства, че животът му зависи от другите. Така войниците от един отряд знаят, че животът на всеки зависи от всички,  и ако някой не поддържа и не се грижи за останалите, то всички ще загубят.

Тези системи на взаимна зависимост в природата и техниката се наричат интегрални или аналогови системи. В тях всички части са така свързани помежду си, че ако някоя част се провали, то целият механизъм спира да работи. Очевидно е, че в развитието на човешкото общество сме израснали толкова, че днес сме достигнали до такова съединение.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[67975]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Какво означава способността да “чувстваме света чрез всички“?

Отговор: Ако съм включен в другите, чувствам това, което те чувстват и мисля за това, което те мислят, е ясно, че притежавам способности, няколко пъти по-големи от тези на обикновения човек. Аз съм много по-широк, способен повече да включвам в себе си. В крайна сметка, нашето възприятие на всяко явление зависи от броя на параметрите, които сме способни да усвоим, от гледна точка на резолюцията.

Броят на параметрите зависи от това, доколко в мен са включени противоположни неща. Поради разликата между тях, аз различавам отделните части и мога да построя от тях, като с Lego, много варианти. В същото време разбирам от какво се състоят тези структури и по какво едната се отличава от другата.

И, ако приетите от мен чувства и разум от другите хора, се абсорбират в мен, ставам притежател на различни и противоположни свойства. След това възприемам света по-многостранен и по отношение на предишното плоско възприятие той изглежда като изход в друго измерение.

Психологически това е едно изцяло ново възприятие, един нов свят. Така аз се издигам над ограниченията на тялото, свързани с категориите на времето, движението и пространството, тъй като аз съм включен в човечеството. Получавам неговото общо чувство, неговия съзидателен разум – данните, идващи до нас от природата.

Имам възможност да разбера чувството и разума, свързани с природата и намиращи се в нея като мой корен. От там идва цялото развитие в този свят. В това развитие аз виждам, че се връщам към това място, към този корен на чувства и разум в природата, от който се е развила цялата верига на сътворението: неживото, растителното, животинското и аз – човека, който достига корена и по този начин затваря кръга на развитието.

Искам да подчертая, че не случайно природата ни тласка към състояние на взаимно поръчителство, така че буквално да загубим своите частни свойства. Ние не ги губим, а само се издигаме над тях, защото те са материални, отнасящи се към животинското ниво.

Всичко частно в мен се отнася до грижа за тялото, за да може то да просъществува определеното му време по най-добър начин. А развитието се състои в това, ние да се издигнем от грижа за тялото до обща грижа. Тази споделена грижа ни дава напълно различни свойства – не телесни. Благодарение на тях, аз разкривам програмата и целта на сътворението, намерението на природата, в която нито един елемент не се развива случайно – всичко се движи в съответствие с програмата. И аз мога да разбера тази програма.

Веднага щом се устремявам към интегралната визия, свързвайки се с други хора, незабавно започвам да долавям тази интегрална визия, сменям очилата си на кръгли, на интегрални. Виждам цялата природа, вместо да я получавам от тесен канал на тялото ми – какво е добро или лошо за мен: ядене, спане, развлечения и др.. Не, аз не живея за това! Живея на ниво, което не зависи от тялото ми и вече гледам на природата, която е над тялото. Сякаш не се намирам в тяло: съдя, проверявам, контролирам от позицията на общочовешкия разум и чувства. Тази степен коренно се различава от сегашната.

Сега аз съм просто едно развито животно – в определени рамки и неизвестно, в добра или лоша страна. А благодарение на включването в световния разум аз достигам едно ново измерение. Аз качествено променям възприятието си за света, в който живея. Той става истински, тъй като аз вече не гледам на света през тесния егоистичен процеп, притегляйки полезното и отхвърляйки вредното, а буквално излизам през него навън и живея в света. А там възприятието е абсолютно друго: не през егоистичното сито, през което виждам само това, което е полезно или вредно за мен, а извън зависимостта от себе си. Това се нарича ново измерение, присъщо на човека.

И тогава, действително, разкривам разума и чувствата, които се намират там, в светлото състояние извън моето тяло, зад стена с тясна пукнатина, през която гледам. Аз разбирам целия процес и целта на сътворението.

Нашите изследвания показват, че това е вярно, че то е нещо неуловимо за нас. Но ние започваме да осъзнаваме, че очевидно, това ниво съществува. Можем да го сравним с тъмната материя: тя съществува, но ние не я възприемаме, а тя е 90% от цялата материя, която съществува във Вселената.

Така че, общото чувство и разум, които се намират във Вселената, ние за сега не можем да разкрием. Въпреки това учените, които изучават космоса, говорят за присъствието на мощно чувство и разум, като звуци, които ние не можем да доловим, а само чуваме като някакъв шум. Ние не можем да разкрием тези явления, защото те се отнасят до по-висше от нас измерение.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66964]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам", Поръчителство - No Comments→

Новото състояние на интегралното общество се характеризира не с личността на всеки, а именно с това, което възниква между нас, над нас, сякаш извън нас. При което се издигаме от нашето животинско ниво на следващото ниво, което се нарича Човек – „Адам“.

Не напразно Адам се описва в древните източници като един събирателен образ, от който се предполага, че сме произлезли, вътрешно разделени след неговото грехопадение (възникване на егоизма), който е разбил този образ на множество части, и всяка частичка – това е всеки от нас.

Сега, въпреки егоизма, който се намира между нас като разединяваща, отблъскваща сила, трябва да се издигнем над него – не да го унищожаваме, а напротив, да го използваме за подем, защото ако между нас няма взаимно отблъскваща сила, няма да имаме стимул да я преодолеем именно чрез подем над нея. А в подема над нея ще се съединим.

Тоест, това е силата на нашето егоистично разделяне, дори и да ни се струва, че ни носи вреда, всъщност ни е в полза. Тя принудително ще ни издигне над самите нас, над нашето животинско ниво – егоистичния път на развитие, който в настоящо време приключва. Наричаме го животински, защото той инстинктивно се развива в нас така, както и всички предишни стадии на развитие, които сме преминали в процеса на еволюция.

Сега възниква следващият етап на развитие на човечеството – осъзнат, когато се явяваме като общ образ „Адам“, който трябва да се събере, извисявайки се над егоизма, съединявайки се помежду си, припокривайки се един с друг в един единен механизъм и допълвайки се. В това ще ни помогне егоизма и трябва да се отнесем правилно към него.

Такава картина може да се наблюдава по примера на правилното семейство, където двама възрастни, сериозни хора с висока степен на осъзнаване, разбират и различието помежду си, и възможността за създаване на общо поле на припокриване един с друг. Наслагването на един кръг върху друг, тяхното общо пресичане, общият сегмент между тях, се нарича семейство. Най-идеалното е, когато двата кръга напълно се припокриват един друг.

Едновременно не просто се припокриваме на животинско ниво, а се издигаме духовно към състоянието „Адам“, към възникване на нещо средно между нас – резултата на нашите усилия. Припокриването на единия кръг с другия не означава, че някой потиска някого или двамата изчезват. Възниква нещо трето, средно, състоящо се от другите двама, от техния стремеж да бъдат заедно въпреки егоизма, който е против това.

Това не е просто състояние. То трябва да бъде обрисувано, описано и човек да се опита чувствено да се въведе в него.

Интегралното възпитание се заключава в това, да се прояви в човека това трето състояние. То е скрито в своя зародиш, дълбоко вътре в нас, трябва осъзнато да го извлечем от себе си и да се издигнем на това ниво.

В процеса на еволюцията сме се развили от нежива природа към растителна и животинска. В днешния ден човек с нищо не се отличава от животното, с изключение на това, че е развил науката, техниката и културата.

А тук се има предвид съвършено друго ниво на познание, усещания, проникване в природата, раждането от нас на състоянието „Адам“, което никога не е било в нас. Във всеки от нас съществува само отломък от това общо състояние, което трябва да достигнем, събирайки всички отломки заедно.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[66825]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как да събудим в сърцето си грижа за целия свят?

Отговор: Всички ние съществуваме в един духовен съсъд, в едно желание. Творецът е създал една душа и е невъзможно да се грижи избирателно само за определена нейна част,  а само за целия пълен съсъд . В духовното не съществува нищо „частично“.

Когато става въпрос за отдаване, тогава трябва да се погрижим как да станем свети за Твореца, а това означава да поправим пълния съсъд. Ако Творецът е създал едно желание, то отдаването може да се пробуди само в цялата му пълнота. И както обяснява Баал а-Сулам в статията „Поръчителство“, само заради това ние и съществуваме.

Затова, този, който не се вълнува за общия съсъд – не се грижи за себе си. Трябва само да отворим очите си и да видим, че това е абсолютно едно и също. Светът е отпечатък на това, което е вътре в нас и само така ни се струва, че съществува извън нас.

Ето защо проблемът не е в това, аз „да се погрижа за света“, а в това, как да си отворя очите, за да видя истината и да разбера, че грижата за света и грижата за себе си е една и съща грижа. За да се разсее тази илюзия и да стане ясно, че това е една душа!

Вместо да „събуждам в себе си грижа за света“, аз трябва да се погрижа за себе си – за това, защо не мога да видя, че целия свят е мой духовен съсъд, моя душа.

От това става ясно, че аз не мога да оставя грижата за света – та това е най-важната ми част. Всичко, което чувствам  в себе си  точно сега е само моето тяло и това чувство, наричащо се „тяло“ , някога ще умре и  ще изчезне от моето съзнание. И само грижата, която ще постигна за своето външно „тяло“ ще ми се разкрие като моя душа и ще остане с мен завинаги. В нея аз ще намеря своя истински, вечен живот.

Трябва да преминем през тази вътрешна революция  – в това всъщност се състои и преходът на махсом (границата, отделяща висшия свят). Когато човек започне да се свързва и да асоциира себе си с това, което е извън него, вместо това его, което по-рано е възприемал като самия себе си – това се нарича преминаване на махсом.

Баал а-Сулам говори, че за това се иска само психологически поврат. В тази слепота и заблуда се крие причината за цялото това зло, което преживяваме днес.

От подготовката към  урока, 08.01.2012

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Не мога по никакъв начин да направя връзка между нас и това, което четем. Изглежда сякаш материалът, който четем, виси във въздуха и няма нищо общо с мен. Как мога да го свържа със себе си?

Отговор: В момента не усещаш никаква връзка с материала, който четеш, защото не си свързан с приятелите, с нито един от тях. В момента, в който започнеш да отдаваш на някого, веднага ще разбереш какво е парцуф (духовен организъм), цимцум (съкращаване на желанието) и масах (анти-егоистичен екран), как се прави разчет с намерението за отдаване, как си свързан с другите чрез духовния парцуф и какво се нарича ибур (зачеване), йеника (кърмене) и мохин (съзряване).

Какво означава да породиш някого? Пораждам моето отношение към някой друг. Когато родя всички мои отношения към всички останали, това означава, че пораждам всички парцуфим на моята малхут, на моето желание.

Пораждам всички парцуфим отдолу нагоре, от моята малхут (желание за получаване) към кетер (желание за отдаване) на света на Безкрайността. Този подем се състои от 10 сфирот и трябва да породя моята връзка към целия свят в тях.

Как мога да усетя целия свят и всички хора? Много е просто. Колкото повече се приближавам към духовната система, толкова по-ясно разкривам мрежата от връзки пред мен. За нашите земни връзки дори се казва, че чрез 6 души, които познавам, мога да се свържа с останалия свят. Тоест виждаме, че е възможно.

В духовния свят ще се чувстваш така, сякаш всеки наистина е до теб. Това e трудно да се разбере, но действително цялото човечество е до теб. Ще се свържеш с всеки един не по непряк начин както в нашия свят, където разкриваме, че чрез 6 души може да осъществим контакт с останалите, а директно с всеки един.

Тук говорим за връзка не както в нашето тяло, където има определен ред и система на връзки. Отдавайки на всяка една част от духовното тяло, аз се свързвам с всеки един директно като точка на лист, сгънат няколко пъти, която е залепена за всички други точки. Свързвам се с всеки и отдавам на всеки, създавайки парцуфим.

Астрофизиците всъщност откриват, че нашата вселена съществува в такава „сгъната“ форма.

От урока по “Учение за десетте Сфирот”, 06.11.2011

[61099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

На ниво на всеобща интегралност човек престава да усеща смъртта. Той се разтваря навътре със своите желания, мисли, чувства в общата огромна мисъл, в огромното единно желание, което всички ние създаваме и гладко, спокойно и красиво преминава в други състояния.

Това се случва още преди да умре неговото тяло, защото то става нещо общо, живеещо в една идея, в единно съществуване в природата и обществото. Неговият дух се нарича ”човека в нас”, а всичко останало – това е физическото тяло намиращо се на животинско ниво на развитие.

Човек се нарича онова ниво в нас, което може да се съедини с другите в една единствена интегрална система. Когато се появява усещането, че ти си заключен в тази система заедно с всички свои мисли и чувства, в разум и сърце, то твоето тяло престава да се усеща и сякаш ”плуваш” над него. Ти се намираш в него, но не го усещаш, както да допуснем в момент на някаква еуфория, особени усещания, когато човек за малко излиза извън тялото си.

Взаимното поръчителство извежда човека на следващото стъпало на съществуване. При това ние се включваме в общия разум, в общите чувства, когато този разум и чувства стават едно общо цяло и заедно се съединяват в единния разум и чувство на цялата вселена, на цялата природа, на целия механизъм, който задвижва вселената и я управлява. Това е закона на вселенската еволюция. Ние влизаме в този закон и ставаме негова активна част. Постигането на такова единство между нас – това е то ”човекът” в нас. Ние ставаме единни с природата и по такъв начин се приповдигаме над всичко което засяга нашето тяло.

От ТВ Програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61206]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгрес ”Арвут”. Урок №1

Ако човек се намира вече в реалността, в която ”Няма никой освен Него,” то всичко което се пробужда като пречки, той е задължен да съедини с онова същото понятие на Единствения. Тогава той ще започне да вижда, че наистина е влязъл в духовния свят, че се е включил в отдаването, в Бина – по-високо от самия себе си. Няма вече аз, той, тя и всички останали – това вече е едно понятие.

Този един не е Твореца и не е творението, а единствено съществуващата реалност, където всичко се обединява в едно. Не е възможно да се каже, че има аз и Той и обединение между нас. Затова, за разкриването на тази една реалност, една душа трябва да бъдат насочени всичките ни сили, целта ни, нашият истински живот.

Ако човек се старае през цялото време да се издига на такова ниво на разум и чувства, усещайки своето ”Аз”, във всичките си блянове и надежди, на всичките си вътрешни желания, то той преминава през определен брой упражнения, докато не види, че всичко, което има в себе си, извън това ”единния” е призвано само да му помогне, да го подтикне да се свърже с ”единния” и там да създаде свое място.

За това е написано: ”Навикът става втора природа”, благодарение на което човек започва да чувства, че се намира в друга реалност и в съответствие с нея взема решения, размишлява и желае. Тази висша реалност, в която той се включва, определя и му диктува всичко.

А неговото тяло и целият му материален свят започват да се присъединяват към Единия. И тогава той вижда, че няма нищо, което да му попречи, а тъкмо обратното, всичко му помага да влезе в истинската реалност.

Целият усещан от нас свят – всичко се включва и се слива с този Един и цял и тогава действително разкриваме, че във Вселената съществува само една душа. А така наречените ”600 000 души” са непоправените засега части на неговата душа, които той все още не може да присъедини към общото понятие.

Но след това и те се включват в него, за да усилят и подкрепят това Едно, единно понятие.

От 1-я конгресен урок ”Арвут”, 11.11.2011

[60757]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгрес ”Арвут”. Урок N:1

Сегашното ни състояние е въображаемо. Кабалистите сравняват възприемането на този свят с човек, загубил съзнание и усещащ някакви флуиди в мозъка, бродещи там импулси, пораждащи в него илюзорна, измамлива картина. И от това му се струва, че живее и се намира в някакъв реален свят, усещащ го, сякаш понякога сънува. Но в крайна сметка в него няма нищо от дълбоката реалност.

Съществуват няколко действия, с които можем да си помогнем в такова състояние, за да направимусилие да се събудим, така че във въображаемото състояние да се постараем да си представим истинското състояние, което по никакъв начин не е свързано с нашия свят.

В това истинско състояние се оказваме свързани с едно желание. Нито един не се чувства индивидуално – всеки усеща това едно. Това не е ”аз” и даже не е ”Ние”, защото ”Ние” е цялата сума от някакви ”аз”.

Но няма сума – има само един, в който пребиваваме, без всякакво различие между нас! Трябва да се опитаме да се повдигнем над картината, усещана сега от нас – в състояние ”Няма никой друг освен Него”, когато има само Един и нищо повече. А останалото, което е извън Него, е следствие от загуба на съзнанието. Трябва да се постараем да си представим такава ситуация.

“Всичко съществуващо е една душа” такава е формулата на реалността и тя определя мястото на работата ни, формата на живота ни, която трябва да достигнем. От нея започваме да изтегляме всички линии на поведението си, разбиране на методиката, истинското състояние. Ако искаме да разберем какво е това висш свят, то ще го разберем само от тук, но не и от нашия свят.

И ако става въпрос за икономиката на бъдещето, тя също трябва да излезе от тук. Иначе е неясно, как е възможно да съществува само един. Какви закони за връзките и поведението има в този един, какви отношения, действия – всичко това се изяснява в състояние, където съществуваме като един. Няма физически тела, няма го целият този свят – сърцето и разумът ни се повдигат на това стъпало.

В резултат на усилията, които всеки прилага, ще започнем да усещаме тази реалност и това, което се случва в нея. Съгласно нея ще установим отношения между нас, ще разбираме изучавания материал, отношението към света, към разпространението.

Главата ни трябва да бъде вътре в този Един, а тялото – откъснато от него и само да изпълнява заповеди. Тогава бихме видели доколко, в крайна сметка, е лесен този път. Най-главното е първото съприкосновение с реалността на тази единна сила, която се нарича: ”Няма никой друг освен Него”.

От 1-ви урок от конгреса ”Арвут”, 11.11.2011

[60760]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Известно е от науката кабала, че единственото средство, способно нещо да измени, – това е светлината, възвръщаща към източника. Тя поддържа нашия живот, оживява всичко, извършва всички изменения. Съгласно нейните свойства, в самата природа на светлината е заложено желание и целия път на творението от началото до края: как да се промени материала, желанието да се насладиш, за да се приведе към подобие със самата светлина.

Ние, представлявайки този материал в ръцете на Създателя, светлината, можем да пробудим върху себе си неговото въздействие с голяма сила – и тогава да ускорим развитието си. Тъй като ние сами ускоряваме развитието си, желаейки го и разкривайки повече нашето желание – и тогава светлината повече му въздейства, извършва в него по-съществено действие, – то усещаме развитието ни добро, желателно. Защото добавяме към еволюционния процес, протичащ в “своето време” (“бейто”) – още и нашата част, добавка, наречена “ускорение на времето” (“ахишена”), доколкото се стремим към това място, към тази форма, към която светлината желае да ни приведе.

Откъде знаем, че това е така? – За сметка на това, че се стараем да се видим обединени заедно, като един човек с едно сърце, за да се слеят желанията ни в едно. И тогава, доколкото се стараем да подбудим сърцата ни да се съединят, да извършат различни действия, за да се съединят в едно сърце, без всякаква разлика между тях, наистина в единно цяло, – дотолкова пробуждаме светлината, за да подейства на това съединение, на старанията ни да се обединим, – с по-голяма сила, отколкото работи над желанието по своята обичайна, еволюционна програма, наречена “бейто”. Така ускоряваме времето.

За да пробуди въздействие светлината на желанието, трябва сами да си представим, че се стараем да се съединим в сърцата и че приемаме формата на светлината – свойството на взаимно отдаване, до такава степен, че всеки от нас изгубва усещане за своето лично съществуване, и всички приемаме общност, включваща в себе си всички, – групата, душата, която се формира от частни сърца. Тогава светлината ни въздейства и реализира, завършва действието.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2011

[60664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Намираме се в такова скриване, че дори не го усещаме. Възприемаме цялата реалност само вътре в себе си – всичко, което усещаме, е впечатление вътре в нашето егоистично желание, което в действителност не съществува.

В духовния свят няма подобно твърдение като желание за получаване, което получава заради себе си. Ако желанието е насочено към себе си, то не може да получи нищо и остава в тъмнина. Нашето егоистично желание се намира на толкова ниско, нищожно ниво, че можем да почувстваме някаква реалност в него – отпечатък на изглеждащото ни като реалност.

Когато започваме да се развиваме и получаваме по-големи желания и намерения заради отдаване, тогава започваме да усещаме висшата система. А преди това всеки един е сякаш в безсъзнание, усещайки някакъв въображаем свят, в който съществува – като човек, изпаднал в кома, който вижда различни образи в главата си, както се случва в сънищата.

Когато се събудим и възвърнем усещанията си, тогава желанието ни е на друго ниво и притежава намерение заради отдаване. Така разбираме, че чувстваме всичко вътре в своето желание и че няма нищо навън. Всичко, което ни е изглеждало външно, е било усещане вътре в желанието за получаване.

Ние постигаме духовния свят в своето желание за получаване. Неживото, растителното и животинското ниво, всички хора, всички големи светове и всичко, случващо се в тях, са просто изменения в моето желание за получаване, което ме кара да чувствам, че светът се променя. Аз разкривам останалите души, т.е. чуждите желания, за да мога да ги свържа със себе си с намерение заради отдаване. Тогава те стават части от мен, които ми помагат да преценя до каква степен се намирам в отдаване.

Целенасочено съм държан в недоумение, за да мога да не чувствам другите, докато се опитвам да ги приближа по-близо и да ги почувствам като неотделима част от себе си. Ако се опитам да приближа към себе си всичко, което ми изглежда като външна реалност, то мога да поправя своя съсъд за отдаване.

До степента, в която събирам външните, чуждите желания (неживо, растително, животинско и човешко) в едно, в един духовен организъм, който има „мозък, кости, сухожилия, тъкани, кожа” (моца, ацамот, гидин, басар, ор) или „корен, душа, тяло, одежди, дворци” (шореш, нешама, гуф, левуш, ейхаля), така измервам своето приближаване до истината. Всъщност няма никой освен мен, който усеща цялата реалност вътре в себе си и така изгражда съсъд, в който да възприема Твореца.

Аз трябва да съединя всички части заедно, докато всички те станат като „един човек с едно сърце” и всички, които са ми изглеждали като чужди, станат част от моята душа. Така всеки един напредва без да обезпокоява другите. Всеки един изгражда свой собствен свят на своята собствена плоскост, в своя разрез, постигайки го като свой вътрешен свят. А Творецът напълва този свят, т.е. човекът е в сливане със светлината, с Твореца, който го напълва.

От урока по писмо на Рабаш, 12.10.2011
[57427]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как да измерим усилията? Виждаме, че във времето пътят за някои кабалисти е бил лесен, а за други е струвал огромни страдания. Какво ако един е минал махсом за пет години, а друг – за трийсет, а трети впрягащ се като вол, изобщо нищо не е постигнал?

Отговор: Ние съизмерваме усилията на хората. Тъй като не ни е известна стартовата позиция на всеки и неговото място в общата система.

Да допуснем, че някой заема петата отгоре надолу позиция в пирамидата на душите. Обаче в съответствие на това, той се ражда с най-лошите желания, с най-порочните свойства и трябва да работи над тях много години, да речем не просто трийсет, а трийсет, умножени на десет прераждания. Колко време отнема пътя към тези състояния, които ще му позволят да заеме своята ”кутийка”, да достигне корена на своята душа. А през това време ти го съжаляваш: ”Бедничкия!”

Затова пък друг се отнася към средните пластове и с лекота преодолява своята работа за няколко години.

Що се отнася до нас, хората с точка в сърцето, с други думи, душите отнасящи се към Исраел – ние ще трябва да извършим много тежка работа. Преди всичко, ние вече сме пребивавали горе и сме се разбили (разпръснали), за разлика от ”народите на света”. Тяхното получаващо желание изначално е било такова, а в нас то – няколко пъти по- лошо и затова нашата поправка е по-тежка. Виждаме това по онази ненавист и онези бедствия, които са съпровождали народа на Исраел през цялата история.

И самият духовен път, изкачването на тази планина, ни се дава многократно по-трудно, отколкото на света, за който този подем ще бъде лесен. Хората просто ще се присъединят към нас: ”да, ние искаме, да – готови сме”. Те действително ще усетят, колко струва това. Имено в нас, а не в тях се крие злото начало – разбитото (разпръснатото) желание. И сега ти трябва да изобретиш механизъм, който да издигне тази тежест.

Как да си направим такъв кран? Как той ще работи? Какви материали са необходими? Това трябва да решим ние. Хората ни донасят своя багаж и го слагат на конвейера, както на аерогарата, а товаренето и доставката са предоставени на нас.

Тук няма на какво да се възмущаваме. Повече от това, никой не може да утвърждава, че му се дава по-лек или по-труден път, отколкото на някой друг. Тъй като ти не си ”облечен” с друг и затова не можеш да направиш сравнение и да предявиш някакви претенции. По своята природа, ти си вглъбен в себе си и си лишен от възможността да съпоставяш усилията.

От урока по статията”Една заповед”, 21.10.2011

[58287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Редът на стъпалата никога не се променя, тъй като той произлиза от първото АВАЯ, от четирите степени на пряката светлина. И ако аз получавам светлина, то тя минава през всичките стъпала, (парцуфим), намиращи се между мен и Безкрайността.

Затова, мрежата, в която се намираме е непроменлива, с една дума – тя е като кристална решетка. В нея не могат да възникват никакви други връзки или да ме съединят по някакъв начин с някой друг. Но в тази система през цялото време стават някакви промени във формата, ако искам да получа от някъде нещо аз трябва да се наглася, да му се уподобя и тогава сякаш влизам във връзка с него.

Връзките се променят благодарение на промените в получаващия, и излиза, че аз през цялото време създавам различни състояния. Но те се определят от моите свойства, които всеки път се променят, обновяват се, за да съответстват на оня с когото аз се съединявам: към единия, другия, третия. Т.е. аз не определям какви ще бъдат промените, аз трябва да се грижа само за това, как да се издигам все по-високо и по-високо.

И когато се издигам в своите свойства (а аз имам 613 желания, в които стават всевъзможни промени) с това автоматически променям своите връзки, своето отношение с другите духовни обекти, с различните групи, с хората и другите съставни на общата душа. Затова всеки път ми се отваря един нов свят.

Но този свят зависи от мен – в сравнение с постоянно съществуващата система, която се намира пред мен в своята завършена и съвършена форма.

Затова кабалистите ни разкриват своите постижения, за да може всеки изминаващ този процес на поправяне, всеки път да се свързва с тази система в нова форма. Сякаш има за връзка някаква свързваща матрица, кристална решетка, в която ти през цялото време задействаш различни връзки. Но всеки изкачващ се по стъпалата и издигащ се от състояние в състояние, разкрива все по-широки, дълбоки, богати връзки – и като количество и като качество.

Благодарение на тази система за връзки, той постига нейния Създател.

От урока по ”Въведение в науката кабала ” Птиха, 18.10.2011

[57968]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Книгата “Зоар”, глава ”Пкудей”, п.157: Заедно с престола се издигат и спускат водите, т.е. светят отдолу нагоре и отгоре надолу. Онези, които се спускат, пробиват бездните и ги разсичат. Онези, които се издигат ,,влизат в отворите на камъните, намиращи се в екрана пе на свойствата РОШ на Зеир Анпина. И те се издигат и напълват седемте дни, т.е. седем от тези Малхут от хазе и по-нагоре.

Зоар говори за съединението на желанията: по какъв начин те се съединяват, какви съчетания на връзките се образуват от това, какви светлини се разкриват съгласно подобието по свойства между връзките на желанията и светлината – свойството за отдаване, което те разкриват помежду си.

В зависимост от това, как поправяш общата система, съединявайки различните желания и различните групи по между си, ти оживяваш тази система. Тогава разкриваш, че в нея протича свойството за отдаване, светлината, енергията, живота. Няма нищо освен това. Нито Творецът, нито творението съществуват извън тази система, всичко е включено в нея. Тя застава пред нас разбита – така ние я разкриваме с нашите неизправни свойства, така че за сметка на обединението да познаем нейните свойства, течения, части – как те работят заедно. Ние се занимаваме с живото ”лего”: Ти съединяваш отделните части заедно – и те оживяват и така постепенно, прибавяйки още и още, ти оживяваш цялата система, тя започва да работи, и ти разкриваш в нея различни явления.

Друга работа за сега нямаме. Сега в това време, ние престъпваме към практическа работа по съединението на нашите желания, на мислите ни. Те се разкриват пред нас все по-свързани и затова този свят ни се струва толкова объркан. Но и ние самите сме объркани. Не разбираме, че светът става все по-обвързан, отколкото ние самите. Дават ни да разберем, че между нас има разбиване – криза. Необходимо е да се осъзнае, че цялото това разбиване е в нашето възприятие и трябва да започнем да се обединяваме – да обединяваме желанията си. Само за това разказват кабалистите – за едно място, което трябва да се поправи – връзките между нас.

От урок по книгата “Зоар”, 10.10.2011

[57080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Александър Демидов, театрален и кино актьор, мой отдавнашен ученик

Преди милиарди години най-разнообразни едноклетъчни отрганизми са населявали планетата ни. Но обкръжаващата среда започнала да се променя и те започнали да се обединяват в по-сложни структури, за да оцелеят. Сега американски учени достигнали до извода, че заплахата от глада е заставила едноклетъчните да се съберат заедно.

И се появили живи образувания, включващи в себе си множество клетки, т.е. възникнали многоклетъчните организми, които се оказали в равновесие с околната среда. Едноклетъчните организми, сякаш „разбрали“ , че е по-добре да живеят заедно, че е по-добре да се обединят в един организъм, който ще им даде възможност да оцелеят, влизайки в по-хармонични отношения с природата.

И така стъпка по стъпка, с изменението на обкръжаващата среда, се изменял и развивал животът на земята. Възникнали високоразвити форми на живот. И накрая се появил човека.

Сега обаче, преживяваме такъв етап, когато хората трябва да образуват още по-високо развит единен организъм. За да постигнат равновесие с обкръжаващата среда, която се изменила по своята природа. Станала е качествено друга.

И затова хората сега, както и едноклетъчните организми преди половин милиард години, трябва да образуват друга, по-високо развита структура, съединявайки се в едно по-съвършено същество.

Това ще позволи на човечеството да оцелее в изменящия се свят, който днес често се проявява като враждебен.

Но той е враждебен само по отношение на нас разединените, отделно живеещи днес индивиди. А ако се обединим, ще можем не просто да оцелеем, но и да разкрием друго ниво на съществуване. Да навлезем в друга среда, която след раждането на по-съвършения организъм ще се окаже благоприятна за него.

Ние сме високоразвити разумни същества. Но по отношение на това, което трябва да разкрием, сме като тези древни едноклетъчни. Дотогава, докато сме разделени.

Съществуват такива най-прости организми, в които има само две измерения – дължина и ширина, а липсва трето измерение – „дълбочина“. Е, за да разкрием новия свят, ние трябва да придобием „дълбочина“, т.е. това ново, засега неизвестно качество, което се придобива само при обединение с другите.

[56475]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(more…)

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Душите, включени в Малхут на света Ацилут, я пробуждат с молбите си да им предаде светлината, възвръщаща към източника. И така всяка душа строи себе си.

Когато душите ни се издигат в Малхут на света Ацилут и се присъединяват към нея, разкриват там цялата завършена система. За всеки от нас е относително как Малхут ще ни се представи като бедна и мизерна – такава я виждаме.

Но когато се включваме в нея и в степента, в която искаме да й отдаваме, достигаме това отдаване и откриваме, че там присъстват всички души – всички мои другари и родственици, въобще целият свят се намира там! А аз щом пристигнах тук и установих връзка с тях, за да започнем да работим взаимно.

Както е казано: ”Всеки съди според степента на своята непоправеност”, и непоправената система съществува само относно непоправения човек, който я постига. Само му се струва, че този свят съществува населен от множество хора, които трябва да поправи.

Но трябва да поправи само и единствено себе си. И тогава всичко останало, което вижда около себе си, ще стане система на неговата душа и нищо повече.

От урок по ”Въведение в науката кабала”(Птиха), 06.10.2011

[56689]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Някога кабалистите, желаещи да разкрият духовния свят, трябвало да започнат с нашия свят и да работят чрез него, чрез всевъзможните науки, чрез огромни усилия и страдания – т.е. направо от самия материал да изтеглят себе си към разкриване на духовния свят и да открият правилната система за връзка между хората.

Но после се разкриват произведенията на Ари, в които той разказва за вътрешните връзки, съединяващи ни чрез всевъзможни особени системи на отношения: ЗО”Н, ИШСУ”Т, Аба ве-Има, Арих Анпин и т.н. С това ни обяснява, в какви форми на връзки можем да се намираме, как ни влияят разните им съединения и как самите ние можем да им повлияем и да пробудим тези форми на връзки. Случва се всичко това, което и в нашия свят, но само в свойството на отдаване.

Как в нашия свят можем да задействаме някакви видове връзки, за да могат те, от своя страна да започнат да ни влияят – същата тази мрежа от отношения ни свързва и в духовния свят, само че по-вътрешна. По такъв начин, от материалистичната психология преминаваме към духовната и тогава ни се разкрива дълбоката връзка между душите, хората, които живеят сега и които са живели преди. Не е важно съществува ли човек в дадено време в този свят или не – главното е да се включи в тази мрежа. Тогава нашият свят сякаш се изпарява, губи важността си, защото е само външен отпечатък, чрез който трябва да влезем навътре.

Ари разказвал за всичко това, а Баал Шем Тов е научил, как трябва да се работи, с цялата преданост на душата (месирут нефеш), казвайки: ”Творецът е твоята сянка”. И сега, след всичко това, можем за сметка на работата в групата (също възстановена от Баал Шем Тов, после и от Рашби) да притеглим към тази мрежа от връзки светлината, възвръщаща към източника. Достигаме я не просто с желанията си и със силите си, а привличаме върху себе си отгоре от тази връзка светене, наречено светлина възвръщаща към източника, светлината на Тора, обкръжаващата светлина.

Защото, ако изучаваме строежа на тази система и се стремим към нея заедно, желаейки да организираме между нас същите тези връзки, даже не е важно разбираме или не, но усилията ни ще пробуждат въздействието на тази сила в нас.

Както и в нашия свят, ако искаме да познаем някаква система, то се включваме в нея, изучаваме във всевъзможни форми и постепенно започваме да я чувстваме. Внезапно в нас се създава картина на тази система и разбираме, какво е това и как можем да се свързваме с нея и да работим. Точно така се случва и в духовния свят – променя се само намерението на човек. Когато се включва във висшата система, то го прави заради това, за да й се отдаде. Колкото повече се включва в нея, толкова повече напредва в разкриването й.

За това се изисква голяма работа: с учителите, с другарите, с целия свят и с ученето. Всичко това се свързва заедно.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Какво представляват усилията в духовното?

Отговор: Още преди 30 години написах в най-първата си книга, че нашият свят е разположен върху силова мрежа, която ни управлява. Разликата между нашия свят и духовния е в това, „на кого се подчиняват царствата /Малхут/” – защото в този свят Малхут действа заради егоизма, а в духовния свят – заради отдаване.

И ние трябва да доведем усещаните между нас връзки от този свят  – до любов към ближния, до общо взаимно отдаване, тоест към състояние, в което ни се разкрива висшия свят. А това може да се направи само в група и под правилно ръководство.

Колкото се приближаваме към духовното, толкова започваме малко по малко да разкриваме тази мрежа от връзки и да усещаме, че целият ни свят е наложен върху тази силова мрежа. Човек си представя, че през цялото време се намира в нашия свят, напълно пронизан от мрежа от сили, която го управлява. Тази мрежа се нарича висше управление. А усилието на човек се състои в това, доколко той иска да се включи в тази мрежа и да се пробуди в нея, като самостоятелно действащ участник.

А там действат само силите на отдаването: ЗО”Н и Аба ве-Има, едните се издигат, другите се спускат, има постоянни състояния, а има особени дни, наричани начало на месеца, начало на новата година: празници, дни от седмицата. Всичко това са параметри на изменения в тази система.

Ако ние желаем чрез нашия свят, чрез връзката между нас, да разкрием тази мрежа, за да се прояви тя открито около и между нас и да видим, че се намираме вътре в нея и я активираме чрез своите желания – това значи, че прилагаме усилия.

Отначало човек разкрива тази мрежа индивидуално, все едно я вижда пред себе си. По същия начин, в нашия свят, на всеки му се струва, че именно той е главният действащ герой, а останалите са само второстепенни и зависещи от него. Той не счита, че те оказват върху него голямо влияние: лошо или добро.

Но колкото повече се включвам в тази система, толкова по-добре чувствам света и по-ясно виждам, как той ми влияе в посока към добро или лошо и как аз мога да влияя на него: къде това е възможно и къде не е. И така, както нашите материални възможности са ограничени да променят системата, така и в духовното съм ограничен. Аз мога да повлияя на другите само с това, че им помагам да напредват, внасяйки още повече жизнена сила и здраве в цялата тази система.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56318]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

В Тора през цялото време се среща образът „на полето”. Поле се нарича Малхут, Шхина – връзката между нас, както е казано: “Поле, благословено от Твореца”.

Когато се разкрива връзката между нас, човек започва да чувства пробуждането и да търси смисъла на живота. Това се нарича “да се луташ в полето”, защото човек чувства, че се е объркал и не знае какво да прави със самия себе си и с това поле, което изведнъж се е открило пред него. Той пита: „Какво е животът и за какво ни е даден?”.  Чувства пред себе си някакво неизвестно пространство.

В днешно време това поле се разкрива за много хора. Постепенно се разкрива връзката между нас, изграждането на Шхина, общата душа. И затова някои изпадат в депресия, като не разбират за какво да живеят, взимат наркотици, развеждат се – хората не знаят какво да правят с живота си. А цялата причина е връзката, разкриваща се между нас – това е полето, Малхут.

А този, който има по-силна връзка с това поле, по-ясно усеща посоката и започва целенасочено да търси. В зависимост от светлината, която човек получава от Малхут, от построяването на Шхина, може да се чувства или в полето на вечния и съвършен живот, или обратно, в тъмнината. Това е като мрежа, в която се намираме, управляваща всички нас и цялата вселена.

Всичко зависи от това, как човек приема това въздействие: като благословия или проклятие. Усещайки, че пред него e “полето, благословенo от Създателя“, човек мисли, че всичко, което се случва с него, идва благодарение на връзката му с това поле. В това поле действа светлината и подчертава и разкрива на човека тази нова структура, мрежата, в която той пребивава.

И ако човек приема това като благословия, тоест разбира, че Създателят благославя такава връзка, включването в това свързващо поле, то той започва да разбира как да работи с егоизма си, със своите качества.

Основното е да се съединим по-силно с другите. И не да зачеркваме себе си, а напротив, „да преобърнем” свойствата си и да ги използваме с цел да повдигнем всички останали, да ги събудим, да ги подтикнем напред към взаимната връзка, към възвишаването.

От страна на природата, ни се разкрива висшата сила, Шхина, полето – а сега ние, от своя страна, трябва да подкрепим това разкриване, да  вложим своите усилия, за да се разкрие тази връзка, благодарение на нас самите. Това е разликата между “пътя на страданията”, който ни се разкрива по естествен начин, и “пътя на светлината”, когато сами предизвикваме разкриването на това поле.

Това поле свързва всички нас, всички части на реалността, всички светове, включвайки всички вътре в себе си. И ако то ни се отваря от само себе си, това ни носи страдания – и лични, и общи, поражда всевъзможни кризи, войни и проблеми. Затова ни е необходимо “сами да събудим изгрева”, тоест да изискаме разкриването на това поле и тогава то ще стане наистина благословено свише.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→