Преди 147 години е роден мъж, когото гражданите на Великобритания нарекоха най-великият британец в историята – известният премиер Уинстън Чърчил. Все още се изучават победните принципи, които са го водили в живота.
[255945]
От ранна възраст детето трябва да знае, че в човека не остава нищо друго, освен добрите дела, които е извършил.
На децата трябва да се даде добро възпитание, минимално, нормално право на съществуване. Малко над средното, но не повече от това. За да бъдат длъжни да полагат усилия, за да печелят, за да бъдат длъжни да съхранят себе си и семейството си, за да се предпазят от всички проблеми. Защото без това човек се увлича и вече не знае какво да прави и къде да избяга.
Реплика: Това развращава хората.
Отговор: Нищо не остава в човека! Абсолютно нищо, освен добрите дела. A добрите дела са само това, че е успял да тласне този свят към обединение. Това е всичко! Само това може по някакъв начин наистина да бъде записано в душата му. В душата му! Защото, участвайки в обединението на света, той включва своята душа, своите вътрешни свойства. Затова остава в него и смъртта няма власт над това.
Въпрос: Какво е обединението на света? Какво действие е?
Отговор: Това е взаимният стремеж на хората, дори на земно ниво, да си помагат един на друг. А най-важното е, в сближаването между тях да се разкрие висшия разум, висшето свойство, висшата сила – Твореца, тоест свойството отдаване и любов. Ако те насочат хората към него, това наистина ще остане с тях и ще бъде техният вечен, огромен принос в развитието на собствената им душа.
Знаем, че хората възприемат по различен начин отношението на другите към себе си. Гари Чапман, консултант по взаимоотношения, автор на книгата „Пет вида любов“, от която са продадени пет милиона екземпляра, е описал различните подходи, различно възприемане от всеки тип човек, начинът, по който възприемат любовта. Той казва, че има пет вида.
Първият вид любов се представя от хората, които обичат думите. Любовта да се изразява с думи – думи на одобрение, на подкрепа, на похвала.
Другият вид любов е “време”. Тук е обратно, думи не са необходими. Необходимо е с човека да се прекарва време, да му се обръща внимание – да останете с него, да поседите, да походите.
И времето само подрежда всичко между тях.
Има вид любов, наречена „докосване“. Тоест, хората обичат осезателните усещания, когато ги прегръщат, галят – от това те изпитват положителни емоции.
Такива са всички: деца, жени, животни и дори мъже.
А „времето“?
Времето наистина действа на всички. „Времето е велик лечител“, както се казва: С времето всичко се променя.
Следващият вид любов е „подаръци“. Всяко малко нещо има значение: дрънкулка, лакомство, бележка, някаква изненада, нещо неочаквано.
И петият вид любов е „помощ“. Прави нещо за другия, изразявай своята загриженост в действие: изгладена риза, чисти подове, приготвена вечеря, просто да помогнеш в нещо.
Учените казват, че конфликтите, които възникват в двойките, възникват от неразбиране. Ако искам да чуя приятни, добри думи, а човекът иска изгладена риза или да поседим заедно, то имаме конфликт, ние просто не се разбираме. Тоест, конфликтите възникват, именно заради неразбиране…
[251557]
Постарайте се да напълните с любов живота си и живота на вашите близки. С това ще привлечете благоприятни обстоятелства и благополучие. Проявата на агресия в какъвто и да е вид ще се изразява в постоянно влошаване качеството на живота и изобщо в крах.
Отчасти това е вярно. Но трябва само да се каже: проявявайте любов към другите през целия си живот, а не само към близките. Тогава вашият живот ще се напълни със съвършено нов, висш смисъл.
В живота няма абсолютно нищо случайно. С мислите си, думите, действията, постъпките вие формирате своята днешна реалност и бъдещето си.
Вярно. Но, ако само разбираме по какъв начин можем правилно да постъпваме. Иначе, можем да си мислим, че постъпваме правилно, а изведнъж животът ни поставя такива спънки.
Какво означава да „постъпваме правилно“?
Правилно означава ясно да се движим към целта на творението. Не така, както на нас ни се иска или ни се струва, а как това, всъщност, съответства на програмата на природата.
Следващото правило, свързано с предишното е: нашите мисли формират събитията и реалността на всеки от нас. Научете се да мислите позитивно и ще създадете действителност, която ще ви радва. И обратно – гневът, злобата, омразата, завистта, горделивостта привличат неуспех и несполука.
Не мога да създавам живота си в своите фантазии. Трябва да го правя в правилно съответствие с другите, в правилна връзка с другите. Аз към тях и те към мен. Ако от тази добра връзка създавам своя живот, тогава действително той ще бъде добър…
Разговор с кабалиста Михаел Лайтман.
[266183]
Реплика: В своето време античният „топ мениджър“ е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и в наше време по отношение на свободния работник, работят по същия начин.
Първият принцип: не се увличайте по изграждането на екип. Не купувайте твърде много роби от една и съща среда или от една и съща националност.
Въпреки, че на пръв поглед може да изглежда изкушаващо да имате работници, които са в състояние да сътрудничат и лесно да намерят общ език, в бъдеще това може да доведе до много големи проблеми. Или ще се борят за почивка, ще мързелуват на работа, ще седнат да бърборят, или напротив, ще спорят, ще противодействат и ще се противопоставят.
Отговор: Съгласен съм. Ако искате да управлявате хората, трябва винаги да бъдете между тях. Тоест вие да бъдете свързващият елемент на всички служители.
Реплика: Вторият принцип: обръщайте внимание на характера, а не само на уменията.
Струва си да обърнете внимание на характера на роба, който възнамерявате да купите. Изглежда ли ви нерешителен или слаб, или, обратно – безразсъден и нагъл? В първия случай той ще бъде в депресия, без воля, а смелият и безразсъдният ще бъде просто неуправляем.
Отговор: В първия случай работникът ще бъде напълно привързан към вас, няма да има никаква инициатива. А във втория – той ще направи това, което смята за необходимо. Дори няма да може да чуе какво му заповядвате.
Разбира се, това са крайни състояния. Като цяло човек трябва да бъде възпитан. Просто купуването на роб не означава нищо. Ако има междинно състояние, тип вътрешна организация, то след това също трябва да бъде обучаван. Вече може да бъде обучен, защото е някакъв среден тип.
Реплика: Следващият принцип: помнете, че има неща, които можете да направите сами. Избягвайте да се показвате и да се хвалите, използвайте робите само за целта, която поставя собственика.
Отговор: Използвайте ги там, където са необходими. А ако не са необходими, се опитайте сами да свършите работата.
Не попадайте в пълна зависимост от тях. Не се увличайте от ръководенето, защото само ще заповядате тук и там, за всяко малко нещо, от което се нуждаете, и ще се занимавате само с писане на заповеди.
Това не е компютър, където всяка най-малка команда трябва да бъде описана правилно, подробно, по специален алгоритъм и т.н. С хората трябва да се работи по различен начин. Привличайте ги там, където са необходими. А когато няма нужда от тях, се опитайте да я свършите сами. Това ще бъде бързо, без думи, без никакво предаване на команди и контрол, т.е. много по-ефективно и икономично.
Реплика: Следващият принцип: накарайте робите да ви обичат.
Отговор: Разбира се, това винаги е добре, защото това, което не се купува с пари, се купува с любов.
Много по-изгодно е, отколкото за пари. Тогава човекът се опитва да направи това, което искаш и то му доставя удоволствие. Тоест, той го иска и това е част от неговото възнаграждение.
Въпрос: Как може да се купи любовта на сътрудника?
Отговор: Любовта се купува с грижи, отстъпки, подходящо отношение, въпреки че е роб, както към човек, т.е. с издигане на неговото робско достойнство до човешко ниво. Когато се отнасяш с него по този начин, той започва много да го цени.
Реплика: Следващият принцип: организацията на работата е много важна. Всеки роб трябва да има ясни отговорности. Това създава частна система на отчетност и осигурява напрегната работа, защото те знаят, че ако някаква работа не е свършена, трябва да отговорят за това.
Отговор: Да. Но това вече зависи от собственика. Факт е, че в Тора например е казано: „Този, който купува роб, придобива господар.“
Защо? Защото трябва да ги командваш и това те задължава. Но ако не им заповядваш, ще стигнеш до такова състояние, когато той ще те командва или ще ти донесе големи загуби. Само ти ще бъдеш виновен за това. Да бъдеш собственик на роби е много сериозна и тежка работа.
Необходимо е да се разбере и осъзнае това. Много по-трудно е да управляваш, отколкото да работиш сам и да изпълняваш някаква малка работа. Вижте колко милиарди души са готови да вършат работа на конвейер. А малко хора биха искали да ръководят и освен това, не са способни да го направят.
Реплика: Античният „топ мениджър“ добавя, че е необходимо да се разделят робите на групи от по десет души, защото по-големите асоциации ще бъдат проблемни за надзорниците.
Тези групи е необходимо да бъдат разпределени в цялото имение и работата трябва да бъде организирана така, че работниците да не остават сами или по двойки, за да могат да се следят.
От друга страна, проблемът с големите групи е, че хората не чувстват лична отговорност, тя сякаш се разтварят в общата маса. А екипът с правилно подбрана големина ги кара да се конкурират и да разкриват тези, които работят небрежно. Това означава, че работата в десетка е най-оптималната форма.
Отговор: Да. Напълно съм съгласен. Това всъщност е най-оптималната форма, това е цялостното състояние на колектива, цялостното състояние на всяка общност в природата.
Реплика: Следващият принцип, за който говори античният „топ мениджър” е: „Отделяйте внимание на възпитанието на началниците”.
Той пише, да се обучават нови мениджъри на неща, които им помагат да бъдат по-морални. По-специално, забранява им да използват робите за други неща, освен за тези, които са свързани с интересите на собственика. В противен случай новите мениджъри ще използват позицията си, за да принуждават робите да изпълняват техни лични поръчки, докато робите трябва да работят само в имението върху задачите, които са поставени отгоре.
Той подчертава, че управляващият роби трябва да получава същата храна като самите роби. Така, че след тежък ден всички да седнат заедно и да ядат заедно едно и също. За да няма такова нещо, че умореният роб след изтощителен труд да вижда как началникът яде специални ястия.
Отговор: По време на тези трапези всички да чувстват, че са заедно, въпреки че той е техен началник във всичко останало. Там, където е работата, той е шефът. Там, където има храна и почивка, той е същият, като тях.
Това обединява колективите и дава на робите усещането, че ги зачитат, гледат на тях като на важна единица в тази група, в обществото, отнасят се към тях не като към роби, а с отговорност, и ги ценят, че по този начин отдават и уважават домакина. Това е много важно.
Реплика: Като продължение на сплотяването и обединяването с робите, той казва: почивайте заедно с робите. Какво участие ще вземете в тържествата, зависи само от вас.
Той цитира за пример свой приятел, който организира великолепен празник, докато се уединява в тих ъгъл, защото не му харесва. А „топ мениджърът“, напротив, играе, пие, пее, танцува – прави всичко, но само тази вечер. На следващата сутрин отново е строг.
Отговор: Това означава, че всеки изпълнява своята функция. Но когато тази функция ви позволява да бъдете заедно, тогава той е заедно с всички. Това е вярно.
Реплика: Един от последните принципи: не се превръщайте в роб на робите си.
Има много неща, които вашите роби могат да направят, за да спечелят малки победи над вас в ежедневието. Именно с такова дребно непокорство ви предстои да се сблъсквате всеки ден. Постоянно ви изпитват, наблюдават, какво и къде могат да грабнат. И ще трябва непрекъснато да намалявате властта си, докато не бъдете напълно изяден от робите, които ще се отнасят към вас с все по-голямо презрение.
Отговор: Тук вече има проблем с шефа, който ясно разграничава, кога е шеф, кога е приятел, дава да се разбере къде е тази граница, и те се съгласяват, чувстват, че нещо може, а друго не може и т.н.
Може дори да има състояния, когато трябва да ги накаже физически. Те все пак трябва да чувстват, че в това е техен шеф и господар, а в онова, е техен другар и приятел, разбира ги и се грижи за тях. Също както при животните. Не можеш да направиш нищо. Те трябва да чувстват ръката, силата. Това им дава увереност. Но в същото време трябва да искате лоялност от тях.
Реплика: Тоест, необходимо е разделение: в работата – строгост, дисциплина, а в личните отношения …
Отговор: И в работата също: непрекъснато добавяйте свобода към строгата дисциплина с 10-20%, за да им дадете малко усилия сами да покажат своята лоялност, своето участие.
Реплика: И последно: не мислете, че всичко това не ви засяга. Това вече го казва наш съвременник за случилото се в античните времена.
Отговор: Абсолютно вярно! Това е взаимодействието между хората. То е близо до семейните отношения в двойката. Подсъзнателно искаме другият да изпълни нашите желания, предварително да познава вкусовете ни и да живее, за да ни угоди. Нима всеки не иска това? Оказва се, че всички сме егоисти? Ангели ли сме? Не. Подсъзнателно го очакваме от другия.
Сега въпросът е: по какъв начин да взаимодействам с другия, за да се чувства той щастлив до мен? И тук трябва да вземем целия списък, да го преработим по отношение на семейството и ще видим, че не са далеч едно от друго. Каква е разликата? Взаимност. Аз към теб, а ти – към мен, ние се отнасяме един към друг така, както господарят към роба, и робът към господаря, и тогава и на двамата ни е добре.
Готов съм да бъда твой роб, готов съм да приема, че си мой господар, ако си готов на същото от твоя страна и тогава сме щастливи един с друг. Просто използваме човешката природа правилно.
Защото разумно разбираме, че всеки от нас е егоист и побеждаваме нашия егоизъм в правилната връзка между нас. Това не е лесно. То може да съхрани отношенията в продължение на десетилетия и никога няма да приличате на друг, а през цялото време ще привнасяте нови нюанси.
Въпрос: Какво трябва да бъде посланието в компанията, за да не се чувства никой като роб и никой да не се чувства като господар?
Отговор: Това трябва да бъде възпитателната работа, а тя много трудна.
Ще имаме този античен специалист по организацията на робовладелското предприятие, той ще бъде във всеки днешен екип, – и в министерството, и в завода, и вкъщи, навсякъде ще заложи правилните взаимоотношения. Най-важното е балансът. Това може да се научи. Ще се опитаме.
От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман”, 19.12.2018
[243540]
Коментар: В Израел се появи ново забавление – отвориха стаи на гнева. “Тук можете да направите всичко, което родителите са ви забранявали като дете ”, казват организаторите.
Посетители не липсват. Представители на всички сфери на живота идват да изпускат парата – от уважавани адвокати до влюбени двойки. Тоест идва човек, взема кошница като в супермаркета, слага в нея всички предмети, влиза в специална стая и започва да ги чупи, докато не освободи „парата“.
Отговор: Смятам, че това разбира се, е варварство. Това е абсолютно неприемливо, особено в еврейския народ. И между другото, е забранено от религията. Забранено е да се унищожава нещо, създадено от човека или природата, ако не е животозастрашаващо.
Освен това не мисля, че по този начин човек се възпитава на добро поведение и качества. Не мисля, че така изпуска парата. Напротив, той натрупва следващата порция гняв в себе си, която ще се наложи да изпусне неизвестно къде и как. Аз не бих позволил да се прави това.
Човек още повече трупа в себе си гняв, напрежение, противоречие. Няма как да се справи с тях. Проверявано е столетия наред. Хората, които се завръщат от война, където се убиват взаимно, внасят много лоши свойства в своя народ. Нищо хубаво няма в това. След това отнема години, за да се възстановяват.
Въпрос: Има ли гнева вътрешен духовен корен?
Отговор: Много лош.
Въпрос: А как да работим с него?
Отговор: Само с любов. Но не като разбиваме съдове.
Въпрос: А как да работим с любов към гнева?
Отговор: С музика, общуване, това е нещо съвсем различно от размахването на пръчка и разбиването на саксии.
Въпрос: Ако вместо стая на гнева е възможно да се създаде нещо, което да преобразува гнева в любов, какво бихте отворили? Как бихте нарекли тази стая?
Отговор: Бих ги завел в парна баня с добър теляк, който добре да ги „нашиба с клонки“ и да изпусне от тях парата. Да ги накара да плуват в студен басейн, а след това отново в парната баня и така няколко пъти. С добър масаж. „Машинният валяк“ да се разходи добре по тях и да изпусне цялата тази натрупана „пара“. Би било добре както за тялото, така и за душата.
Щях да ги намачкам така, че след сауната и масажа, след студени, горещи, контрастни душове, да се наспят добре и от това напрежението в тях би спаднало. Това първо.
Второ – нужно е общуване от друг тип. Аз бих провел с тях няколко добри сеанса: как да не се въздържат, а напротив, как да се уверят, че всички проблеми в теб се съчетават в правилната форма – така, че да не се уморяваш от тях, да не се страхуваш да ги чуеш и приемеш, така че да се отнасяш към тях отвисоко, като дете, което разказва на майка си какво се е случило с него в училище. Необходимо е да се обучават такива „малки деца“.
Забележка: Това е хитростта на живота, която всеки иска, от млад до стар …
Отговор: Да. Но вижте какво правим?! – Позволяваме на техните детински, жестоки, животински инстинкти да тържествуват.
Човек може да се защитава не когато нещо го сполети, а той стои под него и се защитава, а когато се издигне над проблема.
Трябва да разберем откъде идват всички страдания, защо идват. Да направим така, че проблемите да не ни застигат. Това не е нужно.
И какво можем да направим, когато ни сполетят, да знаем как да ги използваме правилно? Както в бойните изкуства – когато използваш силата на врага, за да я обърнеш срещу него.
Въпрос: Тогава защо ни сполетяват негативни събития и емоции, които предизвикват гняв?
Отговор: За да можем да ги превърнем в положителни. Това е всичко. В противен случай няма никакъв смисъл от тях. Само по този начин можем да стигнем до положителното – ако можем да превърнем негативното в положително. И трябва да го умеем, да се научим на това. А всичко започва с парна баня.
От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 02/03/2019
[244197]
Забележка: От гледна точка на науката любовта, която човек изпитва към другия, е просто химически процес, който се случва в тялото му.
Отговор: Разбира се, всичко това са химически процеси.
Въпрос: А какво е любовта от гледна точка на кабала?
Отговор: Това е любов на друго ниво. Но в крайна сметка тя се реализира в нас в същите физически и химически процеси. Само в кабала тя се изучава от нейния най-висшия източник, откъдето се проявява.
Всъщност, всичко се определя от това, което се нарича, родственост на душата. Тоест, доколко нашите души, нашите духовни компоненти, са в близко състояние едни към други в общата система на всички души в света. В съответствие с това ние се привличаме и намираме един друг.
Струва ни се, че това е случаят, че това са някакви обстоятелства – нищо подобно, няма случайности в света! Само най-висшият корен ни води към някакво движение един към друг. Той ни задължава да обръщаме внимание един на друг и да се сближаваме. А на какво ниво да се сближаваме, в какъв смисъл да се сближим, това вече зависи от качеството на нашите духовни корени.
Въпрос: Как се случва духовното сближаване?
Отговор: Човекът в нашия свят не знае това. Ние, както казваме, „се помирисваме“ един друг, изучаваме се един друг. Струва ни се, че си подхождаме или не. Струва ни се, че обстоятелствата ни водят до това и всички казват: „Вие толкова си приличате, подобни сте ” и така нататък. Всичко това е светът на куклите, светът на играта. А всъщност всичко определят именно духовните сили, духовните корени.
Въпрос: Как да стигнем до намирането на духовен партньор?
Отговор: Хората не да могат. Хората не го разбират. Ние изучаваме това в науката кабала и разбираме, как работи. Но в нашия свят все още не можем да го реализираме.
Въпрос: Любовта родството на душите ли е?
Отговор: Любовта е привличане на сродни души. Но това е духовна, идеална любов.
Въпрос: Какво е „сродна душа”?
Отговор: Сродните души са тези, които са много тясно свързани в духовния свят.
Има обща душа. В нея има много, милиарди частни души, които съжителстват една с друга във всякакви комбинации. Тяхната комбинаторика определя сближаването, разделянето, движението, включително физическото, в крайна сметка, цялото това брауново движение между нас в нашия свят.
Въпрос: Тоест, името „втората ми половина“ означава сродна душа?
Отговор: Това е идеалният случай.
Въпрос: Какво е страданието на любовта?
Отговор: Страданието на любовта в нашия свят е чисто егоистично страдание от това, че имам нужда от напълване, а не мога да го намеря. –„Къде е втората ми половина, която може да ме напълни?” Това е също както: „Къде е моят обяд, който искам да изям, който ми се полага?“ Абсолютно същото. Същото е и със секса, и с всички останали напълвания .
Въпрос: Какъв трябва да бъде принципът на взаимоотношенията в любовта от гледна точка на кабала?
Отговор: Това е взаимно разбирателство, стремеж към обща цел, в която се обединяваме в едно цяло. Но само в общата цел.
Въпрос: Може ли тази цел да бъде всякаква?
Отговор: Не. Само духовна цел! А духовната цел е обединението на нашите души. Както пише великият английски поет Чосър: „Да достигнем до сливането на душите в сплитането на телата ни”. Тоест, той се е смял над това, което искаме.
Въпрос: Какво е „страданието на любовта“ от гледна точка на кабала?
Отговор: Страданието на любовта е, когато искам да намеря своята половина, в това число всички останали души в света, за да достигна до духовна връзка между нас, когато отдавам всичко и чрез тях отдавам на Твореца. Това се нарича истинска любов. Вечна.
Въпрос: Може ли да има разделяния между сродните души, прекъсване на връзката? Защо се случват?
Отговор: Не съм виждал такива последствия в нашия свят. Все още сме в състояние, в което нашият свят е разрушен и той просто започва своето приближаване към духовния, поправения свят.
Надявам се, че определено ще бъдем в него, но въпросът е кога. Ще стигнем до състояние, в което едновременно ще изпълняваме действия в нашия свят въз основа на духовни действия. И тогава ще се влюбим в душата и ще свържем „душа с душа“, както се казва. Тогава всички ще съществуват по този начин.
Не мога да си представя, че при това е възможно да има раздяла.
Въпрос: Тогава няма ли да има раздяла?
Отговор: Не. Това е вечната любов!
От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 28.02.2019
[242557]
Реплика: Загадъчната японска душа е много различна от европейската. И мъдреците са много различни от европейските, и тяхната мъдрост е различна. Ако може, коментирайте няколко изказвания на японски мъдреци.
„По-добре е да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош.“
Отговор: Вярно е, за теб е по-полезно. От добрия човек можеш да научиш много. Да бъдеш приятел на лошия, разбира се е най-лошото от всичко.
Реплика: „Този, който иска да се издигне нагоре, измисля стълбата.“
Отговор: Да, ще намери как да се издигне.
Реплика: „Мъжът и жената трябва да бъдат като ръцете и очите: когато ръцете са болни, очите плачат, а когато очите плачат – ръцете избърсват сълзите.“
Отговор: Красиво!
Реплика: „Слънцето не знае правилното. Слънцето не знае грешното. Слънцето свети без цел да стопли някого.“ Така ли е?
Отговор: Всичко зависи от това, как го гледаме. Всичко е относно човека – без цел, с цел.
Реплика: Ако говорим за топлината на Твореца, произлизаща от него, нима това не е цел?
Отговор: Всичко е абсолютно обмислено и предварително предвидено. Изхождайки от крайната цел, от крайното състояние, към нас идват всички междинни състояния, движещи ни към тази цел.
Реплика: „Дори ако мечът ти е необходим веднъж в живота, трябва да го носиш винаги.“
Отговор: Да, вярно. Точно защото ще го носиш винаги, ще бъдеш готов да го използваш веднъж в живота си.
Реплика: „Горестта е като скъсана рокля, трябва да я оставиш вкъщи.“ Но човек не може да не показва печал…
Отговор: Това е култура на отношение към света, към живота. Тоест, нищо няма да ме разколебае.
Реплика: „Когато има любов, язвите от шарката са толкова красиви, колкото трапчинките на бузите.“
Отговор: Да, любовта изглажда абсолютно всичко. „Всички прегрешения се покриват от любовта.“
Реплика: „Никой не се спъва, докато лежи в постелята.“
Отговор: Най- добре е да се лежи.
Реплика: „Давай път на глупаците и на лудите.“
Отговор: Да, вярно. Защото останалите могат да те разберат, а тези – не.
Реплика: „Когато родителите се трудят, а децата се наслаждават на живота, внуците ще просят милостиня.“
Отговор: Вярно е. Не бива да се дава на децата нищо безплатно. Трябва да се подтикват с всички сили да придобиват специалност и да овладяват живота, така че докато съществуваш, те вече сами да са се изградили. Това се нарича любов към децата.
От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018
[241211]
Реплика: В различни страни по цял свят расте потребността от сурогатно доброволчество. През последните години в Канада придобива все по-голяма привлекателност за бъдещите родители, които търсят алтруистични сурогатни майки.
Съгласно статистиката, по примера на същата тази Канада, ръстът на тези услуги е нараснал с 400% за последните 10 години.
Самите майки, които оказват услугата безвъзмездно, имат свои семейства, много деца. Те казват, че сурогатното майчинство е опит, който променя целия живот. Това може отчасти да обясни, защо заради това жените жертват времето си, потенциално и телата си.
Те казват: „Не мога да си представя живота без деца, дори в ролята на сурогатна майка. Това е като да връщаш светлината в света. Раждам дете за тези джентълмени, но освен това оставям следа в този свят“.
Отговор: Това е огромна услуга за хората, които се обичат, но не могат да имат деца по друг начин. Разбира се, това е огромна услуга.
Въпрос: Каква връзка има между детето и сурогатната майка, с родната майка? Коя всъщност е майката?
Отговор: Майка е тази, която отглежда. Майка е тази, след която детето върви, която се грижи за него, към която то изпитва привързаност, необходимост и т.н…
Въпрос: Коя е идеалната майка?
Отговор: Тази, която умее правилно да го възпитава, е идеалната майка.
Въпрос: Какво трябва да влага майката в детето, какво да предава, за да израсне хармонична личност?
Отговор: На първо място е любовта, отговорността и разбира се, саможертвата.
Освен това, работа над себе си, знание за какво подготвя детето, по какъв начин да го обучава, да го постави на крака и съпровожда през първите години от живота му. Как правилно година след година да изгражда в него самостоятелност и всеки път по малко да отстъпва на заден план, така че то да расте, да не го притиска.
Нужна е мъдра жена, която да може така да постави себе си, че на детето да му бъде добре и топло до нея. В същото време детето ще разбира, че майка му се грижи добре за него, тоест ще настройва своите любов и изисквания.
Реплика: В днешно време много семейства наемат бавачки, които идват, грижат се за децата и прекарват с тях повече време, отколкото собствените им родители. Възниква много плътна връзка между детето и бавачката. То расте под нейната опека, в рамките на нейното възпитание и така малко се разграничава от родителите.
Отговор: Всичко зависи от това, как се организира средата, в която детето расте. Не е задължително майка му през цялото време да седи до него и постоянно да се върти около него. Това може обратно, да развали детето.
Реплика: Сега се движим в някакъв нов модел на света, в който имаме всичко, всички услуги под наем. Всичко се купува в „супермаркета“: майка под наем, баща под наем, дядо под наем. Детето расте в социум от такива „продукти“, които родителят е взел от „супермаркета“.
Отговор: Лично аз не виждам в това никакъв проблем, тъй като във всеки случай всичко е под наем, само зависи как се разплащаме и доколко това ни е ясно или не. Ясно е, че ако отделям внимание на моя син, то е защото съм му баща.
Тук също има проблем – доколко го обичам и доколко трябва да прилагам усилия в обратното, да бъда твърд и последователен. Има баща, а има и възпитател.
Същото е и с майката. Майката може да бъде хранеща, сгряваща, грижлива, а може да бъде изискваща, наставляваща. Това са различни функции.
Изучаваме това от духовните обекти. Имаме духовни баща и майка, които се разделят на две части: баща – горна и долна система и майка – горна и долна система. Всичките четири системи влияят на детето и в това се разделят функциите им. Това е много интересна, сложна система.
Как влияят бащата и майката с горните си свойства и с долните си свойства. Или как се заменят с други хора, които трябва да изпълнят горните или долните свойства и от бащата, и от майката, и в никакъв случай не трябва да се бъркат. Така и се наричат „Аба ве-Има“, „Исраел Саба ве-Твуна“. Това са много сериозни, големи духовни обекти и всичките четири са насочени към развитието и възпитанието на душата.
Въпрос: Как човек да се прилепи към елементите, наречени „баща и майка“?
Отговор: В духовното ние се отменяме и в тази степен всичките четири духовни обекта ни възпитават. В нашия свят те трябва да бъдат създадени и да функционират по този начин по отношение на детето. На човечеството му предстои да го разкрие и изгради, да създаде такава система за обслужване на децата.
А сега съм много радостен, че има сурогатни майки, жени, които могат да окажат такава услуга на двойки, които по някаква причина не могат да имат деца.
От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018
[240482]
Реплика: Учените си задават въпроса: как абсолютният Бог, пространствените размери, на който са равни на абсолютна нула, твори и управлява толкова огромен свят? Те привеждат пример: ако си представим, че скоростта на лека кола, обикаляща около квартала е да допуснем, десет километра в час и увеличим тази скорост до безкрайност, то в крайна сметка няма да можем да видим тази кола.
Отговор: Тя постоянно ще се намира, като че ли във всички точки, буквално размазана по целия обем. Както казва Айнщайн: масата ще се стреми към безкрайност.
Въпрос: Какво е Бог и къде се намира Той? Как управлява света, намирайки се в толкова абсолютно непонятно състояние?
Отговор: Откровено? Няма Бог.
Бог е силата, която съдържа в себе си цялата висша и нисша материя. Това е общата сила на Вселената, наречена Творец. И само по отношение на нас можем да я изследваме и възприемаме като Творец, и по никакъв друг начин. Свръх това не можем да постигнем, там Той вече не се отнася към нас. Какво друго, освен нас Той има и как Той се нарича там – ние абсолютно не знаем. Знаем само по отношение на нас и Го наричаме «Създател», «Творец».
Самият Той е мисъл, замисъл, само това. Тази мисъл е сила на творението, всичко е сътворено с нея, включително и ние. Ние се намираме в тази мисъл, в този замисъл, който се нарича «замисъл на творението».
Ние представляваме частички, които съществуваме в него и изпълняваме всички действия (замисляйки се, без да се замисляме, без изобщо дори да разбираме какво и как), всичко, което ни диктува този замисъл. Така, както той се реализира в нас, така и действаме.
Тази мисъл е абсолютно навсякъде, единствено само тя съществува. А всичко останало, освен нея, ни се струва, че съществува, защото ние не Го долавяме, не долавяме тази мисъл, този замисъл. А ако бихме я доловили, то преди всичко нямаше да има какво да питаме, ние бихме разбрали, че освен Него нищо друго не съществува.
Въпрос: Каква е управляващата сила на Твореца и как ни управлява?
Отговор: Творецът е всеобща сила, която в частност управлява всички. И управлява, и организира, и програмира! Той създава всички действия в нас, Той получава всички наши реакции. Той е абсолютно всичко!
Дадена ни е само една, единствена възможност: да мислим как можем да Го постигнем. Всичко останало извършва Той, а свойството ни да Го постигнем е свободно от Него, за да можем да го извършим в абсолютно свободен вид.
Въпрос: Как човек може да се научи да чете мислите на Твореца, на Създателя, тази глобална мисъл, за която говорите?
Отговор: За да можем да четем Неговите мисли, да Го разбираме, ще трябва да се издигнем на нивото на Създателя, трябва да притежаваме неговите свойства.
Въпрос: Как да направим това?
Отговор: Това вече е технология: как мога да направя от себе си творение, което да е способно да разбира Създателя, да Го чувства, да взаимодейства с Него. За това аз трябва да се променя. Да определя точно, кои мои свойства са противоположни на Него, не са подобни с Него и как мога да ги изменя, за да станат подобни на Неговите.
Въпрос: Какъв е списъка със свойства на Твореца, за да можем да го съпоставим?
Отговор: Не е нужен голям списък. Има само едно свойство. Неговото свойство е абсолютна любов, а моето свойство е абсолютна ненавист. Тоест, за да постигна Твореца, трябва да сменя ненавистта си с абсолютна любов.
Въпрос: Как да се съглася, че свойството на човека е абсолютна ненавист? Човек възприема себе си като напълно приличен.
Отговор: Това е период на превъзпитание, който се нарича осъзнаване на злото на собствената ни егоистична природа.
Въпрос: И как да премине от точката на разбиране на себе си към точката на Твореца?
Отговор: В степента, в която постигам себе си като абсолютно егоистично свойство – свойство, което се грижи и мисли само за себе си и се наслаждава от това, колко по-висш е от другите или доколко може да унизи другите, в тази мяра, изхождайки от противоположните свойства мога да си представя, какво означава да бъдеш Творец или да бъдеш на мястото на Твореца и трябва да напредваш в тази посока.
Реплика: Тук трябва да има определена точка, която да се отключва…
Отговор: Ключовата точка в човека е пробуждането на въпросите за смисъла на живота, за смисъла на съществуването, за неговата безсмисленост и т.н. В такъв случай може вече да се говори за промяна на отношението му към живота, към света, към себе си, към Твореца.
От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018
[240556]