Въпрос от Facebook: Ако през цялото време отдаваш нещо на човек и в замяна не получаваш от него нищо от това, което искаш, оказва ли се, че те използват?

Отговор: От една страна, това може и да е правилно. А от друга  страна, може би това е добре.

Ако този човек ми е любим и аз му отдавам, а той  дори грубо се възползва от мен, то моята любов може да скрива неговото отношение и аз все още  да го обичам.

Реплика: Но на мен ми е обидно…

Отговор: Може би е обидно, а може би не е. Може да съм съгласен с  това. А ако показвам недоволството си,  той ще спре да получава от мен и аз няма да мога да му отдавам. Следователно, аз няма да мога да проявявам своята любов и ще страдам от това.

Въпрос: Кой човек не страда от несподелена любов? Ние обичаме, а нас – не…

Отговор: Не. Бих казал, че истинската любов не изисква никакъв отговор. Тя трябва да се постигне.

Безусловната любов, най–висшата любов  се нарича ”ахава халута” –абсолютна любов, когато не искаш нищо в замяна.

А как можеш да знаеш, че нищо не искаш в замяна? Ако в отговор ти правят абсолютно противоположното… Затова в точката на абсолютната любов се събират любовта и омразата и те се допълват една с друга.

Това е висша степен, когато човек достига обичайната любов, после в отговор получава много големи удари и все едно се издига над тях все повече и повече. Тоест, омразата помага за постигане на още по -голяма любов, дава на човека възможност да се издигне над това.

Защото ако той наистина обича изцяло, не би чувствал ненавист в отговор. И затова ненавистта, която  усеща, е насочена само към издигане над своята природа.

От ТВ програмата „Новинии с Михаел Лайтман“, 31.07.2018

[232420]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: В духовното има две състояния: любов и омраза. Те се намират заедно. А в нашия свят идват отделно?

Отговор: Не, също заедно. Само че в нашия свят ние не усещаме двете свойства едновременно. Невъзможно е едното без другото. Затова се казва: “От любовта до омразата има една крачка”.

Ако ти обичаш нещо, то в теб едновременно подсъзнателно съществува друга, отрицателна картина: че го ненавиждаш.

От урока на руски език, 25.02.2018
[229590]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Ако правилно съм разбрала, всичко води своето начало от корените в духовния свят и се спуска по клоните в нашия свят.

Тогава излиза,че всичко случващо се сега на Земята, започва своето начало от духовния свят, и всички безчинства и тежки съществувания в материалния свят, са проявления на духовния корен? Тази безграничност на Земята отначало започва в света на корените?

Отговор: Не. Работата е в това, че съществува спускане на духовните корени в нашия свят. И по пътя на това спускане (опитайте се да разберете тази дума) произтича морална деградация на всички духовни сили, докато те не преминат дори такова състояние, което се нарича “разбиване”, когато всички те се променят в противоположните им жестоки, егоистични сили, които наблюдаваме в нашия свят.

Ето това е нашия свят – най-низкия, най-жестокия, абсолютно обратен на духовния.

Въпрос: Може ли по случващото се в нашия свят да съдим за духовните корени?

Отговор: Обърни всичко обратно, омразата в любов – и ще получиш духовното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018

[229629]

Filed under: Въпрос-отговор, Строеж на мирозданието - Няма коментари→

Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Думата „любов“ много обърква хората. Не може ли да се замени с нещо друго, например с „взаимно разбирателство“, „сближаване“?

Отговор: Може, разбира се, да се замени с някакъв технически термин, но ние говорим за чувство.

Когато аз прониквам в желанията на другия човек, възприемам неговите желания, като свои и започвам да ги напълвам, тогава моето отношение към него се нарича любов. Това понятие включва и съчувствие, и състрадание, и възприемчивост, и чувствителност – всичко заедно.

Термините „любов“ и „отдаване“ наистина объркват хората, особено жените. При тях любовта ясно се асоциира със земната любов, със земните егоистични отношения, с любовта към детето. Във женското възприятие това се е вкоренило много дълбоко. При мъжете е по-малко. За мъжете е по-лесно да приложат термина „любов“ към духовните действия.

Духовната работа за мъжете е много по-лесна, отколкото за жените. Затова на жените не се налагат толкова духовни функции, колкото на мъжете. Ако мъжете имаха същите трудни условия за духовна работа като жените, те не биха се справили.

Въпрос: Жената, все-пак, по–близо ли е до духовността?

Отговор: Не може да се каже, че е по-близо. Това са съвсем различни обекти, но за жените е много по-трудно.

Въпрос: При кого се появява по-лесно свойството отдаване: при мъжете или при жените?

Отговор: Несъмнено при мъжете. Жената по-дълбоко е свързана с природата на нашия свят, защото работи на две нива: на човешко и на животинско.

 От урока на руски език, 25.02.2018

[229028]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Не трябва  да се унищожават никакви наклонности, дори ако ни  изглеждат  вредни. Трябва да се научим как да ги използваме, за да приемат такава форма, която да служи на  общото  благо. Виждаме, че  отношението на  обществото се променя с времето и някои форми, които преди са били забранени и неприемливи, днес вече са  приети.

А утре всичко отново може да се промени, за нас това е неизвестно. Нямаме право да ги съдим,  трябва само да се стремим към обединение с всички, за да може  „всички прегрешения да покрие любовта“.

Ние не знаем какво всъщност  е прегрешение, защото  не виждаме истинската форма, все още  не сме достигнали до края на пътя, а сме  по средата. Затова е необходимо да дадем място на всички проявления, които съществуват в човешкото общество.

На този принцип трябва да се организират образованието, здравеопазването и психологическата помощ,  за да се научи човекът  да се отнася към всичко с търпение, вместо с отхвърляне и ненавист. Понеже те ни изглеждат неприемливи, защото самите ние  не сме поправени. И след като постигнем поправяне, ще  видим как тези качества изпълват общата система, за да компенсират един недостатък с друг.

Това е общият принцип  на нашето съществуване,  защото цялото  творение  е създадено от желание  за наслаждение и то може да бъде балансирано само  с погасяване на едното минус другото. Както е известно: „минус по минус е плюс“.

След критика на всичко случващото се, казвам: „Имам очи, а не виждам“ истинското съвършено състояние. Творецът напълва целия   свят, където всичко съществува в любов и пълно взаимно допълване.

Но за да се  приближа до тази визия е  необходимо да се съглася с всичко, което съществува и нищо да не   унищожавам. Трябва да критикувам  само собственото си  виждане, докато не го поправя и не достигна до съвършената картина. А сега виждам само собствените  си недостатъци.

Само наклонностите и свойствата, които пряко застрашават съществуването на човешкото общество са негативни и трябва да се спират. А към всичко останало трябва да се отнасяме с търпение осъзнавайки, че „всеки съди според степента на собствената си непоправеност“ и  трябва само да коригираме  нашата визия,  за да видим света  съвършен.

От сутрешния урок 25.06.2018

[228989]

Filed under: Духовна работа, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Въпрос: В природата съществуват някои „датчици“, които улавят силата на доброто и силата на злото. Например, растенията чувстват добър ли е човекът или лош. Може ли човек с неговите ограничени сетивни органи на възприемане да разпознава доброто и злото?

Отговор: Разпознаването на доброто и злото е много трудно. Кабала говори, че цялата ни природа е зло, защото тя е напълно егоистична, тя е само желание за наслаждение на себе си. Така сме устроени, програмирани и нищо не може да се направи.

Ако искаме в нас да се образува друга система на отчитане – добра система, излизане от себе си, усещане на всичко от себе си, тя се образува само под въздействието на външното поле – висшата сила, силата на отдаване, силата на любов. Тя ни е създала егоистични именно за да можем да сме съставени от тези две сили, между тях да вземаме решение за нашето доброволно, правилно развитие.

Затова най-важното е да привлечем върху себе си въздействието на висшата положителна сила, за да започне тя да образува в нас нова система, паралелна на нашата егоистична.

Това е възможно, ако ние създадем една много проста лаборатория. Тя включва десет човека, може би малко повече или малко по-малко, но достатъчно количество, които се опитват систематично, съгласно кабалистичната методика, да изграждат помежду си алтруистични връзки, взаимопомощ.

Те изучават как функционира висшето поле, като се издигат над себе си, над своя егоизъм; как да излизат „от себе си“ спрямо другия; да усещат не себе си, а другия; да се опитват да напълнят другия. Това се нарича „любов към ближния“, когато ти напълваш неговите желания със своите възможности. Ако ние действаме така помежду си в малка група е достатъчно, за да започнем за усещаме влиянието на висшето поле.

Това поле започва да ни променя. У нас се появяват нови усещания, нови вътрешни методи на познание. Ние ставаме по-фини експерти на своето поведение, влияние, устременост.

И тогава у нас се появява възможност да видим себе си, своя егоизъм от страни и по този начин да се движим напред, изграждайки между нас егоистична система за получаване и алтруистична система на отдаване.

Така можем да се придвижваме напред до точката, в която нашият егоизъм се оказва успешно използван в алтруистичен дух, защото той ще бъде необходим само за да усещаме всичко извън нас и да се напълваме чрез околните. Затова егоизмът не се унищожава. Всичко зависи само от неговото правилно използване.

Ако ние го прилагаме само в такава форма, то наистина ще открием себе си съществуващи във Висшия свят, в друго пространство – в свойството отдаване и любов, което едновременно с това ни дава усещане за вечност, безкрайност, издигане над всички отрицателни усещания, които сега ни предлага нашият егоизъм.

От ТВ програмата „Заедно за главното. Александър Жданов“, 24.11.2017

[220096]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо най-естествената клетка на природата – семейството, по Ваше мнение, е най-oтдалечeна от това, да бъде място за разкриване на Твореца?

Отговор: Защото хората нямат методика за правилно развиване на съпружеските отношения. Ние не ги възпитаваме да бъдат хора, а на такива отношения трябва да се обучава предварително.

Тогава хората ще се омъжват, ще се женят, ще създават семейство, за да изграждат  правилни духовни отношения помежду си, за да се разкрие  в действителност между мъжа и жената сам Творецът. Тоест, създало се е свойството на взаимно отдаване и любов, а не на животинско привличане, и там би могъл  да се разкрие  Творецът. Както е казано: „Мъжът и жената и Шхина между тях“.

В такъв съюз всеки е отдаващ и всеки е получаващ, и помежду им се разкрива висшата сила, свойството отдаване и любов. Това ни очаква в бъдеще.

От урока на руски език, 11.06.2017

[214606]

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

На най-големия интернет портал Ynet е публикувана нова моя статия.

Кибер престъпление и наказание

В края на миналата седмица стотици хиляди компютри от 150 страни са били поразени от криптиращ вирус, пуснат в глобалната компютърна мрежа. Попадайки в компютъра, той изменял разширението на файловете, съхранени в компютъра и закривал достъпа до тях.

За да могат тези файлове да бъдат отново използвани, програмата искала „скромната“ сума от 300 долара. На бедните, злосторниците предлагали намаление, а тези, които отказвали да заплатят, ги предупреждавали, че всички техни файлове ще бъдат унищожени.
През последните няколко дни интернет и СМИ от цял свят са препълнени от подобни съобщения.
Тревожна аларма за човечеството
Осъзнаваме ли реалните мащаби и причини за това, което се случва? Уверен съм, че не го осъзнаваме! В противен случай коментарите на експертите не биха се ограничили основно с технически и организационни препоръки по защита на информацията. И ако не лукавстваме, то лесно можем да разберем, че една вирусна программа може да унищожи цялото човечество. Какво още трябва да се случи, за да бием истинска тревога! Струва ли си да чакаме, когато творение на поредния компютърен гений и едновременно морален урод ще включи за една секунда всички ракети с ядрени глави? И тогава можем да се отпуснем.
Без съмнение, даденото произшествие е поредния „звънец“ за всеки от нас и за цялото световно общество.
Днес не ни се налага да пускаме ядрени ракети. Ние се оказахме беззащитни във виртуалното пространство. В този случай атаката прекрасно го показа. Концернът «Рено» във Франция практически беше спрян, МВД в Русия се оказа със закрит достъп до базата данни, беше затруднена работата на банковите и кредитните организации по цял свят. В Германия бяха нарушени железопътните съобщения, което можеше да завърши с реална катастрофа. Шестнайсет болници в Англия се оказаха под удара на вирусната атака. Поради блокиране на базата дани са отложении сърдечни операции и операции по трансплантиране на органи. И роднините настояват болницата, да плати глобата, която искат бандитите и да спаси техните близки.
Този път успяхме да прекратим разпространението на вируса. Но не трябва да се утешаваме с илюзии и трябва да разберем, че този път усетихме само леко докосване до реално растящ глобален проблем. И ако кибер-терористите успеят скоро да влязат в системата за управление на атомните станции, то тогава ще разберем, че те съвсем не се интересуват от пари. Те ще шантажират целия свят. Забележете, злодеите имат предостатъчно време, а ние с вас разполагаме със съвсем малко време, за да предотвратим тази вакханалия. Затова си струва да си изясним, какво реално можем да противопоставим на тази заплаха.
Кой е виновен?
Можем да спорим колкото си искаме за това, кой всъщност стои зад последната кибер-атака. В редиците на нейните предполагаеми изпълнители са от крупните спецслужби до напреднали ученици. Във всеки случай, ние се оказахме в ръцете на «чистоплътни» терористи. Това не са тези, които режат глави. Те са сериозни и умни момчета, които показват какво могат да направят със света. Засега тяхните искания са смешни. Всичко все още предстои.
Последната кибер-атака ни заставя да се стреснем и да се замислим за истинските, дълбоки причини за случващото се. Трябва да осъзнаем, че това е нова, неконтролеруема заплаха. Бихме помислили, че пред лицето на тази всеобща заплаха лидерите на големите страни трябва да се договорят и да престанат да спорят и да отхвърлят противоречията, а да действат съгласувано.
Те биха могли да наложат твърди мерки в контрола по използването на интернета, да приемат мерки за повсеместна защита на информацията, да отстранят опасните тенденции в своите страни и в други държави, върху които имат влияние. За това трябва просто да се договорят, като започнат да се доверяват един на друг.
Но дори и да допуснем такъв невероятен сценарий, ние се убеждаваме, че заплахата е невъзможно да бъде отсранена. Никакви съглашения, никаъв контрол не ще удържи виртуалния звяр-егоист от злодеяние. Това действително е нов вид терор. В какво се състои проблемът?

Няма как да не ни тревожи това, че непрост за разработка вирус може да попадне в ръцете на някое интелегентно напреднало чудовище. Нали с такива герои сме възпитали собствените си деца.
Какви компютърни игри разрешаваме на децата си, само за да не ни пречат? Печели, граби, убий, излъжи, победи! Какви филми им показваме? Какво гледаме ние самите? Криминални, трилъри, детективи, където е пълно с кръв, убийства, лъжа, ненавист и отмъщение.
Във всяка игра, във всеки филм има супергерой. При това, все по-често герои не са добрите полицаи, спасителите на човечеството, а злият гений, безпощадният терорист. И все по-често героите не само се бият и стрелят, а стоят зад компютъра и заплашват цялото човечество.
Славим индивидуализма, цинизма, жестокостта, макар това да е само проява на обичаен егоизъм. Програмираме бъдещето, тиражирайки филми, в които превъзнасяме същите тези ценности. Така че нека не ни учудва, че децата ни създават и пускат подобни вирусни програми, които заплашват света. За тях не е важна идеологията. За тях е важна възможността да управляват света, да властват, при това да властват изящно, с едно помръдване на пръста. Те мислят глобално. Интересува ги тържеството на тяхната програма. И сега действително е дошло тяхното време. Създадени са идеални условия, тези хладнокръвни „интелигентни“ терористи да влязат лесно в глобалните виртуални връзки, които пронизват всички страни от живота на хората.
Днес се убеждаваме, че всички тези щателно построени мрежи се оказаха изключително уязвими, беззащитни. Никакви технически средства за защита няма да предотвратят грубото вмешателство на човека в управлението на тези мрежи. А това означава, че тези глобални връзки се нуждаят от промяна на всеки участник, промяна на Човека!

А засега се намираме в опасна ситуация, когато връзките се създават в интерес на всички, а тяхното нарушаване може да се използва от един човек за своите тесни егоистични интереси. Получава се така, че един примитивен човек използва силата на колективния разум или заплашва да използва тази сила против всички. Излиза, че не ни достига едно – всички ние трябва да се променим.
Какво да правим?
След като действително няма къде да се скрием един от друг, ще се наложи да строим други отношения помежду си. Тъй като искаме или не, всички ние се намираме в глобални връзки и ще се наложи да се впишем в общия модел, който Природата разкрива между нас.
Отношенията между нас трябва да станат дружелюбни. На всеки от нас предстои да се впише в общата система, намираща се в глобалната мрежа.
Природата ни подсказва правилния модел на отношения в глобалната затворена система чрез примера с нашия организъм. Всяка клетка в тялото е егоистична, но се съединява с другите клетки над своето его в полза на цялото тяло. Истина е, че черният дроб не воюва с белите дробове, бъбреците не спорят със сърцето, всички работят гладко и хармонично. Всички клетки и органи са свързани, но с хубава, добра, правилна връзка. Правилната връзка – е връзката, построена на взаимната отговорност и грижа един за друг.
Природата е тази, която ни учи. Преживявайки реалната заплаха от унищожение, ние преминаваме през урок за цялото човечество, повод органично да построим отношения помежду си, но само чрез системата на висшето управление.
Ние достигнахме до необходимостта да изменим природата на човека от егоистична и ненавистна на любов и отдаване. Ще попитате – възможно ли е това? Не просто, че е възможно – необходимо е! В противен случай ще пропаднем, в това вече сме убедени. Трябва да задействаме позитивната сила, скрита в природата. Такава възможност ни дава кабала. Намирайки се в правилна връзка един с друг и с висшето управление, ние можем да се справим с нарастващия проблем.
Затова единственото, което може да даде на човечеството изход от многобройните проблеми към ново ниво на развитие е въпитанието на човека в съответствие със Закона на Природата.
Възпитанието означава построяване на равновесна система между нас хората, превръщайки нашите взаимоотношения от егоистични (всичко за мен) в алтруистични (всичко за връзката между нас). Кабала ни дава необходимия инструмент за постигане на тази цел. Такова възпитание ще позволи на всеки човек, опирайки се на взаимодействието с позитивната сила на природата, да бъде в мир със себе си, с всички останали хора и със самата природа.
Източник

[206906]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→