Пурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Filed under: Без категория, Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - No Comments→

Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно “обвита” в много “облекла”, дълбоко утаена, покрита с “черупка”, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи “джунгли“, разбити на “стада”.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името “Човек” (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал “бабуин”, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността “Човек” е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо “бабуин”, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: “Фараон”, “Билам”, “Балак”, “Амалек”… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ “от противното”, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и “червени дни от календара”. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - No Comments→

Разбитият народ

В резултат на изборите в Израел социалните мрежи демонстрират две силни усещания, обхванали народа: ликуване след победата, въпреки всичко, и тежко разочарование от неуспеха. Някои от тях, които се считат за загубили, вече говорят за безперспективността на живота в Израел:„Не е ли време да си съберем багажа и да заминем?“

Предполагам, че това не е само шега или проява на емоции. Срещайки се в чужбина, например в САЩ, с израелци, аз не виждам сред тях дясно настроено израелско общество. Напротив, там доминира левицата.

И това е тяхното естествено влечение. Тъй като те действително не чувстват връзката с Израел така, както я чувстват в десния лагер. Разбира се, че никого не съдя, просто такова е положението.

Аз, от своя страна, бих се обърнал и към едните и към другите. Тъй като в днешната ситуация не можем да продължаваме да живеем по старому, не можем повече да култивираме ненавист, конфликти, антагонизъм, взаимно противопоставяне.

В тези избори участваха 26 партии. Как в такава малка страна може да има толкова много партии и мнения? Ако това е добре, то е само при условие, когато нещо ни обединява в един народ. Но ние виждаме, че няма такъв фактор.

Потопени в ненавист

Всъщност пред страната стои главният проблем – как да намерим между нас вярна основа, надежден общ знаменател?

Това ще стане възможно, само ако започнем да уравновесяваме силата на егоизма, който предизвиква между нас раздори и вътрешни войни, със силата на любовта. Тя е заложена в народа ни и ние сме живели по нейните закони до разрушаването на Втория храм, от който сме изпаднали, поради безпричинна ненавист.

Тогава сме паднали от стъпалото на любовта в ненавист, а днес, в края на изгнанието, трябва да се случи обратното – от безпричинна ненавист към любов между нас. Само така ще създадем ситуация, при която никой няма да иска да си тръгне от тук и всички ще искат да живеят в мир, радост и безопасност.

Винаги е било така – спасявало ни е само единството. От самото начало народът ни е бил създаден въз основа на обединението на хора, които са били абсолютно чужди един на друг в древния Вавилон, като родоначалник е първият евреин  Авраам. Така живеел народът – само в условие на обединение в любов над ненавистта, според принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления“.

Слагане  край на разкола

И днес трябва да разберем, как да изградим мостове между нас и да преодолеем взаимната ненавист чрез любов. Само така ще можем да продължим по пътя си.

Много се надявам, че това послание ще бъде чуто и от едните, и от другите, че дясната част от населението няма да се поддаде на силна еуфория, а лявата – на силно разочарование.

Тъй като е настъпил моментът на истината, но ние не виждаме къде сме се озовали. Част от обществото е мислела, че вече е постигнала успех – и изведнъж започнала да пробужда такива противостоящи сили, заради които е изпуснала дори това, което е имала по-рано.

И следващата стъпка, която ни е необходима – е единение на народа над всички наши различия и противоречия, над отчуждението и взаимната ненавист. В историята ни вече е имало междуособици и сега не трябва да достигнем отново до това. Това ни прави слаби и ни заплашават последствия, за които дори не искам сега да мисля.

Според науката кабала ние не сме застраховани от ново изгнание, при което от народа нищо няма да остане. Тъй като повече не ни свързват предишните традиционни връзки, както е било някога.

И затова трябва да намерим начин, методика, която да съедини всички краища на спектрите и да ни сплоти в един народ. Единният народ трябва да се издигне над десните и левите виждания. Там ще намерим такова напълване, в което всеки ще почувства съвършенството.

Това е възложено на нас и то е напълно възможно. Много се надявам, че народът ще се замисли над това.

Преди всичко, трябва да разберем, че няма друг изход, че предишният подход е изживял времето си. Не си струва да правим разчети според миналото – нека отправим поглед в бъдещето. Такава е методиката и такова е единното състояние, в което всички ние от сега нататък можем да съществуваме.

Из беседата за изборите, 18.03.2015

[155860]

Filed under: Израел днес - No Comments→

Въпрос: Как виждате бъдещето на Европа и решаването на обезпокоителния конфликт между емигрантите и местното население?

Отговор: Европа разшири емиграцията без да бъде изискана интеграция. Вследствие на това изчезва националната идентичност. В Европа се появи прекомерно етническо многообразие.

Има два подхода към проблема: мулти култура и/или асимилация.

Проблемът е в разрушените връзки в обществото. То става глобално, интегрално, но и все повече егоистично разделено. Негова характерна особеност е социалното отчуждение. Но възстановяването на предишното гражданско общество е невъзможно.

Изграждането му е възможно само в поддържането на цялото многообразие и издигането над него на общо „покривало от любов”. Това е възможно само с приемането на методиката Кабала. До това може да се стигне или по пътя на страданието, или по пътя на светлината. А изборът на пътя определя успеха на нашето разпространение на интегралното образование и възпитание (науката Кабала).

[155945]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Понякога казваме, че Творецът е в мен, а друг път – че Творецът е във връзката между нас. Как да свържем тези две понятия?

Отговор: Тук няма никаква дилема. Как мога да намеря Твореца? Как мога да видя себе си и да измеря, какъв съм аз: добър, лош, силен, слаб? Затова ми трябва нещо извън мен – еталон , спрямо който мога да се сравня.

За това трябва да усетя някакви други свойства, т.е. хора извън мен, и да се променя относно тях. За да се ориентирам правилно, са ми необходими близки, далечни, ненавистници, доброжелатели, противници,  т.е. цялото човечество.

При това не ми стига само една мишена, за да попадна в някаква цел. Трябва правилно да се настроя за връзка с Твореца, когато ми трябва всичко: неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество. Ако си поставя целта така, че да вървя по абсолютно правилния, по добрия път, тогава точно на този път ще видя Твореца.

Всички тези свойства се намират в мен, и само чрез доброто отношение към тях, ще се настроя да видя Твореца, защото Творецът е съвкупност от цялата доброта, любов и отдаване.

Въпрос: Когато говорите за правилна настройка, веднага си представям цялото човечество, цялата природа, камъни, небеса, космос. Изпълнима ли е тази задача?

Отговор: Правилната настройка се извършва много просто. Ти трябва да убедиш всички свои вътрешни свойства: неживи, растителни, животински и човешки, които представляват твоята обкръжаваща природа, в това, че само животът във взаимна любов е най-добрата възможност за съществуване.

Ако ти ги убедиш в това, т.е. поправиш свойствата си, които ти изглеждат, че съществуват извън теб, значи си достигнал това състояние.

Въпрос: Така ли ще мога да работя с всеки, който ми изглежда като враг?

Отговор: Врагът най-точно ти показва всичките ти отрицателни свойства. Това се нарича „помощ срещу теб”, така напредваме.

В действителност всичко е много просто, само ако правилно се настроиш и се стараеш да не изпаднеш от тази настройка.

Въпрос: В Тора е казано: ако някой дойде да те убие, ти го убий пръв. Как да стане това?

Отговор: Когато откриеш в себе си такова свойство, с което по никакъв начин не можеш да се пребориш, въпреки че по всички признаци, описани в Тора, ти го обкръжаваш с любов, разбиране, единение с него, и виждаш, че все едно, то е непоправимо – ти си длъжен да го „убиеш”.

Това се явява и неговото поправяне. Чрез този метод на поправяне убиваш това свойство в себе си, защото до такава степен не си в състояние да го преработиш, че то въстава срещу теб.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга”, 08.10.2014

[156021]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец, Тора - No Comments→

Въпрос: Има ли живот след смъртта?

Отговор: Да.

Въпрос: Защо използваме само 3% от потенциала на нашия мозък?

Отговор: Защото всички останали 97% са предназначени, за да разкрием духовното.

Въпрос: Мога ли да променя характера си

Отговор: Не. Но с помощта на висшите сили – да.

Въпрос: Защо има толкова зло и несправедливост в нашия свят?

Отговор: Защото ние сами го правим.

Въпрос: Според вас кой е израелтянин?

Отговор: Исраел в превод от иврит означава “Направо към Твореца”, т.е. това е всеки, който насочва себе си с помощта на изучаването на науката кабала направо към висшата сила – добра и творяща добро, към любовта и обединението.

Въпрос: Какво ви дразни повече от всичко?

Отговор: Противоположното от отговора на предишния въпрос.

Въпрос: Кабалистът наслаждава ли се от храна, секс и други наслаждения в живота?

Отговор: Кабалистът се наслаждава от всичко, като обикновен човек. А защо не?

Въпрос: Съблюдавате ли правилата за пътно движение?

Отговор: Да.

Въпрос: Коя единствена книга бихте взели със себе си, ако мислите да се уедините?

Отговор: Книгата на Баал а-Сулам „Шамати“.

От програмата по радио 103FM, 18.01.2015

[156077]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Не много отдавна ние празнувахме празника Пурим и ето вече наближава празникът Песах. Всички празници на народа на Израел символизират връзката, която трябва да бъде между нас, само се показват различните нейни нива, различната ѝ мощност.

Най-мощната връзка през цялата история на Израел се достига в Пурим. А най-напред постигаме съединение между нас в Песах, празника за освобождението от египетското робство.

Освобождение се нарича избавянето от своя егоизъм, от безпричинната ненавист към другите, отблъскване, от тези недостойни отношения, които се проявяват между нас, когато изгаряме мостовете между нас или на друго място, където се сблъскват интересите ни.

Когато ни се удаде да обуздаем злата си природа и постигнем обединение, благодарение на него ние откриваме, че можем да поправим целия си живот: да снижим цената на квартирата и хранителните продукти, да уредим отношенията в семейството, да направим чисти градовете си, да прекратим насилието в училищата.

И това се нарича изход от Египет, от изгнанието. Потънали сме в егоизма си и повече нищо не искаме да слушаме, и изведнъж разбираме, че е възможно да изградим добри отношения между нас, да се сближим. Това не само е възможно, но просто е необходимо, защото не може да продължава повече така.

Преди последните избори всички партии обещаха да устроят живота ни във всички сфери. Но в действителност, съгласно науката кабала, това на никого няма да се удаде, ако самите ние не се издигнем над всички различия и не се съединим помежду си над тях, „за да покрие любовта всички престъпления”. Когато започнем да се обединяваме, без да обръщаме внимание на личната изгода, тази нова форма на единството започва да влияе на живота ни.

Празникът Песах и разказът за изхода от Египет са метафора, намекваща за изхода от егоистичните отношения между хората и за създаване на отношения на по-високо ниво. Това е освобождението от своя вътрешен фараон, егоизма, властващ над нас. Ако излезем изпод властта му и можем да обичаме ближния си, се нарича освобождение.

А след изхода от Египет и странстването по пустинята, народът на Израел отива в планината Синай и получава Тора. Тях ги питат дали са готови да станат един човек с едно сърце, да живеят във взаимно поръчителство, единство, в любов към ближния като към себе си. И това се нарича спасение, тъй като вътре в обединението си ние разкриваме особена сила, скрита в природата.

Това е истинско чудо и затова изходът от Египет се нарича чудо. Вече в самото начало на нашето обединение внезапно откриваме, че вътре в нашето единство е заключена особена сила, която преди не сме усещали. Тази сила на обединението съществува в природата, но дори не се досещаме за нея.

Разбира се, не сме способни сами да я разкрием в себе си, а само се опитваме да направим това. Но със старанията си призоваваме тази сила да се прояви между нас и да ни съедини, и тогава ще дойде краят на всички наши беди и проблеми. Всички наши нещастия са предизвикани само от това, че се намираме в конфронтация един с друг.

От програмата на радиостанция 103FM. 15.03.2015

[155831]

Filed under: Празници - No Comments→

Когато говорим за духовна работа, имаме предвид абсолютно осъзнато поведение на човека в реализацията на неговата егоистична природа, за да достигне висшата цел (единство с другите и чрез него – сливане с Твореца).

Към това се отнася всяко ниво на неговите желания, в това число и неживото. Затова, ако се стремя да достигна до целта на творението, да разкрия движението си към Твореца, то, най-напред, трябва да настроя всичките си желания на начално, нулево ниво.

Аз трябва да сметна себе си за нула и през цялото време да се старя да поддържам това ниво. Това означава, че си правя съкращение (цимцум) и така определям началната си позиция.

И тогава Творецът започва да работи над мен. Той постоянно ще променя различни мои параметри, условия и отношения. А аз трябва да удържам тази позиция.

Поддържайки за определен период тези условия, вече мога сам да започна да изменям себе си и да премина на растителното ниво, без да чакам Той да ме хвърля от една на друга страна. Така трябва непрекъснато да държа правилната цел. Сега сам ще мога да видоизменям всевъзможни условия в мен, за да напредвам.

С други думи, ще напредвам не по скорост, а по нейното производно, по ускорение, всеки път превръщайки се в система от по-висш порядък, умножен по десет.

Неживото ниво е ниво, при което съхранявам себе си напълно насочен към целта на творението каквито и външни параметри да въздействат върху мен. По този начин всичко започва, както е казано: „всичко ще израсте от земята“.

Човекът расте от земята. Да допуснем, че повече не искам да бъда егоист във взаимоотношенията си с моето обкръжение – това е неживото ниво, защото аз удържам постоянство на качеството във връзката си с тях. Каквото и да правят с мен, аз държа своята линия.

Например, с приятелите ми непрекъснато поддържаме един с друг непроменливи доброжелателни отношения, въпреки случващите се между нас бури, семейни трагедии или условията на общочовешки изменения в обществото. При това тези изменения могат да бъдат на всяко ниво: неживо, растително, животинско или човешко.

Ние трябва да се държим за това, без да обръщаме внимание на различните външни фактори, отделящи ни един от друг: клевети, сплетни и т.н. Всичките ни проблеми се покриват с любов.

Това е и неживото ниво, в което се проявяват пречки на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Но, независимо от всички видове пречки, ние все пак оставаме в постоянна връзка, и именно благодарение на тях, се издигаме и завършваме работата си в света Асия.

Това не е лесно. Човек получава от всички страни огромно влияние, но трябва винаги да работи за издигане величието на целта, иначе няма да се удържи в нея. Всички състояния, през които ще премине, ще го хвърлят от една на друга страна.

Въпрос: Тоест аз поставям всичко под нулата и казвам на Твореца: „Ти няма да ме принудиш да получа повече, отколкото това ниво: аз мога да взема само 20%“.

Отговор: Не, аз нищо не мога да взема. Земята нищо не получава, с изключение, когато трябва да нещо да порасте на нея. Това е вече следващото, растителното ниво, което се отнася към земята.

И тук пред мен възниква дилемата: аз поправям земята, за да може тя да произведе растителното ниво, или искам да работя на растително ниво и затова да използвам земята?

Или се намирам в света Асия и използвам света Ецира за света Асия. Или се намирам в света Ецира и използвам света Асия, за да се изскача по-нагоре. Баал а-Сулам пише за това в „Предисловие към книгата Зоар“.

В това се заключава работата със земята, с неживото ниво.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 16.07.2014

[155177]

Filed under: Без категория - No Comments→

Въпрос: Кабала детайлно описва издигането на човека по степените на постигане, с множество схеми и графики. Но и източните духовни учения също сдържат схеми и графики, защо вие считате кабала единствения научен метод?

Отговор: Източните духовни методики изискват от човека да изпълнява много упражнения със своето физическо тяло. Само кабала предлага на човека своего рода духовна “реанимация”, когато той постоянно нещо чете, изучава.

Това е интензивен процес на работа над себе си в група, където всички се съединяват според принципа: “Помогни на ближния”, достигайки съединение и любов.

Духовното развитие се осъществява в група, където ние практически отменяме себе си един пред друг и се съединяваме. Човек има възможност през цялото време да проверява себе си и да вижда своето напредване, сверявайки с написаното в кабалистичните статии.

Само науката кабала предлага съвършено ясна методика, обясняваща целия процес на напредване, всичките състояния. Така ние строим структура, подобна на строежа на висшия свят, следващите над нас стъпала, на които трябва да се изкачим.

Въпрос: Как се променя отношението на човек към хората, след като вече е усетил светлината?

Отговор: Той вижда, че всички хора се намират вътре в светлината, но те не знаят това, а той го знае. Светлината им въздейства, но те не са готови да я разкрият заради своя непоправен егоизъм. И затова вместо светлина, те усещат тъмнина, беди, страдания.

А човек, поел от светлината любов към хората, желае да се приближи към тях и да им обясни, защо страдат. Той иска да ги приведе до такова състояние, когато те също да обърнат тъмнината в светлина. В края на краищата, той не може да го направи за тях, всеки трябва да направи това поправяне за себе си. И всеки има такава възможност.

От 513-та беседа за новия живот, 29.01.2015

[153908]

Filed under: Духовна работа, Кабала - No Comments→

Въпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича “душа”.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Аз съм реален и практичен човек, невярващ в нищо и в никаква висша сила. Искам само да знам как да придобия власт над късмета…

Отговор: Можеш да властваш над късмета, ако промениш себе си по подобие на силата на късмета.

Въпрос: А ако съм атеист, ще мога ли да властвам над късмета, съгласно вашата методика?

Отговор: Това няма никакво отношение към вярата. Това е техника. Именно практичните, прагматичните хора, които искат да преуспеят в живота, по- бързо постигат резултати в нея.

Въпрос: Как мога да властвам над късмета?

Отговор: Силата, която те тласка напред по живота, е неизменна. Трябва да се промениш по подобие на нея. Така детето, което не иска да ходи на училище трябва да промени възгледите си, насоката си.

То трябва да види, че ако всеки път променя себе си, за да съответства на класа, а не иска класът да се промени съгласно неговите свойства – ако то седи спокойно и се учи, ако прави домашните си работи, в крайна сметка може да постигне прекрасни цели.

Въпрос: Както разбирам целта на това училище на живота е да ме научи да обичам?

Отговор: Правилно, освен това, няма нищо друго. Казано е: „Възлюби ближния както себе си – е главно правило в Тора“.

Но какво получаваш при това? Постигайки свойството любов, ти се съединяваш с висшата сила, т.е. достигаш същото това състояние, в което пребивава тази сила – вечност и съвършенство, без каквито и да е ограничения.

Въпрос: Коя е висшата сила във вашия пример с училището? Директора?

Отговор: Представи си, че има някой, който е над директора на училището – вечен и съвършен. И Той иска, ти за сметка на вътрешната си промяна, на вътрешната си трансформация да достигнеш до същото това състояние, както и Той – да станеш вечен и съвършен. Кога? – Днес и сега! Тъй като времето не съществува, всичко зависи от твоите усилия, от твоята настойчивост.

Въпрос: Що за Висша сила е това?

Отговор: Висшата сила – това е всеобхватната, единствената сила на природата, извън която няма нищо друго. И всички ние се намираме в нея. Ние съществуваме само защото тази сила е сила на отдаването и любовта и трябва да достигнем до същото това състояние, в което се намира тя.

И ние ще го достигнем, тъй като от тази сила сме получили Тора, така наречената „светлина, възвръщаща към източника“ – методика на кабала, с помощта на която можем с лекота да променим себе си, да се уподобим на силата на отдаването.

Този, който иска да придобие власт над късмета, трябва да дойде в науката кабала и тогава ще узнае как да направи така, че късметът да го съпътства през цялото време.

От 495 беседа за новия живот, 08.01.2015

[154336]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Счита се, че с колкото повече хора контактува човек, толкова по-голяма е опасността той да се зарази с нещо и да се разболее. Но изследванията показват, че човек, който живее изолиран от другите, има многократно по-големи шансове да умре от болести. Защо се получава такова противоречие?

Отговор: Имало е периоди в историята на човечеството, когато в Европа са свирепствали страшни епидемии. Поради компактната пренаселеност в градовете, те са довеждали до истинска катастрофа, вземайки милиони жертви. Ако човек е живеел в някакво далечно село, той е имал много повече шансове да се спаси от епидемиите.

Но днес човечеството вече е преминало  периода на големите епидемии. Последните изследвания показват, че в наше време усещането на връзка и щастие притежава такава сила, способна да победи всички проблеми и болести, защото живеем в друга епоха.

Четох за едно изследване, проведено в някакъв университет с трима подрастващи, болни от рак в крайно тежка форма. Попитали ги какво биха си пожелали в живота си и им обещали да им  изпълнят всяко желание. Едното момче поискало да полети на самолет в кабината на пилота, а момичето поискало да бъде кралица. Всички тези желания били изпълнени.

За момичето организирали в университета царски прием. Студентите се наредили в старинно облекло и й оказвали царски почести. След това било установено, че състоянието на болните се е подобрило с 80%.

Разбира се, че е невъзможно всички болести да се лекуват само по този начин. Има болести на различно ниво: неживо, растително, животинско, човешко – в зависимост от засегнатите системи на организма. Но именно ракът много силно се поддава на такова въздействие, отстъпвайки пред усещането за щастие. То може да излекува и най-безнадеждните състояния.

Лекарите съветват в такива случаи да се прави това, което се харесва на човека: да пътешества, да пие вино, да се наслаждава на живота. И най-изцеляващото е поддръжката на обкръжението, любовта, помощта, защитата. Проблемът е в това, че нерядко хората постъпват обратно и започват да съжаляват болния, да плачат вместо него. По този начин те незабавно го погребват.

Колкото по-нататък продължим да се развиваме и да придобиваме връзка с тази сила, която удържа  целия ни живот, цялата вселена, всички нива на нашето съществуване, толкова по-добре ще се научим да  лекуваме всички проблеми с помощта на усещането на щастие. И ще разберем, че щастието се постига само вътре в съединението.

Тоест, преди всичко ние се нуждаем от единство. Съединявайки се, ние разкриваме връзка между нас, в която чувстваме силата, която ни обединява и ни дава усещането за щастие, и с това усещане за щастие ще излекуваме всички проблеми.

От 242-а беседа за новия живот, 17.10.2013

[154586]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата “Глави на Тора със Шмуел Виложни”, 02.02.2015

[153855]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: На какво ме учи науката кабала? Как тя ме обучава на практика?

Отговор: Във всеки момент от живот си аз избирам какво е важно за мен и какво – не. Затова трябва да придобия мъдрост, да зная как да проправям пътя си, преди да дойде висшата сила и започне да ме притиска.

Тогава нейното въздействие ще бъде за мое благо, по мое и по нейно желание, когато ще бъдем слети в едно. В тази степен ще я усещам, ще почувствам как тя ми въздейства. Няма да усещам внезапен удар, а ще разкрия, че тази сила ме развива, че ние вървим заедно и буквално плувам по течението ѝ.

Да кажем, че трябва да отида на интервю в някаква фирма, където да представя себе си така че да получа работата. Преди това, обаче, откривам, че имам приятел, добре запознат с това кой ще ми взима интервю и дори още повече – той е негов началник.

Затова той казва на своя подчинен: „При теб ще дойде еди-какъв си човек, приеми го добре, направи за него всичко, за да получи тази работа и да напредва по-нататък“.

Тогава отивам на интервюто с усещане на пълна увереност, че ще ме приемат добре и животът ми се струва прекрасен.

Всъщност, така ще се чувства човек във всеки момент от живота си, ако върви заедно със силата на късмета.

Реплика: Пред него буквално са открити всички врати?

Отговор: И даже още повече. В нашия свят ни се струва, че има още някакви власти, че това зависи от едни или други хора.

А по духовния път силата на късмета, която се облича в мен, просто ме съпровожда и пред мен няма никакви препятствия, аз плувам в лека лодчица над водата.

Но това е трудна работа – да подготвим себе си за силата на късмета, така че да приемам нейното желание като свое. Защото силата е разликата между два потенциала: аз се намирам в определено състояние, в една точка и с помощта на тази сила трябва да премина в друго състояние, във втора точка. Силата въздейства така, че да ме доведе там, т.е. тя трябва да ме промени, моя поглед на случващото се, свойствата ми, осъзнаването ми.

Егоистичното ми желание трябва да се обърне в желание за отдаване и любов, макар и малко. Тази сила трябва да ме „форматира“ в по-духовен човек, в по-отдаващ, любящ, действащ за отдаване извън себе си. Тези изменения са против предишната ми природа, не ги искам. Искам всичко да се устрои според моите представи.

Излиза, че трябва да променя себе си и тогава виждам, че светът вече е станал по-добър. Защото всеки път, когато виждам света лош, то е заради това, че не съответствам на света, а не защото светът трябва да се промени по отношение на мен. Напротив, аз трябва да се променя, съотнасяйки се към света и изведнъж, вместо този свят, ще видя бъдещия. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Кой е Творецът? Той ми е съвършено непознат.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова са ни необходими обясненията, които ни дава науката кабала. Да усетиш Твореца може само при изпълнение на условията на закона за съответствие на формите. Тоест, трябва да придобием форма, подобна на висшата сила, да придобием същите свойства като Твореца.

Свойството на Твореца е абсолютното добро, любов, даряване, което се нарича с една дума „отдаване“. Творецът е готов да отдаде всичко на всеки. Ние притежаваме противоположната природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас, от всички и колкото се може повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки миг искаме нещо ново: едно, второ, трето. В това се състои целият ни живот, всяка секунда да преследваме нови наслаждения. И затова нашият орган за възприемане, се нарича, в общи линии, желание за получаване, за наслада.

А усещането за Твореца се нарича желание за отдаване, да наслаждаваш. Ние сме противоположни един на друг. Това не е например като човекът и змията, които просто не се разбират, но въпреки това имат нещо общо. Имат очи, сетивност и затова се виждат и усещат един друг, заедно живеят в един свят.

Докато с висшата сила не се намираме заедно в този свят, тя разполага със съвсем други свойства. То е като радио вълните, които минават през нас и не ги забелязваме. Не ги прихващаме и затова, като че ли те не съществуват.

Но тази висша сила управлява цялото мироздание, въздейства му и му дава живот. И даже нещо повече, тя ни обучава поколение след поколение, през цялата история на нашето развитие, наречено еволюция. В крайна сметка, тя ни води към необходимостта да разкрием тази висша сила, оставяйки ни без никакъв друг избор.

Ние сме все по-близко до това осъзнаване, тъй като съвременното поколение наистина се нуждае от разкриване на Твореца. В противен случай, то не може да оцелее. И всичко това произлиза от същата тази висша сила – добра и даряваща, любяща и отдаваща. Тя ни води към тази драматична ситуация, където нямаме друг изход, освен да я разкрием.

От 516-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153916]

Filed under: Възприемане на реалността, Любов, Творец - No Comments→

Мнение: Нарастващата по целия свят паника, която вече усещаме и спада на световната икономика, явно предопределят криза през 2015г. Човечеството е започнало да осъзнава, че „възстановяването“ е невъзможно, а насочените действия за стабилизиране на ситуацията, са само завеса, скриваща приближаващия хаос.

Цялата съвременна икономика е построена на неконтролирано пускане на парични маси. Тази практика води до създаване на фалшиви фондови пазари и след това до техния срив. Кризата през 2015г. ще се превърне в общ колапс, който не може да бъде избегнат.

Реплика: Автор на бележките е предсказалият кризата през 2008г. А не сме в състояние да се справим с кризата, защото я смятаме за чисто „земно“ проявление, че нейните причини са в нашите икономо- политически- обществени погрешни сметки.

Истинската причина за кризата е в нашите грешни сметки с програмата на природата. Отношенията помежду ни и с обкръжаващата ни природа, трябва да се развиват към състоянието „Адам“ – подобие с висшата сила на природата, свойството отдаване и любов, пълното взаимодействие на цялото човечество, както са свързани помежду си на неживо, растително, животинско ниво всички части на природата.

[154055]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предисловие към Книгата Зоар”, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, “място”, за разкриване на Твореца.

Това “място” създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята “честота”.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от “вала” на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на “животинско” равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: “Направи своето желание като неговото желание”. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го “съкратил”, “покрил” с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2013

[101946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Във всички древни духовни учения има понятие “духовно просветление”. Има ли такова понятие в кабала?

Отговор: В кабала има понятие “проблясък”, тоест малка светлина, не разкриваща се напълно. Затова тя се нарича не “светлина”, а “проблясване” – това не е цялата светлина, а съкратената. Има много ситуации, в които се ползваме от такава съкратена светлина.

Въпрос: Много древни духовни учения разказват, че в течение на поколения е имало хора, които са разкрили светлината и този миг е преобърнал целият им живот. Те преживели това, което обикновените хора не чувстват и станали просветлени хора.

Те са разбрали, че целта на съществуване на човека е да усети тази светлина и че тяхната мисия е да помогне на останалите хора да я разкрият. Те са създали методики, които и до ден днешен съществуват във всички краища на земята. Какво мислите за това, действително ли всички методики водят към светлината?

Отговор: Няма съмнение, че в течение на историята много хора са открили светлината, висшата сила, достигайки различни нива на постижение, дълбочина и висота. Те са ги разкрили благодарение на своя единствен стремеж да обичат хората.

Срещал съм такива хора, принадлежащи на различни култури: евреи, християни, мюсюлмани–софисти, будисти. Обикновено те се държат далеч от простата религия. Всички те говорят за едно и също: че трябва да се обичат хората и посредством тази любов се приближаваш към светенето, към висшата сила.

Нямам предвид различни съвременни мистики, които могат дори да повредят здравето и да нарушат паметта, но всички древни духовни учения говорят за любовта.

Можете да ме попитате защо съм избрал именно кабала? Работата е в това, че намерих в кабала научен метод, позволяващ на всеки да се сдобие с успех. Това е, което го няма в други методики. И затова в крайна сметка, всички ще използват методиката на кабала.

Действително, много пътища водят към Твореца, но има сред тях такъв метод, който е по-древен от всички останали и при това, е научен и пригоден за всички. Той не изисква от човека никакви физически действия. И се потвърждава с хилядолетия опит на неговото използване.

Затова се занимавам с кабала и мисля, че в близко време човечеството ще се възползва от нейната методика, за да излезе от кризата, в която се оказахме и да стигне до светлината.

От513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153861]

Filed under: Кабала - No Comments→

Изследване: Любовта не  винаги е добра, тя може да причини болка и загуба, да провокира насилие. От гледна точка на физиологията на мозъка любовта е хормонален процес, който може и е желателно да бъде контролиран.

Желанието за спасение от любовта възниква, когато това чувство е подобно на болест.

Любовта, която събира хората и ги държи заедно за раждането и отглеждането на потомство е в основата на оцеляване на вида. Тя включва: 1) сексуално привличане, 2) симпатия и 3) привързаност.

1) Сексуалното привличане ни тласка към среща с потенциалните партньори, 2) симпатията ни позволява да изберем най-подходящия между тях, 3) привързаността ни помага да създадем дълга връзка и ни дава сили да си сътрудничим, докато не бъде изпълнен родителският дълг.

Работата на всяка една от тези системи е основана на хормоните, които се изработват в организма. Сексуалното влечение е свързано с естрогена и тестостерона – половите хормони на мъжете и жените.

Способността да се оцени привлекателността се определя от хормоните на удоволствието и стреса (допамин, серотонин, адреналин), които ни насочват към обекта на увлечението, предизвиквайки приятно оживление в негово присъствие.

Привързаността се поражда от действието на невромодулаторите (окситоцин и вазопресин) – те ни вдъхват чувство на спокойствие и увереност, които са благоприятни за отношенията.

Но тъй като тези системи се задействат едновременно ние може да желаем един партньор, да считаме за привлекателен друг, да поддържаме постоянни отношения с трети.

Тестостеронът формира привързаността, а окситоцинът свързва привързаността с привлекателността, така че най-любимият се оказва този, който е най-близо.

В първите месеци любовта напомня на обсесивно-компулсивно разстройство. Но след година нивото на серотонина се връща в норма и идеализацията на партньора изчезва.

Отговорните за привързаността и намаляването на стреса хормони (вазопресин, окситоцин и допамин) се произвеждат по време на докосването, гушкането, секса, кърменето. Те задържат заедно двойките, майките и тяхното потомство.

Реплика: Главното е да не се намесваме с таблетки в природния процес. Възпитанието в руслото на глобалните, добри взаимоотношения, както ни учи науката кабала, предизвиква баланс в секрецията на хормоните и ни води към съвършени взаимовръзки – приятелски, любовни и семейни.

[153632]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Мъжът и жената - No Comments→