Въпрос: Последните анкети показват, че все повече граждани от Евросъюза искат да излязат от него. Днес те са 50% от населението на Англия, а във Франция и Швеция по 38%.

В края на месеца ще бъде проведено окончателно допитване и е напълно възможно страната да напусне Евросъюза.

Мислите ли, че е въпрос на време и, че така или иначе, всичко ще се разпадне?

Отговор: Бях уверен от самото начало, тъй като вместо обединение на сърцата, беше създаден европейски „пазар“, а не съюз.

Въпрос: До къде ще стигнем? Какво може да се направи?

Отговор: Нищо, освен да се разделим спокойно, докато все още можем да го направим. Уверен съм, че ръководителите на Евросъюза не могат да постигнат нищо. Но и не ни слушат.
Ние, като кабалисти, не можем да достигнем до тях и да ги убедим в правотата си. Те имат друга система от възгледи, разбирания и затова няма да възприемат нашата програма.

Въпрос: Но нали няма да свърши всичко това с война?

Отговор: В това е проблемът, че всичко е все още непредсказуемо.
Мога да предскажа как работи система, която се намира или в динамично развитие, или напротив, в антиразвитие. А тук липсват и едното, и другото. В Европа ще дойдат още милион бежанци. Всичко ври и кипи като в котел и не е ясно какво ще излезе от всичко това.

Въпрос: Смятате ли, че разделянето на Европа е именно заради бежанците?

Отговор: Ако не бяха бежанците, Европа би преживяла всичко това много по-лесно. Страните на Евросъюза биха намерили общ път.

Въпрос: Възможна ли е появата на лидер, който да успее да обедини Европа?

Отговор: Нов Хитлер? Напълно е възможно. Такъв завой може да се случи и във Франция, и в Унгария, т.е в страни, близки до нацизма. И останалаите страни ще се заразят. Всяка една от тях ще има свой лидер, но по принцип, всичко е непредсказуемо.

Доближаваме се до следващото състояние на света. Нищо не предсказвам, а само казвам, че трябва много бързо и в срок да внесем в този свят Висшата сила на добро и любов. А как ще действа тя в този свят – не е наша грижа. Нашата задача е да донесем светлина на народите по света.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 02.06.2016

[187844]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Трети, но не излишен

Въпрос: Има две качества: мъжко и женско, които се съединяват едно с друго. А вие добавяте и някакъв трети, висш фактор?

Отговор: Този фактор е най-важният. Мъжът и жената се свързват именно заради него, за да се слеят с него и да достигнат неговата степен. Заради тази цел съществуваме на тази земя, правим всички поправяния и се свързваме помежду си.

Третият фактор е висшата сила, която се нарича „Творец“ или „любов“. Усещането за любов се постига чрез взаимно допълване, когато всеки се чувства напълно отдаден на партньора. Ако ние съществуваме само заради напълването на другия, получаваме силата на любовта.

Въпрос: Това ли е силата, която търсим цял живот?

Отговор: Ние мечтаем за силата на любовта, но се заблуждаваме, очаквайки да я намерим между нашите тела, а не между душите.

Въпрос: Нима е лошо мъжете и жените да получават удоволствие от срещите един с друг?

Отговор: Сексуалното удоволствие е едно от основните материални удоволствия след храната, без която не можем да съществуваме. Но след като човек е осигурил необходимото за своето съществуване, той мисли само за секс.

Въпрос: По какво се различава наслаждението от силната истинска любов, в която се включва третият, висш фактор?

Отговор: Наслаждението от истинската любов се нарича Рай. Ние сме толкова предани един на друг, че аз търся само как да напълня другия, за да се разкрие между нас силата на любовта, която се нарича Творец.

А днес изискваме един от друг любов по егоистичен начин, което е противоположно на любовта. Ние трябва да се издигнем над своя егоизъм и тогава, вместо да изискваме любов от другия, ние ще я показваме, тоест любовта не е в получаването, а в отдаването.

Човек, Адам, означава „подобен“ на висшата сила, на Твореца толкова, че се намира в съвършенство. А съвършенство може да достигне само за сметка на това, че се съединява с жена. Когато те двамата се отменят един пред друг, над своя егоизъм, след това се свързват във взаимно отдаване.

Това може да се изразява във всякакви материални действия, но всеки от тях трябва да бъде в намерение да отдава на другия, за да се разкрие между нас Творецът. Както е казано: Мъжът и жената и Шхина между тях“. Само в такава форма можем да достигнем съвършенство, на това ни учи науката кабала.

Въпрос: Обикновеният мъж иска да притежава всички жени, които вижда около себе си. А духовният мъж вече не иска ли това?

Отговор: Той иска същото, но не в материална форма. Той иска да вземе цялата женска сила, съществуваща във Вселената и цялата мъжка сила, и да се допълнят една друга.

И така, всички мъже и всички жени работят само за да се допълнят помежду си и в това взаимно допълване и свързване, в центъра на човечеството ще се разкрие духовния свят, духовната сила, висшата сила на Твореца.

Творецът ни е създал в такъв вид и към него се връщаме. И тогава, в точката на връзката между нас и Твореца, ние достигаме любовта.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[183608]

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.2

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.1

Война на половете, ч.3

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Реплика: Учените са установили, че най­-големите егоисти са алтруистите. Това е доказано и на неврологично, и на икономическо ниво. Дори има понятие „алтруистично наказание“, тоест наказание на трета страна, за да се получи удоволствие от това. Това е, когато се наказват тези, които вредят на обществото, които не правят хората щастливи, които пречат на свободата, по този начин ние се наслаждаваме и егоизмът ни расте още повече.

Отговор: Да, разбира се. Можем да купим човек, ако му даваме подаръци, обслужваме го, показваме му любов. Така той ще получава постоянно напълване от нас, ще се наслаждава и ще свиква с това напълване и наслаждение. По този начин ние го привличаме към себе си.

Това е така наречената „женска работа“. Такава е функцията на жената, когато се грижи за мъжа, той чувства в нея ролята на майката и изпитва нужда от нея.

Но аз не виждам нищо лошо в това. Така ние, егоистите, общуваме помежду си. Ако някой не ми е нужен, аз изобщо няма да забележа, че стои до мен! Винаги забелязвам само това, което ми е нужно, от което мога да имам някаква полза или обратно, което ми пречи, заплашва ме, тоест което въздейства на моето желание в отрицателен или положителен смисъл.

Най­-висшият егоизъм действително е алтруистичният. Това е много изискан и развит егоизъм, когато аз разбирам, че на другия му харесва, както с малко животинче или с дете, постепенно го приучавам, или го заблуждавам с това, че го напълвам, а след това предизвиквам в него определена реакция, когато той вече не може без това, вече ми е длъжен.

Въпрос: До какво ще доведе това, че сега зад всичко виждаме егоизма?

Отговор: До нищо. Това е сериозен етап на егоизма, на който разбираш как да работиш с другите хора, знаейки, че те също са егоисти и че ако се отнасяш алтруистично към тях, ще ги купиш. Не е необходимо да ги управляваш чрез сила, достатъчно е просто да се отнасяш добре с тях.

Това е същата егоистична полза, но на по­-високо ниво. И както днес учените го виждат, така и обикновените хора ще видят, че всичко това е все егоизъм. Както майката обича своите деца, отдава им всичко, нуждае се от тях, а те от нея.

Реплика: Но хората са уверени, че майчината любов е истинска алтруистична любов…

Отговор: Трябва да гледаме на живота малко по­-сериозно! Аз приветствам това и го уважавам и обичам. Моята майка още е жива, аз зная как трябва да се отнасям към нея и как тя се отнася към мен. Но работата е там, че трябва да разбираме, че природата предизвиква в нас тези чувства, а не, че човек ги възпитава в себе си. Тук е разликата.

Това е важният момент: или аз действам по законите на природата, която ме пробужда по този начин и аз тичам за нещо – за храна, за секс, за семейство, за любов към родителите. Или въпреки своя егоизъм, възпитавам в себе си напълно ново отношение към другите около мен: неживата и растителната природа, животните и хората!

Тогава това, което съм възпитал в себе си с усилия и сила на волята, въпреки своята първоначална природа – егоистична и инстинктивна, то се счита за мое.

С него мога да се гордея. В нас се развиват така наречените егоистични решимот – информационни записи, които ми диктуват, че трябва да се издигна над себе си, за да достигна по-­високо състояние. Егоистично!

А как ще разбера следващото състояние, ако то не се рисува в мен в егоистичен вид? Така чувствам, че го „искам!“. Искам не само този свят, а искам и другия свят – висшия, бъдещия, извън смъртта, извън всичко! Искам да видя всичко, да владея всичко, да разбирам всичко, да усещам всичко!

И тогава аз съм готов! Науката кабала ми казва: „Искаш ли? Моля! Но за тази цел трябва да правиш ето това. Нека да ти помогна.“ И тя ми помага. Оказва се, че това е помощ против мен, когато аз се преобръщам вътре в себе си и вече започвам да мисля в други категории: не в получаване, а в отдаване, не в грижа за себе си, а в грижа за другите.

В това чувствам покой, напълване, към това се стремя! И това не е както в любовта на майката към детето. При нея това е инстинктивна любов, когато тя напълва себе си! А тук аз напълвам другите. Не моето дете, с което имам общо животински усещане, а напълно чужди, дори противоположни и неприятни на мен хора.

Така ще достигнем победата на кабалистичното съзнание. Това е голяма работа, но ще победим!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.03.2016

[179018]

Filed under: Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Реплика: В Холандия са разрешили официално разплащането със секс за услуга. Например, плащането на уроците по кормуване със секс не се смята за проституция.

Новината беше потвърдена от министрите на транспорта и правосъдието на заседание в парламента. Те считат, че това е подобно на бартерна замяна: услуга за услуга.

Отговор: Добре е, че престанаха да свързват секса с любовта, защото сексът няма никакво отношение към любовта.

Любовта е душевно чувство, което възниква поради привързаност към човека, доколко сте направили добро един за друг, доколко сте привикнали и колко привързани сте един към друг. Така кучето обича стопанина си, а стопанинът – кучето.

Всъщност любовта е такова състояние, когато чувстваш желанието на друг човек – без значение дали ти е близък или чужд – и да искаш тези желания да се напълнят. То няма никакво отношение към пола. Може да е човек или животно – няма значение. Просто правиш това, което желае това същество.

Секс се нарича напълването на личните ни желания, които се наричат сексуални. Така, както искаме да похапнем, да поспим, да се разходим, да погледаме нещо интересно, така и желаем да удовлетворим сексуалните си желания.

Имат ли един към друг дълбоко отношение? В това е въпросът.

Разбира се, че много изхожда от човешката култура, която се е развивала през хилядолетията. Твърде много е свързано с продължаването на рода, на желанието това да бъдат мои деца, мое потомство, както е при животните. Например лъвът, срещайки самка, която има малки лъвчета, убива децата й и живее с нея. Той иска свое потомство.

Тоест, става дума за удовлетворение на обичайно, плътско желание – това, което в кабала се нарича материално желание. То е сързано с продължение на рода, с това, че привиквам към определено тяло и удовлетворявам себе си за негова сметка, именно по този начин. Възможно е, другото тяло да не ми дава такива състояния, както това и т.н.

Тук има прекалено много различни телесни условия между хората: навици, усещане на наслаждение и т.н. Ако получавам наслаждение от нещо, то аз започвам да се грижа за този обект: как ще се наслаждавам с него след няколко часа или дни. Всичко това са егоистични сметки, няма нищо друго тук.

Но освен това, през цялото време ние се развиваме егоистично. И затова сексът става нещо отвлечено. Днес се появяват множество други възможности за сексуално удовлетворение: и филми, и таблетки и всякакви механизми. Когато съм в чужбина аз виждам такива сексшопове, че универсалните магазини не струват нищо пред тях. Това показва, че човечеството е много изобретателно и не се спира пред нищо, за да се наслади.

Проституцията е най-древната професия. Освен всичко останало, тя е легализирана в Холандия. Желателно е, разбира се, по-внимателно да се разглеждат тези проблеми. Защото ако е възможно всичко да се разплаща със секс, то и учителката ще иска от учениците си такова заплащане за добри оценки…

Реплика: По твърдението на министрите на транспорта и правосъдието заплащането в натура за уроци по кормуване не се класифицира като проституция. А обратното предложение на секс за урок по кормуване се счита за престъпление. С други думи, урок за секс – е законна сделка, а секс за урок – нелегална търговия с тялото.

Отговор: Е, те ще се договорят по някакъв начин помежду си. Навлизаме в епоха, когато вместо пари в джоба си ще носим тялото си. Това е – нищо повече не ни е нужно. След две десетилетия всичко това ще се възприема нормално от всички.

Реплика: Някога филмът „Този луд, луд, луд свят“ беше  любимият ми. Сега като гледаш света – той действително е станал безумен. До какво ще достигнем?

Отговор: Интересно е да наблюдаваме как светът се трансформира. Всичко върви по плана на творението, който трябва да бъде изпълнен.

Проблемът е в това до каква степен глупавото човечество трябва да бъде още по-изстрадало, за да разбере, че трябва да върви към правилното съединение с природата, в уподобяването си с нея.

А цялата природа е взаимосвързана помежду си. Ако не се отделяме от нея и ако намерим правилна връзка между себе си, тогава бихме намерили връзка с неживата, растителната, животинската природа и бихме образували едно общо цяло. В него бихме разкрили висшата сила, която е създала всичко и управлява всички. Тогава бихме видели своето светлото бъдеще.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 20.12.2015

[172660]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение на учените: На челно място в търсене на помощ от пациентите в Европа са състоянията на: тревога, паническа атака, неувереност и страх за бъдещето. Финансовата осигуровка не защитава от проблеми, свързани с разрушаването на общочовешките ценности.

Глобалните изменения водят към  промяна на съзнанието и поведението на човека. Социално-политически травмираният човек счита, че способността да не предизвикваме агресия е главно условие за оцеляване.

Травмираният човек се опитва да скрие емоциите си. Той смята, че само пълната непроницаемост ще му обезпечи спокойствие, безопасност и успех.

Но подобна тактика на поведение е безполезна във времето на глобализацията: човек все едно определя по интернет сайтовете кръга от познати, на кого да звъни, какви са насоките за напредък – той живее в „стъклен дом“.

Страхът се ограничава единствено от едно – от смисъла на живота, а главният смисъл на живота е любовта. Съществува пряка зависимост между жизнените сили, смисъла на живота, целите и ценностите на човека. Решението на психологическите въпроси е в същата тази плоскост.

Многочислените проблеми на планетата ни показват, че е нужна принципно друга платформа, друг поглед на живота и подхода в психологията.

Така, както всички телесни болести са проява на нарушена обмяна на веществата, така и всички социални проблеми, психични заболявания са следствие от нарушаване на здравословните взаимоотношенията между хората. За това трябва да се даде точно определение на духовността.

Работата на психотерапевтите трябва да бъде именно на основата на възстановяване на правилните отношения и жизнени ценности.

Духовността е състояние на вътрешно единение на човека с обкръжаващия свят, усещане и разбиране на взаимовръзката между всички сътворени същества, като деца и частички на Всевишния, на Единния, на Цялостния. Духовността дава състояние на щастие.

Когато тази хармония е нарушена, тогава възникват множество проблеми и болести. Душевното здраве е основа за физическо, психологическо и социално здраве.

Чувството за вътрешно единение един с друг е все по-малко – затова хората станаха по-нещастни, макар и материално да са по-обезпечени. Общественият организъм заболява, когато здравите отношения между хората се рушат.

Може да се сравни с това, ако черният дроб, бъбреците, стомахът престанат да си сътрудничат един с друг. И обратно: обществото става здраво и силно, когато нивото на духовността е високо – когато всеки се грижи за интересите на другите, както за своите собствени интереси.

С всяка изминала година все повече учени достигат до заключението, че светът, който ни обкръжава е основан на холографски принцип. Холографският  принцип на Вселената означава, че всяка част от мирозданието във всеки един момент от времето съдържа в себе си пълна информация за всичко съществуващо.

Учените са установили, че всяка клетка от организма във всеки един момент от времето притежава ПЪЛНА информация за целия организъм – благодарение на което от всяка една клетка може да се развие целия организъм.

И точно такава връзка съществува между всичко съществуващо, между всички хора и животни. Ние сме части от Живо Единство, макар че с физическото си зрение да смятаме, че сме отделени един от друг.

Резултатите от изследването на множество съвременни учени сочат, че всички ние сме неотменни частици от единна, енергоинформационна система, която най-правилно би било да наричаме Бог.

Същността на всички религии, на всички духовни учения се заключават в това, да се трансформира егоцентризма (користта) в любов. Егоцентризмът (егоизма, користта) – е грижа за своето благополучие . Любовта е грижа за благополучието на другите.

Ние сме части от живо Единство, ние всички сме свързани един с друг като части на Единен Организъм, наречен Бог, макар с физическото зрение да възприемаме хората отделени. Причинявайки страдания на другите, ние косвено причиняваме страдания на себе си – като част от тяло, която причинявайки вреда на другите части, вреди на себе си.

Духът на потребителството е заболяване на душата. Заболяване  на социума. Здравите хора намират щастие в служба на другите. Потребителското общество е общество на нещастни хора. Организмът се разрушава когато се руши обмяната на веществата в организма. Обмяната на веществата в обществения организъм е всъщност отношението между хората.

Защо социализмът пропадна? Защото там беше забранен Бог. Хората могат без особена трудност да съхранят човешките отношения помежду си дотогава, докато те макар и само теоретично знаят, че са вечни, че те са душа, а не тяло.

Дори и да не посвещават сериозно себе си на Всевишния, достатъчно е ако на това се посвещават само няколко члена на семейството – например най-възрастните. Но в тях има знание за своето предназначение и за Бог. Социализмът е добро нещо. Но само, ако има Бог в него. Сега трябва да се върнем към това.

Клетката на тялото се свързва с организма не непосредствено, а чрез тези клетки, които ни обкръжават.

Реплика: Мислещият човек достига самостоятелно до същите тези изводи, за които кабала говори вече хиляди години. Но не му е разкрита методиката за поправяне на човека, а само това, в какво се състои неговата порочност и желателно поправяне.

Защото поправянето се извършва чрез висшата светлина ОМ, която владеят само тези, които изучават кабала. Тези които не се занимават с кабала, не са в състояние да разберат принципа на работа на ОМ, защото самото поправяне трябва да се случи първо на методиста.

[170840]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеем в стремително изменящ се свят, в който се случват вълни цунами, земетресения, екологични катастрофи, екстремални жеги, тълпи от бежанци.

Днес Европа е атакувана от стотици хиляди бежанци от Близкия Изток, а утре ще стане земетресение някъде в Индия, и оттам на север, в центъра на континента ще тръгнат тълпи от милиони хора.

Виждаме, че ситуацията може да се измени много бързо. Преди ни се струваше, че преселението на такава маса от хора от място на място изисква много време и сериозно планиране. И изведнъж ставаме свидетели на това как десетки и стотици хиляди хора се надигат, подобно на вълна цунами, устремена от океана към брега.

Нашият свят се променя пред очите ни. Намираме се вътре в мощен поток, който увлича цялото човечество и го спуска все по-ниско, в сравнение с предишното жизнено равнище, но в същото време строи и поражда в него някаква нова степен.

В резултат на това чувстваме как пропадаме в пропаст, и целият ни предишен свят се разрушава – руши се старият живот. Заедно с това се ражда нов живот.

Нужно е да изявим тези две тенденции, породени от нашето време, за да разберем с какви средства да изразим тази драма на века: разрушението и смъртта на стария свят и раждането вътре в него на новият свят.

В природата винаги става така и не може да бъде иначе. Докато предходното поколение не умре, няма да се роди ново поколение. Точно така се сменят годишните времена. Някои виждат в случващото се смърт, но аз виждам нов живот. Хайде да не мислим за това, което е било и умира, а за новото, което се заражда.

Човечеството сега се намира в процес на раждане, излизайки от родовите пътища през най-тясното, което ни притиска от всички страни. Болките ни бутат отзад и отпред и ни подтикват да се движим непрестанно. Свидетели сме на създаването на ново стъпало, на ново състояние на човечеството.

В историята е имало много такива критични, трудни периоди, наистина периоди на раждане. Затова аз гледам в бъдещето с надежда и радост, независимо от това, че е много тежко. Новият свят няма да се роди, докато не умре половината от стария. Ние виждаме, че се разрушава неживата природа, изчезват много видове растения, животни, умират хора.

Не е ясно какво още ще се случи с нас в условията на резки климатични изменения и катастрофи. Но това дава възможност за раждане на нов вид живот.

Излизаме от предната епоха, от предното поколение, от цялата измината човешка история и се раждаме в нов свят. И затова усещаме натиск, родилни мъки, губим цялото натрупано знание, вкус, култура, образование, традиции. Даже науката ще се обнови. Човек сякаш ще се роди отново, цялото естество ще се измени.

Любовта, съпружеската връзка и отношенията между родители и деца – всичко ще се измени до неузнаваемост. Не знаем към какъв свят вървим, но можем да се досетим и да прогнозираме какъв ще бъде, какво ще е бъдещото семейство, ще искаме ли да имаме деца, ще останат ли децата у дома или ще живеем по съвсем различен начин?

Как ще възприемаме света, каква ще е ситуацията в обществото, каква ще е културата, образованието, системата на отношенията, еталоните за красота, какви ще са песните? Всичко преживява истинска революция.

Още е невъзможно да се опише точно картината на бъдещия свят, но можем да не се съмняваме, че светът съвършено ще се измени и не е в нашите сили да спрем този процес.

Промяната произтича от природата и ни увлича в себе си, без да иска нашето съгласие. Новият свят просто е длъжен да се роди. Така че дайте да помогнем на самите себе си да се родим в новия свят – да положим усилия, за да излезем навън!

Из ТВ програмата „Да узнаем за себе си”, 18.09.2015

[166934]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Нашият живот е толкова примитивен: заработваме, връщаме се у дома, вечеряме и лягаме да спим, за да може сутринта да се събудим и отново да отидем на работа. А вие разказвате за някакъв „висш свят“!

Бих искал да го видя, но като погледна нагоре, виждам само таван. Възможно ли е нещо да се измени в живота ми? Къде е този висш свят?

Отговор: Когато говори за висшия свят, намиращ се над нашия свят, кабала не подразбира обичайната височина, сякаш има таван или звезди на небето.

Става дума за високи вътрешни свойства на човека. Понякога казваме: „Какъв висок човек – той е над всички!“, но нямаме предвид неговия ръст. Наполеон е бил метър и половина висок и при това, е бил велика личност. Затова е необходимо първо да изясним какво означава „ниско“ и „високо“.

„Високо“ в кабала означава „високо“ по свойства. Висшите свойства са отдаване, любов и обединение. А ако наричаме човека нисък и незначим, то имаме предвид неговите грозни качества, а не ръстът му.

Затова духовния свят е висш свят, защото в него цари любов и единство. А да се приближим към него можем именно чрез обединение.

Защо не усещаме Твореца? Защото между нас няма обединение. Ако искаме да почувстваме силата, обгръщаща и включваща в себе си цялата вселена, то трябва да се съединим и да станем като един.

Кабала казва, че дори ако десет човек се обединят като един човек, те ще почувстват висшата сила, висшият свят. Именно това съединение се опитваме да реализираме в кабалистичните групи.

В това се и състои същността на методиката, описана в автентичните кабалистични книги, като „Зоар“, и трудовете на Ари и Баал а-Сулам.

От радио програмата на 103FM, 06.09.2015

[166657]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовност - Няма коментари→