Въпрос: Какво означава разпадането на келим, когато свойствата на Твореца проникват в свойствата на творението?

Отговор: Аз съм създаден да бъда получаващ и разбирам само от напълване. Висшата светлина ми подейства и ме потисна – показа ми свойството отдаване и ми е внуши срам заради моя егоизъм.

Това е извършено върху мен със силата на светлината. Засега я виждам, готов съм да и подражавам, но вътре в себе си оставам предишния.

Сякаш съм попаднал в изискана компания, в която говорят за музика, литература, живопис и на мен също ми се иска да бъда такъв.

Гордея се със себе си и ме е срам да си спомня, какъв съм бил допреди да попадна в компанията.

А след това излизам от там и виждам, че всичко е позволено, които и да са желания не са срамни, нито която и да е мръсотия и лъжа и аз също започвам да смятам и да постъпвам по този начин, мислейки, че това е житейската правда.

Т.е. творението е било под влияние на светлината, но това не е негова вътрешна същност, не е поправено.

Необходимо е мракът да засияе като светлината и да се поправи цялата мръсотия вътре в творението, неговото егоистично желание, изначално противоположно на Твореца – а не просто да се съкрати.

Как да се излъже творението, така, че да бъде заставено да разкрие себе си? Като че ли се прилепваш към някого и оставаш прилепен докато не му кипне, и не покаже истинското си лице. Именно това се случва с творението при разбиването на келим-свойствата.

Но творението засега нищо не знае за това. То се намира под въздействието на светлината. Като че ли съм се присъединил към една прилична компания и също се чувствам достоен, солиден и чист.

След това изведнъж ми дават някаква задача и се разкрива цялата истина – всички ще разберат какъв съм. Какъв позор, какъв крах!

Аз желаех да правя като тях – да получавам заради отдаването, а на практика се разкрива цялата ми злина.

Творецът и творението се намират един до друг, разделени от тънка преграда, която се нарича „парса”.

И ако разбием тази стена, то творението ще разкрие цялото зло затворено в него – в сравнение с всичкото добро, съществуващо в светлината.

Те са били един вид заедно, но изведнъж стената (парса) между тях се е разбила и те са застанали един срещу друг!

Ти виждаш колко добър и отдаващ е Твореца – а сега погледни на себе си! – Без такова разкриване на своята природа, противоположна на Твореца, няма да можем да постигнем подобие с Него.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Как човек може да моли да отдава, ако той не знае какво е това?

Отговор: Духовният растеж е подобен на развитието на дете, на което е достатъчно само да участва в процеса. Това е естествено развитие, детето по естествен начин разкрива света.

На него му е нужно да опита всичко на вкус, всичко да хване в ръка, всичко да узнае, всичко да нареди и да потроши. То самото не знае какво прави – движи го природата.

А след като опита всичко, детето започва да мисли и да построява връзки между нещата, започва да разбира и да иска.

Така сме и ние в своето духовно равитие. Колкото и умни да изглеждаме, колкото и сериозни предмети да обсъждаме – не това ни развива.

Учи се не този, който е умен. Точно като малките деца, ние възбуждаме върху себе силата на развитие – същата тази сила, която развива и детето.

Затова до молитва за отдаване човек е длъжен да достигне сам. Няма такова копче, което да натиснеш, за да се „примолиш” за достъп във висшия свят.

Ако в теб гори искане, стремеж – ти неволно го изразяваш в себе си. „Молитва” – това е работа в сърцето, най-дълбокото желание на сърцето, за което ти може би и не се досещаш.

Нима можеш да принудиш себе си за молитва? Не можеш да задължиш сърцето. И затова ни е нужна тази сила, развиваща ни в материалния и духовния свят. Именно тя постоянно променя нашите желания.

Светлината ги е създала, светлината ги проявява и трансформира със своето въздействие. Затова нашата задача е да привлечем към себе си светлината, с помощта на книгите и учебните занятия.

По нашите сили е да предизвикаме отклик – обръщайки се към източника на светлината, за да ни развие по-бързо. Това е единственото средство.

Природата ни развива по предварителна програма, в планирани срокове, обаче от определен етап в историята на човека, процесът може да се ускори.

В наше време сме способни да активизираме силата на поправянето, за да може тя да ни въздейства още по-интензивно.

Науката кабала е този „прибор”, това средство, което ни позволява да достигнем до това.

Работата тук не е да разберем повече. Достатъчно е, подобно на неуморно дете да „ритаме и да блъскаме с крака и ръце” в рамките на кабалистичната методика, в уроците и разпространението.

Ние усилваме светлината не с деловитост и дълбокомислие, а в опита ни да се устремим към нея.

Въпроси и отговори, уроци и обсъждане – всичко това е само игра с нас. Така и детето: ти играеш с него, а в същото време в него се пробужда нещо, което го развива. Това се нарича „светлина, възвръщаща към Източника”.

Няма значение, умен ли е човек или глупав, флегматичен или чувствителен. В края на краищата, който работи активно, той се движи по-бързо напред.

От подготовка към урока, 11.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Ако човек правилно организира в себе си тези три вътрешни свойства: “свещ”, “масло” и “фитил”, то тогава стига до състояние, което се нарича “Ханука” (от думите “хану ко” – “спряхме се тук”), т.е. кратък отдих посредата на пътя.

“Масло”, това е нашият материал, желанието да се насладим, съдържанието на съда (кли). Но то не е способно само да се запали от светлината, която привличаме отвън, а само с помощта на фитила.

Фитилът трябва да се намира в маслото, а също така и да излиза извън него. Той символизира екрана, който ние строим извън егоистичното желание (извън маслото).

Тази част от егоистичното желание, която сме способни да включим вътре в екрана, тоест маслото, което е просмукано във фитила, само то може да свети, да бъде в съприкосновение с висшата светлина.

Но това може да стане само при условие, че маслото може не просто да проникне вътре във фитила, а да се издигне над нивото на маслото, егоизма, към среща с Бина, към светлината, отдаването! Само тогава то може да свети!

Светлината изхожда от горният край на фитила, там, където той излиза навън и губи връзка с маслото, с егоизма.

Отразената светлина, огъня, издигащ се отдолу нагоре достига до Кетер в десетте сфирот на отразената светлина, и там почти се разкъсва връзката между отразената светлина и силата на получаващия желание, егоизъм, от когото идва силата на горенето.

Маслото се издига нагоре по фитила, и чак там се достига контакт, подобие на свойствата между маслото във фитила и светлината.

Именно заедно те могат да светят. Светлината не може да се проявии, докато не се съедини с фитила и маслото вътре в него.

Представяйки си запалена свещ, можем да разберем вътрешната работа на човека: какво трябва да направим със себе си, за да може душата ни да достигне подобие със светлината, Твореца.

Желанието не изчезва, но цялото то трябва да се присъедини към екрана, към фитила. От него създаваме своята средна линия, доколкото сме способни да внесем маслото-желание вътре във фитила.

В екрана може да се включи само малка част от желанието. Фитила символизира тази сърцевина, тънката нишка, според която се измерва съответствието на желанието ни със светлината.

Екранът, средната линия, се строи от тези две сили: маслото и фитила, лявата и дясната. Дясната линия е отдаването, светлината, а лявата е получаването, маслото.

Средната линия, която създаваме от двете висши свойства (получаване и отдаване) се нарича душа.

От урока по писмото на Рабаш от 13.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Най-доброто средство за духовно напредване е разпространението на кабалистични знания.

Нали с това ние, безусловно, осъществяваме желанието на Твореца.

Творецът желае, всички създания да се обединят в единно творение, което ще отиде към сливане с Него.

Общото желание, разцепено, разбито, разпокъсано и раздробено на милиарди части, е длъжно отново да се сплоти над това разделяне, да стане единно цяло и да се съедини с Твореца.

В това се заключава целта на творението и желанието на Твореца.

Ако действаме в това направление, ако разпространяваме науката кабала, като единствено средство, водещо към тази цел, то привличаме върху себе си заобикалящата ни светлина, няколко пъти по мощна, отколкото би се получила поотделно.

Знаейки за тази забележителна възможност, ние призоваваме хората към разпространение.

Нали ако всеки участва в разпространението, то силата на привлечената от нас светлина многократно ще нарастне и това ще донесе полза на всички нас.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 11.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Всичко идва от Твореца, Висшата сила – и светлината, и тъмнината, както е казано: „Сътворяващ светлина и създаващ тъмнина”.

Ако желая да го разкрия, съм длъжен да взема тези две сили и правилно да ги съединя заедно.

Те ми се струват обратни една на друга и аз не разбирам как от един източник могат да излизат две противоположни сили – добро и зло, светлина и тъмнина, дявол (клипа) и светец, намиращи се в неприкъсната битка. Как е възможно това?

В нашия свят ние виждаме свойства и действия, полярно различаващи се помежду си – прекрасни, добри и зли, отвратителни, ужасни. Как можем да ги съединим заедно и да свържем с един източник, с Твореца?!

А в духовния свят това разделяне, разминаване между свойствата е мнго по-голямо, отколкото в нашия свят.

Длъжни сме да построим в себе си система, съединяваща тези две противоположни сили заедно, нали те пребивават в мир и съгласие, допълват се една друга, т.е. нито една от тях не може да съществува без другата.

Строейки вътре в себе си тази система, аз започвам да разбирам нейния корен, да виждам откъде произлиза тази противоположност, какво се случва.

Ние още не разбираме това. Докато ние не започнем да изграждаме себе си над махсом, вече в духовния свят, това няма да се побере в нашите глави.

Ние може да се намираме в една или друга крайност, или пък отделени от там. Но ние не сме способни да сме свързани и в хармония с две противоположни сили.

Затова работейки за съединяването на две противоположни сили в себе си, аз изграждам точката на тяхното докосване, създавам система за тяхното обединяване, без да гледам на тяхната противоположност, без да подценявам едната за сметка на другата, както е в нашия свят, достигайки пълна хармония.

Пространството, което аз строя отвътре и е моето „я”, моята душа, точно наподобява Твореца.

Твореца е един. Спрямо мене той се разделя на две сили – положителна и отрицателна, „плюс” и „минус”. Аз съединявам тези две сили вътре в себе си в една система.

Излиза, че системата, която аз строя между „плюса” и „минуса”, напълно съответства на Твореца. Така аз чрез действията на Твореца, го познавам.

По такъв начин аз строя в себе си човека, подобен на Твореца. Аз съм един в системата Малхут, така както Твореца в системата Кетер.

В това подобие е цялата наша работа.

От урока по книгата Зоар, 10.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

От обучението си трябва да очакваме промени, които носи поправяща сила – „светлината, връщата ни към Източника”.

Кабалист, който е писал книга, се е намирал в нашия и висшия свят едновременно.

Затова, ако искам да придобия неговите свойства и виждания, чрез своят стремеж аз мога да привлека към себе си силата на поправяне и скоро да почувствам резултата от нейното въздействие,т.е. все по-явно усещане на свойството отдаване.

Постепенно, под въздействие на скритата в обучението светлина, аз осъзнавам, че в мен не съществува нито трошичка отдаване.

Всичко добро, което си приписвам – това е просто егоизъм намиращ възможност да наслади себе си.

Това ще бъде едно ясно усещане, че каквото и да направя – всичко е единствено за самонапълване.

Аз едновременно чувствам, че това не хубаво. Струва ми се, че може да бъде по-добре? Но аз усещам, че това е лошо – просто защото всичко това ме ограничава.

Отдавайки, аз мога да разтворя за себе си безкрайния духовен свят, а получавайки, безцелно да живуркам в този свят. Това също е крачка напред, защото сега аз искам повече и поради това съм готов да отдавам. Само ми кажете: как?

По-късно ще почувствам, че действително съществува един Даващ, напълващ пространството около мен.

Аз още не съм Го опознал, но желая да Го почувствам, да се уподобя на Него, да стана като Него, да се обединя с Него посредством отдаване.

По такъв начин човек постепенно се променя под въздействието на поправящата сила, която привлича по време на обучение. По особен начин тази сила действа при изучаване на книгата Зоар.

Ако се подготвим и пожелаем да се обединим с душите си, то ще привлечем най-мощната поправяща светлина от тази книга.

Само тя може да ни помогне. Всички други усилия ще си останат безполезни, ако с тяхна помощ ние не успеем да привлечем върху себе си силата на поправянето.

Filed under: Духовност - No Comments→

С тези сили, които ни е дал Творецът, е невъзможно да се поправи създаденото желание – Малхут на безкрайния свят.

Да допуснем, че сме получили заради отдаване всичко, което е по силите ни – ще се получи тънък лъч (кав дак) светлина в центъра на безкрайната празнота, т.е. всички останали желания, освен лъча ще останат празни.

Да кажем, че сме получили 1% и не можем да върнем на стопанина му 100% добро отношение към нас. Нека нищо не получавам за себе си, но така аз не извършвам никакво поправяне.

А ако Стопанинът ми даде сила да получа заради отдаване всичките 100%, то какъв е смисълът за това? Нали това ще произлиза от Него!

Необходимо е да се създаде точка на свобода, независима от Твореца и човека, за да се развие някой нов, равен на Твореца, а не механически.

Твореца ще изпитва ненавист, ако всичко ще става по Негово желание. Това означава, че няма никакво творение.

Ако Твореца създаде нещо сляпо изпълняващо всички Негови желания, това ще Го унижи. Той трябва да създаде нещо, притежаващо свободна воля.

И затова Той създава човека, който е съвършенно противоположен на неговите желания, пренебрегващ Твореца, във всичко е против Него – това са точно необходимите качества на творението.

Само от тази точка, в която човек е обратен на Твореца, т.е. тотална ненавист и глобална противоположност, може да се появи способен да Го познае.

Затова даже между хората се говори, че най-голям герой е този, който превръща ненавиждащия го в любящ другар.

И Твореца не гони към Себе си човека с палка и не го заставя. Творецът не допуска никакви компромиси, не води с нас нечестна игра.

И макар да се говори, че “Няма никой, освен Него”, Творецът напълно властва в творението, но властва именно за това, да не даде на творението да се откаже от своята свобода!

Това е Неговата първа грижа, защото иначе – няма творение, а има управляем елемент. Това ще урони достойнството на Твореца, ако Той позволи на творението да върви с повод по природа, независимо дали е хубав или лош. За Твореца тези варианти не са приемливи.

Той иска само едно, творението да бъде отделено и независимо от Него и от тази самостоятелна позиция да действа. Само такова творение се нарича “Човек”.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: В духовният свят не съществува понятието време, но не трябва ли да извършваме действия в рамките на материалният свят?

Отговор: Когато започнем да усещаме духовният свят, ние ще си служим само със сили, както в океан водата на който ни заобикаля от всички страни. В действителност полето от духовни сили се нарича „вода”, защото първоначално е изпълнено със Светлината Хасадим (Светлината на Милосърдието, „вода”) и отражение на Светлината Хохма (Светлината на Живота).

Светлината Хасадим изпълва цялото пространство. Несъществуват понятията ляво и дясно, горе и долу. От центъра на Светлината Хасадим се разпростират кръгове, които представляват нивата на Светлината Хохма. Светлините наподобяват магнетично или електрическо поле, силите на които се променят с нарастване на разстоянието от центъра.

Когато човек придобие духовни усещания, той ще възприема целият свят със сетива чужди на понятията време, движение, пространство или съществуване на материална реалност.

Въпреки че духовното пространство си служи със собствено време, движение, пространство и реалност, те просто са наименувани по аналогичен начин на земните понятия. Категорията време в духовното се нарича действие, което човек извършва, променяйки себе си.

В резултат на духовните действия, вътрешните промени на човек и неговото установяване на духовното поле се нарича движение. Той се предвижва в зависимост от вътрешните си промени и се уподобява все повече и повече на духовното поле, доближавайки се до центъра.

Място се нарича неговото разположение на полето. Той непрекъснато е в баланс с полето, по подобие на заряд в магнетично или електрично поле.

Кръговете, през които той преминава, стремейки се да достигне до центъра, осъществявайки множество вътрешни изменения, се наричат светове.

(От първият урок на Северно Американският Конгрес в Бъфало 16.10.09)

Filed under: Духовност - No Comments→

Ние не чувстваме, че целият ни живот е подчинен на едно течение.

Творецът нарочно ни обърква. Kато че ли на света не съществуват Източник и Цел, за да можем в разочарованието си от тяхнoто отсъствие да се зарадваме на разкриването на Кабала, методиката, която ни разкрива Твореца.

За разкриването на Твореца е необходимо да отнасяме всичко, което се случва, към самия Него и да поправим свойствата си в съответствие с Неговите.

Ако зад всичко, което се случва с мен, зад ударите и наслажденията, които получавам, се стремя да виждам единствено Него самия, то от това объркване ще започна да изграждам в себе си система на връзка между желанията и мислите си, както при Твореца.

Освен това, във всички Негови разнообразни и противоречиви действия трябва да виждам единствено доброто.

Ако вярвам на кабалистите, че те усещат Твореца като Единствен и Добър, ще се старая така да поправя свойствата си, че да Го чувствам такъв.

Настройвам се като една цигулка, която след настройката свири вярната мелодия. Чувствам Твореца и ние заедно с него свирим за мен – сливаме се в една мелодия, в един инструмент.

Filed under: Духовност - No Comments→

Нашият свят, като единно духовно тяло се развива и преминава етапите на своето поправяне в продължение на 6000 години, които се делят на 3 периода от по 2000 години всеки, започвайки от първия човек – Адам.

В началото се разкриват най-фините (слабо егоистични желания) келим (ХАБАД). След това средните (по сила желания, ХАГАД), а в нашите последни 2000 години – най-егоистичните желания (НЕХИ).

Фините келим са били много висши души – праотците, народът на Израел, излязъл от Египет (Г”Е) – но те не са могли да разкрият голямата дълбина, мъдростта, светлината хохма, защото не им е достигала дълбочина на желанието.

Ние през последните 2000 години се намираме в изгнание (от свойството отдаване и любов попадаме в егоизъм) и пристъпваме към освобождаване (от властта, на егоизма над нас), което активно се развива в наши дни.

Получава се така, че нашите най-егоистични желания (келим НЕХИ), могат да привлекат в системата на Единната Душа Адам най-силната светлина хохма, въпреки че нашите разум и чувства са много ограничени.

Но когато правим слабо усилие, поправяне на нашата нисша степен, привличаме огромна светлина във висшия келим ХАБАД и там се извършват големи поправяния – така работи системата от души Адам по закона на обратното съответствие на светлините и келим.

Затова, извършвайки огромни изменения в системата от души, ние самите не знаем това и не разбираме какво правим.

Буквално казано едно малко дете, което само се е усмихнало или е поставило едно до друго две кубчета, прави родителите си щастливи от неговия малък успех.

Ето защо, от една страна ние не знаем каква светлина привличаме във висшите души – това ще се разкрие едва в Края на поправянето, когато всички ще започнат да чувстват тази светлина.

Нашите души са най-егоистичните, най-лошите и затова своето поправяне извършваме в света на най-силната светлина Хохма, каквато в него все още никога не е имало.

Затова този процес се нарича освобождение и именно ние, със своята дребна и проста работа го извършваме и внасяме живот в тази система!

Целият изминат път, цялата история, великите кабалисти от миналото – всичко това е било само подготовка към това поправяне, което трябва да извършим сега ние с вас.

Filed under: Духовност - No Comments→

Хората са насочени срещу Кабала защото егото подсъзнателно чувства, че мъдростта на Кабала ще го погуби. Егоизма води битка срещу Кабала наречена войната между Гог и Магог, описана от пророците като войната водеща се между Светлината и тъмнината.

Военните действа са продължителни, случващи се вътре в човек. Като допълнение към вътрешната война, човек води сражение срещу обществените опоненти на Кабала. Това е битката срещу Ерев Рав описана в Зоар.

Без съмнение войната ще бъде спечелена от Твореца – силата на Светлина, отдаване и любов. Продължителността и страданията които човек изживява зависят от положените усилия по време на битката. Най-правилният начин за победа е чрез нападение, както Твореца казва: „Нека отидем при Фараона, защото Аз ожесточих неговото сърце!”

Трябва да започнем вътрешна и външна война срещу егоизмът, без да чакаме да ни атакува. По този начин ще ускорим процесът на изправяне, и ще отсечем главата на змея в собствената му бърлога.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Защо Твореца не е щастлив, когато човек изпитва наслаждение в материалния живот и се чувстват напълно насладен?

Oтговор: Творецът не е доволен, защото това не е удоволствието, което Той възнамерява да ни даде. От самото начало Той създаде положение, в което ние сме изцяло напълнени със Светлина, но не сме в състояние да го разберем, защото сме в безсъзнание.

Всичките духовни светове са степени на скритие на това състояние и ние сме в най-ниското такова, последното скритие. Светът на Безкрайността е тук и ние сме в него, но в същото време разделени от множеството слоеве, които като обвивки скриват състоянието, в което съществуваме.

Ние сме като човек намиращ се в безсъзнание. Съществуваме на този свят в състояние, което може да се нарече живот, но нашите осезания не възприемат нищо. Това е днешното ни състояние. Но Твореца не би ни оставил в това състояние, в което една искрица Светлина ни държи живи и ние неосъзнавайки това сме готови да останем в материалното.

Но е много трудно за неосъзнат човек да се събуди. Хората около него също изпитват трудности да го събудят. Обаче едно нещо е ясно: планът за творението трябва да се осъществи. Нямаме избор в тази насока. Единственият ни избор е дали ще достигнем целта по пътят на страданието или по пътят на Светлината, осъзнато. Ние сме способни да направим този избор.

Ние започваме да се движим напред, за да избегнем страданията. Но тогава, сдобили се с малко осъзнатост ние продължаваме по пътят с желание, защото над всичко започваме да ценим крайната цел.

Filed under: Духовност - No Comments→

Ние не сме способни да надвием нашите желания. Способни сме единствено да заменим едно желание с друго, по-добро. В крайна сметка човек представлява желание и не е в състояние да тръгне срещу себе си.

Единственият начин да се надвие едно желание е чрез използване на външна сила – силата на Светлината. Светлината ще започне да води войната, която човек води. Затова Твореца каза на Мойсей: „Нека да отидем при Фараона! Аз ще го преборя, за да демонстрирам Моята силата и мощ върху него. Аз ще ти покажа всичко това!” Затова Твореца каза, „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото Светлината която е скрита в нея връща човек към първоизточника.”

Затова, човек нетрябва да се бори срещу себе си, а да направи опит да привлече Светлината с помощта на Кабала. Необходимо е само да вижда собственото си зло от далеч и да има желание да се слее с него. Тези действия напомнят на историята на Мойсей, който израснал в къщата на Фараона, но след това я напуснал.

Получи ли сме точката в сърцето, наречена Мойсей. Сега трябва да привлечем Светлината, Твореца, за да се изправи срещу това зло – Фараона.

Съществуват три компонента, съответстващи на текущото състояние:

1. Човешкото зло, неговият егоизъм, който е скрит вътре в него. Това е човешката природата наречена Фараон.

2. Ново съзнание, което започва да се формира в човек, точката в сърцето, Мойсей. Това е осъзнаването, че човек трябва да поправи злото си начало, в противен случай не би достигнал духовното.

3. Източникът на Светлина, Твореца. Това е книга която описва по какъв начин се поправя егоизмът под влияние на Светлината. Книгата е средството, позволяващо на човек да привлече Светлината, за да поправи егоизмът си, да го промени и трансформира в добро.

Злото начало се намира вътре в човек – Фараонът. Силата на Светлината, която човек привлича по време на уроците е силата на Твореца. Човекът, Мойсей, заема средната линия, в която непрекъсната води тази война. И както е написано, „Човекът трябва непрекъснато да поставя доброто начало срещу злото начало.”

Точката в сърцето (Мойсей) израства в къщата на Фараона. Мойсей сяда в скута на Фараона играейки си с брадата му и неговата корона. Мойсей беше като осиновен внук на Фараона и осиновен син на дъщерята на Фараона, Батя. С други думи, той беше принц.

Но веднага след като човек се отделил от злото начало, той започнал да чувства, че те са противоположни и се мразят един с друг. Фараонът повече не разговарял с човек, като към свой близък приятел. Той разговарял сякаш с някакъв странник или враг.

По този начин човек се отделя от егоистичната си природа, отвратен от нея и мразейки я. Неговата единствена надежда е Светлината да дойде по време на изучаване на Кабала и да промени неговата природа.

Filed under: Духовност - No Comments→

Много хора ме питат: какво трябва да правя с желанията си и как трябва да преборя безпокойствата?

Разбиване означава, че цялостното творение (душата, Кли) се е разделило или разбило на множество противоположни части. Поправянето на частиците зависи от тяхното съединение въпреки силата на отблъскване помежду им. С други думи, силата на обединение (Светлина, отдаване, любов) трябва да е по-силна от силата на взаимното отблъскване (егоизъм, омраза). Тези сили не се анулират една спрямо друга, както е написано: „Героят не е този който убива врага, а го прави собствен слуга.”

Следователно, ние не трябва да търсим злото начало в обичайните ни действия, но само в съпротивата ни срещу обединение на нашите желания за поправяне, които са еквивалентни на Твореца. Веднага след узряване на егото в човек се заражда точка в сърцето, която е началото на стремежът му към обединение. Тогава човек е доведен в група, в която Твореца обединява всички които са узрели за поправяне.

Човек стремящ се към обединение на желанието на всички членове за достигане на Твореца, предизвиква силата на поправяне по време на обучение. В следствие, силата огрява общият стремеж за сливане между нас и Твореца (силата на отдаване и любов). Това слага край на процесът на „преследване”.

Човек чувства сякаш е яхнал побеснял пламенен жребец, който го тласка безпомощно напред. Колкото по-силен е човек в групата, толкова по-бързо ще се поправи и толкова по-силен ще бъде когато влезе в следващото ниво. По този начин разкриваме егото и в същото време се носим напред, яхнали жребеца, към сливане с Твореца.

Един ден надбягването ще свърши, защото егоистичните сили не са неизчерпаеми. Всеки един има собствена мяра, капацитета на душата, която трябва да бъде разкрита и поправена от човек.

Filed under: Духовност - No Comments→

Проблемът е в това, че можем много дълго да стоим на едно място в духовното развитие преди да направим следващата крачка напред.

Струва ни се че се менят много състояния, а всъщност това е ни повече ни по-малко тъпчене на едно място, когато човек се клати назад-напред или надясно-наляво (към властта над себе си в свойството отдаване).

Той все още не е в състояние да концентрира всичките си сили, за да отмени действително себе си (егоизма си) заради свойството отдаване, което трябва да придобие на следващата степен.

Та нали всяка следваща стъпка той прави в посока към все по-голямо свойство отдаване, което започва да властва над него.

Но готов ли е той да направи всички необходими приготовления? Да отмени егоизма си, да усети важността на целта и да съсредоточи над това мислите и желанията си, решавайки че му е нужно само това и нищо повече.

Ако човек има възможност да направи дори и най-малка стъпка към отдаване, по посока на Твореца, без всякаква надежда да получи възнаграждение, дори без да има сили, а само да се прилепи към нея дори и в една единствена точка и с това да изпита удовлетворение, независимо от всички останали свои огромни желания, които искат напълване – то той вече е достигнал съвършенство в тази точка (малхут в бина).

Той навлиза в съвършенството (свойството отдаване) през тази една точка (Ц”Б). Всичко останало е само нейно развитие. Както е казано: «Открийте ми отверстие колкото иглено ухо и Аз ще ви спася».

Ако аз се държа само за тази точка на отдаване, въпреки всички свои въпроси, съмнения и пречки – то възникващите нови желания (моите решимот) ме привлича в себе си все по-дълбоко и дълбоко, направо като нишка през иглено ухо в духовното свойство отдаване.

И аз виждам в своите желания вече картината на висшия свят.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Днес вече не е необходимо да ходим пеша посред дъжда на занятия по Кабала – достатъчно е да включим телевизора. Притежава ли свобода на избора всеки човек, който гледа нашите предавания по телевизията?

Отговор: Свободата на избора зависи не от канала за връзка, а от точката в сърцето на човека.

Ако тя е съзряла, то свободата на избора му се състои в това, да си създаде връзка с обкръжението с помощта, на което той ще може да привлича обкръжаващата светлина, която го възвръща към Източника.

Именно усещането за необходимостта от такава връзка с обкръжението се нарича свобода на избора.

Това може да се случи, след като човек присъства на уроците ни, дори и след няколко години.

Постепенно той осъзнава, че не може да постигне духовното по умствен път, че знанието на термините и действията и строежа на световете, няма да му разкрият висшият свят. Но трябва да мине време, докато той го осъзнае.

Видял съм много хора, които в течение на дълги години изучават Кабала с разума си, стремят се колкото може повече да научат и получават от това огромно удоволствие. Но те все още не усещат нужда от чувствено постижение.

А след като вече усещат такава потребност, те все още не осъзнават, че да се постигне духовното означава да се достигне свойството отдаване. Постижението и свойството отдаване са едно и също нещо.

Често години минават, за да разбере човек, че връзката с вътрешните желания на приятелите в групата, където Творецът го е довел, се явява средството за разкриване на свойството отдаване.

Но времето не минава просто така. През това време в човек постоянно произтичат изменения под въздействие на светлината. И в резултат на това се появява разбирането, че той е длъжен да постигне само свойството отдаване.

Свободата на избора започва от момента, когато човек разбира, че връзката с всички останали души, с тяхната точка в сърцето е необходима, за да достигне свойството отдаване, понеже именно то се явява духовно.

Filed under: Духовност - No Comments→

За да влезем в духовното, необходимо е да направим „съкращение” (цимцум) на егоистичните си желания.

Малхут (свойството получаване) цялата трябва да се включи в Бина (свойството отдаване) и да се подчини на нейната власт.

И тук няма каквито и да е прегради или завеси, които отделят разрешеното от забранененото.

В духовното няма насилие! В духовното няма стени с надписи: „Вход забранен!”.. Когато ти желаеш, а някой отстрани ти забранява..

Ние не можем да подтиснем (задавим) някое свое желание и да не му позволим да желае (иска). Нужно е вътрешно поправяне в самата сърцевина на желанието.

Самото желание да оставим да си желае и едновременно с това с него възниква важността да не бъде използвано егоистично, а обратно, да се осъзнае възможността за висшето му приложение – като отдаване, в полза на другите.

Макар то и да е създадено като желание за напълване, но е получило такова поправяне, че не го напълва, защото освен природното желание да погълне в себе си, то усеща важността да отдава.

Гледали ли сте в Цирка дресирани лъвове? Защо изведнъж, вместо да изяде дресьора, лъвът послушно отваря уста и позволява на човек да си пъхне там ръката или главата?

Какво, да не би да не му се иска да я отхапе? Иска му се! Но той възприема този човек като много важен, та нали той го храни. Затова и сдържа природното си желание.

Така в нас се съхранява желанието да се насладим, само че то започва да усеща важността на свойството отдаване. То иска свойството отдаване да властва над него.

Filed under: Духовност - No Comments→

Нека не забравяме, че през цялото време имаме работа само с Твореца. Пред нас няма никой друг освен Него.

Цялата нежива, растителна, животинска природа и хората, които ни се струва, че ни обкръжават в този свят – са само усещания в нашите желания.

Всички образи, действия, ситуации се усещат в нашите желания като усещане за Твореца, който желае да ни се представи във вид на този материален свят, вместо да ни даде да усещане за Себе Си Самият.

Ако усещайки тази реалност човек чувства, че всичко идва от Твореца – дори само това трябва да му е достатъчно.

Не е важно какво усещам – главното е, че аз чувствам, че имам ВРЪЗКА С ИЗТОЧНИКА на моето усещане, Източника на цялата реалност с Твореца.

Само това не ми вземай! А състоянията през които преминавам – нямат значение. Те могат да бъдат най-лошите като усещане и най-заплетените за разума (не е важно какво имам в разума и сърцето си).

Та нали това са мои егоистични органи на възприятие – и няма значение какво се случва в тях.

За мен е важно само едно: че аз не се откъсвам от Източника. Източникът на моето възприятие и усещане „Това си Ти!”.

Това означава, че човек „лежи на земята” и затова не може изобщо да падне. Нека се безпокои само за едно и повече нищо не му е нужно.

Това означава духовна работа. Извисил се над всичко материално, намиращ се в постоянен минимален контакт с духовното.

Filed under: Духовност - No Comments→

Ако хората се занимават духовно, те не са обхванати от материални грижи. Тъй като материалното усещане под въздействие на духовното успокоява и уравновесява.

Нашият свят е следствие от слизането на сили от духовния. Всичко съществуващо в нашия свят, се управлява от висшите сили.

Ако приведем тези висши сили в равновесие, същото ще се случи и в нашия свят.

Ако започнем да строим правилна връзка помежду си, т.е. подобна на духовната, то целия наш свят, включително нашият земен живот, ще започне да се уравновесява.

Действайки на нивото на нашия свят, ние нищо не можем да поправим и да променим към по-добро в нашия земен живот, тъй като светът ни се управлява от висшите сили.

Но ако се заемем със собственото си поправяне в съответствие с висшите сили, то силите спускащи се свише ще приведат в хармония нашия свят – и ние веднага ще усетим това.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Защо далеч не всеки може да разбере книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, разумът нищо не разкрива.

Ако четем книгата Зоар, опитвайки се да я разберем посредством разума, то ще видим в нея просто морална система (мусар), многочислени предупреждения, наставления и някакви странни разкази.

Само ако в човек се разкрие особен чувствен орган, наричащ се точка в сърцето, той започва да вижда целия свят в този разказ.

Зоар изведнъж започва да се разкрива вътре в човека. Нали вън от човека няма нищо. Ние мислим, че духовното се намира отвън, но то се разкрива вътре в нас.

И тогава човек започва да постига вътре в себе си свойства и определения, намирайки в себе си прочетеното в книгата.

Така книгата започва да се облича в него, а всичко, което човек чете, той разкрива вътре в себе си.

Filed under: Духовност - No Comments→