Въпрос: Може ли да се случи така, че човекът, дошъл в кабала, да донесе със себе си своите предишни мистически представи и амулети?

Отговор: При новите има периоди, когато те вярват в силата на предметите от материалния свят и на някакви особени действия. Всички ние сме свързани в обща система, и затова във всеки стои този вирус. Въпросът е в това, умее ли човек да му се противопостави и да остава независим в точката-зародиш на своята душа. Постепенно той се избавя от мистиката, но на пътя всичко се случва.

Ние сме като малките деца, пленяващи се от простите играчки. Хващайки се за нещо в своя живот, ние придобиваме увереност, успокоява ни привичният ритуал, примамват ни „свръхестествените“ възможности. Всичко това е психология.

Въпрос: Как да разпознаем в себе си властта на амулетите?

Отговор: Има ли нещо в твоя живот, на което придаваш особено значение, сякаш това е нещо повече, отколкото материален предмет? Разбира се, старата семейна фотография може да ти бъде много скъпа, тъй като на нея са запечатани хората, които обичаш. Но не поставяш ли ти нещо от материята на този свят – по-високо? Не храниш ли особени чувства, да допуснем към халата на своя учител? Не ти ли се струва, че намятайки го, ти се повдигаш в духовния свят?

Нито в един материален предмет, нито в едно материално действие не трябва да се търси нещо духовно. Защото, по този начин се покланяш на идоли. Амулет може да бъде всяка вещ, която не се отнася към вътрешното намерение, устремено към единството на групата, към създаването на „мястото“ за разкриването на Твореца.

От урока по статията “ Разкриване на педя – скриване на две“, 27.04.2011

[41613]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес ние се намираме в преходен период. А когато пристъпим към поправянето, жените ще бъдат съвършено равни с мъжете.

По духовния път жената трябва да поставя желание, да оказва натиск на мъжа и да го задължава към напредък. Както и в нашия свят жената притиска мъжа, за да работи и да ѝ носи заплата. А когато има дом и средства за съществуване, тогава ние раждаме деца и ги отглеждаме.

Така и в духовното: ако заедно работим върху поправянето на душите, то пораждаме нови души. За това е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Разкриването на Твореца става именно между нас, когато ние всички сме заедно.

В тези действия и мъжете и жените трябва да внасят своя принос. Тук няма големи и малки. Невъзможно е да се родиш без жена. Да израсне нова душа, нов духовен парцуф е възможно само със силата на женското желание.

В процеса на поправяне няма по-голяма тежест, никой не е по-голям или по-малък. Без женското желание мъжът е безсилен, а женското желание без мъжкия екран също е безсилно.

Но кой все пак е първичен? Жената. Защото желанието за молбата за поправяне винаги идва от жената. Така и в нашия свят: макар на мъжете да им се струва, че те преуспяват със собствените си сили, в действителност всички техни действия – са само заради жените, само за това да придобият тежест в техните очи. Така сме устроени ние.

От беседата за жените, 06.03.2011

[37195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

В нашия свят ние сме привикнали да действаме самостоятелно. Аз използвам цялата си сила, знание, енергия, потенциал да бъда свързан със своето обкръжение, своите вродени качества, а също и с навиците, установени от възпитанието и образованието. Аз съм източникът, аз съм центърът. Изхождайки от себе си, аз действам и прокарвам своя път в света.

На всяка крачка по пътя виждам колко ефективен е този подход. В крайна сметка, ние всички сме родени от силата на егоизма, желанието за наслада. И след като вече използваме това желание за „успех” и постигаме полза за себе си, ние и затова използваме всичко, което имаме: вътрешните ни способности и външните средства.

Аз имам сила, ум, напор, дързост – всички неща, които са заложени в мен, и ги приемам в посока от себе си навън. Но това не се случва по време на поправянето на душата. Ако си поставя за цел успех не в този свят, а в духовния, ако искам да пробия в него и да го придобия, тогава разкривам, че от самото начало не съм подходящ за него. Аз нямам силите, разбирането или свойствата, които ми позволяват сам да се приближа и да атакувам, да пробия и да завладея висшия свят.

Изисква се време, докато се осъзнае това. Но след това, виждайки, че моите обичайни „инструменти” са безсилни тук, аз изпитвам слабост, отпускам ръце и не искам да го правя. Това обикновено довежда човек до голямо падение. В крайна сметка, той няма никакви средства да постигне това, което желае. Какво тогава да направи той?

Има два скрити момента, които трябва да осъзнаем:

1. Аз по никакъв начин не принадлежа или не съответствам на духовния свят. Сега това ми е напълно ясно. Този момент на слабост е добро начало. В крайна сметка, това говори за осъзнаването на моята собствена природа, която е отделена от духовната природа, и не ще ми помогне по никакъв начин. Аз нямам никакви заложби, средства, инструменти или възможности да намеря своя път към мястото, в което искам да бъда. Както се казва, аз нямам нито глава, нито опашка. Аз съм духовно неподвижен и недостъпен.

2. Аз съм способен да придобия сила, която да ми помогне, и разум, който да ме насочи към постигане на висшия свят, благодарение на обкръжението.  Обкръжението е средството за постигане на висшия свят и то се намира точно пред мен. Това е групата, в която съм доведен от висшето и чрез която мога да получа висшите сили, за да ми повлияят.

Аз не постигам духовния свят, стремейки се от себе си навън. Аз не го купувам, не го поемам, не влизам в него. За да завоювам висшия свят, аз трябва само да адаптирам себе си към него. Тогава ще разкрия, че съм в него.

Така подходът към работата и нейният резултат, а също и съпоставянето на себе си и на висшия свят са напълно противоположни на това, с което ние работим в нашия свят. Тук аз трябва да достигна, да придобия или да завладея това, което желая, докато в духовния свят, напротив, изначално е готово за мен. Аз вече съм в него и всичко, което трябва да направя, е да се променя, за да се прояви това.

От урока по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В седмичната глава „Веякел” се разказва как Моше събира целия народ на Израел и им предава указанието на Твореца: всеки с „мъдро сърце” трябва да Му направи приношение: злато, сребро, мед, скъпи тъкани, кожа, масло, благовония.

И тогава всички мъже и жени заедно донасят тези приношения, а Моше зове Бецалел и Олиава да започнат святата работа по строителството на Скинията на Завета.

Тази глава разказва за особените събития, които стават след прегрешението със златния телец и които са призвани да изкупят и поправят този грях.

Науката кабала учи, че Творецът е създал света вече съвършен, свят на Безкрайността, в който ние се намираме точно сега в единство и пълна хармония. Но, доколкото ние се намираме там изначално за сметка на действията на Твореца, висшата светлина, то не чувстваме това съвършенство, безкрайно напълване и сливане с висшата сила, равенството си с Него. На нас не ни достига това осъзнаване.

А осъзнаването може да дойде в творението само от съчетаването на двете противоположности: усещането за отделяне от Твореца и усещането за сливане с Него. Само, преживявайки тези две усещания заедно, ние започваме да разбираме техния смисъл.

От нашия свят знаем, че ако не си гладен – не получаваш наслаждение от храната. Както е казано: „Преимуществото на светлината се познава от тъмнината”. Доколкото ние сме творения, то да почувстваме нещо като лошо или хубаво сме способни само от контраста с неговата противоположност. И в науката, и в ежедневието, ние винаги измерваме едното относително другото. Така се определят всички наши ценности.

Затова, за да постигнем съвършеното състояние, в което ни е създал Творецът, отначало трябва да разберем неговата противоположност. А това е ужасно състояние, обратното на съвършенството – безсилие, слабост, тъмнота, непрестанно страдание – как е възможно да го издържаме?

И за да вкусят всички по малко от това усещане, ние го приемаме на малки порции. Затова ни превеждат през прегрешението със златния телец и разбиването на първите скрижали на завета – за да ни дадат да усетим състоянието, противоположно на съвършенството.

Всички тези събития е трябвало да се случат и това е било ясно от самото начало. Затова веднага, след като се разкрива нашата природа, противоположна на Твореца, в прегрешението със златния телец и разбиването на скрижалите на завета – става поправянето. Творецът учи Моше, как да направи Скинията на Завета, свещените одежди, да подготви всички за служението, да принесат дарове, маасер.

„Дарове за Твореца” (трума) означава, че Малхут се издига към Зеир Анпин, тоест душите се издигат към своето съвършено състояние, към своя корен.

След разбиването нашите разбити души са паднали в този свят и се намират в него, разделени от взаимна ненавист и не желаещи нищо духовно. Но съществува методика, с помощта на която ние можем да се поправим. И за това ние вече действително се нуждаем от силата на „Тора”, от силата на светлината. А такова поправяне може да направи само този, който върви „в сянката на Твореца” – Бецалел („бе-цел-ел”).

Във всеки от нас съществува такава сила, защото Тора говори не за някакви отделни личности: Бецалел, Моше, Аарон – а за един човек, в който присъстват всички тези сили и свойства.

И когато ние разкриваме в себе си силата на разбиването, и колко сме далеч от целта, заедно с това разкриваме, че в нас има сили, за да поправим тази грешка – разликата между нас и духовния свят. Всичко това се разкрива благодарение на свойството в нас, което се нарича „Бецалел” – даващо ни способността да се намираме в „Бе цел Ел” – в сянката на Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 23.02.2011

[36415]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Задачата ни е да се издигнем заедно по духовните стъпала, за да съединим в себе си поправените желания, напълнени със светлината. И когато световната група на „стремящите се към Твореца” (Исра-ел) се напълни с Неговото знание, то „ще се излее зад границите на Израел” и ще напълни „народите на света” .

Тоест всички наши групи по света, всички онези, които притежават точка в сърцето и се стремят към разкриване на духовното, трябва да се съединят помежду си и да постигнат състояние, при което духовните им постижения ще станат толкова мощни, че ще препълнят техния съсъд (желание) и ще се разплискат в желанията на „народите на света”. Това се нарича „да донесат светлина на всички народи” и да станат „свещенослужители на Твореца” (мамлехет коаним).

Разбира се, светът трябва да бъде подготвен за това чрез разпространяване на знанието кабала в такъв вид, в какъвто хората са готови да го приемат. Но най-важното „разпространяване на кабала в народа” става отвътре – неосъзнато за самите хора. Защото те нямат възможност да я усвоят осъзнато, както го правят онези, които активно я изучават.

Но хората ще започнат да усещат отвътре влиянието на светлината, която ни напълва. Ще почувстват, че в нас има някакво напълване, от което те също ще започнат да получават макар и малко осветяване – и тогава ще се присъединят към нашата група. По този повод, пророците са казали, че „народите на света ще вземат синовете и дъщерите на Исраел на своите плещи и ще ги пренесат в Йерусалим” („ира шлема”, тоест „съвършеният град”, „съвършеният трепет” пред Твореца).

Затова, заради разпространението на кабала, трябва преди всичко да се погрижим за своето собствено поправяне и напълване. И не защото на нас самите ни се иска да го получим, а защото тогава ще можем да донесем светлина на целия свят и по този начин ще доставим удоволствие на Твореца.

Формулата е такава: необходимо е да поправим себе си, за да прокараме светлината към всички останали души и да ги доведем до окончателното поправяне, като по този начин изпълняваме своята мисия с цел да доставим наслаждение на Твореца.

Всички останали души не са способни сами да се поправят, а само с помощта на душите „Исра-ел”, в които се пробужда желанието за поправяне. Само такива души са способни самостоятелно да се поправят и след това да станат проводници на светлината за всички други народи. Тоест те трябва да присъединят към себе си всички останали души – както Галгалта ве-Ейнаим присъединява АХА“П. И когато се образува такъв пълен, цялостен съсъд (желание, кли), в него може да се засели Творецът – висшата светлина да напълни тези желания.

Точно по този начин трябва да разглеждаме собственото си поправяне – не да го желаем за самите себе си, а чрез поправянето на народите на света, да се стремим да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Кой е по-заинтересован от поправянето – ние или Творецът?

Отговор: Творецът. Иначе той не би ни пробуждал.

Въпрос: Тогава защо пробуждането на останалия свят е възложено на нас?

Отговор: Какво ни засяга това, ако Той е заинтересован? – Ние нямаме никакъв избор, Творецът ни задължава. Той ни пробужда, за да може ние да пробудим останалите.

Въпрос: Но защо той не пробуди целия свят?

Отговор: Ние ще узнаем за цялата система, ролята на всеки човек и неговите връзки с всички само когато постигнем съвършената, поправената система, и всеки ще включи в себе цялата тази система изцяло.

Тогава ти ще разбереш защо всички души са минали такъв път и такова поправяне. Невъзможно е да се пита за това сега, по средата на пътя. Това е подобно на развитието на зародиша, на който изведнъж пораства ръка, после – език, след това крак, появява се подобен на опашка израстък, после той изчезва, появяват се очи и така нататък. Ние не разбираме всички тези форми на развитие.

„Не показват на глупеца работата наполовина”. Ние засега още сме глупци, т.е. в нас няма светлина Хохма, светлината на мъдростта, която се разпространява в нашите желания/келим.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Сблъсквайки се с нещо противоположно, ние възприемаме тези събития по най-грубия начин: светлината въздейства на най-голямото желание. А когато започнем да размишляваме какво и защо се е случило, тогава работим в най-светлото желание. Излиза, че има разлика между въздействието на светлината върху желанието (колкото повече са противоположни, толкова по-голямо е въздействието) и как го възприемаме, което става според принципа за близостта, според възможността да се разберат помежду си.

Например, някой те е наругал. Ти си се обидил от цялата дълбочина на душата си – егоизмът ти е наранен, и в своето най-ниско желание си почувствал противоположността между вас. След това включваш разума, започваш да анализираш и малко да се приближаваш към него – в нещо да го разбираш, съгласявайки се и дори съединявайки се.

Мястото, където мога да разбера нещо противоположно, се смята за по-светло, по-високо. Обратната взаимовръзка на светлината и келим ще ни обърква, докато не почувстваме излизането и влизането на светлината в себе си – как става това спрямо изменението на авиюта. А дотогава, трябва да се отнасяме към това явление като към особено средство (сгула) за привличане на светлината, което е по-важно от знанията.

Това не означава, че не трябва да полагаме усилия да разбирем какво учим, смятайки, че най-важно е намерението. Не, намерението трябва да бъде свързано с умственото усилие и то се проявява по специален начин по време на ученето.

Защото всичко, за което говорим – авиют, парцуф, светлина – се случва само в намерението. Нищо не се променя, освен намерението, а всичко, което става долу е резултат от неговото въздействие. Строежът на душата, кли, което създаваме, получаваната в него светлина – всичко това е само намерение, и затова трябва да бъде свързано с всички части на науката, като наука за намерението.

Не е важно колко ще знаеш – важно е усилието. Затова няма значение какъв точно материал изучаваме. Усилието се състои в това, да се свържем с материала и да намерим в него своите вътрешни състояния.

Има ли в теб Малхут на Безкрайността? Намираш ли се в Окончателното поправяне? Получаваш ли НАРАНХАЙ? Да! Къде е това? Скрито е в моя вътрешен парцуф. Именно за него става дума!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[35126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата ”Зоар”. Предисловие. Статия „Заповедите на Тора. Първа заповед”, п.192: Заплакал раби Шимон, разбирайки: „Лошо, ако разкажа, и лошо, ако не разкажа!

Ако разкажа, то ще разберат грешниците, как да служат на своя Господар! Ако не разкажа, то приятелите ще бъдат лишени от това!”.

Въпрос: За какво се говори тук?

Отговор: Грешници и приятели, праведници и престъпници – всичко това са вътрешни състояния на всеки човек, и никой не може да ги избегне през цялото протежение на своя духовен път. Даже и в края на пътя, във всеки човек се разкриват всевъзможни грешници и праведници.

Въпросът е в това, относително какво се разкрива Тора – относително грешниците или относително праведниците в човека, как може той да използва това правилно? Тоест как е устроена висшата система?

Построена ли е тя така, че да ни се разкрива само по такъв образ – когато ние вървим в правилния път, то я използваме правилно и не понасяме неуспехи, или може да се заблудим, както е правило това цялото човечество в религиите и в различните методики.

Вижте какво са направили те от науката кабала, какво мислят за края на поправянето, за Машеаха, за доброто и злото, за всичко! Те са превърнали това в съвършено материални понятия, считайки, че става въпрос за действия в този свят, а не вътре в човека, добавили са към това различни външни действия, обреди и т.н.

Затова в кабалистите съществува проблем, как да направят така, че човечеството по-малко да се обърка? Разбира се, тези грешки трябва да стават, защото това е част от поправянето и всичко върви по плана на Твореца.

Но винаги имаме пътя на Тора и пътя на страданията, и винаги има възможност да се извършат превантивни действия или такива поправяния, за да може и в грешниците и в праведниците, които ни се разкриват, и в грешниците и в праведниците, които се разкриват в душите, да направим така, че всичко да тръгне по пътя на Тора, а не по пътя на страданията.

Затова раби Шимон плаче (плачът – това е малко състояние, катнут): как да уреди системата така, че в нея светлината да свети на душите и да им дава колкото се може повече надеждни вътрешни определения, за да не се объркат те и да не започнат да материализират духовното (и това е най-главното!) – вместо да възприемат всичко като идващо от Твореца, заради поправянето, защото поправянето е във връзката между душите. Всичко това са много точни условия, единствено вътре в намерението за отдаване.

И в това грешат на всички нива, на всяко стъпало и във всяко състояние. И за да не започнат да възнасят това в култ, да не мислят, че с помощта на разума може да се постигне нещо, или че всичко приключва с действията в групата, човек трябва да бъде точен в своите вътрешни определения, за да може винаги в края на всяко свое състояние да намира точка на съприкосновение с Твореца.

Ако разкриваш поне малко методиката на поправянето, с това ти несъмнено даваш възможност да я използват неправилно. Нищо не може да се направи! Ако ти предоставиш на човека свобода на волята, и той се намира в точката на свободен избор, как може тук да се намеси висшата система, наричана „раби Шимон” или „Зоар”? Как може още по-добре да се уточни, още по-добре да се приведе тази система към състояние, че съхранявайки свободата на избора на човека, той може уверено да съществува и занапред?

Затова „плачът на раби Шимон” означава, че той строи все по-ниска система, слизайки все по-ниско и ниско, – до такова състояние, в което практически може да се спусне към човека. Това означава, че той седи и плаче, как ще я използват – правилно или неправилно. Това е построяването на адаптираща система между разбитите души и висшата светлина, наричана „Зоар”.

Ние никога не възприемаме праведниците, за които разказва ”Зоар”, като хора от този свят, а техните действия – „плаче” или „се смее” – като човешки постъпки. Всичко това са действия на висшата система.

От урока по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 09.02.2011

[34886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко снизхожда на 4 етапа, 4 стадия – действителността като цяло и всяка нейна част. Постепенно осъзнаваме къде се намираме, под чия власт, през какъв процес преминаваме, кой го определя и контролира, какво иска Той от нас.

До какъвто и да е въпрос, до какъвто и да било детайл на възприятието да дойдем, то се случва, защото Той лежи в края на веригата. Спускайки се отгоре надолу, Той е предизвикал в нас съответната реакция.

Откликвайки ние произвеждаме множество действия, които съответстват на четирите стадия юд-кей-вав-кей, и се повдигаме отдолу нагоре, докато не достигнем Корена. Едва тогава разбираме целия процес.

В „Предисловие към Книгата Зоар” Баал а-Сулам обяснява това, разказвайки за три състояния: начално (1), промеждутъчно (2) и крайно (3). Той говори, че главното в това придвижване на човека е осъзнаването на важността.

Ние представляваме желание за наслаждение и трябва отново и отново да се борим за важността на целта, за да може ценността за нас да бъде неегоистичното желание, каквото се проявява то отгоре надолу. Подчинявайки му се, преминаваме неживото, растително и животинско ниво на развитие.

Това желание започва с получаване, а след това според импулса, заложен му свише, се старае да познае „Собственика”, подобно на гост, и да Му придаде важност в собствените си очи. Използвайки всички средства, свързани с обкръжението, учител, книги и група – то може да добави от себе си реакция на човешко ниво и да познае Корена.

И всичко е благодарение на това, че човек изучава процеса, който протича в него. Състоянията, които се сменят в този процес, той може да отнесе към Висшето, към Корена, а от себе си прибавя своето осъзнаване. Това осъзнаване зависи от степента на авиют (дълбочината на желанието), от свойствата на човека, от отношението на неговата душа към останалите души в общата система и от други детайли, относно които ние засега нямаме голяма яснота.

Усещането на разума, реакцията на човека – всичко това се случва свише, без никакъв принос от негова страна. Истинският „човек” в него започва след това – когато той пристъпва към анализа на своите реакции.

И така, свише идва самото състояние, неговото първично осъзнаване и реакцията на него. Но заедно с това човек иска да внесе своя принос, да осъзнае Кой произвежда в него тези действия, какво иска Той, как може да асоциира себе си с Него, как да се приближи до Него. Това осъзнаване и отклик, желанието да бъде активен участник в процеса – това е именно онази добавка, която аз трябва да внеса.

Разбира се и тук остава въпросът: действително ли това е моя добавка? Баал а-Сулам обяснява това в статията „Отпред и отзад Ти ме обгръщаш”. Обаче каквото и да е положението, тук трябва да разбираме, че ни е дадена система, изхождайки от която можем да разкрием допълнителна реакция, добавка от разбиране и осъзнаване. Ние можем да познаем самия Творец не просто като някаква Сила, която възбужда и побутва, задължавайки ни, а Твореца като такъв, Неговата цел.

И ние сме длъжни да направим това въз основа на тази реалност, която Той е поставил пред нас.

От урок по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Много неща се появяват и изчезват от този свят според степента на техническото развитие, като се заменят с по-съвършени. Но сега започва друг процес и скоро всички тези автомобили и самолети ще изчезнат от нашите усещания и ще загубят важност.

Действат само силите: пряката и обратната светлина, заедно с желанието за наслаждение – и цялата тази картина някак ни се представя на екрана в задната част на мозъка.

Затова хората преминават към работа с клавиатурата на компютъра. Пита се, какво могат да произведат чрез нея: дрехи, дом? Те създават някакви изкуствени ценности: уважение, власт, научни знания – вещи, откъснати от телесните потребности: храна, секс, семейство. По такъв начин ние създаваме връзката между хората – тези усилия не са проявени в материала, защото е важно само да произведем обратната светлина и ако можем да я създадем играейки на клавиатурата, то това е достатъчно!

Формата на реалността, в която живеем, зависи от самите нас. Ако аз започна да виждам всичко в обратната светлина, то съединявайки клоните с корените ще видя духовните корени в представящият ми се свят. А след това ще започна да придавам на тези духовни корени още по-голяма важност, отколкото на материалните им клони. До такава степен, че материалните клони постепенно съвсем ще изчезнат от моето възприятие, тъй като аз все повече ще задействам духовните си усещания.

Аз използвам в материалния свят само това, което ми е нужно за поддържане на живота в своето тяло – а повече от това няма да ми е нужно. И така този свят ще започне да става все по-прозрачен. Но това зависи не от всеки човек поотделно, а от общото поправяне на света за сметка на всички души.

Ако нашите души се съединят, те ще създадат помежду си духовния свят! В тях вече има съвместно усещане за висшия свят и тогава те чувстват реалност, която е над материалната реалност и е милиарди пъти по-мощна от нея. Дори най-първата духовна степен е безкрайно по-голяма и пo-мощна от нашия свят.

Ако започнем да я усещаме, то тя ще замъгли този свят. Тъй като и сега в него има множество дребни неща, които не забелязваме. Желанието за наслаждение няма да пропадне. Но когато цялото човечество започне да изгражда между всички обща система за отдаване, т.е. място за духовния свят – ние започваме да живеем в него да му предаваме цялата важност!

А нисшата, материалната плоскост, започваме да издигаме на нивото на духовното. Т.е. сега аз разглеждам материалното като част от духовното, тъй като виждам действащите сили зад всичко и не забелязвам никакъв материал, както е било по-рано. По отношение на мен той се превръща в сили – това означава, че светът Асия и всички останали светове се издигат до самият свят на Безкрайността.

Но това работи не по отношение на отделния човек, а по отношение на цялото човечество, което започва да се обединява помежду си в единна обща душа.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.02.2011

[34818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→