Въпрос: В нашия свят, хората се обичат и ненавиждат помежду си, подаряват си подаръци или се убиват един друг. А какво се случва в света на душите?

Отговор: Душите имат само една задача – съединяване до пълното сливане. Както отделните капки се сливат в една – невъзможно е да бъдат отделени, а се получава нова същност – взаимното отдаване.

Материалният свят – тази част от разбитото желание се поправя само в най-последното поправяне. А засега в него се разкрива любовта.

Там, където управлява любовта, всеки загубва усещането за себе си и се включва безгранично в другите, напълно се слива с тях. Но предишната ненавист съхранява своите „отрицателни” свойства.

Подобно на парадокса в квантовата физика, когато една частица може да бъде на две места едновременно. И това не е така, защото тя се премества от едно място на друго с безкрайна скорост – не, тя в един и същи момент се намира на две места, бидейки една! Но как е възможно това?!

В крайна сметка, ние ще открием, че навсякъде в цялото мироздание има всичко на всичко една частица, намираща се на всички места едновременно. Защото ако сме признали, че няма скорост и една частица може да бъде на две места, то по същия начин, тя може да бъде на безкраен брой места.

И освен това, тя няма форма, защото формата на частицата зависи от това къде сме я открили. И излиза, че няма нищо друго, освен една точка, създадена от Твореца „от нищото” („еш ми аин”), а всичко останало е нейна производна!

Затова, колкото по-близо се приближаваме до духовното, толкова по-ясно ще разкриваме, че няма друга възможност да говорим за него, освен с езика на кабалистичните книги.

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.09.2010

[21983]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как е било възможно Рабаш да опише състоянията, през които човек преминава?

Отговор: Това е пътят на всяка душа. Просто душата на Рабаш е получила възможност да пише за това.

В миналото душите са преминали през същите състояния и дори са постигнали по-високи степени. В Тора Мойсей описва в пълни детайли целия път, но вие просто не ги виждате. След това е дошъл Рабаш и е свел обясненията към по-нисшите състояния, изразявайки ги на език, който е разбирам за нас – езикът на чувствата. Баал аСулам също описва тези състояния, но използвайки езика на Светлина и желание, две сили.

Човешкото тяло реагира на различни вещества. Едни от тях ме оживяват, други ме успокояват, а други ме карат да се чувствам щастлив. Тук също ние говорим за духовните компоненти, които ни пробуждат. Преди всичко, това са чувства, които след това са приведени в ред, измерени са и са систематизирани съобразно законите за взаимодействието на Светлината и съсъдите.

Рабаш пише за нещата, намиращи се в духовния свят, по същия начин както вие бихте описали закуската си: половин домат, една четвърт краставица, хляб, сирене, масло, кафе със захар и т.н. Когато хората говорят за това, те усещат същите нещата, които и вие сте усетили.

Разликата е в това, че духовните описания са изразени много по-дълбоко и много по-подробно: какво точно да е сиренето, от какво мляко е било приготвено, от каква крава е било издоено, кой го е направил, кой го е продал, какъв нож е бил използван за отрязването му, какъв нож е бил използван за намазването му и т.н. Вие разбирате всичко това.

Но най-важното е, че вътре във всичко това, вие разкривате важността на Даващия. Всички тези компоненти ви помагат да Го постигнете. Това е разкриването на Твореца на творенията.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш - No Comments→

Въпрос: Как да се подготвим за падение по време на подем?

Отговор: По никакъв начин не трябва да очакваш падение по време на подем! Трябва да се отнасям към всеки подем като към последна поправка на душата ми. Как мога да отдавам ако очаквам да падна?

Трябва да бъда позитивен за бъдещето. Това се нарича „подготовка за падение”. Аз правя максимум усилия и очаквам в резултат пълно поправяне, вярвайки че отсега нататък нищо лошо няма да ми се случи в живота. Напълно се прилепям към Онзи, който е „Добър и Творящ добро” – Твореца. Всяко духовно състояние изисква пълна преданост и посвещаване от душите. Трябва да мислиш само за отдаване и за нищо друго.

Сега съм в подем, няма значение какво ще ми се случи по-късно като падение. То ще бъде като подем за мен. Това си мисли човек като е в състояние на подем – „Не се страхувам от нищо, нека се появи Ангелът на смъртта, ще го разкъсам! Няма значение в какво състояние съм, ще го използвам като трамплин, за да се издигна!”

Това означава, че след Конгреса през ноември ние ще преминем в непрекъснат подем! Няма да има повече падения! Всеки духовен подем, който усетим ще бъде превърнат в подем чрез нашите намерения.

Дори когато усетя падение, то ми помага да разбера, че не съм все още достигнал върха на стълбата, но чрез моето намерението аз съм вече в Света на безкрайността. Нека празнотата се прояви в получаващите желания, готов съм да се издигна над тях. От една страна аз падам – разкривам злото, от друга – веднага се издигам над нея чрез намерението за отдаване.

Ние искаме да преминем през такъв непрекъснат прогрес след конгреса, така че каквито и препятствия да има на пътя ни, ще ги възприемем като подем.

От урока по „Шамати”, 06.09.2010 г.

[#20891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако всичко минава през групата, то защо в случаи на материален проблем трябва да се занимаваме с него и да се стараем да го решаваме (разболял си се – върви на лекар), а не е достатъчно да се обърнем към групата, за да ни помогне на вътрешно ниво?

Отговор: Ние все още не се намираме на такова ниво, за да можем да решим всички проблеми с помощта на връзката с групата. Но всъщност това действително трябва да работи така.

Това е много справедлив въпрос: защо не можем да решим всички проблеми с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника – да се обърнем към групата, да концентрирме там силно желание и да поискаме това да се случи, действайки директно на светлината, на източника на живот.

Аз имах силно възпаление на язвата и Рабаш ме накара да седя до него и да уча. А аз не можех да търпя болката, да седя и да се задълбочавам в текста и намерението, не можех да преодолея болката, не можех да привлека сила, която да я успокои, камо ли да я излекува…

Но без съмнение виновна беше само моята слабост, че не можех да се справя и да привлека светлината, бъдейки около него, когато седяхме заедно и учехме. Щом той ми е предложил да направя така, значи можех да го направя! Но в онзи миг не съумях.

Тоест при наличието на голяма група, за решаването на всякакви въпроси не са ни необходими никакви външни средства, лекарства! Лекарството действа само на телесно ниво.

А ние ще можем да действаме направо, и да напълним желанието, усещащо недостиг на напълване, както болестта и болката. И не просто да лекуваме тялото, а да използваме това като причина за лекуване на душата.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 02.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - No Comments→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Вътре в общата система  има вече поправени души. Ако ние също желаем да достигнем разкриването на Твореца, но чувстваме, че Той е скрит от духовна гледна точка това означава, че ние пребиваваме в „мрака”, на „нощта”.

Именно в „нощта” ние трябва да положим усилия и да отправим нашата молитва, и тогава онези издигнати души, в които се е възцарил Твореца, започват да ни въздействат чрез книгата Зоар.

Книгата Зоар е написана специално за да създаде връзка между нас и тези души. Четейки Зоар, ние осъществяваме връзка с тях и чрез тази книга те ни изпращат в отговор сила, наричаща се „светлина, която ни възвръща към източника на доброто”.

Независимо, че тази светлина още не е проникнала в нашите души и не ги е напълнила, поради липсващото съответствие (подобие по свойства) между душите ни и светлината, тя ни действа като майчина утроба – повива ни, милва ни и ни прегръща.

Така светлината постепенно ни поправя до такава степен, че ние започваме да я усещаме, също така усещаме поправените души, с които сме осъществили връзка, четейки книгата Зоар, и Твореца, царстващ  в системата на душите.

Тази светлина се нарича обкръжаваща светлина. Според сепента в която се поправяме, тя влиза в нас, изпълва ни и става „вътрешна светлина” на душата, наш духовен живот.

Вътре в майчината утроба, която създава за нас обкръжаващата светлина, израства средната линия. Средната линия – това е моят точен разчет, максимално съчетаващ двете сили на природата – силата на желанието и силата на светлината, така че светлината да поправи желанието.

Онази част на желанието, която се е поправила в този процес и се е уподобила на Твореца, се нарича средна линия. Тоест средната линия – това е степента на моята способност да се уподобя на Твореца.

Това е образът на Твореца, който аз съм изградил в себе си, от себе си, в този процес. А той започна с онази молба – молитва, която аз отправих в „нощта”.

Filed under: Духовна работа, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво придвижване в духовното получихме след конгреса „Зоар – 2010”?

Отговор: Ние осъществихме много големи промени. Аз почувствах, че народа на Израел не просто получи книгата Зоар, а се върна към нея!

Това не е получаване на нещо ново, а радост на хората, които са намерили това, което някога са загубили.

Може би и самите те не са способни да си обяснят, какво се е случило с тях, но аз виждам, че именно така са го усетили техните души.

Те почувстваха, че са намерили това, което са загубили две хиляди години назад и сега не изучават книгата Зоар, а си я припомнят…

Именно така – не научават нещо ново, а се радват от връщането на някога загубеното.

Затова аз мисля, че народа на Израел получи голям, добър духовен подем и не само тези хиляди хора, които бяха с нас на конгреса.

Придвижи се цялосното разпространение на науката Кабала сред народа на Израел, към което сега се присъединява цялото човечество – така, че целия Вавилон, цялото човечество се връща към своя духовен източник.

Има надежда, че всички души се съединяват в една душа Адам още в наши дни и ние ще достигнем състояние на пълно поправяне, света на Безкрайноста, поправената обща душа.

Аз вярвах и очаквах, но успехът надмина очакваното. Аз мисля, че свише ни се откриват огромни възможности в поправянето на нашата природа.

Предстои ни особена и трудна работа. Но тя е необичайно важна и възвишена и е нужно да сме благодарни, че Твореца е решил чрез нас да изпълни своя велик замисъл.

Сега само е нужно, с помощта на всички тези хора, които заедно с нас участваха на конгреса, да продължат разпространението на кабала сред народа на Израел и с нейна помощ, със силата на светлината на книгата Зоар, както пише Баал Сулам (вестник „Аума”, предговор към книгата Зоар, п.70), той да се обедини в един народ.

Това е възможно само благодарение на съединяването на сърцата, а това е възможно само със силата на светлината, връщаща към източника, която ни повдига над нашия егоизъм.

Искам да благодаря на всички хора, които дойдоха при нас от много страни, от всички краища на света, за да участват в конгреса.

С която то сега се разпространява, това трябва да се случи много скоро.

Още не е дошло времето да се разкрие истинската дълбочина и величие на извършаващото се, но може да се каже, че сме направили големи и мощни вътрешни поправяния, и скоро това ще се прояви в нас и в света.

Случи се чудо!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.02.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Как работи „духовният асансьор”, този необикновен духовен ескалатор? Ние сме свързани така, че всеки може да помогне на другия.

Затова всеки със своята горна половина се намира вътре във висшето, а със своята долна половина се намира във низшето.

Получава се така, че аз винаги съм свързан с висшето – горната част на моя духовен парцуф (Галгалта – Ейнаим) влиза вътре в долната част на висшата степен (АХАП).

Вътре в АХАП-а на висшето, аз усещам тъмнина, защото той е по-отдаващ! А за мене голямото отдаване е тъмнина, нали аз не я искам!

Но ако аз преодолявам своя егоизъм и правя себе си „малък”, Г”Е, само отдаващи келим, ако искам да се прилепя към висшия, независимо от онова, което се случва в него, отменяйки своето его, АХАП, егоистичното желание и не искам да го чувствам сякаш то не съществува, то тогава аз се съединявам с по-висшия в едно цяло.

Моите Г”Е (Кетер, Хохма) и АХАП на висшия (Бина, Зеир Анпин и Малхут) заедно образуват цял парцуф, с 10 пълни сфирот (гадлут де мин аалеф).

Но висшият от своя страна, се намира в същата връзка със своя висш – и така всички ние заедно се обединяваме и действаме като едно общо тяло.

Ние всички сме свързани в такава верига, където всяко звено влиза в другото и между тях съществува обща част.

Разликата между обикновената верига и нас е само в това, че във веригата на нашите души изобщо няма свободни части – винаги моята горна част е свързана с висшата степен, а долната част – с низшата, и в мен няма нищо, което да е свободно от връзка с едната или с другата. Аз винаги и напълно съм свързан с всички и именно в това е цялата моя същност!

И в таз връзка е и нашето спасение, ние винаги можем да се възползваме от нея. Затова във всяко състояние, когато ми е зле или добре, незабавно трябва да се обърна за помощ към тези, които са близо до мен – към тези хора, които се стремят към същата цел.

Ако се обединя с тях, ще мога да взема цялата сила, която имат. Аз имам за това всички възможности да го направя, нали съм свързан с тях – трябва ми само да пробудя тази връзка!

Ако човек е попаднал в такова състояние, когато не разбира и не чувства нищо, усеща безразличие, тъмнина, лошо настроение – това означава, че той не действа достатъчно.

Това зависи само от него, нали за него вече е приготвено всичко необходимо.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Аз сам по себе си не съществувам. Аз съществувам, само ако пропускам през себе си механизъм, който се нарича обединяване на всички души.

И затова искам да разкрия за себе си книгата Зоар – защото нейната сила идва за това, за да осъществи това обединение между всички мои части, които сега ми се струват чужди.

Именно затова е предназначена книгата Зоар – иначе аз не попадам в нейния лъч светлина.

Този лъч е много тънък, като лъча на лазера и ако аз се отместя само на милиметър, вече не го виждам. Нужно ми е да се влезя точно в него, за да може да ми подейства.

Това условие ни обясняват кабалистите – ако вие правилно, взаимно се обединявате с всички души, тогава попадате вътре в този лъч.

Щом като обединението се наруши, тогава всичко се разпада в страни. Само този лъч е способен да ни удържа заедно.

Така става на всяка степен, по която ние след това се издигаме нагоре по този лъч – щом като се пуснем един от друг, тогава всичко се разпада, лъча светлина вече не може да ни удържи.

Това е единствената сила подържаща нашето обединение. И заради това обединение, ние желаем да привлечем светлина.

На нас ни е нужен Твореца, за да ни съедини! Това означава да привличаме светлина възвръщаща към източника.

Ти питаш, как може да усетя такова обединение? – Искай това от четенето на Зоар, то е длъжно да ти го даде!

За това кабалистите са написали тази книга, и ти можеш да ги питаш: „Къде е обещаното обединение, защо то не ми действа?!”

Ако всички ние заедно мислим затова, тогава то ще стане обща грижа, за която не можем да забравим нито за миг и тогава то ще проработи.

А сам човек нищо не може да направи…

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Книгата Зоар предизвиква в мене такива силни вътрешни преживявания, разкривайки ми цялата картина.

Но само като се опитам да помисля за съединението на всички души, всичко това изведнъж изчезва и аз повече не съм в състояние да задържам вниманието си върху прочетеното. Какво да правя?

Отговор: Представи си, че ти прекарваш себе си към Твореца през такъв филтър, чрез механизъм, който се нарича събрание на всички души, Малхут на света Ацелут.

А иначе аз не мога да се съединя с Твореца, със Зеир Анпин, ако не преведа себе си през тази система на душите – абсолюно всички, които са били създадени, а после разбити и намиращи се сега в Малхут на света Ацелут, в неизправен вид.

Ако искам да премина към Зеир АНПИН на Твореца, длъжен съм да „прецедя” себе си през този филтър, чрез целия този механизъм, който се нарича събрание на душите на Израел, обединяващо „стремящите се право към Твореца”.

И аз искам да ги обединя, искам да бъда самият този Малхут на света Ацилут, който се съединява със Зеир Анпин.

Ако не си представям себе си, как съединявам вътре в себе си всички души, когато целият свят се намира вътре в мене, а аз подарявам това на Твореца, за да ги доведа до контакт с Него и във всичките тези души да се достигне сливане с Него – то мене въобще ме няма! Аз съм длъжен да видя вътре в себе си тази картина.

Аз не се намирам в Малхут, ако не искам да се съединя с другите души. Малхут не е моето желание за напълване, а желание за съединяване с другите души, които чувствам далечни и отделени от мене .

Колкото по- далече и колкото по- силно ги усещам, въпреки всичко, искам да се се съединя с тях – толкова по реално е моето съществуване в Малхут.

Малхут на света Ацелут – това е следствие от моите усилия да се съединя с останалите души, това е нашето съвместно желание!

Това е като при приемане на Тора, когато сме длъжни да се обединим като „един човек с едно сърце”, за да се свържем с Твореца.

И централната, обща за всички нас точка, в която се свързваме с Твореца, се нарича Малхут на света Ацилут. А иначе мене въобще ме няма на тази картина …

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Зоар: “Коя е тази дето се издига от пустинята, като стълбове дим?” (“Песен на песните”) В това време, когато Исраел вървяха през пустинята.

Кога човек по своя духовен път преминава състояния на мрак, на опустошение, на разни проблеми и над всичко това трябва всеки път да открива свойството отдаване.

Шхина вървеше пред тях, а те я следваха.

Ако човек моли за помощ, за да има защо да напредва и е избрал да следва не своята егоистична природа, а да върви след Твореца, тогава вижда “огнен стълб” и “облака на славата”, знаци които му помагат да се издига по духовните стъпала.

Шхина вървеше начело, т.е.тяхната единствена мисъл беше, как да се обединят в едно събрание на душите, наречено Шхина.

Шхина вървеше, а всички облаци на величие заедно с нея. И когато Шхина се възнасяше, възнасяше се и Исраел, както е казано: “И когато се издига облак над Скинией”.

И когато тя се издигаше, облакът се издигаше до висините. И всички живеещи по света виждаха, и питайки произнасяха: „Коя е тази, издигаща се от пустинята, като стълб дим?”

Желанията, способни да следват Шхина вървят след нея. А тези, които все още не са способни да я следват, се наричат “народите на света” – но и за тях има разкриване и те тези желания във всеки издигащ се, също напредват.

Така се развива човек, изяснявайки си кои негови желания се наричат “исраел” (право към Твореца), “народите на света” (сега не може да ги поправи), “клипот” (въобще непригодни за поправяне до края на цялостното поправяне) – човек всеки път сортира желанията си, прави от тях жертвоприношение, повдига жертвения дим, т.е. обръща ги от използване “заради себе си” в “заради Твореца”.

Димът (ашан – което се превежда като “свят-година-душа”), това е отразена светлина.

Ако човек така работи върху себе си – сортира желанията си и ги присъединява към Твореца, достигайки подобие с Него, то той повдига отразената светлина и така отваря пред себе си проход към следващото стъпало, т.е. всеки път разкрива за себе си нов свят, нова година, нова душа.

Filed under: Зоар - No Comments→

В нас има много желания и ние сме длъжни да ги сортираме.Част от желанията ние можем да съотнесем към одаването,свързано с ближния.

Ако въпреки това, което разбирам, че всичките ми желания са за самонаслаждение и други желания в мене няма, аз мога да ги използвам за връзка с други души, а това означава , че мога да работя с тях в средната линия , в екрана „де-хирик“.

От една страна, това е желание, за получаване на наслаждение, а от друга страна, аз мога да работя с тях заради отдаване. Аз съединявам дясната и лявата линии, използвайки съединението им заради връзката с ближния.

Това се нарича молитва за обществото, което аз издигам и получавам свише сила, позволяваща ми да създам правилна връзка.

Аз съм способен да пожелая, щото така да се случи. Това означава, че аз издигам МАН и получавам сила, наричаща се „ключ“ (мифтеха), разкриваща ми небесата – висшият свят.

Но има и такива желания или части от желания, в които не съм способен да се съединя с другите. Аз мога това да направя само до някаква граница, но не повече.

Затова тези желания или части от желания аз отсичам и изхвърлям в канализацията. Аз засега не работя с тях.

Възможно е впоследствие в мене да има сили и аз виждам,че ако не ги използвам за да се свържа с други души, то много губя и причинявам също толкова зло.

Но за сега не осъзнавам в тях зло, а само виждам, че не съм способен с тях да работя и ги отхвърлям.

А с тези желания, които съм способен да използвам заради връзка с близките, аз работя в партньорство.Това партньорство се нарича „екран де –хирик“.

Така човек през цялото време работи вътре в себе си, сортирайки свойте желания, сили и свойства, обединявайки ги в различни групи, така че всеки път да създава от тях особено отношение към ближния.

На него му се струва, че това е ближния, но всеки път вижда, че в действителност това е част от самия него.

По такъв начин,той се старае да се издигне от тази въображаема картина към духовният свят, където разкрива, че всички ние сме свързани в едно тяло – Обща душа.

Такова е условието за разкриване на Твореца, Висшата сила – за да представим себе си като „един човек с едно сърце“.

От урока по книгата Зоар, 09.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: При всеки празник се разкрива особена висша светлина. Каква светлина настъпва на празника Сукот и как по-добре да го използваме за своето придвижване?

Отговор: На всяко състояние в духовния свят съответстват съответни светлини и желания (келим), съединяващи се в едно.

Светлината въздейства на желанието и съгласно програмата, по съответен ред, го довежда до поправяне. Душите на поколенията са длъжни заедно да преминат поправянето.

Съществува висше, общо и частно управление. Общото управление пробужда келим (желания) слой след слой, съгласно тяхното ниво, поколение след поколение и ги заставя да се развиват по естествен начин, който се нарича “в своето време” (беито).

И съгласно този естествен ход на времето, понастоящем настъпва особена светлина в този свят и придвижва всички хора заедно.

Това се нарича празник – така духовния корен се отразява в своите материални клони.

Човек, който се пробужда за духовното в индивидуален план, може също така да използва това общо пробуждане за своето придвижване.

Това е много полезно, нали има огромна маса желания, празнуващи Сукот – макар и във вид на символи, по традиция.

Ако присъединим своите намерения към това общо пробуждане, с това си помагаме един на друг.

Filed under: Духовност - No Comments→

Сега се опитват да преодолеят икономическата криза и ще играят тази игра, докато всичко не рухне окончателно. Това е като играчи на покер, които вече напълно са загубили, но не могат да се откъснат от игралната маса. Всичко е пълна лъжа и блъф, но не могат да се откъснат, защото не знаят, в противен случай къде да бягат и какво да правят.

В такова състояние на човечеството се разкрива науката Кабала, нали без нея не можем да разкрием причината за кризата. Страданията не ни водят към причината, нали те се усещат на неживо, растително и животинско ниво. А кризата се разкрива в разделянето на душите. Страданията ще доведат до науката Кабала, която разкрива причината за това разделяне и човек ще разбере, че му е нужно да поправи своето отношение към останалите и нищо повече.

Всички причини се намират в духовният свят, а нашият е само следствие. Ние искаме да поправим следствието, а Творецът ни изпраща все повече разочарования. На всички е известно, че след порив за обединение, за достигане на мир, като резултат избухва ужасяваща ненавист.

Дори ако сега се съберат G20 и подпишат договор за създаване на единно световно правителство, обща банка, пенсии за всички, еднакво справедливо разпределение, ще се появи епидемия или някакво друго нещастие, защото ние не желаем да поправим системата, там където се е повредила, във връзката между нас.

Има обикновен призив за достигане на състоянието “Обичай ближния си, така както себе си” и един съвет, как да постигнем това “Аз създадох егоизма и Тора (светлината, която го поправя)”.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Вие остро критикувате САЩ, както и всички? Смятате ли, че именно те предизвикаха кризата? Мислите ли, че именно те могат да намерят решение за изхода от нея?

Отговор: Цял свят остро критикува САЩ. Но коя страна, имаща техните възможности не би направила същото? Те са изградили за себе си такава система, че могат да “използват” целия свят. А кой не би желал подобно нещо? Те преуспяха в тази насока и ние се обиждаме, че точно те печелят на чужд гръб, а не ние! Така че остро критикувайте себе си за неуспеха, а не тях за успехите им!
Изобретеният от капиталистите принцип: “моето е мое, твоето е твое”, известно време работи справедливо. И преди време ние се гордеехме с него. Но сега той започва да се усеща като абсолютно несправедлив – това е така, защото започва да се разкрива духовния слой и става ясно, че всички ние изначално не сме равни.
Затова не трябва да даваме равни възможности на всички – това разрушава обществото, а не го гради. Възможностите не трябва да бъдат равни, а относително равни в зависимост от личните способности, особености, образование и възможности на всеки.
Колкото по-малко мога аз – толкова повече трябва да ми допълни обществото. Ако ти си по-силен от мен – на теб ще се помага по-малко. И тогава ще има справедливост. Та нали способностите си ние получаваме от природата, т.е. от Твореца, а тяхното допълване става от обществото.
Тогава, нима са допустими равните възможности? Напротив! Равните възможности разрушават. На нас ни е необходимо да знаем, колко е получил всеки по рождение, от възпитанието си и да го допълним до изравняване с другите. Това е справедливост, която ще донесе мир и никой няма да има основание да говори за ощетяване и неравенство. И докато това не стане, няма да има спокойствие.
Но за бъде реализирано, на нас ни е необходимо да знаем какви са вътрешните данни на всеки човек, а това е възможно само чрез разкриване на душите, вътрешните сили и свойства на всекиго. Това разкриване става чрез стремеж към обединяване.
(Аз те присъединявам, както АХА”П към своите Г”Е и получавам цяло кли от 10 сфирот, които напълвам. И така всеки допълва всички в желанията и в напълването).
Само така може да стигнем до равенство, до осъзнаване и до виждане на това, какво е то – съвършенството и да не го нарушаваме.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Днес цялото човечество представлява една глобална система. Ако в тази система ние поправим връзките между нас – в действителност ние поправяме душите си и вътре в тази връзка разкриваме Твореца – тук, в този свят, в този живот.
Известно е от науката Кабала, че разбиването на душите е станало при тяхното спускане отгоре надолу, на едно от високите духовни нива. До тогава всички души са били една обща душа, която се е наричала Адам.
Този Адам се е разбил на милиарди частици и абсолютно всички са попаднали в този свят. Именно от тези частици е възникнало цялото човечество. Няма разлика между тази обща душа и всеки човек от този свят. Ние само сме длъжни да разберем, че се намираме в затворена система, където всеки е затворен в своето его. И така съществуват тези 7 милиарда частици. Всяка от тях е расла под въздействието на свойственото само на нея его до това особено време, до този момент, когато се разкрива разбитата връзка между нас – милиарди и милиарди връзки между всеки човек и всички останали.
Казват, че чрез пет познати му хора човек се оказват познат с целия свят. Ние още ще разкрием, че всеки от нас е свързан буквално с всички! Само че тази връка е лоша, защото всеки се обръща към другия изхождаики от собственото си его! Ние не сме виновни за това, че егото съществува в нас, ние сме го получили по начало. Но доколкото то сега се разкрива, ние сме длъжни да го поправим. Освен това, нищо не е необходимо да правим в живота. Нали, ако пoправим връзката между нас, то в нея ще разкрием истинския свят на Безкрайността.
Според това, как човек разкрива своята правилна връзка с другите и посредством своето правилно отношение към тях той започва да усеща Висшата сила, силата на отдаването и любовта. И тогава излиза от рамките на своето вътрешно възприемане на света и започва да го вижда такъв, какъвто той съществува извън него. В него той разкрива Твореца.
Именно това ние трябва да постигнем в своето днешно поколение. Всички условия са разкрити, всички кабалисти вече са писали за това и са създали за нас цяла методика. За нас остава само да я реализираме. И за това ние имаме всички възможности.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…

Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…

Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?

Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Разпространявайки Кабала, Вие сте се издигнали духовно, и с това сте повдигнали на по-високо ниво и РАБАШ. Затова, още приживе РАБАШ е направил всичко възможно и след него Вие да продължите да разпространявате Кабала – в това е бил смисълът на неговия живот. Преди смъртта си, той ви е завещал да не се отказвате от разпространението на Кабала. Играе ли някаква роля РАБАШ, от своя задгробен живот, помага ли Ви при разпространението днес?

Отговор: Всички души са абсолютно взаимосвързани. Дори в нашия свят, вече откриваме, че „всички се познават един-друг чрез 6 човека”. Баал Сулам ни обяснява, че всички души в нашия свят преминават през поправяне в продължение на 6000 години, под формата на един парцуф:

–          в началото се поправя светът, общата душа, първите 2000 години, келим хабад, светлината нефеш

–          след това се поправя светът, общата душа, вторите 2000 години, келим хагат, светлината руах

–          след това се поправя светът, общата душа, последните 2000 години (ние се намираме в края им), келим нехи, светлината нешама.

Поправяйки себе си, получаваме най-малката светлина, нефеш, но от нашето поправяне в първите души (на Праотците, великите кабалисти в миналото) се проявяват подправянията с голяма светлина – нешама. Кабалистите от миналото са подготвили за нас всички условия за поправяне, но именно ние поправяме разрушените (лишени от екран намерения „заради отдаване”) и смесени (бина и малхут) келим (желания). Ние, със своите действия играем най-важната роля в процеса на развитие на творението. Ние повдигаме цялото мироздание към Твореца!<–>

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос:  Какво е кабалистичното значение на Еврейските празници, които наближават?

Отговор:  Според програмата на сътворение целият живот представлява процесът на поправяне на създадения егоизъм, за да бъде използван за любов и отдаване на хората и от там – на Твореца. Няма друга цел, смисъл или напълнение в живота. Този процес се състои от обичайни действия на поправяне – дните от седмицата, и специални действия – Шабат и празниците.

Тората разделя празниците (специалните действия на поправяне) на Хагим (Пасха, Шавуот и Суккот) и Моадим. Моадим означава „свещени събирания”; те сa свещени, защото качеството „отдаване” е наречено святост. При Моадим специалните поправяния сe извършват чрез по-голямо единение (събирания) на душите и по този начин те постигат една специална степен на близост с Твореца. В днешно време обаче, няма Моадим, защото няма Храм и ние не сме постигнали ниво на съединяване на душите в единна душа.

Освен това има празници, които следват календарните дати. Това идва да покаже, че те следват прякото осъществяване на програмата за поправяне. Такива са Шабат, Рош Ходеш (Новият месец), Рош а-Шана (Нова година) и Йом Кипур (Денят на изкуплението на егоизма). Така че, всичко на всичко, има пет празници: Пасха (през април), Шавуот (през юни), Рош а-Шана (през септември), Йом Кипур (октомври) и Суккот (отново през октомври). Всеки празник кореспондира със специфично ниво на издигане по 125-те стъпала на стълбата за поправяне на душите, от егоистичното ниво на нашия свят до абсолютното сходство на душата със свойствата на Твореца – Светът на Безкрайността.

Всички специални дни са състояния на издигане, дължащи се на особената връзка между душите, където те постигат по-силно единение в стремежа душата да се съедини в една, подобно на Твореца, който е само Един. Всички празници са били низходени до нас по времето, когато народът на Израел е бил в духовно постижение и е изпълнявал действия на поправяне съгласно Замисъла на Твореца. В наши дни обаче, вместо за поправяне на егоизма и съединяване на нашите души, тези действия са заменени с ритуални, молитвени събирания.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Според последните проучвания проведени в САЩ, ние можем спокойно да възприемаме нашите питейни запаси и дори закупената бутилирана вода, като аптечка за всеки случай. Независимо дали става дума за анти-депресанти или антибиотици, рецепта.., или дори друг да приема лекарствата, а не вие – то и вие сте в кюпа!

Свързани чрез водата

Проведеното разследване от Асошиейтед Прес, публикувано на 10 март в статия на CNN под заглавието “Лекарства открити в питейната вода на САЩ” недвусмислено заявява, че “широк спектър от медикаменти – включително антибиотици, анти-депресанти, стабилизатори и различни видове афродизиак – са открити в запасите на питейна вода на най-малко 41 милиона американци.”

Въпреки че проучването е проведено в САЩ, става ясно, че ситуацията е сходна в целия свят. През последните години употребата на медикаменти се е увеличила до небивали количества, съответно тонове непреработени от нечий организъм или просто неизползвани лекарства се изливат в язовира. Въпреки че водата се третира, пречиства и обработва преди да бъде продадена на потребителите – малки количества „лекарствени” вещества, все пак остават във водата. “Дори потребителите на бутилираната вода и такива с инсталирани домашни филтриращи системи са изложени на риск,” твърди CNN. (more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→