Конгрес по интегрално възпитание. Семинар №5

Когато човек моли за милост за себе си, той се намира в желание за получаване и мисли само за себе си. И колкото повече се моли за себе си и се опитва да повлияе на Твореца да подобри собственото му положение, не само че не се приближава до Твореца, а се отдалечава от Него чрез пробуждане на все по-голям и по-голям егоизъм.

Всички наши мисли при всички обстоятелства отиват към Твореца, защото ние се намираме в една система; вградени сме в нея. Невъзможно е да се мисли за нещо, да се реши нещо и да се направи нещо без то да повлияе на цялата ситема. От самото начало се намираме в нея с всяка клетка в тялото, със сърцето си, с всички наши мисли и желания. Преди дори да започнем да разбираме за какво мислим и какво искаме, то вече е в системата! Ние вече сме в нея. И е така с всеки човек, с всички хора по света, с цялата нежива, растителна и животинска природа, с всичко!

Само с човека се правят напълно различни сметки, защото ни е дадена способността да влияем на цялата ситема чрез нашия избор. Следователно, когато мислите на човек са насочени към себе си, тогава системата въздейства отрицателно. И ако продължи да се моли за себе си, с това той предизвиква ужасно отрицателно пробуждане в цялото творение. Най-яркото проявление на егото е в това, когато човек иска Творецът да направи нещо за него според неговото лично разбиране и желание, без да осъзнава, че Творецът му дава най-добрата възможност за поправяне във всеки момент.

Не само че човек оказва влияние върху цялата ситема, той предизвиква огромни катаклизми в нея, което я кара да се движи назад, обратно на посоката към целта на творението, която е била активирана под формата на еволюция на цялото човечество. Моментът, когато човек се съживи и започне да мисли: „Аз, свят, творение, Творец, моето сътояние,“ той трябва да насочи себе си първо към връзка с Твореца чрез групата. В противен случай, цялото негово влияние върху системата на творението ще бъде отрицателно, и на първо място, ще предизвика неговото лично движване да бъде назад.

Така че най-добрата отправна точка за всеки е постоянното предаване на нашето въздействие към всичко, което е около нас, чрез групата. Това се нарича „молитва на многото“, защото ние искаме от името на мнозинството. Такава молитва не указва, че трябва заедно да се събере мнозинство, това няма значение.

Един човек е достатачен, само трябва да иска за мнозинството по такъв начин, че сякаш той иска за себе си. И „мнозинството“ е най-малко десет. И тогава влиянието на човек върху системата ще бъде положително и Творецът ще се разкрие в нея. Това е много просто основно правило.

От 5-ти семинар от конгреса по интегрално възпитание, 04.02.2014

[127257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - Няма коментари→

Всеки проблем може да се излекува с помощта на съединението между нас. Това се изяснява от анализа на разбиването. Тъй като преди него е съществувало едно желание с един екран. Но тъй като то поискало да получи повече от онова, което е било възможно заради отдаване, общата душа не издържала на тази голяма светлина и се разбила.

Тя се разпиляла на малки парченца от частни желания: към пари, власт, знание във всеки един човек. Всичките тези желания загубили анти-егоистичния си екран, заради който за нас е било важно не конкретното напълване на всяко едно частно желание, а за кого работим.

Това намерение е било като общ екран над всички тези желания и свойства, обединявайки ги в едно цяло. Но след като екранът изчезнал, всяко желание, порив, свойство, станало самостоятелно във всеки един човек. Затова ние усещаме своето разбиване.

Излиза, че никой от нас не е лош сам по себе си! Цялото зло се намира между нас, независимо, че се проявява в такава форма, сякаш аз или другите сме лоши. Вътре в човека няма никакво зло. Злото е силата на нашата взаимна ненавист.

Трябва да се постараем да видим, че злото не се крие в другарите ни и не е в мен самия, а между нас. Ако се издигнем над него и се обединим, то ще поправим това състояние. Тоест моята задача е да разкрия онова зло, което виждам в себе си и във всеки, като проблем на неправилната връзка между нас.

Затова ние трябва да възприемаме личните си проблеми и собственото си осъзнаване на злото, като наше общо разкриване на злото. Тъкмо от това можем да формираме общата си молитва и да получим отговор на нея свисше, тоест да поправим общия си съсъд, да възстановим целостта му и неговото съвършенство.

Творецът ни разкрива злото с това, че малко по-силно ни осветява всички по равно. Но всеки от нас усеща тази светлина различно, затова ние долу трябва да се обединим, за да отговорим на Твореца като един спрямо Него, който е Един, сякаш това е разговор насаме – един на Един. Затова, всичките ни лични недостатъци и проблеми трябва да възприемаме като едно общо зло. Това е първата крачка към поправянето на нашия съсъд.

От семинар на единство, 19.01.2014

[125881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - Няма коментари→

Filed under: Клипове, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Работейки над създаването на интегрално общeство, ние трябва да играем на него. При това, цялото взаимодействие между нас ли трябва да се случва на мисловно ниво?

Отговор: Абсолютно! Повече не ни е нужно. Ние влизаме в система, в която работи само една мисъл: началото на действието, самото действие и неговият резултат – всичко това е мисъл.

Реплика: Прилича на мисловен конвейер, където много хора изпълняват прости действия в общ резултат.

Отговор: Не е като мисловен конвейер, а затворена мисловна верига, да допуснем, група от десет човека, в която всички са съединени помежду си интегрално. Тоест всички те организират помежду си такова пространство, в което техните мисли, желания, насочване един от друг стават общо интегрално пространство.

Техните разнородни мисли се обединяват в една, защото положителното въздействие ще изхожда от всеки, а целта се явява тяхно общо състояние на интегрално ниво.

Това общо състояние съвсем не е задължително да е материално. Говорихме вече за такова общо състояние, което рисуваме в себе си, което си представяме. И изведнъж започваме да разбираме, че вече можем да го реализираме и че това състояние в действителност е чисто мисловно. Това е мислообразуваща система, в която можем да съществуваме. При това, нашият физически свят може дори да излезе от нашите усещания и ние можем да го загубим. Просто преминаваме в друго състояние, на следващото ниво на съществуване.

Тъй като във физическия свят ние съществуваме само благодарение на нашите тела и те се отнасят към животинското ниво. А интегралното ниво е действително човешко. Тъй като човек е тази затворена система от мисли и желания, отношения един към друг, която се намира на следващото ниво, над нашите тела.

Затова неживата, растителната и животинската природа, която съществува в нашия свят, е само база, основа, за да развием това следващо ниво, в което съществуваме. Това ниво на взаимовръзката между нас не е на нивото на телата, а на нивото на мислите и желанията.

От ТВ програмата „Мъдростта на тълпата“ – 2, 14.05.2013

[107991]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да се организират кръгли маси на политически и религиозни теми?

Отговор: Не. Това води до разделение между хората, а не към обединяване. Всяка тема, която разделя хората, не е пригодена за кръгли маси.

Въпрос: Какъв трябва да бъде най-важният резултат от обсъждането в кръговете?

Отговор: Резултатът от кръглата маса представлява формиране на нов интегрален мироглед на човека спрямо някои определени въпроси. Например, ние – десетина човека – обсъждаме някакъв проблем и в процеса на обсъждане аз се сдобивам с нов интегрален поглед, не мой личен, а наш общ.

Въпрос: Трябва ли да постигнем топло усещане при обсъжданията в интегралните кръгове?

Отговор: Разбира се, защото ако на хората им е било приятно, те ще дойдат пак. Дори и да не са разбрали нищо, но на тях им е било добре. Постепенно ще започват да виждат, че чрез интегралното взаимодействие е възможно да се гледа на света по друг начин. И това е най-важното – да се смени позицията. Затова отначало са усещанията, а после вече следва осмислянето.

Въпрос: Какви теми, според Вас, са за предпочитане в даден момент за обсъждане с външната публика?

Отговор: Всякакви теми, които интересуват дадения контингент, защото с възрастни жени няма да обсъждате теми, които интересуват мъжете, например, за футбол и т.н. Затова кръговете трябва да се събират според някакви общи интереси.

Въпрос: Кое е по-приоритетно на кръглата маса: острата привлекателна тема или атмосферата на обединяване?

Отговор: Отношенията са по-важни, без това сме за никъде. Интегралната маса предполага такова сътрудничество, когато всички са настроени само към обединение.

[101844]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Ако рисуваме картина на светлото бъдеще, то как бихме го осъществили? Както се казва „Искаш да бъдеш щастлив – бъди щастлив!“

Отговор: По принцип, това е вярно, защото мислите работят. Ако култивираме в себе си положителни мисли, тогава естествено, че ще създаваме в интегралните кръгове, и въобще навсякъде положително поле и ще задействаме положителните сили на природата.

От друга страна, това поле също ще ни възпитава. Затова е желателно да бъдем винаги в добро настроение, с добра поддръжка и тогава ни е гарантиран сравнително лесен живот.

Нали живеем в абсолюта на природата и вътре в нас протичат всякакви данни, а ние ги възприемаме като течението на живота. Ето защо, ако погледнем по друг начин същите тези данни, които се вливат в нас, тогава животът ще изглежда съвсем различно. Оказва се, че ние сами регулираме качеството на живота си – какъв е той: добър или лош, целенасочен или безсмислен.

Вие не може да си представите как си влияем един на друг! Дори ако човек не излиза от дома, той все едно влияе на останалите! Та това е едно единно поле!

От ТВ програмата „Персонални тайни“, 10.02.2013

[101836]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа в група, Практическо обединение - Няма коментари→

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование, Поръчителство, Практическо обединение, Природа - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Семинар №1

Въпрос: По какъв начин, чрез връзките между нас, достигаме до свободна воля от нашия егоизъм? Как мога да бъда свободен и да се развивам свободно? Не с помощта на сопата и не с бонбонче към щастието, а осъзнато.

Сам искам да осъзная, да разбера и да реализирам свободната си воля, независимо от тези пробуждания. По какъв начин, чрез съчетанието на какви условия това може да се реализира в групата? Този въпрос остава дори и след махсом, когато вече разбирам и осъзнавам всичко.

Отговор: Човек постига самостоятелност, независимост от Твореца, когато моли Твореца заради групата и моли групата заради Твореца. Ако той е един на един или с групата, или с Твореца, това не може да се постигне. Ето такъв е триъгълникът.

От 1-вия семинар от конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92977]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Семинар №1

През цялата история, в течение на много поколения преминаваме през период на реализиране на всичките ни материални желания, докато не достигнем до въпроса за смисъла на живота.

Търсим отговор на въпроса за смисъла на живота и с негова помощ идваме в групата.

В групата се ”плискаме” като пране в пералня, без да знаем кое, къде и как – като малки деца, които не разбират къде се намират. Пребиваваме в такова състояние известно време, понякога няколко години, докато не започнем да получаваме падения и подеми, и тогава започваме да се безпокоим. Изведнъж забравяме какво е било вчера, като болни от склероза. Или пък изведнъж ни обхваща радост, а после скръб. Творецът започва да ни влачи ту наляво, ту надясно, да ни тресе в едната или в другата посока. Усещаме се така и в чувствата, и в разума си.

И това се случва дотогава, докато човек не разбере, че може да напредва само ако се закачи за Твореца чрез групата, защото Творецът винаги се намира само в средата на групата. Затова Той ще ни тресе дълго, докато не разберем това.

Науката кабала предварително ни обяснява за какво ни се дават всички тези състояния, с помощта на които съзнателно да се устремим към Твореца.

От първия семинар в Грузия, 05.11.2012

[92891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - Няма коментари→

Конгрес в Грузия Семинар №1

Намираме се под постоянното въздействие на една, единствена сила на Твореца – няма никой, освен Него. Защо Творецът през цялото време ни обърква? Ту спим, ту изведнъж скачаме, вдъхновяваме се, радваме се, ту отново не знаем къде да отидем. По-добре ли е да сме по-близо до другарите или по-далече от тях, от групата, настроението ни ту е добро, ту изведнъж става лошо. Какво иска Той с това, че ни хвърля от една страна на друга? Защо не ни даде правилната посока, за правилно развитие, навсякъде и на всички?

В религиите, например, се казва: „Прави така и всичко ще е наред. А ако правиш иначе, ще стане лошо.“ Всичко е ясно. Така учим и малкото дете: „Това не трябва, това е лошо, прави така и ще бъде добре.“

В света всичко е малко или много ясно, освен нашата духовна работа. При нас се случва нещо много странно. Винаги сме в пълна бъркотия: това, което вчера разбирахме, днес вече не разбираме, дори не можем да се върнем към това, което е било вчера.

Защо Творецът прави от нас хора, мятащи се от едно състояние в друго, от едни изводи в други? Ако Той е един, единствен, единен, ако Той от начало до края е като единна сила, която ни контролира, от къде се вземат толкова различни състояния, ако ни управлява само Той? И второ, защо прави така, че да ни доведе до напълно объркано, неразбираемо състояние, в което нито желанията, нито мислите могат да предложат нещо?

Въпрос: Защо Той прави това? Ако допуснем, че това е единствената сила, способна да ни прехвърля от една страна на друга, то защо Той предизвиква такова състояние в нас, че колкото повече напредваме, толкова повече съмнения и трудности имаме?! Той не иска ли да напредваме към Него. Той не иска ли да ставаме по-умни и по-силни. Има цел, има методика, има всичко. Защо всеки път се появяват все нови и противоречиви чувства, мнения? Какво изобщо става?! Защо Му е нужно това?!

Отговор: Творецът постоянно ни дърпа, за да разберем своята безпомощност и в крайна сметка да се обърнем към Него. Защо Той ни тресе през цялото време като в пералня? – За да загубим опора под краката си и да се вкопчим за Него.

От 1-вия семинар на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - Няма коментари→