Въпрос: Какво трябва да прави човек, който едва започва да учи мъдростта на Кабала, докато стои пред книгата Зоар без абсолютно никаква представа за това какво е написано в нея?

Трябва ли да се опитва да има намерение през 45-те минути на урока? Много е обезсърчително да седиш пред такава невероятна книга и да не получаваш нищо от нея. Какво да правя?

Отговор: Единственото нещо, което е нужно да получа от Зоар, е силата на отдаване, нищо друго. Ако в мен има минимална сила на отдаване, аз ще започна да усещам Зоар, моето занимание с нея и потока на текста в нея. Ще започна да усещам колко ми е скъпа тази книга. Постепенно, чрез моите реакции на думите в нея, ще започна да усещам за какво говори тя.

Но всичко това следва моето желание над самия мен за силата на отдаване и моето желание за отворено сърце. Трябва да отваряме Зоар само с такова намерение. Когато ти излизаш „от себе си” (от своя егоизъм), това е, когато Зоар влиза в теб.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как мога да се подготвя за Мега Конгреса този уикенд (23-25 юли), така че, да дойда на него сякаш на Царския пир?

Отговор: Като се събираме заедно на Конгреса, ние можем да направим усилие да усетим духовния живот поне за кратко. Духовният живот е обединен в изграждането на духовен съсъд. Това е връзката между нас, в която  изживяваме духовния свят. Това е единство между противоположни части. Между тези части има противоречие и несъгласие, но върху това ние постигаме съюз, защото го желаем и се стремим към него.

Желанието привлича Светлина. И дори, и да не сме готови да я задържим за постоянно, поне за кратко можем да задържим усещането на духовността. Няма проблем и да усетим падение после. Може да се случи, може и да не се случи. Може да не усетим падение, а вместо това да се издигнем по-високо, започвайки от първата духовна степен.

Мисля, че можем да го направим. Имаме всичко необходимо: знание, материали, подготовка, външната система и връзката между нас. Всичко е готово. Сега трябва да го използваме! Зависи единствено нас. Ние ще можем да усетим духовното, ако силно желаем да се свържем един с друг и да намерим духовния живот в съюза между нас, в отдаване, над нашия личен егоизъм.

Много важно е, че ние трябва да почустваме духовното, без да получим наслаждение от това. Ако получим наслаждение, ние със сигурност ще паднем. Обаче, ако  го усетим и продължим да го използваме само, за да отдаваме един на друг, пазейки себе си да не го използваме егоистично, тогава светлината ще ни се разкрие.

От ежедневния Кабала урок – 18.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Зоар, глава „Лех Леха (Върви напред)”, п. 32: „И Аз ще ви направя велик народ”… „И Аз ще ви благословя”… Като се отдели от дясната линия, която не е смесена с лявата, той беше награден с осветяване на дясната, която е смесена с лявата..

Защото, той се отдели от осветяването на лявата, която не е смесена с дясната, той беше награден с обещанието „И (Аз) ще направя името Ви велико”, което е осветяването на лявата, смесена с Хасадим на дясната.

… „И вие ще сте благословени”, което е осветяването на средната линия.

Придвижването по трите линии е като ходенето на два крака: от едната страна е силата на отдаване (дясната линия), а от другата – силата на получаване (лявата линия). Човек използва тези две сили или линии да се придвижва, „стъпвайки” на едната и после на другата. Обаче посоката, в която се движи, която определя, и как той задейства тези две сили на дясна и лява, се нарича средната линия.

Затова средната линия не е някакъв вид трета сила. Няма трета сила! Средната линия е правилното съчетание на лявата и дясната линия. Правилното съчетание осигурява придвижване, първо чрез управлението на съда и после на милосърдието, първо добро, после зло. Един разкрива лошите сили, което го бута отзад. Друг разкрива силите, които го дърпат напред.  Човек напредва с помощта на тези две сили. Те са като две юзди, които човек управлява и се придвижва. Има цяла наука за това как да ги използва.

Мъдростта на Кабала се нарича третата линия – „златният път”. Тя е метод за правилната употреба на тези две сили на природата: силата на получаване и силата на отдаване, плюс и минус. Цялата ни материална наука също се заключва в способността да използваме тези две природни сили: от атомна енергия, която също се състои от „плюс” и „минус”, до молекули, които се свързват и разделят въз основа на позитивни и негативни валентности. Всичко се състои от две противоположни сили.

Затова правилното учене се състои в това: да разберем как да вземем тези две природни основи (светлината и желанието, плюсът и минусът), да ги съединим в едно цяло и да съберем цели системи до безкрайната вселена, която включва всичко. Трябва да се научим, за да може „механизмите”, които изграждаме чрез обединяване като „мотор”, „хладилник”, „климатик” и т.н. да работят по най- добрия и оптимален начин.

В основата си цялата мъдрост се свежда до това: да извлечем максимална полза от тези две сили. И ние стоим по средата, между тях, в така наречената „средна линия”.

От ежедневния Кабала урок – 16/07/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

“Предговор към коментара Сулам” (ивр. – стълба): “Три излизат от един, един съществува в трите”.

Пункт 52: По този начин е обяснено, че вторият стадий на издигането на МАН на Зеир Анпин до Ишсут е съединяването на двете линии на Ишсут, лява и дясна. Те могат да светят само чрез Масах де Хирик в Зеир Анпин (п. 39), който завършва средната линия в тях и определя двете линии в Бина…

Има две линии в Бина: дясна – Хасадим (милосърдие) и лява – Хохма (мъдрост). Те не могат да се обединят. Всъщност, всяка от тях е готова напълно самостоятелно да напълни желанието. Те са противоположни една на друга.

Но те не могат да светят една без друга. И двете идват свише, но дясната линия сякаш казва: „Как е възможно без отдаване? Не е ли то целта на творението?” Докато лявата отговаря: „Аз съм основата на творението! Аз съм светлината Хохма, която трябва да се разкрие в него. Как това може да стане без мен?”

И така, те спорят по между си, без възможност за компромис или помирение. А точно в тяхното съгласие лежи решението: получаване с намерение за отдаване.

За да се постигне съгласие е необходим трети фактор. Този трети фактор позволява и на двете да отстъпят от здраво удържаните си позиции и да се разберат. Решението лежи по средата. И то не е компромис! То е уникалната и удивителна възможност да се разберат, да се облекат една в друга и да постигнат златно съгласие.

Средната линия е единственият начин да се поправи творението. Всичко съществуващо преди средната линия е било качества на Твореца. Сътворението започва със средната линия, която позволява обединението между получаване и отдаване. Това е формата, в която творението може напълно да участва в отдаването и да стане подобно на Твореца. Както детето обединява двамата родители (двете противоположни линии на Твореца) и ги прави едно семейство.

От урока по „Предговор към коментара Сулам”, 08.06.2010 г.

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос: Трябва да издигнем МАН (Майин Нуквин, молитва). В желанието ли се извършва това действие?

Отговор: МАН означава, че аз моля за силата на отдаване. От Малхут аз се обръщам към Бина и моля Бина за способността да отдавам. Обаче, трябва да достигна състоянието, в което напълването с тази молитва (МАН) да е достатъчно за мен; чувствам радост от това, че съм способен да издигна МАН.

Как Тора описва това състояние? Това е, когато достигнеш „дневната светлина”. „Ден” е да нямаш нищо и да си скитал в пустинята търсейки МАН (желанието да отдаваш) и го намираш. Когато го намериш, то те оживява, задоволявайки всичките ти вкусове. То съдържа всичко, което желаеш.

Какъв „вкус” има то? От къде идва? Какво е МАН? Идва в теб от Бина. Това е, когато и най-малката възможност да отправиш молба към Твореца е достатъчна за теб: „Аз имам връзка с Него. Мога да Го помоля. Нищо друго не е важно за мен.”

И все пак, не искам ли да имам желание, в което да мога да разкрия Твореца? Не. Аз съм доволен само да имам стремеж към Него. В това се състои моето напълване сега. Връзката с Твореца чрез група ме напълва.

„Но каква е тази връзка? Как може да имаш всичко? Ти нямаш нищо.” Вярно е, но мога ли да се обърна към Него като издигна МАН? Когато това е възможно, то е достатъчно. Това се нарича „скитане в пустинята”, добиване на свойствата на „Хафетз Хесед” (който не иска нищо). В пустинята си лишен от всичко,  наистина не желаеш нищо за себе си. И все пак по този начин  получаваш поправянето, чрез свойството отдаване, подобие на Твореца и това е твоето напълване.

От ежедневния урок – 06/06/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - No Comments→

За да разберем и почувстваме къде сме, трябва да израснем духовно. Както в материалния свят, сперматозоидът започва да расте в утробата на майката, а след това продължава да живее в по-голямо пространство, идвайки на този свят  и така става човешко същество. Подобен процес се случва с нашето вътрешно духовно развитие.

На определен етап от нашите земни животи, ние започваме да чувстваме в себе си капката духовно семе, която се нарича „точката в сърцето” – желание за духовно развитие. Това означава, че точката се е разкрила.

Ние не сме съществували в света преди нашите родители да ни дадат живот. По подобен начин  се раждаме духовно от нашите баща и майка (наречени още „Аба ве Има” в Кабала).

Духовното израстване става под влияние на сила, наречена Висша Светлина. Тя ни води през скривания и разкривания на Светлината. Тя ни „разтърсва” като ни се разкрива и ни показва реалността и тогава пак се скрива от нас. Тя си играе с нас и увеличава, и намалява нашия стремеж към нея. Светлината ни влияе като променя състоянията, през които преминаваме: добри и лоши,  яснота и  объркване.

Ако нашата реакция е правилна, ние се развиваме: още един момент, още един ден и още една седмица.

Нашето развитие може да продължи хиляди години или ние можем да го завършим за година или две. Всичко зависи от човека. Всичко, което трябва да знаем е как да реагираме на силата, която задейства нашето развитие и да започнем да свързваме всичко с един източник: „Няма никой освен Него”. Той се крие зад нашата видима обвивка от реалността.

Започвам да Го различавам и да дълбая по-дълбоко в тази реалност.  Правя това, за да почувствам тази сила и да разбера как работи тя през всичките „покрития” на този свят, включително: близки приятели, непознати, природа и дори мен самия, когато тя ме променя вътрешно.

С вътрешните промени, започвам да чувствам себе си като черна кутия, която разбира и чувства в малка степен влиянието, под което е тя. Започвам да разбирам, че моята единствена задача е да реагирам на това, което ми се случва. Подбуди идват от видимата реалност, от тези, които за са ми близки, от непознати, приятели и врагове; всички те са сенки, които спират Висшата Светлина за мен.

Ако успея да се свържа с Твореца през това скриване, това се нарича „сянка на святостта” тъй като  изграждам моята връзка с  Твореца през съпротивлението на скриването. В този момент започвам да разбирам представлението, което Той прави за мен и чрез това Го постигам.

От  урока по статия от книгата “Шамати” – 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал Сулам пише в „Предисловие към учението за десетте Сфирот”, че ако човек се занимава с Тора (и Кабала), за да получи някаква награда за егоизма си, тогава това е като „Слугиня, която наследява господарката”. Какво означава това?

Има възможност човек да привлече Обкръжаващата светлина върху себе си, чрез занимаване с Тора. Но нейното влияние може да бъде с двойнствен характер, зависещо от моето намерение. Вместо да ме поправи, може да ме направи дори по-лош – „слугиня, която наследява господарката.” Вместо да се издигна и да стана подобен на Твореца, свойството отдаване, аз се потапям по-дълбоко и по-дълбоко в егоизма и любовта към себе си.

Защо ни се дават тези възможности? Не е ли достатъчно просто да учим Кабала или Тора? Не  е достатъчно просто да учим. Намерението определя какво ще стане от човек и то е най-важно. Точно тук е правото на избор – накъде да променя себе си под влиянието на Висшата сила:  надолу – към получаване, към моя егоизъм или нагоре -към отдаване, към Твореца?

Самата Тора (Висшата светлина) е неутрална – може да бъде или еликсира на живота или смъртна отрова (човек не възприема това, че е духовно мъртъв). Както ти решиш и избереш, така ще бъде!

Всичко зависи от отношението ми към Висшата сила – като например, силата на електричеството – то може да топли или да изстудява. Изборът е мой. Може да учиш Кабала (Тора въобще), само ако от самото начало си поставиш цел да постигнеш отдаване (Лишма). Иначе, дори не трябва да отваряш книгата. Естествено, всеки започва с това, учейки егоистично (Ло Лишма), но ние нямаме друг избор – егоисти сме се родили . И все пак, трябва да сме наясно, че желаем да постигнем отдаване. Тора ни е дадена единствено за тази цел: „Аз създадох злото начало и ви дадох Тора за неговото поправяне.”

Това е, което трябва да научим първо. Това е основната директива в израстването на човек: в детската градина, в училище, в обществото. Той трябва да разбира, че расте, за да се обедини с всички други като равни, в абсолютно взаимно отдаване. И когато, постепенно, неговите желания се разкрият, той трябва да започне да учи Кабала, за да  научи как да поправи своите егоистични намерения в алтруистични. Това се нарича да дойдеш от Ло Лишма към Лишма.

Това се отнася както за възрастни, така и за  деца. Преди всичко, ние трябва да обясним на човек, че Кабала и Тора са ни дадени единствено, за да променим природата си. Няма никаква друга цел! Иначе, човек само ще повишава своя егоизъм с тяхна помощ и ще желае да получи и този, и бъдещия свят за себе си.

Откъс от урока по статията “Предговор към ТЕС”, 03.06.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Когато злото надделява и всичко ни се струва мрачно, как да намерим сили да помолим Твореца за помощ?

Отговор: Човек дори и да намери сили в себе си да преодолее падението – то ще бъде егоистично преодоляване. То няма да помогне за поправянето.

Преодоляването и предвижването са възможни само със силите, получени от групата.

Та нали си паднал, защото Творецът ти е дал допълнително желание, голяма връзка с другите души.

По – голямото желание се добавя не в точката в сърцето, а за сметка на разкриването на неправилната връзка с другите души – разкрива се още една крачка напред, но тя е погрешна, и ти си длъжен да я поправиш.

Поправянето е възможно при условие, че ти пожелаеш да вземеш от тях въодушевление, осъзнаване на доброто, което носи съединение и да помолиш за сила да се съедините. Ето тогава поправянето ще бъде точно на място.

От урока по произведенията на Рабаш, 01.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Вътрешна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Пред нас има цел. Тя може да ни изглежда привлекателна или не. Нашата перспектива е някак си като на дете, което желае това, което е приятно за очите му (бонбони), а не това, което е добре за него (спанак).  Въпреки нашата неохота, ние трябва да намерим и да приемем правилната форма на поведение, за да се издигнем до новото желание за отдаване, вместо да останем в нашето сегашно желание за получаване.

Това означава, че трябва да приемем над нашето желание и природа, че целта и Висшето управление са добри и необходими, защото се отнасят към различно ниво, нивото на отдаване. И кабалистите ни казват кой е най-добрия начин да се движим към целта, нивото на отдаване.

Начинът е лесен, те ни го казват:  трябва да приемаме факти, които са ни неприятни. Искаме да променим света, така че той да ни приляга, докато ние самите искаме да останем непроменени. И все пак, кабалистите ни съветват да приемем света такъв какъвто е (той е добър и съвършен, просто аз не го виждам такъв) и да анулираме себе си.

Така че, човек върви, използвайки вяра над разума, тоест над неговото егоистично сърце и разбиране, и иска да види света в Светлината на отдаване, както е описано в Кабала. Ако се опитаме да видим правилния свят, групата и себе си, ние ще започнем да изискваме светлината, възвръщаща към източника. Ето защо, трябва да проверяваме себе си и света всеки момент, да критикуваме и да вървим над критиките!

Откъс от урока по статия на Рабаш, 01.06.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава да оправдаеш Твореца? Как се проявява този процес вътре в човек?

Отговор: Човек оправдава Твореца, цялото творение, целия процес на развитие и Висшето управление, когато той премине през всички 125 степени, зад които Творецът се крие. Когато човек приеме скриването в себе си, той анулира скриването на Твореца и вижда, че то е било там за негово добро, за да може да изгради собствен екран.

Въз основа на работа над скриването, човек постига разкриване, разбиране, усещане и знание. Така той се издига от животинско на човешко ниво.  Човек се скрива и затова не е нужно Творецът да се крие. Написано е „Защото Мойсей скри лицето си, той заслужи разкриването на лицето на Твореца.”

Човек може да види Твореца само в отразената светлина. Когато скриеш желанието си да получаваш, ти извършваш съкращение на него и така създаваш отразена светлина. Тогава, в отразената светлина,  разкриваш пряката светлина.

Откъс от урока по письмо на Баал Сулам, 28.05.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - No Comments→