За да разберем и почувстваме къде сме, трябва да израснем духовно. Както в материалния свят, сперматозоидът започва да расте в утробата на майката, а след това продължава да живее в по-голямо пространство, идвайки на този свят  и така става човешко същество. Подобен процес се случва с нашето вътрешно духовно развитие.

На определен етап от нашите земни животи, ние започваме да чувстваме в себе си капката духовно семе, която се нарича „точката в сърцето” – желание за духовно развитие. Това означава, че точката се е разкрила.

Ние не сме съществували в света преди нашите родители да ни дадат живот. По подобен начин  се раждаме духовно от нашите баща и майка (наречени още „Аба ве Има” в Кабала).

Духовното израстване става под влияние на сила, наречена Висша Светлина. Тя ни води през скривания и разкривания на Светлината. Тя ни „разтърсва” като ни се разкрива и ни показва реалността и тогава пак се скрива от нас. Тя си играе с нас и увеличава, и намалява нашия стремеж към нея. Светлината ни влияе като променя състоянията, през които преминаваме: добри и лоши,  яснота и  объркване.

Ако нашата реакция е правилна, ние се развиваме: още един момент, още един ден и още една седмица.

Нашето развитие може да продължи хиляди години или ние можем да го завършим за година или две. Всичко зависи от човека. Всичко, което трябва да знаем е как да реагираме на силата, която задейства нашето развитие и да започнем да свързваме всичко с един източник: „Няма никой освен Него”. Той се крие зад нашата видима обвивка от реалността.

Започвам да Го различавам и да дълбая по-дълбоко в тази реалност.  Правя това, за да почувствам тази сила и да разбера как работи тя през всичките „покрития” на този свят, включително: близки приятели, непознати, природа и дори мен самия, когато тя ме променя вътрешно.

С вътрешните промени, започвам да чувствам себе си като черна кутия, която разбира и чувства в малка степен влиянието, под което е тя. Започвам да разбирам, че моята единствена задача е да реагирам на това, което ми се случва. Подбуди идват от видимата реалност, от тези, които за са ми близки, от непознати, приятели и врагове; всички те са сенки, които спират Висшата Светлина за мен.

Ако успея да се свържа с Твореца през това скриване, това се нарича „сянка на святостта” тъй като  изграждам моята връзка с  Твореца през съпротивлението на скриването. В този момент започвам да разбирам представлението, което Той прави за мен и чрез това Го постигам.

От  урока по статия от книгата “Шамати” – 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Ежедневен урок | Add Comment →