Въпрос: Понякога дори и в най-нерелигиозните хора възниква усещането, че някаква сила свише ги пази, помага им да излязат невредими от най-опасните ситуации.

А понякога ни застигат такива тежки състояния, че ни се струва, че сякаш там горе са ни забравили или че никога не е имало никаква висша сила, която да ни пази.

Съвременният човек все по-малко вярва в охраната свише. Има ли я наистина?

Отговор: Не само имаме охрана свише, но ние изобщо се намираме в този свят като зародиш в лоното на майката – в система, свързваща ни по всички параметри, без да ни оставя и една степен на свобода.

Системата не ни позволява да направим и най-малкото свободно движение: нито физическо, нито душевно, нито умствено, нито сърдечно. Всичко е свързано в твърда система с железни връзки и не можем дори и да си помислим за каквато и да е свобода.

Това е сила, свързваща ни с хиляди връзки, тя е скрита от нас и затова ни се струва, че сме свободни и волни да правим каквото си искаме. Бъдещето ни, постъпките ни, реакцията на тях от обща система, всичко е покрито с мрака на неизвестността.

Защо природата крие всичко това от нас? За да можем сами да разкрием системата, в която се намираме, да я проучим, да я почувстваме, да я разберем до такава степен, че да станем неразривна, интегрална нейна част, в едно съзнание с нея, в едно желание и чувство. В това е предназначението на човека и целта на неговото съществуване в този свят.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 2

Имаме ли охрана свише? ч. 3

Имаме ли охрана свише? ч. 5

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

[204569]

Filed under: Свобода на волята - 2 Comments →

Въпрос от Facebook: Защо са нужни физическите страдания, за да се пробуди точката в сърцето ли?

Отговор: Материалната ни същност е тялото, което бихме искали да обезпечим с максимален комфорт.

Живеем в семейство и искаме всичко в него да е наред: дом, деца, здраве, пенсия, отдих и прочее. Тоест, искаме да живеем комфортно в този свят.

Но ако човек постига това и всичко му е нормално, той става като животно, защото вече за никъде не се стреми, нищо не прави. Дайте му всичко, което има, и ще видите нищо няма да се измени. Виждаме как без вълци овцете започват да боледуват и линеят.

Същото е и с еврейския народ: без антисемити няма да има ционисти, няма да има еврейски дом и еврейски народ. Значи трябва да уважаваме антисемитите, разбирайки, че те съществуват като определена сила в природата, която ни държи, иначе бихме се разбягали по всички страни.

Същото е и с човека като цяло – той не може да съществува без страдания. Страданията ни направляват, защото сме егоисти, желанието ни е абсолютно егоистично: да се напълни, да не прави нищо и при това да има всичко.

Как може да се достигне това? Никак! Защото задачата на човека в природата е да постигне своето най-висше развитие. А ако се наслаждавам и всичко ми е наред, никога няма да мога да изпълня тази задача.

Не трябва да забравяме, че “любовта и гладът управляват света”. Затова само страданията ни тласкат напред. “За един бит, двама небити дават” – това е точно така. Затова “през бодлите – към звездите”. Именно тези бодли не ни достигат.

Науката кабала говори за това, че пробудилата се в човека “точката в сърцето” възбужда в нас депресия, въпроса за смисъла на живота, за неговата безцелност. Ако не би било така, как бихме напредвали? По такъв начин, нас винаги ни направляват само страданията.

При това трябва да има страдания по достигане на целта, в предвкусване, в стремеж – страдания от любов. А ако те липсват, то нас ни подгонват други страдания. Така е устроена цялата система в природата, и тя прави това.

Искате доброволно и правилно да напредвате – моля, пред вас е науката кабала, която показва цялата система и правилното насочване към определената цел. Целта е предварително обозначена, няма какво да измисляме.

Ако не вървим към нея, тогава природата чрез всевъзможни алтернативни пътища ще предизвиква в нас страдания и независимо от всичко ще ни доведе до тази цел, но вече по дълъг и объркан път.

Въпрос: Означава ли това, че земните ни (животински) страдания ще ни доведат до страдания от любов?

Отговор: Ще ни доведат, но не отведнъж и непосредствено. В живота всяко малко страдание ни тласка напред. Ако човекът разбираше това, сам би се устремил към целта и не би трябвало да напредва с “тоягата към щастието”. Той би напредвал по-бързо, отколкото го тласка тоягата.

Ето това е разумното развитие и това е, което ни показва кабала: целта и как да вървим по най-краткия път към нея, за да не те подгонят страданията отзад.

Идвайте и се включвайте в доброто, в по-хубавото, правилното развитие. Ние ви чакаме!

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 21.11.2016
[198799]

Filed under: Въпрос-отговор, Точка в сърцето - No Comments→

Въпрос: Откъде се взема силата на магнетичното привличане между мъжа и жената, която се пробужда, започвайки от най-млада възраст?

Отговор: Нашата Вселена е започнала да се развива преди около 14 милиарда години в резултат на Големия взрив, създал съвършено ново място, ново творение, което преди това не е съществувало.

Така започнала да се образува материята, която изначално се състояла от две противоположни частици: положителна и отрицателна, плюс и минус.

Плюсът се отнася към мъжкия род, а минусът към женския. Единият не може да съществува без другия. Видимо, в най-първата частица, послужила за прототип на цялата материя, плюсът и минусът са съществували заедно.

След това, минусът и плюсът започнали да се разпространяват все повече и повече, и да създават помежду си все по-сложни съединения, електрони, протони. От тяхната среща и взаимодействие се родили всички основни елементи на периодичната таблица, които сега наброяват около 120.

От тези елементи се образували по-крупни обекти: газови съединения, твърди предмети, земното кълбо, на което това съчетание между минуса и плюса се развило по-нататък: атомите се съединили в молекули, в кристали. Молекулите станали органични, живи, тоест, съдържащи в себе си програма за собственото си развитие.

Изкуството за съединяване на плюса и минуса се развивало от неживото стъпало към растителното, след това към животинското и накрая към човешкото. Съединяването между плюса и минуса, мъжките и женските частици в природата, станало необикновено сложно.

На неживото стъпало веществата се разделят съгласно количеството отрицателни и положителни частици, валентности. А още повече, след като неживото вещество се развива в растение, което израства от неживата почва, тоест, е способно да се роди и развива. Цялото развитие става за сметка на съединяването на плюсовете и минусите по определена програма.

Във всяко същество има вътрешна програма, както в компютъра, създаваща в него все по-сложни връзки.

По тази причина растението расте и продължава да живее, иначе би било мъртво. Отношенията между двата “пола”: плюса и минуса в растението, са много сложни. И тези отношения съществуват не само вътре във всяко растение, но и между тях.

Връзката между цветята се осъществява с помощта на птиците, насекомите, съединяващи плюсовете и минусите. Това вече не са просто атоми и молекули, а особено съединяване на химични и биологични вещества, които също се делят на “мъжки” и “женски”.

Така върви еволюцията на растителния свят, докато не достигне до животинската степен, където съществува огромна разлика между мъжките и женските индивиди. Между тях възникват особени видове връзки, в зависимост от сезоните. Това е цяла култура на отношенията, макар и тя да се управлява от инстинктите.

Човекът, като висш стадий на животинското развитие, създава за себе си особена култура, образование, среда на обитаване, човешко общество. Затова той се откроява от целия животински свят и стои над него. В човечеството съществуват много сложни отношения между плюса и минуса, мъжете и жените, които построяват заедно живота си.

В продължение на цялата история, мъжът и жената са създавали общо семейство за дълго време, тъй като са се нуждаели един от друг за да отгледат децата си, за което се изискват много години. Тъй като колкото е по-развито съществото, толкова по-дълго време се изисква за неговото развитие.

Очевидна е много голямата разлика между взаимодействието на положителните и отрицателните елементарни частици, възникнали при създаването на нашата Вселена и това, което се случва с хората. Дори ни се струва, че човекът притежава свободен избор и добавя нещо към своята програма на развитие, сам определяйки своето поведение, особено що се касае до взаимоотношенията между половете.

Всъщност, ние нищо не добавяме към програмата на природата. Точно както животното, растението, камъка, така и човека е подвластен на природните инстинкти и се държи съгласно заложената в него програма, която се проявява в него и го води към крайната цел.

Следва продължение…

От 709-та беседа за нов живот, 05.04.2016

[188875]

Следващи публикации на тази тема:

Мъжът и жената – магнитът между тях, ч. 2

Filed under: Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Кой е Творецът?

Отговор: Творецът е висшата сила, която съдържа в себе си цялата система на мирозданието, управлява я, храни я, както оживяващата сила на материалното тяло.

Нашето физическо тяло се състои от всевъзможни органи и клетки, абсолютно взаимосвързани помежду си. По тях протича някаква оживяваща сила, която се нарича “живот”. А ако тя изчезне, тялото умира.

Такава оживяваща сила напълва цялата природа и се нарича Творец. Тя не е само дихание на живота в природата, но и я управлява, създава, реконструира, постоянно променя творението, усъвършенства го и по такъв начин води към определена цел, зададена изначално от тази сила.

Въпрос: Какво е творение?

Отговор: Творение се нарича желанието да се насладиш, което съществува във всеки от нас в нежив, животински, растителен и човешки облик. Това желание съставлява целия материал на творението, а всичко, което го оживява, се нарича Творец или сила на творението.

Затова всичко, каквото и да е, се състои само от две свойства: от желание за наслаждение и от силата, която оживява това желание и го поддържа на определено ниво.

Въпрос: Къде отива после тази сила от човека?

Отговор: Тя или се намалява, или се увеличава. Ако се намалява, пада от човешкото и животинското ниво на растително, то човек умира. След това умира растителното ниво, остава само неживото. А след това неживото ниво постепенно се разсипва на прах.

Реплика: Получава се, че силата на Твореца влиза в материята, свързва я заедно и я оживява. От какво зависи, че тя изведнъж пропада?

Отговор: От много причини. Това вече е цяла система. Работата е в това, че пропадайки от една материя, тя създава друга, тъй като енергията не се губи, а се разсипва на съставните си части.

Въпрос: Тоест материята не може да съществува без оживяващата сила?

Отговор: Оживяващата сила е първична. Тя е създала материята, дала ѝ е живот и я превежда през всички промени чак до крайното състояние.

За да се облекат свойствата на Твореца в материята, тя трябва да ги придобие, да стане тяхно вместилище.

От урока на руски език, 13.03.2016

[183952]

Filed under: Творец - No Comments→

Въпрос: Много хора знаят, че ако искат да реализират себе си, живота си, то преди всяко едно действие е много важно за минутка да се спрат и да се замислят: „Какво всъщност искам да спечеля от своите действия?“ – и тогава да престъпят към изпълнението.

Действително ли настройката на това, което желая да постигна, намерението преди действието, има силата да въздейства на реалността и може да ми помогне да достигна желаното?

Отговор: Намерение се нарича това, което желая да достигна в края. Тогава всичките ми действия по пътя са насочени към състоянието, което искам да достигна.

Не говоря за земните намерения. Кабалистът работи с Висшата сила, която властва над цялата реалност и постоянно се намира във връзка с Нея. Той вижда цялата реалност, като изхождаща от тази сила, която рисува в него цялата действителност: и вътрешната – как той усеща себе си, и външната, която възприема в петте си сетивни органа.

Затова взимам под внимание само тази сила, тъй като тя е единствената сила, формираща реалността. И моето намерение е насочено само към тази сила: как през цялото време се съсредоточавам на нея и се приближавам към нея, как във всяка ситуация от живота ми, било то с добри или лоши хора, или с вътрешните ми състояния, или с живите, растителните и неживите обекти – всичко, което усещам, го отнасям към същата тази Висша сила, създаваща ми тази реалност.

Аз се намирам буквално в някакъв филм, който ми създава тази сила. Част от този филм усещам като въртящ се около мен, а част – намиращ се в мен, във вид на реакциите ми на самия филм. И всичко това прави Висшата сила: и вътре в мен, и отвън.

Доколкото съм длъжен във всяка минута от живота си да осъзнавам и да бъда слят с Висшата сила, формираща моята реалност около мен и вътре в мен, дотолкова това се явява моето намерение.

Тогава започвам да научавам какво прави с мен Висшата сила, превеждайки ме чрез всевъзможни състояния – външни и вътрешни, т.е. реакциите ми на тях.

На основата на всяко състояние, външно и вътрешно заедно, аз трябва да установя, че няма никой друг освен тази сила и че е добра и правеща добро, защото прави всички, дори най-плашещото и неприятно, само, за да се обърна към нея, като създаваща всяко състояние, тъй като тя е първа и последна. Тоест всичко, случващо се в миналото, настоящето и бъдещето се прави от Висшата сила.

Аз започвам да достигам до такова състояние, че живея вътре в това намерение и целта ми е през цялото време да живея в него, и заедно с това трябва да изпълнявам всевъзможни действия, която тази същата сила формира в мен: и в духовния свят, и в материалния свят.

Всъщност това е животът ми. Аз печеля от това, че разпознавам вътре тази сила, какво иска тя от мен, как ме формира, как създава висшия свят, как го постигам и т.н. Аз се придвижвам в две плоскости: към този свят трябва да се отнасям като изхождащ от висшето, а към висшия свят, като издигащ се към него от долу.

Аз постоянно така живея. Тогава отношението ми към моята реалност се нарича намерение. В книгите на кабалистите са описани множество намерения: как трябва да се отнасям към всяка една стъпка на своя път, в живота си.

С помощта на намерението формирам своята реалност. Ако се съединя с Висшата сила, която ми създава цялата тази реалност – и материалната, и духовната – то вече живея в един свят, а не в два, защото всичко изхожда от тази Висша сила и няма никой освен Нея.

Тогава влияя на своята реалност за добро; аз я строя, защото всъщност реалността не съществува – всичко зависи от това, как аз я изграждам.

От 695-а беседа от нов живот, 18.02.2016

[182344]

Filed under: Възприемане на реалността, Молитва, Намерение - No Comments→

Краят на неосъзнатото развитие

Въпрос: В каква е разликата между осъзнатото и неосъзнатото развитие?

Отговор: През цялото това време ние сме се развивали неосъзнато, чрез отрицателния натиск, който ни е подтиквал отзад. Природата ни е задължавала да се развиваме, бутайки ни, чрез страдания и неудовлетворени желания, чрез усещане на постоянен недостиг.

В последно време ние дори не се надяваме, че бъдещето ще донесе нещо хубаво, но натискът отзад е толкова голям, че ни принуждава да се движим.

Гледайки напред и обръщайки се назад виждаме огромни минуси, знаейки, че утрешния ден не ни готви нищо добро. Но се надяваме, че утре ще има по-малко страдания, отколкото днес и това за нас вече е хубаво.

Такава е тенденцията на съвременното развитие. Разбираме, че светът деградира и се спуска все по-ниско, губейки всички достигнати по-рано ценности. Пред нас няма нищо, което да ни развесели и все пак вървим напред, защото настоящото ни състояние е непоносимо.

Това е нищожна и негативна форма на развитие, която ни води към по-нататъшно влошаване. Достатъчно е да погледнем проблемите, които възникват в Европа, в Далечния и Близкия Изток, в Северна и Южна Америка, в Русия, навсякъде по света.

Няма страна, където да може да избягаме от проблемите – те ни настигат навсякъде. Без съмнение, на земята скоро няма да остане нито едно спокойно ъгълче. Мир и спокойствие няма да намерим дори и на най-откъснатия остров в океана.

Ясно е, че напредваме по посока на злото. И затова съвременното поколение не иска да създава семейство, да ражда деца. Това все още е само началото, но тенденцията вече е ясна. И всичко това ни се случва, за да ни принуди да решим, че е нужно да направим нещо.

Кабала учи, че ако не поискаме да вървим към целта на творението по своя воля, по добрия път, то ще ни се наложи да се движим към нея под принуда, както се движим сега.

Целта, поставена ни от природата, е по-висша от нашата Вселена, над нашата природа. Човешкият род трябва да се развива неограничено – извън рамките на времето и пространството. Формата, в която съществуваме днес на повърхността на земята, е временна и много ограничена.

След определен етап на развитие трябва да изменим своите свойства, своите осезателни органи, в които възприемаме нашия материален свят. Благодарение на развиването на нови свойства ще можем да видим нова картина: безграничен свят и себе си в него с неограничени възможности – нито по време, нито в пространството.

Но за да преминем от днешната материална картина към новата, неограничена, ни е необходимо кардинално вътрешно изменение.

Следва продължение…

От 623-а беседа за новия живот, 08.09. 2015

[167428]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 4

Програмата на живота, част 5

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - 4 Comments →

В статията “Науката кабала и нейната същност”, размишлявайки за целта на творението, Баал а-Сулам пише: Тъй като няма никой, работещ безцелно, несъмнено и Творецът е създал стоящото пред него творение с определена цел.

И от цялото разнообразие на тази действителност, особена важност представлява усещането за своето съществуване, присъщо за всичко живо. Но най-главното е усещането в разума, дадено изключително на човека, благодарение на което той чувства също така страданията и огорченията на ближния.

А ако е така, то разбира се, единствената цел на творението може да бъде само човека. И за него е казано: “Всичко, което е направил Творецът, е за него”.

След всички изследвания и проверки, в крайна сметка разбираме, че ако творението е имало някаква цел, то, безусловно, тя може да бъде само човека – най-сложното и развито творение. Затова висшата сила движи напред творението само заради човека.

Светът преминава своето развитие през неживата, растителната, животинската степен. Висшата степен на днешното развитие – това е човекът, който трябва да се развива по-нататък и да достигне своята нова форма, следващата степен.

Системата на природата е толкова голяма и съвършена, че независимо от всички наши старания, не можем да я разкрием. Законите на света са толкова сложни и дълбоки, че с труд преоткриваме тяхна мъничка част. И за какво е нужно всичко това на човека? Всичко е заради това, за да се повдигне той на важна и достойна степен, където ще чувства Твореца толкова реално, както сега чувства другите хора.

При това, егоизмът ни разделя и ни пречи да се почувстваме един друг. Виждаме другите такива, каквито ни рисува нашият егоизъм, а не каквито са всъщност. Ако се стараем да отменим своето его и да се свържем с другите направо, без неговото вмешателство, то тогава ни е необходима връзка с висшата сила без всякакви ограничения, бариери и скривания.

Казано е, че “Краят на действието се заключава още в началния замисъл”. Тоест, създавайки мирозданието, висшата сила преди всичко си е поставила цел: за какво е нужно всичко това. И тази крайна цел от самото начало определя цялото творение.

Творецът е искал да доведе човека до съвършенство, а то е възможно само при съблюдаване на две условия. Първото – човекът трябва да остане самостоятелен, иначе няма да има никакво творение. Тоест, той трябва да остане човек. Но при това, трябва да стане подобен на Твореца, във всичко да прилича на Него.

Как в човека да се построят две такива противоположни точки? От една страна, той трябва да е противоположен на Твореца, за да е независим. От друга страна, трябва да е подобен на Твореца, за да стане съвършен човек.

Затова Творецът създава желанието за наслаждение, егоизма. И ние не заменяме самия егоизъм, а само работим с него по друг начин – над него, заради отдаване. Затова за нашата връзка е казано: “Всички престъпления ще покрие любовта”. Нашето его, индивидуализмът остават, но над всичко строим връзките на любовта.

Между нас се появяват две нива на отношения. Първото ниво са старите егоистични отношения, с горящия долу егоизъм. А над него, целия този егоистичен огън, превръщаме в пламък на любовта.

Разликата между тези две нива се определя от нашата духовна висота, която е толкова по-висока, колкото повече се уподобяваме на висшата сила. Егоизмът отдолу все повече расте, а над този егоизъм все по-силно става нашето обединение. Колкото по-голяма е разликата в потенциалите на тези две противоположни сили, толкова по-близо стигаме до разкриването на Твореца, както “преимуществото на светлината на фона на тъмнината”.

В резултат, за сметка на поправянето на нашите отношения, установяваме между нас такава система на взаимовръзки, подобна на Твореца.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[179601]

Filed under: Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: За какво ни е да усещаме духовните светове?

Отговор: Необходимо ни е да усещаме духовните светове, защото без това усещане не знаем как да се държим правилно в този свят, какво да правим със себе си, как да се отнасяме един към друг, какви сили ни управляват, къде е нашата свобода на волята, а къде нямаме свобода.

Трябва да разберем в какво сме напълно зависими от силите на природата, а къде можем да вложим нещо свое. И ако можем, то как да го направим: случайно, когато изведнъж ни се прииска, или знаейки правилната цел на движение към нещо хубаво, добро за нас самите и за другите.

Трябва да познаваме тази система, в която живеем, иначе действаме като слепи котета. Но котетата поне имат майка, а ние се намираме в “лапите” на слепите сили на природата. Съществува мрежа от сили, в която сме затворени и изобщо не знаем кои нишки да дърпаме.

Еволюцията, постоянното развитие на природата върви по определен закон. Но, започвайки от някакъв момент и по-нататък, това развитие изисква разумното правилно вмешателство на човека. И ако човек не е готов правилно да се впише в тази формула на развитие, то тогава тя работи против него, принуждавайки го все повече и повече да усвоява тази система на развитие.

Виждаме, че както и да е, сме стигнали до такова състояние, когато всичко се руши и светът, който сме построили е ужасен. Разрушаваме природата, бъдещето е неизвестно, утре каво ще се случи е непонятно и започваме да откриваме себе си, нашия егоизъм, като източник на всички проблеми.

И тук вече възниква въпросът не за това, да вярваме ли в духовните светове, а за това как да се спасим. Как да направим така, че да не влизаме в никакви проблеми. Вижте какво се прави в Русия, в Америка, в Европа, на Близкия и Далечния Изток, в Латинска Америка и в Африка, всички страдат. Няма нито един човек на Земята, който може да каже, че се наслаждава и е безоблачно щастлив. Може би само тези, които употребяват наркотици.

Доведохме се до задънена улица. И тук, от една страна, се разкрива необходимостта да разберем, къде все пак е източникът на нашите проблеми, а от друга страна, се разкрива науката кабала, която казва: “Ще ви разкажа за всичко и ще ви дам възможност сами да “управлявате” правилно”.

Живеем в особено време: от една страна, то е много страшно, лошо, зло, непредсказуемо, а от друга страна е особено време, защото можем да разкрием цялата система на управление на нашия свят и да започнем да работим в нея.

Затова трябва да се радваме на такова стечение на обстоятелствата: от една страна, те ни принуждават да разкрием системата на управление, така наречения висш свят, а от друга страна в нас самите се появява такава възможност.

От урока на руски език, 27.12.2015

[176724]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Виждам, че шестнадесетгодишният ми брат и неговите приятели живеят в студен свят, общувайки само чрез интернет, като  затворени в капсула от безразличие. Какво може да ги събуди от безразличието и как мога да помогна на брат си?

Отговор: Това е характерно за новото поколение, защото то притежава много голям и развит егоизъм, който не им позволява да се чувстват един друг. Виждаме как всички стават равнодушни. Всеки ден терористите убиват хора, но ние като че ли сме свикнали с това.

Родителите не се интересуват от децата, както и децата от родителите и все повече се отдалечават едни от други. Намираме се в естествен процес на развитие и затова не можем да се сравняваме с предишните поколения, в които са съществували други отношения между хората.

Нашият егоизъм е нараснал прекалено и това се вижда по случващите се от година на година изменения. В живота ни навлизат техниката, новите технологии, връзката чрез екрана на компютъра, чрез модема. Не се усещаме един друг, а общуваме, обменяйки кратки междуметия и емотикони.

Очевидно, това е изискване на новото поколение. Но е необходимо условие за преминаване на следващото стъпало, както обяснява науката кабала. Ако аз не се занимавах с кабала,  щях да се намирам в отчаяние, както и целия свят. Но като кабалист във всичко, което се случва с нас, виждам разочарованието от текущото състояние, което е необходимо да преживеем, за да поискаме да скочим от него на следващото стъпало.

А в следващото състояние ще поискаме да общуваме не чрез телевизионните кабели и интернет, а наистина да се обединим. Защото ще почувстваме, че отдалечаването, създадено между нас от съвременните компютри вкарва всеки от нас в пашкул, в клетка.

Днес целият ни живот е съсредоточен в тази  клетка, откъдето поръчваме пица и кола, и не искаме да видим нищо, освен екрана на собствения си компютър. Необходимо е да преминем през този етап, който  ще ни доведе до осъзнаване на злото. Ще почувстваме злото на сегашното ни състояние и неговата пустота. В живота няма да остане напълване, цел, смисъл.

Вътре в човек ще пробие въпроса: „За какво живея?“, точно в това равнодушно поколение, което е станало толкова механично. Тогава ще видим прекрасното му развитие.

А засега да се стараем да обясним към каква цел ни води това развитие и каква е ползата от него. Компютрите ни разкриват истината, носят усещането, че не могат да запълнят живота на човека.

Човешкият живот протича не през клавиатурата и мобилния телефон, а в чувствена връзка един с друг, когато се издигаме на по-високо стъпало на възприемане на реалността и започваме да чувстваме висшия свят. Тогава усещаме живота си вечен и съвършен.

Науката кабала ни обяснява пред каква врата стоим в новата реалност, която е готова да се отвори за всички. Хайде заедно да работим над това, да приближим човечеството до разкриване на вратата в новия свят.

От програмата на радиостанция 103FM, 08.01.2016

[175670]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Намираме се на такова равнище на развитие, когато истинският смисъл на Тора е скрит от нас и е невъзможно да го предадем. Говорейки за тайните на Тора, не трябва да забравяме, че сегашната тайна се заключва в това, че не трябва да я споделяме, защото човек не може да възприеме това, което му разказваш.

Как, например, можеш да обясниш на детето сложно понятие или непознато свръхсекретно устройство, разполагайки пред него чертежи и таблици, то все едно ще си остане за него тайно. Тъй като, трябва да си подготвен за разкриване на тайната .

Затова можем само малко да пооткрием завесата на тайната, показвайки какво има там, за да разбере човек, че Тора не е сборник с истории. А по-нататък, всичко зависи от него.

Ние сякаш открехваме вратата и казваме: ”Виждаш ли – това е следващото стъпало, там е следващия свят, вход във висшето измерение. Ти можеш и сега да се повдигнеш там, да видиш, да чуеш, да разбереш, да го изучиш и да съществуваш в него едновременно с нашия свят.

Тебе нищо не те ограничава, освен ти самият. Можеш да разшириш своето познание, впечатления, твоите органи за усещане до състояние, когато те ще включват в себе си цялата безкрайност. Но това зависи от теб! Положи усилия и ще успееш“.

Главното е човек да види: тайната не е в това, че от него нещо скриват, а в това, че той не е дорасъл до нея. И ако той прилага усилия, то тази тайна ще стане явна. Тя от нищо не е защитена, освен от неговите вътрешни ограничения на разума и усещанията.

Когато се разсейва мъглата, пред човека се открива огромно поле за действие – безкрайността.

От ТВ програмата “Тайните на вечната Книга”, 29.06.2015

[170706]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Пропуск за бъдещия свят

Въпрос: Какви свойства трябва да се променят, за да се влезе в новия неограничен свят? Защото всеки от нас притежава различни свойства.

Отговор: Всички ние имаме общо свойство – егоистичното желание, заставящо ни постоянно да мислим за своето удоволствие.

Живеем в това свойство и не искаме да го променяме, защото не знаем нищо друго, освен желанието повече да се напълним. Завиждаме на чуждото напълване, искаме същото и така се развиваме.

Това е бил принципът за развитие на нашия свят в миналото, но сега то завършва. Желанието в нас се загубва, защото виждаме, че такова развитие е безцелно. Какъв е смисълът в тази безкрайна гонитба за нови наслаждения, като катерица в колело?

Човекът се разочарова от такъв живот, виждайки, че просто го използват за сметка на рекламата през целия му живот. Непонятно е за какво живее и затова антидепресантите и наркотиците получават такова разпространение. В перспектива това чака цялото човечество, ако пред нас изведнъж не се разкрие някаква нова цел, нови възможности.

И тогава ще се зарадваме от това, че сме се разочаровали от този стар свят и ще видим, че той не струва нищо. Кабала ни предлага да влезем в друг свят. Целият ни предишен живот за изминалите десетки години е даден само, за да поискаме да се освободим от него. Днес се намираме в ада, но има друг свят, който се нарича рай.

И ние можем да влезем в този рай, това е много просто. Нужно е само да отворим своето сърце за другите и да се съединим с всички. А засега, дори не с всички, а само с тези хора, които също искат да влязат в този нов, прекрасен свят.

Въпрос: Какво означава да разкрием своето сърце за останалите?

Отговор: Това означава да станем един човек, с едно сърце, да се съединим със сърцата си. Такова е условието за влизане в бъдещия свят. Това е единственото свойство, което трябва да изменим в себе си: да отворим своето затворено сърце.

Следва продължение…

От 623-та беседа за нов живот, 08.09.2015

[167483]

Filed under: Духовна работа, Кабала - 2 Comments →

Въпрос: Говорехте за висшата система, управляваща нашия живот. Ако започна да изучавам науката кабала и по-дълбоко разбера тази система, това ще ми донесе ли успех, ще ми помогне ли да подобря живота си, моята съдба? Ще мога ли да властвам над съдбата си?

Отговор: Всъщност, изучаването на науката кабала дава на човека възможност да узнае какво се случва, защо, как да подобри живота си. И тогава той може да бъде на няколко нива на взаимодействие с това, което е научил.

Или той знае какво става, и остава пасивен, продължавайки да плува по течението на живота. Но в крайна сметка придобива някакво спокойствие, разбиране, защо се случва всичко, знание, че за всичко си има своя причина и откъде произлиза всичко. Това дава на човека по-голяма подкрепа в живота.

Има много такива хора. Не може да се каже, че всички достигат нивото, на което могат да управляват своя живот след изучаването на науката кабала.

Има ги и тези, които не се удовлетворяват с пасивно изучаване и продължават напред, в дълбочина. Те действително могат да достигнат такова състояние, че да подобрят живота си и да го управляват сами.

Разбира се, ние сме заинтересовани хората да стигат до това ниво, за да имаме такива ученици, които да продължават да напредват до крайната цел. Но всичко това зависи от самия човек.

От програмата по радио 103FM, 01.11.2015

[168962]

Filed under: Въпрос-отговор, Изучаване на кабала, Кабала - No Comments→

Конгресът в Гуадалахара “Едно сърце за всички“. Урок №1

Напредвайки към Замисъла на творението – да наслади сътворените, всеки път получаваме корегиращо въздействие, за да не се отклоним по какъвто и да е начин от прекия път.

Именно за сметка на натиска от различни страни ние се насочваме все по-правилно в нашите усещания – не само в нашите пет земни сетивни органа (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), а в нови органи на възприятия.

Например, ако човек изучава музика, той развива музикален сетивен орган, а не просто слух. Ако човек учи химия, той започва да усеща химическите вещества, да чувства какво ще се получи в крайна сметка от тяхното съединение. Той започва да строи в себе си модела на това, което изучава.

Така е и с нас по духовния път. Ние преминаваме през поправяния, които за нас   са неприятни, ние се объркваме, падаме, отстраняваме се, всичко ни омръзва, преставаме да разбираме каквото и да е.

Но именно такива вътрешни промени ни помагат да се настроим правилно, за да разпознаем новите детайли от възприемането по нашия път. Така ние придобиваме нов сетивен орган – духовен.

Често по духовния си път не сме съгласни с това, което се случва с нас. За какво  са ни такива разочарования, объркване, липса на разбиране, усещания, умора, загуба на желания?.. А след това изведнъж всичко се променя, поправя се и ние чувстваме, виждаме сякаш с други очи, в новото желание.

Именно такъв е пътят към раждането в нас на новите органи за усещането   на духовния свят, към който изначално в нас няма никакви сетива и затова той по такъв начин се строи в нас.

Така трябва да напредваме. Главното е да бъдем във връзка един с друг, да се подържаме взаимно, за да можем по-бързо да се върнем на пътя – към учението, обединението, участието. По този начин човекът спестява множество състояния и време.

Ще настъпят такива състояния, в които човекът ще види, че цялата цел не се състои в това щото човекът да бъде потопен в страдания, а за да може всеки път да разкрива наслаждение – след натискa, обърканостa, той все едно ще получи   ново, по-добро усещане. Така ние разкриваме висшата система, висшата сила.

А главното е – ние разкриваме, че тази реалност, наричана „висша сила“, действително изпълва всичко, цялото пространство, включително и в нашия свят. Всяко движение, всяко изменение – в желанието, в мислите, във физическото действие, винаги се извършва от тази всеобхватна сила, която ни управлява.

Целта на тази сила е да ни доведе до поправено състояние, когато ние сами, правилно, здраво, с разбиране, осъзнаване, с желание бихме разкривали все повече и повече тази вечна система и по степента на включване в нея бихме станали вечни и съвършени като нея.

До такава степен, че нашето тяло може да умре, но ние вече се отъждествяваме с висшата система и не чувстваме, че се разделяме с него. Висшата сила, която постигаме, властва над всички и управлява всичко и ние ставаме такива като нея.

От 1-я урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163188]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Кой може да влияе на другите?

Отговор: Има хора, които имат огромно влияние над другите. Това произхожда от корена на душата им, родени лидери с особена харизма. Много е важно тяхното влияние да бъде положително.

Трябва хората да се възпитават така, че тези лидери, които се справят добре в интегралното образование, дори да имат малка харизма, да могат да водят масите.

Но харизматичността не е достатъчна, защото тя може да бъде с отрицателен знак, както при Хитлер. Затова е необходимо, на първо място, човекът да се поправя, а след това в него да се възпитава харизматичност.

Тя ще се прояви именно, от осъзнаването на величието на целта и на това, че той може да даде на човечеството своите зания, своите особени натрупани свойства.

Ако човек не се възпитава правилно, може да стане вреден за всички. Затова харизматичните хора, които искат да бъдат лидери, но не желаят да бъдат в системата на интегралното образование и да се поправят, са голям проблем.

Да се поправяш, означава всеки път да виждаш себе си все повече работещ, в полза на обществото. Когато човек разбере важността на своето участие в общата система, тогава той започва да води другите.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 13.05.2015

[160576]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор - No Comments→

Депресията е най-големият проблем в света

Въпрос: Неотдавна се случи едно съвсем неразбираемо и страшно събитие със самолет на авиокомпания Germanwings, когато един от пилотите преднамерено унищожи самолета, заедно с пътниците.

Както ми се струва, в основата на тази постъпка е егоизмът. Но видоизменението му днес е толкова многообразно, дотолкова излиза от рамките на общите представи, че ми се иска да чуя Вашия коментар.

Отговор: Сега в човечеството започва да се събужда много сериозен въпрос за смисъла на живота. Преди 100 години и по-рано, хората са били заети само с това да преживеят. Малко неща са ги интересували.

И ако в някого се е проявявала малка депресия, то е била характерна само за елита. А в наше време обикновените хора, в частност средната класа, започват да си задават въпроси за смисъла на битието: за какво, с каква цел, защо.

Един вид, всичко има, но няма удовлетвореност. Това довежда човека до най-ужасни състояния. Той не знае какво да прави със себе си. Депресията е най-големият проблем на света!

Тя влече след себе си и наркотици, и терор, и отвежда младите хора от Европа за участие във военни действия на терористичните организации. Те не знаят какво да правят! А това им дава някаква цел в живота! Те могат някак си да изразят себе си.

Същото е станало с немския пилот. Не е намерил смисъл в живота, задавал си е този въпрос, ходил е на психолог. Имал е сериозни, неустойчиви вътрешни състояния. А на всички им е изглеждало, че това е в реда на нещата.

Като че ли такива състояния се срещат в много хора, но някак си се справят с това. Някои взимат леки наркотици, някои успокоителни, антидепресанти. Днес това вече не се смята за нещо извън реда на нещата и такива хора даже се допускат до полети. Понеже, както се изясни сега,  ръководството на авиоконцерна Lufthansa е знаело за болестта му.

Но тъй като става обичайно явление, то естествено, се снижава „летвата“ за прием в летателния  състав. Ако предявят строги изисквания към пилотите, тогава от къде ще вземат хора за работа?

Въпрос: Но как да се обясни появата на все по-широко разпространяващото се желание да не се живее?!

Отговор: А заради какво? Някога, преди 100-200 години, и може би години преди това, в човека са преобладавали желанията на животинско ниво. Харесвало му е да ходи на вечеринки, да се развлича – жени, ресторанти, барове… Спечелил – пропил, още се повеселил и един вид, всичко е добре, животът си върви по обичайните релси.

И изведнъж, стоп, колелото на този живот започнало да се препъва в нещо. Оказва се, че на пътя на колелото стои камък: „За какво? С какво? Накъде се движиш? И този въпрос вече не му дава да  се наслаждава от това, от което се е наслаждавал преди.

Въпрос: Но това е най-чудовищната история. На всички е известно, че хората, които не могат да намерят отговор на въпроса за смисъла на битието и живеят в несъгласие със самите себе си, се пропиват, приемат наркотици и даже има такъв израз „излизат през прозореца“. Но този пилот е повлякъл след себе си толкова хора! Какво е това?!

Отговор: Както предполагам, по-вероятно е да се е проявило страшно вътрешно разочарование и претенция към целия човешки род. Той е пренесъл върху околното общество недоволството от себе си, от своята съдба, от своето безцелно съществуване. Виждам в постъпката му именно несъгласие с целия свят.

Търсене смисъл на живота

Въпрос: Има ли връзка поведението на пилота-камикадзе с поведението на тези, които наричаме терористи-камикадзе?

Отговор: Разбира се! Това са хора, които търсят цел в живота! За тях не е важно за какво воюват!

Въпрос: Но защо, занимавайки се с търсене на цел в живота, те я намират в смъртта?!

Отговор: Те чувстват, че смъртта е продължението на живота. Защото в самия живот няма цел за тях! Смъртта им изглежда край на тяхното безцелно, унижено съществуване. Нали, ако съм човек, то ще искам да знам за какво, заради какво, в името на какво съществувам.

И изведнъж „му хвърлят кал в лицето“: „Не, ти оставаш животно!“ .До това ни води сегашният ни живот. Принуждава ни да сме животни! При това те тласка в най-отвратителните състояния, в които се чувстваш толкова унижен. Длъжен си да ставаш, да отиваш на работа, да се занимаваш със семейството, да мислиш за този, за онзи. През цялото време някому за нещо си длъжен.

И всичко това за какво? Постоянното състояние на вътрешно безцелно съществуване е по-лошо от смъртта. Напълно разбирам тези хора. Погледнете какво се прави в Европа!

Реплика: Младежите, които отиват да воюват в редовете на „Ислямска държава“, знаят точно, че те извършват престъпления срещу своята страна. Те вече не ценят чуждия живот – те искат да убиват!

Отговор: Работата не е в това. Ако те воюват за някакво дело, то чувстват цел, възторг в боя, нещо им свети отпред. Смятат, че заедно ще могат да направят нещо. Заедно, това е много важно, това приповдига човека и вече не е в животинско състояние. Хората търсят как да се издигнат над този живот. Не става дума за тези, които страдат от липсата на парчето хляб. Става дума за хората, които имат всичко.

Развитие на желанията, стоящи на границата на нашия свят

Реплика: Получава се много тъжна и песимистична история: това, което е било в основата на човечеството – ценността на собствения и чуждия живот престава да бъде основополагащ фактор. Така може да се стигне до верижна реакция, когато много неща, които са изградени на това, че човек държи на своя живот и бидейки пилот на самолет, водач на автобус или влак, никога няма да извърши нещо, което ще му навреди, престава да действа.

Отговор: Абсолютно! Не можем да оценим своя живот, защото започваме да се чувстваме отнасящи се към нивото „човек“. В нас се развива нещо ново, питащо за концептуалния смисъл на Вселената, за това, което е над нея. В нас се появяват такива въпроси, които не могат да получат удовлетворение от нашето животинско съществуване.

В това се състои проблемът и си струва добре да се позамислим. Не е просто тяга към наркотиците, антидепресантите, убийствата и към някакви ексцесии, а неудовлетвореност, възникваща в нас от естествена потребност.

Обърнете внимание, че днес хората говорят напълно спокойно за трета световна война: „Е, ще има още война… Важното е, всичко бързо да завърши“. Както в песента: „Ако е смърт, то да е мигновена, ако е рана, да е малка…“.

Несъстоятелност на религиите

Въпрос: Как да се държат трите основни световни религии? Нима не могат да дадат отговор на хората и да им помогнат?

Отговор: Не. Човекът надраства тези религи. Те не го удовлетворяват.

Погледнете кой ходи сега в църква или в синагога? Само този, който е строго възпитан в тези рамки и съгласно своето възпитание не може да излезе от тях. Ако се изключат от религията, общественополезните или обединяващите фактори, то сама по себе си, тя не може да удовлетвори човека.

През цялото време в нас възникват нови нарастващи желания, потребност да се разберат и да се осъзнаят много неща, но религията не дава отговор на това.

Методика, която открива новия свят

Въпрос: Какво може да направи кабала?

Отговор: Кабала може да отвори нов свят на човека, да му даде такава система от знания и практическа методика, при което той започва да разкрива за себе си цялата картина на вселената, нейната взаимосвързаност, протичащите състояния между неживата, растителната, животинската материя и душите.

„Човекът“ – това е вече душа, нещо, което съществува и извън тялото. Тялото може да умре, а той все пак ще съществува. Трябва да покажем на човека, че бидейки все още във физическо тяло, може да достигне друго измерение, да осъществи гладък преход в следващия свят, както е казано: „Долови своя свят в този живот“.

Въпрос: Означава, че кабала ще може да спре този лавинообразен процес, който разрушава и човека, и обществото, в което живее, и държавата, и отношенията между държавите?

Отговор: Науката кабала, показвайки на човека цялата система на мирозданието, му дава възможност допълнително, към егоистичната сила да овладее втората сила на природата – алтруистичната, и човек може да изгради себе си между тях като съставен от тези два противоположни елемента. Виждаме, че не можем да преживеем с една отрицателна сила, нужна ни е втората, уравновесяваща я.

Именно с това се занимава кабала. Тя разкрива на човека втората сила – силата на взаимовръзка, която както наблюдаваме днес, съществува в природата. Защото цялата природа е взаимосвързана, алтруистична и само човекът в нея е единственото същество, вредящо на всичко.

Образованието на масите е методиката на „кръглите маси“

Въпрос: По какъв начин днес може да въведем това в обществото: чрез системата на образование, на възпитание, средствата за масова информация, интернет, чрез вик, Организацията на Обединените Нации? Как да обясним на хората, че търсят отговора не там, където е? Ето, Вие се занимавате с това през последните 25 години.

Отговор: Независимо от всички мои опити, не виждам никаква възможност да действам чрез вече създадените организации. Всички те са основани на чисто егоистични принципи. Имат определена, тясно егоистична цел и с дейността си просто дават на членовете на своята организация да припечелят добре.

В това се състои съществуването им като цяло, а също и съществуването на различните партии в правителството и всичко друго. Целият наш свят е изграден на чисто егоистична основа.

Смятам, че единственият изход днес, това е образованието. Трябва да излезем към широките маси и да им покажем как в кръга на общуването помежду си, в продължение на половин час ще започнат да разкриват втората, алтруистична сила на природата.

И тогава ще видят, че в ръцете си имат инструмент, с помощта на който могат да уравновесят отрицателните сили на човека и обществото и да започнат правилно да работят помежду си в семейството, с децата, в училищата, на работа, в правителството, навсякъде.

Разбира се, желателно е това да е държавна програма, но ако не е, то в крайна сметка, една обществена програма, позволяваща да се създават такива кръгове, в които десетки хора биха се събирали, под ръководството на наши специалисти и буквално биха отработвали тези състояния.

Ние вече започнахме да практикуваме „кръглите маси“, на които се събират десет абсолютно противоположни, независими един от друг хора: евреи, араби, туристи от различни страни и те започват изведнъж (всъщност, не изведнъж, но по такъв начин ги настройваме) да усещат как между тях се разтварят, пропадат всички прегради и възниква нова, единна за всички общност.

С помощта на тази общност започват да усещат съвсем ново състояние, ново съществуване – ето, това е Човекът. Както изначално е създаден един, единен, единствен, така и ние – цялото човечество представляваме сами по себе си една единна схема, една единна фигура.

Преди всичко, трябва само да се съединим помежду си в нашия вътрешен порив и тогава ще разкрием тази система и ще намерим себе си, съществуващи в други координати, в друго измерение. Това е изходът на следващото ниво на нашето съществуване. Това е отговорът за пилота-камикадзе и за тези, които отиват да воюват в ИДИЛ. Няма друг отговор.

Ще влизаме в още по-големи депресии, няма да ни помагат даже наркотиците. Погледнете как се измъчват хората във всички страни! Заради какво се раждат, заради какво воюват?

Мисията на народа на Израел

Въпрос: Доколкото зная, много от това, за което говорите, вече сте започнали да прилагате в Израел. Има ли някакъв положителен резонанс, някаква обратна връзка, която да показва, че хората искат това?

Отговор: Има обратна връзка, защото вземаме активно участие в различни движения. Има големи  успехи в това, че организираме кръгли маси на площадите, в парковете, на брега на морето, на плажовете  и хората с удоволствие участват в тях. Започваме успешно да внедряваме нашата методика в училищните образователни системи. Освен това, се подготвяме да я представим на широките маси с определена основа.

Но най-важното е, че сме задължени да въплатим за първи път тази идея в Израел, защото  принципът за обединяване на абсолютно различните хора се намира в духовните гени на еврейския народ. Защото преди 3500 години Авраам е извел от Вавилон всеки, който е отговорил на неговия призив за обединение. Както пише Рамбам, той е сплотил около себе си десетки хиляди хора и ги е отвел в земята на сегашен Израел.

И макар всички привърженици на Авраам да са били от различни семейства и различни кланове, те се обединили помежду си на идеологичен принцип и започнали да се наричат народ. Но всъщност, това не е народ, а отбор от напълно различни хора, които са разбрали, че трябва да се обединяват над всички различия, над всякакво недоразбиране един-друг в общо, пълно, равно обединение между тях.

Впоследствие, тази група, която преминала етапа на духовно издигане, паднала от това ниво и сега отново трябва да внесе в света методиката на обединение – науката кабала. Тя живее в тези хора, но те са длъжни да покажат върху себе си нейното действие и да станат пример за целия свят.

Коренът на антисемитизма

В това се и състои коренът на антисемитизма в народите на света, които чакат от евреите изпълнението на тяхната мисия, но засега ги усещат само като източник на злото.

Напълно оправдавам антисемитистите за отношението им към евреите, защото те разсъждават много просто: „Вие скривате нещо от света, нещо не ни давате“. Подтекстът е такъв: „Вие сте по-силни от нас, ние зависим от вас. Направете това, което трябва за направите“.

Всъщност, искането е напълно правилно и всички идеолози на антисемитизма чувстват отвътре, че евреите са длъжни да предадат на света тази методика и да дадат пример на цялото човечество, тоест да станат светлина за народите на света.

Надявам се, че накрая ще можем да организираме поне тази част от народа, която живее в Израел и по такъв начин да покажем на света това, което не му достига, защо страда и как може да достигне до такъв вид съществуване, който днес е трудно даже да си представим – към абсолютното съвършенство във всичко.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 01.04.2015

[157088]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

И ако продавате нещо на ближния си или купувате нещо от ближния си, не се лъжете един друг. Според броя на годините, изминали след юбилея, купувай от ближния си, и според броя на годините реколта той трябва да ти продава. [Тора, “Левит”, “Бе-ар”, 25:14-25:15]

Въпрос: Казано е: “…не се лъжете един друг”. Какво означава „лъжете“?

Отговор: На първо място човек лъже самия себе си. Ако ние във всяка своя постъпка усещахме, че всичко случващо се е временно и не предавахме на нашите действия и отношения вечна съставка, разбирайки цялата си преходност и условност, то би ни било по-лесно и просто.

Но ние всеки път се прилепваме към нашето малко, временно желание, мнение, настроение и считаме, че то е най-главното, защото в дадения момент то работи в мен, напълва ме и е моя малък всят.

А ако при това съм включил в себе си  големия свят, голямата сфера и действам спрямо нея, макар че се намирам под властта на своите малки желания, в мен все пак има някакъв разчет от по-висока степен, тогава бих участвал и бих се ориентирал по  свършено друг начин.

Човек няма нищо свое. Най-доброто мое състояние е когато не чувствам, че моето тяло е мое, да не говорим за по-външните неща.

В мен има само една вътрешна точка и аз я боготворя. Това означава, че искам да я присъединя към Твореца на своето лично място, да се прилепя към своята земя, към своето малко квадратче, което се явява съчетание на всички мои вътрешни свойства, съвместяване на дясната и лявата линия.

Това е моята част, моята клетчица в общото тяло и присъединявайки се към нея, се възвръщам към своя източник на своето място. Това е пълният юбилей, краят на всички поправяния.

Но за това трябва да усещам цялото общо тяло. Само тогава мога да намеря своето място по отношение на всички останали точки, същите такива малки квадратчета, от които се събира образът на Твореца. Всъщност той не съществува, а ние събираме този образ от своите поправени желания като обемна фигура и се приспособяваме един спрямо друг.

Ако разбирахме, че в това е задачата на съществуването на човека в нашия свят, бихме се ориентирали по друг начин във всички свои действия. От една страна всички наши действия биха придобили съвършено друга тежест, а от друга страна бихме ги направлявали към постигане на духовно състояние. Те биха изгубили своето моментно значене, но биха придобили вечно.

Бихме се отказвали от всяка малка моментна изгода заради великата, вечна цел и бихме постъпвали по съвършено друг начин, използвайки всеки момент не за да уловим бързо нещо, а за да направим още една крачка в своята вечна точка на съединяване с Твореца.

Въпрос: При това в нас изчезват ли понятията “моят дом”, “моята работа”, “моят участък”, “трябва да оставя на децата…”?

Отговор: За всичко това има свои закони – законите на Тора, които обясняват всяко мое действие: как трябва да се измивам, обличам, ходя, общувам с хората, с животните, не е важно с кого или с какво.

В края на краищата, трябва да действам не в съответствие с това, което ми се иска или което ми се струва в този момент, а в съответствие с вечното и съвършено състояние, към което трябва да се доближа, макар че сега не зная, не виждам и не разбирам. Затова ми се дават указанията на Тора, за да мога, дори не разбирайки нищо, да вървя по правилно зададения път.

Ще летя в самолета по курса, зададен от уредите и повече нищо няма да виждам. По тях ще се направлявам към целта въпреки всичко, което чувствам в своето предишно състояние. Тоест, дадени са две състояния, които управляват човека: временното и вечното. И те се наричат изпълнение на законите на Тора.

Проблемът е, че аз напълно се отдавам на временното състояние и считам, че то е главното. Потапям се в него, пропадам в него, то просто ме засмуква.

Ако искам да изляза от него са необходими особени сили, които идват в човека свише. Издърпват ме малко и ми дават възможност за вземане на решение. А аз се намирам в средата, в точката на вземане на решение: или отново към земята, или към небето.

От ТВ програмата “Тайните на вечната Книга”, 13.08.2014

[155608]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Ако изучавам Кабала, ще узная ли за моите предишни прераждания и за моето бъдеще, така че да внеса малко ред в своя живот? Сега живея само за днес, за този момент, без да знам какво ще се случи утре.

Отговор: На първо място, човек изучава точно в какво му е дадена свобода на избора, къде са нейните граници и доколко може да повлияе на съдбата си. Осъзнава какво го обърква във всяка ситуация и на всяка стъпка. Вижда два пътя пред себе си и има възможността да избира между добрия и лошия път.

Лошият път е пътят на страданието, в който съдбата ни бута и подтиква с всеки изминал ден чрез страдания и сръчквания. Но ние имаме възможността да изберем пътя на Светлината, по който можем да използваме силите на природата, скрити сега от нас и да вървим напред, преди да са ни сполетели удари.

Мъдростта на Кабала ни учи да копнеем за следващата цел постоянно, по такъв начин и форма, че да напредваме по-бързо от ударите, идващи зад нас.

Въпрос: Готов ли е човек да избегне ударите на съдбата?

Отговор: Човек е в състояние да се издигне над удара, както и целият народ.

Въпрос: Възможно ли е да се разбере, каква е следващата „спирка“ по пътя на нашия живот, дори преди да сме я достигнали?

Отговор: Със сигурност е възможно, защото мъдростта на Кабала отваря и разкрива пред нас цялата програма и с помощта на духовните сили откриваме в каква форма трябва да сме свързани, за да достигнем следващия етап, да преминем през него плавно и лесно.

Кабала ни дава възможност да напредваме в живота така, като че ли имаме Навигатор, който постоянно ни казва кой е най-добрият път, кога да свием надясно, и кога наляво. Разкрива ни цялата карта от миналото и бъдещето и изобщо всяка секунда в историята на човечеството и не само историята на този свят, но и между земните прераждания.

Човечеството сега е достигнало до специално състояние в цялата си история, то се намира в задънена улица. Но всъщност това е добро състояние, защото в края на краищата ни задължава да осъзнаем къде сме и защо това се случва. Тази критична ситуация ще ни принуди да си изясним въпроса за смисъла на живота ни. Тогава ще открием какво трябва да направим и ще видим каква награда ще получим в замяна.

От програма за радиостанция 103FM, 15. 02. 2015 г.

[155438]

Filed under: Кабала, Свобода на волята - No Comments→

Когато говорим за духовна работа, имаме предвид абсолютно осъзнато поведение на човека в реализацията на неговата егоистична природа, за да достигне висшата цел (единство с другите и чрез него – сливане с Твореца).

Към това се отнася всяко ниво на неговите желания, в това число и неживото. Затова, ако се стремя да достигна до целта на творението, да разкрия движението си към Твореца, то, най-напред, трябва да настроя всичките си желания на начално, нулево ниво.

Аз трябва да сметна себе си за нула и през цялото време да се старя да поддържам това ниво. Това означава, че си правя съкращение (цимцум) и така определям началната си позиция.

И тогава Творецът започва да работи над мен. Той постоянно ще променя различни мои параметри, условия и отношения. А аз трябва да удържам тази позиция.

Поддържайки за определен период тези условия, вече мога сам да започна да изменям себе си и да премина на растителното ниво, без да чакам Той да ме хвърля от една на друга страна. Така трябва непрекъснато да държа правилната цел. Сега сам ще мога да видоизменям всевъзможни условия в мен, за да напредвам.

С други думи, ще напредвам не по скорост, а по нейното производно, по ускорение, всеки път превръщайки се в система от по-висш порядък, умножен по десет.

Неживото ниво е ниво, при което съхранявам себе си напълно насочен към целта на творението каквито и външни параметри да въздействат върху мен. По този начин всичко започва, както е казано: „всичко ще израсте от земята“.

Човекът расте от земята. Да допуснем, че повече не искам да бъда егоист във взаимоотношенията си с моето обкръжение – това е неживото ниво, защото аз удържам постоянство на качеството във връзката си с тях. Каквото и да правят с мен, аз държа своята линия.

Например, с приятелите ми непрекъснато поддържаме един с друг непроменливи доброжелателни отношения, въпреки случващите се между нас бури, семейни трагедии или условията на общочовешки изменения в обществото. При това тези изменения могат да бъдат на всяко ниво: неживо, растително, животинско или човешко.

Ние трябва да се държим за това, без да обръщаме внимание на различните външни фактори, отделящи ни един от друг: клевети, сплетни и т.н. Всичките ни проблеми се покриват с любов.

Това е и неживото ниво, в което се проявяват пречки на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Но, независимо от всички видове пречки, ние все пак оставаме в постоянна връзка, и именно благодарение на тях, се издигаме и завършваме работата си в света Асия.

Това не е лесно. Човек получава от всички страни огромно влияние, но трябва винаги да работи за издигане величието на целта, иначе няма да се удържи в нея. Всички състояния, през които ще премине, ще го хвърлят от една на друга страна.

Въпрос: Тоест аз поставям всичко под нулата и казвам на Твореца: „Ти няма да ме принудиш да получа повече, отколкото това ниво: аз мога да взема само 20%“.

Отговор: Не, аз нищо не мога да взема. Земята нищо не получава, с изключение, когато трябва да нещо да порасте на нея. Това е вече следващото, растителното ниво, което се отнася към земята.

И тук пред мен възниква дилемата: аз поправям земята, за да може тя да произведе растителното ниво, или искам да работя на растително ниво и затова да използвам земята?

Или се намирам в света Асия и използвам света Ецира за света Асия. Или се намирам в света Ецира и използвам света Асия, за да се изскача по-нагоре. Баал а-Сулам пише за това в „Предисловие към книгата Зоар“.

В това се заключава работата със земята, с неживото ниво.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 16.07.2014

[155177]

Filed under: Без категория - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че в наше време всеки човек е длъжен да стане кабалист, както е казано: „Всички ще Ме познаят, от малък до голям и Домът Ми, ще се нарече Дом на Молитва за всички народи“. Какво означава да бъдеш кабалист?

Отговор: Всеки човек трябва да постигне разкриването на Твореца, на висшата сила.

Въпрос: Какво е „висша сила“?

Отговор: Това е общата сила на природата. Сега не я разкриваме, понеже действаме съгласно само един сетивен орган, желанието да се насладим.

Въпрос: Можем ли да разкрием тази сила по научен път?

Отговор: От всички наблюдения в нашите сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), ние създаваме земните науки. Но в науката кабала се крият най-богатите знания, тъй като в нея разкриваме не просто обкръжаващите ни явления, а самият източник на живот.

И тогава ще можем да отговорим на въпроса: от къде, защо и за какво, заради каква цел ни е създала висшата сила, какво сме преминали в живота си от момента на нашето създаване до днес, какво ни предстои. Можем да разкрием целия път, който е сега пред нас и да видим къде е възможно нещо да нарушим и как да го поправим.

Въпрос: Говорейки за източника на живот имате предвид само създаването на света или случващото се в моя всекидневен живот? Какво означава да разкрием източника на живот?

Отговор: Човек, който разкрива, че е свързан с висшата сила вижда доколко висшето управление въздейства на цялото човечество, на цялото обкръжение, на семейството му и на него самия, и в този случай ще може правилно да организира своя живот.

От програмата на радиостанция 103 FM, 18.01.2015

[155824]

Filed under: Разпространение на методиката, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво определя дължината на жизнения път на човека, тоест, продължителността на неговия живот?

Отговор: Продължителността на живота се определя от предназначението на човека по отношение на всички останали, понеже всички сме свързани в една мрежа. Доколкото се старая да напредна и да притегля със себе си към целта тези, които ме обкръжават, с това определям продължителността и ценността на своя живот.

А ако не влагам усилия в това, няма смисъл да ме държат в този свят. От това, доколко човекът е нужен на другите и е готов да им помага, се определя дългият му живот.

Въпрос: Получава се, че ако човек живее много години, то означава, че има добри отношения с другите?

Отговор: Не, тук действа доста по-сложна равносметка. Невъзможно е така просто да се пресметне това. Когато човек вижда своето място в общата система, тогава наистина узнава как правилно да участва в нея и с това удължава своя живот. Но “дълъг” живот означава, имащ “ценност”.

От програмата на радиостанция 103 FM, 15.02.2015

[155519]

Filed under: Uncategorized - No Comments→