Реплика: Женското сърце бие малко по-бързо от мъжкото: при мъжете със 70 удара, а при жените със 78. Въпреки това при двойките, които живеят заедно, сърдечните ритми и дишането стават подобни, особено ако техните отношения са близки. Така твърдят учените.

Но дори ако хората просто правят нещо заедно с въодушевление, сърцата им се настройват едно към друго.

Отговор: Това е от въздействието между хората. Те влизат в унисон, дори ако работят в един екип и между тях няма никакви близки връзки или общи увлечения. Все пак е една работа, една атмосфера.

Влиянието на човека върху обкръжаващата среда, в която се намират останалите, е многостранно. Ние виждаме, че хората, които живеят в една страна, придобиват обща менталност, а ако живеят там дълго време, придобиват дори и чертите на тези, които обитават тази страна. А това вече зависи не от хората, а от самата земя, където те се намират.

Въпрос: А как става това в кабала?

Отговор: В кабала е съвсем друга история. Факт е, че занимавайки се с кабала, ние се свързваме помежду си не на земно ниво, когато живеем на една земя, дишаме един въздух, върху нас въздейства една и съща, например, радиоактивна обстановка или още някакви параметри, които дори не знаем.

Ние сме увлечени от общата цел и в нея виждаме себе си. Освен това, себе си в тази обща цел можем да видим само тогава, когато сме разтворени в другарите си.

Затова тук възниква такова обединение, взаимно проникване, което не съществува в никаква друга форма на човешко взаимодействие. В кабала се получава така, че вие не просто сте подобни един на друг, вие създавате заедно системата, в която сте съставни части и един без друг не можете да съществувате. Затова всичко тук е от по-висок порядък.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 02.10.2018

[235655]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Моята дъщеря се омъжи преди 10 години. Те нямат деца, не искат да имат. А аз мечтая да стана баба. Натискам ги, но всичко е безполезно. На дъщеря ми е отнето щастието да бъде майка. Опитвам се да ѝ го обясня, но тя още повече се отдръпва от мен. Може ли по някакъв начин да ѝ се въздейства? Вие сте мъдър човек, посъветвайте ме.

Отговор: Най-сигурно е да направите за дъщеря си всичко, което иска, в замяна на внук.

Реплика: Тоест бабата може да каже: “Аз ще бъда с него през цялото време, ще се занимавам…”

Отговор: Това е естествено, за него няма какво да говорим. Не е важно. Какво е нужно на дъщеря ви, освен това? Тя  трябва да роди, все пак да бъде майка, да се грижи. Това е за цял живот! С какво можете да го купите? Нещо трябва да се даде. Всичко това са “обществени договори.“

Въпрос: Дори раждането на деца?

Отговор: И раждането на деца, естествено. Мога да кажа, че това е най-основният договор.

Въпрос: А къде отиде майчиният инстинкт, щастието да бъдеш майка?

Отговор: Егоистичното желание прекъсва инстинкта. Егоизмът расте и не иска да действа автоматично. Той през цялото време търси рационалност. Рационалност в раждането, във възпитаването на децата – няма, в изграждането на следващото общество, на следващото поколение – няма..

Егоизмът се променя във всеки един от нас от поколение на поколение.  Сега той се променя драстично и затова живеем с трудни въпроси между поколенията. Естествено е, че не искат да се женят, да създават семейство и още повече да раждат деца!

Извършва се сериозно преразглеждане на ценностите. За всяко предишно инстинктивно действие на хората,  днес възниква въпросът: „И за какво? Защо? И какво от това? А ако не искам? „- и така нататък. Тоест,  човек започва ясно да се проверява.

И егоизмът  не му позволява, казва: “Направи така, за да страдаш по-малко. Децата и внуците не са ти нужни. Ще ти донесат само страдания, нищо друго.”

Днес, когато егоизмът се е  увеличил и е взел превес над инстинктите, които ми диктуват, че трябва да се оженя, да имам дом, семейство, работа, образование, деца, които да възпитавам, образовам и т.н., той ми казва: “Този свят!? За какво ти е да мислиш за него?! Всичко ще отмине, всичко ще изчезне! Почивай!”

Аз прекрасно ги разбирам. В тях има хубав, здрав, развит егоизъм. Те не искат да бъдат слепи и сляпо да следват природата си като животни. Човек – няма, човекът се издига над животното.

Издигайки се в това поколение над животинските инстинкти, започваме да си задаваме въпроса: “Защо?” Тоест в нас наистина се появява нещо човешко, над животинското. И човекът казва: “Не искам този живот, отричам го!”

Въпрос: Каква е вашата позиция ви по този въпрос?

Отговор: За мен е важно хората да могат да го приемат именно като свое лично.

Ако човекът има велика за него цел, тогава заради нея, ако трябва да ражда – ще го направи, ако трябва да възпитава – ще го направи. Не заради децата и не за да ги упреква по-късно, а заради тази своя цел. Заради нея трябва да живее.

Човекът не иска да бъде управляван от инстинктите, които са в животното, той иска да бъде без инстинкти. Ако имам цел, заради нея ще направя всичко, а ако нямам, то няма, и тогава мога да умра.

Въпрос: Ако целта е да се достигне до следващата степен, до свойството отдаване, да станем отдаващи, обичащи, тогава ще се появи ли отново този майчин инстинкт?

Отговор: Ние вече ще съществуваме на друго ниво. Ще започнем да се обединяваме помежду си, да раждаме, да възпитаваме съвършено други същества – духовни. А животинският период вече завършва.

Аз мисля, че ние постепенно и много бързо, между другото, ще навлезем в състояние, в което вместо нашия свят ще започнем да виждаме друг свят. Нашият свят се разтваря като в мъгла и ние ще видим друг свят, в който вече не съществуваме в материята.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 05.06.2018

[230282]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: От какво зависи спокойствието и хармонията в душата?

Отговор: Спокойствието и хармонията не са добри състояния за кабалиста.

Въпреки, че съгласно замисъла на творението, ние да се стремим към това, но в човек, който се е насочил към висшата цел, спокойствието предизвиква чувство на непреодолимо отвращение, той не го понася. Затова не трябва да мислим за спокойствието.

Човек преминава през различни състояния. Независимо от това, трябва да се стреми не към покой, а към правилно движение към целта, която постепенно се обновява и ви дава все нови и нови усещания, напълвания.

Въпрос: Но Творецът винаги се намира в покой. За какъв покой става дума?

Отговор: Действително, Творецът или Висшата светлина се намират в пълен покой. Факт е, че Той е не се променя и се отнася към всички с безкрайна любов. Постоянното движение, освен ускорение и изменение, също се наричат покой.

Ако тялото е в състояние на праволинейно движение, тоест не се променя,  се счита за намиращо се в покой – върху него не действа никаква сила, която да го забавя или променя. Така е и тук.

Кабалистите се стараят през цялото време да се движат напред, да се променят, да се напълват, да повишават ускорението си и затова не ни е нужен покой.

В кабала движението напред без ускорение се счита за движение. Можете постоянно да идвате на уроци, да правите нещо година след година – това няма да се счита за движение. Трябва да се стремите да ускорите себе си.

От урока на руски език, 14.01.2018

[226312]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Казано е „Възлюби ближния както себе си.“ Излиза, че ако не обичаш себе си, не е възможно да обикнеш ближния? Какво е любовта към себе си? Какво я отличава от егоизма?

Отговор: Любовта към себе си не е егоизъм. Истинската любов към себе си е стремеж правилно да изразиш себе си в този свят и в цялото мироздание, достигайки до най-добрите цели, които само ти можеш да постигнеш в своето настоящо съществуване.

Тя се постига само чрез връзката с другите. Именно тогава, когато започнеш да мислиш: „Какво за мен е най-предпочитаното, в какво трябва да се изразява истинската любов към себе си?“. Тя трябва да се изрази в това, че обичаш другите както себе си. По такъв начин достигаш най-висшето, най-доброто, вечно състояние. Любовта към ближния може да се нарече най-висш егоизъм и истинска любов.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.02.2018

[226380]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: ”Човек се намира там, където са мислите му”. Кабалистът може ли да контролира тяхно местонахождение: да премахва вредните мисли, да привлича полезните, да задържа и развива нужните?

Отговор: Разбира се. Това е и нашата работа. През цялото време работим с мислите и с желанията. В тях усещаме системата, в която се намира цялото човечество и всеки от нас, по какъв начин сме взаимосвързани помежду си, с всички нива на природата като нейни единни части.

Усещайки цялата система, започваме да разбираме какво е най-оптималното за нейното развитие. Затова нашите действия престават да бъдат хаотични, а стават ясно насочени в правилното развитие на общата система, за да може тя оптимално да съответства на светлината, която я обкръжава.

Всеки път оптимално приспособяваме себе си под равенството на обкръжаващата светлина и достигаме до състояние, когато в тази система през цялото време възниква нов егоизъм, издигащ се отвътре, още от разбиването на душите в миналото, а ние веднага го поправяме. Така достигаме до абсолютен покой и пълен хомеостазис.

Въпрос: Значи трябва да поправим посоката на нашите мисли, че те да бъдат устремени към целта на творението?

Отговор: Да. Трябва да усетим нужда от това и тогава с удоволствие изпълнявайки вътрешни действия, ще видим какво благо носим за себе си и другите.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226054]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Реплика: В Британия пускат ново приложение, което възнаграждава студентите за времето, прекарано без смартфони. То вече е популярно в Норвегия, Дания, Швеция.

Студентите ще получават по 10 точки за всеки 20 минути, през които не използват своя смартфон, от седем сутринта до единадесет вечерта. Точките могат да се разменят за стоки и услуги: кафе, билети за кино, дрехи и т.н.

Отговор: Не съм сигурен, че смартфоните ще се задържат дълго време.

За какво са нужни безполезни разговори, които идват от вътрешното ни безпокойство, от неразбирането на това, което се случва около нас и в света? А когато човек намери отговор на това и се хване за същността на случващото се, повече няма да са му нужни дребните събеседници, безполезно запълващи ефира.

По интензивността, с която днес се използват смартфоните, съдя, че скоро ще отминат. Ще изчезне желанието.

Въпрос: Тоест, ще се върне желанието за непосредствено физическо общуване?

Отговор: Не, ще бъде на друго ниво – вътрешно. Ще възникнат други желания, друга цел. Хората ще се опитат да намерят по-вътрешен слой от природата на отношенията помежду си. Това ще ги притегля, увлича, ще ги напълва. Те ще започнат да се стремят към това.

Въпрос:  Какъв е този слой?

Отговор: Информация за нашия свят, но по-дълбока, скрита вътре в природата. Това е информация за случващото се в самата природа и проявяващо се във всеки от нас и във връзките между нас. Този източник ще ни бъде много, много интересен.

Всичко останало, което сега търсим, е само неосъзнатата връзка с този източник. Друго не трябва на човек. Именно това той търси през цялото време.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 13.03.2018

[226387]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как да убедим човек, който категорично не е съгласен с Вас? Защо не усещаме мислите и чувствата на другия човек, чрез писмено съобщение? Какъв е алгоритъмът на действие на мислите и желанията?

Отговор: Ако някой ми изпраща нещо, той трябва много точно да си представи по какъв начин аз ще разгледам неговото послание в ключа, необходим за моето егоистично съществуване.

Въпрос: Тоест, винаги трябва да си представя другия и представяйки си неговия образ, неговия начин на мислене, да подбирам думите?

Отговор: Да. Доколко с тези думи възбуждам в него желание да приспособи това послание за негова лична изгода.

Тоест, когато изпращам съобщение, аз съм длъжен да си представя събеседника, неговата изгода и да се адаптирам към него.

Въпрос: Как да се разреши конфликтна ситуация, когато единият е съгласен, а другият не. Как решавате конфликтите като кабалист?

Отговор:  Не ги решавам. Аз приветствам конфликтите, защото те в крайна сметка ме движат към целта. И съм много благодарен на всички свои недоброжелатели, противници, защото благодарение на тях ускорявам моето движение към целта.

Аз по никакъв начин не трябва да ги умилостивявам, да ги удовлетворявам. Никак! Напротив, когато те по такъв начин ме „подръпват”( въпреки, че това да ми действа много малко), то аз съм им много благодарен, защото в същото време започвам да мисля: за какво, защо, как правилно да реагирам на това, защо ми се изпраща.

Защото всичко, което човек усеща, му се изпраща от Твореца. А всички марионетки, кукли, които съществуват около мен са само проводници на Неговото послание към мен. И затова аз много ги ценя, ценя всички известия – и хубави, и лоши. Дори съм по-доволен от лошите, защото те оставят в мен по-груба следа и по такъв начин по-бързо и енергично се поправям.

Няма нищо в света и в живота на човека, с което да свърже всичко, което се случва с него, освен с Твореца. А това, че му се струва, че всичко идва при него от хората, от природните явления, от всичко останало – това е само опаковката, в която Творецът се облича, докато човекът не стане готов да възприеме директна връзка с Него.

За това гледам на живота много положително. За мене лошият човек може да е по-желан, отколкото добрият. Всеки конфликт е полезен.

Трябва постоянно да се обръщаме към Твореца, който стои и зад човека, и зад конфликта, и да разбираме, че това, което ти правиш, чувстваш, решаваш – това също е Творецът, който стои и зад тебе.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 13.02.2018

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Какво значение има кое изключва човека и го въвежда в забвение – наркотикът под формата на вещество или поп-културата, компютърните игри, социалните мрежи?

Отговор: Въпросът е в това, че има наркотици и успокоителни средства. Не е едно и също. Ако човекът не оглупява и му е нужно само да се успокои, за да може някак да победи егоизма си, е едно.

Ако приема наркотици, за да се изключи от поправянето си, а чрез себе си и света, вече е друго. Затова, трябва да чувстваме тази размазана граница между успокоението и изключването, иначе ще бъде излишно.

Реплика: Но самата дума „зависимост“ присъства на различни места, зависимост от наркотиците и зависимост от социалните мрежи. Все пак, зависимостта от социалните мрежи е по-малко опасна.

Отговор: Това няма значение. Човекът се изключва от истинската цел.

Реплика: Но висшата идея на социалните мрежи е била в това, че ще свържат човечеството.

Отговор: Първоначално така са мислели. Но социалните мрежи, както и всичко останало, са в ръцете на егоисти. Затова, каквото и да изобрети човечеството, то работи в негова вреда.

Първоначалните идеи винаги са добри. Самият изобретател мисли, че прави подарък на човечеството, но виждаме какво се случва. И това е естествено, защото в крайна сметка работи нашият егоизъм.

От урока на руски език, 24.12.2017

[219042]

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: След проведено изследване, учените установили, че количеството сперматозоиди при мъжете в развитите страни се е съкратило двойно за последните 40 години. Изследователите са на мнение, че „обеднялата сперма заплашва човечеството с изчезване“.

Отговор: Каква заплаха е това? През ХVIII век човечеството е наброявало един милиард души, днес, след два века, на Земята живеят осем милиарда. Защо? Вместо осем милиарда души могат отново да станат един милиард или дори по-малко.

Въпрос: Считате ли, че по този начин природата регулира количеството хора?

Отговор: Всичко това зависи само от нас, от нашето състояние. Ние сами убиваме себе си и, естествено, убиваме и живота, убиваме спермата.

Реплика: Говори се, че причината за това са химикалите, съставът на торове, затлъстяването, тютюнопушенето…

Отговор: Не, това е вече следствието. Всичко идва от факта, че ние сами се убиваме. Не искаме да живеем, не желаем да съществуваме. Съгласяваме се със собствената си негативна сила, с отрицателната си природа и ѝ позволяваме да ни върне обратно в небитието.

Реплика: Може ли внезапно да стане промяна?

Отговор: Не, нищо „внезапно“ не може да се случи! Това може да стане само, ако осъзнаем злото на нашата природа и разберем откъде можем да вземем положителна сила за неговата корекция.

Въпрос: Смятате ли, че всичко, което се случва, включително и отслабването на спермата, става с някаква цел?

Отговор: Само за да ни доведе до осъзнаване злото на нашата природа, на собствения ни егоизъм и да ни застави да привлечем положителната сила на Природата, която съществува и очаква от нас да я използваме.

От Тв програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.07.2017
[211752]

Filed under: Здраве, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→