Въпрос: Ако природата се грижи за нас както майката за децата си,  трябва ли да ни защитава и пази от всички неприятности?

Отговор: Зародишът в майката се развива под управлението на действащите в него сили, сто процента зависейки от висшата система. Тази система има цел да го отгледа и доведе до раждане.

В майчината система действат противоположни сили, защото всичко се ражда от взаимодействието на две сили – положителната и отрицателната. Затова има системи за поглъщане и отделяне на вещества и всички те се контролират от тялото на майката, което има пълна власт над тялото на ембриона.

На нас ни се струва, че зародишът усеща от майката само добро. В действителност на него му действат противоположни сили – строги, мощни, борещи се една с друга. Едната сила заставя зародиша да се разширява и расте, а другата го притиска и свива. Това е буквално като дишането, вдишване и издишване, или биенето на сърцето.

Има множество невидими за нас действия, но развитието винаги върви за сметка на две противоположни сили: плюс и минус. Материалът се намира между тях, като под кръстосан огън. Животът на зародиша не е толкова безоблачен, както на нас ни се струва, а съвсем не е лесен. Той инстинктивно се съпротивлява и съгласява с майката, изпълнявайки множество действия. Той води истинска война, за да получи правилните сили и да изхвърли от себе си всички чужди елементи. Зародишът извършва голяма работа по изясняване, поглъщане и отделяне. Не бива да мислим, че той девет месеца нищо не прави и расте пасивно, а майката върши всичко за него.

Всеки ден той извършва огромна работа под въздействието на противоположни сили, докато не изваят от него нужната външна и вътрешна форма и го подготвят за раждането.

Зародишът преминава в майката пълна подготовка, така че роден, вече не се нуждае от нищо, освен от външна енергия, храна и напълване на клетките с памет. Всъщност, в него вече има всичко необходимо, завоювано от него в нелеката борба – и на страната на майката, и против нея. Той има силата на екрана и съкращението, работата по изясняването и синтеза. Това е истинска вътрешна война, без която зародишът не може да расте.

Всъщност, зародишът чувства всичко. След първите три дни на „абсорбция на семето“ и последващите четиресет дни на формиране на плода, той вече става човек, който поглъща и обработва информация. Това вече не е просто натрупване на клетки, а човек.

Дори все още намирайки се в майката, в особена комуникация с нея, той абсорбира чрез нея и не чрез нея информация от външната среда. Когато излиза и се ражда, започва да усеща външния свят. Това вече е нова степен на съществуване.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 3

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

От 818- та беседа за новия живот, 26.01.2017

[204595]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | 1 Comment →