Пожелавам на всички нас особено чудо. Наистина голямо, голямо чудо през новата година. Едно! Да се издигнем над нашия живот и поне мъничко да разберем за какво е той. И тогава на всички ще ни стане добре. Във всички нас ще се появи цел. Ще разберем защо раждаме деца, възпитаваме ги, към какво ги водим.

Единственото, което трябва да направим, е да разкрием света, в който съществуваме. Трябва да разберем какво прави природата с нас, какво иска от нас, какви трябва да бъдем, за да се променим. Нека да опитаме да помислим за това и да се опитаме да променим нещо.

Надявам се, че тази 2021-ва, на практика първата година след този удар, който получихме през 2020-та, ще стане година на някакво начало на прозрение. Това пожелавам на всички нас. Честита и истински нова година!

[276249]

Filed under: Клипове, Празници - Няма коментари→

Какво трябва да знае човекът в новия свят?

Въпрос: Какво трябва да знае човекът в новия свят, в който неочаквано се  оказахме?

Отговор: Има само едно добро действие – сближаване между всички и само едно зло действие – отблъскване, отдалечаване един от друг.

Въпрос: Ще ми помогне ли, ако зная целта на съществуването и мога да си обясня причината за коронавируса?

Отговор: Всичко е много просто. Тъй като коронавирусът или някакви други проблеми, които ще се проявят между нас,  е само следствие на нашите неправилни връзки. Затова няма  защо тук да мъдруваме и да се учим на нещо особено. Достатъчно е едно показателно представяне на нашите лоши връзки един с друг.

Въпрос: Да допуснем, че човекът е прослушал нашето предаване, какво трябва да  каже: „Край, сега към всички ли започвам да се отнасям добре”?

Отговор: Това няма да му помогне, защото той не може да промени природата си. Природата може да се промени само ако си под добро въздействие. Затова той трябва постоянно да слуша нашия канал и през цялото време да си промива мозъка и чувствата.

Въпрос: Искате да кажете, че трябва да се учим да бъдем в правилни връзки ли?

Отговор: Разбира се.

Въпрос: Възможно ли е да не се върнем в стария свят, в който живяхме и вирусът няма ли да изчезне?

Отговор: Естествено.

Въпрос: Но има мнение, че след няколко седмици  времето ще се стопли и всичко ще бъде нормално. Възможно ли е? Човечеството е преминало през много такива катаклизми.

Отговор: Но ще дойде друг. Природата вече няма да ни остави. При това ще се случи изненадващо, като този вирус. Кой би могъл да си помисли, че той ще се появи? Изведнъж, така неочаквано! Например, когато започвахме кабалистичния конгрес, на практика нямаше нищо. А когато го завършихме, след седмица – вече имаше паника в цялата страна и в целия свят.

 От ТВ програма „Коронавирусът изменя реалността”, 12.3.2019

[262141]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Как се чувстваш, човеко, в тези дни на глобална епидемия от коронавирус, която те повлича във водовъртеж от чувства и мисли? Едно състояние се сменя с друго, като в калейдоскоп, от сърдечен пристъп до пълно равнодушие.

Вълните на ужаса те заливат една след друга, сякаш природата те разбива в блендер. Всичко, което си знаел и можел, всичко, с което си свикнал за десетките години свой живот: деца, работа, доходи – всичко е задраскано и сякаш изчезва. С какво да ти помогна, за да облекча тази огромна болка?

Знам, че си човек рационален, умен, уважаван на работа. Oбичаш да разполагаш с конкретни цифри и да правиш сметката си над всякакви емоции. Но сега ти се иска да чуеш нещо чувствено, докосващо направо сърцето.

Ще се постарая да го направя, но разбери, че науката кабала се обръща към сърцето на човека чрез неговия разум или към неговия разум чрез сърцето. Тя съвместява тези две  противоположни и съвършено различни системи.

Целият ни живот е построен върху кръгове от връзки: отношения със самите себе си, отношения със съпругата или съпруга, с децата, отношения с Твореца. Сега всички тези отношения претърпяват ревизия – и преди всичко, отношенията със самите себе си. По-нататък…

Коронавирусът донесе такива радикални промени в нашия живот, че човек през цялото време се усеща в стрес, в панически страх, който затъпява ума и притиска сърцето, като при пристъп на стенокардия. Усеща се объркан, като  зверче, попаднало в капан.

Как трябва да мислим, за да се успокоим, поне малко и да се почувстваме  защитени? Трябва да направим пълна промяна в нашите възгледи за живота. Аз мисля, че всъщност преди коронавируса ние се намирахме във вечен стрес и объркване, в заплетени и неуравновесени състояния.

Въртяхме се от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, да изпълняваме това, което  ни задължаваше обществото, началството, семейството и кой ли още не… Аз дължах на банката, дължах на работата, бях длъжен, длъжен, длъжен… Такъв беше животът ми.

И тук се появява нещо невероятно, което хората наричат коронавирус. И този вирус изведнъж успокоява целия ми живот. Не отивам на работа, а оставам у дома. Децата не са неизвестно къде, а си седят у дома в своята стая, жената също е у дома. Ние заедно гледаме телевизия или всеки се занимава на своя компютър, тихичко върши своите си работи. Всичко като че ли е добре.

Навярно, главната причина за объркване и страх е възможността да загубим доходите си. До тук всичко беше ясно и разбираемо и изведнъж става непонятно и неясно, и с всеки ден перспективата изглежда все по-застрашителна. Аз се вълнувам не за далечното бъдеще, за времето, когато ще се пенсионирам, а за това, че няма да имам пари за храна следващата седмица, следващия месец.

Но това засега са само страхове, а не и реалност. У дома засега има продукти, хладилникът е пълен. Все още има някакви пари за сметки. Това са само хипотетични страхове за възможно развитие на събитията. Но ако живеем в днешния ден, то може да се каже, че животът е станал по-спокоен.

Какъв е смисълът да се притесняваме за възможното бъдеще, ако това не помага по никакъв начин? Ние изобщо не знаем какво ще се случи утре, така че защо днес се побърквам от вълнения и страхове?

Разбира се, аз имам отговорности пред семейството, пред децата, но тези  притеснения няма как да помогнат. Каквото ще бъде, ще бъде. Всички се намираме в ръцете на висшата сила и всичките ми усилия нищо няма да променят, нито за добро, нито  за лошо. Както Творецът е планирал, така и ще бъде.

Може би в тази ситуация аз по-бързо ще разбера накъде ме тегли Твореца. Та нали няма никой освен Него и Той винаги  ни тласка към целта. Така че, нека да мислим за тази цел и да узнаем, какво иска Творецът от нас. Нашето състояние е следствие от програмата на Природата и не бива да мислим, че сме по-умни от нея. Добре ще е, ако все пак, един ден разберем къде се намираме: в каква Вселена, в каква среда, под въздействие на какви сили.

Всичко зависи не от нас – ние сме само дребни частици на творението, които си мислят,  че разбират нещо в природата. Но даже действително да ни се удаде да разберем нещо в нея, ние го използваме за собствена вреда. Затова не си струва да съжаляваме, че не сме постигнали поставените от нас цели, защото това не би ни донесло нищо добро.

Преди да се разрази епидемията, човечеството по цялото земно кълбо беше на прага на катастрофа, пред огромни беди. Всички открито говореха за невъзможността да се избегне войната и общата глобална криза в екологията, човешките отношения, в промишлеността, политиката, финансите. Светът, построен от човека на основата на неговите егоистични ум и чувства, беше просто ужасен и живееше от една криза до друга.

Какво толкова хубаво имаше в предишния ти живот, за който сега скърбиш? Само това, че сред всички тези проблеми ти се удаваше да получиш жалката си заплата и да нахраниш семейството си. И това вече ти позволяваше да се чувстваш съвършен и щастлив?

Ти скърбиш за това, че в крайна сметка, знаеше предварително ще ти стигнат ли парите до края на месеца и от къде да вземеш назаем, ако се наложи. Имаше някаква сигурност, а сега ти нервничиш от неизвестността. Какво да се  прави с тази вътрешна обърканост и тези трескави мисли: „А какво, ако…“?

Такива мисли мъчат сега по-голямата част от населението на Земята, защото тази епидемия много скоро ще обхване всички континенти. Коронавирусът ще погълне целия свят, цялото човечество. Всеки ще започне да мисли: „Какво ще се случи с мен утре? От кого завися? Как да повлияя на моята съдба? С какво мога да си гарантирам  доброто днес, утре и вдругиден? Много е добре, че такива въпроси се пробуждат в хората и особено у младите.

Нима цялата работа е само в парите? Ако ни вълнува само заплатата, то ние искаме да живеем като животните, за които главното е да бъдат уверени, че ще ги нахранят и днес, и утре, и вдругиден, а осталото не е важно. Така че, какво искам – „да ям с магарето от една хранилка“ или аз съм човек и все пак мисля за други неща?

От 1214 Беседа за нов живот, 19.03.2020

[262031]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Целта на природата и епидемията от световен мащаб 

Въпрос: Разумна ли е природата от гледна точка на кабала? Всичко, което става с нас, всякакви удари, които понасяме, всичко ли е планирано? Има ли висш разум или това е стихия?

Отговор: Природата е  абсолютно разумна. В нея има начало и край на развитието, т.е. план за развитие на неживата, растителната, животинската и човешката  природа и той стриктно се изпълнява.

Но според степента на неговото изпълнение възникват всевъзможни проблеми. Доколкото в този план участват неживата, растителната, животинската и човешката природа, то човешката природа като най-висшата, е предмет на всевъзможни флуктуации, изменения и в едната, и в другата посока.

У човека съществува свобода на волята, той може да се променя, да бъде подобен или не съвсем подобен на природата. В съответствие с това той променя траекторията на своето движение. Но все едно, движението му е насочено към една и съща точка, към една и съща цел.

Въпрос: Тоест, законите на природата не са предопределени на нивото на човека и обществото?

Отговор: У човека има свобода на волята, а това означава, че все пак му се дава възможност да стигне от точка А в точка Б по различни пътища.

Въпрос: Тоест, крайната цел все пак е предопределена?

Отговор: Не само крайната цел, но и цялото ни движение. Него можем да разбием на малки участъци и във всеки от тях можем да се движим по по-добрия или по-нежелания път.

Въпрос: На днешния участък от пътя се е проявила епидемия от  световен мащаб – коронавируса. Ние всички разбираме, че такива вируси е имало много и те са били много по-опасни.

С какво тази ситуация се отличава от другите в нашата история? Дали с това, че днес сме по-зависими, интегрални и естествено това дава своя отпечатък?

Отговор: Да. Ако по-рано епидемиите в Европа и в отделните части на света не са засягали останалите континенти и народи, то сега не е така. Днес сме толкова взаимосвързани чрез културата, икономиката, световната търговия и прочее, че не можем да не бъдем обединени като човечество.

Затова вирусите поразяват всички нас, постепенно се разпространяват от единия край на земята до другия. И никъде не можем да се денем, не можем да скъсаме връзките между нас.

Реплика: Особеното на тази ситуация е в нашата днешна взаимозависимост и най-главното – в непропорционалните ограничения, които въвеждат правителствата. Тъй като е имало различни епидемии, но никой не се е отнасял така към тях.

Отговор: Но това е било преди, когато не сме били дотолкова свързани един с друг. А днес тази връзка е станала тотална. Трудно е да си представим къде я няма.  И излиза, че заради вируса сме длъжни да се отделим един от друг, всеки човек трябва да се изолира от другите, което в сегашния свят е невъзможно.

Следва продължение…

Коронавирусът променя реалността, част 2

Коронавирусът променя реалността, част 3

Коронавирусът променя реалността, част 4

Из ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 12.03.2019

[261698]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ще съществуват ли доброто и злото, докато не усетя напълно, че всичко е от Твореца?

Отговор: Да. И тогава злото ще стане абсолютно добро.

Въпрос: Когато човек започне да се занимава с кабала, той осъзнава, че е противоположност на Твореца и чувства светлината като зло. Но въпреки това нещо го държи по този път и му помага. Какво е това?

Отговор: Целта на творението го дърпа напред. Той трябва да знае за какво съществува. Иначе целият живот няма смисъл.

Въпрос: Как освен усещането, че всички ми дължат, да чувствам, че  аз също съм длъжен на всички? Какво дължа на всички?

Отговор: Дължите на всички вашето любезно отношение.

Въпрос: Сферите в нашия свят ли са?

Отговор: Никакви сфери няма в  нашият свят. Нашият свят е това, което виждате в сетивата си и нищо повече.

Въпрос: Всичко, което се случва в живота, възприемаме в нашите органи на усещане. Как да променим това, което възприемаме: себе си или света? Какво можем да променим изобщо?

Отговор: Можем да променим всичко само чрез отношението към себе си и към света, тоест към Твореца. Само по този начин ще започнем да се възприемаме по-добре и по различен начин. Няма друг начин.

Въпрос: Защо Творецът е създал толкова много религии, ако Той е Един?

Отговор: Много религии, вярвания, различни подходи и философии са създадени, за да може човек да ги разбере и да намери за себе си правилния път към Твореца. Въз основа на факта, че има толкова много пътеки преди нас и ние избираме един от тях, ние ставаме „сложни“.

От урок по руски език, 21.07.2019 г.

[252660]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как Творецът – добър, творящ добро, е могъл да измисли всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колко са слаби и не могат да направят нищо – всичко прави Творецът. Правѝ каквото искаш и казвай:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това,  сред всички влияния върху нас да започнем да изграждаме  система за правилно въздействие и обратна връзка, но само чрез групата. А преди това нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че е възможно да се промени нещо само чрез обединение на хората в тяхно общото намерение, насочено към целта на творението.

[235232]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: След 5-10 години изпълнителните директори ще трябва да се занимават с проблемите на щастието. Позициите, за които ще се търсят лидери, ще се наричат по различен начин, например мениджър „по мечти” или напротив, мениджър „по унищожение”.

Но същността остава същата: човек, който трябва непрекъснато да движи компанията към  промени и следователно, да унищожи установения ред.

Отговор: Тук е необходимо да се работи предварително.

Факт е, че човекът трябва да се чувства щастлив, иначе от работата му ще има малко полза. Затова трябва непременно да му дадем усещане за щастие, напълване, връзка с другите хора, защото щастието зависи само от атмосферата, в която съществува.

Той трябва да чувства, че се намира в добра атмосфера на взаимна подкрепа, че може напълно да разчита на своята компания и на екипа си.

Това, може би, е най-важното. И затова трябва да работим с екипа. Да създаваме за хората, работещи в предприятието, своя собствена общност на взаимна зависимост, където чувстват подкрепа, вдъхновение от колегите си; когато са доволни те се гордеят, разбират какво щастие е за тях да бъдат в този екип; когато техните деца, съпрузи или съпруги ги разбират и одобряват. Това означава много.

Мисля, че ако в бъдеще  не се създава такава среда за човека, той няма да се задържа на работа, неговата производителност ще намалее, ще бъде безразличен към съдбата на компанията, в която работи, и като цяло няма да може да бъде “купен”. Основното е, че няма да можете да го купите за пари. Тук не става дума толкова за пари, колкото за атмосфера на радост, щастие, отстъпчивост, взаимна помощ, която той усеща.

Това изисква възпитание, напълно различен подход, различна организация на производството, субординация – не остава нищо от това, която е било в миналото.

Човекът е индивидуално същество и той трябва да чувства, от една страна своята индивидуалност, а от друга страна, абсолютната подкрепа на екипа, когато има нужда от нея.

В отношенията между хората всички трябва да бъдат равни. Това е връзката между хората, а не между гражданите или между изпълнителите.

Но най-важното е хората да имат една обща велика цел: защо го правят, какво постигат с това.

Необходимо е да се даде на човека постепенно да почувства, че тази методика го води до абсолютното състояние, до абсолютното щастие, до чувство за нещо много голямо, вечно, съвършено, което му позволява да види съвсем различен свят, да изгради себе си, децата и семейството си в абсолютно различна форма.

Към това трябва постепенно да водим човека. И тогава той ще разбере, че не просто флиртуват с него на работното място, за да го направят още по-продуктивен, а правят от него велик майстор, за да почувства пълнотата на живота.

Въпрос: За какво трябва да мечтае изпълнителният директор, който е професионален мечтател, т.е. мениджър “на мечтите” или мениджър “на разрушението”? Какво трябва да иска да унищожи и какво да построи?

Отговор: Едното е невъзможно без другото. Той първо трябва да даде мечта, посока, да  каже  какво сме се събрали да правим, за да може всеки по някакъв начин да се доближи до тази мечта, да я приеме за себе си като наистина желано състояние, а след това, доколкото сме осъзнали необходимостта от нея, ще бъдем готови да унищожим настоящето в името на по-светло бъдеще.

От ТВ програма”Новини с М.Лайтман”, 03.08.2018г

[232130]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как Творецът, добър и творящ добро, е измислил всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колкото са слаби и не могат да направят нищо, всичко прави Творецът. Като и да се въртиш и да казваш:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това, сред всички влияния върху нас, да започнем изграждането на система за правилно въздействие на обратна връзка, но само чрез групата. А преди това, ти нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че да се промени нещо е възможно само чрез обединяване на хора в тяхното общо намерение, насочено към целта на творението.

От урока на руски език, 17.06.2018

[235232]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос от Фейсбук: Как да съгласуваме емоциите с разума, щом като емоциите ни възникват като реакция на събития от живота, които са далече от разумното устройство на света?

Отговор: Емоциите ни нямат никакво отношение към разума. Те се проявяват, защото „изскачат“ от желанието. А желанието е нашата естествена природа.

Разумът е допълнително придобита система, която е призвана да събере емоциите, да ги сортира, съпостави помежду си, да ги обуздае и т.н. Но по принцип, разумът е слаб пред емоциите, пред желанията, той е вторичен.

Въпрос: Могат ли да се обуздаят емоциите?

Отговор: Няма смисъл. Трябва да достигнем до състояние, когато емоциите ти ще бъдат уравновесени. Тъй като всички отрицателни емоции могат да бъдат уравновесени с положителни и тогава да се чувстваме комфортно между тях, доколкото и отрицателните и положителните емоции ще работят заедно за висшата цел.

И ти знаеш, че всичко това ти е нужно. Не се намираш в борба със своята природа, не се бориш с обкръжаващите те хора. Напротив, навлизаш в състояние, когато се намирате в хармония между вас.

И това, което в един от вас е плюс, се компенсира от минус в другия. Създадени сме по такъв начин, че ако бихме се съединили всички правилно, то бихме образували идеална система и всички наши плюсове и минуси точно биха подхождали един на друг.

Въпрос: Тоест, плюсовете и минусите са разпръснати по света, за да се съединят ли?

Отговор: В това е проблемът. Нямаме друг изход. Опитваме се да направим нещо между нас, отпускаме ръце, виждайки, че нищо не може да помогне, и така умираме.

А в действителност, трябва да видим, че нищо не можем сами да направим, и молим Твореца да ни помогне. Тогава Той ни свети с висшата светлина, под чието въздействие бързо се събираме в правилна мозайка и се допълваме един с друг.

Тогава се получава идеално съчетание на всички с всички. Всички отрицателни и положителни емоции се допълват, всички ще са необходими един на друг. Така ще стигнем до съвършенството.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 24.04.2018

[227800]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→