В наше време светът се променя толкова бързо, че не успяваме да следваме промените. Освен това скоростта на тези промени нараства експоненциално.

Постоянно се появяват много нови технологии. Всяка от тях обещава да направи света по-добър, но като правило тяхното въвеждане води до негативни последици за околната среда. Безконтролното добиване на полезни изкопаеми за производството на суровини води до изтощаване на земята. Добавете към това замърсяването на въздуха, водата и почвата, от които зависи живота на Земята, включително на нашия с вас и обещаното благо вече не е толкова привлекателно.

Въпреки това, независимо дали ни харесва или не, промените все още се случват и не е по силите ни да спрем този процес. Виждаме, че климатът става все по-неустойчив и агресивен. По целия свят пламват войни, които могат да доведат до катастрофални последствия в планетарен мащаб. Икономиките се сриват една след друга поради рязко покачващите се цени и задаващият се дефицит. И това е само на повърхността.

Хаос или ред?
За да разберем какво се случва с нас днес и как да се справим с него, трябва да разберем каква е целта на тези промени. На първо място е необходимо да се определи тяхната посока.

Общоприето е, че хаотичните промени водят до ентропия, както научно се нарича пълният хаос. В действителност обаче промените, които наблюдаваме в природата изобщо не са хаотични, напротив, всичко се движи към хармония и баланс. Тоест към по-равномерно разпределение на всички нейни части, в това число и на хората, тоест ние с вас.

Защото затворената система може да съществува само когато е в състояние на равновесие. А дисбалансът предизвиква в нея сили, които се стремят да я доведат до състояние на равновесие. И когато това се случи, всичко се успокоява, точно както вятърът се  успокоява, когато плътността на въздуха стане по-равномерна и разликата в налягането изчезва. Следователно това, което учените смятат за ентропия, всъщност е ред от по-високо ниво.

Единствената константа в нашия живот
Нашата вселена е възникнала в момент на най-малко равновесие. В един момент налягането е надвишило прага на задържане и точката, в която е била компресирана вселената, е избухнала. Оттогава всичко се движи към увеличаване на баланса и хармонията. Това представлява еволюцията. Тоест целта на всичко, което се случва, е да ни доведе до състояние на хармония.

И тъй като това ние не го усещаме (или не искаме да го усетим), природата продължава да ни тласка с катаклизми към равновесие. Така че единственото, в което можем да бъдем абсолютно сигурни е, че днес няма да бъде като вчера и утре няма да бъде като днес. Промяната е единствената константа в нашия живот.

Природата не се предава
Защо не можем да видим този процес като хармонизиране и считаме случващото се с нас за хаос?

Факт е, че ние активно се съпротивляваме на този процес. Нашият егоизъм иска да остане в рамките на познатото и да усеща промените безопасни и контролируеми. Но тъй като светът не се държи така, както ни се иска, ние се опитваме да го променим. И когато се провалим, чувстваме света враждебен.

Ние се борим с природата, но тя няма намерение да се предава. Когато се опитваме да задържаме развитието ѝ, в нея се натрупва налягане, което в крайна сметка се взривява и ние не знаем как да го избегнем. Докато ако оставим промените да се случат с естественото им темпо, няма да ги усещаме враждебни.

Хармонията и балансът обаче са последното, което иска нашият егоизъм. Нашият егоизъм иска да бъде независим и неповторим. Той иска всичко да се върти около него. И това отново противоречи на стремежа на природата към баланс и ни води до конфликт с нея.

Светлина в края на тунела
Но колкото и да се напрягаме, природата все пак ще ни принуди да играем по нейните правила и ще доведе всичко да пълно равновесие. Днес все още се надяваме, че ще се появят мъдри владетели, които ще подредят всичко както трябва. И не разбираме, че самата концепция за власт в ръцете на малоброен елит противоречи на хода на еволюцията и затова е обречена на провал.

Въпросът не е  кой ще управлява, а как ще управлява, каква ще бъде целта на това управление. В природата няма вертикална власт и затова тя не трябва да съществува и в човешкото общество.

Всичко, което съществува в природата, е равновесие и хармония. Затова ако  приведем обществото в съответствие с начина, по който е организирана природата, ще видим светлина в края на тунела. Ще почувстваме, че природата ни подкрепя и животът ни ще се превърне в приятна разходка.

Но ако продължим да вървим срещу природата и да изстискваме сокове от нея и един от друг, то и природните катаклизми като ответна реакция, и нашите войни един с друг ще бъдат все по-интензивни и кръвопролитни. Докато тези, които оцелеят в този хаос не се откажат от своя егоизъм и не се съгласят, че равновесието и хармонията с природата и един с друг са единственият възможен начин за съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment →