Илон Мъск, най-богатият човек в света, предложи да купи социалната мрежа Twitter за 43 милиарда долара. Мъск вярва, че Twitter има потенциал да се превърне в глобална платформа за свобода на словото.

Това предложение разгневи борда на директорите и Мъск получи официален отказ. Но се оказа, че битката не е приключила, тъй като Мъск заяви намерението си да купи цялата компания Twitter.

Ясно е, че въпросът тук е кой в крайна сметка ще контролира социалните мрежи и пресата. И този въпрос е много важен. Защото за обикновения човек именно медиите, както и различните видове социални мрежи са определящите фактори, които формират възприятието му за света.

Би било смешно, ако не беше толкова тъжно. В крайна сметка всъщност няма никаква свобода на словото и печата, в пресата няма и никога не е имало безпристрастна информация. Всеки, който плаща, поръчва „новини“, определяйки за какво ще се говори и от каква  гледна точка ще прoтичат дискусиите в обществото. По този начин се формира общественото мнение. Така е било и винаги ще бъде.

Положителното в тази история е само, че благодарение на Мъск и другите олигарси, борещи се за контрол над медиите, ни се разкри, че не съществува никаква свобода на словото. Видяхме кой е кукловодът, който дърпа конците зад кулисите и определя какви новини ще чуем днес. Ако преди това беше скрито за нас, сега се разкри и стана ясно на кого принадлежат различните вестници или информационни мрежи.

Следващият очакван етап е когато всички олигарси ще се обединят за пълен контрол над информацията. Ще бъде ли истинска катастрофа? Не е задължително. По-старото поколение със сигурност си спомня, че в бившия Съветски съюз централният вестник с най-голям тираж беше „Правда“. Той служеше като официален говорител на комунистическата партия и беше най-популярен в страната. А всички останали вестници препечатваха неговите статии. И това беше по-малка лъжа от всички слухове и спекулации, които заливат пресата днес.

И ако утре контролът над всички медии се окаже в ръцете на Байдън или Тръмп, ако се върне в Белия дом или на други лидери, това няма да промени нищо. Опитват се да ни убедят, че между нас има разлика, но всъщност разлика няма. А има и други, които финансират предизборните кампании на политиците. Те са истинските господари на световните медии. А в тази ситуация няма никаква надежда за свобода на словото.

Въпреки че дори и да имаше, какво би ни казала свободната преса? Че тук и там се водят кръвопролитни войни? Може ли тази преса да даде съвет как да ги спрем, как да спрем спускането ни към бездната и да дадем на света надежда за добро бъдеще?

За да спре поредицата от безкрайни войни и непрекъсната битка за „място под слънцето“, Twitter и другите социални мрежи, а също и медиите трябва постоянно да говорят колко прекрасен живот ни чака, ако спрем да се бием помежду си. И вместо унищожение просто да се допълваме, създавайки хармония.

Трябва да дадем примери от миналото, настоящето и бъдещето за това, което се е случило и може да се случи поради липсата на добри връзки между нас. И какво прекрасно бъдеще ни очаква, ако изградим такива връзки. Точно това са правили кабалистите от всички времена, когато са имали такава възможност. Но за съжаление както преди, така и сега, никой не слуша кабалистите.

Досега нито един лидер, нито един вестник или социална мрежа не се стремят да ни приближат до мира и хармонията. Напротив, всички търсят как да започнат някъде още една война. И затова все още не можем да осъзнаем простия факт: войните, борбата на единия егоизъм с друг егоизъм не обещават нищо хубаво. Доброто бъдеще се крие в нашата добра, вътрешна връзка един с друг, връзката между нашите сърца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес в епохата на неолиберализма властта на държавата над индивида постепенно намалява. Това добрo ли е или лошо за човешкото развитие?

Отговор: Не мисля, че властта намалява, защото държавата не отстъпва от позициите си, от властта си, не я прехвърля на индивида.

Реплика: Но човекът се чувства по-свободен, отколкото преди няколкостотин години.

Отговор: Той се чувства така, само защото непрекъснато изобретява всякакви механични машини, играчки, устройства, които му дават илюзията за свобода, но нищо повече. Нима сме свободни? Днес завися от всички: подслушват ме, всеки може да види къде съм, какъв съм и т.н. Къде е свободата?

Реплика: Както и да е, преди няколкостотин години всеки владетел можеше да прави с индивида каквото поиска без никакво наказание. Днес в демократичните страни не е така.

Отговор: Това не означава нищо. Свободата, която имахме преди, днес придоби друга форма. Но това не означава, че сме свободни. Когато пуснеш детето от ръцете си, то тича по тревата и му се струва, че е свободно. А ти го наблюдаваш.

Природата на човека не се е променила, просто властта над хората е приела други форми – още по-ясни, по-строги, по-ограничени. Следят те, знаят всичко за теб!

От телевизионната програма „Духовни състояния“, 22.03.2022г

[296076]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съвременната война е нещо повече от конфронтация между настоящите геополитически интереси на различните държави. На великия повратен момент, на прелома на епохите, тя предвещава, че връзката вече е по-силна от разединението.

Хората страдат и загиват, в новините проблясват градове, лидери, резюмета. Виждаме как се разрушават цветущи страни, как различни сили се опитват да играят своята игра, но зад тях, през тях вече прозира онази обща сила, общата, неразривна мрежа, в която се е превърнало човечеството. Докато частите на цялото се борят за власт, цялото претендира за правата си и изисква единство, каквото все още не сме познали.

Силата като слабост

В съвременния свят има все по-малко възможности да властват със сила един над друг, потискайки съпротивата с наказателни методи. Още малко и ще видим как притежаването на власт преминава в безкръвната сфера на икономически, политически, идеологически отношения. Това ще се случи не защото сме станали по-добри, а защото сме станали по-зрели. Детето взема чуждата играчка без да се замисля за последствията, но с времето се учи да преговаря. Вярно е, че е възможно да се преговаря също и от позицията на сила и слабост, но самото отхвърляне на насилствените методи вече е голяма крачка напред.

Но понякога е много трудно да се направи тази крачка. Понякога изглежда, че е много по-лесно да заграбиш, като в добрите стари времена …

Но скоро светът ще се убеди, че във военните конфликти вече няма                                                                                                                                                                                                                                победители, че съвременните противоречия не се решават със замах, с физически посегателства. Вместо това се изисква системен подход, което означава, че без значение колко си строг, ти си само част от цялостната система и твоите лични интереси могат да бъдат осигурени само с общо съгласие.

Доближихме се до необходимостта от изучаване на тази интегрална наука. От днес и нататък мирът не може да бъде постигнат с война. Самото понятие война се трансформира: кървавите битки по бойните полета отстъпват място на борба за умове, за мироглед, за начин на живот. И тук нищо няма да постигнеш с оръжие. Традиционното завземане на държава от държава, народ от народ е нещо от миналото. Меката сила побеждава твърдата сила.

И в бъдеще ще видим как някогашната твърда власт на човека над човека започва да умира. Хората се раждат не за егоистична принуда, а за взаимодействие, взаимно напълване, взаимно издигане. Вчера това беше немислимо, утре ще стане очевидно.

Ще видим, че светът, истинският свят е правилно сглобена, интегрална мозайка от всички части, тяхната общност, тяхното единство. Но по пътя към него стои човешкият егоизъм, принуждаващ ни да се отдадем на всякакви сериозни, внушителни борби, разделящи държави, народи, семейства, потапяйки ни в бездната на войните. И ако трябва да воюваме, то трябва да воюваме с него – с този вътрешен враг, който не ни позволява да действаме заедно, като едно цяло. Победата над него ще бъде победа за всички.

Така започва основната битка на човечеството – войната за единство.

Вътрешен фронт

Днес всичко в света се гради върху личен интерес, върху изгода за сметка на другите, върху насаждане на своята правота, на собствената воля. Но детството свършва. Всъщност вече свърши. Характеристиките на общата система стават все по-ясни, обратната връзка става все по-широка и по-взискателна, а старият ни локален подход е в противоречие с глобалната реалност. Една част от цялото не може произволно да властва над друга. Това се отразява негативно на всички и води до тотален крах.

И затова всички и всеки ще трябва да отстъпи, да смекчи своите претенции, да обуздае егоизма си така, че една качествено различна сила – силата на единството, неподвластна на никого поотделно – да ни помири и свърже с добри връзки. Това е същността на новата ера, тя принадлежи на всички.

И затова в съвременната война няма смисъл да се търсят добри и лоши, победители и губещи. Необходимо е само бързо да се извлекат поуките от тази трагедия: тя показва недостатък в човешката природа, който е дошло времето да се поправи. Колкото по-рано разберем това, толкова по-бързо ще свърши кошмарът.

В продължение на хиляди години силата на армиите и успехите на бойното поле изковаваха мощ и власт за победителите. В резултат на това сме узрели толкова много, че вече сме способни да преминем от груба сила към смисъл, към същности, към категории взаимоотношения в общата мрежа. Погледнете новото поколение: купува все по-малко за статут, за потребителски обещания и все повече оценява това, което дава връзката с другите. Именно това се крие зад безкрайната и неумела досега онлайн комуникация. Посоката на развитие се промени: това, което е играчка за възрастните, е живот за младите хора.

Светът се впуска в своята последна битка – глобална война с егоизма за добра връзка и единство. И войните, които се водят в света днес, ще бъдат наистина мащабни. Те ще променят отношението на хората към живота, към действителността, един към друг. Подчинявайки се на този импулс, ние ще започнем да изграждаме отново скалата на нашите ценности така, че да съответства на единната система, която съчетава хармонично всички наши противоположности. Всъщност самата тяхна вечна борба ни води до необходимостта от единство – такова единство, в което ще бъде добре за всички.

В крайна сметка ясно виждаме горчивия пример: невъзможно е да се воюва както преди, това е безсмислено, самоубийствено. Не става, вече сме различни. Разбира се, не можем да променим собствената си същност за една нощ, но в нас се забелязва друг вид егоизъм – ферментирал, неволно израстващ от себе си. Ще мине известно време и ще гледаме на света по различен начин, напипвайки все повече и повече истинските форми на връзка в него.

И ако по този път също се наложи да воюваме, изобщо няма да е така – без да убиваме, без да довършваме, без да превръщаме в прах, без омраза, не заради унищожение или поробване. По различен начин: сякаш всеки води своята партия, но за да се слее в крайна сметка в общата партитура. А диригент ще бъде нашето единство, нашият общ стремеж към него.

С една дума, бъдещите сражения ще преминат на вътрешния фронт, в разума и чувствата и постепенно ще станат съзидателни. В крайна сметка мъдростта се умножава именно заради разнообразието от възгледи и мнения, когато всеки се стреми не към себеутвърждаване, а към истината.

Главният въпрос

За да достигнем това ниво, първо трябва да започнем да се ценим един друг, да ценя другите, които не са като мен, осъзнавайки, че ще извлечем реална полза не от раздора, а от сближаването над разногласията. Истината не е с някого, не в част от цялото, а само в положителна връзка между нас – като цяло. И за да стигне до тази истина, всеки трябва да се издигне над себе си.

Да се ​​надяваме, че човечеството ще разгледа този път. Властта на силата вече е отминал етап. Време е за взаимодействие. Вместо да унищожаваме чуждото, трябва да пренесем споровете на по-високо ниво, към източника на всички конфликти. Стигайки до корена, до изконния, егоистичен антагонизъм между нас, заложен в човешката природа, ще разберем, че егоизмът е нашият общ враг. След като се постави диагнозата, лечението може да започне.

И затова основният въпрос сега, основната тенденция, основната задача е: какво да правим със себе си? Как да установим мир (шалом), който ще се превърне във взаимно изпълнение (ашлама) на всички противоположности?

Тук ще ни помогне методиката на интегралното обединение, подготвена от кабалистите.

Да, предстоят още много трудности, пречки и неразбиране. И все пак не трябва пасивно да чакаме подходящия момент, за да преминем към други коловози, към друга парадигма на развитие. Удобният момент никога няма да настъпи. Постоянно нещо ще ни пречи, разсейва, отрича, опровергава, отлага новата ера .

Всъщност тя вече е тук, но ние не отговаряме на нейния дух и от това са всичките ни проблеми! Затова се опитах да нахвърлям щрихите, да очертая контурите на бъдещето, което е пред нас. То вече се е родило, вече проблясва напред, а грозните отблясъци на една изчерпана епоха само нюансират и подчертават идването му.

[295335]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Това вече не е шега. С всеки изминал ден ситуацията в Украйна се влошава. Ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия са в бойна готовност. Западните държави изпращат боеприпаси и оръжие на украинската армия. Заплахата от ядрена война става все по-очевидна.

Това вече не са само наземни боеве, улични сражения и кибер войни, това е най-лошият вид война, който може да съществува, защото може да доведе до глобална ядрена война.

Баал Сулам, великият кабалист на миналия век пише: “Когато двама човека спорят, се случва единият да вдигне ръка на другия. И когато този вижда, че не може да се справи с противника, вади нож. В отговор първият хваща пистолет. Тогава вторият взема автомат. И виждайки го, първият сяда в танк…”

Така ще продължим, докато започнем да виждаме цялостната картина на света зад локалните войни и конфликти.

В днешния свят не липсват желаещи да драснат клечката и да разпалят огъня на омразата. Вече сме виждали как един локален инцидент може да провокира кървава световна катастрофа, както се случи с убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд от сръбски фанатик в Сараево през юни 1914 година, което стана причина за избухването на Първата световна война.

Духовният корен на войните
Според кабала за войните в нашия свят има по-дълбока причина, отколкото обикновено се смята. Техният корен е в духовния свят.

В съответствие със замисъла на творението, човечеството трябва да стигне до състояние, в което да се почувства “като един човек с едно сърце”. Да стане единно цяло, обединявайки се над всички различия и противоречия, над националности, пол и религии. В това единство то ще разкрие Твореца – висшата сила на отдаване и любов.

Днес тази сила е скрита от нас, защото нашето единство е възпрепятствано от егоизмът ни. Той е нашата природа и затова първоначално е по-силен от нас. И още нещо, всеки ден той расте все повече и повече, разрушава всички наши положителни начинания не позволявайки на сърцата ни да се сближат. Той е причина за всички социални сътресения и войни.

Вижте, вече е 2022 година, а ние все още сме във война, както сме воювали преди хиляди години. Само че сега над нас витае и заплахата от ядрено унищожение, когато с едно натискане на копчето можем да се унищожим веднъж и завинаги.

Какво може да бъде решението?
Войните няма да спрат, ако търсим решение само на материално ниво. Болестта трябва да се лекува в корена, а не да се приема обезболяващо. Това означава не само да изградим добри отношения, виждаме, че заради егоизма изобщо не е възможно да ги установим задълго, а е нужно да се издигнем над него.

Там, на духовното ниво ще получим сила, която ще ни обедини в единно цяло. Защото няма по-голяма сила от любовта и отдаването, тъй като тя е силата на самия Творец и се проявява, когато заедно започнем да воюваме не един с друг, а с егоизма – нашия общ, вечен враг.

Тогава ще започнем да усещаме тази висша сила вътре в нашето обединение и ядрената заплаха, както и всяка друга, просто ще изчезне. Понеже така действаме съгласно замисъла на Твореца и самият той ни помага в това.

За да се издигнем над егоизма и съединявайки сърцата да стигнем до духовно ниво ни е необходима методика, разработена от кабалистите. Те са я усъвършенствали в продължение на хиляди години, за да можем днес да се възползваме и да стигнем до това, за което са мечтали кабалистите от всички поколения –  чрез нашето обединение да получим сливане с Твореца, с висшата сила на любовта и отдаването. Тогава ще спрат всички войни и ще се почувстваме съществуващи във вечно, съвършено състояние, изпълнено с безкрайната светлина на любовта на Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато започнем да осъзнаваме, че целият ни живот е  непрекъснато тичане в кръг, ни се иска  да излезем от него. Но не винаги разбираме как да го направим  и затова продължаваме да живеем както преди.

          
Но днес сме стигнали до такова състояние, че е необходимо да променим предишния си живот. Иначе елитите ще започнат да решават какво да правят с 90% плебеи, които не са нужни на никого.
Глобалната световна криза доведе до това, че милиони хора от целия свят останаха без работа. Преди 100-200 години това щеше да бъде истинска трагедия. Наистина в онези времена, ако човекът не работеше, нямаше какво да яде. Но днес в развитите страни не е нужно да работиш толкова заради прехраната. Има достатъчно евтини хранителни продукти, за да не умре човек от глад.
Аналогична е ситуацията и с дрехите. Преди ако човекът нямаше пари, нямаше какво да облече. Сега в света има толкова много дрехи, че няма никакъв проблем с тях. Дрехите са достатъчно евтини (освен, разбира се, дрехите от световните брандове) и може да се вземат безплатно от  благотворителни базари.
С други думи, днес човекът не трябва да работи с пот на челото, за да удовлетвори базовите си потребности.
Днес съвременните технологии направиха ненужен трудът на хората от много професии. Роботите и автоматизираните производства замениха хората в  много отрасли и те просто станаха ненужни.
И какво да правим с тях? Наистина от почти осем милиарда население, са достатъчни 500 млн, за да обезпечат всички с всичко необходимо. А останалите какво ще правят? Излиза, че от тяхното съществуване няма никакъв рационален смисъл.
Какво бъдеще ни очаква? 
Предлагат се няколко варианта. Единият подход е фашистки, който гласи, че трябва отново да се построят газови камери и пещи и да се повтори Катастрофата, която да очисти тази земя от няколко милиарда души. Нали не са нужни, защо да се съобразяваме с тях?
Не всички са съгласни с този подход. Говорят, че е нехуманно и можем да намалим броя на населението с помощта на наркотици и лекарства, които при дълго използване ще подкопаят здравето на масите.
Съществуват и други методи. Например, да се започнат войни по целия свят, в които да загинат „нужното“ количество хора. Или да се внедри идеология, според която човек не е нужно да се жени и да ражда деца. Еднополовите бракове също могат да помогнат в известна степен. Главното е да се намали броя на населението, което не е нужно на никого.
В крайна сметка „излишните“ хора с течение на времето могат да станат голяма заплаха за съществуването на елитите. Не защото няма да има какво да ядат, макар че в така наречените страни от третия свят гладът е сериозен проблем, а защото няма да има с какво да се заемат. Те ще се окажат съвсем без работа и ще се превърнат в огромен баласт, с който няма какво да се прави. И това е огромен проблем.
Както пише Баал Сулам, великият кабалист на 20 век, в своята статия „Мир в света“: „Докато законите на обществото не удовлетворяват всички, недоволните винаги ще искат да излязат от властта на държавата и ще настояват за смяна на правителството.“
Този проблем е невъзможно да се реши, опирайки се на стари методи. Глобалният свят ни принуждава да създадем абсолютно различна парадигма на мислене. Предишната се базираше на принципа, диктуван от нашия егоизъм – „моето е мое, а твоето е твое“. И виждаме до какво ни доведе.
Без елити и плебеи 
Днес природата ни задължава да достигнем състояние, когато в света няма да има елити и плебеи. Няма да има излишни от гледна точка на капитализма хора. Обществените отношения ще се изграждат на принципите на истинското равенство. Само такава форма гарантира по-нататъшното съществуване на човечеството в съвременния свят, докато не разкрием нова форма на живот между нас.
Възможно ли е това? В крайна сметка колко кръв е пролята през цялата история, а равенство в обществото както не е имало, така няма и сега.
Сигурен съм, че е възможно да се достигне равенство. Но за това трябва кардинално да променим нашето отношение един към друг. Преди всеки се отнасяше към другите, оценявайки ги от гледна точка на получаването на лична изгода. Тези, от които мога да имам някаква полза (няма значение в какъв вид), считах значителни. Останалите се намираха на по-ниско стъпало от моята скала на жизнени ценности.
Естествено, че при такъв подход неравенството се залага в самото начало. И всички опити да се промени това положение са обречени на неуспех. Защото в този случай единият егоизъм се сблъсква с другият егоизъм и по-силният от тях побеждава. Загубилият е естествено недоволен и само търси удобен случай, за да се издигне над победилия.
Но ако променим системата на нашите оценки и започнем да използваме нашия егоизъм по обратния начин – не, за да се издигаме над другите, а всеки да се издига над своето себелюбие и по този начин да достига до равновесие с другите – тогава предишното неравенство ще се ликвидира по естествен начин. Всички ще бъдат равни в своите усилия.
Любовта ще покрие всички прегрешения  
Не трябва да мислим, че това е от категорията невъзможно. Както пише Баал Сулам в своята статия „Мир в света“: “Всички противоречия между получаване заради себе си и отдаване на ближния не са нищо друго, освен просто психология“.
В този случай ще получавам удовлетворение не защото съм се извисил над обкръжаващите, а защото се привързвам към тях все по-силно и по-силно. При това, колкото по-голям моят егоизъм, толкова повече удовлетворение ще получа, издигайки се над него. До такава степен, че между нас ще възникне истинска братска любов.
В кабалистичните книги така е и казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта“. Тогава ще изчезне всяко разделяне на елити и плебеи. Ще се издигнем на съвършено различно ниво на съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Рекламата толкова трайно е навлязла в живота ни, че ни се струва, ако не е в него, в света ще настъпи хаос – няма да знаем какво да ядем и какво да носим. И всичко е така, защото рекламата ни въздейства не само пряко, но и чрез другите хора.

Всъщност всеки от нас е носител на реклама – както в дрехите, така и във вкусовите предпочитания, и дори в поведението. Може да се каже, че реклама е самото общество, в което съм, защото на практика целият ми живот се регулира от ценностите, които са приети в моето обкръжение.

Маркетолозите отдавна са го разбрали и затова се опитват да свързват рекламирания от тях продукт с живота на потребителя. „Кока-кола – вкусът на живота!“ Какво отношение има сладката газирана напитка към най-голямата тайна на битието? Никакво. Но милиардите, които се наливат в рекламата са направили своето и много хора избират Кока-Кола, мислейки че го правят по свой избор.

Преди на занаятчията му беше достатъчна обикновена табела над работилницата: „Ковач“, „Дърводелец“, „Шивач“… И хората се обръщаха към тях когато имаха нужда. А днес буквално сме принудени да купуваме стоки и услуги, от които изобщо не се нуждаем.

Рекламата става все по-агресивна, така маркетолозите се опитват да задържат купувачи. Но колкото по-агресивна, сложна и дори коварна става рекламата, толкова по-малко ефективна е. Хората просто спират да ѝ вярват осъзнавайки, че нейната цел не е доброто на купувача, а печалбата на продавача. И продажбите падат въпреки факта, че понякога половината от стойността на продукта са парите, изхарчени за рекламата му.

Не на последно място роля в намаляването на търсенето на потребителите играе и глобалната криза, заради която човечеството е потънало в глобална депресия. Днес хората са разочаровани почти от всичко. Те не вярват на политиците, не вярват на икономистите и на лекарите, на психолозите и на коучинга. И изобщо не вярват на досадната реклама накрая.

Рекламата има особена роля

В действителност на рекламата е определена специална роля в нашия живот. Все още не сме разбрали истинското ѝ предназначение и се опитваме с нейна помощ просто да накараме някой да купи нещо. Но както виждаме храната, дрехите, автомобилите и другите неща, ако носят някакво удоволствие, то е краткосрочно. И ние сме принудени отново да преследваме удоволствието, което постоянно ни се изплъзва.

Но когато най-накрая осъзнаем от какво се нуждаем най-много, рекламата ще се превърне в реклама на истинските ценности, на добрите отношения между хората. Защото непреходна радост може да ни достави само общуването с други хора. Общуване, в което няма злоба, омраза, черна завист, а има само радост, вдъхновение и повдигане на духа. И с колкото повече хора общуваме, толкова повече различни форми на връзка ще имаме и толкова по-голяма радост ще чувстваме.

Рекламата ще стане инструмент на нашето възпитание, част от огромна образователна система, която ще издигне човека до нови нива на напълване и развитие.

Производителите все още не го вземат предвид. Те мислят, че ще продължим да живеем както преди и предлагат: ако не искаш да си купиш тази дреха, купи си друга. Само купувай! Но днес желанието на човека се променя в основата си и преминава в абсолютно ново качество.

Вместо пари, власт, знания и дори информация, сега човек иска да знае за какво живее. Той сякаш спира по средата на живота си и започва да размишлява. Това желание идва отвътре, защото природата ни променя и не е по силите ни да се противопоставим на тази промяна. Нямаме никаква възможност да променим вътрешното си развитие, да го спрем или да го забавим. Ще се наложи да се съгласим, че процесът ще продължи и ще го чувстваме все по-силно и по-силно.

Производителите вече не могат да се спасят

Ако осъзнаем тази тенденция, постепенно ще започнем да променяме средствата за комуникация и реклама към по-голяма гъвкавост. Производителите днес вече не могат да се спасят, ще трябва да обявят банкрути. Ще бъдат принудени да се свият до необходимото за обществото ниво, а всичко останало ще се свие до безполезност. Защото хората не се нуждаят от хиляди видове шампоани. И няма да можеш да продадеш твоя, защото ще купуват нещо просто и полезно. В края на краищата всичко зависи от това, какво човек счита за свой приоритет.

Ако маркетолозите усетят в хората тази нова потребност от добри връзки между тях, рекламата коренно ще се промени. Тя ще помогне за изграждането на нова, глобална система от вътрешни връзки между хората, когато човек ще получава удоволствие и радост  от обединението с другите хора – чувствено, без никакви граници, над нашия материален живот. И средствата за масова комуникация ще му помагат в това.

Днес това ни се струва неосъществима мечта, но когато започнем да се движим в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помогне.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Как можем да се излекуваме от коронавируса и да излекуваме целия си живот? Чудим се откъде се зазразяваме с вируса? Просто идва момент, в който се достига до състояние, до такива взаимоотношения между хората, че всички микроби излизат.

Тези вируси не действат срещу нас. Всички те идват от една висша сила с цел да ни поправят, да ни свържат, да ни включат в общо действие. Струва ни се, че вирусът ни разделя, но всъщност няма какво да ни разделя, защото никога не сме били свързани.

И сега, когато всички страдат, това колективно страдание по някакъв начин ни сближава.

Можем да се справим с вируса само при едно условие, ако поправим нашите отношения. В противен случай болестта ще пламва навсякъде, просто от въздуха: на Северния полюс, на изолиран кораб, на който изглежда не е влязъл нито един болен… Не зависи от това, къде се намират хората, а само от отношението им един към друг.

Само като поправим отношенията между нас, ще приспим вируса и той ще заспи отново до следващия път, когато може да се наложи да излезе отново. И ако продължаваме да влошаваме отношението си един към друг, ще излязат още вируси. Всички тези епидемии са следствие от липсата на нашето поправяне в момента. Те ще ни придружават, докато стигнем до окончателното поправяне.

Колкото по-егоистични са нашите отношения, толкова по-страшни ще бъдат вирусите. Затова нека да ги поправим сега, да не чакаме следващите вируси. Настъпи „епохата на вирусите“, на по-хитрите удари на природата, която в съответствие с нашето развитие удря по-изтънчено и точно. Човечеството, нашата техника и технологии се развиват, а заедно с нас се развиват и вирусите, нашите болести.

Но ако се поправим, вирусите сами ще изчезнат. В природата има безброй вредни вируси, но те не се разкрият просто така – ние ги разкриваме. Човечеството само отваря тази кутия на Пандора и със своя егоизъм изважда от там всички отровни змии една по една, според нивото и природата на пробилия егоизъм.

В предишните времена хората бяха по-обикновени и затова не страдаха от съвременни заболявания: мигрена, депресия. В наше време дори животните започнаха да страдат от човешки заболявания, ние напредваме в развитието. Затова трябва да се коригираме, в противен случай ще се разкрият нови, още по-страшни вируси. И ще трябва постоянно да измисляме нови лекарства, но не мисля, че ще успеем да спечелим състезанието. В крайна сметка вирусите ще стават все по-подли и особени.

Човек се развива, но в същото време не може да поумнее и да започне поправяне. В крайна сметка егоизмът на човек расте през цялото време и замъглява погледа му. Той не може да  признае, че е виновен за всичко и търси начин да се спаси от удара, вместо да го поправи в корен.

Природата ни показва, че трябва да се поправим. Вместо правителството, вместо държавната образователна програма, идва малък вирус, който дори не можем да видим и ни възпитава по прекрасен начин. Не се прекланяме хората, пред обществото, но се прекланяме пред микроскопичния вирус и сме готови да му се подчиним. Вирусът решава как да живеем и работим.

Да се ​​надяваме, че постепенно ще придобием разум и чувства, за да разберем кои сме и в каква низост, недостойна за хора, живеем. Може би това ще ни доведе до разкаяние.

От разговор с журналисти, 06.01.2022

[292380]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кабала разглежда човека и неговото възпитание само по отношение на целта на творението.

Ние съществуваме, за да постигнем определена цел. Тя не се намира  в нашия живот, а в разкриването на общата природа, която се нарича „Творец“. В кабала понятието „природа“ е еквивалентно на понятието „Творец“.

Чрез постигането на общата връзка с цялата глобална природа, не само с това, което сега виждаме и наблюдаваме в нашия малък свят, а с неговата пълна сфера. Започваме да се чувстваме съществуващи вечно и съвършено. Това е нивото, което човек трябва да постигне, при това, през този живот. По принцип затова ни е даден всеки миг на съществуване.

А ние не обучаваме човека на това. Обучаваме го както животното обучава малките си за оцеляване, правилно създаване на семейство, за раждане на потомство. Така от поколение на поколение се занимаваме с живота си на животинско ниво.

Няма значение, че технологиите се развиват, защото докато съществува нашето животинско тяло, искаме да му създадем, както ни се струва, максимално комфортна обстановка. Следователно нивото е животинско, а човекът тук не се различава от животното.

Всъщност категорията „човек“ може да развие в нас усещането за вечно, съвършено състояние, когато всеки се издига над своя малък егоизъм и излиза в общото усещане за цялата природа. Никой не ни учи на това.

Ако искате да издигнете човека, трябва да му покажете друга перспектива: за какво си струва да живее, към какво си струва да насочи усилията си. И ако целият живот за вас е само в животинското тяло, то не ми пука за нищо. Мога да скоча от покрива, мога да правя със себе си каквото си поискам. Никой не го е грижа за мен и мен никой не ме интересува, защото всеки се усеща като малък индивидуалист.

Върху това, по принцип, са изградени всички наши взаимоотношения в обществото: „аз не те докосвам, не ме докосвай и ти“. И това а напълно погрешно.  В крайна сметка от ден на ден разкриваме колко е глобална природата, колко сме взаимосвързани, като в малко село, как действат ефектът на пеперудата, взаимната отговорност и взаимното влияние един върху друг.

От страна на природата разкриваме, че всичко е взаимосвързано и се намира в такава тясна зависимост, от която няма къде да избягаме.

Въпрос: Може би все още не осъзнаваме, че законите на взаимозависимостта се отнасят непосредствено към нашия живот?

Отговор: Дори и да го осъзнаваме, все още не можем да го приемем. Освен това, все още нямаме възможност да стигнем до това осъзнаване.

В днешно време се разкрива науката кабала, която се занимава с това и може да ни даде тази възможност. Но ние сме още в началото на пътя и човечеството още не разбира какво е това.

От ТВ програмата „Близък план. Поколението Лейди Га Га“

[291705]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Израел започна да поставя четвърта доза ваксина срещу коронавирус. И хората се питат как е възможно вече две години да се борим с епидемията и да не можем да се справим с нея? Така ли ще продължава до безкрайност, с една ваксинация след друга?

Най-добрите специалисти в целия свят от две години търсят решение, толкова пари са инвестирани в изследвания и все още не можем да победим този мъничък вирус. Всеки път ни поднася изненади.

Факт е, че проблемът не е технически, а биологичен, на човешката структура.  Проблемът е вътре в човека! Защото вирусът е генетичен материал, най-сложното, което имаме. Човешкото тяло, биологичната клетка е най-трудният за изучаване обект, най-трудният материал.

Защо не можем да се справим с коронавируса? Защото не знаем с каква цел се е появил. Не знаем защо съществуват клетките и междуклетъчния обмен.

Не знаем защо съществува всичко, просто знаем че съществува. И затова не можем да разгадаем тайната на живота, смисълът на живота дори на малката клетка. И тъй като не знаем за какво служи всяка клетка в човека и в цялата природа, не разбираме какво се случва.

Не знаем защо дойде коронавируса и затова не можем да го победим. Повява се някакъв нов биологичен материал, който няма собствен живот, но защо е възникнал? Дали е дремел милиони години или изобщо не е съществувал?

Сякаш гледаме някаква неизвестна машина и не разбираме предназначението ѝ, кой я е направил и как може да се използва. Забелязваме вируса само защото започва да ни пречи. Иначе изобщо нямаше да го забележим.

Вирусът е тук, за да ни пробуди да се поправим, тоест да се издигнем над егоизма си, над желанието за получаване на наслаждение за себе си, без да се съобразяваме с желанията на другите хора. Така че, може би, самите ние събуждаме вируса и го принуждаваме да излезе от летаргия?

Ако попитаме вируса какво иска от нас, той би ни отговорил, че има важна мисия. В природата нищо не съществува безцелно, следователно задължението на вируса е да ни оказва отрицателно въздействие. Явно сме извършили действия, заради които сега имаме нужда от въздействието на вируса. Само той може да ни помогне да се поправим.

Затова е много лесно да се освободим от вируса: трябва да започнем да се грижим един за друг, да се сближаваме помежду си и да проверяваме, как влияем на всички вируси около нас. Ще видите, че вирусът ще изчезне. Нека да опитаме! Какво губим? Поне няма да стане по-зле.

Най-важната рецепта е да поправим отношенията между нас, да се приближим един към друг, да изчистим нашето общество от егоистичните закони и така да продължим напред до пълното възстановяване.

[291662]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Това се случи по-скоро, отколкото очаквахме. Преди дни се появи нов щам на коронавируса, наречен „омикрон“, който заплашва да се разпространява с още по-голяма скорост.

А големият брой мутации, открити в този вирус, предизвиква загриженост за ефективността на съществуващите ваксини. Държавите една по една започнаха да затварят границите си и да въвеждат отново карантинни ограничения.

Това не ме изненадва, защото от първия ден, когато беше обявена епидемията от коронавирус знаех, че няма да свърши бързо. Защото водим битка с природата, действайки против нейните закони.

Природата иска да ни види всички свързани в една система, в която имаме усещане един за друг, сближаване. Тя очаква от нас да подкрепим вътрешната сила на тази система – единствената съществуваща сила, която действа, придвижвайки нашето развитие към все по-силно обединение.

Но ние сме в съвсем различно състояние. Не смятаме, че имаме нужда от обединение и единство и че трябва да използваме всички наши сили, ум, чувствителност и научни знания за благото на общата система, за да укрепим единството на природата.

Затова всичко, построено от нас се проявява под форма, която разделя природата и обществото, и все повече ожесточава битката, както между всички части на обществото, така и между обществото с цялата природа. И тъй като се намесваме в нея и я разкъсваме на парчета, получаваме реакцията ѝ под формата на вулканични изригвания, цунами, включително до най-опасни вируси.

Всички явления се проявяват поради липсата на равновесие между частите на природата. И усилията на човека вместо да компенсират тази липса на равновесие, го изострят до крайност. Затова не е изненадващо случващото се в наши дни, когато според науката кабала навлизаме в епохата на така нареченото „последно поколение“.

Това е отговорът на природата на нашите действия, които все повече ни отдалечават от целта, която е общо обединение в един човек с едно сърце. В крайна сметка точно това е заложено в основата на природата. И колкото и наивно да звучи, но природата ще изисква от нас да изпълним това условия, понеже цялата природа е интегрална и глобална. И ако се развиваме в противоположната посока, ни очакват нейните удари.

Това не означава, че природата ни наказва. Въпреки, че Баал Сулам пише, че природата ще ни потърси като строг съдия.  С тези удари тя само се опитва да ни върне към равновесието. Да се надяваме, че това ще помогне.

Въпреки, че засега не виждам правилна реакция на ударите на природата, тоест по-голямо обединение и сплотяване на обществото, построено върху взаимна помощ.

Вместо да действаме за поправяне на обществото и да се стремим към състояние на един човек с едно сърце, особено сега, в последния етап от развитието на човечеството, когато трябва да постигнем съвършено обединение, ние все повече и повече се разделяме. И съответно получаваме отрицателна реакция от природата на нашите неправилни действия.

Преди тя не реагираше толкова чувствително на нашите нарушения: на войните и престъпленията. Защото те бяха в друга епоха, на неразвито общество и затова не усещахме реакцията на природата. Но сега чувстваме на всички нива: неживо, растително, животинско и между хората ужасни негативни реакции, застрашаващи съществуването ни на земното кълбо.

И тази реакция само ще се засилва и засилва. Епидемията от коронавирус няма да свърши, освен ако не се появи друг, още по-болезнен проблем. Защото не правим правилни изводи.

Новият щам ще се разпространява още по-бързо от всички предишни. И това е естествено. Ако детето не слуша, родителят първо го убеждава, след това го наказва, като леко го пошляпва, а ако и това не помага, бащата трябва да вземе колана, за да може синът най-накрая да го послуша. Бащата трябва да възпитава сина си, за да не стане престъпник.

И природата ни възпитава така. Тя е глобална и интегрална и изисква от нас съзнателно, научно обосновано и рационално да изпълняваме правилото за интегрална връзка между всички. Природата иска ние сами да изградим тези системи в човешкото общество.

Неживата природа, растенията и животните инстинктивно, естествено спазват това правило, докато човекът не се намеси в поведението им и не го разруши. Но когато човекът се поправи, обединявайки се с цялото човечество, всички останали форми на природата също ще стигнат до равновесие и светът ще се успокои. Не само ние, но и цялата Вселена изведнъж ще се успокои.

От беседа с журналистите, 28.11.2021 г.

[290453]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→