Икономическата пропаст между различните слоеве на населението не е новост. Обаче през последното десетилетие сериозно се задълбочи. И това нарастващо неравенство породи друго, не по-малко закономерно явление – омраза към богатите.

Доскоро изпитвахме уважение към финансовата върхушка, независимо дали са успешни предприемачи или наследници на големи богатства. Те се появяваха в новините, за тях пишеха статии и книги.

Но днес отношението към тях драстично се промени. Започнаха да ги ненавиждат заради богатството им, заради пренебрежението им към стоящите по-ниско на социалната стълбица. До такава степен, че започнаха да ги възприемат като врагове на човечеството.

И все по-често, като символ на откъсването на богатите от народа, си спомняме известния израз от времето на Френската революция, приписван на кралица Мария Антоанета: „Ако народът няма хляб, нека да яде пасти“. В миналото тази враждебност доведе до създаването на революционна ситуация. Очаква ли ни революция днес?

Двигател на  желанията
На първо място обществото трябва да се разглежда през призмата на развитието на неговия егоизъм, на желанието за получаване на наслаждение, което е нашата природа. Това желание непрекъснато расте и се увеличава в най-различни форми и посоки. И в резултат на това наблюдаваме промяна на егоистичните етапи.

Някога хората се радвали да попаднат в робство, защото това осигурявало храна и подслон, не са мечтали за повече. По-късно робите се борили с желания някога ярем, искайки да станат свободни хора. Човекът вече не е можел да остане в плен. Желанието за наслаждение в него нараснало и променило реда на приоритетите. Свободата станала по-желана и човекът бил съгласен да понесе трудностите и несгодите на живота, като сам си осигурява подслон и храна.

Но свободата не била крайната точка от развитието на егоизма. Защото човекът се нуждаел от работа, за да се нахрани. И отново го поробили, но не като роб, а като работник, който има определени свободи.

Така че, нараствайки количествено и качествено, нашият егоизъм ни стимулира да променяме живота си.

Революционна безизходица

Някога богатството и благородството са били на голяма почит. Обикновените хора са били щастливи да угаждат на богатите, за да получат остатъците от храната им. Самата близост до „голям човек“ вече се възприемала като огромна чест.

Но с времето раболепието в народа избледняло и хората започнали да си задават въпроси: „Защо не можем да заемем същото положение? Защо те имат, а ние нямаме?“

А това е съвсем близо до революция. И бедните започнали да ограбват богатите, като често ги убивали и се опитвали да заемат местата им. В крайна сметка, това предизвикало огромни проблеми.

Всяка революция в крайна сметка „се изяжда“, издигайки съвсем не тези, които се стремят към висши идеали. Вместо тях идват съвсем различни хора, които обират плодовете на революцията. Така се случи и във Франция, и в Испания, и в Русия, и в много други страни. По различно време и в различна степен цялото човечество е преминало през този процес.

Преврат на върховете
Какъв е източникът на омраза към богатите? Като правило, в обществото винаги има определени кръгове, които искат да извършат революция и водят настроенията на омраза. И като правило, те самите също са богати. Само ценностите са преобърнати за тях: богатството ги е откъснало от хората, но те искат да споделят с хората, да направят нещо за страната и сънародниците си.

Оказва се, че революциите се ръководят от интелигентни и не бедни хора, приближени до царя или друг владетел. Точно те увличат след себе си народните маси. Техният егоизъм спрял да се задоволява с придобиването на богатства, власт и почести. Напълването за тях станало преустройството на обществото.

Те искали да установят нов ред – да обуздаят човешките пориви, да установят по-справедливо разпределение на ресурсите, за да не умират хора от глад, за да имат възможност да се приобщят към културата и изкуството, да придобият определена икономическа независимост и т.н.

Така от революция до революция, човечеството се движи напред по пътя на своето развитие.

Тихата революция
Дали революцията е единствения начин за развитие? Сигурен съм, че не е. Нашето развитие може да стане по много по-мек начин. Но за да се е случи, е необходимо просвещение на хората – и на богатите, и на бедните. Необходимо е хората бъдат обучени на принципите и формите на обединение между тях.

Понеже, по неволя, живеем в тясно взаимосвързано общество и трябва ясно да си представим какви трябва да бъдат връзките между нас, за да стане животът ни комфортен за всички.

Достатъчно е поне малка част от обществото, около 10% да започнат да изграждат тези връзки на практика. И тогава този здрав подход към живота ще се предаде на всички, включително на „куфарите с пари“.

Така ще се осъществи революцията, още по-кардинална, но безкръвна, „тиха“ и надеждна, в сравнение със силовите методи. Тя ще има успех там, където всички радикални опити в крайна сметка са завършвали без положителен резултат.

Защото основният двигател на тази революция няма да бъде сляпата омраза на бедните към богатите, която води само до насилие и разрушения. А стремежът към висока цел е благополучен и безопасен живот а всички. Живот без войни и насилие, в благоденствие и радост, която се постига само с правилно обединение на хората помежду им.

Тогава хората с очите си ще видят, че могат сами да се защитават от житейските колизии, като изграждат съвместно всякакви системи за взаимопомощ и поддръжка. Ще изчезне безизходността, измамната безучастност на обречените, която всъщност заплашва с огромен взрив.

“Из основи” не е нашият метод
Използването на интегралната методика ще доведе до това, че разривът между богатите и бедните ще се свие, ще стане приемлив и няма да изглежда непоносим за никого. Ще изчезнат познатите на много от нас усещания, че богатите ни ограбват.

В рамките на новите взаимоотношения, без никакви отрицателни стимули, богатите сами ще бъдат готови да споделят много повече, отколкото можем да си представим днес. Техният принос към обществото ще бъде огромен.

Става въпрос за успешните хора, които в новите условия ще могат правилно да се интегрират в обществото, като се грижат не само за своето благополучие, но и за интересите на слабите слоеве от населението.

И постепенно бедните ще разберат, че се нуждаят от уменията и способностите на богатите, а богатите ще разберат, че трябва да служат на бедните. В резултат на това и двете части на обществото ще бъдат пропити с единство и любов, ще се появи абсолютна увереност в утрешния ден.

Освен това новите взаимоотношения ще донесат на всички слоеве на обществото нова „печалба“, ново напълване. В правилната връзка хората ще разкрият Висшата сила, живота на степента „Човек“ (Адам – подобен на Твореца). Те ще почувстват, че откриват нов свят, над живота и смъртта, над бедността и богатството.

И това ще напълни човека вместо предишните наслаждения. Няма да го топлят парите, банковите сметки и „заводи, вестници, параходи“. Защото всичко това дава само преходно, постоянно угасващо наслаждение. Тук човекът ще започне да получава директно напълване.

Висшата светлина
Това напълване кабалистите наричат висша светлина. Интегралната методика за обединение позволява да се напълваме не с малки удоволствия от притежаването на пари, почести и власт, а с висша светлина. Това не може да бъде заменено с нищо. В сравнение с него, всичко останало е заместител.

От нас се изисква само да бъдем правилно свързани един с друг. Тогава заедно ще създадем единна система, чиито свойства са подобни на свойствата на висшата светлина. И ще го почувстваме в себе си.

По този начин нашето единство е само условие, при което получаваме вечно, съвършено напълване и чрез него разкриваме живот на по-високо стъпало.

Тогава ще спре омразата на бедните към богатите и на богатите към бедните. Заедно те ще действа за благото на единното, цялостно общество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Груповият егоизъм в рамките на държавата е възможно да се превърне в национален егоизъм, което води до конфликти на национална основа. След това се превръща във външен държавен егоизъм, когато отделна държава започва да се смята за специална.

Колко е правилно положението, при което една страна може да поеме отговорност за света, следвайки своя егоизъм? Трудно е да се повярва, че тя наистина се грижи за света.

Отговор: Разбира се. Ако не поправим в съответствие с някакви идеални параметри човека, групата хора, народа, държавата, никога няма да можем да се грижим за света. Винаги ще имаме проблем, че трябва да се притискаме, да се потискаме един друг и в малката група хора, и в държавата, и между държавите.

Въпрос: От друга страна, елитите също са група. Днешните елити във всяка държава съществуват въз основа на негласен обществен договор, когато основната част от хората приемат позиция, при която преимуществата и преференциите на тази малка група сякаш се приемат за даденост. Какво мислите за това?

Отговор: Тук няма какво да се мисли. Наистина тези неща съществуват и нищо не може да се направи.

Реплика: Но основната маса от населението на Земята може да наруши този договор, може да не се съгласи.

Отговор: Как? Тя е абсолютно неорганизирана, няма нито сили, нито възможности, нито средства, затова трябва да се подчини.

Въпрос: Но тази маса приема правилото, при което малка група хора във всяка държава ползва основните блага, икономическите възможности, а всички останали са принудени да живеят според това, което получат. Мислите ли, че това състояние на нещата може да продължи дълго?

Отговор: Това продължава хиляди години. Няма никакъв изход. Няма решение! Тези, които държат парите и армията,  никога няма да се съгласят да дадат своите печалби и привилегии на масите.

А масите изобщо нямат възможност да ги вземат и да управляват, тъй като държащите властта се обграждат с правилните хора и светът спокойно се върти напред. Защо трябва да се променя?

Въпрос: Това означава, че не вярвате в съществуването на някаква висша справедливост, която да доведе хората до равномерност на достъпа до материални блага. Как можем да говорим за любов един към друг? Как може да обичам ближния, който има по-големи възможности от самия мен?

Отговор: Това не зависи от богатството и от тези, който ръководят бизнеса и разпределят доларите помежду си.

Всичко зависи само от това, доколко масите ще разберат, че промяната на света е в промяната на човека, че не зависи нито от религиите, нито от парите, нито от силите, а само от самите хора. Ако хората поискат, могат да променят света чрез новата си настройка.

Из ТВ програмата „Беседи“, 01.11.2021

[289906]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Когато болният има треска, трябва не само да свали температурата, но и да се потърси причината за болестта. Когато планетата има треска, не е достатъчно да се намалят емисиите, трябва да се разбере от какво е болна.

Облакът дим и газове, който се издигаше от пожара край Атина, се виждаше на стотици километри. В града се наложи да затворят прозорците въпреки 40 градусовата жега. В цялата страна хиляди хора останаха без подслон, а огнищата се увеличават.

Горите това лято горят с особен размах. Гърция, Турция, Италия, Америка, Русия и още по списъка… Е, ясно. Какво следва в новините?

Екологичните предизвикателства ни се струват твърде мащабни. Не виждайки възможност да повлияем на случващото се, отхвърляме тежките кадри от екраните. Напразно. Глобалните проблеми на човечеството предполагат глобални решения и някой ден, под натиска на Природата, ще трябва да ги осъществим. Защо не сега?

Ето нагледна илюстрация от сайта на NASA – световна карта на горските пожари за последния месец. Подобна картина се повтаря всяка година.

Съвсем наскоро излезе подробен, шести по ред доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за дългосрочните последствия от глобалното затопляне. За първи път то е признато като „установен фактор“. Индустриалното въздействие върху климата също вече не се подлага на съмнение.

Според учените днес почти всички страни се сблъскват с екологични проблеми. Екстремните метеорологични явления се увеличават. Предстои топене на ледниците, покачване на нивото на океана, повишаване на средните температури, засилване на ураганите, суша, наводнения, аномални топлинни вълни и други „прелести“.

Водещият автор на доклада Майкъл Уенър казва: „Опасните климатични промени се случват тук и сега. Ако мислите, че това лято е лошо, тогава лятото, когато светът ще се стопли с 3 или 4 градуса, ще ни накара да си спомним настоящата година с носталгия. Сега е трудно да си представим колко зле може да бъде. Някои части от света ще станат негодни за живот“.

Като цяло не става въпрос за спиране на процеса, а само за опит за смекчаване. Как? С намаляване на емисиите на парниковите газове. Категорично не съм съгласен с това.

Човекът и Природата
На първо място, предупрежденията за предстоящи бедствия не са страшни истории. Днес не се отрича глобалното затопляне, а неговите антропогенни причини и предлагани начини за борба с него. Няма да навлизам в тези спорове, защото оставят същността на въпроса извън скобите. Ще кажа следното: от една страна, заинтересованите са нетърпеливи да яхнат надигащата се климатична вълна, от друга страна, тя не може се подценява.

Трябва да се действа. Но как?

Невъзможно е да се понижи температурата на планетата, без да ѝ се постави вярна диагноза. А за да го направите, трябва да видите цялата картина. Понеже говорим за единна глобална система, включваща четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. На първите три нива системата умее да поддържа перфектно динамично равновесие съгласно изискванията на настоящата ситуация. И само човека е изхвърлен от общия ред.

Но тук не става въпрос за индустрията като такава. В края на краищата сме хора за да се развиваме, да изучаваме природата и да използваме законите ѝ за нормален живот на планетата. Това е предвидено от системата – Природата, която ни е създала.

Защо тогава тя потъва в такъв страшен дисбаланс? Какво всъщност я изважда от равновесие?

За да разберем това, трябва да погледнем извън черупката на догмите, в която сме затворени от ранно детство.

Да, човекът е висше звено, но не е завоевател на Природата. Човекът не е този, който подчинява нисшите нива на своите прищевки и капризи. Не е този, който потъпква земята в горделивия екстаз на самодоволството. Човекът е повече от това. И той е роден за съвсем различно нещо.

Задържахме се твърде дълго във фазата на израстване. Вече усвоили знанията за света, оставаме в плен на инфантилни и безцелни търсения. Удовлетворявайки ги, пренебрегваме истинския си потенциал – потенциала на духа, а не на тялото. Не познаваме граници в насищането на материалните потребности, а истинските човешки нужди, напротив, обезценяваме и пренебрегваме. В резултат на това не сме господари на Природата, а роби на собственото си естество.

Преди, това беше в реда на нещата, защото растяхме, а растежът отнема време. „Роденият да пълзи не може да лети“, но на родения да лети му предстои труден път, преди да може да полети над себе си.

По този път Природата води човека до точката, в която трябва да стане човек. Трябва да се промени, да поеме отговорност и да влезе в зрялата възраст. Няма връщане назад в детството. Колкото и да отказваме, ще става все по-лошо. Защото Природата това са закони и те са неотменими.

Човешкият потенциал
Човек е този, който знае как да сложи благото на другите над своето добро. Който цени взаимното отдаване повече от себелюбието. Който изпитва наслаждение – не бутафорно, не „спасяващо душата“, а истинско наслаждение, служейки на другите в общество, което се чувства като сплотено семейство. Точно такова трябва да бъде човешкото общество, нали? Ето към какво ни води Природата.

И затова е безсмислено да прехвърляме икономиката „на нови релси“. Енергоспестяване, „зелени“ технологии, борба с въглеродния диоксид, с изчезването на флората и фауната, с топенето на ледовете, с окисляването на океана, всичко е само опит да се спогодим с треската, вместо да я излекуваме. С други думи, опит за ограничаване на нисшите нива на Природата в решаването на човешките проблеми.

Безсмислено. Преди всичко трябва да направим това, което наистина зависи от нас – да променим отношенията между хората, да поправим себе си. Само човешкото ниво може да го направи и по този начин ще поправи всичко. Няма друг начин да разрешим конфликта си с Природата. Ние я унищожаваме не с емисии изгорели газове, а с отношенията си един към друг и към нея.

Пред очите ни елитите променят курса, определят нови климатични „ценности“. Но дисбалансът е предизвикан от нашия егоизъм! А него предпочитаме да не пипаме.

Затова цялата ни борба е измислица. Както е казал великият сатирик: „каквото пазиш, това имаш“. Всички „бойци“ се интересуват не от победата, а от продължаването на борбата. Автомонтьорът чака дъжд или сняг, защото хлъзгавите пътища увеличават клиентите. Лекарят чака болни. Политиците – конфликти и кризи.

Всичко се основава на лошо начало, всичко е прогнило. Надяваме се да се откажем от изкопаемите горива, докато всички източници на нашата енергия, всички наши стимули всъщност са изкопаеми, архаични, пропити с егоистична представа за света. Независимо дали са три пъти „зелени“, в системен смисъл това не променя нищо. Ние сме си същите.

Какво можем
Винаги са се случвали природни бедствия. Климатът на Земята постоянно се променя. В действителност това е колосална система и на първите три нива на Природата сме нищожни пред нея.

Но има и човешко ниво. Нивото, на което бързо се превръщаме в глобално планетарно цяло, но живеем по стария закон на силата, враждата, омразата и отчаяното желание да превъзхождаме другия.

Реагирайки на това, Природата рязко излиза от равновесие, подлагайки ни на глобални заплахи. Това вече не са отделни катаклизми, а поредица от катастрофални бедствия, които са се подредили на прага на нашето бъдеще. Поотделно бихме ги преживели, но всички те идват наведнъж, както по време на египетските наказания. Поединично нямаше да носят ясно послание, но днес от погледа ни не трябва да се скрива  тяхната глобалност, тяхната системност, ясното им съответствие със състоянието на човечеството.

Нека да признаем, че имаме обща беда, но не климатична, а човешка и без правилно решение не можем да се измъкнем от нея. В крайна сметка Природата ще ни притисне до стената на собствения ни егоизъм. Ще ни притисне здраво, безпощадно. Но все още имаме време да го избегнем. Имаме време за промяна в себе си, в обществото, на човешкото ниво на системата, от което всички останали са напълно зависими.

Планетата гори в огъня на егоизма. Планетата се тресе от човешки кавги, конкуренция, консуматорство и глад, хедонизъм и нищета на духа, равнодушие, непримиримост, взаимно отблъскване, меркантилизъм. Някъде всичко това е скрито, някъде, напротив, е показано. Но въпросът е, че с такъв багаж не можем да пробием в бъдещето. Заседнали сме в решаващата фаза на човешкото развитие и чрез отказа си от промяна потапяме в хаос нисшите нива на Природата.

В същото време можем да върнем равновесието в системата, ако уравновесим себе си – ако на човешкото ниво започнем да изграждаме човешки отношения. Никой няма да го направи вместо нас. И това е единственото, което ни е нужно. Климатът в обществото определя климата на планетата.

[286097]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато говорим за ненамеса в неживата, растителната и животинската природа, казваме: „Не можете да пускате лапите си в природата, да унищожавате горите, птиците, животните и всичко останало. Трябва да правите всичко грижливо, внимателно“.

А когато говорим за човешката природа, сме слаби, защото по някакъв начин трябва да работим със себе си. Но никой не иска да го прави. Това е проблемът.

Науката кабала не говори за екология, а как да изградим равновесие с природата, тъй като причиняваме особена вреда на общата, глобална хомеостаза. А най-вредният обект в природата е човекът.

Но как човек, който мисли само за себе си, може да стане интегрална част от природата?

На неживо, растително и животинско ниво има закони, които гарантират хомеостазата, вътрешното съгласие, хармонията на всички части. В човека това го няма. За да го доведем до осъзнато постигане на равновесие с природата, той трябва да разбере какво е то и как да го постигне.

За да постигне равновесие с другите, всеки човек трябва да вземе предвид желанията на другите, а те неговите. Това се нарича закон на взаимното поръчителство, взаимната отговорност, взаимното съгласие.

По принцип човечеството иска да го направи по някакъв начин. Защото всички закони, които приемаме сякаш искат да компенсират непознаването на закона за взаимното поръчителство, но тази компенсация е слаба, едностранна и изкривена.

Факт е, че прилагането на този закон ще осигури на човечеството и на всички останали по-ниски слоеве на природата – неживо, растително и животинско, пълно равновесие. Нужно е да стигнем до него.

Нещо повече, когато започнем да го постигаме, ще открием законите на  естествената комутация. И тогава ще можем да направим големи пробиви във всичко, защото ще разберем как да организираме правилно отношенията между хората на всички нива – между съпрузите, родителите и децата, ръководителите и подчинените, подчинените помежду си, ръководителите помежду си и т.н.

Ще можем ясно да разберем, как в съответствие с природата да изградим тези взаимоотношения.

[288630]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Отгоре към нас идват само добри сили, но ако не сме готови да ги приемем, ги усещаме като удари. Така е и с коронавируса. Ако бяхме готови да приемем тази сила, която като следствие дойде при нас под формата на епидемия, ако се бяхме обединили, за да станем вътрешно по-близо един до друг пред лицето на опасността, тя нямаше да се появи.

Вижте как животните се обединяват срещу общата беда. Когато бягат заедно от наводнение или горски пожар, не се нападат. Усещат, че трябва да спасят живота си, затова хищническият инстинкт се потиска от инстинкта за самосъхранение.

Сега ние сме в същата ситуация. Ударите, които чувстваме от страна на природата или Твореца, висшата сила, трябва да ни подтикнат към правилните изводи как да се измъкнем.

Хубаво е да видим как се държат животните: бягайки от опасността, не се атакуват едно друго. Инстинктът на хищника изчезва, остава само инстинктът на борбата за живот. Ако вземем този пример от животинското ниво, ще победим епидемията, правилно и успешно ще излезем от това състояние.

Но проблемът е, че не сме на животинското ниво, ние сме разглезени животни, защото имаме човешки егоизъм, който отравя всичко. Затова не можем да мислим за обединение, единство, сближаване, за да се спасим от епидемията. Дори в условията на пандемия правителствата и отделните хора се опитват да спечелят и да се възползват от другите вярвайки, че това ще им донесе богатство и успех.

По този начин те влошават бедата двойно, причинявайки двойни проблеми. Вместо да бъдат заедно с останалите и по този начин да смекчат силата Гвура, те умножават силата на злото. Затова трябва да се учим по пътя на страданието.

Епидемията не идва, за да разболее хората или да ги убие, а за да ни научи как да се държим един към друг. Но засега виждаме, че не се учим, а вървим в обратната посока, тоест по пътя на страданието. Всяка страна мисли, че може да успее да спечели за сметка на другите страни и народи. Това е грешката.

Обаче постепенно под тези удари ще се спуснем до простото оцеляване на животинско ниво и тогава ще започнем да виждаме, че си струва да си помагаме и да не причиняваме вреда на другите, когато заедно бягаме от общата беда.

От урока на тема „Разбиването като възможност за поправяне“, 16.07.2021

[284891]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Наводненията в Германия поразяват със силата и скоростта, с която се случиха. Броят на жертвите продължава да расте с всеки изминал час и повече от хиляда човека са в неизвестност. Наводнени са пътища, разрушени са основи, има рухнали мостове.

Разрушенията са като след война. А зоната на наводненията все повече се разширява, продължава да обхваща нови области в Германия, Белгия и Австрия.

Това е катастрофа. Но ние учим, че има само една причина за отрицателното отношение на природата към нас, тоест на висшата сила, на Твореца – когато прекрачим разрешените граници. Природата иска да ни види в идеално състояние: обединени като един човек с едно сърце. И тя е готова да търпи, ако малко се отдалечим от това единство, но само в определени рамки.

Ако прекрачим тези граници, природата излиза от равновесие. Това се случи и ще продължава се случва. Влязохме в конфронтация с висшата сила, без да вземаме под внимание нашите действия по отношение на природата. И затова природата ще протестира все по-силно и по-силно с наводнения, пожари, епидемии и много още, като в египетските наказания: „Кръв, жаби, въшки…“

Предстоят голямо количество подобни катаклизми, които се ще наложи да преживеем през следващите 10-20 години. Но в същото време ще започнем да усещаме как те ни задължават да се приведем в равновесие. Историята на египетските наказания се повтаря: всички „египтяни“ вътре в нас, егоистичните сили, ще получат десет удара, докато не вдигнем ръце и не кажем: „Стига, повече не можем да останем в Египет!“

Но докато узреем за това бягство, ще се наложи да преминем през много удари, страдания, проблеми: наводнения, пожари, всякакви епидемии и т.н. Такава е прогнозата за следващите 10-20 години. До 2040 година бедствията ще се разпространят по цялото земно кълбо, във всяка страна и област по свой начин.

Ще видим, че пред общата беда хората ще започнат повече да си помагат, да проявяват солидарност. Но природата ни предявява още по-големи претенции: не просто малко да подобрим живота и отношенията си. Става въпрос за кардинално поправяне на характера на човека, за поправяне на неговата природа, за да разкрием, че всички сме егоисти и сами да поискаме да установим други отношения между нас.

Задължени сме да станем по-добри един към друг и с тази добра връзка между хората да повлияем на всички останали нива на природата: нежива, растителна и животинска, да ги доведем до спокойствие и хармония. Такъв ще бъде ефектът от промените, които ще се случат в нас, в отношенията ни един към друг.

Мисля, че това ще отнеме двадесет години, тъй като такава промяна не може да се случи за една нощ. Все пак започваме от днешното, абсолютно противоположно състояние, с пълна неподготвеност да вземем предвид природата, с неразбирането, че сме изправени пред системата от висши сили, дошли, за да ни променят.

Ние отказваме да видим в това ръката на Твореца и да я приемем като помощ за наше добро, за което трябва да благодарим. Всички проблеми са резултат от противопоставянето ни един на друг и затова сме противоположни на природата.

Невъзможно е да заобиколим пътя.  В края на краищата, египетското робство е продължило много години и е завършило със сериозни удари. Вижте как Фараона, нашата егоистична природа, упоритото каменно сърце протестира и не иска да отстъпи.

Все едно Фараона се съгласява да ни пусне, за да вървим към обединение и любов. А след това отнема своето разрешение, отказва да ни пусне, и отново се връщаме към това състояние.

Ще се наложи да прекараме няколко години в този спор. Освен това е необходимо да осъзнаем, че всичко се случва в световен мащаб, между всички народи и държави. Докато правителствата и народите започнат да се съгласяват, ще отнеме много време и много страдания и удари. Всичко е, за да се смирят хората и да приемат изпълнението на принципа на любовта към ближния като към самия себе си.

От беседа с журналистите, 18.07.2021

[285019]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес много хора по целия свят се чувстват като герой от известния филм „Омагьосан ден“, който преживява един и същи ден отново и отново.

[278696]

Filed under: Здраве, Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Нека да признаем, че не може да има само един полюс

Човек от раждането си дели света на две части: добра и лоша. Вярно е, че има и на пръв поглед неутрални неща, но с тях може да се играе в ръцете на една от страните. Критериите за полза и вреда, независимо дали искаме или не, са в основата на нашите оценки и определят нашето възприятие.

В крайна сметка разглеждам всичко относно мен, разпределям всичко по скалата между добро и лошо. Целият ни живот пулсира върху промените в баланса между двата полюса.

От незапомнени времена човечеството живее с идеята за двете начала и тяхната вечна борба. Но осъзнаваме ли днес, когато конфликтите излизат на глобално ниво, че тази борба е необходима? Осъзнаваме ли, че цялостността се формира именно от противоположностите, благодарение на съзидателното им противопоставяне?

Еврейският народ първоначално е бил създаден на този принцип. Преди хиляди години методиката на Авраам ясно, на практика, е показала как да съчетаваме двете начала в себе си и между нас така, че тяхната борба да не поражда разногласие, а единство. В тази методика изборът не е между плюса и минуса, изборът е да ги допълним взаимно и правилно да се издигнем над тях.

В нашата епоха идеологическите, културните, социалните пукнатини обхващат целия свят, а политиците и управляващите, както обикновено, се възползват от това, убеждавайки хората, че истината е само в от едната страна. Но истината не може да бъде едностранна. Невъзможно е един полюс, един лагер, един поглед да унищожи напълно противника. Това ще бъде пир по време на чума. „Затова, че си удавил, са те удавил, и в крайна сметка, тези, които са те удавили, сами ще се удавят“ –  казано е в „Думите на праотците“. Враждебността няма да има край и ще ни доведе до колапс, ако не се научим да се обединяваме над противоположностите. И двете изискват цялата „сцена“ за себе си, а в същото време нито едната от тях не иска да слезе от сцената – историческа и човешка.

Как да управляваме общото им действие?

Съгласие без отстъпки

Някой ден това ще се учи в първи клас, в детската градина – как да установяваме мир между две противоположни желания, свойства, мнения, процеси. Без спорове, без нестабилни и напрегнати компромиси, без да се жертва здравето, семейството, страната, обществото. Накратко, съвсем не така, както правим сега, убедени в своята правота и непогрешимост.

Главното е да се разбере: става дума за двете фундаментални сили на природата – „север“ и „юг“, които не могат една без друга. Неслучайно в развитите страни пред очите ни се оформят два лагера, разделени поравно. Те не са в състояние да се споразумеят, но и не могат да се освободят един от друг. Защото зад всеки стои самата Природа.

Единственият безкръвен и адекватен изход от тази ситуация е издигането към общи ценности, заради които двете страни са готови да действат заедно. Здраво общество, искрени отношения, гарантирано бъдеще за децата и внуците, атмосфера на топлота и грижа между нас – всичко това е много по-важно от нашите днешни „свети принципи“. Без тях раздорите ще разрушат всичко, което изграждаме.

Затова се издигаме над тях като сплотено семейство. Изобщо не капитулираме, не даваме победата, все още твърдо стоим на своето. Но в същото време разбираме, че нашата истина е само част от истината и че общото благополучие винаги е по-важно от личния триумф. Каква може да бъде победата в семейството? В семейството нечия победа е поражение, дори да си трикратно прав.

Именно на тези принципи, ако обществото е достатъчно узряло и готово да приеме, може да се основава новото бъдеще, в което противоположностите, колкото и да е странно, ще се допълват и ще са от полза за всички. Затова е необходимо „само“ да мислим и чувстваме по отношение на общото благо, на общия свят, на общото човешко  семейство. Да не дърпаме одеялото един от друг, а вътрешно да се приближим така, че да има достатъчно за всички.

Това не е „философия“, а цяла наука – науката кабала. По нея някога е живял еврейският народ и предстои да разберем какви подеми и падения е преживял по пътя си като пионер. Но сега, в глобалната епоха, в целия свят може по-лесно и по-бързо да усвоим тази наука за истинския баланс. Това, което се е давало с голяма трудност в древността, днес се проявява в лесен, адаптиран вид, като ученически учебник, с достъпни и нагледни неща, които преди най-добрите умове на човечеството не са могли да си представят.

Помирение на непримиримите

Двама се държат за „общо одеяло“ и всеки казва: „Цялото е мое!“. Този пример кабалистите са дали преди хиляди години. Днес вече разбираме: има се предвид два принципа в човека и в обществото, които ни разкъсват на части и ни разделят на различните страни на барикадите. Само едно ще ги примири: подемът към единно цяло, в което двата полюса, оставайки противоположни, създават общо поле на връзка и изграждат съвършенство върху антагонизма, върху непримиримия контраст.

Не можем да се измъкнем от тази диалектика, но можем да улесним процеса, ако го стартираме сами, без да чакаме стимули. В края на краищата „стимул“  е от латинското stimulus – острата пръчка на пастира. По-добре без нея.

Представете си: седят двама непримирими хора, но разбират основите на съществуването на света и започват да се договарят, как да се разбират помежду си в общата система, независимо дали е семейство, работа, социална сфера или дори политика. Но вече различна политика, която служи на общото благо, а не на личните интереси.

Малко по малко ще се научим на системен подход, ще се почувстваме един друг, ще почувстваме нашата взаимосвързаност и ще видим в нея огромни възможности – отново за всички, а не за някой поотделно. Нещо повече, ще започнем да се ценим осъзнавайки, че само в съвместния просперитет всеки ще намери своето лично пълно щастие. Истинският позитив винаги е общо достояние. В крайна сметка, нашето взаимно допълване е съвършенство.

И обратното, голямата омраза води до голяма безизходица. Невъзможно е да продължим да живеем от криза на криза, от беда на беда, от война на война, с надеждата, че ще се избавим от другите, нежеланите. Това, разбира се, е възможно, но фатално. Дните на монарсите свършиха, мъдростта на лидерите се обезцени, потребителската демокрация на обикновените хора разцепва западните общества, сцената е изпълнена с крайности от всякакъв вид. Утре те ще се превърнат в норма и ще отстъпят място на още по-големи крайности.

Това няма да има край. Надеждата за „хуманизъм“ не е нищо повече от самозаблуда. Ние сме затънали в разединение, вместо да пропускаме между полюсите на противоположностите ток на добра връзка.  Природата ни демонстрира навсякъде тази връзка в общата верига. Елементарна схема: плюс, минус и съпротивление между тях. В нашия случай, съпротивление срещу егоизма. Балансирайки го, можем да регулираме силата и качеството на единството между нас. И това е достъпно за всички. Всеки има този потенциал. Защото всички сме части от едно цяло.

Между полюсите и над тях

Целият свят е разпънат между два полюса, два края на безкрайна скала. Те се проявяват в различните пластове на природата и на човешко ниво придобиват своето изконно качество, истинско значение. Развитието на човека последователно води към факта, че той в крайна сметка правилно затваря веригата, поставяйки благото на другите над своето собствено.

Отне ни хиляди години, за да започнем поне малко да разбираме същността на закона за любовта към ближните – ключов принцип на науката кабала, който толкова дълго изглеждаше като абстракция. Това е Законът на природата, в него няма нищо нравоучително, нищо утопично. Той е абсолютен, неизменен и универсален. Когато го игнорираме, предизвиква раздор. Когато го следваме, въдворява мир.

Да го следваме, означава да разкрием нашата взаимна противоположност и да се допълним взаимно до пълно съвършенство. От нашите немислими противоречия да създадем едно цяло. В началото под натиска на бедствието, след това по желание, по волята на сърцето, в радост. Няма лоши и добри, няма повече или по-малко важни, няма прави и виновни – има само динамично качествено равновесие, непрекъснато биене на общото ни сърце, биещо между двата полюса.

И дори все още да сме безкрайно далеч от такива отношения, но вече ги виждаме, вече можем да поставим диагноза и да приемем лечение. Въпреки „детската градина“ наоколо, много от нас пораснаха, пораснаха от илюзиите. За първи път светът стои пред избор, който преди беше възможен само за един малък народ, полагащ пътя.

За да направим този избор, не е необходимо да ходим на площади или в избирателни секции. Той винаги е тук, отворен за всички и за всеки. Той вече израства отвътре, от сплита на корените, от връзката между нас. Нека да спрем да парадираме с различията си или обратно, да ги игнорираме. Прекрасно е да сме различни само, ако се издигнем до нашето общо сърце.

 [280144]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Преди 147 години е роден мъж, когото гражданите на Великобритания нарекоха най-великият британец в историята – известният премиер Уинстън Чърчил. Все още се изучават победните принципи, които са го водили в живота.

[255945]

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние можем да се свържем истински, да се разбираме един с друг само въз основа на интегралното взаимно отдаване. Всичко останало ни разделя, дори да ни свързва.

Съществува понятието интеграция. То идва от латинското integratio – изпълване, integer – цяло. В науката кабала аналогичният термин (התכללות) се базира на ивритски корен със същия смисъл – общност, цяло (כלל).

По своята същност интеграцията е фундаментален принцип, необходим за разбирането на света и успешната самореализация в него. За да бъде животът ни приятен и ползотворен, трябва „само“ правилно да се свържат всички части на цялото така, че да не се сблъскват една с друга, а да се допълват взаимно.

Какво ни пречи да го направим в настоящия етап на развитие, когато системният срив вече крещи за себе си на всяко кръстовище?

По пътя към цялото

Всички произлизаме от единна, взаимосвързана система. Ние живеем и се развиваме в нея, под нейното насочено влияние. В продължение на хилядолетия хората бяха тласкани от мощен двигател – егоизъм, растящ от поколение на поколение. Тази сила ни разкъса на части, разцепи, разпръсна ни все повече и повече, докато не покрихме планетата и не открихме, че няма къде да избягаме един от друг.

Иска ми се Земята беше десет пъти по-голяма. Тогава щеше да стигне за нашата епоха. Но потомците ни все пак биха стигнали да същата патова ситуация, когато заплахата от масово взаимно унищожение витае във въздуха и хората свикват с нейния тръпчив дух.

Ние не се допълваме един друг. С цялата ни омраза, със самоубийствения арсенал от оръжия, ние вървим в повика на егоизма отлично осъзнавайки, че нашите деца са затънали в същото блато, над което виси взривоопасната мъгла от човешки страсти.

Никога досега човечеството не се е озовавало в такава непроходима задънена улица. Отлично виждаме накъде вървят нещата, но не се опитваме да променим нищо. Защото трябва да променим себе си, а това е много по-трудно, отколкото да направим ядрено-екологичен апокалипсис и жалка шепа от нас да започне всичко отначало.

Тук се проявява важността на интеграцията в нейното кабалистично разбиране. Досега неумело свързвахме частите на цялото, налагайки ги една върху друга, отрязвайки това, което ни се струва излишно, оставяйки пропуски и изхвърляйки фрагменти, за които не намирахме място. Подобна „интеграция“ е добра само за известно време, докато ненаситната човешка природа не наруши нейната крехка, измъчена, измислена конструкция. Което означава, че ни трябва нещо друго, нещо повече.

Неслучайно в кабала „интеграция“ не е просто свързване на части, а взаимното им включване. Не просто мозайка, а пъзел. Всички наши различия и противоречия, всички завои и остри ъгли са всъщност начални условия за сближаване, обратната страна на общата картина. Разбира се, щеше да бъде по-лесно, ако бяхме „правоъгълни“.

Но тогава това би било елементарна „геометрия“, комбинаторика, сума от части без искра и без смисъл. Истинското единство се изгражда върху комбинацията от противоположности, докато се издигаме над тях към ново качество, към нов поглед към себе си и към света.

Сега, когато частите от световния пъзел са разпръснати без ред пред нас, е време да приложим методиката, която ще ги разположи по местата им, ще ги интегрира, ще ги включи една в друга и ще създаде истинско единство с равни възможности, равни отговорности и равно взаимно отдаване.

Защото изпълването е именно отдаването, грижата за другите, за общността, в която всички са достатъчно развити, за да се отворят един за друг, да се подкрепят един друг и да се издигат над разединението. Само така, създавайки интегрално обкръжение, съчетавайки се, прониквайки се от другите, ще си осигурим добро бъдеще.

Това не изисква специални таланти, специални ресурси, специални разходи. Това изисква преди всичко различно отношение. Когато се научим да се разбираме, да се чувстваме, да се включваме един в друг, тогава ще имаме общ език, общ мироглед и най-накрая ще излезем от егоистичната безизходица.

Последни и първи

Интеграционните процеси започнаха в началото на XX век под формата на глобализация, която здраво свърза човечеството в единно кълбо, но не чрез хармонично допълване, а чрез потребителската икономика, банковата система, технологиите и средствата за масова комуникация. В резултат на това сме заедно, но разделени.

Тази ситуация два пъти беше разрушена от световните войни и Трета световна, разбира се, няма да изненада никого. Системата окончателно се затвори около нашето „кълбо“ и тази система е фундаментално погрешна.

Не може да разчитаме на „времето“, което държи целия свят. Време е да сглобим пъзела интегрално. Все още не знаем как, все още не виждаме картината на сплотеното общество, в което няма разделение на свои и чужди, но това не пречи да започнем. Първокласникът, който сяда зад чина, също не знае докъде ще стигне. Важното е да иска да учи. Желанието е първото условие за успех, методиката е неговият залог.

По този път ще започнем да разбираме много неща. Първо, до каква степен всички зависят един от друг. При това не само икономически и социално, но и вътрешно. Мислите и настроенията се разхождат по света и в каквито и опаковки да ги обвиват, почти всички са негативни, егоистични, разрушителни. Всъщност те ни разделят, понякога по „детски“, абсолютно заблуждаващи критерии.

Второ, ще видим, че взаимозависимостта не е проклятие и не е присъда. Напротив, никой не може да бъде щастлив сам и дори да се изолира от света, никой няма да може да си осигури всичко необходимо, особено в наши дни. Нуждаем се един от друг. Ние сме неразделни. Необходимо е само да разберем и правилно да задействаме тази връзка, без утопични идеали, прагматично и честно, без да крием недостатъците, а компенсирайки ги съвместно. Когато връзката е проникната от взаимотдаването, всички са щастливи.

Трето, осъзнаваме, че единствената пречка по пътя към това сме самите ние. Дори не осъзнавайки необходимостта и  историческата неизбежност на интеграцията, ние следваме предишния курс чрез безкрайно разглобяване и голямо клане. Ние сме като хипнотизирани от процеса на разпадане, заслепени от егоизма с неговата „истина“

Но ако истината триумфира върху развалините и руините, това е лъжа! Истинската истина, тази, която е една за всички, се крие във взаимното разбирателство, взаимодействието, взаимовключването. И може да се докаже само чрез дела, примери, които ще предизвика след себе си.

В крайна сметка ще видим едно просто нещо: различията между нас са необходими и важни. Не трябва да се страхуваме, скриваме, игнорираме или да ги разпалваме. Трябва да ги признаем и да се издигнем над тях към общата картина, към цялото, към обществото, в което контрастите взаимно се допълват, включват се един в друг и създават живо, топло човешко единство.

Днес, в разгара на егоистичната глобализация, има всички условия за това. Можем да променим себе си и по този начин да променим света. Имаме на разположение точна, ясна, проверена методика. Ако я използваме, ще успеем. Ако не я използваме, пак ще се върнем към нея, преминавайки през кръга на страданието. Ако се поизмъчи, егоизмът ще стане по-сговорчив. Само да не страда…

Нашата епоха кабала нарича „последното поколение“. „Последно“ защото вече е способно да сложи край на предишната изчерпана парадигма и да застане на интегралния път.

Но възможността и реалността не винаги съвпадат. Ако пропуснем шанса, децата ни ще бъдат изправени пред същото предизвикателство, но при много по-сурови обстоятелства. Ако все пак се събудим и започнем да действаме, ще бъдем първи в новата история на човечеството.

[279148]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→