Когато болният има треска, трябва не само да свали температурата, но и да се потърси причината за болестта. Когато планетата има треска, не е достатъчно да се намалят емисиите, трябва да се разбере от какво е болна.

Облакът дим и газове, който се издигаше от пожара край Атина, се виждаше на стотици километри. В града се наложи да затворят прозорците въпреки 40 градусовата жега. В цялата страна хиляди хора останаха без подслон, а огнищата се увеличават.

Горите това лято горят с особен размах. Гърция, Турция, Италия, Америка, Русия и още по списъка… Е, ясно. Какво следва в новините?

Екологичните предизвикателства ни се струват твърде мащабни. Не виждайки възможност да повлияем на случващото се, отхвърляме тежките кадри от екраните. Напразно. Глобалните проблеми на човечеството предполагат глобални решения и някой ден, под натиска на Природата, ще трябва да ги осъществим. Защо не сега?

Ето нагледна илюстрация от сайта на NASA – световна карта на горските пожари за последния месец. Подобна картина се повтаря всяка година.

Съвсем наскоро излезе подробен, шести по ред доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за дългосрочните последствия от глобалното затопляне. За първи път то е признато като „установен фактор“. Индустриалното въздействие върху климата също вече не се подлага на съмнение.

Според учените днес почти всички страни се сблъскват с екологични проблеми. Екстремните метеорологични явления се увеличават. Предстои топене на ледниците, покачване на нивото на океана, повишаване на средните температури, засилване на ураганите, суша, наводнения, аномални топлинни вълни и други „прелести“.

Водещият автор на доклада Майкъл Уенър казва: „Опасните климатични промени се случват тук и сега. Ако мислите, че това лято е лошо, тогава лятото, когато светът ще се стопли с 3 или 4 градуса, ще ни накара да си спомним настоящата година с носталгия. Сега е трудно да си представим колко зле може да бъде. Някои части от света ще станат негодни за живот“.

Като цяло не става въпрос за спиране на процеса, а само за опит за смекчаване. Как? С намаляване на емисиите на парниковите газове. Категорично не съм съгласен с това.

Човекът и Природата
На първо място, предупрежденията за предстоящи бедствия не са страшни истории. Днес не се отрича глобалното затопляне, а неговите антропогенни причини и предлагани начини за борба с него. Няма да навлизам в тези спорове, защото оставят същността на въпроса извън скобите. Ще кажа следното: от една страна, заинтересованите са нетърпеливи да яхнат надигащата се климатична вълна, от друга страна, тя не може се подценява.

Трябва да се действа. Но как?

Невъзможно е да се понижи температурата на планетата, без да ѝ се постави вярна диагноза. А за да го направите, трябва да видите цялата картина. Понеже говорим за единна глобална система, включваща четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. На първите три нива системата умее да поддържа перфектно динамично равновесие съгласно изискванията на настоящата ситуация. И само човека е изхвърлен от общия ред.

Но тук не става въпрос за индустрията като такава. В края на краищата сме хора за да се развиваме, да изучаваме природата и да използваме законите ѝ за нормален живот на планетата. Това е предвидено от системата – Природата, която ни е създала.

Защо тогава тя потъва в такъв страшен дисбаланс? Какво всъщност я изважда от равновесие?

За да разберем това, трябва да погледнем извън черупката на догмите, в която сме затворени от ранно детство.

Да, човекът е висше звено, но не е завоевател на Природата. Човекът не е този, който подчинява нисшите нива на своите прищевки и капризи. Не е този, който потъпква земята в горделивия екстаз на самодоволството. Човекът е повече от това. И той е роден за съвсем различно нещо.

Задържахме се твърде дълго във фазата на израстване. Вече усвоили знанията за света, оставаме в плен на инфантилни и безцелни търсения. Удовлетворявайки ги, пренебрегваме истинския си потенциал – потенциала на духа, а не на тялото. Не познаваме граници в насищането на материалните потребности, а истинските човешки нужди, напротив, обезценяваме и пренебрегваме. В резултат на това не сме господари на Природата, а роби на собственото си естество.

Преди, това беше в реда на нещата, защото растяхме, а растежът отнема време. „Роденият да пълзи не може да лети“, но на родения да лети му предстои труден път, преди да може да полети над себе си.

По този път Природата води човека до точката, в която трябва да стане човек. Трябва да се промени, да поеме отговорност и да влезе в зрялата възраст. Няма връщане назад в детството. Колкото и да отказваме, ще става все по-лошо. Защото Природата това са закони и те са неотменими.

Човешкият потенциал
Човек е този, който знае как да сложи благото на другите над своето добро. Който цени взаимното отдаване повече от себелюбието. Който изпитва наслаждение – не бутафорно, не „спасяващо душата“, а истинско наслаждение, служейки на другите в общество, което се чувства като сплотено семейство. Точно такова трябва да бъде човешкото общество, нали? Ето към какво ни води Природата.

И затова е безсмислено да прехвърляме икономиката „на нови релси“. Енергоспестяване, „зелени“ технологии, борба с въглеродния диоксид, с изчезването на флората и фауната, с топенето на ледовете, с окисляването на океана, всичко е само опит да се спогодим с треската, вместо да я излекуваме. С други думи, опит за ограничаване на нисшите нива на Природата в решаването на човешките проблеми.

Безсмислено. Преди всичко трябва да направим това, което наистина зависи от нас – да променим отношенията между хората, да поправим себе си. Само човешкото ниво може да го направи и по този начин ще поправи всичко. Няма друг начин да разрешим конфликта си с Природата. Ние я унищожаваме не с емисии изгорели газове, а с отношенията си един към друг и към нея.

Пред очите ни елитите променят курса, определят нови климатични „ценности“. Но дисбалансът е предизвикан от нашия егоизъм! А него предпочитаме да не пипаме.

Затова цялата ни борба е измислица. Както е казал великият сатирик: „каквото пазиш, това имаш“. Всички „бойци“ се интересуват не от победата, а от продължаването на борбата. Автомонтьорът чака дъжд или сняг, защото хлъзгавите пътища увеличават клиентите. Лекарят чака болни. Политиците – конфликти и кризи.

Всичко се основава на лошо начало, всичко е прогнило. Надяваме се да се откажем от изкопаемите горива, докато всички източници на нашата енергия, всички наши стимули всъщност са изкопаеми, архаични, пропити с егоистична представа за света. Независимо дали са три пъти „зелени“, в системен смисъл това не променя нищо. Ние сме си същите.

Какво можем
Винаги са се случвали природни бедствия. Климатът на Земята постоянно се променя. В действителност това е колосална система и на първите три нива на Природата сме нищожни пред нея.

Но има и човешко ниво. Нивото, на което бързо се превръщаме в глобално планетарно цяло, но живеем по стария закон на силата, враждата, омразата и отчаяното желание да превъзхождаме другия.

Реагирайки на това, Природата рязко излиза от равновесие, подлагайки ни на глобални заплахи. Това вече не са отделни катаклизми, а поредица от катастрофални бедствия, които са се подредили на прага на нашето бъдеще. Поотделно бихме ги преживели, но всички те идват наведнъж, както по време на египетските наказания. Поединично нямаше да носят ясно послание, но днес от погледа ни не трябва да се скрива  тяхната глобалност, тяхната системност, ясното им съответствие със състоянието на човечеството.

Нека да признаем, че имаме обща беда, но не климатична, а човешка и без правилно решение не можем да се измъкнем от нея. В крайна сметка Природата ще ни притисне до стената на собствения ни егоизъм. Ще ни притисне здраво, безпощадно. Но все още имаме време да го избегнем. Имаме време за промяна в себе си, в обществото, на човешкото ниво на системата, от което всички останали са напълно зависими.

Планетата гори в огъня на егоизма. Планетата се тресе от човешки кавги, конкуренция, консуматорство и глад, хедонизъм и нищета на духа, равнодушие, непримиримост, взаимно отблъскване, меркантилизъм. Някъде всичко това е скрито, някъде, напротив, е показано. Но въпросът е, че с такъв багаж не можем да пробием в бъдещето. Заседнали сме в решаващата фаза на човешкото развитие и чрез отказа си от промяна потапяме в хаос нисшите нива на Природата.

В същото време можем да върнем равновесието в системата, ако уравновесим себе си – ако на човешкото ниво започнем да изграждаме човешки отношения. Никой няма да го направи вместо нас. И това е единственото, което ни е нужно. Климатът в обществото определя климата на планетата.

 

[286097]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment →