Въпрос: Когато мъжът и жената образуват двойка, съдбата им става съвместна или те изначално се намират от двете страни на барикадата?

Отговор: Няма никакви случайности. Вие нищо не избирате, включително и партньора си. Всичко е предначертано. Изборът е само да направите ли крачка напред сами или да чакате да ви тласнат всякакви обстоятелства.

Въпрос: Ако жената има трудни отношения с мъжа, кабала може ли да ѝ помогне? Все пак, тя има ли избор?

Отговор: Ще видите, че нещо може да се промени: или мъжът, или обстоятелствата, или себе си. Но това ще се изясни по-късно.

Въпрос: Оказва се, че изучавайки кабала, жената може да разбере това?

Отговор: Разбира се. Кабалистичните знания променят самата нея. По такъв начин тя чувства, че започва все повече да се приближава или отдалечава от своя партньор. Тогава решението се ражда само.

Въпрос: Това решение се ражда само, защото вече го има ли? Просто се проявава навън?

Отговор: Абсолютно вярно!

Реплика: Да го разбереш, да го приемеш и да живееш – това е и лесно, и трудно.

Отговор: Затова е интересно!

От ТВ програмата «Беседи с Михаел Лайтман, Даша Город, психолог», 14.07.2020

[268554]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената - Няма коментари→

Изследвания на учени разкриват, че в основата на всички беди стои жената.

Изследване, направено в Университета Бъркли и Университета Бар-Илан показва, че коренът на всички човешки проблеми са жените.

Попитаните над хиляда респонденти са изяснили, че съпругите, сестрите и дъщерите са виновни за усложняването на живота. Те „правят от мухата слон“!

Мъжете са по-примитивни в разбирането на живота…

[224270]

Filed under: Клипове, Мъжът и жената - Няма коментари→

Известен психолог посочи десет признака на истинския мъж или на осъществения мъж. Ценя психологията и ми е интересно да сравня съвременните ѝ представи с тези за истинския мъж, както го вижда науката кабала.

Понятието „мъж“ на иврит е тясно свързано с преодоляването. Не случайно тази дума е еднокоренна и не случайно взаимовръзката им като цяло е в съответствие с нашата логика. Нюансите обаче са толкова съществени, че могат да променят психологическия портрет до неузнаваемост. Нека да видим кой може да се счита за истински мъж.

  1. Той разчита само на себе си.
Мъжът, който разчита само на себе си, е наистина нещастен човек. Не и ако води стадото си през прерията, разбира се. Но ако живее в обществото на ХХ век, заобиколен от други хора, който и да е той, трябва да разчита на другите за нещо, за нещо да им се довери, да разчита на тяхната подкрепа и помощ. Да разчиташ само на себе си е сигурен път към морален фалит. Истинският мъж е заобиколен от много истински приятели.

2. Той е самодостатъчен.
Всъщност, само глупакът може да бъде самодостатъчен. Какво се крие зад това понятие? Аз съм си аз и не искам нищо от себе си? Аз съм умен, уверен в себе си? Аз съм идеален? Или не съм идеален, но не се нуждая от усъвършенстване?

Когато човек е абсолютно уверен в себе си и в разбирането си за света, той спира да расте, да се развива. Истинският мъж не е доволен от себе си, изисква повече от себе си.

   3. Той  е независим.
Няма лична независимост. Или каквато и да е друга. Човек зависи от вродените си свойства, от възпитанието, от обкръжението, от обществото като цяло, от състоянието на държавата и света, от природата и нейните закони. Който не е готов да си го признае дори пред себе си, е най-податлив на факторите на влияние и гордо се подчинява на обстоятелствата с глупава усмивка на уста.

Обратно, колкото повече човек расте, толкова по-зависим става от всички. Истинският мъж разбира зависимостта си и точно благодарение на нея намира пътя към свободата.

   4. Той не иска помощ.
Което е доказателство за неговите, да кажем, тесногръдие и неблагоразумие. Човек пренебрегва слабостта си или не може да я оцени правилно и в резултат на това предпочита да не моли за помощ. Въпреки, че искането на помощ не е лошо или срамно. Понякога ти помагаш, понякога помагат на теб. Истинският мъж може да предложи и да приеме помощ.

   5. Той не прави компромиси.
Този подход винаги води до фатални резултати: или го убиват, или той убива. Компромисите са необходими, защото чрез тях стигаме до правилни изводи, до широк поглед, до по-пълна картина. Правилните решения винаги са някъде по средата между непримиримите крайности.

Компромисите изобщо не означават конформизъм или капитулация. Те ни позволяват да намерим общ език, да постигнем своето не на кървава цена, да се учим на взаимно разбиране, на взаимодействие. Цялата природа се състои от положително и отрицателно и живее в компромиси между тях.

Истинският мъж прави компромиси, за да защити това, което му е скъпо.

  6. Той не се сравнява.
Това трябва да го разберем. Ако не се сравнявам с другите, как ще раста? Какъв стимул ще ме подтикне да се издигна над себе си днес? Мога да погледна в моето вчера, но винаги има опасност, че всичко като цяло там ще ми хареса. Имам нужда от завист към другите – добра „бяла“ завист, която ме подтиква към растеж. Истинският мъж не се страхува да се сравнява не в своя полза и правилно да реализира това сравнение.

   7. Той се приема такъв, какъвто е.
Само майката приема детето си такова, каквото е. Самият аз трябва да видя какъв съм и не винаги да го приемам. Защото все още не съм този, който непременно трябва да бъда. Този аз, който е по-добър, по-качествен от мен днес. Ако просто приемам себе си, то спирам, отказвам се от диалектиката на   развитието. Истинският мъж не се примирява с това, което е.

  8. Той не бяга след жени.
Но това не зависи от човека. С това се раждат. Някои живеят спокойно в семейство, без да се нуждаят от още нещо, а други се побъркват без поредица от увлечения. Тук нищо не може да се промени. Нещо повече, това качество, дори и да се проявява в сексуалните отношения, всъщност се отнася до фундаменталните движещи сили и е заложено на ниво „софтуер“. Да, то кара някои да „бягат“, някои води през големи тръни, но в крайна сметка то води до позитив.

  9. Той избягва кризата на средната възраст или я преживява с по-малко загуби.
Ще го кажа така: „средната възраст“ е разтегливо понятие. Гледам живота си и се опитвам да намеря смисъл в него, някакво зърно. За първи път това може да се случи на шест години, но до отговора има още много време. И след това, ако този въпрос изплува, ние „махаме“ от него сурогатния смисъл или го изпращаме в далечна кутия в съзнанието. „Да преминеш кризата на средната възраст с най-малки загуби“, означава вътрешно да се съгласиш, да се примириш и да плуваш по течението, което води до последното пристанище.

Истинският мъж не се успокоява и постоянно е в „криза на средната възраст“, в криза на смисъла, която изисква да си дава сметка за свършеното и какво не е направено. Той осъзнава, че предстоят много, много неща, без които няма да стигне точно до тази „средна възраст“.

   10. Той със сигурност знае, че жената също е човек, само че  по-добър.
Съгласен съм. Жената не се води толкова лесно. Мъжът често скрива очи под „полата“, жената не скрива очи под „панталона“. Мъжът се увлича, губи разсъдък, полудява и в това е неговата слабост. Жената е естествена и в това е силата ѝ. И тъй като говорим за психология: всичко, което прави мъжът, в крайна сметка го прави заради жена.

Разбира се, от гледна точка на природата, никой не е по-добър: нито жените, нито мъжете. Ние сме различни и сме призвани да се свързваме, да съчетаваме нашите първоначални свойства. Как е отделен въпрос. Затова ще кажа просто: истинският мъж се отнася внимателно с жената, виждайки в нея равностоен партньор в израстването и самоусъвършенстването.

  11. Това е лично от мен: мъжът трябва да преодолява себе си. Мъжът вътрешно е готов да види своето несъвършенство, но не заради мазохизъм, а за да стане по-добър. Пътят на мъжа е в постоянно обновяване, постоянно издигане над себе си именно чрез осъзнаване на собствените си недостатъци. Науката кабала обяснява как наистина може да се издигне над себе си.
А ще се отнася до психолозите, не споря с тях. Просто хвърлям малко повече светлина върху качествата, за които те говорят.

[271918]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената - Няма коментари→

Може ли нашето общество да се справи със сексуалното насилие? Или сме способни само на патетични протести?

Не искам да трупам думи, затова веднага ще попитам: какво искаме? Разрешаване на проблема или… Въпреки, че е по-дoбре без „или“ – директно и честно.

Сексуалното привличане е една от основите на нашата природа, втората основна потребност след нуждата от храна и вода. И тъй като желанията растат, те трябва да влизат в социални рамки чрез възпитание. В противен случай вроденото естество ще вземе всичко, до което може да достигне.

Правилното овладяване на егото е изкуство. Човекът в нас трябва да надделее над животното – не чрез потискане, не чрез дресиране, не с примитивните методи на камшика и тоягата, а чрез възпитанието във висшия, истински човешки смисъл на думата.

Това е на теория. А какво се случва на практика? На практика ние пренебрегваме самоусъвършенстването на  човека, ограничено до набор от училищни знания и морални нравоучения. На практика на децата, тийнейджърите и възрастните просто се казва какво може и какво не може, как трябва и как не трябва, прекрасно знаейки, че не всички и не винаги ще спазват правилата.

Социални упражнения? Създаване на позитивна среда и обучение на нейната основа? Запознаване с човешката природа  и съзнателна, целенасочена работа с нея? Развиване на умения за взаимодействие? Постоянно съвместно обучение с предизвикателства, решаване на проблеми, анализ на ситуации? Изграждане на здраво, уважително отношение към противоположния пол?

Всичко това е внимателно маркирано с отметки и пуснато. Ние не възпитаваме Човека и в негово отсъствие „на кормилото“ стои жалкият резултат от неолибералното политически коректно зомбиране, податливо на непокътнати природни импулси.

А в действителност е още по-зле: различни видове интереси явно и скрито използват сексуалния контекст, безжалостно играят с този импулс и лепят в съзнанието на подрастващото поколение идоли, които тук и там изискват жертви.

Милиони клипове, анимации, филми, „произведения на изкуството“, реклама, сатира, форми на представяне от всякакъв вид, има много начини да „дръпнете струната“. И те я дърпат отново и отново.

Виновна ли е младежта? Или са виновни родителите, по-старото поколение, държавните агенции с техния формализъм и най-важното –  медиите. Същите медии, които вече участваха в последния протест. Същата телевизия, която прекъсна излъчването за минута. Тези новинарски сайтове, които навсякъде популяризират предизвикателно съдържание. Тези журналисти, които обслужват клиентите си.

Аз не съм моралист, аз съм реалист. Виждам причините и последствията. Пред нас е добре смазаната машина, чиито задачи са противоположни на възпитанието, каквото трябва да бъде. Машина, която смазва поколение след поколение.

Медиите не просто яхват вълната, те ни хвърлят на тези вълни една след друга: „разкрепостеност“, протест, изригване на „култура“, протест. Медиите станаха върховен регулатор. Всички наши преценки, по един или друг начин, се основават на това, което черпим оттам. И ние черпим предубедени, поръчани и платени „истини“, в по-голямата си част имплантирани между думи, редове и кадри – самата атмосфера, в която по неволя се „вари“ цялата страна.

Човекът се ражда от обкръжението. Ако се грижим за обкръжението, младите хора няма да попаднат в капаните на лекомислието, необуздаността, насилието. Всеки ще види около него хора, а не „манекени“, предназначени да задоволят прищевките му. Но ние пренебрегваме толкова очевидната отговорност на обществото и понякога от гнездото на нашето „възпитание“ излизат егоисти, които прекарват целия си живот във всякакви „основни инстинкти“, реализирани за сметка на другите.

Време е медиите да бъдат заклеймени всенародно. Те изобщо не обслужват обществото, те го кроят според своите стандарти. И когато ни се струва, че ни дават глас, това е техният глас, който преминава през нас.

Имаше следния показателен случай: шестгодишно момче от Колорадо беше отстранено от училище, защото тананикал на съучениците си популярната песен „I’m sexy and I know it“ /Секси съм и го знам/. Можел ли е да разбере какво пее? Разбира се, че не. Къде го е чул? По радиото и по телевизията, разбира се, тогава песента гърмеше в топ класациите. Това може да се пее на всеослушание, но не и между стените на училището. Това е готино и модерно, но неморално, такъв е абсурдният характер на съвременното „възпитание“.

Затова, ако наистина искаме да балансираме нашите основи и да помогнем на всички да се издигнат над тях, трябва да стигнем до основите на лицемерната среда, която сме създали. Насилието расте от лъжите, които са между нас, от лицемерието, което старателно култивират средствата за масово безумие и други подобни. Те окончателно се поддадоха на инстинктите си. Те не слушат никого. Те излъчват и помпат. Те сега диктуват обсъждането на поредната „сензация“. За да забравим утре за нея и да преминем към следващата в списъка. Ние вървим в кръга на тематичните новини, написани в редакторската мрежа.

Нека да се освободим от дефектните парадигми. Тук трябва трезв, премерен подход.

Отлично разбираме, че всичко в живота, в известен смисъл, се върти около секса. Той има значение, той е привлекателен, той носи удоволствие и облекчава напрежението. Накратко, той е нужен. Но той изобщо не трябва да провокира изблици на насилие. Как да се измъкнем от безкрайната говорилня?

Жени, на първо място се обръщам към вас. За да пробием тази стена, ни е нужна вашата женска солидарност – мека, мъдра, непоколебима. Необходимо е изискване, обръщане към корена на проблема, към това, което представлява неписаният социален договор.

Обществото се нуждае от нов консенсус, от ново възпитание, благодарение на което у мъжете постепенно ще се формира лично, синовно, внимателно, трепетно  отношение към жените. Толкова трепетно, че дори не затвора, а срама и страха от позор да го накара да се държи в ръце. И тогава той ще израсне вътрешно и ще се научи да има равни отношения.

Защото равенството на половете не означава, че всички са еднакви. Равенството е, когато две противоположности са привлечени една от друга през бездната заради взаимно отдаване, а не за взаимно удовлетворение или взаимно изтезание. Равенство е, когато ценим другия, защото можем да му дарим любов.

Това трябва да предадат жените на мъжете. Самите мъже без подходяща среда няма да узреят. Трябва да ги „принудим“: да свикнат с мисълта, да ги приобщим към вътрешния процес, да ги привлечем към създаването на човешка среда, която е взискателна към всички и в същото време наистина свободна, свободна от егоизъм.

И разбира се, трябва да се изчистим от зловонията на медиите, да изчистим интернет от смрадливите купчини боклук. Може би не веднага, но първо да създадем поне платформа, където лъжата няма да владее топката. Когато започнем да си казваме истината, не за да оскърбим, а за да решим проблема от корена заедно, тогава зад падащото покривало на фалша ще се покаже истината: ние всички сме част от единството. Ние сме родени да обичаме и да бъдем обичани.

Затова си струва да излизате на демонстрации, да призовавате, да убеждавате, да искате, да държите на своето, да не се отказвате и да не отстъпвате. Ако жените поискат, могат да принудят правителството да действа. Жените по принцип са способни на всичко. Но за разлика от мъжете, те могат да започнат промяната съзидателно, а не разрушително, обединявайки, а не разединявайки. Те трябва само да решат заедно, че е дошло време да изчистят обществото от отровата на медиите, от узаконения егоизъм, от вътрешния разврат под тогата на „свободата“ и „културата“.

Въпросът не е дали това е възможно. Въпросът е кога.

И повярвайте, не съм моралист. Аз съм реалист.

 [269817]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Преди известно време млад мъж от Израел, учител, се  самоубил. Имал е постоянна работа, ученици, добро здраве, приятна външност, но бил самотен.

В прощалния си пост във Фейсбук той е написал: „Лошо е, когато човек е сам. Самотата убива. Минават ден след ден, месец след месец, година след година. А аз винаги съм сам: на обяд, на работа, вечер, през уикенда, на празници, на рождени дни, които никой не помни. Време е да си отида.“

Този млад човек не е изключителен случай. Според статистиката дори преди коронавируса почти половината американци са се чувствали самотни винаги или понякога. 54% са казали, че нямат близки приятели, това са около 200 милиона души само в САЩ.

Но самотата не е само американски феномен. Според проучванията около една трета от британците често се чувстват самотни. Половината британци над 65 годишна възраст прекарват времето си в компанията на телевизор, куче или котка. В Америка и Канада самотните хора обитават 28% от всички домове, а в европейските страни 34% и повече. Но от началото на епидемията от коронавирус проблемът със самотата ескалира още повече.

Защо в най-комуникативната ера в историята на човечеството хората се чувстват самотни, както никога? Това показва, че няма връзка между нас, въпреки че ни се струва, че сме свързани. Изобретяваме все повече устройства за връзка: радио, телевизия, интернет, компютри с безкрайно много различни програми.

Но всичко това не дава напълване на човека. Той може да намери общество за себе си, но то не отговаря на вътрешното му изискване да почувства вътрешна връзка, взаимна зависимост с близки хора, така, че да се интересуваме наистина от живота на другия, вместо да се питаме от учтивост.

Между нас няма сърдечна връзка. Оказва се, че аз не дължа нищо на никого и никой не ми дължи нищо. Нямам нужда от никого и никой няма нужда от мен, тоест не съм свързан истински с никого.

Когато човек се чувства така отвътре, това го откъсва от живота. Защото какво друго има в него? Небе, земя, въздух, къщи, коли, цялата тази суета? Не ме докосва животът на екрана на телевизора или компютъра, не изисква моето участие или помощ. Това означава, че в нашите връзки липсва сърце. И това е причината толкова много хора да страдат от самота и дори да се самоубиват.

Струва ни се, че е добре да не зависиш от никого. Но виждаме, че това не е така. Искаме да бъдем свързани помежду си чрез взаимни ангажименти така, че  някой да е важен за мен и аз да съм важен за някого, а не просто да съм статистическа единица. Искам да бъда личност, за да се интересува някой от мен.

Но никой не ни е научил в училище как да се свързваме един с друг. На работното място също никой не се интересува от самия човек,   важен е работникът. Не сме изградили общество, което да свързва хората с приятелски отношения, с грижа един за друг. Средствата за връзка само се наричат така, но с какво ни свързват? Изгубихме правилната посока на нашите стремежи.

Изчезна дори връзката между родители и деца: родителите отиват рано сутрин на работа и се връщат късно вечер. Щом децата имат възможност да напуснат родителския дом, веднага бягат. А ако останат, е само защото нямат къде да отидат и е по-изгодно да останат при родителите, това е потребителско отношение.

Мама винаги ще нахрани, ще облече, ще приюти. Но аз нямам намерение да създам такова семейство. Не съм и възпитан на  семейни отношения. Израснал съм в семейство, където майката и бащата са били на работа по цял ден и не съм виждал семейство. Семейство е имало някога, когато жената е седяла вкъщи с децата, а мъжът е ходел на работа. Вечер цялото семейство е сядало заедно и са се гледали един друг, защото не е имало телевизор. В семейството е имало много деца, бабата и дядото също са били там.

Но днес няма такова нещо, днес детето се заключва в стаята си с компютъра и живее свой живот. Ние растем равнодушни, лишени от човешко участие и не се нуждаем един от друг. В крайна сметка поне такива, каквито сме сега, нямаме нужда един от друг. От тук идва самотата.

Но човекът страда от самота, иска връзка. Той не иска да поема ангажименти, но човекът е обществено същество и затова не може да живее без общество. Човек трябва да разчита на обществото, да бъде свързан, да се учи от него. И ако не говорят с него, не се интересуват от него, тогава расте не човек, а животно.

Затова не е изненадващо, че точно добрите хора, които са привлечени от обществото, от връзката с хората, от образованието виждат, че такъв живот не струва нищо.

От програмата „Глобални перспективи“, 16.08.2020

[269705]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Знаем, че хората възприемат по различен начин  отношението на другите към себе си.  Гари Чапман, консултант по взаимоотношения, автор на книгата „Пет вида любов“, от която са продадени пет милиона екземпляра, е описал различните подходи,  различно възприемане от всеки тип човек, начинът, по който  възприемат любовта. Той казва, че има пет вида.

Първият вид любов  се представя  от  хората, които обичат думите. Любовта да се изразява с думи –  думи на одобрение, на подкрепа,  на похвала.

Другият вид любов е “време”. Тук е обратно,  думи не са необходими. Необходимо е с човека да се прекарва време, да му се обръща внимание – да останете с него, да поседите, да походите. 

И времето само подрежда всичко между тях.

Има вид любов, наречена „докосване“. Тоест, хората обичат осезателните усещания, когато ги прегръщат, галят – от това те  изпитват положителни емоции.

Такива са всички:  деца, жени, животни и дори мъже.

А „времето“?

Времето наистина действа на всички. „Времето е велик лечител“, както се казва: С времето всичко се променя.

Следващият вид любов е „подаръци“. Всяко малко нещо има значение:  дрънкулка, лакомство, бележка, някаква изненада, нещо неочаквано.

И петият вид любов е „помощ“. Прави нещо за другия, изразявай своята загриженост  в действие: изгладена риза, чисти подове, приготвена вечеря, просто да помогнеш в нещо.

Учените казват, че конфликтите, които възникват в двойките, възникват от неразбиране. Ако искам да чуя приятни, добри думи, а човекът иска изгладена риза или да поседим заедно, то  имаме конфликт, ние просто не се разбираме. Тоест, конфликтите възникват, именно заради неразбиране…

[251557]

Filed under: Клипове, Мъжът и жената - Няма коментари→

Постарайте се да напълните с любов живота си и живота на вашите близки. С това ще привлечете благоприятни обстоятелства и благополучие. Проявата на агресия в какъвто и да е вид ще се изразява в постоянно влошаване качеството на живота и изобщо в крах.

Отчасти това е вярно. Но трябва само да се каже: проявявайте любов към другите през целия си живот, а не само към близките. Тогава вашият живот ще се напълни със съвършено нов, висш смисъл.

В живота няма абсолютно нищо случайно. С мислите си, думите, действията, постъпките вие формирате своята днешна реалност и бъдещето си.

Вярно. Но, ако само разбираме по какъв начин можем правилно да постъпваме. Иначе, можем да си мислим, че постъпваме правилно, а изведнъж животът ни поставя такива спънки.

Какво означава да „постъпваме правилно“?

Правилно означава ясно да се движим към целта на творението. Не така, както на нас ни се иска или ни се струва, а как това, всъщност, съответства на програмата на природата.

Следващото правило, свързано с предишното е: нашите мисли формират събитията и реалността на всеки от нас. Научете се да мислите позитивно и ще създадете действителност, която ще ви радва. И обратно – гневът, злобата, омразата, завистта, горделивостта привличат неуспех и несполука. 

Не мога да създавам живота си в своите фантазии. Трябва да го правя в правилно съответствие с другите, в правилна връзка с другите. Аз към тях и те към мен. Ако от тази добра връзка създавам своя живот, тогава действително той ще бъде добър…

Разговор с кабалиста Михаел Лайтман.

 [266183]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове, Любов, Мъжът и жената - Няма коментари→

Когато жените са подложени на удари, безразличието трябва да се разстреля публично.

Ние сме умен и глупав народ. Нашите мозъци се станали пословични, но не ни достига ум, за да изграждаме правилно отношенията в обществото и семейството.

В резултат на това след два месеца карантина оплакванията от семейно насилие се увеличиха девет пъти. От началото на годината са убити 11 жени (в Израел), шест от тях по време на карантинните мерки, включително едно бебе.

Тези трагедии се усложняват от абсурда във властта: законодателите се опитват да формират парламентарна подкомисия, предназначена да се удостоверява финансирането на някаква реформа, която е започнала, но не е доведена до край. Съгласете се,  че трябва да бъдем големи оптимисти, за да очакваме от това поне някаква възвращаемост.

Междувременно протестиращите в Тел Авив демонстранти на акцията писаха графити: „Къде е министърът по убийство на жени?“. Не съм съгласен с  формулировката. Тя е след това, „за предотвратяване на убийствата“. Всъщност в това е смисълът на задачата, която обществото просто трябва да реши.

Въпреки това, плахите стъпки за предотвратяване и бързо реагиране на домашното насилие, все още не получават подкрепа. Има само отделни примери за такава дейност, които често се правят от ентусиасти, които с години се опитват да получат субсидии за професионална работа с рисковите групи.

Не, тази беда няма да бъде изкоренена от ентусиасти и подкомисии! Отдавна крещя, че основното и всъщност единственото средство е обучението на хората. Колкото и менторски да звучи, ако наистина искаме да спасим жените, трябва да създадем система от задължителни курсове, на които представителите на двата пола да научат най-накрая елементарни неща и да получат изчерпателен набор от инструменти, за да си взаимодействат правилно.

По време на пристъп страхът от наказание е безсилен. Това означава, че мъжът предварително трябва да бъде готов за конфликти, трябва да разбере тяхната природа и да умее да ги разрешава. А жената трябва да му помага. Тук не може без обучение. Не бягайте от тази дума, вече сте разстреляни от безразличие, нали?

Насилието в семейството е част от фундаменталния проблем на социалния антагонизъм. Всички ние, по един или друг начин, сме подхранвани от конкуренцията, от желанието да превъзхождаме другите, от взаимното отхвърляне, от време на време придобивани от шаблоните на „цивилизацията“.

В съвременното егоистично общество женствеността само пречи на растежа, заемането на ръководни длъжности. А в политиката жената просто е задължена да бъде „мъж“. Вместо да се допълваме, компенсираме един друг, ние във всяка област подминаваме слабите, а след това им правим услуги.

В действителност „слабият пол“ е стереотип, защото в много отношения мъжът е по-слаб от жената. Вече съм писал, че мъжът, особено съвременният мъж е ленив, импулсивен, не може достатъчно дълго да издържа на удари, скача от място на място и в същото време не обича промените. Не може дълго да се фокусира върху едно нещо, освен върху сериала и хладилника. Той е добър в бързата атака, в скока.

Жената, напротив, може да преодолява дългосрочни трудности. Тя се спрява с много задачи, лесно държи в главата си хиляди планове за различни цели. Бързо превключва, по-добре понася нервната динамика на съвременния живот.

Нашите естествени предимства и недостатъци не трябва да ни противопоставят. Всички раздори и конфликти са свързани с това, че просто не знаем какви роли ни е дала природата, не можем да съберем частите от общата мозайка. Взаимният баланс между нас изисква разбиране на мъжката и женската природа. Изисква обучение.

Съвременното образование е неправилно, насажда догми, но не ги подкрепя със социални реалности. В същото време равенството между половете не трябва просто да се проповядва, трябва да се възпитава, култивира, вкоренява във възприятието, в ума и в чувствата. Мъжът трябва да осъзнае, какво означава „две половинки на едно цяло“, различни, но равни така, че за него да  не бъдат само думи, лишени от дълбок смисъл.

Освен това, в някои случаи мъжът трябва да дава на жената предимство, за да съхранява равенството и равновесието.

На това и на много други неща трябва да се научим, докато вярното отношение не се „абсорбира в кръвта“, докато не се установи в поколенията, докато не се превърне във втора природа.

Но това не присъства в партийните платформи, а парламентарните министри и чиновници изглежда, че трудно си представят, как да стигнат до толкова мащабен проект, въпреки, че то е тяхно пряко задължение. Нашите лидери дори не забелязват, какъв огромен политически капитал се крие в хармонизирането на семейните отношения. Или не искат да забележат…

Жените трябва да се обединят, за да поискат точно това – общ подем на хармония на отношенията, зрялост и съгласие над противоречията. Да искат така, че мъжете да се срамуват от своето несъответствие на женските очаквания, от това, че в очите на жените те не са истински мъже такива, каквито жените искат да бъдат. Тогава мъжете ще поискат да се променят и дори ще го направят.

Не само това, тогава и децата в училище ще започнат най-накрая да получават уроци по  правилни взаимоотношения. Не, не фронтални лекции. А например класове в салоните за танци, всяко момче ще кани момиче, ще взема ръката ѝ, ще я води на дансинга и внимателно ще я изпраща обратно. Знаете ли колко ще получи той от това действие, ако то се подготви и проведе правилно. В такъв урок има необяснимо повече, отколкото в рационален, но колко семена може да посее в душата, колко негативи може да предотврати в бъдеще.

Освен, ако не се ограничи с няколко формални занятия за деца и за възрастни. Ако се мисли за семейството.

А семейството е огледало на обществото. Неговите проблеми не могат да се решат точково. Самата концепция трябва да се възроди и адаптира към условията на бързо променящият се свят.

Ако днес хората решат да живеят заедно, трябва да разберат, че ги чака много повече от „живот заедно“. Те трябва предварително да учат за този живот, за да не губят никога ориентири, с чест да излизат от всяко изпитание и да отглеждат децата с правилни примери.

Тези прости истини са възпрепятствани от косвеността и безразличието. Според мен, това не е нещо особено. Много неща започват с „не искам“, но все пак ставаш, приближаваш  се и подаваш ръка: „Разрешете да ви поканя на танц“. Няма как да се върнеш назад.

 [265527]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената - Няма коментари→

Жените трябва да разберат, че ако не се обединят, светът ще пропадне – това трябва да бъде вътрешното усещане на жената.  И мъжете в нищо не могат да помогнат, жената е длъжна да изпълни своята женска роля, да ражда, да грижи се за дома, за децата, за бъдещето.

Жената трябва да разбере, че ако не се обедини с другите жени и заедно с тях не се погрижи за света, със света е свършено. Не се изисква да се извършват революции, от жените е нужно само единство и то ще промени света. Освен това не се изискват никакви действия: обединението на жените ще разреши световната криза.

Кризата е между жените, а не между мъжете: заради факта, че Малхут се е разбила на множество малки малхут. Ако ги съединим заедно, това ще бъде поправяне. Жените  трябва добре да го знаят и тогава ще имаме реален шанс да постигнем поправяне на света.

Само ако достигнем степента Бина, отдаването, ще можем да придобием качеството, което се нарича „майка”. Тъй като майката отдава, грижи се, изхранва, грижи се за целия свят. Тази сила на отдаване е нужно да придобием всички: и мъжете, и жените, и с нейна помощ ще можем да се обединим.

Мъж с мъж, жена с жена могат духовно да се обединят само до определена висота. Но след това, трябва да се съединим вече с придобитата сила на Бина и тук също са нужни жените.

Затова и в нашия, и в духовния свят е необходимо съвършено обединение между всички мъже и всички жени, за да се обединим всички така, че да се роди съвършеният човек, Адам, в който съществува и мъжката, и женската части, действащи заедно.

Ние сме като зародиш вече в много напреднал стадий на бременността и скоро трябва да се родим. Аз не мога точно да кажа в кой месец от бременността сега е общата Малхут. Тя много иска да започне да ражда, но ние още не сме готови. Защото за да се роди, означава да има правилно желание за обединение между нас. И тогава ще се откъснем от Малхут и ще се родим в новия свят, в духовния свят.

Когато излезем от Малхут, от матката навън, веднага попадаме в духовния свят, построен на отдаване. А ние още не сме готови, затова това би било преждевременно раждане.

Когато стане обединението  на жените в една единна жена, всички в света ще почувстват, че в света цари силата на жената, като майка, която покровителства бебето. Така всички мъже ще почувстват, че това е силата на майката, на жената, на Бина, че властва над тях и чрез тях стига до всички силата на отдаване, на  вдъхновение, пред която всички се скланят и са готови да се вслушат в гласа на жената, която ще започне да управлява в света.

Но засега у всеки поотделно има такава сила на желание, а вие не можете да ги съедините заедно, за да окаже това влияние. Постарайте се да се обедините, всичко зависи от вас!

Аз много се надявам, че влизаме в нова епоха, в новото човечество. Ако силата на жената расте все повече и повече и мъжете ще почувстват колко се нуждаят от женската сила, и така ще напредваме заедно. Желая на всички здраве и щастие, на вас и на вашите семейства!

От урока на тема „Ролята на жената в новия свят”, 09.05.2020

[265003]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

В продължение на много поколения жените остават в сянка, но в днешно време те започват да се събуждат и да излизат на преден план, защото живеем в „последното поколение“, в последния етап от развитието на човечеството, в който трябва да стигнат до  обединение всички мъже и всички жени , а след това да се обединенят мъжете и жените с Твореца.

Кабалистите пишат за появата на „последното поколение“ и всички негови признаци се потвърждават, съдейки по глобалната епидемия от коронавирус , както и други събития, които престои да се случат.

Прогресът през  21 век ни доведе до състояние, в което няма какво да правим, освен да се обединяваме  и да се издигаме на духовно ниво. И тук, при раждането на ново човечество, жените трябва да изпълнят своята неизменна роля.

Каква е разликата между работата на жената в новия,  пост-коронавирусен свят от стария? Все още не го разбираме и чувстваме, но вече  виждаме  как коронавирусът ни заключи по домовете, вътре в семейството, оставяйки ни насаме със съпруга или съпругата, с децата, с всички проблеми.

Започнахме да гледаме на живота по съвсем различен начин, защото бъдещето е покрито с неизвестност. И дори сега, с отслабването на карантината, привидно връщайки се към нормалния живот, не знаем какво ще се случи и се страхуваме от нова вълна от коронавируса. И е възможно,  освен него да има много други опасни вируси.

Трябва да разберем, че всичко това идва, за да направи от нас  едно човечество. И най-важното е да се  организират жените да се обединяват и да водят света. Ако хората прекарват повече време у дома, това означава, че жените получават много голяма сила.

Мнозина ще изгубят работата си, а други ще работят от вкъщи през интернет, тоест мъжете ще бъдат вкъщи през повечето време. И ако всичко е съсредоточено в къщата, тогава със сигурност  жената ще има по-важна, висша  и решаваща позиция. Къщата се управлява от жената, а не от мъжа.

И затова, ако действаме разумно и деликатно, жените могат постепенно да привлекат мъжете към поправянето на света, която вече трябва да дойде и вече се задава, нямаме избор. Трябва да го обясним на нашите мъже и да ги убедим да участват.

Жената трябва като майка да се грижи за децата  и съпруга си, за да ги насочи в правилната посока към поправяне. И тогава със сигурност ще можем да постигнем мир в семейството и мир в света, както и да се издигнем, за да се свържем с Твореца.

Затова последното поколение ще бъде времето на жената, ако тя успее да изпълни ролята си. А ако не успее, ще трябва да продължим към поправянето чрез удари и страдания.

От  урока на тема „Ролята на  жените  в новия  свят“, 09.05.2020

[ 264942]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовността на жената, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→